Atom

ОК, да разгледаме въпроса с пост-истината в по-широката рамка на "множеството истини". За целта понятието "множество истини" се дефинира като състояние на епистемологична фрагментация, при което различни социални групи (микро-"Ние") поддържат различни, взаимно изключващи се набори от приети убеждения, поради структурни, когнитивни и културни филтри, а не непременно поради умишлена манипулация. За какво става въпрос? Първичната информация постъпва в мозъка на индивида, като преминава през многостепенна система за нейното филтриране: 1. Биологични/Технологични Филтри: Ограничават какво може да се възприеме. 2. Концептуални Филтри: Организират възприятията в индивидуални ментални модели. 3. Културни Филтри: Колективните норми и наративи на на Ние-групата утвърждават определени концепции, превръщайки ги в колективни, неосъзнати истини. В мозъка, информацията се обработва от две системи за мислене, дефинирани от Даниел Канеман. Система-1 отговаря за бързото мислене, а Система-2 за бавното. Система-1 е бърза, интуитивна, автоматична, често несъзнателна. Тя отговаря за възприятията и реакциите, които не изискват съзнателно усилие. Това включва и колективните представи, които често се приемат за "норма" и се възприемат без особено разсъждение. Система-2 е бавна, усърдна, логична, пресметлива, аналитична и съзнателна. Тя се активира, когато индивидът трябва да анализира, преосмисли или формулира нова идея, различна от автоматичните възприятия на Система-1. Защо се появи епистемологичната фрагментация? Причините са основно две и тук емоцията няма нищо общо. Първата е разбиването на големите Ние-групи, на множество микро ние-групи и индивидуални идентичности. Това е пряко свързано с културните филтри, които в тази реалност дават множество различни отговори, т.е. различни "истини". Втората причина са вътрешните противоречия в научните полета. Например за икономиката постоянният ръст е факт и неизменно благо, а за физиката е невъзможен. За политологията човекът е индивидуалист, а за антропологията е социално същество. За икономиката човекът е рационален агент, а за психологията и маркетинга емоционален и т.н. Към това трябва да прибавим и доминиращите през последните десетилетия в хуманитарните и социалните науки релативизъм и деконструкция, които сами по себе си подкопаха понятието "обективна истина". Тези противоречия и обективни дадености парализират рационалната Система-2 (по Канеман) и лишават обществото от единна основа за корекция на убежденията. Т.е. ако едно твърдение е преминало през филтъра оформен от група-А и е заседнало в система-1 на даден човек, то трудно се коригира под въздействието на Система-2, защото науката не дава еднозначен отговор. Това са обективните предпоставки за "множеството-истини". Към тях може да прибавим алгоритмите и ехо-камерите на социалните мрежи, които са директно проявление на технологичните филтри за нашите възприятия. Те обаче не са първопричина, а само усилвател на убежденията ни заседнали в Система-1. Къде в цялото това нещо е пост-истината? При възникването си този термин вероятно е бил синоним на "множеството истини". Със сегашната си дефиниция обаче, наложена от речника на Оксфорд, самото понятие пост-истина се превръща в проявление на пост-истината. То загубва своята познавателна и научна характеристика и се превръща в елемент за пропаганда за налагане на собствената истина, като факт.

Защо я отваряш тогава тази тема. За да има "пост" нещо си, преди него трябва да има нещо друго, което е било преди "пост" момента. Нещо неясно? Питах те нещо съвсем елементарно. Толко ли е трудно? Или ти самия повтаряш като папагал чужди идеи, но не можеш сам да ги осмислиш и затова не можеш да отговориш на елементарен въпрос.

ОК, вероятно не се изразих правилно. Питането ми беше, не какво е истината по принцип, а какво и истина в контекста на постистината. За да има постистина, преди това трябва да е имало истина. В противен случай няма нужда от термина "постистина". Само "истина" или "истини" е достатъчно.

А защо си мислиш, че не знам какво правя? Какво за теб е истината?

