Atom

Киров, не те обвинявам в нищо. Преплитането на въпроса за централната банка и суверенитета е съществен. Федералният резерв например като съвкупност от частни банки и отношенията помежду има има много по-малка зависимост от американските власти, отколкото руската ЦБ от руските или БНБ от българските. Виж горе постинга на Sirius - "Дали е пропаганда или не, но някои неща са записани и в закони. Аз четох българския закон за БНБ - ами никоя българска институция няма власт над БНБ. Пише го в закона." Ако България или Русия нямат суверенитет защото институциите нямат власт над БНБ, то същото важи и за САЩ. Тук веднага възниква въпроса що е това суверенитет, кога го има, кога го няма, достатъчно ли е суверенен да е само елита, но не и народа и т.н. Лично за мен и двете теми са ми интересни - икономическата и тази със суверенитета. Твоя е е темата, ти задаваш тона, но мисля, че по-добре е да отделим нещата, а да не ги обединяваме в пакет. Най-малкото защото и двете са дискусионни.

Ами нали точно затова предложих Глазньов. Първо, че мнението му да голяма степен се препокрива с това на Фьодоров, но без глупостите и второ, че за разлика от втория е съветник на Путин е може директно да влияе на икономическата политика. За икономика ли искаш да пишем в тази тема или за агенти, шпиони, суверенитети и т.н.? Това са две коренно различни теми.

Киров, предложил си на обсъждане "доктрината" но човек, който твърди, че 80% от членовете на руското правителство са врагове и едва ли не директни американски агенти. Как искаш да разглежда сериозно подобна "доктрина"? Та нали ако това е вярно, то или Путин е пълен малоумник за да си назначи правителство от врагове, или и той е американски шпионин и го прави нарочно. Нормално е "доктрината" да се разглежда единствено от идеологическа, философска, пропагандна и каквато и да е друга гледна точка, но не и от "икономическа". Човекът е демагог или манипулатор или шут или какво и да е друго, но не и някой на който може да се обърне сериозно внимание. Както и да е. Да говорима за икономика. Ето една статия от сериозен човек (съветник на президента), който предлага подобни решения, но без "враговете" и "шпионите": Сергей Глазьев: ЦБ загнал экономику России в ловушку стагфляции Според него главният проблем е, че руската икономика е технологично изостанала. "........к сожалению, и главная проблема нашей экономики – технологическое отставание, которое возросло в последние два десятилетия, в то время как другие страны сегодня успешно осваивают новый технологический уклад, он бурно растёт с темпом 35% в год, мы это окно возможностей для рывка упустили" И сега преди да скочат всички колеги ще кажа, че не става въпрос за технологии изобщо - космическите програми, военни или някакви други, а за "дребните" неща, тези които движат икономиката. Решението е "печатане на пари" - емитиране на нови парични емисии и снижаване на лихвите: "Инновации кто-то должен финансировать, это расходы. В рыночной экономике финансируются они за счёт кредита. Главный вопрос – цена и доступность кредита." Според мен обаче в руската (а и не само там) икономика това не е решение. Причината е проста - банките кредитират срещу обезпечение, а иновативните предприятия рядко имат такива. Къде се извършват иновациите: - при военните, но технологиите им трудно навлизат в ширпотреба. Парите идват директно от бюджета, банките и лихвите нямат директна роля. - в университетите - нито един университет не разчита на кредит - в мегакорпорациите - имат достатъчно пари и нямат нужда от кредит, а дори и да имат по-скоро ще спрат временно иновативните програми, отколкото да ги финансират със заемни средства. - в нови компании - т.н. start-up, които нямат какво да заложат. Нормалните (средни) фирми почти не се занимават с иновации, остават новите. Не можеш да отпускаш кредити наляво и надясно на нови фирми без обезпечение, защото където и да е по света по-голямата част от средствата ще се откраднат. Има два способа за финансиране на иновации: - държавата или разни други институции казват кой проект ще се подкрепи и кой не. Този момент го минахме с плановата икономика. Китай го прави успешно и сега, без да има нужда от нулеви лихви и др. подобни. - финансиране срещу дял от компанията - дали ще е частно или държавно все тая. Важното е, че лихвата пак не играе роля, тъй като това е дялово инвестиране и парите не се връщат, без значение какво ще стане с проекта. Ако проектът е успешен инвестицията се връща от покачването на стойността на компанията, ако не - една студена вода и това е. Реформата в банковата система няма пряко отношение нито по първия, нито по втория случай.

