Atom

Не става въпрос за преквалификация или за наличието на мит изобщо. Става въпрос за това, че той е базисен, безусловен и определя всичко около себе си. Дадох за пример Устава на Екзархията. Подробностите за този Устав са направо скрити от обществеността. Много трудно се откриват и ако човек не е специалист няма как да ги знае нито как да ги открие. Аз например попаднах на тях съвсем случайно. Шокира ме факта, че в първия, оригинален устав, Екзархът се избира само за определен мандат, че след изтичането на мандата (мисля 5 години) общото събрание трябва да проведе нови избори и да избере нов Екзарх, че общото събрание се свиква редовно и т.н. Разликите между тогава и сега са огромни - Патриархът е пожизнен, владиците също, а дедите ни са предвидили главата на църквата и владиците да имат мандат и да се провеждат редовни избори. Общите народно-църковни събори сега се свикват на неопределено време (може и през 20 години), а тогава Общото събрание се свиква по всеки, какъвто и да е повод. Т.е. предвидили са да работи подобно на днешния парламент. Защо трябва това да се крие, защо постиженията на възрожденците ни се омаловажават (във всяка една сфера различна от революционните борби)? Това не е ли нашата история? Защо всичко което може да застраши робството се замита под килима и се правим, че го е нямало? Не става въпрос за премахването на мита като цяло, а за безусловния му статут. За това, че се приема за абсолютната истина и по този начин задушава всичко друго което не се вписва в тази истина. В момента в който безусловният му статут бъде отменен и от "абсолютна истина" стане просто истина, това ще позволи и на други, досега прикривани истини лека-полека да започнат да излизат и най-малкото да станат известни на обществеността.

Не ти, някой от колегите във форума искаше това. В интерес на истината обаче митологизираните герои не са основополагащи. Те са следствие, както са следствие митовете около "бащите основатели". Митовете основополагащи за Третата държава са други, но те не се предмет на тази тема. Да погледнем все пак героите. Ще пострада ли ореолът им ако се демитологизира "робството"? - най-вероятно в някаква степен да. Митът за робството обаче е вреден за българското общество. Той е оправданието за нашето бездействие и чувство на обреченост. Каквото и да стане в края на краищата стигаме до "народ който 5 века е бил под робство не става за нищо". Митът за робството ни спъва да повярваме в себе си, в собствените си възможности и винаги да търсим причината някъде вън от нас. Робът няма и не може да има свободна воля, той е длъжен да търпи, да се подчинява, и най-много да псува наум. Робът не се оправя сам, а чака до го оправят и т.н. Може ли да се премахне митът за робството без да пострада националната идентичност, без да се разрушат основите на ТБД? Може разбира се, ако митът бъде заменен с друг. Т.е. не директна атака на мита за робството, а утвърждаването на съвсем нов мит, който да намали ефекта на първия и в последствие да го елиминира. И за това не е нужно да приемаме чужди митове, а да потърсим в собствената си история. Американците си имат декларацията за независимостта и конституцията си, ние имаме първия Устав на Екзархията. Това е документ в който има всичко - стремеж към демокрация, свобода, републиканската идея и дори либерализъм. Ако дядовците ни са успели в една крайно консервативна институция каквото е църквата, да прокарат идеята за изборност на всички длъжности и на всички нива, на отчетност, на мандатост и на отговорност, то ние нямаме никакво право да казваме, че не можем и, че тези традиции са ни чужди. За бога, когато в Европа в повечето държави, държавните глави са царе и крале и това изобщо не се поставя под съмнение, нашите дядовци въвеждат редовно свикване на общо събрание (нещо като парламент) изборност и ограничен мандат на Екзарха в църквата - възможно най-консервативната институция навсякъде в Европа. Това е обаче само върха на айсберга. По същото време в градове и паланки местните общности правят същото. Почти всичките ни "стари църкви" са построени по това време. Нашите прадеди са ги построили съвсем сами, без грам помощ на държавата или някакви чужди фондове. Ние може да превърнем Устава на Екзархията в същия мит и да му предадем същото значение което американците отдават на тяхната Декларация. Нашите основания няма да са изобщо по-малки. Не искаме да го направим обаче, защото ако открием, че дедите ни са управлявали в голяма степен живота си сами, митът за робството ще отиде на кино. Без да го демитологизираме директно, той сам ще си отмре. Ние обаче не си даваме робството, пазим си го като най-ценното.

