Отиди на
Форум "Наука"

Балкани без Османска империя


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Засега съм до тук, очаквайте продължение.

В битката при Черномен турците търпят катастрофално поражение. Те се разпръскват из тракия и правят опити да докарат още войски, но армията на Вълкашин и Углеша е достатъно силна и разчиства успешно Тракия. Основните войски влизат първо в Димотика, а после и в Одрин. Цар Иван Шишман се възползва от случая и си връща Боруй и Пловдив. Византийците приветстват с триумф В и У и им предлагат да сключат съюз за обща война против турците. Предложението е да обявят младия крал Марко за василевс и да им признаят завоеванията. Срещу това сърбите ще им върнат Одрин и Димотика и ще обещаят безопастност за Солун. В и У се съгласяват, ъй като си имат по важни дела в Сърбия. През 1372-73 сръбски и ромейски войски зачистват Тракия и превземат Галиполи. През 1375 умира султана. Това е добър повод за ромейската дипломация чрез парични суми и големи обещания да сключи съюз с бейлика Ментеше и да го накара да нападне османците. Следва кървава и жестока война за малкото останали ресурси в мала азия. Ромеите бавно, но уверено превземат крепост след крепост в мала азия.

На балканите нещата не се развиват добре. До 1402 върви жестока война между император Марко Мърнячевич и княз Лазар. В България цар Иван Шишман си поставя за цел да обедени България и воюва с деспот Иванко, принуждавайки го да се признае за васал. Между цар Иван Иван Шишман и цар Иван Срацимир се завихря жестока гражданска война. При това в нея се намесват и власите. Първоначално те са на страната на Срацимир, но войските на Шишман свалят убиват Дан воевода и за нов влашки воевода е поставен Мирчо Стари. Попаднал в тежко положение цар Иван Срацимир вика на помощ унгарците.

През 1396 в голямата битка при Никопол обединените сили на цар Иван Шишман и воевода Мирчо Стари разгромяват армията на цар Иван Срацимир и император Сигизмунд.

През 1397 цар Иван Срацимир избягва в Унгария, а синът му Константин се признава за васал на цар Иван Шишман.

В Сърбия върви жестока гражданска война. В битката на косово поле император Марко побеждава княз Лазар и заема голяма част от земите му. След това напада Константин Драгаш и го побеждава. Държавата на император Марко се простира на обширна територия от Солун през Албания и Косово до Сърбия. Възползвайки се от ситуацията през 90 те унгарците указват натиск над Босна и Рашка и ги принуждават да се признаят за унгарски васали. Впоследствие към тях се присъединява и цар Иван Срацимир. След Битката при Никопол унгарската офанзива е спряна.

През 1402 войските на Тимур с много по малко усилия отколкото в РИ разгромяват турските бейлици и ги окупират. Масовите кланета и отвличане на население предизвикват силен имиграционен поток към Европа. Това обаче съвсем не е организирана армия, а маса от бежанци. В битката при Апри ромеите им нанасят катастрофално поражение. Когато на сутринта виждат че пленените турци са огромен брой се уплашват и започват кланета. Оцелелите турци са принудени да приемат християнството и са заселени в Тракия и Морея.

Недоволен от това Тимур обявява че ще премине в Европа и ще накаже императора който е приел враговете му. Ромейската дипломация обаче успява да го отклони от това му намерение и през 1406 монголите напускат мала азия оставяйки я в пепелища.

В мала азия съществуват няколко емирата които се борят за власт. Ромейската дипломация има възможност вече да упражнява силно влияние. От османските принцове са изкопчени нови области и крепости. Укрепването на ромейската армия, особено с турските християнизирани наемници им дава възможност да започнат реконкиста.

Облекчаването на ситуацията на север дава възможност на император Марко да обърне внимание и на юга. Там съществуват няколко малки държави. Най силни са албанския Епир и гръцката Тесалия които сърбитне нападат.

