Atom

Прав си. Щъкат си хората насам-натам и ще продължават да си пътуват

Първият пост в темата е 100% антинаука, пропаганда? - може би, но не и политика. Виж ако темата беше "Диктаторските традиции на руския народ", тогава със сигурност щеше да бъде обявена за политическа. Би трябвало да си ориентирана кое се приема за политика и кое не.

Различията между руското православие и т.н. вселенско лъснаха покрай всеправославния събор. Видя се, че има фундаментално разминаване по редица въпроси - разбирането за човешките права, отношението към другите християнски църкви, ролята на държавата и т.н.

За мен най-големите проблеми са в основното образование и след това в средното. Не знам какво се случва между пети и седми клас, но каквото и да е то е тотално сбъркано. Нивото по математика на българските ученици е отчайващо. Пропуските на по-голямата част от тазгодишните седмокласници са толкова големи, че е невъзможно да се компенсират в гимназията, а още по-малко в университетите. В момента университетите макар и трудно, все пак намират някакви кандидати с горе-долу приемливо за тях ниво на математически знания. Боя се, че след пет години (а може би и по-рано) това ще е абсолютно невъзможно.

За жалост това е истината. Две картинки в подкрепа на горното. 1. Динамика на броя на студентите в направление «Информатика и компютърни науки» в СУ. Това е направлението абсолютен лидер в реализацията на студентите и в заплащането им. Средният облагаем месечен доход на завършилите е 3046 лева. Въпреки това в СУ има спад на студентите. 2. Динамика на студентите в същото направление - «Информатика и компютърни науки», но в УниБИТ. Разликата в облагаемия месечен доход в сравнение със СУ е смазваща - 1339 лева в УниБИТ (срещу 3046 лева в СУ). Въпреки това в УниБИТ има непрекъснат ръст на студентите

Не е точно така. Работни места точно за тези две специалности в СУ има колкото искаш. Конкуренцията в случая е между работодателите, а не между специалистите. Работодателите ходят да ги търсят директно от факултетите и непрекъснато правят разни събития за привличане на студентите. Иначе желаещи да учат в България има, но не и там. Например, според системата за рейтинг на университетите в направление икономика, общо в България има 57375 студента. В СУ обаче учат само 123 от тях, а 200 места остават незаети. Специално тук проблемът е, че през последните години обучението по математика в училищното образование колабира. Тази година 50% от седмокласниците имат двойки и тройки на НВО. С изключение на София-град и някои от по-големите градове - Варна, Пловдив, Бургас, в огромна част от страната оценка от 4,00 и по-висока имат по-малко от 20% от децата. Тези 20%които имат някакви математически познания обаче са добри и в останалите предмети и за тях се състезават всички. Останалите избягват места където се набляга на математиката, тъй като с 3,50 от училище изобщо няма да разберат за какво става въпрос. Университетите имат избор или да влошат качеството на програмите и да запазят броя на студентите или да запазят качеството, но да нямат студенти. В много от тях математика или свързани с нея дисциплини се съкратиха чувствително с оправданието, че така програмите стават "по-практични". В СА Свищов например в специалност финанси математика не се учи изобщо, а преди беше 2 семестъра. Виж тази статия - Студентите търсят все по-достъпни университети

Реализират се в най-различни сфери. Едно бързо проучване в Linkedin и Jobs.bg показва, че повечето работят в София в разни мултинационални компании. Числата, които са публични съм ги писал горе - 2118 лева за математиците и 1984 лева за икономистите. Това е среден месечен облагаем доход на завършилите съответното професионално направление на СУ през последните 5 години. Статистиката нарочно е ограничена до млади специалисти със стаж до 5 години, където реализацията и диференциацията при заплащането се определят предимно от образованието. При специалисти с по-голям стаж, трудовият опит и личните качества играят много по-голяма роля и почти никой не се интересува какво конкретно образование има съответния специалист и къде точно е придобито. Т.е. няма смисъл да се разглеждат доходите на всички завършили съответното направление, а само на тези които са придобили образованието си сравнително скоро.