"Нацията от нации" не е лично мнение на Фьодоров, Дугин или някой друг, а официалната руска доктрина. Тя е залегнала в конституцията на РФ и във всички официални документи на федералните субекти - републики, области, краеве и т.н. Конституцията на РФ започва с "Мы, многонациональный народ Российской Федерации", на Чечня "Мы, многонациональный народ Чеченской Республики" и т.н. В конституцията на Крим, който стана буквално вчера съставна част от РФ е записано същото ...реализуя волю многонационального народа Крыма Нациите на Германия и България са формирани като етнически. С течение на времето претърпяват еволюция до граждански, но въпреки това все още не може да се каже, че са 100% такива. Например Германия и България дават гражданство на чужди граждани само поради факта, че декларират съответния етнически произход (български или германски). Под групови права имам предвид права на хора вътре в самата нация които са дадени само заради това, че индивидите принадлежат на някаква група, но се отказват на членовете на други подобни групи. Групови права е имало винаги и ще има. Въпросът е да не създават проблеми и предпоставки за конфликти. Например в България държавният език е този на българите . Това не е проблем, тъй като българите са мнозинство и така или иначе трябва да има общ език - приема се от всички. Ако обаче дадем същия статут на турския, но откажем подобни права на циганите, това вече ще създаде проблем. Например в Крим татарският е обявен за държавен език (заедно с руския и украинския), чукчите обаче нямат това право в тяхната си територия , тъй като федерална им структура има друг статут. Друг пример - в Татарстан президентът задължително трябва да знае и двата държавни езика - татарски и руски. Етническите руснаци съставляват 40% от населението в републиката, но е очевидно, че татарите в това отношение имат повече права (като група) и за етнически руснак който не знае татарски език е невъзможно (по закон) да се кандидатира за президент. В Кърджали кметът винаги е от турски произход, но това не е проблем - такава е играта. Представи си сега ситуация, в която със закон ограничим кандидатите само до тези които владеят турски и български едновременно.Дали ще е същото? Ние живеем в ЕС, а ЕС е едно от най-богатите и проспериращи места в света. Без проблем можеш да използваш термина "гражданин на ЕС", но въобще няма да ти мине през ума да употребиш "европейска нация", пък било и от типа "нация съставена от други нации". Проблемът е, че в ЕС е бъкано с групови, а не индивидуални права и никой няма намерение да ги премахва. Българският земеделец например получава по-ниски субсидии само заради това, че е българин. Едни са в Шанген други не са, едни ползват евро, други не и т.н. Ето защо никой не си и помисля за създаването на "европейска нация", по простата причина, че към момента това е абсолютно невъзможно. Не виждам каква е връзката между нациите, богатството и икономиката. Да, икономиката е важна, но в никакъв случай не е достатъчна.

Няма един западен модел. Германия има нация формирана на етнически принципи, САЩ на граждански, а в Швейцария и Великобритания, ако изобщо имат единна нация, тя е формирана от по-малки нации (това което се опитват да правят днес руснаците). Т.е. и трите модела (алтернативи) са точно толкова западни, колкото и самобитни. И да, взаимно се изключват. Това въобще не е вярно. РФ наследява етническата структура на РСФСР и никога не е предприемала стъпки за създаване на единна российска гражданска нация, най-малко пък при Елцин. Напротив, цялата тази глупост за нацията от нации до голяма степен е провокирана от неговите действия. Не казвам, че той съзнателно я е измислил, а по-скоро, че има опити и стремежи постфактум идеологически да се обоснове създадената от Елцин и обкръжението му реалност. Малко преди края на СССР има един период наречен "парад на суверенитетите". В него се включват почти всички субекти на СССР и РСФСР. Обаче има един тънък момент. Докато в повечето от съюзните републики - прибалтийските, Украйна и т.н. движението е провокирано до голяма степен отдолу нагоре, то в автономните структури на РСФСР е изцяло дело на местните управляващи и е отгоре надолу. Показателно е, че едни от първите които обявяват суверенитет са Карелия е Хакассия, където етническите руснаци са съответно 73 и 79% и надали въобще са разбрали, че ръководителите им искат суверенитет. Именно тогава става "парцелирането" и утвърждаването на груповите права. Поведението на Елцин е повече от еднозначно: Т.е. единственото което се иска от местните дерибеи е лоялност ( Но вы находитесь в центре России – и об этом нужно подумать ) и нищо друго. Това е точно обратното на това което е нужно за изграждане на гражданска нация и именно тогава става "парцелирането" и утвърждаването на груповите права. За какви индивидуални права става въпрос, като ако аз съм етнически руснак и живея в Татарстан съм задължен (а не имам право) да уча татарски език в обем не по-малък от този на руския. Изключвам я разбира се. Проблемът не е икономически. Колкото и богати да са САЩ, ако задължиш всички граждани на Флорида да учат испански или в Аляска на руски и там ще се появят проблеми. Националните проблеми на Русия се отвориха наново именно след 2010 и чак тогава (в. 2012) Путин обърна внимание на "националния въпрос". До тогава никой не му обръщаше внимание. Проблемът е, че не предлага решение.

