Atom

Възможно ли е езикът на сребърния кодекс да не е готски, а някакъв друг - например бургундски. Доколкото схванах термина за "църква" в текста е "aikklesjo". Франките използват същия термин - еклисия. Проблемът е, че в в германския свят масово термините за църква са други -производни на гръцката "kyriakon", а за посредници за разпространението на тази дума се приемат точно готите. Има ли и други подобни несъответствия?

Германия и Стоб най-вероятно са запазени антични имена. Теример напротив - по-вероятно е да ново с романска етимология. Неясни са двете Сътески. На гръцки името е записано като Σουντίασкος и според някои отговаря на Сѫтѣска (клисура, теснина). Според други има възможност Σουντίασкος да се чете като Съдескос. Някои свързват името с рум. Săt, Sătești, Sătească. Като се има предвид останалите неславянски имена съм по-склонен да приема романския произход. В този случай Сътеска би трябвало да се преведе като "Село" "Селско" или нещо подобно. Някъде тук е и "Влахия", където кръстоносците се срещат с жупана-сатрап.

Това e резултат на активна държавна политика. Ето например официалната брошура на Българската агенция за инвестиции за сектор машиностроене. Вътре гордо седи числото 407 евро - country average gross wage comparison - Most competitive cost of labor in Central / Eastern Europe Колко да даде инвеститора на един конструктор, като според агенцията средните заплати на мениджмънта в сектора са в размер на 600, максимум 800 евро. За сравнение, числата на същата агенция в брошурата за сектор "Аутсорсинг на бизнес процеси": Average annual salaries in Shared Services Centers (F&A), (€), Experience 0 years - 6 564 - 11 928 1,5 – 2 years - 8 100 - 15 996 3 years 18 264 - 21 600 5 years - 21 600 - 25 596

Да се върнем към темата. Нека за малко забравим Добруджа и Лудогорието. Какво население имаме между българите от Лудогорието и хърватите и между Родопа и сърбите? Източниците фиксират славяни покрай Дунав и в гръцката част на Македония. Какво е положението със средната част на балканите - днешните западна България, Сърбия и р.Македония? Ето част от имената на селищата отбелязани в грамотата на Василий. Браница, Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга, Бродариск, Ниш, Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово, Триадица, Перник, Суково, Свеняп, Велбъжд, Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог Общо 23 селища, в земи усвоени още при Крум. От тях сигурна славянска етимология имат Браница, Мокро, Топлица, Велбъжд и Разлог. А останалите?

Ето една статия от днес: Работодателите намират подходящи служители все по-трудно Според статията най-търсени са инженерите. Цитат: "От години в България има постоянен недостиг на електро- и машинни инженери." Дали наистина е така? Простите икономически принципи казват, че ако има недостиг и високо търсене на една стока / услуга, то цената и се покачва. Какво показват числата? В най-добрия технически университет - ТУ София се обучават 3051 студента в направление «Електротехника, електроника и автоматика» и 1725 в направление «Машинно инженерство». Или общо 4776 бъдещи инженери. Средният осигурителен доход на завършилите първата специалност е 1090 лева, а на машинните инженери - 933 лева. За сравнение в УНСС, в направление икономика са обучават 16743 студента, а средния осигурителен доход на завършилите е 1124 лева. С една дума няма реално търсене на инженери. Има "лов на маймуни с трици". Числата ясно показват, че икономистите от УНСС са по-платени. Този факт + факта, че икономика се учи много по-лесно от инженерство автоматично предопределя избора на кандидат-студентите. Не е обаче само УНСС. В самия ТУ е по-добре да се учи администрация и управление (по-плетено е), отколкото машинно инженерство. Да не говорим за СУ, където завършилите администрация и управление имат осигурителен доход от 1294 лева, а тези с политически науки - 1251 лева. Това е положението - интереса клати феса.

