Atom

Виждам политически мотивирани изказвания, предназначени за вътрешна употреба. Ако учените ни един път завинаги се отдръпнат (дори и привидно) от злободневните актуални политически теми нещата могат и да потръгнат. До тогава обаче непрекъснато ще се излагат на риск от компрометиране. Числата които се подхвърлят тук - от порядъка на 2 милиона население в България през 7-8 век са несериозни.

Кога е как е създадена българската народност? Обикновено, отговорът на този въпрос няма никаква връзка с историческата действителност. Обяснението какви сме и от къде идваме се дава винаги в пряка връзка с политическите въпроси поставени от съвремието. И тъй като с времето тези въпроси се променят се изменят и отговорите. Как става това - просто, чрез системата за задължително образование. Ето два цитата от страницата на МОН: Държавни образователни изисквания за учебно съдържание: "Учебният предмет история и цивилизация съдейства за изграждането на гражданска идентичност на човека и обществото. Знанията за миналото, за историческото развитие изграждат взаимосвързаните полета на националната памет и на цивилизационното наследство." Учебна програма по история и цивилизация (за който и да е клас) "Образованието по история притежава изключителни възможности за формиране на духовна и гражданска идентичност у съвременния човек. Този потенциал има базово значение в културно-образователната област “Обществени науки и гражданско образование”, в която е включен учебният предмет “История и цивилизация” и за цялата система на средното образование в България" Изграждане, формиране, моделиране - ОК, но това става на база конкретните виждания на този, онзи или група от хора, а не на някаква обективна научна истина. Най-вероятно всички "форматори" са патриоти и възприемат своята си истина като единствено правилна и просто изпълняват повелите на времето в което живеят. Каква е еволюцията по въпроса за създаването на българската народност През 19-ти век набира скорост панславизма. Будните хора в България разчитат на дядо Иван и братските славянски народи. Затова при идването на прабългарите на балканите живеят остатъци от римляни и море от славяни. Българите дават името и толкова. Държаната от самото начало е Славяно-българска (славяни е на първо място). Изразител на тези идеи е Иречек. В историята му всичко се върти около славяните, а на прабългарите е оставена роля на овкусител. След краха на балканските войни задухва друг вятър. Сега вече трябва да имаме малко общи черти с останалите славяни. Прадедите ни трябва да са героични и славни войни и на мода идват хуно-българите. Защо хуни - първо от хуните е треперила цяла Европа (някак по значими са) и второ са една партия с готите, а ние по това време сме партия с германците. По това време се смята, че хуните са тюрки и именно тогава прабългарите стават тюркоезични (но нямат нищо общо с тюркския хаганат,) Славяните някак изчезват от общата картина и ги няма никакви като човешки фактор. Единствено благодарение на волята на Борис имаме славянизация на държавата. Изразител на идеята е Златарски. След 9.IX.44 вятърът отново се променя. Хуните се свързват с фашизма и трябва да се разкарат. Историята на българите се измества и вече започва с Кубрат, връзката с хуните е забравена, а изниква нова - с Хаганата. Славяните пак стават море, а българите са незначителна капка в него. Някъде през 70-те години се търси оригиналност която да ни даде колорит и тук за първи път се включват траките. До тогава траки няма - има римляни, балканско население (романизовано или не) и т.н. Какво следва от тук нататък? Сега е на мода да се формират у младите хора европейска идентичност, европейски ценности, индивидуализъм, мобилност (а не статичност) и т.н. Целите са ясни. Как ще се интерпретират тези въпроси от хората от които зависи съдържанието на учебниците е божа работа. Най-вероятно на тюрките наистина ще бъде сложен край. Няма да станем и иранци обаче, най-малкото защото не е европейско. Във всеки случай това със заптиетата-полицаи и ред други въпроси които поставят учителите е свързано точно с интерпретацията на новите цели. Ето ги и те:

Темата е интересна, но в случая съм абсолютно съгласен с Аlvassareiro. Въпросите за образуването на етноси, народи и нации нямат отношение с биологията. Да, подобни проучвания могат донякъде да осветлят спорни моменти, но до там.

Целият проблем идва от изнасилването на фактите. Тюркоезичието на част от прабългарите има основание, но преекспонирането на въпроса дразни. Има буквално измисляне на "религия на прабългарите" - тангризма, измислени топоними - напр. онгъла, измислени термини - аули, ханове и т.н. По същия начин дразнят и измислените иранизми. Истината е, че нищо не знаем, но не искаме да си го признаем. Южняк, да те питам - празни ли са според теб балканите на запад от Янтра и на юг от Стара планина?

Добре де, какъв език търсим след като археологията на българите е толкова разнородна и очевидно става въпрос за политическо обединение на групи с различна култура. Вероятността всички индивиди от тези групи да имат един и същ майчин език е минимална. Какво търсим - езика на елита или евентуално кой език са използвали като общ за комуникация между различните групи?

