Atom

Да, той говори за "российская нация", но не съм сигурен, че под това разбира нация от граждани, а по-скоро нация от нации: "В какво е главната сила на руската нация? В нейната многонационалност". Това е официалната идеология, най-вероятно измислена от хора подобни и с мисленето на Дугин. Ето какво казва той през 2006г: Не знам за за гражданите на РФ и за тяхната менталност, но лично аз (от моя си гледна точка) не виждам как тези принципи могат до сплотят в едно цяло различни националности и култури. Общата, но и различно интерпретирана история, коренно различните традиции или религии - всичко това по-скоро може да разедини хората отколкото да ги обедини в едно цяло. Остава угрозата, но тя е имагинерна - глобализацията и либерализма няма как да се възприемат от всички като заплаха. Дори и да се възприеме обаче, общите интереси в борбата "за" или "срещу" някакви идеи или процеси (в случая глобализма и либерализма) не са достатъчни за обединение на заинтересованите в една "нация". Т.е. за да съществува "российская нация" във формата - нация от нации (или народи), а не от граждани е необходима реална, а не въображаема заплаха, която да сплоти "нацията" - ВРАГ. Това се разбира и от Дугин: За мен това е самоубийствена доктрина. Нацията от нации (народи) не е нищо друго освен империя. Времената на империите обаче в класическия им вид отминаха. Докато има общ враг и силен водач "нацията" ще е единна, а после? "рОссофилството" в този си вид, с груповите права на "нациите" се възприема от етническите руснаци като "рУсофобство". Един от начините нещата да се контролират и различните нации да се държат под един похлупак, без тенджерата да експлодира е непрекъснато да се търсят и провокират външни врагове. Другият по-нормален начин е Русия да се откаже от досегашната си доктрина и от държава на нации и народи да стане държава на гражданите - с индивидуални, а не групови или национални права. Или вместо началото на конституцията на Русия да е "Мы, многонациональный народ Российской Федерации" да започва с "Мы, граждане Российской Федерации" Руските идеолози обаче продължават да търсят някакъв специфичен "руски път" и да обвиняват всички други, но без въобще да поставят под съмнение вижданията си. Това е статията на Дугин от 2006 - Испытание национализмом През 2012, когато вижда че мечтаната "российская нация", опираща се на принципите на «Национализм любви» не само липсва, но и въобще не се виждат наченки за нейното формиране обвинява изпълнителната власт и .... Путин: Путин си взе поука, потърси враг, намери го и обяви, че проблемът е решен: Путин: Крым делает россиян единой нацией

По въпроса за за руската или российската нация ето една дискусия (пак стара), която много добре илюстрира къде е проблема. Показателни са и отговорите на анкетата проведена по време на самото предаване: Ощущаете ли вы себя частью нации? Результат опроса прямого эфира: Да (42%) Нет (43%) А что это такое? (15%)

В тази "доктрина" няма доктрина. 1. Авторът постулира нациите като основни играчи в конкурентната борба на глобално ниво. Проблемът е, че самата Русия не е дефинирала каква държава иска да бъде - на руснаците (русские) или на руските граждани (россияне). Това е вътрешен проблем и преди да се конкурира с когото и да е "нацията" трябва да се самоопредели и да си подреди вътрешния двор. 2. Дефиницията му за суверенитет: "суверенитет на националния елит". Както писах горе, не знаем коя е нацията, а от там и няма как да се определи кой е елита и. Това обаче е по-малкия проблем. Т.н. "национален елит" няма как да има външен суверенитет без преди това да постигне вътрешен. Авторът сам казва, че слабостта на Русия е "вертикалната власт". Т.е. за да има суверенитет руския елит, на първо място трябва да престане да бъде "слуга" на централната власт, а да се почувства нещо като "васал". Авторът обаче не предлага подобно нещо, тъй като това противоречи с цялото изложение в т.н. доктрина. Напротив, от една страна вертикалната власт е слабост, но опитите за деконструкция (например федерализацията за която говори) са национално предателство. Май само американците и китайците знаят какво искат и как да го постигнат. Европа (ЕС) и Русия се лутат в търсене на идентичност и опит да намерят смисъл за съществуването си.

Свободният пазар е една илюзия - утопия. Най-важните неща - пари, енергия, храни и труд са силно регулирани и при тях за свободен пазар изобщо не може да се говори.

Темата е 100% политическа. Към нея няма как да се подходи от друга гледна точка освен през политиката, така че давай смело напред.

