Тай-чи чуан (Тай-дзи цюан)

[ISTORIK]

Тайдзи цюан или Тайчи чуан, или Тайджи чуан (Юмрукът/Боксът на великия предел) e китайско бойно изкуство от семейството на вътрешните стилове на Ушу, заедно с Ба Гуа джан и Син И цюан.

Официалната теза възприема за основател на това бойно изкуство полулегендарния Джан Сан Фън. Най-ранният от известните учители, преподавали бойно изкуство с името тайдзицюан, бил Чън Линси, пришълец от окръг Шъсиен, провинция Анхуй. Негов учител бил Хан Гунюе, сведения за когото не са запазени. Що се касае до самия Чън Линси, то той бил реална и доста известна личност в периода на Южните и Северни династии (Нан-бей чао), по времето на династия Лян (502 - 557).Този човек, освен че сам е практикувал тайдзицюàн, но е и обучавал целия команден и редови състав на подчинените му отряди от местната самоотбрана. По време на метежа на Хоу Дзин, когато цялата провинция Анхуй била изпепелена, само окръгът Шъсиен останал недокоснат, тъй като метежниците знаели за превъзходното бойно изкуство на тамошните бойци и не смеели да приближат. Впоследствие, лянският император Юан-ди, назначил Чън Линси за началник на целия окръг Шъджоу. В продължение на няколко династии до династия Южна Сун (1127-1279), изкуството тайдзицюан се предавало в рода на Чън Линси, докато не стигнало потомъка му Чън Би, също много известен в цялата област човек.

Именно тази особеност по-късно е фиксирана в самото начало на Сунската епоха (тоест във времето, когато Чън Уантин би трябвало едва да пристъпва към създаването на тайдзицюан) от последователите на Джан Санфън по южното направление на тайдзицюан - знаменития учен Хуан Дзунси и майсторът Хуан Байдзя, който написал: "Най-високите достижения на "външното" направление принадлежат на (манастира) Шаолин. Джан Сан Фън, постигнал същността му в Шаолин, се отказал да следва принципите му и ги обърнал обратно, наричайки това "вътрешно" направление. „Достатъчно е малко от него да се овладее и вече може да победите Шаолин" Освен чисто отбранителното предназначение, тайдзицюан бил ценен и с друго за Джан Санфън: това изкуство прекрасно възстановявало функциите на организма след дългите състояния на медитативно вглъбяване, подобни на състоянията на анабиоза при животните, които били задължителна част от психотехниките на даосите.

През XVII век става известен бойният стил на фамилията Чън от селото Чъндзягоу, наследила традицията от по-древни предания.

В средата на XIX век ученик във фамилията Чън е Ян Лучан – патриархът на т. нар. стил Ян, на базата на който възникват по-късните У и Уу.

В днешен Китай интересът към Тайдзи възниква в началото на 20 век. Особена роля има след налагането на комунизма в тази страна. През 1956 г. е публикувана брошура – наръчник по Тайдзи цюан, където традиционните дълги форми са съкратени и се препоръчват за практикуване от народа на Китай, предимно - във функцията на Ци гун, или като лечебна гимнастика. С това се свързва и масовото практикуване на Тайдзи цюан в Китай. Независимо от това, в страната бойното изкуство продължава да се развива и в рамките на старите традиционни принципи.

Днес Тайдзи цюан се изучава, освен в Китай, в Северна Америка, Европа (включително - в България), и Далечния Изток.

Тайдзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин". Нарича се „вътрешно бойно изкуство" поради това, че е основано върху китайската традиция, а не - върху „външните", привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например - шаолинските.

Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него. От „И Дзин" се възприема схемата на великия предел и осемте триграми. В Тайдзи цюан осемте триграми отговарят на осемте основни психофизически сили – пън (отражение – външната сила на формата) – циен (небе), лю (отвеждане) – на кун (земя), дзи (преса) – на кан (вода), као (удар с рамо) – на гън (планина), лие (разцепване, разделяне) – на джън (гръм), джоу (удар с лакът) – на дуей (езеро), цай (засаждане, сила надолу) – на сюн (вятър), ан (бутане) – на ли (огън). Тези триграми отговарят на силите във формата по метода на подреждане Хуо Тиен - „Предишни небеса".

Подреждането по метода Сиен тиен - „следващи небеса" дава баланса на тези сили във формата и тяхното равновесие, определено от посоките. На посоката изток съответства елементът дърво – поглед наляво, изразен от триграмите джън и дуей. Поражда се посоката юг – поглед напред – настъпление – елемент огън – ли. Огънят поражда земята в центъра – триграма кун и гън. Земята поражда небето – циен и дуей. Небето поражда водата – кан – отстъпление. На свой ред кан поражда дървото и кръговратът се повтаря. Такава е схемата на взаимно пораждане на петте елемента, която се изобразява като пентаграм.