Тесалийския владетел Ангел Комнин изпаднал в пълна безизходица моли за помощ Византия. В Константинопол първоначално се въздържат и това дава време на Марко да победи враговете си и да достигне чак до херцогство Атина.

След възраждането на сръбската империя крал Марко започва да крои амбициозни планове. Неговата дъщеря Елена е омъжена за българския престолонаследник Александър и между България и Сърбия е сключен съюз. Марко започва да мисли, че могъщата му империя има нужда от подобаваща столица-Константинопол.

15 ВЕК.

Началото на 15 век започва с доминацията на Сърбия и плановете на император Марко за превземане на Константинопол. България е обединена, но през 1405 започва татарско нашествие в Добружа. То довежда до пълния разгром на добружанското деспотство и присъединяване на земите му към Търновското царство. България е съставена от три държави, Търновско царство, Видинско царство и влашко воеводство. Цар Иван Шишман намиращ се в добри отношения и със Сърбия и с Византия изчаква конфликта им докато отбива татарското нашествие и следи внимателно за унгарската активност.

Император Марко започва своята война още през 1408 с поставянето на Солун под обсада.

По това време Византия е възвърнала отчасти силите си, но не и интегритета си. Солун и Морея се управляват почти самостоятелно от представители на управляващата династия. Земите по егейското крайбрежие, отстъпени от бейлика Ментеше се управляват също отделно. Земите по азиатското крайбрежие на мраморно море (Никомодия, Никея, Бурса) се управляват от нещо подобно на акритите. Реално императора управлява земите от Одрин до Константинопол.

Когато започва походът на император Марко, у ромеите не остава избор, освен да се затворят в столицата. Обсадата започва през 1410 и в самото и начало ромеите правят всичко възможно чрез дипломация да отслабят сърбите. Водят се трескави преговори с унгарците да нападнат Сърбия в гръб.

Унгарския крал се съгласява, но при условие че ромеите ще нападнат България, за да и попречат да се съюзи със Сърбия и са съгласни да подкрепят унгарска офанзива против България. Това никак не пречи на император Марко да се подготви за решителен щурм. В навечерието му обаче големият сръбски император мистериозно умира. Според едни историци от болест, а според други отровен от ромейски шпионин.

Обсадата е прекратена и сръбската армия бързо се връща за да защитава страната си от готвещото се унгарско нашествие. Синът на император Марко, император Андрей не е готов за такава битка, още повече, че в страната започват размирици. В Албания местните феодали се вдигат на въстание и така подкопават силата на сърбите. Въстават и албанците в Епир. Своето отцепване обявява още и деспот Йоан Комнин, владетел на Тесалия. По лошото обаче е, че с унгарците пристига и Георги Хребелянович, провъзгласен за владетел на Сърбия и получил своята корона от унгарския крал и ромейския император.

Унгарската инвазия в Сърбия започва през 1415 и се води с голямо ожесточение. За 3 години война унгарците заемат половината Сърбия където поставят да управлява крал Георги Хребелянович. Освен това се води настъпление и във Влашко, където на власите помагат български войски.

Византия също започва голяма офанзива на няколко фронта. Още през 1413 ромеите нападат България. Новият български цар Александър Шишман побързва да сключи мир с татарите и да прехвърли армията си в Тракия. Войната е вяла и се води с малко сили. Българите очакват нападение от татари и унгарци, а ромеите се готвят за война със Сърбия.

Византийската офанзива започва още през 1416 от Солун. Възползвайки се от унгарското нападение ромеите превземат Сяр и отрязват сръбските войски в беломорието.

Местните сръбски властели показват чудеса от храброст и по едно време дори превземат Сяр. Това силно ограничава ромейските апетити и през 1419 те се съгласяват на мир, като отстъпват на Византия доста обширни земи, включително цялото беломорие със Струмица, Воден и Сяр.

