Atom

Ето един цитат от Минков: "За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че когато непознат човек изпадне в беда пред очите ни, готовността да му се помогне не може да бъде пряко свързана с един или друг тип общество. Може да паднете на улицата в малък български град и около вас мигом да се скупчи тълпа от хора, желаещи да ви помогнат, а на четвъртата минута да пристигне и линейка, и полиция (случай на който съм бил свидетел). Може също да лежите безжизнен на Нюйоркска улица и всички да ви прескачат (също видян случай). Притичването на помощ в случаи на беда, наблюдавано със собствени очи, е интересно явление, но то не е свързано със степента на родовост на една култура". Минков, "Защо сме различни"(2007), стр.26

Ник, пресичане на улицата е едно (нулев риск за помагащия), а човек наистина в беда съвсем друго. Аби според мен точно го е казала - страх. Т.е. отчита се, че има някакъв риск (действителен или въображаем) - да те набият, да те натопят, да те мъкнат по съдилища .......... (един господ знае какво е в главите на хората).

Не мисля, че инцидентът може да се обясни с културни особености. Според Минков ("Защо сме различни?"), няма пряка връзка между тип култура и дали имаш или нямаш готовност да помогнеш на непознат човек изпаднал в беда. Между другото, същото поведение се наблюдаваше и в Кьолн. Ако се вярва на медиите (което не е толкова лесно), само един хърватин се е намесил да защити някакви нападнати германки. Останалите, тези които проблемът не ги е засегнал лично, въобще не са обърнали внимание на това какво става на площада. Въобще културните особености и индекси са измислени за някаква груба ориентация и подпомагане на фирменото управление - нищо повече.

Ключов момент е кога става спирането на османците. При варианта Черномен, инфраструктурата, икономиката и демографския фактор на балканите са запазени. При този вариант може да разсъждаваме горе-долу с реалностите които имаме днес. При твоя вариант аз не виждам кой ще попречи на Мирчо да заеме освен Добруджа и цяла Мизия. Виж картата на Aspandiat. Земите между Карпатите и Стара планина представляват единно икономическо пространство. Т.е. ще имаме единно политическо, културно, религиозно и икономическо пространство, но с два етноса. Кой ще надделее до 19 век и какви етнически промени ще протекат един господ знае. В Македония нещата са още по-сложни. Албанците и без това много бързо заемат опразнените от сърбите властови позиции. Няма да са мюсюлмани, добре организирани са и практически също няма кой да ги спре в експанзията им. Т.е. в Македония, Косово и Албания ще имаш друг политически, икономически и културен кръг, пак с няколко основни етноса. Унгарците също няма кой да ги спре. Моравска Сърбия и Босна със сигурност ще станат интегрирани части от тяхното пространство. Византия е съсипана. Това което е останало от нея - Константинопол плюс Тракия няма бъдеще без коопериране с италианците и уния с Рим. Т.е. италианците също ще останат трайно в Черно море, на егейските острови и по континенталното крайбрежие на Егейско море. С една дума при алтернативата не трябва да разглеждаш само съдбата на българи, сърби и гърци, но и да отделиш много по-сериозно внимание на албанците, италианското присъствие по морето и т.н. Въобще при това положение "балканската цивилизация" няма да изглежда никак. Т.е. нямаше да има специфична балканска цивилизация, а интегрирани в европейската цивилизация зони, всяка със своята специфика.

Фружине, в алтернативата която очертаваш българите пак са най-прецакани. До началото на 15 век османците са заели изцяло българските територии, докато тези на сърби, власи, албанци, босненци и т.н. все още са изцяло или частично запазени. Отделно османо-монголските войни на балканите пак щяха да са на българска територия. Т.е. към момента на оттеглянето на монголците, българите ще са понесли най-значителни икономически и демографски загуби. При това положение Мизия ще се заеме от власите (нещо което Мирчо е на път да направи в реалната история), а Македония от албанците. Тракия при всички положения е византийска. Ако искаш някакво по-силно българско политическо присъствие, турците би трябвало да се спрат още при Черномен и след това да се изтикат изцяло от Европа. След Черномен е много късно.