Чист автохтонизъм си е с тези траки. Не са се повлияли от един куп "гости" по земите си само и само да дочакат славяните за да бъдат веднага асимилирани. При това за има няма 70 +/- години - нали приемаме, че при идването на Аспарух траките вече са асимилирани. Националната ни история (както всички останали "национални истории" ) е по-скоро "национална приказка". Приказният характер обаче и празнотите в историографията ни създават предпоставка за всякакви алтернативни теории и нови приказки.

Защо пък да се затваря темата. Ашкенази например са типичен пример как разноезични индивиди, възприемат чужд език и се германизират (езиково) за много кратко време.

Писах и в другата тема - хората непрекъснато сменят езици, етноними, ареал на обитаване и т.н. Връзките на хора от една епоха с тези от следващата в повечето случаи са сложни и резултат на редица допълнителни влияния. Представата, че някакво племе тръгва от фиксирана прародина, живее в стерилна среда без да се смесва с други хора и запазва неизменно езика и етнонима си е привлекателна, но почти винаги грешна. Да вземем например евреите - ашкенази. Може ли изобщо де се говори при тях за племе което се е разселило, за прародина и т.н.? Дали прадедите на почти цялото население на америките, където днес се говори на английски, испански или португалски са дошли само от Англия, Испания и Португалия?

Какво търсене? От кандидат-студентите (родителите им) или от някой друг. Ако при предлагането на тези "специалности" се наблегне на уменията които се придобиват чрез тях (или покрай тях), то интерес би могло да има както от младежите, така и от бизнеса. Естествено самите програми ще трябва малко да се променят.

Това добре, но е излишно значението на терминологията от един век да се прехвърля в друг. Да вземем например заглавието на темата - ромеите...... Такъв термин в старобългарския няма или ако има се използва рядко. Още с идването си на балканите славяните имат два термина. Тези от юга са гърци, а другите (романоезичните) са власи - обединяващ термин няма. Да, обаче това "власи" в по-късния период става и соционим = овчари. И се почва, ама това не е народ а социална група, власите са българи и т.н. Ето един текст от 1544г. Книжката е Vocables esclavoniques. Цитатът е от диалог представен в разговорник: Od koiessi zemlie kazuimi. Od Vlaske zemliessam od Benetak..... Човекът от диалога е от Benetak - Венеция. Срещу "Vlaske zemliessam", стои "Ex Italorum regione sum". Т.е. Италия дори и в 16-ти век за балканците е "Vlaske zemlie".

Ами такива са или поне между 6 и 9-ти век. Не знам какво те учудва. Съдържанието на тези термини непрекъснато се променя във времето и пространството. Българин в България е едно, извън България е с една идея по-различно, а около Волга съвсем. Македонец преди един век е означавало едно, сега друго и т.н. Само за последните 20-30 години изникнаха босненци, косовари, а след някоя и друга година може да се сдобием с дардани и кое знае какво още.

Крайно време е да се откажем от думата "специалност" и от мита, че е задължително да се работи "по специалността". Сами се вкарваме в някакъв мисловен капан и си налагаме изкуствени ограничения, а после се чудим защо така, а не иначе.

Етнонимите се променят непрекъснато. Променя се съдържанието им, географията, езика на носителите и кой знае какво още друго. Келти, готи, римляни, българи, руси ........ в един момент означава едно - в друг друго, в единия момент и на определено място имаме един език, другаде друг и т.н. Всяко използване на определен термин има смисъл към определена дата и определен ареал. Изобщо не разбирам каква е ползата от упражненията на последните 2-3 страници от темата.