Войната между Сърбия и Унгария е грандиозна. Освен това след първите успехи унгарски войски нахлуват в България. През 1421 край Скопие се състоява решителната битка между сърби унгарци. Сърбите претърпяват пълно поражение и са принудени да искат мир. Георги Хребелянович заема Рашка и Косово и се провъзгласява за сръбски крал. Синът на Андрей Мърнячевич-Димитър е принуден да се откаже от импператорската титла на баща си и да вземе едва княжеска. Земите му обхващат едва части от македония с градовете Скопие, Кратово, Костур, Охрид, Тетово. Освен това се признава за унгарски васал. Това обаче не е краят на проблемите му.

Унгарците сключват съюз с някой албански феодали и ги насъскват да нападнат владенията на Димитър Мърнячевич.

Унгарски войски нападат България едва през 1417 след първите си победи над сърбите. До 1422 войната се води с променлив успех, като в един момент през 1419 унгарците превземат Лом, но през 1420 българите им нанасят поражение край Видин и български войски навлизат в банат и го опустушават. В същото време през 1421 и византийски войски нападат българска тракия и я опустушават. През 1422 ромеите превземат Пловдив, а през 1423 започват офанзива в Родопите. Обаче, през 1424 български войски внезапна навлизат в ромейска Тракия и жестоко я опустушат, след което обсаждат Пловдив. Самият цар Александър ІІ коамандва българската армия и посреща около Пловдив основната ромейска армия. Битката при Пловдив е най грандиодната от повече от век, битката която ще реши чия да е Тракия. Българите показват голяма храброст и напълно разгромяват ромеите. Затворения в Пловдив император е принуден да сключи позорен мир и да върне на България Пловдив и Родопите. През 1425 унгарците започват голяма офанзива против България и през 1427 сломяват българската съпротива и завладяват Видин. През 1428 унгарските войски превземат Плевен и дори достигат до Търново. През 1429 българите отблъскват унгарците, а край р Искър им нанасят поражение. През 1431 унгарците сменят тактиката и масирано нападат Влашко. Войната е повече от жестока, но през 1435 влашките и българските войски претърпяват пълно поражение. Влашкия войвода е принуден да се признае за унгарски васал и да изпрати войски против България. Новата офанзива против България започва в 1437 когато влашки и унгарски войски обсаждат Никопол. Българския флот нанася унищожително поражение на унгарско-влашкия флот и успява да снабдява градът. В същото време обаче унгарците постигат договореност с татарите за да нападнат България.

Докато текат тези събития ромеите решават да се възползват и през 1430 нахлуват в Тракия и обсаждат Пловдив. Градът се държи героично и издържа. През 1431 българските войски разкъсват обсадата, а през 1432 българите на свой ред опустушават одринска Тракия и обсаждат Одрин. През 1433 византийците предприемат нова офанзива, но в битката край Боруй са отблъснати. През 1434 с внезапен удър българските войски превземат императорските дворци край Проват и заплашват да ги унищожат ако не се достигне до мир. Една седмица войските всеки ден се строяват една срещу друга в боен ред, но никой не поема риска да нападне, накрая ромеите се съгласяват на мир.

Голям успех за българите е сключванено на съюз с Молдовския воевода който се заема да брани българските граници от татарите срещу солидна сума и обещаниие за помощ при евентуални проблеми. Това се случва още през 1435 и обесмисля всички унгарски опити за привличане на татарите.

През 30 те и началото на 40 те до 1444 албанците завлядяват цялата източна част на владенията на Мърнячевичи и поставят под въпрос самото съществуване на държавата им.

Възраждащата се Византия решава да се възползва от разпада на Сърбия. През 1422 византийските войски започват голяма война срещу Тесалия и в рамките на няколко години до 1427 сломяват съпротивата им и го заемат. Същевременно през 1423 започва офанзива и срещу ахайското княжество. Войната е тежка и жестока, но през 1435 завършва с пълна победа за византийците и целия пелопонес, без венецианските владения се оказва в техни ръце. Изпаднал в безизходица през 1438 херцогът на Атина се признава за византийски васал.

Това развързва ръцете на византийците и през 1440 нападат Епир (има и по ранни малки войни с Епир). През 1444 Епир капитулира, а през 1445 ромеите присъединяват и Атина към своята империя.

