Отиди на
Форум "Наука"

Центробежна сила


Recommended Posts

ЦЕНТРОБЕЖНАТА СИЛА

Съвременната наука все още няма ясна представа какво представлява центробежната сила. Полуграмотни физици я наричат фиктивна, фалшива, псевдосила. В същото време използуват, пресмятат и поставят тази “фалшива” сила във векторни схеми като действителна и съществуваща. Пресмятат големината на центробежната сила с формулата F= mV2/R, стойността на която е правилна, но силата е приложена външно към сателита. Но след като не знаят нищо за харакера на тази сила, поради това я отричат и наричат фиктивна.

Центробежната сила е реална, действуваща в пространството инерционна сила между две и повече тела или дори само върху едно тяло. Тя е подобна на гравитационната сила. В повечето случаи центробежната сила има характер на магнитно поле, създадено от въртене на едно тяло и увличане на етерната среда.

28075586.jpg

Ако разгледаме едно космическо тяло, което няма собствено въртене по оста CD, то налягането на етерни частици от вън навътре е равно на налягането от вътре навън във всички точки A, B, C, и D. Ако тялото започне да се върти по оста CD, етерът се увлича и се появява магнитно поле, което променя съотношението на налягането.

46866789.jpg

В точки A и B вътрешното етерно налягане става по-високо от външното и тялото се разширява в това направление. Магнитните силови линии се затварят през двата полюса C и D. Там външното етерно налягане става по-високо от вътрешното и тялото се сплесква. На разлика в етерното налягане се дължи и сплеснатостта на Земята. Върху земния екватор центробежната сила на земното магнитно поле е равна на 1/580 от гравитационната сила. Тази магнитна сила уравновесява и движи нашата Луна. Центробежната магнитна сила е тази сила, която уравновесява силата на привличане и която движи планети и сателити. Без центробежна магнитна сила не могат да съществуват нито атомите, нито космическите тела.

0095r.jpg

Има случаи, когато сателитът се движи по инерция и скоростта му не съвпада със скоростта на въртене на магнитното поле. Възможно е изобщо да липсва магнитно поле. Това са изкуствените сателити в ниска околоземна орбита. При тях съпротивлението на етерното пространство играе роля на центробежна сила. Сателитът извършва свободно падане и съпротивлението на етера представлява центробежна сила. Затова движението е съпроводено с непрекъсната загуба на енергия – намаляване на скоростта и височината на сателита. Такива сателити са с ограничено време на орбитално движение от порядък на 10-20 години и следва падане на Земята. Затова е невъзможно съществуване на естествени сателити в орбита на тела с малка скорост на въртене като планетите Венера и Меркурий.

При изстрелване на сателити около Земята се спазва правилото винаги изстрелването да става в посока на въртене на Земята – от изток към запад. Изстрелване в обратна посока силно увеличава етерното съпротивление и съкращава орбиталния живот на сателита няколко пъти.

В природата има случаи на смесено движение, което е временно. Движение, свързано с магнитното поле и свободно движение. Такова е движението на Плутон. То се дължи на скорошното присъединяване на планетата към Слънчевата система от друга слънчева система. Орбитата на Плутон е изтеглена като на комета и е наклонена към равнината на Слънчевия екватор на около 30 градуса. Така Плутон навлиза в магнитното поле на Слънцето за някаква част от орбиталния период, примерно за 30% от времето, през което получава ускорително движение. Когато излезе от равнината на центробежната сила на Слънцето, съпротивлението на космическия етер действува забавящо на движението. За рамките на една обиколка разликите са незначителни, но в продължение на десетки и стотици обиколки в бъдеще орбитата на Плутон ще се приближава към еклиптиката, а изтеглената орбита ще се приближава към кръгова, благодарение на съпротивението на етера. Центробежното магнитно поле действува в един тесен сектор от около +-5 градуса от равнината на Слънчевия екватор.

Ефектът от тази отблъскваща центробежна сила може да се наблюдава в космоса като пръстени на Сатурн, Юпитер, Нептун и др., като спирални ръкави на галактиките.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 90
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Ех г-н Бойчев, пак този етер! Защо трябва да местя тема след тема...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ех г-н Бойчев, пак този етер! Защо трябва да местя тема след тема...