Има и схема на взаимно унищожение на тези пет елемента, върху които са изразени бойните аспекти на Тайдзи цюан. Накратко - дървото унищожава земята, водата унищожава огъня, металът унищожава дървото, земята прегражда водата, огънят унищожава метала.

Съответствията между триграмите, силите и координацията са свързани с Ци на вътрешните органи, което прави Тайдзи цюан в известен смисъл вид Ци гун.

Това, което свързва Тайдзи цюан с даоизма е намирането на тялото и функцията на Дао – естественото положение на човека в пространството и времето.

Формата (таолу), съответна на японската ката, е комплекс от движения, където всички тези принципи се изявяват.

Най-известни са стиловете Чън, Ян, У, Уу, Ли, Джаобао и Сун, които носят имената на фамилиите, в които те първоначално започват да се практикуват. От тези стилове най-популярен е стилът Ян, който се практикува от милиони хора, и се отличава с плавни движения. Използва се повече за медитация, но не бива да се пренебрегват и бойните му аспекти. Стилът Чън се отличава с използването на по-експлозивна сила фа дзин и е изграден изцяло върху принципите на Чан съ дзин ("Енергия на копринената нишка"). Движенията са спираловидни. Въпреки различията си, всички стилове са подчинени на едни и същи принципи на формата. Във всеки един стил има по няколко форми, като броят на движенията в една форма варира от 12 до 108. Движенията във формите не се заучават в нормалното си темпо, а - при забавен каданс, така, сякаш се изпълняват от костенурка. Колкото по-бавно се извършва всичко, толкова по-голяма е концентрацията и координацията между отделните части на тялото. Играта между духовната и телесната дисциплина служи за подобряване на здравословното състояние на човека и удължава живота.

Целта на Тайдзи цюан е да се постигне пътят на самоусъвършенстването. От даоската алхимия са познати две цели по този път. Първата е затварянето на микрокосмическата орбита. Втората е затварянето на макрокосмическата орбита. Първата цел се постига чрез статична медитация, втората цел – с динамична медитация.

Статичната медитация може да бъде седяща и стояща – джан джуан. Джан джуан е преход между статичната и динамичната медитация. Динамичната медитация е свързана с изпълнението на формата – намирането на покоя в движението и на движението в покоя.

Бойните техники изцяло зависят от вътрешния покой. При тренировките се използват упражнения за двойки – туей шоу ("бутащи ръце"), да лю ("голямо отвеждане"), сан шоу ("разпръскване на ръцете") и бойни приложения на всяко едно от движенията, заложени във формата.

Основно за правилното развитие в Тайдзи цюан е по време на изпълнение на формата умът да бъде зает с бойното приложение, а не - с усещането за енергия. Това гарантира, че в течение на практиката, енергията Ци ще се движи правилно в тялото.

За разлика от други бойни изкуства, не силата и агресията са в неговата основа, а - спокойствието.

Какво ни дава тай-чи?

Тай-чи ще ви помогне да усетите и контролирате тялото си. Прецизните, повтарящи се движения наблягат на постепенното напрягане и отпускане и могат да ви дадат по-ясна представа относно това как работи цялото ви тяло. Това от своя страна подобрява стойката, координацията и равновесието, отпуска напрегнатите мускули и намалява сътресението върху костите и ставите. А цифрите са категорични: за един час тренировка вие ще се лишите от 300 ккал, но резултатите ще бъдат много повече от стройно и добре оформено тяло. Основна цел е тялото да бъде на добро физическо и духовно ниво. Бавните и контролирани движения натоварват костите и тренират мускулите в някои части на тялото, които често се пренебрегват, например при традиционните упражнения с тежести.

Регулярните занимания с тай-чи спомагат за заздравяването на костите, повишават еластичността на ставите и са добра превантивна мярка срещу остеопороза. А дълбокото дишане от своя страна подобрява кръвообращението и укрепва стените на кръвоносните съдове. След проведено проучване с хора на възраст между 50 и 60 год. е установено, че след 6 месеца редовни тренировки по 30 минути на ден, мускулната сила на крайниците на участниците се е повишила с 20%.