Това за изцяло платено висше образование + кредити го забравете. Може, но трябва да напуснем ЕС, иначе всичко читаво ще се изнесе към Германия, Швеция, Холандия, Дания,Франция..... а защо не и Румъния, Хърватска, Словения..... Един пример: - Направление Икономика в СУ е акредитирано с капацитет 320 студента в степен бакалавър. През последните години над половината места остават незаети и в момента там се обучават 123 студента от 1 до 4 курс. Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години е 1984 лева. - Направление Математика в същия университет има капацитет 960 студента в степен бакалавър, а реално там учат 154 човека (общо, от 1 до 4 курс). Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години е 2118 лева. СУ е лидер в тези две направления. Хората се реализират без никакъв проблем още от 3-ти курс и поне според статистиката заплатите им не са лоши. Таксите са поносими, но..........няма желаещи. Колко ще са според вас незаетите места ако трябва студентите да плащат пълната такса с кредит?

Образованието е приоритет само на думи. Това е от Конвергентната програма на Република България за периода 2016-2019

По принцип не приемам цивилизационните теории - каквито и да са, в т.ч. и тази. Това не означава обаче, че няма рационални елементи във всяка една от тях. Според Хънтингтън националните държави са и ще продължават да бъдат най-важните играчи на световната сцена. За да съществува една национална държава обаче е необходимо да има нация - с набор от общи ценности, общоприемлив прочит на историята, общи цели и т.н. Русия така и не и достигна време да се дефинира като национална държава и ако приеме и приложи всички западни ценности има голям риск да се разпадне. Според мен Хънтингтън прогнозира, че е много по-вероятно Русия да отхвърли западния модел и да потърси други, алтернативни идеи и ценности (поне докато си реши националния проблем) отколкото да се саморазпусне или още по-лошо да изпадне в хаоса на междуетнически конфликти. Точно затова и я отделя като ядро към някаква друга цивилизация. С една дума това е избор на Русия и в момента се случва точно това - декларация на руснаците пред света, че поемат по някакъв свой път . Що се отнася до прогнозата на Хънгтинтън, че това ще е "православната цивилизация", според мен тук греши. Руснаците се заиграват с православието и ще продължават да го използват, но много добре разбират, че то или ценностите му няма как да са обединяващ фактор на россиянската нация (това към което се стремят). Евразийската идея и някаква бъдеща "евразийска цивилизация" много по-добре отговарят на поставените цели. Дали, как, кога и възможно ли е изобщо да ги постигнат е въпрос на друга тема в алтернативния раздел.

Точно така. Западът обаче е продукт на същото това християнство. Кое ни дава основание да твърдим, че има две различни цивилизации в Европа, а не една -модерна, или 3 или 4. Защо точно точно 2? Ако става въпрос за културни и ментални особености и разлики, то такива има между източна и западна Европа, между южна и северна, между североизточна и югозападна и т.н. - разлики да искаш. На балканите обаче, българи, сърби и гърци, босненци и албанци или хървати - всички, независимо от различните религии сме като близнаци. Каквито и разлики да имаме, приликите са много повече и от гледната точка на външен наблюдател сме от един дол дренки.

Всеки народ си има културни особености и набор от ценности, които го определят и различават от другите. Въпросът е кои от тези особености и ценности са продукт на православието и кои на съвсем различни фактори. Например руския мистицизъм се обяснява от едни автори като продукт на православието, а от други като феномен в следствие на климатичните и икономически особености на Русия. Самодържавието се приписва на византийския модел, а от други на монголския и т.н. Въпросът е има ли ценности и културни характеристики, валидни за всички православни за да заявим, че има православна цивилизация. В по-предните постове пуснах линк към материал, където се прави опит да се опишат основните културни особености и ценности на руската цивилизация, за православна обаче до сега не съм видял нещо, което да е горе-долу смислено.

Една статия, която разглежда подобен проблем, но за събития преди сто години: 100-летие Первой мировой войны: Русская пресса о причинах «болгарской измены» … «Только слепому не было очевидно, что Болгария против нас»

Да се върнем на темата. Според мен тук не става въпрос за някакви цивилизации, славянство, православие или още по-малко благодарност или други чувства, а за Realpolitik. Центърът Левада например редовно провежда проучвания за маркиране на приятелите и враговете на Русия. Като изключим бившите съветски републики, от православните държави единствено България е намирана за съюзник / приятел и донякъде, но в много по-малка степен Сърбия. Гърция, Македония и Черна Гора изобщо не присъстват на радара на руснаците, а Румъния при повечето проучвания е "враг". Ето картинка за нагласите - кои са най-големите приятели на Русия през 2005г. Видно е, че отношението към Сърбия (и славяни и православни) е някъде между Япония и Северна Корея Нещата са горе-долу същите до 2013 Видно е, че отношението към България и Сърбия изобщо не се променя, въпреки присъединяването на България към ЕС и НАТО - Сърбия не става "по-добрата", нито България "по-лошата", а останалите православни продължават да липсват. Нещата се променят след украинските събития и присъединяването на Крим: След влошаването на отношенията с Турция, България отново е нужна на руснаците, а от там и необходимостта от лъскане на имиджа. Статията от първия пост най-вероятно е част от някаква подобна игра. Факт е обаче, че ако руснаците нямат интерес от нас, няма да им пука за никакви православни, славяни или братя - просто няма да присъстваме на радара на руското внимание. Горните графики са показателни в това отношение.