Разбира се, че препоръките на МВФ, СБ, а и който и да е друг не решават проблема. Не съм сигурен, че ще го решат и китайците с техния подход. Земеделските субсидии в развитите страни например нанасят огромни вреди на икономиката на Африка и те не могат да се компенсират с "ползите" от всички пари които се наливат там под формата на "помощи" или "инвестиции". Премахването на субсидиите обаче няма как да стане на парче, от едно правителство и в една държава. Проблемът е системен. От една страна имаш уж глобализация, т.е. международна специализация в производство и услуги, а от друга най-важните пазари - на храните, на енергията и на работната сила не са свободни и глобални, а са силно регулирани от локалните правителства или съюзи и подлежат на една камара ограничения. От там нататък дали пазара на дъвките, телевизорите, телефоните или чадърите е глобален и свободен е все тая. Щом тези три неща са под контрол - храни, енергия и труд, то всичко останало е без значение.

Изборът всъщност не е избор - не решава проблемите. Големият проблем на света е свръхнаселението. В момента има почти милиард, които буквално няма какво да ядат. Ако не се намери решение, това което виждаме в момента като бежански поток след години ще се превърне в цунами, след което не се знае какво и къде ще остане незасегнато. Решението на проблема задължително трябва да включва както едните политики - например зачитане интересите на другите, така и глобални, синхронизирани политики. Дали ще ни има или няма според зависи не толкова от това какво правим ние, а от решението на глобалния проблем. Ако се реши, може и да оцелеем. Ако не, то каквото и да правим, дори и в следващите 20 години да се превърнем в Швейцария, след 100 пак няма да има българска нация (а и не само българска).

В предния си пост съм допуснал грешка. Пратеникът не е Теодисий "първия човек на папата", а Теофилакт. Точният цитат от писмото на Мистик е: "първия от епископите си, на име Теофилакт, и другия, тъй също епископ, който по достойнствата си не отстъпва на първия, на име Кар."

Какво означава загубила и кога? Първо нека направим малко уточнение за църквата. През периода западът изобщо не е толкова централизиран и консолидиран в църковно отношение колкото му се приписва. В Германия действа Синод, имаме двете патриаршии на Градо и Аквилея, а в това което днес е Франция всеки епископ си прави каквото иска. Т.е. имаме по-скоро автономни структури, които взаимно се конкурират, а не стройна централизирана система. По времето на Карл Велики частично се възстановява църковната структура. Карл обаче разделя новите територии - на север от Драва право да извършват мисионерска дейност имат германските епископи, а на юг Аквилея. Папата в случая няма думата. Някъде от 810-12 Византия си връща контрола по Далматинското крайбрежие. Отначало номинално, а след 870 г. и реално. Точно в периода който ни интересува Сплит, Задар, Дубровник, Котор и т.н. са византийски Каква е църковната им организация е трудно да се каже, но ако има западно присъствие това е по-скоро на Аквилея, а не на Рим. През 923 г. част от тема Далмация е отстъпена (а не изгубена) на хърватите. Реално Рим започва да доминира по адриатическото крайбрежие след 923 г. При това не само в хърватските територии, но и в териториите в които Византия си запазва контрола поне още сто години - Дубровник, Котор, Бар. По същото време отношенията между Рим и Константинопол се стоплят и са повече от добри. Това може да се види от писмата на Мистик, където той се хвали с чудесните отношения с папата. Пак по същото време в Константинопол се появяват Теодосий - "първия човек на папата" и епископ Кар с мисия да посредничат за мир между Симеон и Роман. Естествено, може да приемем всичко това за случайности. Да припишем на Рим една централизирана система, която тепърва ще се изражда след реформата на клюнийците

