Atom

Пак не се разбрахме. Разказваш ми теорията на Тойнби. Хубаво, но се върни и прочети още веднъж първия ми пост. Не става въпрос за теорията на Тойнби в частност, а за метода който използва. Дали ще е Тойнби, дали Хънтингтън или Фелипе Арместо все тая. В опозиция имаш линейния материалистичен метод и пак, дали ще е Маркс, дали Тофлър e все тая и третия метод - системния подход на Валерщайн (или Валерстейн, или Уолърстейн - и трите форми се използват на български и не знам коя е приетата). Въпросът е кой метод дава по-добра представа за обяснение на процесите и явленията, тъй като при използването им се получават значителни, понякога диаметрално противоположни интерпретации за събитията и фактите. Не разбра примера с ЦИЕ ( централна и източна Европа), ще се опитам още веднъж с една от твоите теми - Византия и комунизма. Тя е твоя, така че се надявам поне този път да ме разбереш. Подходът в нея е точно цивилизационен. Постулира се руска сфера (цивилизация) от гледна точка на днешните реалности и граници с център Москва и нещата се разглеждат от тази изходна база. В случая ти тръгваш от днес и се връщаш към миналото. Ще те цитирам: "Руските членове на православната цивилизация винаги са били жертва на агресии и посегателства от страна на Запада и винаги са оказвали огромна съпротива от опитите да бъдат покорени и асимилирани на сила от запада. За да се спасят от завладяване и асимилиране от Запада, русите на няколко пъти са принудени да овладеят западната техника." При системния подход е точно обратното. Тръгва се от миналото и се върви към съвремието. При него Московското княжество непрекъснато разширява влиянието си и от переферия, през полу-периферия се превръща в ядро, измествайки от там монголо-татарите в тяхната икономика-свят. Следващият етап е разширяването на вече руската икономика-свят във всички посоки. Чак през 19-ти век тя се влива изцяло в световната система и става нейна полу-периферия. Очевидно е, че при двата метода има диаметрално противоположно разбиране. Ако трябва да има някаква "руска сфера" то при първия се приема като даденост - изходна точка, а при втория може да се разглежда само като краен резултат (от разширението на Москва). От там нататък всички събития се разглеждат от едната или другата гледна точка и се получават две съвсем различни общи картини. При теб например всички руски членове на православната цивилизация оказват винаги съпротива на запада. При системния подход, ако изобщо има някаква съпротива и неприязън към запада, то тя трудно може да се забележи преди вливането на отделните православни общности в Московското княжество. Православните в Новгород и Литва например започват да имат проблеми със запада в качеството си на православни едва след настъпването на Москва към тези територии. Дотогава отношенията им със запада не са по-различни от отношенията които имат "западните" субекти един спрямо друг. Т.е. воюват, съюзяват се (често срещу самата Москва), търгуват, партнират си, обменят идеи и т.н.

Ти кажи за руския царизъм, защото за ЦИЕ нищо не ми каза. Източна Европа барабар с Русия откликва по съвсем различен начин след 15 век в сравнение със запада т.е. движи се в комплект и в противоположна посока. Преди това също няма кой знае какви разлики и пак са в комплект. Модернизацията също започва горе-долу по едно и също време. Защо отделяш Русия от Прусия или Литва? С какво тя е по-различна, че да и се приписва отделна цивилизация? Единствено и само религията. След като предварително постулираме, че религията определя цивилизационната принадлежност и поведение защо изобщо да се занимаваме с каквото и да е. Отклици, мотклици, какво значение имат. А това, че не можеш да разбереш, че трита подхода се различават кардинално си е твой проблем.