Не възникват като отделни термини предназначени за владетелите на разни държави, а като една дума в определен език с която се маркират равни по ранг (най-високия) владетели. На славянски този термин е цязар/цар и първоначално с него се обозначава само владетелят на РИ. Т.е. имаме един Цар, а градът му е Цариград. Постепенно с тази титла се обозначават владетелите добили равен статут с този на "гръцкия Цар" - българските царе, германските и Душан. По същия начин (когато им се признава равна титла) на немски всички тези са кайзери, на гръцки василевси, а на латински императори. На хърватски например е така и в момента: Franjo Josip I - austrijski CAR i ugarsko-hrvatski i češki kralj;....... Bazilije II. Bugaroubojica (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) - bizantski CAR iz Makedonske dinastije;......... Simeon I (poznat i kao Simeon Veliki) - bugarski knez i CAR Думата "Цар" навлиза в разни европейски езици различни от славянските едва след 16 век, като запазен термин за руския владетел.

Темата е 100% политическа. На самите руснаци им е трудно да отговорят на въпроса "кои са" и "къде са", а от там и трудностите за привличане на приятели. Ето един опит за отговор: Особенности российской цивилизации Това обаче е опит за систематизиране на особеностите на "российската цивилизация". Досега не съм видял някакво смислено и издържано становище за това какво представлява "православната цивилизация" или "евразийската цивилизация". Има ли смисъл да си задаваме въпроса принадлежим ли към православна или някаква евразийска цивилизация при положение, че не е ясно какво стои зад тези понятия, кои са основните характеристики на въпросните "цивилизации" и въобще съществуват ли характеристики които са достатъчно общи и валидни за всички потенциални членове, така че да имаме някакво основание да обединим разни общества в подобни цивилизационни категории.

Според сърбите, Ниш е става сръбски покрай или след битката при Велбъжд. Пак според тях, Велбъжд е усвоен от византийците по времето на Милутин (преди 1300). Ето една сръбска карта: Држава Немањића, крајем XIII и почетком XIV века: 1. Милутинова територија; 2. Драгутинова држава; 3. Милутинова освајања до 1299. године; 4. Привремени губитак територије у Хуму, почетком XIV века.

Милиардер поиска хората да се превърнат в киборги Милиардерът Илон Мъск, който е собственик на компаниите Tesla и SpaceX заяви, че хората са длъжни да се превърнат в киборги, за да не станат „домашни котенца” на значително превъзхождащите ги по интелект роботи. Според него, при значителния прогрес в областта на изкуствения интелект, човеците трябва да разширят своите интелектуални възможности с помощта на цифровите технологии, за да не изостанат безнадеждно от бъдещите господари на света-роботите с изкуствен интелект. И още: Историк: До 200 години богатите ще станат богоподобни киборги

Да, това най-вероятно е една от причините. Има обаче и идеологически стереотипи, които колкото и да са различни при различните партии водят да едни и същи резултати. България например е единствената страна в Европа (ако не и в света) в която те облагат с данък от първата изкарана стотинка и няма необлагаем минимум. Въведе се от правителството на Станишев. Не помня вече мотивите - май беше равнопоставеност, т.е. всички се облагат с еднакъв плосък данък. Това пък са мотивите на един десен политик:

Рационално е способността на човек да прави пари да се оцени положително. Нерационално е да се изисква това от обществото, а още по-малко пък да бъде признато като най-ценно човешко качество. Поставена така, тезата е чисто колективистична и се противопоставя директно на разума на индивидите, които имат право да правят самостоятелно преценка какво и как да признават. Противното е налагане на някаква колективна воля - чиста мистика. Т.е. ако това е философията на Ранд, тук дава на късо. Парите не могат да бъдат измерител за качествата и значението на отделните индивиди, още по-малко за отношението на обществото към тях. Не може да се сравняват несравними неща: Айнщайн, Ранд, Сергей Брин, Шекспир, Карлос Слим, Адам Смит, Бил Гейтс, Моцарт .... - нужно ли е изобщо да ги сравняваме и класифицираме кой е по-по-най? А ако трябва да ги сравняваме по способността им да правят пари (много пари)....... Смит, Айнщайн, Шекспир, Моцарт, а и самата Ранд, дали щяха да бъдат изобщо забелязани от обществото?