Не знам какво означава "обикновено значение". През средновековието думите "император" в текстовете на латински, "василевс" в тези на гръцки и "цар" съответно в славянските не се употребяват безразборно. Например сръбският крал в латинските текстове е "Rex", в гръцките "Κράλης", а в българските "Крал". Титлата на българския владетел обаче никога не се изписва като Tsar или Τσάρος, а винаги се дава в превод - император или съответно василевс в зависимост от това на какъв език е текста. Виж например Бориловия синодик. Там римските и българските владетели са царе, но Стефан Урош е "велик крал" въпреки, че в самата Сърбия той и баща му Душан са короновани като "царе". Виж и гръцките хроники от времето на ВБЦ. Унгарският крал е "рига, рикс или рекс", но не и василевс, сръбският е "кралис" и пак никога не е василевс, владетелят на татарите е "кана, канас" и т.н.. Ако се употребява титла за българския владетел обаче тя винаги е василевс, вярно с определения - василевс на българите, на мизите, на българи и власи и т.н., но не и "царос", "кралис", "рикс" или нещо друго. Да се върнем обаче към църквата. Ето една карта. Това е положението отпреди иконоборския период. Императорите иконоборци "конфискуват" западнобалканските епархии от Рим. След премахването на иконоборството императорите искат да си подобрят отношенията с папата. Това обаче няма как да стане без да се преразгледа въпроса с границите на влиянието на двете катедри. Битките и дипломатическите игри са ясни. Според мен в 923г. е постигнат компромис. Далматинското крайбрежие е оставено на папата, българската църква е независима, а патриаршията се връща в старите си граници плюс Елада, Тесалия и Епир. Между далматинското крайбрежие и българите има буфер, в който не се разкриват епископии, но и двете страни могат да осъществяват мисионерска дейност, без обаче да налагат нови църковни структури. Това разпределение се спазва стриктно дори и след схизмата, чак до кръстоносните походи и падането на Константинопол. Няма нови папски епископии във вътрешността на балканите освен тези по крайбрежието, както и "гръцки" на запад от охридската архиепископия. Самата Охридска архиепископия дължи съществуването си пак на този компромис. Няма начин нито Цимисхи, нито Василий II да закрият независимата българска църква, без да предизвикат нов спор. Направят ли го, това означава нова конфронтация, нови събори, анатеми или окончателно скъсване на отношенията. По подобен начин е решен въпроса с кипърската автокефалия. Когато двете катедри - Антиохия и Константинопол се карат за Кипър, най-разумното решение се оказва автокефалията - компромис който в еднаква степен удовлетворява (или в еднаква степен разочарова) двете спорещи страни.

Император, василевс, кайзер, цясар (по-късно цар) са думи от различни езици с еднакво значение и се отнасят до едно и също нещо. Симеон, а и Калоян искат точно тази титла. Разликата е, че докато Симеон се интересува само и единствено от "Цар на ромеите", то Калоян се задоволява с "цар на българите" или "цар на българи и власи" Папата дава на Калоян титлата "рекс" и никога не му е давал "цар". На български, а и на всички славянски езици рекс се превежда като "крал". Объркване няма как да се получи, но явно Калоян се прави на ударен и благодари на папата за императорска (царска) титла.

В самата Византия са под различно подчинение. По далматинското крайбрежие, което се контролира по това време от Византия и е неразделна част от империята (тема Далмация) имаме епископи под шапката на Константинопол, на Рим, че и такива под Аквилея. Да не говорим за източните провинции където има епископи под шапката на иверийски, кипърски, антиохийски и не знам още какви катедри. През ВБЦ положението е същото. Охридската Архиепископия продължава да съществува, въпреки, че ако този принцип една държава - една църква се спазваше, трябваше отдавна да е ликвидирана - я от ромеите, я от българи, я от сърби. През епохата Рим е неразделна част от църквата. Няма още схизма и не знам защо го отделяте като нещо специално. Специалните отношения между изтока и запада ще са факт едва след 1054г.

Да знае, но знае и това, че подобна коронация няма как да стане от "български патриарх". Ако приемем, че в писмото на папата е имало морков и тояга и морковът е бил патриаршия + титлата "цар на българите", то Симеон няма как да я приеме официално - това е свързано с условията на папата - мир с Византия и отказ от претенции към ромейската корона. Може обаче да допуснем, че се е направил на ударен и неразбрал и на база на писмото да обяви самостоятелно обещаната патриаршия. Вече като "пълномощник на папата" (уж) патриархът да го коронова като "цар на ромеите". Това обаче е абсолютно безсмислено упражнение. В същото време, получаването на титлата "цар на ромеите" от нелегитимен патриарх, при това "на България", без пълномощията на Константинопол или Рим е още по-безсмислено.

В този случай говорим не за автокефалност, а за обявяване на патриархат. Едното не е свързано с другото. Сръбската автокефална църква например е обявена през 1219 година. През 1232-33 св. Сава обикаля светите земи и се среща с източните патриарси. Най-вероятно тогава автокефалността е призната и от тях. Сръбската патриаршия е обявена чак през 1346 г., а е призната едва през 1375. Ако имахме обявен патриарх през 923 година би трябвало да има вой и протести от страна на Константинопол. При сърбите има анетеми към Душан и патриарха и схизма до 1375 по повод самообявения патриархат при все, че църквата им е призната и официално автокефална от над 100 години. Тук обаче подобно нещо няма. Много по-вероятно е Симеон да се е обявил за император на база на папското писмо, което му препраща Николай Мистик. Папата обаче надили му е обещал титлата цар на ромеите, а най-вероятно само "цар на българите". Симеон обаче не иска това .Според мен ако искаше титлата "цар на българите" официално щеше да я има още през 923 + призната патриаршия.