Добро уточнение на Hamardal. Две обобщения във връзка с археологията: Населението на Южна България VI-IX в. Етно–културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век

Целта на образованието по история винаги и била да "възпитава", "формира" и т.н. Това е проблема, а не съдържанието на този или онзи учебник. След като искаш да възпитаваш и формираш "нещо си" имаш едно съдържание. При друго "нещо" - друго съдържание и т.н. Няма как да стане по друг начин. Изворите са едни и същи, но я вземете един румънски, македонски, сръбски или български учебник и вижте как се интерпретира едно и също събитие? С една дума нищо ново под слънцето. Старите учебници са също толкова "скандални", но никой не им обръща внимание тъй като вече сме формирани, възпитани и моделирани с техните "истини" и "факти".

Ето два материала по темата: Традиционни елити и модерност в Югоизточна Европа през ХVІІІ и ХІХв. “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането Интересното е, че повечето от елита или представителите на горната средна класа, които са изключително мощни до 19-ти век, губят влияние в националните държави наследници на Османската империя. Да си припомним за Тъпчилещови, Робеви, Георгиеви и ред други. Същото е положението и с повечето гръцки, албански, еврейски, арменски или влашки фамилии. Т.е. става въпрос действително за османска средна класа, която изчезва с изчезването на империята или най-малкото губи влияние. В новите национални държава се появяват нови играчи които движат икономиката, а старите фамилии остават в спомените на хората с някое друго дело свързано с благотворителност. В същото време, тези които надскачат балканите - Захарофф, Онасис и ред други развиват още по-мащабна дейност и стават фактори от световно значение.

Това с робството да не е табу? На запад отдавна се обсъжда, правят се изследвания, а темата е засегната в почти всички елитни университети. Малко по темата - тук, тук и тук Просто е - имаме феодализъм който приключва към 15 век. Преходен период в който се изгражда пазарно ориентирана икономика и натрупване на капитали (до голяма степен благодарение на търговията и експлоатацията на роби) и съвременен капитализъм базиран на наемния труд. За ролята на робството във Венеция може да се види тук: Slave-Based Production in Late Medieval Venice

Така е, по-скоро връзката е обратна. Използването на роби генерира свръх печалби, а от там и средства за развитие на странични занимания - култура, изкуство, наука. Според някои икономисти по-голямата част от богатството на морските градове-държави в Италия идва от търговията с роби. Първите европейци които въвеждат капиталистическа експлоатация на роби пак са италианци.

Интересно е да се проследи каква е ролята на робството за прехода между феодализма и индустриализацията. След 15 век се наблюдава един феномен който обхваща почти цяла Европа. В колониите започва ефективна експлоатация на робския труд, а в страните които нямат колонии (централна и източна Европа) собственото селско население е подложено на режим почти идентичен с робството - т.н. второ крепостничество. Второто крепостничество не е продължение на това от класическия феодализъм, а целта му е същата като тази на робите от колониите - производство на стоки и суровини предназначени за пазара. Та случайно ли е, че връщането към античните философи и ценности е съпроводено и с връщането към античните методи на производство?

Молдова заедно с Влашко Е Румъния. Източната част на историческата област е заета от Русия още през 1812, преди обединението на двете княжества и е известна като Бесарабия. В началото на ПСВ Румъния няма никакви претенции към Бесарабия, нито Русия има към Молдова (територията на княжеството отпреди обединението). Не търсете под вола теле. Ето една карта на Велика Румъния да няма недоразумения кое какво е:

Точно така. България не е като запада - все пак има някакви централни данъци. Не е обаче и като ИРИ - размерът на данъците е нищожен. През средновековието селянинът се товари минимум с десятък и нагоре. Въпросът е къде отиват приходите - в централната власт под формата на данъци или в местната под формата на рента. Е, по всичко изглежда, че царят е разчитал не толкова на данъци, а на приходи от личните земи.

България при Петър няма потенциал. Икономиката и е нещо като нищо. Страната не е централизирана държава подобно на ИРИ - със силен бюрократичен апарат, разделение на властта в провинциите между различни служби, развита парична система и т.н. Не е и държава организирана на феодален принцип. Западът на комитопулите, като периферия е полу-феодализиран и това му дава известно предимство спрямо източна България. Т.е. имаме типична държава в преход, а последствията за подобни държави навремето не са благоприятни.

Коя от трите форми е оригиналната чешка - развита на чешка основа директно от kuningas и кои са по късни заемки - Kňaz, Kníže или Kněz?