"Британската нация" е чудесен пример. Тя е точно толкова жизнена, колкото и "российската". При това британците си имат кралска институция, която е някакъв обединяващ фактор, докато РФ няма подобно нещо. Поради липсата на жизнена британска нация британската империя се разпадна, а остатъкът от нея може във всеки един момент да се раздели на съставните си части. Даваш пример с България - ОК, но представи си какво ще стане, ако Родопите получат автономия и всички родопски граждани искат не искат трябва да учат турски, при това в равен обем с българския - точно това е положението в Татарстан. Или пък в северозападна България, понеже циганите са значим демографски фактор областният управител в едно а цялата администрация да се назначава (задължително по закон, а не пожелателно) само ако знаят и български и цигански едновременно. Нацията от нации никога не е била устойчива структура. Османската империя, Австроунгария, Британската империя - всички те се разпадат, без значение колко са богати и силни (в сравнение с останалите мижави нации), именно защото така и не успяха да създадат единна нация от граждани, а останаха механичен сбор от гражданите на различни правни субекти организирани по етнически или религиозен признак . Югославия и Чехословакия си заминаха по същата причина, а дори Белгия и Испания имат проблеми. Защо, защото всички имат разни структури, създадени не на граждански, а на етнически или религиозен принцип. И няма вариант с икономически реформи да се разреши проблем, който не е икономически. За какъв суверенитет навън става въпрос, като етническите руснаци нямат такъв в собствената си държава. При това за разлика от Великобритания или Югославия, където англичани и сърби имат някаква запазена територия - Англия и Сърбия, то "руски субект" дефиниран като такъв в Российская федерация няма. Рецептата е ясна - "российска" нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения или "русская" етническа нация на редуцирана територия. На сегашната ще е малко трудно заради безбройните нации, националности, народи, етноси и не знам още какво които се сътвориха и които също ще търсят място под слънцето. Самобитният трети път "нация от нации" е бита карта, при това не е нито самобитен нито оригинален, а отдавна изпробван в Европа. Има само един успешен опит - Швейцария, но там правата на индивидите, вкл. и пряката демокрация са много по-силни от груповите права. Цялата тази патардия с враговете, суверенитета, третия път и т.н. е заради проблем, който си създаде самия "российски" (да не се бърка с руски) елит. Първо трябва да разрешат него - при това сами, а едва след това да мислят как да се конкурират с останалите "нации"