Защо пък 923 година, какво се е случило тогава? След 880г Константинопол няма друга опция освен да се отнася към балгарската църква като към афтокефална. Просто съборът му забранява да се меси в делата и (поне открито), а ако не се отнася към нея като автокефална трябва да я приеме като подчинена на някой друг, но не и на патриарха, което би било абсурд. Другата опция е да няма общение с българите и да ги приема като схизматици, което също е абсурд. Какъв е смисъла българите да обявяват сами някаква автокефалност през 923 г.. За кого е предназначен подобен акт? За вътрешна употреба, пред Рим или пред някой друг?

Нали точно това се опитвам да обясня. Към 880 г. югозападните епископи не са в автокефалната или автономна или към който е да е българска структура, а са към солунската митрополия или към драчката или там някоя друга. Т.е. в съвсем различна структура от поместната българска църква. Факт е, че на събора през 880г. присъстват от квотата на патриарха, докато представители на поместната българска църква няма. Това може да се получи само ако към момента на покръстването те вече са съществували. Т.е. това е заварено положение. По същия начин е възможно да имаме заварено положение в северозапада, но в съвсем различна структура. Както латинците не са извели гърците от Македония (не им е останало време), така и гърците не са успели веднага да изгонят латинските духовници от старите заварени територии. Има опит да се усвои църковно северозапада в 878 - този описан в писмото, но според мен неуспешен. Между другото не знам през този период дали изобщо има някоя държава, където всички духовници да са под една шапка (на един архиепископ).

Няма католически и православни епархии по това време. Всички са едновременно и "католически" и "православни". Възможно е да не го е свалил наистина, но писмото е много подробно. Папата е прекалено осведомен, разказва на дълго и широко за живота на Сергий и накрая обявява, че е свален. Подобно нещо няма за нито един друг епископ на територията на България. За тях говори общо, в множествено число и само заплашва с отлъчване. Дори и да приемем обаче, че северозападът е под контрола на Георги (за мен крайно съмнително), то югозападът със сигурност не е - той е директно под контрола на Патриаршията. Знам, че не обичащ Уикипедиа, но така е по-лесно: Around 923 AD, Tomislav of Croatia, the Byzantine Emperor and the two church patriarchs were involved a deal that transferred the control of the Byzantine Dalmatian cities to the new Croatian kingdom. This started a series of similar maneuvers and the Croatian–Bulgarian Wars, during which the Byzantine Emperors of the Macedonian dynasty maintained varying degrees of control over the Dalmatian cities. The Church also endured an analogous internal conflict between the rival dioceses of Split and Nin. Каква е била тази многостранна сделка не е ясно, но същата година (923) папата изпраща посланици (2-ма епископи) при Симеон. Това което знаем е, че пратениците са изпратени уж по инициатива на папата, но по-вероятно е нещата да са уредени от Цариград. Знаем също, че папата се тревожи от отношенията между ромеите и България и посредничи за мир. Ясна е тоягата - анатема, но не е ясен моркова. Няколко години преди това обаче Николай Мистик предлага на Симеон да се сроди с Роман. Т.е. контурите на договора за мир между Цариград и България са видими още приживе на Симеон. Очевидно се е отказал. Синът му обаче приема, а през 927 пристигат други двама папски пратеници. Не виждам какво друго ще правят, освен да потвърдят, че това което е предложил папата през 923г. на Симеон (каквото и да е то) важи и за Петър.

Признаването на автокефалията (и от Рим) би трябвало да е обвързано с постигане на мир, а такъв има едва през 927 година.

Кое? За желанието на Симеон да бъде признат за "василевс на ромеите" има изписано доста. Хроники, археология (печати), писма... Всичко показва амбициите му в тази посока. За титлата цар на българите не е споменато никъде, нито за патриаршия. Не виждам и по какъв начин една българска патриаршия би му помогнала да стане римски император. Дори и да има български патриарх, то не знам как ще го короняса за василевс на ромеите и кой ще признае подобен акт.