Човек лесно се пристрастява към етера. Едно време и за упойки са го ползвали.

Иначе е поразително, как всяка тема на Пенчо започва с едно и също манипулативно изречение:

Съвременната наука все още няма ясна представа...

Жалко е, че някои хора навремето са бягали от часовете по физика. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

Ех г-н Бойчев, пак този етер! Защо трябва да местя тема след тема...

Г-н Богданов,

както има висша езотерична (окултна) наука, има и екзотерична наука, която хората наричат религия. Тя се отличава със своите закостенели догми.

Предполагам, това ви е добре известно.

Но дали знаете, че науката също се дели на т.н. академична, официална, казионна (догматична) наука и истинска скрита от обществото наука?

Има институти и голям брой учени в света, основно в САЩ, но също така във всички велики сили, които повече от сто години работят тайно върху редица важни проблеми в науката. Те знаят за погрешността на Теорията за Големия взрив, за законите за гравитация на Нютон и Айнщайн, за кухата Земя и т.н. Те са провокирали до известна степен опитите на Майкелсон-Морли, с цел да насочат официалната наука в грешна посока. Те са овладели тайните на антигравитацията и провеждат и днес тайни полети до Луната и Марс. Правят успешни опити с телепортация, работят по опити с преходи във времето - там не е известно до къде са стигнали. Разработени са нови видове климатични, сеизмологични и други видове оръжия и средства за масов контрол.

НАСА е създадена като организация за имитиране на научна и космическа дейност, с цел прикриване на тяхната истинска дейност. Но НАСА също достигнаха до някои важни изводи, като съществуване на разумен живот на Луната, за масата на Луната - 1/5000 от земната и гравитация 1/250 от земната, та се наложи да се прикрива и тяхната дейност.

И Вие несъзнателно обслужвате интересите на тази група хора, която днес управлява света и желае всички успехи на науката само за себе си. Не знам дали ще ми повярвате, но Ви препоръчвам да се запознаете книгата на Владимир Терзийски "Летящите Чинии на Илюминатите". Също така може да се запознаете с лекции на американският учен Стан Дейо, който е работил в тайни институти по проблемите на антигравитацията и могат да се намерят в Интернет. Той разкрива някои тайни на гравитацията, за които съм писал и аз. Ако имате търпение да се запознаете с тези материали, ще промените мнението си по тези въпроси.

Поздрави П.Б.

Link to comment
Share on other sites

Човек лесно се пристрастява към етера. Едно време и за упойки са го ползвали.

Иначе е поразително, как всяка тема на Пенчо започва с едно и също манипулативно изречение:

Съвременната наука все още няма ясна представа...

Жалко е, че някои хора навремето са бягали от часовете по физика. :bigwink:

Не знам съвременна наука ли да я наричам или антинаука. Без етер нищо не става. Ама ти не се напъвай да мислиш, че ще те заболи глава. Най-лесно е да вярваш на всичко, което пише в книгите. И министър Дянков е чудовище, което се опитва да глътне и ликвидира БАН, но май не без основание и едва ли науката ще загуби от това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След като тези учени работят тайно, Вие откъде знаете, че съществуват и до къде са стигнали? От тях ли сте?

Безполезно е да се опитвате да раззомбирате цялата планета - ние сме неспасяем случай. Стойте си тихо и кротко, присмивайте ни се, бъдете щастлив, че сте сред малкото просветени и си правете истинската наука в тайните общества.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не знам съвременна наука ли да я наричам или антинаука. Без етер нищо не става. Ама ти не се напъвай да мислиш, че ще те заболи глава. Най-лесно е да вярваш на всичко, което пише в книгите. И министър Дянков е чудовище, което се опитва да глътне и ликвидира БАН, но май не без основание и едва ли науката ще загуби от това.

От етера също боли глава, а и е токсичен във високи дози, така че внимавайте да не останете вечно упоен от налудничавите си хипотези. :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Г-н Богданов,

както има висша езотерична (окултна) наука, има и екзотерична наука, която хората наричат религия. Тя се отличава със своите закостенели догми.

Предполагам, това ви е добре известно.

Но дали знаете, че науката също се дели на т.н. академична, официална, казионна (догматична) наука и истинска скрита от обществото наука?