Ние имаме една камара понятия за това явление - колективен мит, стереотип, шаблон, колективни ценности, естествен ред, естествено състояние и т.н и т.н. Според мен това което цитира е почти перфектна дефиниция - безсъзнателното- отпечатък от околното. Тъй като става въпрос за ценности, ние няма как да използваме само едно понятие. В зависимост от това къде се намираме във времето и какво искаме, използваме различни понятия. Например за да отхвърлим нещо използваме едно понятие и му предаваме отрицателен оттенък, а за да утвърдим друго нещо използваме друго понятие на което предаваме положителен оттенък. В същността си обаче, става въпрос за едно и също явление и за един и същ механизъм - става въпрос за вяра. Става въпрос за "безсъзнателна "реалност". Явлението започва да се забелязва и да му обръщаме внимание когато търсим промяната. Т.е. когато искаме да променим "безсъзнателната реалност". Така например, ако приемем нещо от "безсъзнателната реалност" за нежелателно, започваме процедура по "демитологизираме" или "отстраняване на стереотипите". Ако искаме да засилим друго или да въведем съвсем нова концепция и да се опитаме да я "напъхаме" в неосъзнатата реалност ще "утвърждаваме ценности" Този дебат сме го водили в този форум в няколко теми и по същество спорът е винаги еди и същ. Например темата за "демитологизилането". Там застъпих същата теза, че е невъзможно да демитологизираш нещо, без да наложиш нови митове. Митовете могат да се променят, модифицират и дори манипулират, но не може да ги премахнем завинаги. Ако това се осъзнае, процесът по демитологизиране може съзнателно да се направлява, стига да се установят базовите митове. Ако не, процесът по демитологизиране може да доведе до абсолютно нежелани резултати. Пример: Един от колегите постави въпроса за демитологизиране на националните герои - Ботев, Левски и т.н. Според него тези образи са превърнати в икони на които се кланяме, а реално това са обикновени хора, някои с много отрицателни лични качества и не заслужават да се "обожествяват". Според него демитологизирането ще стане когато историята представи тези хора в истинската им светлина, а не само с положителните им качества. Базовият мит, благодарение на който са митологизирани героите е "митът за робството". Героите възникват именно заради него. Ако имаш робство и хората са поставени в състояние на роби те сами не могат да се освободят и винаги имат нужда от герои. Робите затова са роби, защото нямат собствена воля, те имат нужда от лидер който да ги "събуди" и да ги освободи. С други думи ако искаш наистина да демитологизираш героите просто трябва да демитологизираш мита за робството. Няма ли робство, няма да има и нужда от герои. Какво ще стане обаче ако не фиксираш базовия мит, а демитологизираш само следствието т.е. само героите? Най вероятно героите наистина ще бъдат демитологизирани, но на тяхното място ще се появят други герои. Има ли робство винаги ще има нужда от герои. Какво ще стане ако от една страна демитологизираш героите, а от друга засилиш базовия мит - този за робството? Ще издигнеш на пиедестал образа на Цар освободител и Матушка Русия и ще дадеш на този мит изключителен приоритет. Това ще е естествения резултат от "демитологизирането на героите". Ако има робство и нямаме национални герои които да ни освободят, единствените герои които остават са външните и трябва да им се кланяме два пъти по-усърдно. Ето за това са важни базовите митове, базовите стереотип, базовите шаблони, базовите вярвания и т.н. Както и да ги наречеш те за едно и също нещо. Не ги ли фиксираш обаче, а действаш на парче - премахваш стереотипи които не ти харесват, или митове които не ти харесват или там каквото и да е друго, отваряш възможност за нежелани резултати. Премахваш едното, а се появява нещо което въобще не си го планирал, а в много случаи още по-нежелано от това което си премахнал. Пак ще кажа - човек има право да прави каквото си иска стига това да засяга самия него. Ако обаче иска да променя обществото и не знае какво прави, по-добре да не го прави изобщо. Обществата са що годе балансирани и всяка произволна промяна която не е огледана от всички страни, а е направена самоцелно почти винаги ще нанесе повече вреди отколкото ползи.

Какви хунски обичаи бе човек? Ти пил ли си, дрогиран ли си или по принцип си така? Три пъти го написах. Няма никакви хунски обичаи. Нищо, зеро, нула. Това са 100% германски обичаи, а жените са 100%- ви германки от където и да ги погледнеш по погребалния им ритуал. Вземи го прочети най-накрая това проучване.