Вдигам тази стара тема, за да не пиша в темата на Евристей. Темата ми стана интересна, покрай противоположните тълкувания. Какво имаме като факти: 1. През 870г. има събор, на който няма канонично решение по отношение на църквата в България. България е присъединена към Патриаршията с акт на имперската канцелария (със съгласието на източните патриарси), а не с легитимно решение на събора. Между 870 и 880 имаме - български епископ Георги, известен с печатите си като архиепископ Георги и от преписката с Рим. - западните територии присъстват на събора в 880г. от квотата на Патриарха, докато източните не присъстват на този събор. - епископът на Белград е свален от папата. От горните факти може да се направи извод, че в навечерието на Фотиевия събор в църковно отношение България е разделена на три. - Една автономна област под ръководството на Георги - или "стара България" , включваща Плиска, Преслав, Пловдив, Средец, Дръстър и т.н. - Югозападни територии директно подчинени на Патриарха. - Северозапад, подчинен на Рим. Не е ясно дали директно или са към диоцеза на Методий, но папата там има реална власт. В писмото си той не моли Борис, а просто му съобщава, че Сиргий е свален. 2. През 880г. има събор, на който се забранява Константинопол да се меси в църковните дела в България. Съборът обаче не обявява независима българска църква. Т.е. към този момент канонична автокефална българска църква все още няма. Какво е положението след 880г. не е много ясно. Може да се предположи, че Симеон е консолидирал църковната власт и е контролирал нещата на цялата територия. След нашествията на унгарците папата не може да има претенции към северозапада, а в останалата част на България съборът е забранил на Патриаршията да се меси в българските църковни дела. Каква е организацията обаче е трудно да се каже - просто няма данни. Нямаме основание да приемем, че Симеон е обявил някога официално автокефалия - било на събор, било самостоятелно. Политическата му доктрина е ясна - той иска ни повече ни по-малко от императорската корона на Цариград и в тази доктрина не се вписва отделна независима българска църква. Най-вероятно автокефалията е провъзгласена официално заедно с царската корона и патриаршията през 927 година. Според мен след предварително съгласуване на нещата между Рим и Цариград. По всичко изглежда, че това е могло да стане и по-рано - през 923г., но просто Симеон не се е интересувал нито от титлата Цар на българите, нито от самостоятелна българска патриаршия.

Пропагандата сигурно се е появила още с първата цивилизация и властта. Днес обработването започва от най-ранна възраст. Ако разделим целите на пропагандата като стратегически и тактически, то стратегическите са заложени в образованието, а това за което говори Чомски е по-скоро тактическата пропаганда. Анализът на Чомски сигурно е верен за големи страни в които елитите наистина са елити - САЩ, Русия и т.н. Не знам до колко тезата му е приложима за България. Тук например има хора които се изживяват като местен елит, но всъщност са по-скоро информирани граждани на истинските елити. Има и такива които се мислят за елит, но пък са тотално неинформирани и си нямат представа какво всъщност се случва - т.е. това са по-скоро случайни хора, а не истинския елит. Тук се кръстосват и се конкурират поне няколко пропагандни линии, някои от които има диаметрално противоположни цели. От там и трудностите да се дефинира "ние" в България.

Според мен проблемът е в заплащането. В България на думи се търсят инженери, но за без пари. Реално само в ИТ сектора има търсене, срещу което да стои адекватно заплащане. Това са данни от официалния сайт на агенцията за инвестиции за сектор машиностроене. Стари са, но по-нови няма. Това е от брошурата с която страната се рекламира за привличане на инвеститори. От нея те се ориентират какви заплати да планират за България. А това е от рекламната брошура за сектор "аутсорсинг на бизнес процеси", пак от сайта на агенцията за инвестиции. Данните са от горе-долу от същия период - 2012. Тук влизат и така наречените Кол центрове: Видно е, че средната заплата на хора без никакъв опит (0 години - 675 евро), но с два езика (английски + немски) е по-висока от средната на аналитичните специалисти в целия сектор машиностроене, без значение от опита и стажа. Най високото ниво там е в "други части и аксесоари за автомобили" - 623 евро. При това положение е нормално младежите да се мръщят и да избягват инженерните професии и изобщо производството. Ако знаят езици им е много по-добре в BPO сектора. На третата година стигат 1500-1700 евро, което е една доста прилична сума.