****

Г-н Бойчев,

За догматична наука

За радост или за съжаление БГ Наука се занима само с академична, официална, казионна (догматична) наука , което изключва приемането на съществуване на етера.

За етера може да си пишем по форуми обсъждащи разни алтернативни виждания за науката. Този просто не е подходящ.

Това ще ме принуди отново да давам срокове за доказване на този етер, а това е малко досадно... Не мислите ли?

За тайните

Колкото до тайните в наука.. има засекретени технологии от страна на всяка уважаваща себе си компания. В което не виждам нищо странно. В противен случай нямаше IBM или Мерцедес, SONY и т.н. да устояват толкова години на конкуренцията.

За илюминатите.

Както много други любопитни хора, аз също съм се интересувал от това явление. Преди време си направих едно мини проучване, намирайки интервюта, апокрифи и т.н. Сред купищата написани глупости за тях /както и за масоните/ , търсещи евтина сензация, може и да се попадне на нещо качествено и тогава се установява, че истинската им идеология е доста далече от примитивното "NWO"..

А пък притежанието на летателни апарати с не-конвенционална форма ми изглежда меко казано странно. Просто това няма никакъв практически смисъл.

.....

И така...

Повтарям:

БГ Наука се занима само с академична, официална, казионна (догматична) наука , което изключва приемането на съществуване на етера.

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Драги г-н Бойчев,

Две седмици срок /от днес 12.11. 2010/, да представите линкове към официални сайтове на институти, университети, физ. лаборатории с официален статут, допускащи съществуването на етера, поне на ниво хипотеза.

Няма да стигам до крайности да желая да посочвате теории, просто защото няма такива.

Ще Ви помоля, да ограничите сайтовете до написани на български, английски и руски език.... може и на датски.

В противен случай, темата ще бъде преместена в Пара наука.

Това е моето решение.

Ако не Ви допада или смятате, че сте ощетен, препоръчвам Ви да се обърнете се към групата на глобалните модератори на Форум БГ Наука и/или администраторския екип.

С пожелания за успех ..

Поздрави модератор физика Б.Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пенчо, ти си любител на домашните измервания, предлагам ти много прост начин за доказване (или отхвърляне) на твоята хипотеза.

Вземаш камък. Връзваш го на канап. Завърташ канапа. Камъка го опъва поради центробежната сила.

Сега вземаш компас - уред, чувствителен на магнитно поле. За да има толкова голяма центробежна сила камъка, магнитното поле което я предизвиква (според твоите хипотези) трябва да е много силно. Колкото по-тежък камъка, колкото по-силно развъртян - толкова по-силно полето. Такова поле няма как да не се усети от компаса.

Нещо повече, ти като създаващ въртенето, трябва да се намагнитиш не, ами направо да почнеш да светиш :) Та опитай, лепят ли се по тебе метални предмети, като въртиш камък на канапче :biggrin:

Ако резултатът от опита е отрицателен, това е елементарно доказателство че грешиш.

Link to comment
Share on other sites

Пенчо, ти си любител на домашните измервания, предлагам ти много прост начин за доказване (или отхвърляне) на твоята хипотеза.

Вземаш камък. Връзваш го на канап. Завърташ канапа. Камъка го опъва поради центробежната сила.

Сега вземаш компас - уред, чувствителен на магнитно поле. За да има толкова голяма центробежна сила камъка, магнитното поле което я предизвиква (според твоите хипотези) трябва да е много силно. Колкото по-тежък камъка, колкото по-силно развъртян - толкова по-силно полето. Такова поле няма как да не се усети от компаса.

Нещо повече, ти като създаващ въртенето, трябва да се намагнитиш не, ами направо да почнеш да светиш :) Та опитай, лепят ли се по тебе метални предмети, като въртиш камък на канапче :biggrin:

Ако резултатът от опита е отрицателен, това е елементарно доказателство че грешиш.

Сканер, ако Луната беше вързана с канап за Земята, нямаше да има нужда от земно магнитно поле!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сканер, ако Луната беше вързана с канап за Земята, нямаше да има нужда от земно магнитно поле!