В мала азия продължава усилването на императорската власт и бавната реконкиста против турските бейлици. Разгромени, не разполагащи с никакви ресурси те стават държави на войнстващи разбойнически банди които се ограбват помежду си.

Междувременно войната между България и Унгария продължава. Никопол осигуряван през реката издържа целогодишна обсада, но през 1439 унгарците отново обсаждат Никопол, а малко по късно и Търново. Българите проявяват голяма храброст и успяват да разкъсат обсадата на Търново. Войната продължава с голямо напрежение и през 1440 унгарците превземат Никопол. Унгарският крал започва да планира голяма офанзива, като моли за помощ и византийския император.

Императора дава принципното си съгласие. През 1442 след голяма победа над епирците и превземането на Янина голяма ромейска армия напада българска Тракия. Ромеите превземат цяла североизточна Тракия с градове като Русокастро, Созопол, Агатопол, Анхиало и Месемврия. През 1443 огромна унгарска армия заедно със сръбски и влашки контингенти нахлуват в софийско и превземат ред крепости обсаждайки София. В това време ромеите превземат Боруй, а после и Пловдив и Станимака достигайки до Щипон. Друга тяхна армия навлиза в родопите. Внезапно обаче температурите падат с невиждани градуси и унгарците са принудени да се изтеглят. Ромеите също изоставят Щипон , а също се изтеглят и от родопите. През 1444 голяма унгарска армия в която има влашки, сръбски, полски, немски и чешки войски навлиза в Мизия за да превземе Търново и да довърши завладяването на България. В същото време ромейската армия прави опити да премине балкана. За да ги подпомогнат унгарците обсаждат Търново и тръгват към балкана. Притисната от две страни малката българска армия се решава на сражение край хълмовете на … За унгарците всичко тръгва добре, но крал Владислав Ягело решава да довърши битката по рицърски и напада царския отряд със своите рицъри. В хода на боя няколко български пехотинци се добират до краля и го промушват с дълги копия. Сред централния отряд настъпва паника, българите се възползват и го разгромяват. Привечер двете унгарски крила отстъпват.

След два дни в унгарския стан избухва жесток спор за трона който води до кръвопролитно сражение между войските верни на двамата претенденти. Забравяйки за обсадата единия претендент се изтегля към Никопол, а втория към Видин.

Българската армия ги преследва и с внезапен удар превзема Никопол. Двете унгарски армии се изтеглят в Унгария където започва война. В България избягва законния влашки велик воевода и моли царя да му окаже помощ за да си върне трона. След разгрома на унгарците ромеите предприемат опит да премит балкана, но ожесточената българска съпротива скоро ги отказва.

През 1445 на власт в Албания идва Георги Кастариоти който си поставя за цел да създаде обединена албанска държава и да я разшири. Почти веднага той напада владенията на Мърнячевичи и ги завладява. Това разбира се не допада на сърбите, които считат тези земи за свои и започва сръбско-албанското противопоставяне. То се материализира във война започнала през 1449.

Междувременно през 1445 малка българска армия и възстанали власи разбиват унгарската армия на р Сирет и освобождават цяло Влашко, но без северински Банат . Българския цар Александър Шишман умира след кратко боледуване и на трона се възкачва синът му цар Георги ІІІ Шишман. Той е описван от своите съвременници като „мъж на кръвта“, човек обичащ войната, твърде храбър и забележително съобразителен, който е в състояние в трудно положение да даде мъдър съвет.

Цар Георг ІІІ е принуден да воюва на три фронта, против Византия, против, Унгария и против Сърбия. След оттеглянето на унгарците сръбския крал Стефан Хребелянович решава, че не е разумно да продължава войната с България, а напротив, трябва да се воюва с Албания. Поради това предложил да бъде сключен мир между България и Сърбия. Георги ІІІ се съгласил, но само при условие че сърбите няма да помагат на унгарците във войните им против България.