Да, той говори за "российская нация", но не съм сигурен, че под това разбира нация от граждани, а по-скоро нация от нации: "В какво е главната сила на руската нация? В нейната многонационалност". Това е официалната идеология, най-вероятно измислена от хора подобни и с мисленето на Дугин. Ето какво казва той през 2006г: Не знам за за гражданите на РФ и за тяхната менталност, но лично аз (от моя си гледна точка) не виждам как тези принципи могат до сплотят в едно цяло различни националности и култури. Общата, но и различно интерпретирана история, коренно различните традиции или религии - всичко това по-скоро може да разедини хората отколкото да ги обедини в едно цяло. Остава угрозата, но тя е имагинерна - глобализацията и либерализма няма как да се възприемат от всички като заплаха. Дори и да се възприеме обаче, общите интереси в борбата "за" или "срещу" някакви идеи или процеси (в случая глобализма и либерализма) не са достатъчни за обединение на заинтересованите в една "нация". Т.е. за да съществува "российская нация" във формата - нация от нации (или народи), а не от граждани е необходима реална, а не въображаема заплаха, която да сплоти "нацията" - ВРАГ. Това се разбира и от Дугин: За мен това е самоубийствена доктрина. Нацията от нации (народи) не е нищо друго освен империя. Времената на империите обаче в класическия им вид отминаха. Докато има общ враг и силен водач "нацията" ще е единна, а после? "рОссофилството" в този си вид, с груповите права на "нациите" се възприема от етническите руснаци като "рУсофобство". Един от начините нещата да се контролират и различните нации да се държат под един похлупак, без тенджерата да експлодира е непрекъснато да се търсят и провокират външни врагове. Другият по-нормален начин е Русия да се откаже от досегашната си доктрина и от държава на нации и народи да стане държава на гражданите - с индивидуални, а не групови или национални права. Или вместо началото на конституцията на Русия да е "Мы, многонациональный народ Российской Федерации" да започва с "Мы, граждане Российской Федерации" Руските идеолози обаче продължават да търсят някакъв специфичен "руски път" и да обвиняват всички други, но без въобще да поставят под съмнение вижданията си. Това е статията на Дугин от 2006 - Испытание национализмом През 2012, когато вижда че мечтаната "российская нация", опираща се на принципите на «Национализм любви» не само липсва, но и въобще не се виждат наченки за нейното формиране обвинява изпълнителната власт и .... Путин: Путин си взе поука, потърси враг, намери го и обяви, че проблемът е решен: Путин: Крым делает россиян единой нацией

По въпроса за за руската или российската нация ето една дискусия (пак стара), която много добре илюстрира къде е проблема. Показателни са и отговорите на анкетата проведена по време на самото предаване: Ощущаете ли вы себя частью нации? Результат опроса прямого эфира: Да (42%) Нет (43%) А что это такое? (15%)

В тази "доктрина" няма доктрина. 1. Авторът постулира нациите като основни играчи в конкурентната борба на глобално ниво. Проблемът е, че самата Русия не е дефинирала каква държава иска да бъде - на руснаците (русские) или на руските граждани (россияне). Това е вътрешен проблем и преди да се конкурира с когото и да е "нацията" трябва да се самоопредели и да си подреди вътрешния двор. 2. Дефиницията му за суверенитет: "суверенитет на националния елит". Както писах горе, не знаем коя е нацията, а от там и няма как да се определи кой е елита и. Това обаче е по-малкия проблем. Т.н. "национален елит" няма как да има външен суверенитет без преди това да постигне вътрешен. Авторът сам казва, че слабостта на Русия е "вертикалната власт". Т.е. за да има суверенитет руския елит, на първо място трябва да престане да бъде "слуга" на централната власт, а да се почувства нещо като "васал". Авторът обаче не предлага подобно нещо, тъй като това противоречи с цялото изложение в т.н. доктрина. Напротив, от една страна вертикалната власт е слабост, но опитите за деконструкция (например федерализацията за която говори) са национално предателство. Май само американците и китайците знаят какво искат и как да го постигнат. Европа (ЕС) и Русия се лутат в търсене на идентичност и опит да намерят смисъл за съществуването си.

Свободният пазар е една илюзия - утопия. Най-важните неща - пари, енергия, храни и труд са силно регулирани и при тях за свободен пазар изобщо не може да се говори.

Темата е 100% политическа. Към нея няма как да се подходи от друга гледна точка освен през политиката, така че давай смело напред.

Разбира се, че препоръките на МВФ, СБ, а и който и да е друг не решават проблема. Не съм сигурен, че ще го решат и китайците с техния подход. Земеделските субсидии в развитите страни например нанасят огромни вреди на икономиката на Африка и те не могат да се компенсират с "ползите" от всички пари които се наливат там под формата на "помощи" или "инвестиции". Премахването на субсидиите обаче няма как да стане на парче, от едно правителство и в една държава. Проблемът е системен. От една страна имаш уж глобализация, т.е. международна специализация в производство и услуги, а от друга най-важните пазари - на храните, на енергията и на работната сила не са свободни и глобални, а са силно регулирани от локалните правителства или съюзи и подлежат на една камара ограничения. От там нататък дали пазара на дъвките, телевизорите, телефоните или чадърите е глобален и свободен е все тая. Щом тези три неща са под контрол - храни, енергия и труд, то всичко останало е без значение.