Пенчо, става дума че ако играе магнитно поле в случая, лесно може да се регистрира. Ако ти беше достатъчно тежък, нямаше да има нужда и от канап, в случая той е само помощно средство - центробежната сила е това, на което трябва да обърнеш внимание. Давай, казвай върти ли се компаса?
Link to comment
Share on other sites

Драги г-н Бойчев,

Две седмици срок /от днес 12.11. 2010/, да представите линкове към официални сайтове на институти, университети, физ. лаборатории с официален статут, допускащи съществуването на етера, поне на ниво хипотеза.

Няма да стигам до крайности да желая да посочвате теории, просто защото няма такива.

Ще Ви помоля, да ограничите сайтовете до написани на български, английски и руски език.... може и на датски.

В противен случай, темата ще бъде преместена в Пара наука.

Това е моето решение.

Ако не Ви допада или смятате, че сте ощетен, препоръчвам Ви да се обърнете се към групата на глобалните модератори на Форум БГ Наука и/или администраторския екип.

С пожелания за успех ..

Поздрави модератор физика Б.Б.

Уважаеми г-н Богданов,

още Джеймс Максуел доказа, че светлината е видима проява на електромагнитно поле и има вълнов характер.

Следователно светлината не е движение, а трептение на етерна среда от фотони. За да се разпространява вълнов процес е необходима среда, при това с достатъчна плътност, защото електромагнитните вълни са напречни. Знаем, че тази етерна среда се простира извън Слънчевата система, в Галактиката и извън нея.

1/ Следователно наличието на етерна среда от фотони не е необходима да се доказва, защото никой не твърди обратното. Дори опитът на Майкелсон-Морли потвърди, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника. Следователно съществува етерна среда от фотони.

2/ Освен фотони, около Земята има океан от свободни електрони. Не е известно до къде се простира електронният облак, но може да се предполага, че изпълва поне границите на Слънчевата система. Магнитното поле на Земята представлява насочен поток от електрони.

Разпространението на звука се дължи на надлъжни вълни сред свободните електрони.

3/ В границите на Слънчевата система имаме и гравитационно взаимодействие. То се дължи на механично взаимодействие на етерни частици. Дали ще ги наричате гравитони, електрони, фотони и други видове частици е без значение. Важното е, че те съществуват и допълват букета от етерни частици. Аз зная, че земната гравитация се осъществява от налягане на свободни електрони. Това е известно и на хората, занимаващи се с антигравитация. Защото на Земята имаме налягане на падащи електрони и налягане на отразени електрони. Тези две налягания са приблизително равни, но има малка разлика. В областта +-30 градуса около екватора вътрешното етерно налягане на електрони е с 1/580 по-високо от външното налягане. Това причинява разширение на Земята по екватора. В останалоте два кръга около полюсите има повишено външно налягане на електрони и сплескване на Земята в двата полюса.

Създаване на преграда или екраниране между падащия и отразен етерен електронен поток, създава антигравитация. Теглото на телата става равно на нула. Тъй като няма разлика между инертна и тегловна маса, то с изчезване на теглото и инерцията изчезва. Такова тяло може да се ускорява с произволна скорост в произволно направление, дори при завой от 90 градуса липсва ускорение. Скоростта на земните електрони е около 8 км/сек.

Има стотици и хиляди видове модели на антигравитационни устройства и транспортни средства, използувани от земни и извънземни изобретатели. Всички те са построени на три основни принципа и комбинации между тях.

I. Жироскопен принцип. При създаване на въртящо се устройство с висока ъглова скорост (задължително условие е вертикална ос на въртене), както падащите, така и отразените електрони попадат в плен и не успяват да преминат през вътящ се диск. Те се насочват към периферията на диска и го напускат от там. При вътрене с обикновен електромотор могат да се отчетат загуба на тегло от 10-15%, а за постигане на нулево тегло са необходими високооборотни устройства. Няма опасност от разрушаване на диска (освен ако няма дисбаланс), защото с намаляване на теглото намаляват и центробежните сили и накрая изчезват напълно.

II. Електромагнитен принцип. Същият ефект може да се постигне, ако вместо да въртим един диск, направим въртящо се електромагнитно поле с висока честота на въртене. Тогава ефектът на антигравитация се постига без нито една подвижна част. Освен двигател и ел. генератор.