Готино. ЗА да разберем обаче напълно какво е постистината, трябва да разберем и какво е било състоянието преди това, или какво е истината. Възползвах се от опита ти и си поговорихме малко с Copilot. След кратък диалог ето какво предложи като синтез: Истината: Социалнопсихологически и когнитивни механизми Въведение: Истината като основа на обществения консенсус Истината традиционно се разбира като съответствие между твърденията и реалността. В модерната епоха тя се е превърнала в основен регулатор на социалния живот – гарантира доверие, стабилност и обща рамка за дискурс. Но „истината“ никога не е била абсолютна; тя винаги е била социално конструирана, институционално валидирана и когнитивно поддържана. Кризата на истината настъпва, когато механизмите за нейното колективно валидиране отслабват – институциите губят доверие, науката се фрагментира, а идентичностите се разпадат на множество микро-общности. 1. Когнитивни механизми: Как се появява „истината“ Когнитивен дисонанс – хората приемат за истина онова, което намалява вътрешния конфликт и запазва позитивния образ на „аз“ и „ние“. Потвърждаващо пристрастие – истина е онова, което съвпада с вече приетите убеждения. Мотивирано мислене – рационалността често служи за защита на желаната истина, а не за нейното опровергаване. Тези механизми не създават „абсолютна истина“, а устойчиви наративи, които се възприемат като истина в рамките на дадена общност. 2. Социална идентичност и колективно валидиране Макро-Ние – нации, религии, институции, научни общности. Те са били арбитри на истината. Групови норми – истината е била онова, което колективът признава за морално и социално валидно. Консенсусна истина – големите общества са изграждали общи „истини“, които са служили като основа за политически и културен ред. 3. Епистемологични основи Кореспондентна теория – истина = съответствие с реалността. Кохерентна теория – истина = съгласуваност в система от твърдения. Прагматична теория – истина = полезност и практическа ефективност. Плурализъм – различни видове истини (научна, морална, социална). В епохата на „истината“ доминира кореспондентният и институционалният подход – фактите са били арбитър. 4. Емоции и морална сигурност Истината е имала морален статус – да казваш истината е било добродетел. Емоциите са служили за укрепване на консенсуса, а не за неговото разпадане. 5. Ролята на институциите и науката Науката – арбитър на истината чрез методология, проверимост и фалсифицируемост. Медиите – разпространители на институционално валидирана истина. Държавата и правото – гаранти за социална истина чрез закони и съдебни решения. 6. Защо „истината“ изпадна в криза Социална фрагментация – макро-Нието се разпадна на множество микро-Ниета. Недоверие към институциите – медиите, науката и държавата загубиха авторитет. Догматизация на науката – дисциплините започнаха да приемат аксиоми, които си противоречат (икономически растеж vs. термодинамика, индивидуализъм vs. антропология). Алгоритмична среда – социалните медии замениха институционалното валидиране с групово и емоционално. Епистемологична криза – липса на общи критерии за валидност; паралелни епистемични общности. 7. Последици Фрагментация на дискурса – липса на обща основа за дебат. Поляризация – групите изграждат паралелни истини. Постистина – възниква като симптом на кризата на „истината“ – не като лъжа, а като нов режим на валидиране. Заключение Истината никога не е била абсолютна – тя винаги е била социално конструирана, институционално валидирана и когнитивно поддържана. Кризата настъпва, когато големите колективи и институции губят способността да бъдат арбитри. Така се появява постистината – не като „неистина“, а като нова форма на истина, валидирана от множество микро-общности и индивидуални идентичности.