През следващите 20-30-50 години основният проблем на човечеството ще е изхранването, чистата питейна вода и поддържането на надеждна бариера (физическа, идеологическа и ментална) между богатия свят и всички останали. Прогнозите на ООН са към 2050 година в Азия да живият 5,2 милиарда, а в Африка 2,4. За сравнение прогнозите за двете америки са 1,2 милиарда (общо), а за Европа - 709 милиона. Т.е. очакванията са само в Африка да живеят повече хора отколкото общото население на Европа, северна и южна Америка. Азия е отделно. За богатия свят в частност проблемът е с какво да се запълва времето на по-голямата част от хората за да не мислят глупости. Към момента "технологиите" за това са повече време за образование, по-късно пенсиониране, изкуствена или субсидирана заетост, нови виртуални забавления и т.н.

Съгласен съм напълно с Aspandiat. Имам обаче няколко въпроса. 1. Какво става с църквата? Рим при всички положения ще продължи да натиска за уния и рано или късно Константинопол ще я сключи. За Охрид и Сръбската патриаршия обаче не съм толкова сигурен. Възстановяването на Търновската патриаршия е под въпрос. Доколкото знам след смъртта на Евтимий администрирането на териториите и е поверено на влашката митрополия, а и след оттеглянето на османците е по-вероятно териториите на Търновското царство и Добруджа да се заемат от влашките войводи, а не от наследници на българските царе. 2. Какво става със социалните отношения и икономиката след 15 век? Цяла източна Европа, без значение дали става въпрос за католици, православни или протестанти, преминава към т.н. второ крепостничество, което е много по-свирепо от класическия феодализъм и селяните са почти роби. Средиземноморието обаче върви по съвсем различен път. Интересно е дали във вътрешността на балканите ще имаме средиземноморска икономика, източноевропейска или нещо по-специфично като власите с тяхното пълно робство при циганите, но по-свободен режим на селяните в сравнение с тези в Полша, Прусия или Русия. 3. Сегашните нации с днешните граници е почти невъзможно да се възпроизведат. Какви са възможностите при тази алтернатива?

В МОН ползват поне четири класификатора. Този, Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, Класификацията на специалностите на научните работници в България и Списък на професиите за професионално образование и обучение. Проблемът е, че класификаторите въобще не се синхронизирани. Отделно НСИ отчита Области на образование и обучение по своя собствена методика. В резултат се получава голяма каша. Например, според Класификацията на специалностите на научните работници в България "Антропология" е с шифър 01,06,01 и спада към група 01,06,00 - Биология, в научна област 01,00,00 - Естествени науки. Според класификатора а областите за висше образование обаче, антропология е към направление "Социология, антропология и науки за културата", което е класифицирано към област за висше образование "Социални, стопански и правни науки" Подобни примери има колкото искаш.

Добре де Фружине, това: как се вързва с това: Автократията изисква законодателство, регистри, бюрокрация, някакво разделение на провинциалните власти и т.н.

При ранните възрожденци няма смисъл от автохтонство. То е реакция на гръцката национална пропаганда, а тя ще се появи по-късно, след като модерната гръцка държава си оправи отношенията с патриаршията. Като примери могат да се посочат П. Берон, според който "нашият народ води началото си от древните жители на Балканския полуостров, от трако-илирите" или Д. Миладинов, който нарича езика "славяно-пелазгически", а народа "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род". Това обаче не е историография, а по-скоро пропаганда, в отговор на друга пропаганда. Т.е. част от "митологията".