Добра обосновка Perkūnas +1. Лично за мен проблемите са два: 1. От къде идва етимологията на КАНА? Бих приел КАН от Каган, което по някакъв начин се потвърждава в КамПаган и Кеан. А-то в канА обаче в този случай виси. 2. Което не е свързано пряко с 1. За какъв дявол им е на славяните титлата Княз? Всички по-значими славянски лидери са жупани, воеводи, панове или там нещо друго. Княз няма. За германците след гепидите и лангобардите тази дума най-вероятно също не се употребява от славяни. В противен случай нямаше да наричат Карл по име. Единствената възможност е "Княз" да е запазена титла за аварския владетел по същия начин по който "Цязар" е запазена за господаря в Константинопол. Ако не са я употребявали за аварския владетел няма как да я запомнят. При това положение по-вероятно е на Карл да са представени от някакви славяни двамата князе - canizauci (князавци) на аварите - Кагана и Тодуна, а писарят да ги е записал така както ги е записал. Това няма да е нито първата нито последната грешка на някой писар. Без обяснение откъде Кирил и Методий изкопават думата Княз не виждам това как може да се отхвърли с лека ръка. Във всеки случай за мен аварската врътка с титлата е много по-приемлива отколкото да си представяме, че братята са търсили някъде по Днепър князе и княгини. Германската етимология на княз е супер издържана, но трябва по някакъв начин да се върже и с историческите факти.

От саксонския аналист. Вярно, късен източник, но се твърди, че авторът не е преработвал изворите, а дословно ги е преписвал. Една титла, заета в 5-ти век без да се използва се забравя. Рига например изчезва от славянските езици. Ако не е използвана по отношение на аварския биг-бос за какво изобщо им е била тази дума на славяните? Първите руски князе са късно, а преди тях и Борис "славянски князе" няма - нито на юг нито на запад. За да вкарат в употреба думата "княз" Кирил и Методий все от някъде трябва да я вземат. Виж в папските писма латинския запис на "княжеските" титли. В българския превод имаме българския княз Михаил, княз Светопулк, сръбския княз и т.н. В латинския текст всеки княз е различен - единия комес, дрегия дук, а българския рекс. Ако всички носеха една и съща титла - "княз" за какво му е на папския чиновник да се обръща към тях по N на брой различни начина.

Все пак има някакви данни за джамия в Константинопол, а май има и някаква друга на територията на Гърция (преди османците). Византийските евреи също оцеляват. Нямам идея как стоят нещата с териториите които преминават от едни ръце в други в Анатолия, но не вярвам всеки път да има гонения или масово покръстване на мюсюлмани.

Бях питал в някаква тема, но май никой не ми отговори. Това Канас се появява след Крум. Преди това думата я няма. Нова политика, нова титла. Не е случайно, че от Крум нататък всички български "ханове" в латинските хроники са рексове, а през този период "рекс" освен франките имат само българите - другите народи имат вождове, комеси, дуксове и т.н. Т.е. има голяма вероятност Канас да е нова титла с цел издигане статута на владетеля еквивалентно на Рекс и да е "открадната" от аварите след разгрома им. Какво пречи аварите да я заимстват от гепиди или лангобарди, а титлата да има същата етимология като княз, но с аварска фонетика. Имаме източник където се говори за Canizave Princeps Avarorum et Thudun (преведено - аварския княз Канизаве и Тудун). Очевидно е, че нито Канизаве нито Тодун са имена. Та възможно ли е трите титли - Канизаве, Канас и Княз да имат една и съща германска етимология. Унгарците с идването си точно това правят. Не си мъкнат титлата от Урал, а я заемат от местните - от славяните. Исторически няма пречка аварите да са направили същото, но от германците. Въпросът е има ли пречки от гледна точка на фонетиката? Основният мотив за тази хипотеза е, че нямаме никакви доказателства за "славянски князе" преди появата на славянската книжнина. Риги, вождове, старци, жупани, панове и т.н. - тови са титлите които носят славянските лидери. Явно князе са били не собствените им главатари, а чуждите владетели - на гепиди и лангобарди, а след тях аварските.

Прави впечатление, че авторът се колебае каква е точната титла "Iuppanum vel satrapam Bulgarie". Т.е. не е наясно това дали е жупан ИЛИ сатрап. От тук може да се направи извод, че самия носител на титлата не е използвал нито една от двете титли, а авторът най-вероятно е търсил подходяща дума за да опише друга - трета титла. Ансберт би трябвало да е наясно със значението на титлите "жупан" и "велик жупан", но не ги използва в текста си по отношение на сръбските господари. Великият жупан на Сърбия в текста е "magno comiti de Servia". Наясно е и със званията и титлите във Византия. За мен най-вероятно човекът се е представил като "Господ". Преводачите при кръстоносците са направили връзка между "Господ" и гръцката "Деспот" (често приравнявана в латинските автори на Сатрап) и индиректна връзка със сръбската Жупан. Т.е. не става въпрос за византийски чиновник, а за независим "Господ" (господар), чиято власт произлиза от самия него и войските му. Дали е Добромир Хриз е друга тема.