Без съмнение едно от най-големите предимства на тай-чи е, че може да се практикува от всеки - и възрастни, и деца. В някои европейски държави като Франция и Белгия се използва от много психотерапевти, които са на мнение, че тези упражнения са с изключително благоприятен ефект върху различни психични заболявания. Много спортисти използват тай-чи за възстановяване след различни травми и операции, дори някои терапевти ги препоръчват и за деца с гръбначни изкривявания. И това не е случайно, защото упражненията са с ниска степен на сътресение и малък риск от травми, което ги прави подходящи за по-възрастните или за хората, страдащи от проблеми на костите и ставите. Тъй като движенията подобряват равновесието, те значително намаляват риска от падания и фрактури.

Според последователите, практикуващи тай-чи, от особена важност са следните принципи:

- Трябва да сте естествени и отпочинали, движенията да бъдат спокойни и свободни, а мускулите да не бъдат напрегнати и сковани. Дишането трябва да бъде дълбоко и непрекъснато, защото практикуването на тай-чи изисква сила и мекота.

- Умът трябва да бъде спокоен, но със съзнание, което командва тялото, за да се постигне хармония на движението.

- Движенията на тялото трябва да бъдат напълно координирани през цялото време, изпълняват се в леко приклекнала стойка, а тялото се "носи" като по вода.

Тай-чи чуан (това е другото произношение на името) е преди всичко бойно изкуство - ни повече, ни по-малко. Неговото основно съдържание или духът му, се проявяват в същността му като бойно изкуство. Класиците на тай чи казват, че "практикуването на форма е практикуване на бой". Ето защо проявата като бойно изкуство е най-важният елемент от Тайчи Чуан. Докато практикувате тай чи форма, вие трябва:

1. Да познавате своята позиция и позицията на вашия противник. Бъдете убедени, че вие знаете кога и къде той иска да атакува.

2. Опитайте се да разберете проявата на бойното изкуство във всяко движение: дали то трябва да бъде неутрализиращо или атакуващо, дали е отбранително, завъртащо, пресиращо или бутащо и т.н.

3. Гледайте натам, накъдето трябва.

4. Дишайте съгласувано с движенията.

Това ще ви даде възможност да практикувате с чувство за определена цел, като по този начин ясно показвате, че практикувате форма от бойно изкуство, а не - танц или акробатични упражнения.

В традиционната китайска култура, било тя калиграфия, живопис, драма, музика или бойни изкуства, навсякъде се набляга на стила. Тайчи Чуан не е изключение. На практикуващите тай чи се препоръчва да изразяват истинския дух на Тайчи Чуан по техен собствен начин, така, както го правят и останалите артисти. Така че практикуващите тай чи трябва да бъдат способни да покажат техен собствен стил в своите тай чи форми.

Човек може да се занимава с тай-чи с една или повече от следните цели:

1. Като бойно изкуство

2. Като релаксираща гимнастика или опознаване на (механиката) на тялото, за здраве

3. Като медитация

4. Като цигун (работа с вътрешната енергия)

5. Опознаване на разни даоистки принципи и философии и евентуалното им прилагане в ежедневния живот

6. За социални контакти (не рядко срещано явление), но това е валидно за всички групови занимания.

Бойното изкуство и упражненията за здраве са свързани в тай-чи като Ин и Ян или като деня и нощта.

В България тайчи се практикува от 70-те години на ХХ век, като Красимир Димитров – Китаеца (Председател на Асоциацията) създава и първата школа по тайчи, а след 1990 г. официално започват да се развиват няколко школи в България, които следват една или друга линия или стил в тайчи.

http://bg.wikipedia.org/

http://taichi.taiji-bg.com/

http://www.bb-team.o...#axzz18pXLgHG4/

Редактирано Декември 22, 2010 от ISTORIK

[ISTORIK]

[m_o89]

Ето и малко история за създаването на Тайдзицюан

Историята на Тайдзицюан, както всяка история, е изложена на свободната воля на тълкувателите си. Опитвайки се да се върнем назад във времето, неизбежно сме изправени пред възможността да грешим и нищо да не се е случило така, както ни го представят източниците, с които разполагаме. Особено, когато става въпрос за късчета от многопластовата история на Китай.

След поредица от въстания, през 1644 година династия Мин окончателно губи политическата и икономическа власт в Китай и за един от най-титулуваните пълководци на тази династия - Чън Уантин - не остават много възможности за избор, и той се завръща в родното си село Чъндзягоу.

Чъндзягоу е създадено през XІV-ти век от Чън Бо, който се счита за родоначалник на семейство Чън. Селцето възниква в област, подходяща за земеделие и както повечето поселища из провинциите на Китай в онези смутни времена на непрекъснати граждански войни и метежи, е обект на постоянни набези и ограбвания. Но за разлика от много създадени и бързо сравнени със земята селища от онова време, Чъндзягоу бързо успява да си спечели име на непревземаема крепост и да устои на неспирните разбойнически нападения. По този начин бойното изкуство, прилагано от семейство Чън и благодарение на което селцето оцелява през вековете, придобива слава, която в течение на годините расте все повече и повече.