Трако-илирите във възрожденската национална митология имат за цел разграничаване от гърците. Пелазгите са вкарани със същата цел, но подчертават още по-древен произход (по-стар от гръцкия) и са предци на трако-илирите. Тези древни народи в никакъв случай не разграничават българите от останалите славяни на балканите. Т.е. не става въпрос за българско автохтонство в частност, а за славянско. Не е случайно, че термина е общ за всички южни славяни - "трако-илири" или дори само илири, но не и само траки. Или са трако-пелазги, или илиро-траки и т.н. Доколкото съм запознат едва Раковски се опитва да даде някакво разграничаване в тази концепция между сърби / българи. Националният разказ и митология, които разграничават българи и сърби са в съвсем друга плоскост - средновековието. Кой е по-велик - Душан или Симеон, св. Сава или св. Иван Рилски, кой първи приема християнството и т.н. Наблягането след 70-те, вече само на траките си е чисто българско явление. Това обаче не са корените на автохтонството, а негов следващ етап. Вече няма общи формулировки - трако-илири, трако-пелазги, трако-даки и т.н., които описват доримското балканско население като цяло, а точно определен народ - траките, с точно определена територия (покриваща се със съвременна България) и паметници, преписвани на този народ и културата му. Т.е. имаме античен разказ (а не средновековен), който дефинира разграничаване не само от гърците, но и от сърби, хървати, румънци и албанци. Страничен ефект (или може би търсен) на този разказ е, че дефинира разлики не само със съседите, но и с тези които възприемаме като българи, но живеят извън пределите на Тракия (или модерна България) - жителите на Поморавието, славяните в Косово, Македония, Албания и Гърция.

Стинката е прав. В случая с гърците имаме редица действия, които говорят за скъсване с римското начало и търсене на корени в античността. На първо място това е отказа от самоопределението ромей (рум) и заместването му с елинас. Езикът става "елиника", обявена е афтокефална гръцка църква (действие което причинява схизма с патриаршията в продължение на 17 години) и т.н. Относно изолацията на античното минало от историографията ни - няма как да бъде нещо друго. Македонизмът е изобретение на Атина (не на патриаршията или сърбите) и активно се пропагандира сред българите в Македония. Те са пославянчени македонци, които трябва да се върнат към гръцките си корени. Или от славо-македонци да станат елино-македонци. В случая няма как на Филип, Аце и македонската империя да се противопостави Севт и одриското царство - нещата са несравними. От друга страна ако идеалът ти е обединение на българите, то траките са излишни. Пак ще кажа - няма как да обясниш на един българин от Македония или Албания, че е наследник на траки. Траките се явяват на сцената когато им идва времето - при Людмила. По това време окончателно сме се отказали от сънародниците ни в чужбина, а вътре в България няма проблем с това кой е наследник на траките и кой не. Колкото до сърбите и славянството е достатъчно да си припомним Ботев и неговата Югославия.

Какво трябва да се случи? Като за начало би трябвало да се появи стройна теория какво СА прабългарите (а не какво не са). Естествено, тя няма да се наложи изведнъж, но поне ще може да се каже, че въпросът с произхода на прабългарите е спорен и има такава, онакава и друга теория. Лорде, тюрките са обединени преди всичко езиково, а не генетично. Няма "типично тюркски" гени. Ето една картинка: Източник: The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads Across Eurasia Видно е, че различните тюркски народи не се различават кой знае колко със съседите си нетюрки. Като цяло те се смес между западни и източни евразийци. Има тюрко говорещи без типичните източноазиатски компоненти (в картинката К6 и К8) и това са гагаузите. Няма обаче тюрки, без западноевразийски компонент. Дори и при якутите, западноевразийският е ясно изразен (долу - синьото и зеленото) и е повече отколкото източноазиатската съставка при турци, чуваши или азери. С една дума тюрките по дефиниция би трябвало да са смесени. Махнеш ли западния елемент няма тюрки - има монголци, китайци, евенки и т.н.