Булгароиде ти си уникален случай. Писах вече - археологическата култура е 100% германска. Ако някой е определил тези германки като хуни това е само и единствено заради деформираните им черепи. Това са жени на германци, погребани като германки и най-вероятно са се чувствали германки. Авторите на проучването категорично заявяват, че те по нищо не се различават от жените от същата култура, които са без черепна деформация. Това е единствената разлика. Изследването се прави точно заради това. Тъй като не се различават по нищо друго искат да разберат дали ИЧД е културен феномен ( ще рече мода) или това са мигранти - жени дошли от далеч да се омъжат по някаква причина за германци. In contrast, in Bavarian burials of the late 5th/early 6th century AD and elsewhere in western Europe, this cultural phenomenon is restricted to mainly adult females, while not noted in children and juveniles (SI Appendix, Fig. S53). Some scholars suggest these patterns are consistent with adult women migrating from eastern Europe or even Asia into western Europe (6). However, the associated assemblages of grave goods for women in the west with ACD cannot be clearly differentiated from non-ACD burials, leading others to argue that the practice was culturally adopted in western Europe from eastern foreign traditions Пак те питам - след като културата е 100% германска защо реши, че това са точно хуни и при това доказани?

Нямам лично мнение за хмел. Просто ти я дадох за пример. Нямам и никакво отношение към т.н. тюркска лексика. Не разбирам нищо от тази тема, а и не виждам на кой от учените които се пишат специалисти в тази област може да се довери човек. Мнението ми по тези неща съм го писал, писах го и малко по-горе. Не приемам славяни, българи, хазари и т.н за народи - това е. Например мисля, че т.н склави които нахлуват на балканите дори не са били всички славоезични, а сред тях, макар и значително по-малобройни е възможно да е имало и някакви балти и тук на място да са се миксирали. Това би обяснило например някои паралели между южнославянските езици и балтийските. За славяните обаче не мисля, че са имали кланово-племенна организация. Т.е. не мисля, че са били организирани. За българите нямам никаква идея. Допускам, че са някакъв кланово-племенен съюз, но какво е влизало вътре не знам. Прекален много са омазали всичко при интерпретациите на фактите и човек много трудно може да сглоби нещо смислено. Във всеки случай твърдо приемам, че българският народ започва да се формира след покръстването. В общи линии май е само това.

Това показва само, че тези хора не са били нито за армията нито за полицията. Или показва, че армията и полицията са стигнали дъното и там попада само боклука на обществото. Нормален човек няма да направи такова нещо никога. Що за държава сме, ако за сигурността ни отговарят хора, които не могат до контролират собствената си психика? Ами утре на стадиона ако го вбесят група тинейджъри всички подред ли ще избие? Човешкият живот е свещен. Лекотата с която оправдаваш убийство е потресаваща и това в никакъв случай не те прави повече мъж.

Има съмнения и за други групи, но по принцип се приема, че вероятността славяните да приемат тюркски заемки е много по-висока отколкото примерно същото да го направят германците. Това допускане не е заради лингвистиката, а заради предварително постулирани тези на историците. Като пример може да се види думата хмел / англ. humulus. Тази дума циркулира в подобни форми в някои тюркски езици,, в някои уралски и никой не може да каже от къде е дошла. Само за тюркските езици има смислена собствено-тюркска етимология.

Именно. Нищо не знаем, но аксиоматично приемаме, че са били само и единствено иранци, пък после защо така и как така. Една по-пъстра картина, включително и с допускането, че освен идно-европейски е възможно да са циркулирали сибирски и уралски би обяснила много по-лесно как по-късно тюркските езици са изместили иранския. Ако иранския език не е бил общ за степите и южен Сибир загадката има сравнително прост отговор - тюркските наречия може да са били първото нещо което да прилича на общ език за степите и южен Сибир, а до тогава там да е царяла мозайка от езици и наречия.