Ако сте чели стратегията за развитие на висшето образование ще видите, че цел номер едно е увеличаване на дипломираните висшисти. Т.е. двете цели - по-високо качество на образованието и повече дипломирани висшисти трябва по някакъв начин да се постигнат така, че да не са в противоречие. Идеята ми се струва е точно това - качеството да се концентрира в изследователските, а количеството да дойте от образователните институции

Упреците на византийците май имат някакво основание. Не е ясно от къде минава маршрута на унгарците за нападенията им в Тракия, но най-вероятно е по-долината на Морава - Ниш, София и т.н. Това обаче е гъста гора, крайно неподходяща за конни отряди - тук нямат никакво предимство и всеки който има желание може да ги спре. Другият вариант е директно през днешна северна България, но това означава явно съучастие на българите. Имам предвид малки, до средни формирования с цел грабеж. Голяма армия трудно се спира където и да е.

И защо точно от Тесалия, а не от някъде другаде? И как избра 12 век - това за Влашката низина ли е или за Трансилвания?

Няма съмнение, че политиката на Юстиниан е И религиозно мотивирана. Арианството въобще не трябва да се подценява и със сигурност влиянието му е осезаемо и през следващите векове. Не мисля обаче, че елита на ПБД има отношение по въпроса.

Според мен разглеждаме нещата статично, без динамиката. Още с идването на готите започват да изчезват вилите. След набезите на хуните започват да изчезват и селата. По времето на Юстиниан в равнините има само оградени селища, а в следващия период изчезват и те. През всеки един етап пейзажът се променя, а съвременниците виждат катастрофа. През всеки един етап има преселения. Проблемът е, че ако по-заможните могат да отидат в оцелелите градове, то простолюдието няма къде да отиде и всеки път ще не ще подхранва "класата" на планинските чобани и разбойници. Накрая, империята не контролира нищо освен Константинопол и околностите. Оцелелите градове са автономни единици оставени да се оправят сами и с изключение на крайбрежните са жалка картинка, която няма нищо общо с някогашния античен град. Остатъкът от античното население в планините в резултат на няколко века миграции се е смесило до такава степен, че да се говори за траки, македонци, гети, готи, мизи, илири или беси е наивно. Каквито и етнически разлики да е имало, след многобройните размествания и смесвания те са заличени. Формират се два нови макродиалекта - балкано-романски и протоалбански.

Aspandiat, нарочно отворих темата в раздела за обща история със заглавие "Османската средна класа", а не в българска история. Опасявах се точно от спорове гърци vs българи. Идеята на темата е да се видят възможностите пред османския индивид, без значение от народност и т.н. Т.е. сравнението би трябвало да е спрямо възможностите пред поданиците на останалите европейски монархии. Иначе за българи, гърци, власи и арванити няма смисъл да говорим за смяна на чипа . Той е един и е заложен от "Рум миллета", а гръцкият език е неотменна част от него или поне за горния слой на обществото. Между другото гръцкият е задължителен и за арменци и евреи ако искат да са част от средната класа.

Румънците нямат нищо общо нито с даките, нито с Дакия. Прадедите им са на на 100% християни още от римско време, а тази масова християнизация няма как и кога да се случи в Дакия. В речника им има базов пласт християнска лексика от античния период. Думи като botez - кръщене, comineca или comuniune - причастие, cruce - кръст и др. подобни нямат смисъл за езичник, а и няма как да останат в речника на който и да е, ако не е практикуващ християнин. Ат друга страна в речника им няма гръцки християнски термини или ако има са дошли чрез посредничеството на българския. Следващият пласт от терминология е славянски - molitvă (бълг. молитва), spovedanie (изповедание), feştanie (свѧщение), blagoveştenie (благовещение), cădelniţa (кадилница) и пр. Подобна устойчива комбинация от термини няма как да се получи нито в Дакия, нито в Тесалия, а само в пределите на юг от Дунав и на север от гръкофоните.

За да преследваш някой той трябва първо да съществува. Т.е. сведенията за преследване на християни са по-скоро, че са там, че ги има и от време на време някои от тях създава проблеми. Да, прабългарите имат капища. С всичките си ресурси като управляващ народ, колко монументални капища са построили и колко има разкрити и доказани? Остатъците от балканското християнско население са овчари, козари и разбойници. Архитектурата им е паянтова и черкуването най-вероятно се е извършвало тук-там в случайно останали, не напълно унищожени антични църкви, но в повечето случаи на открито или в някоя по-голяма колиба. Християнството им е базово и безписмено. Археологията няма как да фиксира подобна обредност, но аналогичен процес има през 17-ти и 18-ти век, преди масовото строителство на църкви.