И така - губейки през 1644 година всички награди и почести и изхождащите от положението му облаги, които е притежавал като велик пълководец на династия Мин, Чън Уантин - 9-то поколение представител на семейство Чън, се завръща към живота на своите предци и се заема с нелеката задача да систематизира уменията и да опише знанията за бойното изкуство, довели до запазване на семейството му вече над три века.

В края на своя живот той пише: "Спомням си предишните години, в които храбро се сражавах срещу вражеските армии и всичко, което съм рискувал. Но сега, когато съм стар и слаб, животът за мен се състои от разработване на техники за бой и от обучението на младите, за да станат те пълноценни членове на обществото." Именно Чън Уантин за първи път съединява идеите на Даоин и Туйна с бойното изкуство. Той създава система, която обединява оздравителните упражнения на Цигун с бойните прийоми на Ушу. Той взема прийоми на самоотбраната и ги превръща в особена разновидност на Цигуна, наричайки го Чансъгун или "техника на копринената нишка". Това довело до сливане на две коренно различни направления в едно. Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за меридианите и изобретява техниката "бутащи ръце", която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ-ти век военачалник Ци Дзигуан, където били описани всички по-известни по онова време системи на Ушу. Чън Уантин заимства голяма част от съдържащото се в тези трудове, като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съотвествие със своята теория. Така са създадени няколко форми, които по-късно стават известни като Тайдзицюан. Изпълнението на тези форми позволявало на изучаващите ги да се научат да ползват собствената си енергия в боя.

От "Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България" можете да ни намерите на интернет адрес www.taiji-bg.com

[pesho_982]

Звучи доата добре изглежда ми сериозна организация прегледах сайта това доста ми хареса http://taiji-bg.com/bg/video.htm

[tuanake]

Сайта е готин! Ако имам време, и аз бих се занимавал с това нещо. От това което виждам и школата е сериозна (не е някоя махленска самопровъзгласила се тайфа). Успех на всички тренираши в школата!

[m_o89]

Балгодаря надвявам се да ви е харесала кратката история.

[КГ125]

И дано станете повече!

[tuanake]

София стартира нова група за начинаещи по Тайдзицюан. За повече инфо, вижте сайта на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България http://www.taiji-bg.com

[tuanake]

Има нов документален филм за бойните изкуства в Китай, включително и Чън Тайдзицюан. Филма се казва "Warriors of China / Китайски воини" и е качен в замундата от Световната Чън Тайдзицюан Асоциация - България http://www.taiji-bg.com/

[tuanake]

Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България стартира в София нова група за начинаещи по Тай Чи (стартира на 18.09.2011). В Пловдив, нова група стартира на 12.09.2011.

За повече инфо, вижте сайта на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България http://www.taiji-bg.com/

[k4u]

Да не забравяме и за предстоящият семинар с майстор Ян Зилберсторф ( Jan Silberstorff ) от който може да се види и научи МНОГО, а и да се усети не малко. Повече актуална информация, за което може да се намерина сайта на асоциацията.

Редактирано Октомври 25, 2011 от КГ125

[tuanake]

Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България Ви кани на Семинар в гр. Пловдив - 12, 13 Ноември 2011. Класически Чън Стил Тайдзицюан с Майстор Ян Зилберсторф 20-то поколение Майстор от фамилия Чън. Вътрешен ученик на Грандмайстор Чън Сяоуан (19-то поколение Майстор от фамилия Чън, пазител на традицията на Чън Стил Тайдзицюан), асоцииран към фамилия Чън в 20-то поколение от Грандмайстора. Основател и Ръководител на Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - Германия, най-голямата Тайдзицюан организация в Европа Обучава в над 15 държави по света, а само в Германия - в над 80 града

За контакти:

http://www.taiji-bg.com/

[tuanake]

Грандмайстор Чън Сяоуан пристига в България! - за четвърти пореден път!

http://workshops.taiji-bg.com/

През 2009 година е поставено началото на Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България, която започна да функционира като български клон на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация. Тренировките се провеждат в град Пловдив и в град София. Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България работи за популяризирането и развитието на Тайдзицюан в България.

http://workshops.taiji-bg.com/

[AciDBurn]

Има един много добър документален филм за историята и различните стилове на Тай-чи чуан, както и съвременните школи в Китай. Казва се Masters of Heaven аnd Earth - The Secrets of Tai Chi Chuan и го препоръчвам на всеки.