III. Електростатичен принцип. Тук се създава един мощен кондензатор с напрежение от хиляди волтове, който представлява преграда за движение на електроните. На същият принцип се образуват дъждовните облаци. Но е най-лесен за изпълнение, изисква малка мощност и затова има много самоуки изобретатели, които са постигнали успех при този модел. Ще покажа няколко снимки на такива елементарни устройства, изработени от руски любители.

35939621.jpg

28398410.jpg

65604422.jpg

Последната летяща чиния е на Вермахта, изработена по време на II световна война

nazi3d.jpg

Надявам се г-н Богданов да съм Ви помогнал да си изясните въпроса за съществуване на етера.

Поздрави П.Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Уважаеми г-н Богданов,

още Джеймс Максуел доказа, че светлината е видима проява на електромагнитно поле и има вълнов характер.

Следователно светлината не е движение, а трептение на етерна среда от фотони. За да се разпространява вълнов процес е необходима среда, при това с достатъчна плътност, защото електромагнитните вълни са напречни. Знаем, че тази етерна среда се простира извън Слънчевата система, в Галактиката и извън нея.

1/ Следователно наличието на етерна среда от фотони не е необходима да се доказва, защото никой не твърди обратното. Дори опитът на Майкелсон-Морли потвърди, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника. Следователно съществува етерна среда от фотони.

...

Пенчо, вземи си смени учебниците с ...правилните; в заглавието си имат думичката "физика".

И още - има само центростремителна сила; няма центробежна... :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тъй като няма разлика между инертна и тегловна маса, то с изчезване на теглото и инерцията изчезва.

Това не е вярно.

Дори и да не му действат никакви сили на дадено тяло,тялото ще притежава инерция, която е пропорционална на неговата количествена маса.

Прекалено много "издишате" в изказванията си.

Link to comment
Share on other sites

Пенчо, вземи си смени учебниците с ...правилните; в заглавието си имат думичката "физика".

И още - има само центростремителна сила; няма центробежна... :biggrin:

Малоум, с учебници в които пише, че няма центробежна сила, си пали печката. За друго не стават. Или че центробежната сила била фиктивна сила. Тези книги са писани от невежи хора.

Това не е вярно.

Дори и да не му действат никакви сили на дадено тяло,тялото ще притежава инерция, която е пропорционална на неговата количествена маса.

Прекалено много "издишате" в изказванията си.

Не е вярно, че ако не действуват сили върху едно тяло, ще притежава инерция. Инерцията е противодействие на сила, запишете си го на тавана. Но в случая става дума за съвсем друго нещо, което не разбирате. Когато се получи антигравитационен ефект и теглото изчезне, изчезва и инерцията, дори при ускоряване на тялото. Защото няма разлика между инерционна и гравитационна сила. В този случай щом престане да действува законът за гравитация и съответно автоматично престава да действува втори закон на Нютон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е вярно, че ако не действуват сили върху едно тяло, ще притежава инерция. Инерцията е противодействие на сила, запишете си го на тавана.

Пенчо, ти май не правиш разлика между "инертност" и "инерция". А ние и това ще си го запишем на тавана:vertag:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

***

И още - има само центростремителна сила; няма центробежна... :biggrin:

Здравей Малоум,

Уточнението което си направил е доста важно. Вече няколко пъти съм го правил в различни теми свързани с физиката и смятам, че ще стане досадно отново да го пиша. Но този път ти си свършил "черната работа".

Още повече, че центростремителната и/или центробежната сила се приемат за етикети в съвременната физика, които описват посока на сили, но не и самото естество на причините пораждащи тези сили.

Спомням си, че в учебниците по физика за седми, осми клас /това съм го учил преди тридесет години, но добре помня/ имаше описана само центростремителната сила. Бях много изненадан, че само за нея се говореше в уроците, след като центробежната буквално може да бъде наблюдавана ежеминутно навсякъде около нас. Струва си да се помисли върху това.

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

Пенчо, ти май не правиш разлика между "инертност" и "инерция". А ние и това ще си го запишем на тавана:vertag:

Аз използувах термина инерция, защото беше употребен от B0081. В случая се отнася и за двата смисъла. При изчезване на гравитацията, изчезва инертността, но също изчезва инерцията на движение и то спира. Втори и трети закон на Нютон престават да действуват. Ако се използува магнитното поле на Земята, може моментално да се постигне скорост на движение около 8 км/сек. Ако се използува магнитното поле на Слънцето, което е по-сложен вариант, може да се постигне скорост на движение 435 км/сек и дори скоростта на светлината с. Без това да се отрази на масата на летящата чиния и хората в нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей Малоум,

Уточнението което си направил е доста важно. Вече няколко пъти съм го правил в различни теми свързани с физиката и смятам, че ще стане досадно отново да го пиша. Но този път ти си свършил "черната работа".