Не само това. Иранските езици като такива се формират на юг. За предходното състояние на езика т.е. преди да се формира иранския е приет термина индо-ирански. Т.е. ако няма сигурни данни, че имаме движение от юг (аграрната част на Средна Азия) на север (степите) то не е коректно да се използва термина "ирански". Има някакви данни, че точно в Китай има както движение от запад на изток (индо-иранци или тохари) така и от юг на север (иранци). Не ми е много ясно обаче какво е положението в западните и централните степи.. Ако нямаме движение от юг на север, то на север езиците ще претърпят съвсем различна еволюция и няма да "станат ирански", ще станат нещо друго. С други думи в степите е възможно да циркулират както ирански така и други някакви "индо-ирански" езици. Мен ме смущава например това, че в казахските степи и в южен Сибир практически няма сигурни ирански топоними или хидроними. Обикновено тези които се пробутват за ирански имат и някаква друга, но много по-правдоподобна неиранска етимология. А и ако степите до хуните са изцяло ирански, в южен Сибир все щеше да оцелее някаква иранска група. Но пък от друга страна така е по-лесно. Слагаш по автоматизъм всичко което щъка в степите за иранци и въпросът е решен.

Защото това, че е фундаментално понятие в западнато философия не означава, че не е шаблон или, че не е стереотип. По-голямата част от ценностите които имаме са шаблони, стереотипи и въображаема реалност, независимо за коя култура става въпрос. Ако разгледаш тези понятия от научна гледна точка, а не от общата гледна точка на философията, няма друг извод и няма друго заключение. Това не означава, че те не са ценност. Напротив, докато вярваме в тях за нас те са абсолютна и безусловна ценност, абсолютна истина. Спрем ли да вярваме в тях обаче те губят статута си на абсолютна истина и стават най-обикновени твърдения. Христос също е символ на западната цивилизация, но в момента не вярваме в него и той е загубил статуса си на абсолютна истина. Това е и същността на стереотипите и шаблоните, на въображаемата реалност. Дали са истини или не са зависи от самите нас. Ние самите хора (обществото) решаваме кое е истина и кое не. Затова и сигурно вече 50 пъти писах, че най-трудно се фиксират базовите стереотипи. Тези в които вярваме безусловно и приемаме са абсолютна истина. Ако наистина се интересувате от тези неща ви препоръчвам Sapiens на Ювал Ноа Харари. Книгата е страхотна, а човекът е описал всичко това на много достъпен език. п.п. Това което казвам за стереотипите, шаблоните и въображаемата реалност не е измислено от мен или китайците, а е резултат от същата тази западна мисъл. Резултат е от западната наука. Излишно е да се противопоставят западната философия на западната наука.

А защо "свободен избор", а не само избор - дали е случайно? Свободният избор е стереотип. Истински свободен избор имат хората с власт - само те могат да избират абсолютно свободно и да решават какво и как да го направят. Останалите хора имаме право на избор в рамките на ограниченията в които сме поставени. Аз не мога например да направя "свободен избор" и да замина през следващия месец за Ню Йорк, защото имам ограничения. На първо място нямам финансови възможности и на второ имам нужда от виза. След това идват ограниченията от семейството, работното място и т.н., но те в случая са без значение, защото още първите две ограничения ме спират. Не мога да направя свободен избор и да си купя Мерцедес, не мога свободно да избера да притежавам яхта и т.н. Всъщност реалните ми възможности за "свободен избор" не са кой знае колко много. "Жената има право на свободен избор" е стереотип, който задава властовите позиции в семейството. Първо тя прави своя свободен избор, а изборът на мъжа е в рамките на ограниченията останали след свободния избор на жената. Този стереотип е резултат от принципа за равнопоставеност. Приема се, че светът се ръководи от мъжки правила, т.е. мъжете предварително "са поставени" и имат предимства. За да има равенство жените също трябва да са поставят в определени области и те също да получат предимства. При реално равенство ( а не равнопоставеност) нито един от двата пола няма право на свободен избор. И двамата имат просто право на избор, а разногласията се решават с консенсус. Двамата не могат да имат едновременно право на свободен избор, тъй като подобна конфигурация е почти невъзможна, освен може би само при най-богатите. Нямам лични контакти обаче с такива хора и не мога да кажа. Тъй като "свободният избор" е другото име на властта, то ако един от двамата има свободен избор, ограниченията пред другия автоматично се увеличават, а възможностите му за избор се съкращават. Така както го описваш равенството в Холандия се постига като властта се разпределя по равно и справедливо в различни области. Т.е. няма равенство във всяка една област поотделно, но властта е така разпределена, че като цяло двата пола са равни. При нас половете са еднакво равни и еднакво неравни във всички области. Ако измерим крайния резултат в реалното състояние на половото равенство то ефектите са подобни. България и Холандия имат еднакви стойности на равенство. Просто там под този термин вие разбирате едно, а ние тук друго.