В същото време, царя поверил северния фронт на власите, а самия той с цялата българска армия тръгнал против Византия. Войната започнала през 1447 с българско нахлуване в тракия.

Българите опушили страшно Тракия възползвайки се от заетостта на ромеите в мала азия. По това време византийците сключили съюз с Караманския бейлик и и унищожили токатския бейлик. През 1455 Византия сключила договор с Ак-Коюнлу за подялба на останалата част от Мала Азия. И тъй като Ак Коюнлу били в жестока война с Кара Коюнлу това осигурило няколко десетилетния на мир в ромейска мала азия.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Военно дело

През 1447 българската армия опустушила околностите на Пловдив и обсадила крепости като Копсис и Крън. Скоро и двете крепости били превзети. Ромеите отвърнали на това с контраофанзива през 1448 когато от своя страна обсадили Крън. Цар Георги ІІІ приел сериозно ставащото и с голяма армия навлязал в тракия опустушавайки страшно североизточната и част. Опасявайки се от удър в гръб ромеите били принудени да снемат обсадата на Крън, а българите обсадили Месемврия и Анхиало. Голяма ромейска армия проникнала от юг, за да деблокира тези крепости. Цар Георги ІІІ снел обсадите и тръгнал срещу ромеите. В битката при Терми ромеите били принудени да отстъпят, макар да не били победени. Българската армия навлязла в източна тракия опустушила околностите на Виза.

През 1449 българска армия под командването на царя навлязла в Тракия и обсадила Месемврия. След дълги преговори Месемврия капитулирала с условие да се запазят привилегиите на местните аристократи. Малко след това по подобен начин капитулирал и Анхиало. Цар Георги ІІІ продължил похода си и обсадил Созопол. Докато обсадата продължавала и се водели преговори към градът дошла ромейска армия. В битката при Созопол ромеите претърпели пълно поражение и били принудени да отстъпят. Созопол се предал незабавно, а българската армия навлязла в одринско опустушавайки го. След това цар Георги ІІІ обсадил Пловдив и след кръвопролитен щурм го превзел.

Изпадналия в безизходица император Константин ХІІ се принудил да търси помощ от Унгария. Макар там да вървяла тежка гражданска война ромейското злато убедило Ищван Батори да нападне България.

Годината 1450 започнала с ново навлизане на българската армия в тракия и обсада на Станимака. Унгарска армия обаче навлязла от Видин в Мизия и обсадила Никопол. Обединена българо-влашка армия направила опит да деблокира градът, но претърпяла поражение. Българските войски били принудени да се изтеглят от тракия и да се заемат с войната с унгарците. Считайки дългът си за изпълнен Батори снел обсадата на Никопол и се изтеглил.

Ситуацията обаче не се подобрила, понеже ромеите започнали преговори с Георги Кастариоти да нападне България. В същото време вървяли и ромейско-унгарски преговори за нова война с България. Всичко това накарало цар Георги ІІІ да запази спокойствие и да сключи съюз със Сърбия.

През 1452 гражданската война в Унгария се разразила с нова сила. Царя решил да се възползва от това и през 1453 голяма българска армия обсадила Видин. След дълга обсада градът бил превзет, а скоро българите достигнали до Голубац който бил сръбски град. Там българския цар и сръбския княз се срещнали и потвърдили мирния договор между двете страни. Оттам българската армия навлязла в северински банат и обсадила Северин.

През 1454 войната се разразила с нова сила. Ромейска армия обсадила Пловдив, а друга опустушила североизточна тракия. В същото време голяма унгарска армия навлязла във Влашко. Българите свалили обсадата на Северин, но царя не бързал да влезе в бой изчаквайки какво ще се случи в тракия. Ромеите заети в мала азия с обсадата на Анкира предпочели да се изтеглят. Нещо повече, императора се обърнал с молба за мир към цар Георги ІІІ. След дълги пазарлъци през 1456 бил сключен мир, а престолонаследника Асен бил оженен за ромейска принцеса.