,,

Преди 1054 г. освен българската имаме само една призната автокефалия - Кипърската. Тя е призната без съгласието на Антиохийския патриарх, но на събор. Патриаршиите на Аквилея и Градо не се приемат за автокефални църкви. Останалите - там където е имало разминаване се отделят и не се считат за част от единната съборна църква. Това са Сирийската православна църква, Коптската православна църква, Арменската и т.н. След 1054 няма църква която да има призната автокефалия без признанието на останалите църкви. Не става въпрос за предварително и едновременно, а за признаване изобщо. Екзархията например търси начин за признаване над 70 години. До тогава е схизматична. За каноничните патриаршии обаче се иска предварителна афтокефалност. До сега няма случай първо да е обявена патриаршия и след това да се търси признание от останалите и да се получи. Предварително или най-малкото едновременно с обявяването на патриаршията винаги има призната автокефалия от всички (100%) останали църкви. Не знам какво ще стане с Украинската патриаршия. Ако я признаят това ще е първи подобен случай. Относно църквата в ПБЦ, двете твърдения на българските историци очевидно са в противоречие и не могат да са верни едновременно. Личното ми мнение е, че в този си вид и двете за грешни. В предното си мнение писах защо мисля така. Ако изходим от общоприетото мнение, че българите се стремят към независимост, то е съвсем логично да приемем, че след 880 година активно се търси начин Рим да признае независимостта. Това предполага периодични контакти с Рим и търсене на пробив, но там също имат позиции. Именно от подобна изходна гледна точка изказах хипотезата, че Владимир се е съгласил с папските желания и за това е отстранен (българската цел е съвсем различна). Нямам идея дали са правени целенасочени проучвания в тази връзка, но лично аз предпочитам тази хипотеза. Естествено има и друга хипотеза. Българите изобщо да не се интересуват от църковна независимост, а това да е чисто ромейска врътка с цел териториите да не попаднат под Римско върховенство. В този случай след 880 година църквата продължава да е зависима от Цариград, но този път неформално (нелегално). Въпросът със статута на българската църква се решава от Патриаршията и българите няма защо да са активни (само по църковните въпроси) - каквото и когато го измислят ромеите, това ще е. Възможно е историците познавачи на църковните дела да са разчели в църковните документи точно това, но няма как да го съобщят без да развалят мита за борците за църковна независимост и затова прескачат 880г. - за да може църквата да е канонично автономна от 870 до 919-927. В противен случай няма как да обяснят как от една страна съборът в 880 забранил на Цариград да се меси в делата на българите, от друга те продължават да им се подчиняват, а от трета уж се борят за независимост, а не търсят връзка с папата за да я получат. Що се отнася до 919г., какви църковни документи са гледали и къде, само те си знаят. Ние имаме достъп само до няколко цитата от съборнните актове и до там. ОК, аз така и не мога да стигна до истината. Каква е твоята теза, приемаш ли за чиста монета две толкова противоречиви хипотези или имаш някакво различно виждане? Няма как всичко написаното от историците от едната и другата група да е вярно - все нещо трябва да се зачертае. Ако смяташ, че замърсяваме темата на Евристей, може да пуснеш един отговор в нова тема или на лични. Аз лично досега не бях се задълбал в тази тема. Приемам за съвсем естествено желанието за независима църква, а от там и търсенето на съгласие с Рим. За мен досега църквата след 880 беше нещо като Екзархията след основаването и - не е към Цариград, но не е и пълноправна, истинска автокефална църква. Стана ми интересно обаче защо има два толкова различни и взаимно изключващи се разказа на уважавани хора, които би трябва да са запознати с работата и становището на другите.

Набързо разгледах това което имам в домашната библиотека. Историците които са специализирани в богословието приемат, че през 870г. църквата става автономна част от Патриаршията в Цариград и остава такава до 919г., когато на църковно-народен събор едностранно е обявяна автокефалност, призната през 927г. Това становище се поддържа от Тотю Коев, Георги Бакалов, Христо Темелски и др. Това е и официалната позиция на БПЦ. Естествено не са прави, тъй като между 880 и 919г. църквата ни няма как да е автономна част от Патриаршията, по простата причина, че съборът забранява подобно нещо. Историците които нямат богословски опит приемат, че в 880г. българската църква получава макар и формална независимост. Естествено не са прави, тъй като съборът не е приел подобно нещо. Няма начин едната страна да не знае за становището на другата. Не става въпрос за мнението на един или двама историци, а за две обособени групи от учени. Не може нещата да се обяснят с гаф на едните или другите. Цялата работа намирисва на съвременна политика и замитане под килима на факти, които са от значение, но няма желание да се приемат по една или друга причина. Едните изцяло подминават събора от 880г. и се правят, че такъв не е имало, а другите му приписват решения които той не е взел.