Става въпрос за случката описана от Ансберт в "История на похода на император Фридрих I" - ЛИБИ т.3. Накратко хронологията е следната: - На 7 декември императорът изпраща във Филипопол (от Адрианопол) далматийския херцог Перхтолд, графа на Холандия и адвоката Фридрих от Берг с отряд от 1200 човека. - Пристигат във Филипопол. Отправят се към Бакон (локализирано като Баткун, Пазарджишко) където влизат в сражение с гърците - Отрядът навлиза в областта Градиц където кръстоносците "ограбиха и опустошиха и цялата тази земя" - Адвокатът се отделя с част от отряда, пресича някаква планина където води сражение - Навлиза в "богата област наречена Влахия и отстояща недалеч от Солун" където убива някакви бунтовници - в същата област пристигат херцогът на Далмация и патавийския епископ които "завземат страната" Когато кръстоносците решават да се оттеглят с плячката са пресрещнати от "един жупан или сатрап на България", който издейства мир са себе си и за страната си от херцога и адвоката. На 21 януари херцогът е в Адрианопол при императора. Т.е. хронологично нещата се вместват между 7 декември и 21 януари. Това е накратко историята. Сред историците ни няма единно мнение какво точно е описано, къде се намира тази Влахия и кой е "жупана или сатрап на България". Според Златарски, отделянето на адвоката и херцога от основната част на похода става още на 14 август при Средец. През Перник, Земен и Велбъжд те навлизат в Македония, а Влахия на Ансберт е Голяма Влахия в Тесалия. Сатрапът е катепана на тема България Спорез П. Мутафчиев става дума за Мелнишкото или Серското поле. Що се отнася до сатрапа, то според него е напълно възможно това да е бил Добромир Хриз. Според П. Петров "кръстоносците не са могли да се отдалечат от Пловдив на разстояние повече от една седмица път” или те са успели да стигнат най-много до Разложката котловина. Под термина “Влахия” у Ансберт следва да се разбира “областта на север от Солун, по поречията на Места и Струма” т.е. “военноадминистративната област (клисура) Стримон”. “Жупанът или сатрапът на България” е местния управител на областта Стримон, принадлежаща към тема България. Има още доста предположения - Пернишко, северна Македония и т.н. Та кой е жупана - сатрап на България и за коя Влахия става въпрос?

Възможно ли е езикът на сребърния кодекс да не е готски, а някакъв друг - например бургундски. Доколкото схванах термина за "църква" в текста е "aikklesjo". Франките използват същия термин - еклисия. Проблемът е, че в в германския свят масово термините за църква са други -производни на гръцката "kyriakon", а за посредници за разпространението на тази дума се приемат точно готите. Има ли и други подобни несъответствия?

Германия и Стоб най-вероятно са запазени антични имена. Теример напротив - по-вероятно е да ново с романска етимология. Неясни са двете Сътески. На гръцки името е записано като Σουντίασкος и според някои отговаря на Сѫтѣска (клисура, теснина). Според други има възможност Σουντίασкος да се чете като Съдескос. Някои свързват името с рум. Săt, Sătești, Sătească. Като се има предвид останалите неславянски имена съм по-склонен да приема романския произход. В този случай Сътеска би трябвало да се преведе като "Село" "Селско" или нещо подобно. Някъде тук е и "Влахия", където кръстоносците се срещат с жупана-сатрап.

Това e резултат на активна държавна политика. Ето например официалната брошура на Българската агенция за инвестиции за сектор машиностроене. Вътре гордо седи числото 407 евро - country average gross wage comparison - Most competitive cost of labor in Central / Eastern Europe Колко да даде инвеститора на един конструктор, като според агенцията средните заплати на мениджмънта в сектора са в размер на 600, максимум 800 евро. За сравнение, числата на същата агенция в брошурата за сектор "Аутсорсинг на бизнес процеси": Average annual salaries in Shared Services Centers (F&A), (€), Experience 0 years - 6 564 - 11 928 1,5 – 2 years - 8 100 - 15 996 3 years 18 264 - 21 600 5 years - 21 600 - 25 596

Да се върнем към темата. Нека за малко забравим Добруджа и Лудогорието. Какво население имаме между българите от Лудогорието и хърватите и между Родопа и сърбите? Източниците фиксират славяни покрай Дунав и в гръцката част на Македония. Какво е положението със средната част на балканите - днешните западна България, Сърбия и р.Македония? Ето част от имената на селищата отбелязани в грамотата на Василий. Браница, Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга, Бродариск, Ниш, Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово, Триадица, Перник, Суково, Свеняп, Велбъжд, Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог Общо 23 селища, в земи усвоени още при Крум. От тях сигурна славянска етимология имат Браница, Мокро, Топлица, Велбъжд и Разлог. А останалите?