Изборът всъщност не е избор - не решава проблемите. Големият проблем на света е свръхнаселението. В момента има почти милиард, които буквално няма какво да ядат. Ако не се намери решение, това което виждаме в момента като бежански поток след години ще се превърне в цунами, след което не се знае какво и къде ще остане незасегнато. Решението на проблема задължително трябва да включва както едните политики - например зачитане интересите на другите, така и глобални, синхронизирани политики. Дали ще ни има или няма според зависи не толкова от това какво правим ние, а от решението на глобалния проблем. Ако се реши, може и да оцелеем. Ако не, то каквото и да правим, дори и в следващите 20 години да се превърнем в Швейцария, след 100 пак няма да има българска нация (а и не само българска).

В предния си пост съм допуснал грешка. Пратеникът не е Теодисий "първия човек на папата", а Теофилакт. Точният цитат от писмото на Мистик е: "първия от епископите си, на име Теофилакт, и другия, тъй също епископ, който по достойнствата си не отстъпва на първия, на име Кар."

Какво означава загубила и кога? Първо нека направим малко уточнение за църквата. През периода западът изобщо не е толкова централизиран и консолидиран в църковно отношение колкото му се приписва. В Германия действа Синод, имаме двете патриаршии на Градо и Аквилея, а в това което днес е Франция всеки епископ си прави каквото иска. Т.е. имаме по-скоро автономни структури, които взаимно се конкурират, а не стройна централизирана система. По времето на Карл Велики частично се възстановява църковната структура. Карл обаче разделя новите територии - на север от Драва право да извършват мисионерска дейност имат германските епископи, а на юг Аквилея. Папата в случая няма думата. Някъде от 810-12 Византия си връща контрола по Далматинското крайбрежие. Отначало номинално, а след 870 г. и реално. Точно в периода който ни интересува Сплит, Задар, Дубровник, Котор и т.н. са византийски Каква е църковната им организация е трудно да се каже, но ако има западно присъствие това е по-скоро на Аквилея, а не на Рим. През 923 г. част от тема Далмация е отстъпена (а не изгубена) на хърватите. Реално Рим започва да доминира по адриатическото крайбрежие след 923 г. При това не само в хърватските територии, но и в териториите в които Византия си запазва контрола поне още сто години - Дубровник, Котор, Бар. По същото време отношенията между Рим и Константинопол се стоплят и са повече от добри. Това може да се види от писмата на Мистик, където той се хвали с чудесните отношения с папата. Пак по същото време в Константинопол се появяват Теодосий - "първия човек на папата" и епископ Кар с мисия да посредничат за мир между Симеон и Роман. Естествено, може да приемем всичко това за случайности. Да припишем на Рим една централизирана система, която тепърва ще се изражда след реформата на клюнийците