Може би не се изразих правилно. Хронологията на развитието на славянските езици грубо може да се опише така: 1. праславянскки или общославянски период - невъзможност да се отделят характеристиките на различните групи славяни. В случая не може да говорим за различни езици, а за един праславянски или общославянски. Абсолютна хронология до около 6в. ( максимум 8-9) 2. период в който говорите на трите славянски езикови групи - източни, западни и южни имат ясни разграничителни характеристики. В този случай бихме използвали южнославянски и т.н. - 9-10 век. 3. Период в който можем да ясно да разграничим езиците в рамките на всяка една група - сръбски, български .... абсолютна хронология - 11-12 век и нагоре Общо взето при лингвистите има консенсус, че през първия период, балканските романски диалекти са изпитали много слабо влияние. Колко точно слабо е трудно да се каже. Според Курта например има около 15 думи, които са от периода преди разпадането на праславянския език. През следващите два периода обаче славянското влияние е огромно. Това вече не е някакво абстрактно влияние, а с ясни южнославянски черти. Т.е. това не е твърдение на Алексиев, а нещо по което няма кардинално разминаване и засега се приема от повечето лингвисти за 100% истина. Т.е. факт. Алексиев също го приема и просто се опитва да обясни този факт. Тезата му може да се определи най-общо като "разширена дакийска". Нищо ново под слънцето. За мен обаче е слаба и объркана. Не отговаря на един куп въпроси, а и самата теза създава нови.

Хронологията идва от това, че в румънския почти няма ранни, праславянски заемки. Основното влияние идва директно от вече добре оформен южнославянски, дори може да се каже направо старобългарски. Румънският обаче почти няма и германски заемки, а в Панония и средния Дунав преди аварите направо прелива от германци - лангобарди, гепиди, херули, преди това готи и кой знае още какви. Освен това не виждам как ще избегнат точно в аварския хаганат ранно (преди 9-ти век) славянско влияние.

Прав си - не съществува, както най-вероятно не съществуват и Одесос и Томи - или поне не и като градове. Само че това какво общо има с митрополита на Одесос. Митрополията възниква най-вероятно по времето на Лъв, без да има град, във варварска среда - това е връзката с епископите на Хуни и Оногури, които също възникват по това време и са резултат на една и съща политика. По времето на Лъв и да има селище в чертите на античния град, то няма нищо общо със стария Одесос. Не е случайно, че в следващите списъци се пояснява "Одесос - който се нарича и Варна" - очевидно е, че връзката с античния град е запазена само в главите на интелектуалците от Константинопол, а за масата е необходимо да се поясни за какво точно става въпрос. На мен наистина не ми е ясно какви са доводите да твърдиш, че християни в България през езическия период няма и не може да има - имаш сведението за скамарите - за християните около Томи - имаш чисто нови Митрополии основани по времето на Лъв - за разлика от северна България нямаш никакви доказателства, че в южна (Загоре) има каквито и да е езичници - т.е. по-вероятно е да са християни, отколкото атеисти. - няма друг случай през ранното средновековие, където християните да не са допускани до определена варварска държава. Има ги при Хуни, Авари, Хазари и Маджари. От къде идва това заключение, че българите са нещо изключително и се различават от всичко познато от историята? За мен по-скоро подлежи да доказване тезата, че в България християни няма и не може да има.

Интересно е каква е ролята на протоалбанците в микса от местни елементи. Според редица лингвисти имана като Шар (планината), Щип, Ниш, Щипон (Ихтиман) и др. са заети от албански. При това заемането е станало сравнително късно - някъде около 9-11в.