Така е, извадката е малка и непредставителна. Какво обаче може да очакваме? Когато излязоха резултатите от първите неолитчици, изследователите се изненадаха - "Я каква интересна група G2a". Очакванията бяха да се появи R1b - най-масовата западна група. G2a беше възприета като чиста случайност, поради малката извадка. С течение на времето обаче, където и да изследваха, масово сред неолитчиците се появяваше все тази група G2a и нито един път R1b. Накрая стана ясно, че неолитчиците са били предимно G2a. По същия начин се установи че масовите групи на мезолитчиците са I1 и I2. Там също нямаше R1. R1 изскочи при мезолитчиците на балканите. Оказа се, че през мезолита тя е силно разпространена на балканите. Но пак имаше изненада. Това не е от най-масовите варианти в Европа, а R1b V88. Днес изключително рядка в Европа, но масова в Африка. Резултатите от Варна се вписват в досегашните проучвания. От четирите проби 2 са G2a, което вече въобще не е изненада, една R1b-V88, което за балканите също не е изненада при положение, че това е масовата група през мезолита и една проба СТ(Т1). С други думи тази случайна извадка представя варненци като типични неолитчици на Европа - G2a, рядко Т и някакви остатъци от предходната епоха (в случая R1b-V88). Няма никакви изненади и тази извадка се вписва чудесно с останалите неолитни групи където и да е в Европа. Навсякъде в Европа, неолитните култури са унищожени от степняците и почти заличени. Т.е. това, че варненските групи не са масови днес не е нещо което да буди въпроси. Напротив, изненада ще има, ако в бъдеще се открият други групи които се оцелели. Неясноти има по въпроса за групите които са унищожили неолитчиците. На другите места това са R1b и R1a. При нас масово излизат не тези две групи, а I2a2. Това обаче не е днешната масова I2a1, друга много по-рядко разпространена група. Фактите са, че масовите български групи досега не са се появили с изключение на една проба I2a1, мисля в Сърбия. Факт е, че варненци чудесно се вписват в представата ни за останалите неолитчици в Европа. На база на цялата информация която имаме досега (от цяла Европа, а не само от България) вероятността нещо да се промени и във Варна да излезе нещо по-различно е малка. Не дали ще излязат изобщо, а е малка новите резултати да променят картината за варненци като цяло. Това е. Нищо сигурно няма. Въпрос на вероятности. При положение, че пробите от Варна показват същата картина, каквато виждаме в цяла Европа, вероятността тази картина да се промени в резултат на бъдещи изследвания е ниска. Напротив, пак поради същата причина вероятността тя да се затвърди и да остане същата е висока. В никакъв случай обаче не може да се твърди, че "генетиката доказа - ние сме преки наследници на Варна" по простата причина, че към момента това не е вярно. Напротив, вероятността това да се случи в бъдеще и "генетиката да докаже, че сме преки наследници на Варна" към същия този момент е доста ниска.