Не знам какво означава "обикновено значение". През средновековието думите "император" в текстовете на латински, "василевс" в тези на гръцки и "цар" съответно в славянските не се употребяват безразборно. Например сръбският крал в латинските текстове е "Rex", в гръцките "Κράλης", а в българските "Крал". Титлата на българския владетел обаче никога не се изписва като Tsar или Τσάρος, а винаги се дава в превод - император или съответно василевс в зависимост от това на какъв език е текста. Виж например Бориловия синодик. Там римските и българските владетели са царе, но Стефан Урош е "велик крал" въпреки, че в самата Сърбия той и баща му Душан са короновани като "царе". Виж и гръцките хроники от времето на ВБЦ. Унгарският крал е "рига, рикс или рекс", но не и василевс, сръбският е "кралис" и пак никога не е василевс, владетелят на татарите е "кана, канас" и т.н.. Ако се употребява титла за българския владетел обаче тя винаги е василевс, вярно с определения - василевс на българите, на мизите, на българи и власи и т.н., но не и "царос", "кралис", "рикс" или нещо друго. Да се върнем обаче към църквата. Ето една карта. Това е положението отпреди иконоборския период. Императорите иконоборци "конфискуват" западнобалканските епархии от Рим. След премахването на иконоборството императорите искат да си подобрят отношенията с папата. Това обаче няма как да стане без да се преразгледа въпроса с границите на влиянието на двете катедри. Битките и дипломатическите игри са ясни. Според мен в 923г. е постигнат компромис. Далматинското крайбрежие е оставено на папата, българската църква е независима, а патриаршията се връща в старите си граници плюс Елада, Тесалия и Епир. Между далматинското крайбрежие и българите има буфер, в който не се разкриват епископии, но и двете страни могат да осъществяват мисионерска дейност, без обаче да налагат нови църковни структури. Това разпределение се спазва стриктно дори и след схизмата, чак до кръстоносните походи и падането на Константинопол. Няма нови папски епископии във вътрешността на балканите освен тези по крайбрежието, както и "гръцки" на запад от охридската архиепископия. Самата Охридска архиепископия дължи съществуването си пак на този компромис. Няма начин нито Цимисхи, нито Василий II да закрият независимата българска църква, без да предизвикат нов спор. Направят ли го, това означава нова конфронтация, нови събори, анатеми или окончателно скъсване на отношенията. По подобен начин е решен въпроса с кипърската автокефалия. Когато двете катедри - Антиохия и Константинопол се карат за Кипър, най-разумното решение се оказва автокефалията - компромис който в еднаква степен удовлетворява (или в еднаква степен разочарова) двете спорещи страни.

Император, василевс, кайзер, цясар (по-късно цар) са думи от различни езици с еднакво значение и се отнасят до едно и също нещо. Симеон, а и Калоян искат точно тази титла. Разликата е, че докато Симеон се интересува само и единствено от "Цар на ромеите", то Калоян се задоволява с "цар на българите" или "цар на българи и власи" Папата дава на Калоян титлата "рекс" и никога не му е давал "цар". На български, а и на всички славянски езици рекс се превежда като "крал". Объркване няма как да се получи, но явно Калоян се прави на ударен и благодари на папата за императорска (царска) титла.

В самата Византия са под различно подчинение. По далматинското крайбрежие, което се контролира по това време от Византия и е неразделна част от империята (тема Далмация) имаме епископи под шапката на Константинопол, на Рим, че и такива под Аквилея. Да не говорим за източните провинции където има епископи под шапката на иверийски, кипърски, антиохийски и не знам още какви катедри. През ВБЦ положението е същото. Охридската Архиепископия продължава да съществува, въпреки, че ако този принцип една държава - една църква се спазваше, трябваше отдавна да е ликвидирана - я от ромеите, я от българи, я от сърби. През епохата Рим е неразделна част от църквата. Няма още схизма и не знам защо го отделяте като нещо специално. Специалните отношения между изтока и запада ще са факт едва след 1054г.

Да знае, но знае и това, че подобна коронация няма как да стане от "български патриарх". Ако приемем, че в писмото на папата е имало морков и тояга и морковът е бил патриаршия + титлата "цар на българите", то Симеон няма как да я приеме официално - това е свързано с условията на папата - мир с Византия и отказ от претенции към ромейската корона. Може обаче да допуснем, че се е направил на ударен и неразбрал и на база на писмото да обяви самостоятелно обещаната патриаршия. Вече като "пълномощник на папата" (уж) патриархът да го коронова като "цар на ромеите". Това обаче е абсолютно безсмислено упражнение. В същото време, получаването на титлата "цар на ромеите" от нелегитимен патриарх, при това "на България", без пълномощията на Константинопол или Рим е още по-безсмислено.

В този случай говорим не за автокефалност, а за обявяване на патриархат. Едното не е свързано с другото. Сръбската автокефална църква например е обявена през 1219 година. През 1232-33 св. Сава обикаля светите земи и се среща с източните патриарси. Най-вероятно тогава автокефалността е призната и от тях. Сръбската патриаршия е обявена чак през 1346 г., а е призната едва през 1375. Ако имахме обявен патриарх през 923 година би трябвало да има вой и протести от страна на Константинопол. При сърбите има анетеми към Душан и патриарха и схизма до 1375 по повод самообявения патриархат при все, че църквата им е призната и официално автокефална от над 100 години. Тук обаче подобно нещо няма. Много по-вероятно е Симеон да се е обявил за император на база на папското писмо, което му препраща Николай Мистик. Папата обаче надили му е обещал титлата цар на ромеите, а най-вероятно само "цар на българите". Симеон обаче не иска това .Според мен ако искаше титлата "цар на българите" официално щеше да я има още през 923 + призната патриаршия.