Още повече, че центростремителната и/или центробежната сила се приемат за етикети в съвременната физика, които описват посока на сили, но не и самото естество на причините пораждащи тези сили.

Спомням си, че в учебниците по физика за седми, осми клас /това съм го учил преди тридесет години, но добре помня/ имаше описана само центростремителната сила. Бях много изненадан, че само за нея се говореше в уроците, след като центробежната буквално може да бъде наблюдавана ежеминутно навсякъде около нас. Струва си да се помисли върху това.

Поздрави Б.

Здрасти, Богданов!

Струва ми се, малко по-лесно за възприемане, такова обяснение;

при отпадане действието на центростремителната сила (късаме връзката с центъра на въртене), тялото продължава да се движи по инерция с получената до този момент скорост, спрямо ... центъра на въртене, например. :biggrin:

след като центробежната буквално може да бъде наблюдавана ежеминутно навсякъде около нас.

Тя, тая "сила" се превръща в такава (в смисъл, че я чувстваме ... навсякъде), защото й се противопоставаме посредством упор, някакъв - но, там се отдава импулс, а не само сила. Формално - тялото инерциално се движи по права линия, като ЦТ му се отдалечава от центъра на въртене, а не БЯГА от него; просто - липсва центростремителната сила.

Е, липсата на центростремителна сила няма как да наречем ЦЕНТРОБЕЖНА - тя не съществува, като сила.

Реалната сила е центростремителната. Другата, нарочена за "сила" - е координатна, фиктивна: ако сме наблюдател в центъра на въртене - ЦТ на тялото бяга от нас при премахване на центростремителната сила - скъсване на връзката; в този смисъл, житейски, се употребява терминът, центробежна; ако сме в друга КС, неподвижна спрямо центъра на въртене - виждаме, след отпадане на центростремителната сила - скъсване на връзката, тялото продължава да се движи по инерция, с траектория съвпадаща с тангентата в точката на откъсване - по права, ако не му действат други сили. Движението по инерция не е силово движение - тук се обърква Пенчо, а и много други :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз използувах термина инерция, защото беше употребен от B0081.

Аз пак използувах термина инерция,защото беше употребен от Пенчо Бойчев,преди мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз използувах термина инерция, защото беше употребен от B0081. В случая се отнася и за двата смисъла. При изчезване на гравитацията, изчезва инертността, но също изчезва инерцията на движение и то спира. Втори и трети закон на Нютон престават да действуват. Ако се използува магнитното поле на Земята, може моментално да се постигне скорост на движение около 8 км/сек. Ако се използува магнитното поле на Слънцето, което е по-сложен вариант, може да се постигне скорост на движение 435 км/сек и дори скоростта на светлината с. Без това да се отрази на масата на летящата чиния и хората в нея.

При всички положения твърдението че при изчезване на гравитацията (теглото),тялото ще изгуби инертните си свойства е несъстоятелно. Първо щом говорим за тегло,значи говорим за силата на гравитация създаден от втори обект,което няма нищо общо с инертноста на дадено тяло. Дори и при липса на всякакви обекти около дадено тяло,това тяло си има определена маса. Тази маса (създава някакво грави-поле) и притежава инертните свойства които,пак повтарям - са породени от масата (материална маса)на същото тяло.И няма как да се отнеме инертноста на това тяло докато то се състои от материална маса.

А това че теглото в близост до по големите обекти е по голямо,е друго нещо,за което ти си се заблудил,и си мислищ че щом изчезне грави=силата която създава теглото,ще изчезне и инертноста на тялото.

Хубаво че зе "запознахме" във форума,та случайно да не съм купил книгата ти.

Link to comment
Share on other sites

Здрасти, Богданов!