Проблемът на историците е, че се опитват със съвременни категории да обяснят миналото. Това обаче няма как да стане. Кандих горе повдигна въпроса за понятието народ. Ние си мислим, че както сега имаме ясно разграничени народи, така и в миналото те са били ясни и дефинирани. Проблемът е, че за да има народ трябва да има общо самосъзнание, а ние няма как да сме сигурни за това, овен ако имаме твърди източници и то от хора, които сами принадлежат към въпросния народ (а не от римляните или гърците например). При племенно-клановите общества наблюдавани от антрополозите и социолозите нивата на солидарност са следните: аз срещу братята ми; аз и братята ми срещу братовчедите аз братята и братовчедите срещу съседите аз, братята, братовчедите и съседите (цялото село) срещу другото село; двете съседни села, срещу друго село....... Солидарността е на първо място родствено-кръвна, а на второ по-съседство. За да се формира народ, т.е. общо съзнание и солидарност, трябва да има някакви извънредни събития. Различията в религиите например са пречка при формирането на народ, но наличието на обща религия не води задължително до народ. Липсата на общ език е пречка при формирането на народ, но наличието на такъв не води задължително до народ и т.н. Народът се формира по два начина. Първият е да се ликвидира кланово-племенната солидарност и да бъде изместена от друга - солидарност към владетеля, града и т.н. Вторият начин е ако един или няколко вече формирани народа третират определени кланове като една общност. Тъй като съседният народ възприема клановете като общност, самите те с течение на времето започват да се осъзнават като общност. Пример за това са шотландците, албанците, казахите и т.н. По често се случва обаче да действат и двата фактора едновременно. Ако приемем, че разните формирования като хуни, авари, българи, маджари хазари и т.н. са само кланово-племенни обединения, а не народи, то въпросът за езика (езиците) отпада. А ние няма какво друго да приемем, тъй като нямаме никакви доказателства за наличието на такива народи с общо самосъзнание. Например клан, чиито език е ирански налага волята си над съседите. Някои от съседите говорят също на ирански, но други на тюркски, трети на черкезки и т.н. В очите на ромеите това са хуни. Самите хуни обаче не се възприемат като един народ. Те може изобщо да не използват този термин за себе си, а може и само един единствен клан от 100 мъже да е носил името хуни. Ние това не го знаем. Ако приемем (аксиоматично), че до появата на хуните степите са само ираноезични (което аз лично не приемам), то някъде в първите векове след Христа по някакви причини тук идват различни кланове, носители на различни езици, вкл. тюркски и уралски. Те стават съседи на местните кланове, които говорят примерно на ирански, черкезки и т.н. В някакъв момент един клан обединява голяма част от тях и за римляните това са хуни. С други думи ако забравим за народите, а приемем, че става въпрос за общества с кланово-племенна структура, то въпросът за езика получава много лесен отговор - няма един език. В същото време въпросът за това от къде идват тюркските заемки също получава своя отговор. По това време поне част от тези кланове са били тюркоезични.

За уралските езици има всякакви алабализми. Един образ, който се занимава с генетика пропагандира, че уралските езици се зараждат в бойна брадва. В тази схема унгарският си е (почти)автохтоннен на територията от преди всякакви модерни вълни https://indo-european.eu/

И как няма значение? Ако археологическият контекст няма значение, ако ИЧД няма значение, ако обкръжението на културата няма значение как да разберем, че това са хуни? Това искам да разбера. Да не би когато им разчетоха генома вътре да пише ХУНИ? Има проби които приличат на съвременните Българи. Е, и? Ние да не би да сме хуни, че за тези казваш същото. Имаш някакви проби - "А" , имаш профил на съвременните българи "Б". А прилича на Б. Добре - това е ясно, но от къде идват хуните? - това ми кажи

Така де, аз говоря за равенство между половете, а не за свободния избор на жената Равнопоставеност - жената има право на свободен избор, мъжът не. Той действа стереотипно. Равенство - двата пола имат в еднаква степен право на избор и в еднаква степен се водят от стереотипи. Между другото "жената има право на свободен избор" също е стереотип. При истинско полово равенство този принцип няма как да съществува. Няма как да съществува и в общество без стереотипи. Там човекът-пенис и човекът-вагина би трябвало в еднаква степен да имат/нямат право на избор или да решават въпросите с консенсус

Ако въведем равнопоставеност може би. Докато обаче се придържаме към стереотипа равенство не вярвам

От кога не си била в България. Това което говориш вече изобщо не е актуално. Нито на родителите, нито на учителите им пука вече за децата. Това го писах мече някъде по-напред. Ако има "амбициозни родители" пресата върху децата е еднаква. Ако не ум пука (масата) въобще не им пука, независимо от пола. В класа на дъщеря ми 4 деца са перфектни по математиката - 3 момичета и 1 момче. Момчето не е по-добро от всички момичета. В другите класове е същото. Това е ефект също от наличието на специализирани гимназии. Почти всички момчета добри по-математика отиват в математически, докато момичетата избират по-балансирано. Ако не са в математическа гимназия момичетата няма как да разберат, че не ги бива. Остава обаче въпроса с по-доброто представян на момичетата на PISA. Момичетата започнаха да показват по-добри резултати след като на родители и учителите спря да им пука. Разликата се получи през последните години. Между двете ми деца има 8 години. Разликата в нагласите на децата (не моите, а по принцип е огромна).

Това е ясно - просто едно уточнение. Между другото това също е причина да не може лесно да се установят базовите стереотипи. Нещата са много динамични - индивидите се променят, имаме отчетлива разлика в стереотипите на различните поколения и т.н. Това някъде на предните страници Ник го обясни много по-добре и по-подробно.

Когато става въпрос за Джендър, под полови стереотипи се разбират масовите стереотипи, т.е. тези заложени в културната матрица, а не индивидуалните шаблони за определен индивид или двойка.