Цар Георги ІІІ решил да даде отдих на държавата си и се отказал от нова война с Унгария. Обаче, през 1462 влашките войски претърпели катастрофално поражение и българската армия била принудена да навлезе във Влашко. Това стабилизирало ситуацията там. През 1464 албанските войски превзели Смедерево и напълно завоювали Сърбия. Венецианците, които имали конфликти с Унгария успели да привлекат на своя страна Кастариоти и го убедили да воюва с Унгария. Това помогнало на българите и през 1466 те превзели Северин и изтласкали унгарците от Влашко.

Същевременно през 1467 унгарците напълно покорили Босна и започнали да враждуват с Албания и Венеция.

Войната между тях започнала през 1471 и била изключително жестока. Войната между Унгария и Сърбия от една страна, и Албания и Венеция от друга продължила десетилетия. Първоначално унгарците имали надмощие, и през 1473 превзели Смедерево, а през 1475 и Голубац възстановявайки Сърбия. До 1481 била заета цяла Сърбия и започнали нападения над венецианска далмация и Албания. От 1486 до 1493 унгарските нашествия в Албания били ежегодни, а обсадите на столицата Круя чести. Обаче през 1495 унгарците претърпели поражение.

От тази епична война се възползвали българите и през 1478 заели ред градове в македония като Враня, Скопие, Тетово, Велес, Кратово, Охрид и Битоля.

До 1495 Византия била заета със ставащото в мала азия. По точно с войните с кара коюнлу и караманския бейлик. Унищожението на кара коюнлу и сключения мир с Караман и осигурили спокойствие и надмощие, тъй като Трапезундската империя поела васални задължения към Византия, а Ак Коюнлу им били съюзници. Дошло било време за разправа и със северните варвари.

Войната с България започнала през 1497 с ромейско нахлуване в североизточна тракия. Българите от своя страна отговорили на това с обсада на Струмица. Докато ромеите превземали една след друга малките крепости в тракия и обсаждали Пловдив и Месемврия през 1498 голяма българска армия навлязла в тракия и принудила ромеите да снемат обсадата на Месемврия и да отстъпят. В битката край Русокастро ромейската армия била разгромена и отстъпила към Одрин. Българската армия се разделила на две части, едната потеглила към Пловдив за да снеме обсадата, а другата преследвала ромеите към Одрин. Близо до Одрин се състояла нова кръвопролитна битка битка която завършила наравно. Все пак ромеите първи отстъпили зад стените на градът. Няколко месеца българите опустушавали одринско водейки малки битки докато не захладняло и се изтеглили да зимуват в Месемврия. В това време ромеите били принудени да снемат обсадата на Пловдив и да се изтеглят в Станимака. Българите обсадили Станимака, но скоро ромеите извършили излаз и я разкъсали. След това българите се задоволили да лагеруват в околностите на градът и да следят за поведението на ромеите.

Войната се разразила с нова сила през 1499 когато силна българска армия навлязла в източна тракия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ей,Фружине,спри се малко бе пич,ами то жив човек не остана по тия земи ,бе пич!Война-тотално опустошение,война-тотално опустошение.....и при това по три-четири пъти на година.Добре ,че не съм бил съвременник на тези събития :))::tooth::biggrin::))::tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ей,Фружине,спри се малко бе пич,ами то жив човек не остана по тия земи ,бе пич!Война-тотално опустошение,война-тотално опустошение.....и при това по три-четири пъти на година.Добре ,че не съм бил съвременник на тези събития :))::tooth::biggrin::))::tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Военно дело