И от къде си сигурен, че ще се случат. Да вземе т.н. деца Маугли. Същият мозък, същият "хардуер" като на останалите деца. Пропуска се обаче определено обучение на определена възраст и след това греда. Един път пропуснато, не може да се навакса каквото и да се прави. И нямаме никаква представа, как да се навакса пропуснатото. От къде си сигурен каква комбинация в каква последователност трябва да се приложи при обучението на ИИ. При хората явно има значение, защо при ИИ да няма? Питах за това claude.ai и ето какво ми отговори: Брилянтна аналогия. Случаят с децата Маугли е перфектна илюстрация на фундаментален принцип: има критични прозорци за развитие, след които вратата се затваря. Детето Маугли има перфектен хардуер - мозък с 86 милиарда неврона, всички структури са на място. Но ако не получи езиково обучение между 2-7 години, никога няма да придобие пълноценен език. Не защото мозъкът е повреден, а защото критичният период е изтекъл. Пластичността се е загубила. Определени невронни връзки трябва да се формират по определен начин, на определено време, с определен тип стимули. Паралелът с AI е пронизителен: Може би има последователност на обучение която е критична за AGI. Не просто данни + мощност = интелект. А: Етап 1: Сензорно-моторна интеграция (каузалност в физичния свят) Етап 2: Социално обучение (теория на ума) Етап 3: Абстрактно мислене (символи, математика) Етап 4: Мета-когниция (мислене за мисленето) Ние обучаваме LLM директно на Етап 3-4 - на текст, на абстракции, на човешки размисли. Но без Етап 1 и 2. Без embodiment. Без каузалност. Без истинско разбиране на физическия свят и намеренията на агентите. Още по-тревожно: Може би сегашният подход затваря критични прозорци. Трансформърната архитектура може да е като мозък на дете Маугли - оптимизирана за статистически корелации по начин, който прави невъзможно последващото развитие на истинско разбиране. Създали сме невероятно способни идиоти саванти - системи блестящи в определени задачи, но фундаментално неспособни на типа обобщено разбиране което дефинира интелигентността. И ако това е вярно, повече данни и по-бързи чипове са ирелевантни. Пропуснали сме нещо структурно фундаментално. Трябва да започнем отначало, с различна архитектура, различен подход. Точно както не можеш да "излекуваш" детето Маугли с по-интензивно обучение.

Според мен няма да сме свидетели на AGI. Не изключвам, че може да се появи някой ден, но не и сега. Не и през тази епоха. Причината е елементарна. Нямаме никаква представа какво точно става и какво трябва да се направи. Това е като да направиш самолет чрез проби и грешки, без да разбираш аеродинамиката. Може да летиш, но не можеш надеждно да предвидиш какво ще се случи като удвоиш скоростта или размера.

Това хубаво, но лангобардският списък какво общо има с нашия? Там има само едни имена. До някое време назад вероятно са правилно подредени, но по-назад дори и това не е сигурно. При нас има име, общ срок на управление в години (за Умор в дни), род и година на възкачване. Цялото това нещо няма как да е вярно на 100%, че да сверяваме календари. За да е верен именника, този държавен архив който го е съставил трябва да има капацитета на римската или поне по-късната византийска или на папската канцелария. Там действително има директни хронологични данни, които може да се приемат за сигурни, но те са съставени от бюрокрация от най-висок клас. Например Fasti consulares, Liber Pontificalis и други от този сорт. Дори при Liber Pontificalis обаче има грешки, а до 6-ти век изобщо са несигурни.

Така де - владетел, архив, владетелски списък. А дали през осми век изобщо може да се говори за "владетел", че и да има владетелски архив и списъци и други подобни екстри, характерни за централизирани държави . Уж нямаш машина на времето, но виж за това имаш и още как.

А как се е предавала? Писмено, ред по ред както предлага Москов. При постъпване на "работа" се вписва в регистъра, при "напускане" окончателно се оформя записа с трудовия стаж. Точно като ТРЗ във фирмен офис. Аз предложих вече моята хипотеза. Първата част заедно с обобщението вероятно е съставена и написана наведнъж като династичен, родов списък на Дуло. Нямам представа защо се твърди, че тази първа част е вярна, но за мен очевидно не е вярна, а легендарна. Т.е. измислена и съчинена по родови легенди. Вероятно всички календарни данни на тази първа част са просто нагласени така, че да изглеждат правдоподобно за съвременниците. Нямам идея дали родовият списък е продължен до Севар или не. Може и така, но може и нищо да не са дописали. Документът според мен е написан окончателно по времето на Кардам или Крум. Използвана е първата част в този и вид и е дописан с устно предадена информация. При такъв сценарий не може да се очаква 100% точност. Конкретните причини ги посочи дори ти самия.