Защо пък 923 година, какво се е случило тогава? След 880г Константинопол няма друга опция освен да се отнася към балгарската църква като към афтокефална. Просто съборът му забранява да се меси в делата и (поне открито), а ако не се отнася към нея като автокефална трябва да я приеме като подчинена на някой друг, но не и на патриарха, което би било абсурд. Другата опция е да няма общение с българите и да ги приема като схизматици, което също е абсурд. Какъв е смисъла българите да обявяват сами някаква автокефалност през 923 г.. За кого е предназначен подобен акт? За вътрешна употреба, пред Рим или пред някой друг?

Нали точно това се опитвам да обясня. Към 880 г. югозападните епископи не са в автокефалната или автономна или към който е да е българска структура, а са към солунската митрополия или към драчката или там някоя друга. Т.е. в съвсем различна структура от поместната българска църква. Факт е, че на събора през 880г. присъстват от квотата на патриарха, докато представители на поместната българска църква няма. Това може да се получи само ако към момента на покръстването те вече са съществували. Т.е. това е заварено положение. По същия начин е възможно да имаме заварено положение в северозапада, но в съвсем различна структура. Както латинците не са извели гърците от Македония (не им е останало време), така и гърците не са успели веднага да изгонят латинските духовници от старите заварени територии. Има опит да се усвои църковно северозапада в 878 - този описан в писмото, но според мен неуспешен. Между другото не знам през този период дали изобщо има някоя държава, където всички духовници да са под една шапка (на един архиепископ).

Няма католически и православни епархии по това време. Всички са едновременно и "католически" и "православни". Възможно е да не го е свалил наистина, но писмото е много подробно. Папата е прекалено осведомен, разказва на дълго и широко за живота на Сергий и накрая обявява, че е свален. Подобно нещо няма за нито един друг епископ на територията на България. За тях говори общо, в множествено число и само заплашва с отлъчване. Дори и да приемем обаче, че северозападът е под контрола на Георги (за мен крайно съмнително), то югозападът със сигурност не е - той е директно под контрола на Патриаршията. Знам, че не обичащ Уикипедиа, но така е по-лесно: Around 923 AD, Tomislav of Croatia, the Byzantine Emperor and the two church patriarchs were involved a deal that transferred the control of the Byzantine Dalmatian cities to the new Croatian kingdom. This started a series of similar maneuvers and the Croatian–Bulgarian Wars, during which the Byzantine Emperors of the Macedonian dynasty maintained varying degrees of control over the Dalmatian cities. The Church also endured an analogous internal conflict between the rival dioceses of Split and Nin. Каква е била тази многостранна сделка не е ясно, но същата година (923) папата изпраща посланици (2-ма епископи) при Симеон. Това което знаем е, че пратениците са изпратени уж по инициатива на папата, но по-вероятно е нещата да са уредени от Цариград. Знаем също, че папата се тревожи от отношенията между ромеите и България и посредничи за мир. Ясна е тоягата - анатема, но не е ясен моркова. Няколко години преди това обаче Николай Мистик предлага на Симеон да се сроди с Роман. Т.е. контурите на договора за мир между Цариград и България са видими още приживе на Симеон. Очевидно се е отказал. Синът му обаче приема, а през 927 пристигат други двама папски пратеници. Не виждам какво друго ще правят, освен да потвърдят, че това което е предложил папата през 923г. на Симеон (каквото и да е то) важи и за Петър.

Признаването на автокефалията (и от Рим) би трябвало да е обвързано с постигане на мир, а такъв има едва през 927 година.

Кое? За желанието на Симеон да бъде признат за "василевс на ромеите" има изписано доста. Хроники, археология (печати), писма... Всичко показва амбициите му в тази посока. За титлата цар на българите не е споменато никъде, нито за патриаршия. Не виждам и по какъв начин една българска патриаршия би му помогнала да стане римски император. Дори и да има български патриарх, то не знам как ще го короняса за василевс на ромеите и кой ще признае подобен акт.