Чак пък стройна? Вероятността траките, като обособена група да са част от населението на новата българска държава е горе-долу еднаква с вероятността да имаме все още обособени прабългари и славяни .... в периода на падането на България под турска власт. Не е случайно, че историята на траките в училище свършва с образуването на римските провинции Тракия и Мизия, а след това имаме 7 века мъгла - то няма и какво друго да има де. Т.е. под "траки" ние разбираме не самите траки в частност, а завареното население на балканите в цялост. Е, румънците, македонците, албанците и т.н. правят същото, но за завареното население там са се използват други "синоними" - даки, македони и т.н. Къде е разликата? От една страна казваме, че българската народност е образувана на териториите на Мизия, Тракия и Македония и всички славофони в Гърция, Македония и Албания са българи, а от друга, че сме наследници само на траките. Хубаво, но на сънародниците ни в Гърция, Македония и Албания е малко трудно да се обясни защо точно траките са техни прадеди, а не македоните или илирите примерно.

Не е луд този който яде баницата. Не знам в какво е "специализиран" този университет, но има такива специалности, че човек само може да цъка с език и да се чуди коя какво е, за какво е измислена, с какво се различава от другите "специалности" и какви са ползите от изучаването и. Ето някои: „Творчески индустрии и бизнес“; „Икономика на отбраната и сигурността“; „Медия икономика“; „Индустриален бизнес“; „Интелектуална собственост и бизнес“; „Бизнес икономика“; „Екоикономика“ и още и още. Никъде в сайта на университета няма учебни планове да се види какво точно се изучава в тези т.н. специалности - пълна мъгла. Парадоксалното в случая е, че университет, чийто международни научни публикации клонят към нула и не е ясно на какво точно обучава студентите си има една от най-високите акредитационни оценки, а при акредитацията на направленията е лидер. Двете направления на УНСС - "Икономика"(9.88) и "Администрация и управление" (9.83) са съответно на 2-ро и 3-то място от 376 акредитирани направления в българските ВУЗ. Нито едно от направленията на СУ, ТУ, АУБ или МУ-София няма по-висока оценка от тези 2 на УНСС. Например направление "Математика" в СУ има 1158 статии в научни списания (Scopus) и Индекс на цитируемост по научна област - 48. Оценката на НАОА за направлението е висока - 9,64, но явно математиците в СУ не се справят толкова добре, колкото в направление икономика на УНСС с оценка - 9,88, което има 10 статии и индекс на цитируемост -1 (едно). п.п. Върхът - цитат от доклад на НАОА: "В професионалното направление има университети лидери. Заслужава внимание и следва да бъде изучаван, осмислян и използван опитът на УНСС в обучението по професионалното направление. УНСС разполага с професорски състав, способен да прави наука и осъществява елитно обучение на студенти и докторанти, да бъде конкурентен на европейското образователно и изследователско пространство."

Според методологията, това не е средна работна заплата за определена професия, а средна заплата изобщо - за всички работещи в определената административна област. Т.е. ако вземем за пример най-масовото направление "икономика", то икономистите от СУ имат 1,58 спрямо средната заплата в София град, а тези от Тракийския университет 0,82 спрямо средната заплата в област Стара Загора. В случая със Ст. Загора не знам какъв е смисъла да учиш нещо, за да получаваш после под средния доход (в който участват и заплатите на продавачки, чистачки и т.н.)

Интересни данни има в тази класация. УНСС, в който се обучават 16898 студента в направление икономика, има всичко на всичко 10 (десет) статии в научни списания индексирани от Scopus и 5 (пет) в индекса на Web of Science за това направление. За сравнение АУБ, в който се обучават само 133 човека по икономика има в същата област 14 статии в Scopus и 22 в Web of Science. Т.е. АУБ има между 1,4 и 4,4 пъти по-висока ефективност в научната работа в направление икономика от УНСС. Ст.Ф на СУ също има по-висока научна продукция от УНСС, там числата са 12 в Scopus и 17 в Web of Science. За сравнение, икономистите които се обучават във факултета са 274 (при 16898 в УНСС.)