Ами защото не разглеждаме авторите, а точно методите, или моделите, или акцентите както казваш ти. Това изрично съм го писал още в първия пост. Какво ново предлага Тофлър? Моделът му е линейно материалистичен, също като на Маркс. Всеки автор е прав спрямо метода който е избрал. Методите обаче няма как да са прави. Те работят или не работят. Няма как Руския царизъм (примера в първия ми пост) да е резултат едновременно на православието и Византия, наследник на монголския централизъм и в същото време да естествено развитие на историята. Да, възможно е и трите неща да са повлияли и сигурно е така, но винаги едното е определящо. С еднаква тежест взаимно се изключват. С теорията на Тойнби например не можеш да използваш едновременно теорията на Хофстеде - двете се изключват взаимно. При Тойнби религията е определяща, при Хофстеде тя е следствие. Хофстеде обаче няма проблем да се използва с материалистичните модели (линейния и системния) защото там по принцип няма култура и могат да се съчетаят с която и да е културна теория. Ако обаче изградиш нова философска теория за историята на базата на културните различия на Хофстеде, тя ще използва същия метод като Тойнби и вече ще е в противоречие с материалистичните модели по принцип.

Понятието "цивилизация" без "висш пилотаж" и свободен полет на мисълта няма как да се осмисли. Там може да се бута абсолютно всичко, стига на човек да му хареса. За Русия например е прието, че започва "озападняване" с Петър I. Много ми е интересно кога започва озападняването на Унгария, Чехия, Полша, Австрия, Литва, Прусия и т.н. И докато чакам отговор, ще поздравя Алвата с две парчета вдъхновени от културата на средната класа на Източна Европа преди озападняването

Факт. Както е факт, че по-справедливото разпределение което се търси не е от филантропия, а е мотивирано от друго човешко чувство - страх и стремеж към сигурност. Не е случайно, че "справедливото разпределение " се търси пак от дясно - там има най-много какво да губят.

Много добър пост на Алвата и чудесно допълнение от Стефан. И на двамата +++. За да работи ефективно, капитализмът се нуждае от непрекъснат ръст. Ръстът се нуждае обаче от консумация. Ходът с изнасянето на производството в Китай например е гениален от гледна точка на капитала. От една страна продуктът се произвежда с много по-ниска себестойност, от друга колкото и да са ниски заплатите в Китай те осигуряват средства за разширение на пазара на нови територии за същите тези продукти. Резултатът е видим - Apple sells more iPhones in China than US. Икономистите обаче не са тъпи и знаят, че подобен ход ще създаде проблеми в САЩ. Едно от решенията е увеличаване на кредита, другото преразпределение. Колкото и парадоксално да звучи преразпределението се предлага от едни от най-десните икономисти. Милтън Фридман например още през 70-те предлага т.н. отрицателен подоходен данък, т.е. да има един гарантиран базов доход, който ако не се достигне на свободния пазар се допълва от държавата: Концепцията за безусловен базов доход идва също от дясно - най-сериозни дебати за или против въвеждането му се водят при либертарианците, а не от социалисти или комунисти. Това за справедливото разпределение на доходите от работниците е утопия, Стефан много добре го е казал, че за да стане е необходима еволюция на човека. От друга страна някакво по-справедливо разпределение все пак е възможно. Ако подобни идеи като тази на Фридман или за ББД някога се осъществят, Маркс може да се окаже прав поне за това, че най-развитите капиталистически държави ще преминат на един друг етап. Банкерите обаче се оказаха по-силни и по-алчни и яхнаха вълната без да се интересуват от последствията.

Е, не - не е това целта. Горе това с лихвата е само един от примерите. Има един куп други културни особености, които също могат да се вземат под внимание. Например доста руски изследователи приемат, че климатичните особености са оказали огромно влияние върху формирането на т.н. руски характер. Дълги зими в които селянинът общо-взето лентяйства и кратки лета в които се напряга до краен предел. По същия начин под напрежение извършва чудеса, а при спокойна обстановка не се интересува от нищо. Тази особеност обаче не се вписва и не се отчита нито в цивилизационите модели, нито в линейния. Т.е. това което се отбелязва като критика към системния модел може да се превърне в негов плюс и над него да се надгражда с каквато си искаш културна особеност и дори с отделна културна теория ако се докаже, че има значение. Предимството е, че в другите модели предварително се постулира - православието така, католицизма онака (или класата). Това, че моделът не отчита културните и религиозни различия, може да се възприеме и като пълна свобода - надграждай с каквото и да е, стига да работи. Пример - отворих тема за второто крепостничество в ЦИЕ след 15 век, но няма интерес и си пиша сам в нея. Този феномен няма как да се обясни нито с Тойнби нито с Маркс. В системата на Маркс това е връщане назад, а при Тойнби имаме отклик на предизвикателство, който не се вписва в неговата теория - в случая католици, протестанти и православни реагират по един и същ начин и се отличават от други католици, православни и протестанти които реагират различно. Какво е в случая ЦИЕ според теорията на Тойнби - отделна цивилизация или нещо друго? За системната теория не е никакъв проблем да опише явлението. Няма проблем след като един път сме приели явлението да се отчетат и културните разлики и да се види какво точно се случва например в Чехия, Полша, Унгария, Русия или Прусия и защо на едното място се е провело по един начин, а на другото по друг и защо на финала след премахване на крепостничеството имаме различни резултати в различните страни. Самото второ крепостничество обаче е абсурд да се обяснява с културни и религиозни особености, тъй като страните са прекалено различни и няма никакъв смисъл да търсим общото което ги обединява в културен или религиозен план. Климат, география - да, но култура свързана с религия или пък класа?