Струва ми се, малко по-лесно за възприемане, такова обяснение;

при отпадане действието на центростремителната сила (късаме връзката с центъра на въртене), тялото продължава да се движи по инерция с получената до този момент скорост, спрямо ... центъра на въртене, например. :biggrin:

след като центробежната буквално може да бъде наблюдавана ежеминутно навсякъде около нас.

Тя, тая "сила" се превръща в такава (в смисъл, че я чувстваме ... навсякъде), защото й се противопоставаме посредством упор, някакъв - но, там се отдава импулс, а не само сила. Формално - тялото инерциално се движи по права линия, като ЦТ му се отдалечава от центъра на въртене, а не БЯГА от него; просто - липсва центростремителната сила.

Е, липсата на центростремителна сила няма как да наречем ЦЕНТРОБЕЖНА - тя не съществува, като сила.

Реалната сила е центростремителната. Другата, нарочена за "сила" - е координатна, фиктивна: ако сме наблюдател в центъра на въртене - ЦТ на тялото бяга от нас при премахване на центростремителната сила - скъсване на връзката; в този смисъл, житейски, се употребява терминът, центробежна; ако сме в друга КС, неподвижна спрямо центъра на въртене - виждаме, след отпадане на центростремителната сила - скъсване на връзката, тялото продължава да се движи по инерция, с траектория съвпадаща с тангентата в точката на откъсване - по права, ако не му действат други сили. Движението по инерция не е силово движение - тук се обърква Пенчо, а и много други :biggrin:

...

По-скоро центростремителната сила може да се нарече фиктивна, защото не съществува сила на привличане, а понижено налягане между две тела. Центробежната сила е реална и съществува. Тя уравновесява центростремителната сила. Ако центробежната сила изчезне, сателитът веднага ще се насочи към централното тяло и ще падне върху него ускорително.

Ако отпаднат двете сили, тогава тялото ще се движи по инерция праволинейно.

Центробежната сила не е вътрешна фиктивна сила, а е външна реална сила. Това е било известно на Кеплер, но Нютон се обърква и налага по-късно, след смъртта на Кеплер своя грешен модел и закон.

При всички положения твърдението че при изчезване на гравитацията (теглото),тялото ще изгуби инертните си свойства е несъстоятелно. Първо щом говорим за тегло,значи говорим за силата на гравитация създаден от втори обект,което няма нищо общо с инертноста на дадено тяло. Дори и при липса на всякакви обекти около дадено тяло,това тяло си има определена маса. Тази маса (създава някакво грави-поле) и притежава инертните свойства които,пак повтарям - са породени от масата (материална маса)на същото тяло.И няма как да се отнеме инертноста на това тяло докато то се състои от материална маса.

А това че теглото в близост до по големите обекти е по голямо,е друго нещо,за което ти си се заблудил,и си мислищ че щом изчезне грави=силата която създава теглото,ще изчезне и инертноста на тялото.

Хубаво че зе "запознахме" във форума,та случайно да не съм купил книгата ти.

Гравитационна и инертна маса е едно и също нещо. Също гравитационно и силово инерционно взаимодействие се осъществява по един и същи начин, с едни и същи етерни частици. Ако ти не прочетеш или не купиш книгата ми, аз не губя нищо - ти губиш и ще си останеш с остарелите теории на ХХ век. Но твоите деца със сигурност ще я изучават.

Link to comment
Share on other sites

Здрасти, Богданов!

Струва ми се, малко по-лесно за възприемане, такова обяснение;

при отпадане действието на центростремителната сила (късаме връзката с центъра на въртене), тялото продължава да се движи по инерция с получената до този момент скорост, спрямо ... центъра на въртене, например. :biggrin:

след като центробежната буквално може да бъде наблюдавана ежеминутно навсякъде около нас.

Тя, тая "сила" се превръща в такава (в смисъл, че я чувстваме ... навсякъде), защото й се противопоставаме посредством упор, някакъв - но, там се отдава импулс, а не само сила. Формално - тялото инерциално се движи по права линия, като ЦТ му се отдалечава от центъра на въртене, а не БЯГА от него; просто - липсва центростремителната сила.

Е, липсата на центростремителна сила няма как да наречем ЦЕНТРОБЕЖНА - тя не съществува, като сила.