Всички са в кюпа. Траки, даки и маки, готи, гети и хуни - сите са славни КТО ТАКИЕ ГУННЫ? СЛАВЯНЕ И ИМПЕРИЯ АТТИЛЫ - Гунны-хунну -юнну — юные (младшие сыновья славянских князей) https://www.youtube.com/watch?v=4-7cIWZIB-k

Супер си е МУ-София. Предполагам, че отсъства от класацията просто защото не се вписва в представите на организаторите за "университет". Все пак това не е класация на всички институции които предлагат висше образование, а само на част от тях - университетите. Ето дефиниция от Wikipedia: University. Definition In modern usage the word has come to mean "An institution of higher education offering tuition in mainly non-vocational subjects and typically having the power to confer degrees,"[4] with the earlier emphasis on its corporate organization considered as applying historically to Medieval universities.[5] А пък това е от българския закон за висшето образование: Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Университетът е висше училище, което: 1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически; Един господ знае що е то университет, но и според двете определения, специално МУ-София не е такъв. Между другото, руските медицински университети също са супер, но и те отсъстват от тази класацията.

100% съм съгласен с Elemag. Когато националното ни първенство е гола вода, няма как да очакваме да имаме финалист в ШЛ. Въпросът не трябва да е "защо СУ изпада след 700 място" в QS World University Rankings, а "къде са останалите ни университети и какво е нивото им като цяло?" Да оставим ШЛ и да видим един по-непретенциозен турнир. Да разгледаме класацията на QS World University Rankings за EECA (Emerging Europe and Central Asia). Малки страни като Естония и Словения присъстват с по 2 университета в основната класация и още два без ранг. Румъния има 7 в основната класация и 5 под чертата (150+). Турция и Русия няма смисъл изобщо да се разглеждат. Забележително е, че един Азербайджан присъства с 4 университета в основната класация + още 4. България е представена от един единствен университет - СУ (на 44 място) + още един - АУБ, който е извън класацията, но все пак в светлините на прожекторите. Мястото на СУ е там където е - сред себеподобни. Въпросът е къде е мястото и кои са себеподобните на останалите ни 50(+) университета?

Системата е една от най-консервативните. Ученици и учители, родители, чиновници, общински управи и т.н. и т.н. - всички са недоволни, но никой не иска да се пипа и да се променя каквото и да е. Няма лошо, ако системата работеше добре. А дали работи добре? 42% от децата в 7 клас в София са изкарали на т.н. "малки матури" средна оценка от двата изпита (български език и математика) по ниска от 4,00. Проблемът е, че 4,00 отговаря горе-долу на 44т. (от макс. 100), или 44%. Почти в целия свят оценка под 45% е слаб. С една дума 42% от децата в София, не биха издържали изпитите ако оценяването бе адекватно. В Пловдив, Варна, Бургас, Русе и още 1-2 града процентът на децата с по-малко от 45 точки скача на 55-60, а в останалата част от страната на 70%. Това от една страна показва огромна разлика в качеството на образованието в София и т.н. провинция и от друга изключително ниска ефективност на системата като цяло.

