Пудел

[Mila97]

Пудел. Името си е получило от немската дума пфудел — локва, понеже кучетата от тази порода обичали да се къпят и ловуват във водата. Има древен произход — получено е от кръстосването на някои породи бегови кучета с овчарски кучета. Съществуват и разновидности на породата, приличащи си по външен вид — пудел-джудже, малък и голям пудел Първите два пудела се отнасят към декоративните, а големият пудел (наричан още „кралски") освен декоративно е и служебно куче. На височина големият пудел достига 55—65 см, а джуджето — по-малко от 30 см. Космената покривка на пуделите е обилна, дългокосместа, вълниста, къдрава. Срещат се и пудели с прав дълъг косъм. Косъмът е телоподобен, еластичен, гъсто усукан, вълнист, като на дължина достига понякога до 20 см. Това налага тяхното подстригване, тъй като в противен случай обрасват дотолкова, че не могат да виждат. Относно начинът на подстригване често се водят спорове от специалистите за най-естетичния вид на кучето. Пуделът е едно от умните и послушни кучета, които са много активни, с хубава външна форма, а подстригани се разхубавяват още повече и са едни от най-луксозните декоративни кучета. Главата си носи гордо вдигната, ушите са големи, висящи, достигащи дори по-ниско от устата. На цвят пуделите са задължително едноцветни — черни, бели, сребристосиви и кафяви. Характерна особеност е, че при черните, белите и сребристосивите носът е черно оцветен, а при кафявите е кафяв.