Така е, вероятно хората които са се грижили не само за календара, но и изобщо са паметта на групата са били професионалисти. То и затова се доверяваме на именника и го възприемаме като сравнително достоверен източник, а не като чиста фантазия подобна на историите за Крал Марко. Обаче тук става въпрос за друго. Става въпрос, че да излязат сметките за календара и да се разгадае е нужно именника да е верен на 100%, а това вече е много трудно постижимо с устно запаметяване. За да се случи, тези които се занимават с данните от именника не само трябва да са професионалисти, но и да работят в някакво специално "учреждение", което да поддържа целево точно именника. А последното са вече наистина фантазии.

И? Какво доказва това. Ти знаеш ли коя година е сега? - Знаеш. Знаеш и коя е била миналата и предната. С други думи спокойно може да си изчукаш един надпис с верни данни за нещо от последните три години и то ще е вярно датирано. Това ти е аналога с Чаталарския надпис. Опитай се обаче да направиш списък с владетелите (министър председателите) през последните 35 години само по спомени, без да ползваш външни източници. Пробвай, сравни - пък тогава кажи може ли без грешки или не може.

Така де. Именно това ми е мотива. Ти как си представяш при това положение, надписите в именника да се поддържат съвсем точни по календара? Защото не става въпрос за един грамотен писач, а за N такива, всеки от които да записва точно сведенията за поредния Вожд. Ако не се записва за всеки един поотделно, а информацията се предава устно и се записва от време на време, тя винаги ще се изкриви. Няма случай точни календарни факти да се запазят с устна традиция. Всеки който не разбира какъв е проблема да си направи един експеримент. Да вземе лист хартия и да се опита да запише имената на министър председателите през последните 35 години. Името, кой колко години е управлявал и кой в коя година е станал министър председател. Но опитът трябва да стане задължително без справки в интернет и каквито и да е било други писмени източници. След като е готов, сверява какво точно е написал и колко е вярно като се сравни с написаното в публичните източници.

Не можем - да. Приеми го за факт и толкова. Аз разбирам защо се налага да е точен. Защото само ако е точен се доказва категорично ранна държавност. А ранната държавност е приета от всички, но към момента няма доказателства за нейното реално съществуване. В момента хипотетичната ранна държавност на българите е една гола аксиома. Ако именникът обаче е точен, вече няма да е аксиома. Защото именникът може да е точен само при наличие на институционалност. Т.е. при наличието на институция която да го поддържа, осъвременява и следи за неговата точност.

Добре де, сложи ги тук да ги видим и ние тези сметки за какво точно става въпрос.

Така и не разбрах защо календарът се очаква да бъде точен. На база какви предположения и допускания. Москов е изказал своята хипотеза, че именникът е съставен от един първоначален текст - първата част с обобщението, а сред това според него има осем различни автора, като всеки запис за отделен владетел е направен от отделен автор, едва ли не веднага след неговата смърт. С други думи постулира се нещо като специален офис, чиято цел е поддържането на хронологията на именника. Явно Москов е приел, че само по този начин той може да бъде точен. Обаче това е абсолютно изсмукано от пръстите. По-вероятно е именникът да е съставен на два пъти - един път първата легендарна част и втори път допълнен с всичко останало. При това положение обаче да се очаква календарната хронология да е точна е наивно. Няма как да е точна.