Системният подход действително освобождава от "ние"-"те", но не е съвършен. Съществуват културни разлики които няма как да не се отчетат. Една пример е отношението към лихвата. Всяка от религиите я забранява вътре при "нас", но даването на пари на другите срещу лихва е разрешено (макар и с известно отвращение). Т.е. тук имаш противопоставяне "ние"-"те" от което не може да се избяга. Въпросът е кои са тези културни, политически и др.. особености които действително са от значение и кои са приписани на играчите просто защото така сме решили. Според мен, при обърнат подход -да приемем противопоставянето само ако е доказано, а не приписано, нещата ще са доста по-коректни. Пример: Обособяването на самостоятелна българска църква през ПБЦ и приемането на славянското богослужение и книжнина се приемат като акт на противопоставяне на българските владетели към Византия, един вид са "отвоювани". Това приемане обаче е аксиоматично. Ако трябва да се доказва ще се срещнат доста трудности, а е възможно изобщо де не може да се докаже. Ако нямаме предварително приета аксиома, обратното твърдение, че интересите на българите и империята в този случай съвпадат се доказва без проблем и общата картина става коренно различна. Не съм сигурен обаче, че подобен подход би се приел. Има натрупани доста митологеми и табута, които трудно се прескачат. Все пак тук сме форум за наука и мисля, че методът може да се използва поне по отношение на чуждата история.

Трудно ще стане. По принцип историографията е съсредоточена върху разни национални истории. Даже не цялата история на даден народ, държава или нация, а по-скоро история на военните конфликти. Подобна разказ винаги налага шаблона "ние" - "те". Това "ние" - "те" по нататък от военните конфликти се експонира в икономиката, културните отношения и т.н. В макро мащаб именно то налага линейния и цивилизационния модел, където също има ясно изразени "ние"-"те". По лесно е да се възприеме шаблона ние срещу варварите, ние срещу Византия, ние срещу исляма или ние срещу католиците отколкото да се приеме, че освен конфликти и антагонизъм има и взаимодействие. В горния пример за руския царизъм, системният модел може без проблем да се докаже, но няма да се приеме от чисто емоционална гледна точка. Обратно, цивилизациония модел е почти недоказуем, но се възприема по подразбиране, пак емоционално. Това е за една чужда история. За собствения ни национален разказ, приемането на системния подход е още по-трудно. Виж каква драма настана със "съжителството" в османската империя. Аз досега например не съм попадал на история на Руската империя (не на Русия, а на империята). История на Византия - където са описани и държавите и народите от ареала - да, на Османската империя с живота в провинциите - също, но на руската, досега не съм чел. Не знам изобщо дали има такова нещо. За да разбере човек кой подход и кой метод е най-добър би трябвало да има общ поглед върху много по-голям ареал от националните истории. За да има общ поглед обаче не е достатъчно само да прочете историята на съседите, а и да има метод да я разбере. Т.е. получава се омагьосан кръг - яйцето или кокошката, кокошката или яйцето.