Половият стереотип не е какво мислиш ти, аз или който и да е друг индивид, а какво е заложено в колективния ум на обществото като цяло. В България това явно сме го подминали в часовете по биология и не го знаем. В България има стереотип, че математиката е трудна (този стереотип не е полов, т.е. важи еднакво и за двата пола). Тъй като момчетата знаят, че математиката е трудна, но не знаят, че са по-добри от момичетата, те не се напъват да я учат. Момичетата също знаят, че математиката е трудна, но знаят също, че момичетата са старателни (друг стереотип) Т.е. те си учат математика защото са старателни и не знаят, че тя е по-трудна за тях отколкото за момчетата. Резултатът е, че в България момичетата имат по-високи резултати от момчетата по математика на PISA и България е рекордьор за жени реализирани във всякакви точни науки и специалности - академични кариери ИТ, математика и т.н. България има може би най-висок дял на жени програмисти в Европа. Една от причините чуждите фирми да инвестират в България е, че тук освен на мъже могат да разчитат и на значителен брой жени. Ако примерно в други страни на 1000 студенти има 100 програмиста мъже и 10 жени, общо 110 потенциални кандидата, то в България ще има 120 програмиста мъже и 60 жени или общо 180 потенциални кандидата. (числата са чисто условни и примерни). Ето така работят стереотипите или липсата им.

Проблемът е точно в неяснотата на характеристиките. Ние не знаем кои са и няма как да ги знаем. За да знаем кои са трябва да ги идентифицираме. Явленията в Ядрото са тези явления в което вярваме безусловно. За нас това не са стереотипи и не могат да бъдат. Те са така защото са така - например заради биологичните различия (които съществуват между половете според нас) или някаква друга причина, но са даденост, те са естествени и никой не ги поставя под съмнение. Явленията в обвивката не са вяра. Това е нещо което приемаме, но не вярваме в него. Тук имаме съмнение - то може да е така, но може и да не е така. Нямаме никаква сигурност. Затова и явленията в обвивката могат да се идентифицират. Давам ти пример. В Холандия "Мъжете са по-добри в математиката и точните науки" е вяра, приема се безусловно. "Жените са по-добри в хуманитарните науки" също е вяра и също се приема безусловно. Тези различия за холандците не са стереотипи, те се базират на биологични пол и са свързани с него. За нас обаче те не са вяра. Може да са в обвивката или в крайната периферия, но на и вяра. Няма никакво значение защо ние не вярваме в тях. Може да не сме достатъчно осведомени, да имаме пропуск в образованието, изобщо да не сме се замисляли върху тези проблеми и т.н.. Важното е, че ние не вярваме в тези две концепции и не ги приемаме безусловно или най-малкото ги поставяме под съмнение. Тъй като не знаем, че има такава концепция или знаем, но изпитваме съмнения за това дали е валидна, много жени избират да учат точни науки, математика, ИТ и т.н. България например е на първо място по жени ИТ специалисти в ЕС. Ако знаеха, т.е. вярваха, че жените по-принцип са слаби в тази област то най-вероятно нямаше да направят този избор, а някакъв друг. Там където вярват (знаят този факт) става точно така. Мъжете също не знаят (или не вярват), че са по-слаби в хуманитарните и също се насочват в част от тях. Ако избягват някои това не е заради това, че нямат интерес или мислят, че тази наука не е за тях, а преценят, че няма да имат добра реализация в бъдеще. С други думи хората подхождат по съвсем различен начин спрямо нещата в които вярват и в които не вярват. За да открием базовите стереотипи (тези в ядрото), трябва да открием кое за нас в никакъв случай не е стереотип. Кое е факт - безусловен, "доказан" и неподлежащ на съмнение. Как ще открием най-важните базови стереотипи, след като за нас те са всичко друго, но в никакъв случай не са стереотипи?

Е, не е съвсем така. Има теория, че оригиналните р-тюрки са самите маджари. Според нея уралският език (този на който е наследник днешния унгарски) е езика на част от завареното население - т.е. на аварите. Основният коз на тази хипотеза е, че ромеите през цялото време наричат древните маджари тюрки. Разбира се по този начин маджарите се свързват с хуните (които аксиоматично са тюрки). Нещо повече, маджарите така стават директни наследници на хуните или стават самите хуни във версия 2.

