Отиди на
Форум "Наука"

Идването на маршал Бусико в Константинопол


Recommended Posts

  • Потребител

В края на съществуването си Византия приема един отряд от френски стрелци, начело с маршал Бусико. Това е вследствие на многогодишните опити на василевсите да си осигурят западна подкрепа. Вероятно той оставя и спомени, но качени в нета май ги няма. Или поне на български език. Идеята за темата ми дойде на главата от един доклад. Все пак - Бусико могъл ли е да стане това, което става по-късно Джовани Джустиниани Лонго? Има ли особен принос за Византия този прочут френски маршал, който май участва и в Стогодишната война?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И пише трактат за куртоазното отношение към дамите, и при Никопол май се проявява... Не мисля, че има голям принос за Византия. То, като помислиш - и Джустиниани няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вероятно той оставя и спомени, но качени в нета май ги няма.

Маршал Бусико е оставил спомени, но на български е преведена само частта за битката при Никопол, при това не изцяло, а с някои незначителни съкращения. Иначе преведаното на български е малка част от мемоарите. Но за битката при Никопол той е един от най-подробните извори. И най-важните защото е очевидец, при това от командния състав.

post-549-099081500 1290881721_thumb.jpg

Изображение на маршал Жан дьо Менгр Бусико и съпругата му

Престоя му в Цариград като цяло е доста безполезен, тъй че като постоял там известно време си заминал. Самият Бусико е интересна фигура. В смисъл, че дайства от благородни подбуди да спре друговерците и да спаси от Европа, а не като наемник за пари.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Маршал Бусико е един от тези незабравими пълководци които губят всички битки в които участват.Никопол,Азенкур,Константинопол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бусико е от командния състав, но не е бил главнокомандващия, та от него да зависи успеха или провала. Той е по-скоро човек на дълга, а не авантюрист, който се бие на печалавшата страна. Тъй че си е в реда на нещата да се оказва, че е в редиците на губещата армия. За разлика от днешните ни политици, дето все печелят избори, но и все в редиците на някоя друга партия, защото предната се е омаскарила и провалила.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

По принцип съм писал повече за това и съм се занимавал доста по-обстойно с него, но все пак вижте старата ми статия Рицарите хоспиталиери от Родос и турското настъпление на Балканите между битката при Никопол и мирния договор от Галиполи (1396 – 1403), там на практика са описани най-важните моменти от кампанията на Бусико. Статията я има и в списание 'История", където, естествено, е и с научния й апарат (бележки под линия, цитати итн.).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре дошъл при нас :) Предполагам, че всички статии, които даваш в различни линкове из темите, ги има и из блога ти?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре дошъл при нас :) Предполагам, че всички статии, които даваш в различни линкове из темите, ги има и из блога ти?

Добре заварили. Ми да, то аз нямам друг блог, макар че имам онлайн статии и на други места де (в нета има дори и мои, подписани с друго име, но...това е отделна история, свързана с блог-измами и кражба на интелектуален труд:)).

Готини темички има тук, Щърбов явно не се е отказал от навика си да пуска яки теми, в които обаче изобщо не се намесва след това, ха-ха. :whistling: Странно, но...Щърбов ;)

На мен личността на Бусико ми е много интересна принципно, защото става въпрос за абсолютния идеал на "странстващ рицар" - това представлява живота му. От днешна гледна точка - абсолютно луда работа, никой не би тръгнал да скитосва така като него из цяла Европа при тогавашните условия вместо да си гледа кариерата и именията във Франция. Е, разбира се, едно пътешествие до Светите земи или някоя кръстоносна акция си е бонус за въпросната кариера, но неговото в това отношение си е направо грандомания. Може би най-любопитното е, че на всичкото отгоре служи и в...армията на султана (емира де, ама да не затормозяваме излишно читателите) Мурад I. Това изглежда абсурдно за "архикръстоносец", както го определя Сетън, но всъщност си е напълно в духа на епохата. Въпрос на чест е било рицар да служи в армията на велик владетел, пък бил той и мюсюлманин и най-голям враг на християнството, какъвто е бил Мурад. Затова и никой на Бусико на Запад не му е берял гайлето по тоя повод, разбирали са го много добре. Като прибавим и факта, че е бил маршал на Франция, което е най-висшия команден армейски пост и вместо да си седи при армията е щъкал навсякъде из чужбинско, участвайки в кампаниите на чужди и дори враждебни на французите владетели (като напр. Мурад I), това буквално хвърля читателя в шок, защото е в пълен разрез с всякакви подобни по-късни разбирания. Но...такива са били тогавашните нрави.