Заглавието е малко повеждащо. Не става въпрос за директно сравнение между Toynbee, Marx и Wallerstein, а за принципите на теориите с които се опитват да опишат света. Т.е. сравнение между "цивилизационния" модел, "материалстично линейния" модел и модела на "световните системи". Няколко думи за разликите между тях. При цивилизационните теории, независимо дали стана въпрос за Тойнби или Хънтингтън, определящи са културата или религията. Всички особености на различните "цивилизации" се обясняват през тях и чрез тях. При материалистичния линеен модел, независимо дали става въпрос за Маркс, Фукуяма или някой друг, имаме развитие на обществото като цяло от едно състояние към друго по-високо. При Маркс това са "строевете" родовообщинен, робовладелски и т.н. Всичко се обяснява чрез тях. Културата и религията са следствие, а не причина. Системния модел също е материалистичен, но при него не става въпрос за обществото като цяло, а за отделни системи - "светове-икономика" където се развиват процесите. Водеща е икономиката, а културата и религията нямат значение - системите са над тях и пресичат границите им. Защо е важно да ги сравним? При използването на различните теории се получават значителни разлики при интерпретирането на събития и факти. Например руския царизъм: - през погледа на "цивилизациите" е продукт на православието и византийския централизъм - при материалистичния линеен модел има същия произход като френския абсолютизъм и не се различава от него. И двете явления са резултат от естественото развитие на обществото от едно състояние към друго - при системния подход руския централизъм замества монголския в системата и има неговите характеристики. Видно е, че един и същ факт или събитие в зависимост от теорията, може да се интерпретира по коренно различен начин. Къде е истината или поне коя теория се доближава най-много до нея?

За икономист малко повече се увлича по морални и етични норми, но като цяло разказва интересно. Прав е обаче в едно - без лихвата съвременният свят нямаше да е това което е в момента. Някои от белезите на модерното общество ги има още при арабския протокапитализъм. Концепциите за наука, за университетите, финансовата система и т.н са налични в арабския свят много преди да се появят в Европа. Китайските технологии - барута, хартията, компаса ..... също са налични. Две са обаче съществените разлики - арабското банкиране не признава лихвата и корпорацията не получава същото развитие като в Европа. Като прибавим към това факта, че силните европейски държави застават зад предприемачите (независимо къде се намират) се изяснява защо европейците, а не арабите първи встъпиха в модерните времена. Лихвата е страхотен инструмент. Изисква непрекъснат ръст и бърз оборот. Длъжникът не може да се спре или забави темпото. Тя създаде модерния свят, сигурно тя и ще го ликвидира.

На американска почва стилът доста се е смесил с джаза. Ето едно джаз парче, а след него за сравнение пускам същата музика, но в стил класически клезмер. Abraham Inc. - Der Heyser Bulgar (Jazz à la villette part7) Heyser Bulgar (Naftule Brandwein )

И още няколко парчета: KlezFactor - Bulgarian Dance (Kopanitsa) 'Bulgarian Rakija' Rzeszów Klezmer Band Panorama Jazz Band | Bavno Horo

Покрай интереса ми към източна Европа открих „Клезмер“ - еврейска традиционна музика с влияния от цяла ИЕ, но с най-силно застъпени балкански мотиви (предимно чрез румънско посредничество). През 19-ти век е свирена на сватби и тържества в цяла Източна Европа, а в началото на 20-ти се разпространява и сред евреите в САЩ. Поради смяна на поколенията и миграцията, по-късно е забравена, но през 70-те години на 20-ти век интереса към нея отново се възражда. Започват да се издирват стари записи, но се пишат и много нови парчета Днес клезмер изпълнители има в САЩ, Европа и Израел Rcenica - Yxalag Klezmer Band Amsterdam Klezmer Band - Sirba Bulgarish Flocken and Knoblauch Klezmer band - Balkanpolska and Bulgarian Dance (2:35)

Не виждам каква работна ръка могат да бъдат, особено за корпорациите. Повечето от африканците нямат нито образование нито умения да работят каквото и да е различно от черна работа. Ето една статия: Africa's fragile states need extra help До 2050 година се очаква 1 милиард човека в Африка да живеят в провалени страни. Това означава без образование изобщо или само някакво начално, без умения, млади и гладни. Не става въпрос за 1-10 или 100 милиона, а за 1 милиард. Има революции в резултат на войни, но има и войни в резултат на революции. Войните на Наполеон които преобразиха Европа и я подтикнаха към модернизация бяха предизвикани от революция. Гладните африканци няма да чакат елитите да се налудуват и тогава да дойдат. Коремите им стържат сега, в този момент. Ако не се помисли за решаването на проблема днес, утре ще е късно.