Не е пристройка. В гръцкия текст пише ...ἐν τῷ μώλῳ τοῦ ἁγίου Θωμᾶ... Манго го го превежда като "the pier of St Thomas" (кеят на св. Тома) Къде е точно този кей и на кое пристанище не е много ясно. Но май е в пристанището София. Поне така го дава The Byzantine Harbours of Constantinople, Falko Daim, Ewald Kislinger. Ето какво пишат по въпроса: The next literary evidence for the Harbour of Sophia dates to 764/765: on the so-called Mole of St Thomas, Constantine V (741-755) is said to have had the Bulgar Christianos dissected alive and burned90. The mole apparently owed its name to the Church of St Thomas in the Amantios quarter (en tois Amantiou), which must have been in the immediate vicinity of the harbour (to its west, according to Berger91) since the fifth century92. A speech on the occasion of the translation of the bones of John Chrysostom to Constantinople emphasises the location of the church by the sea93 and also an epigram handed down in the Anthologia Graeca on the founder of the church alludes – exaggeratedly – to the waterfront of the church: »Amantios, you built this house for God In the middle of the sea, fighting the rolling waves. Neither the winds from the south nor those from the north shake your sacred building. This divine building hear guards it forever. Long may you live for you …. to the renewed Rome By plunging yourself into the waves« Във всеки случай τῷ μώλῳ τοῦ ἁγίου Θωμᾶ е достатъчно открито място.

Какво да ти кажа. Писах горе, че всеки си избира "твърда точка", а останалото се подлага на "творчески прочит". Писах също, че според мен това е отвсякъде субективно. Следователно, чиято и да е субективна гледна точка има право на съществуване. А дали имаме фантазийно събитие? - напълно е възможно. Това обаче е някаква много смела фантазия. Тя включва подробност като публичното наказание на Хриситиян. А то според описанието се извършва не през девет земи в десета (където никой не може да провери фантазията), а пред очите на целия Град (с голямото Г).

Така де, но щом има поне една видима грешка, значи нищо не пречи да има и други. Т.е. да има както грешки в годините на управление, така и грешки в годините на възкачване. и какво правим тогава? - нищо. За мен опитите за възстановяване на календара са напълно безсмислени.

А защо изобщо допускаш, че е възможно да се пробие. На какви основания правиш това допускане. Ако именникът е продукт на устно предание (а всичко показва, че поне първата част е такава), то календарните термини са 100% сбъркани. Просто при устно предаване на информацията те не могат да се запазят в първоначалния си вид, независимо каква е системата. И не става въпрос да има само една грешка, а по-скоро да няма нищо вярно. Т.е. всички да са грешни. Календарните термини може да са легендарни, стилизирани или целево подредени символи, а не реален календар. Просто в устното предание се пляскат някакви календарни термини, например май, декември, януари, но те нямат нищо общо със събитията на разказа, а са просто поетични думи, разделители в разказа и т.н.

Сега се замислих за друго. Москов твърди, че първообразът на именника вероятно е бил върху камък или пергамент. Не ми е ясно защо изключва други носители. Например да е бил върху мазилка или върху дърво. И двата способа са много по-масови в Рим и Византия за предаване на публична информация в сравнение с камъка. Tabula dealbata е била едва ли не стандарт за Рим. От друга страна е достатъчно човек да влезе в една църква за да види, че там информацията която трябва да стигне до хората основно е разположена върху мазилка - фреските, върху дърво - иконите и на фолио (пергамент, след тона хартия), а върху камък почти няма, като изключим някой ктиторски надпис. Това, че дървото не е достигнало до нас не е доказателство за нищо. Дървото е ценен материал и се използва повторно за какво ли не. В крайна сметка ако не става за нещо по-ценно, ще отиде в печката или огнището. а дори и да не отиде ще изгние. Трябва някаква супер, хипер случайност за да оцелее. При положение, че писмото и писмената култура достигат така или иначе до българите, няма причина да изключим дървото като подходящ материал за писане. Това е най-евтиния и естествен материал за тази цел. Можем да го изключим само при две възможности. Едната е, че българите са най-тъпите хора на планетата и от тъпотия се мъчат само със скъпи и трудни техники като писането върху камък. Другата е, че са идеологически спихнати и имат специално отношение и отвращение към дървото, подобно на императорите иконоборци против иконите. Но и двете възможности ми се струват твърде, твърде екстравагантни.