Реалната сила е центростремителната. Другата, нарочена за "сила" - е координатна, фиктивна: ако сме наблюдател в центъра на въртене - ЦТ на тялото бяга от нас при премахване на центростремителната сила - скъсване на връзката; в този смисъл, житейски, се употребява терминът, центробежна; ако сме в друга КС, неподвижна спрямо центъра на въртене - виждаме, след отпадане на центростремителната сила - скъсване на връзката, тялото продължава да се движи по инерция, с траектория съвпадаща с тангентата в точката на откъсване - по права, ако не му действат други сили. Движението по инерция не е силово движение - тук се обърква Пенчо, а и много други :biggrin:

...

Малоум,

да разгледаме три тела в орбита - Земя, Луна и космически кораб в орбита около Луната. Ако мислено премахнем центростремителната сила (привличане) на Луната и космическия кораб, той ще се отдалечи по допирателна към орбитата на кораба. Защото Луната няма магнитно поле, с което да отблъсква кораба. Той започва да се движи праволинейно закъснително, поради съпротивлението на етера.

Какво ще се случи с Луната, ако мислено премахнем центростремителната сила към Земята?

Луната ще продължи да се движи с орбитална скорост по допирателна, обаче центробежната сила на магнитното поле на Земята ще продължава да действува. От силата на центробежно отблъскване, която действува ускорително и инерцията от орбитално движение ще се получи движение по крива линия - хиперболично движение.

Така че, Малоум трябва да се знае дали централното тяло се върти, т.е. дали притежава магнитно поле и центробежно отблъскване, за да не се изпада в грешка. За космическия кораб при движение в орбита съпротивлението на етера играе роля на центробежна сила, но свързана с енергийни загуби. Затова в природата няма и не може да има естествен сателит на тяло, което няма магнитно поле.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малоум,

да разгледаме три тела в орбита - Земя, Луна и космически кораб в орбита около Луната. Ако мислено премахнем центростремителната сила (привличане) на Луната и космическия кораб, той ще се отдалечи по допирателна към орбитата на кораба. Защото Луната няма магнитно поле, с което да отблъсква кораба. Той започва да се движи праволинейно закъснително, поради съпротивлението на етера.

Какво ще се случи с Луната, ако мислено премахнем центростремителната сила към Земята?

Луната ще продължи да се движи с орбитална скорост по допирателна, обаче центробежната сила на магнитното поле на Земята ще продължава да действува. От силата на центробежно отблъскване, която действува ускорително и инерцията от орбитално движение ще се получи движение по крива линия - хиперболично движение.

Така че, Малоум трябва да се знае дали централното тяло се върти, т.е. дали притежава магнитно поле и центробежно отблъскване, за да не се изпада в грешка. За космическия кораб при движение в орбита съпротивлението на етера играе роля на центробежна сила, но свързана с енергийни загуби. Затова в природата няма и не може да има естествен сателит на тяло, което няма магнитно поле.

Пенчо,

Магнитното поле няма общо с гравитационното привличане. Въртенето на тялото няма общо с гравитационното привличане. Гравипривличането е пропорционално на масата на телата. А силата от него, наричаме "тегло" не съвсем точно.

Би трябвало да ти е ясно, че ако имаше такава "магнитна" зависимост - лесно би се определило понятието за "маса" на телата.

Бъркаш силите. Принципно - се свеждат до две: сила на привличане и сила на отблъскване - при взаимодействия с магнитите - ги има и двете, в зависимост от ориентацията в пространството: спомняш си, че преди време те питах: ако имаш две железни пръчки, еднакви на външен вид и геометрия, и едната е магнит, а другата - не; как ще определиш (на практика) коя е магнит? Направи си сметката и ще "видиш", дали има нещо общо с масата им.

Хипотеза- Магнитните полета на телата-планети се дължат на "триенето" на атмосферата й, заради различните скорости на въртения; та затова, на Юпитер магнитното поле е най-силно; Венера се върти бавно и й е слабо магнитното поле.

Та, в този дух, набърквайки грешната представа за центробежна сила - това води до заблудата, че въртене и магнитно поле влияят на гравитационното взаимодействие.

Не, не влияят на него, а на "теглото", ако ги има случайно другите компоненти - за да решаваш такава задачка - принцип на Даламбер: Късаш всички връзки и ги заместваш със съответните сили; сумата от тях, в случая - ще се нарече тегло.

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...