Новият планетарен конфликт Е бедни срещу богати, а сред богатите вече са дори и китайците. Някъде в предните страници бях дал прогнози на ООН за световното население в следващите 15-30 години. Към 2050 се очаква само Африка да има повече население от Европа (заедно с Русия), северна + южна Америка и Австралия и Океания взети заедно. Ето и прогнозата: Asia – 5.2 billion Africa – 2.4 billion North America, South America, & the Caribbean – 1.2 billion Europe – 709 million Oceania – 56.9 million[9] Населението на Бангладеш например се очаква да достигне 180 милиона, а територията му е една идея по-голяма от територията на България - 144 000 км2. Потоците от хора тепърва започват и с годините ще стават все по-силни. Това е първия проблем пред който ще се изправят богатите и едва след това ще мислят как да се прецакат един друг.

Никой не е казал, че е лесно. Вчера и днес например имаше олимпиада по икономика в София, организирана от руски университет. Победителите доколкото знам ще получат възможност безплатно да запишат магистратура в университета с осигурена стипендия. Това е добър начин за привличане на мозъци от чужбина - американците го правят от десетилетия. Не съм сигурен обаче дали "икономика" е подходящата област. Там разликата между нивото на руските университети и американските (а и британските) се измерва в светлинни години. Същият номер обаче може да се приложи в области като химия, биотехнологии, фармация и въобще в секторите където смятат, че имат най-голям шанс за успех. Въпросът е да изберат няколко неща и да ги правят като хората - на световно ниво. Какво точно, те си знаят.

И нищо. Русия пробва един път да изгради собствена система, номерът не стана. Сега да повтаря опита в някакъв умален мащаб тип Евразийски съюз е пълна загуба на време. В момента общо-взето има три опции: - да се опита да се възползва от системата в максимална степен подобно на Китай. Не казвам да развива масово производство и да конкурира Китай като световна фабрика (няма потенциал за това), а да намери начин да развие сектори и области в които има някакъв потенциал - например наука (определени области), космически технологии, висше образование (но на световно ниво) пак в определени области и т.н. По този начин ще се позиционира трайно като полупериферия в системата и ще дебне момента за пробив. В теорията на системите, полуперифериите са нещо като средната класа при индивидите и играят същата роля. - да се самоизолира - това е най-краткия път към падението - да не прави нищо и лека-полека да се превърне в пълна периферия - суровинен придатък на световната икономика, който никой не зачита за нищо. Ти виждаш ли някаква друга алтернатива?

След 1917 започва да я създава, като може да се каже, че е налична със СИВ. Единственото условие да съществува една система е да е самодостатъчна, а специализацията и разделението на труда да са вътрешни за системата. Естествено тя комуникира и с външните системи (ако има такива), но основния обмен е вътре в самата система. Ето например системите на един по-ранен етап, към 13 век:

Не става въпрос за тип общество (феодализъм, капитализъм......), а за система от гледна точка на теория на системите (общо) и теория на световните системи в частност. В този форум сигурно сто пъти съм писал, че не приемам цивилизационните теории. От друга страна материалистичните линейни модели (а-ла Маркс) са прекалено евроцентрични и няма как да обяснят процесите в целия свят. Теорията на световните системи за мен най-добре описва защо, какво и как. Естествено тя също не може да се абсолютизира и не е аксиома, но съчетана примерно с теорията на културните различия дава доста добра обща представа. Тойнби например, каквито и каламбури да направиш, не може да го съчетаеш с Хофстеде. Двете теории се изключват взаимно.

Не става въпрос за добро или лошо, а за договорености, които ако се нарушат системата отива на кино. Още от самото начало окупирането на Германия е договорено като временно и никой не е поставял под съмнение цялостта и в тези граници в които е в момента, по същия начин по който никой не обсъжда и не поставя под въпрос анексирането на източна Прусия от Полша и Русия. Договорено е така и договорът се спазва - Калининград не е Кьонигсберг все още и няма изгледи в близкото бъдеще да стане германски. Крим можеше да се отдели и да се "спаси от главорезите", като обяви независимост и се спре до там. Нищо ново под слънцето.