Проблемът е, че не виждам кой и как може да промени това. Сред политиците и икономистите, независимо дали са леви, десни (консерватори) или либертарианци има консенсус по въпроса. За тях това е "честния начин" при който субектите са еднакво третирани и "равнопоставени".

Зависи какво разбираме под емигрантската истерия. Познавам една камара млади хора (20-30) за които емиграция е някъде в САЩ, Китай, Сингапур, Австралия...... ЕС изобщо не го броят за чужбина, ЕС е у дома. Обиколили са повечето страни от съюза по разни програми още преди да завършат образование, имат маса контакти с връстници тук и там и се чувстват еднакво удобно в София, Ротердам или Мадрид. Проблемът със средната класа се решава от младежите индивидуално - местят се от малкия в по-големия град и изобщо не им минава през ума да се ограничават само с България. Това естествено не е нещо ново. По същия начин 50 годишните не изпитваха никакви затруднения като напускаха северозападна България (не се ограничаваха от региона), предното поколение Странджа-Сакар, а още по-предното селата в България (всички или поне по-голямата част). По същия начин обаче смятам, че ако се подобри институционалната среда, а от там и възможностите, без проблеми част от тях ще се върнат. Все пак България също е ЕС, също е у дома.

Нещата въобще не са оптимистични: Двойките на лесната част от изпита по математика след седми клас са 17 983

ОК, Останах с убеждението, че въпросът на темата е "защо книгата има такова голямо влияние?", а частният въпрос "кой е Джон Голт?" е само спомагателен, който трябва да ни помогне да отговорим на главния. Писах вече, че за мен книгата е слаба като художествена стойност и ако търсим влияние то по-скоро е философското послание. Философията на един автор обаче трудно може да се изведе от едно единствено произведение. Както и да е. Една от възможностите според мен е книгата да изпълнява същите функции като Библията - дава на хората вяра. Друга е това което подсказа ти - поставя основите на култура, която не се основава върху насилието и шаманството, а върху културата на Производителя. Естествено едната опция не пречи на другата - т.е. една част от хората сляпо да вярват в идеите на Ранд, а друга съвсем съзнателно да изграждат възгледите си благодарение на същите идеи. Къде е проблема? Ранд непрекъснато акцентира върху разума. Разумът обаче не е абсолютен. Абсолютният разум съчетан с Производителя (Създателя) е Бог. Човешкият разум е поставен от Ранд в морална среда където едни морални норми са добри, а други "лоши". Защо обаче едните са добри, а другите лоши? Ранд не дава разумен отговор на тази въпрос. На въпроса "Какво преследваш", Д’Анкония отговаря: "пари". До тук нещата са рационални и разумни. На следващия въпрос обаче - "нямаш ли достатъчно?" отговорът излиза от рамките на разума и рационалното: От гледна точка на Разума усилията да правиш много повече пари отколкото някога ще похарчиш са оправдани: - ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел - парите дават власт. В случая си стария Атила - всъщност си алтруист - нямаш нужда от парите, но продължаваш да ги правиш заради благото на обществото - смяташ, че с работата си допринасяш за общия просперитет - т.е. добродетел, но твърде различна от добродетелите на Ранд. Разумните варианти обаче са изключени - имаме някаква "добродетел", която нито е ясно каква е, нито поради каква логична причина би трябвало да се следва. С една дума чист мистицизъм. Мистицизмът обаче е по-малкото зло. Проблемът е ако индивидът преследвайки ирационална цел се възприеме като Бог.

Според Ранд, главната характеристика на Атила е, че действа със сила, а не това, че наказва някого. Хаквайки всички радиостанции в САЩ, Голт прави точно това. Радиостанциите не са негова собственост за да прави с тях каквото си иска, т.е. няма правно основание, а някаква "висша цел" и го прави защото може, а не защото има някакво друго основание. Въпросът е оправдава ли висшата цел, морала и т.н. действията му. И кой е този морал? Самата Ранд казва, че все още Морала (с главно М) на капитализма не е открит - няма го. И още, този път в бъдеще време: Цитатите са от тук: ЗА НОВИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