Интересът ми към този въпрос не е към Холандия, а към България. Холандия беше дадена за пример, как просто местните не усещат стереотипите, а всъщност те управляват по невидим начин нашите предпочитания и желания. Просто аз видях там стереотипите, но няма как да видя българските Става въпрос за базовите стереотипи, за ядрото, за това в което вярваме и го приемаме, което е даденост и е толкова естествено, че не се замисляме. Да се усетят местните стереотипи е много трудно, да не кажа почти невъзможно. Не подценявам обвивката, нито лакардиите (дърта кранта, дърт пръч и т.н.). Но първо те могат много лесно да се фиксират и второ сравнително лесно могат да се отстранят. За външния човек е по-лесно да види чуждото ядро. Мислих, че като помислим заедно и открием кои са базовите холандски стереотипи, кое е ядрото на холандския джендър, ще можем заедно да открием по аналогия и кое е ядрото на българския. Явно няма да стане. Защо го пиша всичко това. България е странна държава. От една страна според редица проучвания ние сме пълни със стереотипи, но от друга в реално отношение равенството между мъжете и жените тук и на сравнително високо ниво като цяло, и на изненадващо високо в сравнение с това което бихме очаквали ако се опираме само на стереотипите. Да вземем например Global Gender Gap index. Той отчита реалното полово равенство (да не се бърка с равнопоставяне), като пренебрегва неравенствата породени от политиките за полово равноправие (реално предимства на жените). Изненадващото в случая е, че България има почти същите показатели като Холандия (една от най-равнопоставените държави). Нещо повече, строго погледнато, макар и с малко България изпреварва Холандия в този индекс. За 2018г. е на 18-то място в света, докато Холандия е на 27-мо. Това не означава, че Холандия е по-зле от България, тъй като показателите с много близки. Всъщност и двете страни се представят изключително добре в световен мащаб и са много над средната линия. С други думи България има какво да губи, докато не е ясно дали ще спечели. Ако се въвеждат политики на сляпо, без да се разбере какво всъщност става и какво е реалното състояние, вероятността нещата да се подобрят по отношение на половото равенство е минимална, да не кажа никаква, но вероятността да оплескаме нещата и да влошим положение е огромна и почти гарантирана. Ако през 2018г. по отношение на половото равенство (според GGGI) изпреварваме Холандия, дали след някакви реформи на сляпо ще я изпреварим още повече и ще влезем направо в топ10 или топ5 в световен мащаб? Силно ме съмнява, а и не вярвам някой толкова да се е главозамаял, че да планира (фантазира) подобни неща. Да видим и другия индекс. Този за неравнопоставеност между половете -GII (да не се бърка с равенство). За разлика от първия индекс който измерва половото равенство, този измерва неравнопоставеност мужду половете. В момента България заема 51 място в индекса GII. Някакви реформи на сляпо биха подобрили това състояние. Дали си струва обаче да рискуваме реално постигнато равенство, заради по-голямо равнопоставяне (или полово равноправие), което не е ясно какво точно включва. Защото в този индекс например ΟΑΕ стоят по-високо от Литва, Катар е по-високо от Андора и Словакия, а Саудитска Арабия половете са по-малко неравнопоставени отколкото Латвия, Португалия и Хърватия и разбира се от България. По отношение на този индекс реформи на сляпо би могло да доведат до подобрение. Възможно е да подобрим нещата и жените и мъжете да станат равнопоставени подобно на Саудитска Арабия, може дори да ги задминем и жените в България да постигнат полово равнопоставяне подобно на Катар, а защо не и на Арабските Емирства. Трудно е обаче да очакваме в краткосрочен план да отидем по-нагоре и да достигнем нито топ 20, нито топ 10. Това е голямата дилема. В момента България е в топ 20 в света по отношение на половото равенство (GGGI) и изостава по отношение на половото равнопоставяне (GII). Без да имаме каквато и да е представа какво е реалното положение в България, кое се дължи на едно явление и кое на друго и какво точно става, струва ли си да правим някакви реформи на сляпо, които евентуално могат да подобрят (а могат и да не го подобрят) положението на жените и да ги направим полово-равнопоставени поне колкото в Саудитска Арабия, а защо не да достигнат половото равнопоставяне на Емирствата, но в същото време да рискуваме реформите да унищожат половото равенство и да го сринат до нивото на същите тези държави. Не си ли струва пи подобен риск все пак да направим някакви проучвания или поне да питаме българите и най-вече българките какво точно ги устройва?