Прав си НИК. В случая става именно това. Разделението на 2 степени в средното образование е предвидено в "Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.)". Ето откъс от документа: "Новата образователна структура следва да бъде въведена за учениците, които през учебната 2006/2007г. постъпват в V клас. ........, а в края на учебната 2013/2014 г. ще завърши и ще положи държавни зрелостни изпити първият випуск, обучаван изцяло в рамките на новата образователна структура" Освен закъснението обаче има кардинално разминаване между духа на стратегията и "изпълнението" (новия закон). Според стратегията първият етап би трябвало да се завършва в 10-ти клас и след това наново да се кандидатства за втори. В закона подобно нещо няма. Плановете и профилите са фиксирани за целия гимназиален период 8-12 клас. Кандидатства се след 7-ми, а "местенето" след 10-ти е ако има възможност и с приравнителни изпити. Т.е. с една дребна промяна се заличава смисъла и идеята заради които се правят двата етапа: "равнопоставеност, "хоризонтална е вертикална проходимост" и т.н. С една дума стратегия има, но явно и съпротива е имало за да се отложи изпълнението с има-няма 10 години. Накрая се приема такъв закон, че всички идеи и предимства на стратегията отиват в небитието. Според мен, така приета, новата система ще задълбочи още повече неравенството. До сега имаше съществена разлика между възможностите пред децата в София (+ някое друго училище от по-големите градове) в сравнение с тези от останалата част на страната. За в бъдеще новият закон гарантира, че не само пропастта няма да започне да се свива, но ще става все по-широка и по-дълбока.

По новите учебни планове, времето предвидено за обществени науки и гражданско образование е орязано 16 часа (общо за целия гимназиален период). За същия период, часовете по математика, информатика и информационни технологии са със 126 по-малко, а природните науки (биология, химия, физика) са клъцнати със 157 (от 643 сега, на 486). Това е задължителната подготовка. Часовете за избираема са увеличени от 1033 до сега на 1718. Сигурен съм, че добрите училища ще използват максимално ефективно това увеличение на избираемите и ще подобрят резултатите си. Проблемът обаче е в останалите. Там първо училището трябва да предложи допълнителни часове по математика и природни науки, второ да има желаещи и трето желаещите да са достатъчно за да се формира група. Реално ще се получи така, че адекватно образование по математика и точни науки ще се получава само в математическите гимназии и 4-5 елитни езикови. В останалите училища подобни предмети няма да се предлагат, а и да се предлагат няма да има кой да се запише.

Не познах. Първо се вдигна врява заради езиците. Точните науки явно ще изчакат Часовете по чужд език в езиковите гимназии да се намалят наполовина, предлага МОН

Новият закон за училищно образование и новите учебни планове разбуниха духовете. През последите дни, учители и ученици протестират заради намаления брой часове по някои предмети. Засега във фокуса са часовете по изкуства и философския цикъл: Преподаватели протестират срещу орязването на философията Училищата по изкуства на протест заради профилираното обучение За МОН езиковите гимназии нямат нужда от часове по изкуства Всъщност, идеята на МОН е през първата степен на средното образование програмите да са в голяма степен уеднаквени, а профилирането и специализацията да става при втората степен - 11-12 клас. Целта е да се осигури по голяма мобилност в системата: Това до голяма степен обуславя орязването на часове тук и там, за да може всичко да се побере от 8 до 10 клас. Намаление на часовете за задължителната подготовка в сравнение с досегашните програми има и при математика, биология, химия, физика, география и т.н, а информатиката съвсем отпада от програмите на езиковите и хуманитарни профили. Т.е. в скоро време може да очакваме протести и на химици, физици, математици и т.н. Проблемът е, че МОН бламира собствените си мотиви. При така приетия Закон е почти невъзможно да се смени профила или училището след 10-ти клас. Учебните планове и профили са фиксирани за целия период 8-12 клас, а приемът се извършва само в 8 клас. Теоретично има някаква възможност след 10-ти клас учениците да се преместят, но трябва да държат приравнителни изпити за всички ЗИП които са били предвидени за конкретната паралелка в приемното училище, а и изобщо не е ясно дали дадено училище ще има допълнителен прием след 10-ти клас. Т.е. в това отношение новата система по нищо не се различава от досегашната, плюсовете изчезват и остава единствено орязания хорариум при този или онзи предмет. Не знам кой е прав, дали протестиращите или тези от МОН. Лично аз смятам, че новата система ще даде възможност на добрите училища да станат още по-добри, а останалите ще затънат още повече. Като цяло обаче нещата няма да се подобрят. Та, какво ви е мнението по този въпрос?