Много задълбахте - Тойнби, сега Маркс ..... Нещата са много по-прости. Съществува международна система за специализация и разделение на труда. За да работи е необходим пазар и "системни играчи". Системен играч е този, който спазва определен набор от правила, гарантира изпълнението на договорите, има мерки за защита на инвеститорите и собствеността, изплаща редовно дълговете и това е. Всичко останало - култура, форма на управление (със или без демокрация), права на гейове и т.н. са второстепенни неща. След 17-та година Русия ( като СССР + СИВ) се опита да създаде собствена система, но се провали. За тези години обаче свикна сама да налага правилата в своята мини-система. Сега се опитва да намери мястото си в света, но май не знае нито какво иска, нито как да го постигне, а на всичко отгоре по стар навик се опитва да налага някакви собствени правила и разбирания. Присъединяването на Крим превърна Русия в извън-системен играч. Ненарушимостта на границите в Европа е основна договореност още от Хелзинки. Да, самият СССР се разпадна, плюс Чехословакия и Югославия, но това са неща които се приемат за естествени. Косово например се отдели, но не се обедини с Албания. Ако Крим беше обявил независимост, без да се присъединява към Русия, щеше да има една голяма гюрултия и до там. След време да се приеме като самоопределение (глас народен глас божи), да се преглътне и да се забрави. Анексирането обаче (на практика се тълкува така) е съвсем друга работа. Та на въпроса "И" - "ИЛИ". Русия първо трябва да убеди света, че е системен играч и едва след това да умува как ще постигне "И"-то. "ИЛИ" въобще не виждам как ще се получи.

Ако се подходи от гледна точка на цивилизационната теория - да, може би Русия има някакъв избор. Теориите за цивилизациите обаче са неприложими практически и само създават излишно объркване. Нещата са много по разбираеми от икономическа гледна точка, без да намесваме вътре култура, религия, философия или други морални и етични категории. Днес имаме една глобална световна икономика. Русия се опита веднъж в рамките на СССР да създаде своя "икономика-свят", но опитът се оказа неуспешен. Не ми се влиза в подробности за причините за неуспеха, но опитът беше обречен още в зародиш, най-малкото защото потенциала на този свят-икономика (човешки и от ресурси) няма как да се сравни с потенциала на останалата част от света. Ако приемем разделението на участниците в световната икономика (според Валерщайн), а именно ядро, полу-периферия и периферия, днес Русия е в полу-периферията, което е добре, тъй като през 90-те имаше опасност да изпадне в периферията. Какви са алтернативите. "ИЛИ" би означавало нов опит за отделяне на собствена икономика-свят. На този етап това е илюзия, мисия невъзможна. "И" означава оставане в световната икономика. В каква посока, дали към "ядрото" или към "периферията" зависи от Русия. Друг е въпроса какво ще стане със самата световна икономическа система. Според Валерщайн, в сегашния си вид тя е към края си. Какво ще има след това не е много ясно.

Руснаците си имат термин за това: "россиянин" - гражданин на Русия, за разлика от "русский" - етнически руснак. Виж например това: Мустай Карим, Не русский я, но россиянин Проблемът е, че за да добие смисъл това понятие, трябва да се изчистят всички "правни етничности" от федералните субекти, а на централно ниво да спре да се размахва православието и славянството като някакво знаме. Т.е. няма как башкир, чеченец и татар да минат на заден план, а русский да остане водещ. Единственият начин "россиянин" да стане определящ е да измести всички заедно, в това число и русский.

Интересен момент е как медиите в Русия (а и папагалите в България) отразяват срещата между руския патриарх и папата. И някои от българските: И двете твърдения са безсмислени и манипулативни. Подобни срещи на римски папа и източен патриарх е имало и преди, включително и с българския (Максим). От друга страна ако се визира, че това е първата среща между руски патриарх и римския папа, то няма как да кажеш, че такава няма повече от 1000 години, по простата причина, че руската патриаршия е много по-млада (от 1589г). Това е типично руско лутане в търсене на историчност и идентичност.