Редактирано от Mont Ferrand
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази фигура ме заинтригува доста, моля ви дайте мемоарите му да ги прочетем, може да дадете частта която е на български или направо дайте целите мемоари, ако ги има на английски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Mr. Shades, името на този се пише Jean Le Maingre, maréchal de Boucicault. Слагаш си го в кавички и го търсиш в Гугъл :) За него и от него все ще излезе нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз и на френски бих пуснал. На български вероятно няма. На английски си търсил и не си намерил?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://en.wikipedia.org/wiki/Jean_Le_Maingre Това намерих на на същата страница е показан и герба му.

http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=37970315 ето и това също.

Редактирано от Mr.Shades
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На български в нета освен в мои статии е малко вероятно да се открие. Аз все пак съм писал доста неща за него, но все още чакам някой да ми предложи да издаде тези, които не са публикувани в блога (очаквам смех, братя и сестри :doh: ), включително и в последната част на дисертацията ми. Изобщо, предполагам не само за мен, е интересна личност и освен всичко друго е проявявал голяма склонност да се забърква във всякакви конфликти от международна величина. Заслужава да му се издаде модерна историческа биография не само на френски (каквато виждам, че има).

Лошото е, че както двете горни статии, така и всичко, което аз съм чел (с изключение, разбира се, на Le Livre des faicts) се концентрира само върху един или друг момент от живота на маршала, а не върху цялостното му описание. Това е така според мен, защото образът му излиза от рамките на традиционните в последните столетия национални историографии, които не се интересуват от подобни фигури, чиято историческа роля е по-скоро интер- или над-национална. Друга причина е наложилата се пак през същия период масова гледна точка, че кръстоносните походи и ера "приключват" през 1291 г. и с по-късните т.нар. кръстоносни действия и личностите, свързани с тях, е излишно да се занимава човек.

Но мен пък винаги са ме вълнували такива "неглижирани" периоди от историята и времената на трансформация и промяна на статуквото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опс, сега прочетох горните постове в темата, много брак, хора ;) Първо, Бусико не е писал мемоари, има една средновековна биография, с която сигурно сте се объркали, личността на автора й не е известна, предполага се, че е някакъв оръженосец или секретар на маршала. "Отрядът" му не е само от "френски стрелци", а си е малка, стегната и нелоша за епохата армия, която завладява някои турски крепости и остава непобедена в пряк сблъсък. Така Бусико определено е по-успешен от Лонго и има своето значение за спасяването на Византия. Престоят му в Цариград е "безполезен" от гледна точка на това, че издръжката на този "отряд" става трудоемка след завършването на заплатената от френския крал служба и по тази причина смисълът от него се губи. Въпреки това в града е оставена една бойна част под командата на Жан дьо Шатоморан, за който Шлюмберже има цяла монография, която част се бие в защитата на Града до вдигането на обсадата през 1402 г. По-малката част е по-лесна за поддържане (кинти, дами и господа), което между другото е предпоставка и рицарите хоспиталиери да вземат участие в защитата, тъй като те се финансират по други канали, а не от краля или императора (чието положение, както можем да предположим, не е особено цветущо към 1399 г.).

Маршал Бусико е един от тези незабравими пълководци които губят всички битки в които участват.Никопол,Азенкур,Константинопол.

Това не е съвсем вярно. Ето, прочети статията ми и ще видиш, че при Константинопол е бил по-скоро победоносен, да не говорим, че намесата на контингента му е доста съществена за не-падането на града, който към 1399 г. агонизира. Хоспиталиерите, разбира се, също дават своята лепта, както там, така и в Пелопонес. Отделно се сещам за още няколко битки, в които маршалът побеждава, включително печели и цели войни. При Азенкур и Никопол в общи линии вината се хвърля върху други личности, а не върху него. Признавам, че преди години и моето мнение беше сходно, но не и след като прочетох малко повече.

Редактирано от Mont Ferrand
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...