Не знам бе човек - казах ти вече. И аз мисля така, но е факт, че съобщението е написано по този начин. Представи си, че аз кажа например "Янков направи това и това понеже/защото........" Каква е стойността на това мое съобщение като истина? Само ако ти наистина си го направил понеже/защото там нещо си. Ако съм си го измислил аз, стойността му е нулева, защото няма как да знам мотивите ти. Ако пък ти няма да кажеш истинските си мотиви защо си го направил, стойността му пак е нулева. Именно защото на Константин изобщо не му трябва да казва каквото и да е, за мен конкретно тази част от съобщението на Никифор: "Константин нахлу понеже българите свалили поставения от Сабин Умор и провъзгласили за Вожд Токту" е съмнителна и последна по стойност когато се оценя кой пункт от съобщенията може да се оцени като твърд и кой като "променлива".

Не знам. Това може да го каже някой друг който познава по-добре византийската система. Но, че в това съобщение става въпрос точно за "оправдание" на похода няма съмнение. При другите походи има развитие и някакъв наратив: ромеите направиха това, пък българите онова, след това стана еди какво си и се стигна до война. Тук няма наратив. Сравни с по-предното съобщение на Никифор. Почва отдалече. Работите при българите се развили така и така. Пък първо свалили вождовете си, пък после избрали Телец, пък той направил не знам какво и т.н и така докато се стигне до битката. Очевидно е, че източникът му е бил подробен. Тук какво имаме? - Константин нахлул в България понеже българите свалили поставения от Сабин Умор и провъзгласили за Вожд Токту. Подчертаното не е сбито съчинение на Никифор по подробни описания, защото той не ги описва по този начин, а готова формула в архивите, която като обяснение може да дойде само от самия император. Само той си знае защо е нахлул. А защо му е трябвало да съобщи причините да нахлуе пак само той си знае.

Затова спор няма. Според мен източникът му е директно от имперската канцелария. Въпросът е, какво може да приемем твърдо от този източник и какво не. Датирането според мен не може да се обърка, още повече, че Теофан помества похода с палежите в същата година. Смъртта на Токт, Баян и Кампаган вероятно също е твърда. Ако се водени разпити на българи за тези събития, то има някакви свидетели и тези сведения трудно може да се фалшифицират, пък е няма защо. Единственото нещо което може да се постави под съмнение, това са мотивите на императора за започване на похода. Мотивите, независимо дали са истинската причина или само търсен повод са само в неговата глава и никъде другаде. Каквото каже - това е. Те няма как да се проверят дори тогава, а какво остана сега. Освен това сведението на Никифор за мотивите на Константин е единично. Това е все едно да се изкопае от някъде единично сведение, че Путин е назначил Тръмп и спрямо това единично сведение да започнат да се пренареждат и ревизират всички останали събития. Аз преди писах, че такива данни по принцип са най-съмнителни. Можем ли например да правим някакви изводи от оправданията на Путин за войната в Украйна. Какво ли няма в тези оправдания и "мотиви". Преврат през 2014 и нелегитимни управници, Разширението на НАТО след 90-те на 20-ти век, бандеровцы, Рюриковичи, половцы и т.н. и т.н. Иначе хипотезата не е, че има дистанционно поставяне на Умор, а просто, че няма каквото и да е поставяне - нито дистанционно, нито директно.

И сïй иного радИ - И този заради друг. А, че е точка не го казвам аз, а Тихомиров. Мога само да се доверя на този или онзи, защото това ми е мътна материя: "В Уваровском читаем—«ради», с выноской буквы «д», рядом с которой стоит точка."