Българите навлезли в одринско и го опустушили страшно. Край Аркадиопол българската и ромейската армия се срещнали за решителна битка. След цял ден на жесток бой българите претърпели поражение и били принудени да започнат отстъпление. Ромеите ги преследвали чак до стара планина, но при опит да я преминат преследвайки по петите българите техния авангард бил обкръжен и след като понесъл тежки загуби се предал. След тази победа ромеите превзели източна тракия заедно с градове като Диампол, Месемврия, Анхиало, Русокастро и прочее. Освен това били обсадени Боруй и Пловдив.
През 1500 бъларска армия навлязла в тракия и деблокирала Боруй, след което напреднала към Пловдив за да деблокира и него. По това време ромеите били силно притесненени от създаването на сефевидска Персия и възможността от започване на война с нея. Поради това императора се обърнал към българския цар с молба да сключат мир. Обаче цар … решил, че не бива да оставя Византия на спокойствие преди да си върне поне североизточна тракия. Още при появата на българската армия край Пловдив ромеите отстъпили към Станимака. Българската армия обсадила градът и след яростен щурм го превзела. След това навлезли в родопите и последователно превземали крепост след крепост. След 4 месеца боеве българите вече наближавали Одрин, беломорието и се готвели за обсада на Струмица.
През 1501 започнала първата голяма война между Персия и Византия. Българите се възползвали от това и продължили с войната. Българска армия навлязла в североизточна тракия и я заела без да срещне съпротива, като обсадила морските крепости Месемврия, Анхиало и Созопол. В същото време друга българска армия навлязла в беломорието и в околностите на Сяр разгромила малката противостояща и ромейска армия. След това българите обсадили Сяр и със щурм го превзели. Когато това танало известно гарнизона на Струмица капитулирал с условие да му позволят да се изтегли към Солун. Малко след това българската армия безпрепятствено обсадила и Солун.
Междувременно българите щурмували и превзели Анхиало. След дълги преговори капитулирала и Месемврия. Малко след това след щурм бил превзет и Созопол.
След тези безапелационни победи цар … решил да отвърне на призивите за мир на императора и да сключи такъв. За да е траен мирът царят отстъпил на Византия градовете по беломорието заедно със сяр, но задържал родопите, Струмица и Созопол.

16 ВЕК
В началото на 16 век в Унгария започват размирици които водят до прекратяване на експанзията. Все пак, през 1511 Албания капитулира и влиза в унгарската сфера на влияние. Същевременно Византия е заета с войни с Персия и така за България настъпва спокойствие.
Западните части на балканите се контролират от Унгария, като единствено далматинското крайбрежие остава венецианско. Самата Венеция сключва съюз с Византия и Неаполитанското кралство и продължава противопоставянето си на Унгария. Крайбрежието на Албания попада под неаполитанска власт, и след капитулацията си пред унгарците албанските крале започват да се замислят за война против Неапол за да и върнат градове като Леш, Бар, Драч и Валона. Сърбия живееща в сянката на Унгария, разгромена преди това от албанските войски и опустушена страшно сключва съюз с България и се заема да с възстановяяването си. Влашките воеводи започват да проявяват все повече самостоятелност и през 1521 започват самостоятелна война с Унгария. В крайния север кримското ханство води тежки войни с руснаците които напредват към Крим.
Най характерно за този период е започналото западане на Унгария и началото на тежки войни с Австрия. От 1517 когато започват жестоки граждански войни Унгария отпада като един от водещите фактори на балканите. Друг главен компонент са започналите персийско-византийски войни. Те започват още през 1506 след въстание на казълбашите в мала азия.
Голям успех за Византия е организираната антиперсийска коалиция в състав Караман, Ак-Коюнлу, Трапезундската империя. В началото персите имат големи успехи, и въстанниците овладяват обширни територии. През 1508 в битката при Севастея войските на Ак Коюнлу претърпява катастрофално поражение. До 1510 държавата е разгромена, а територията и присъединена към Персия. През 1518 в голямата битка край Анкира персите постигат пирова победа над Византия. Големите ромейски завоевания започват да изчезват, най вече защото местното население в централна мала азия вече е мюсюлманско. Персите продължават своето настъпление, като по пътя си унищожават всичко и проявяват големи жестокости. През 1522 край Никея се състоява решителната битка в която персите търпят катастрофално поражение и са принудени да подпишат мирен договор. Това обаче не е края на персийската агресивност. През 30 те години те започват война с Караманския бейлик и към 1543 го унищожават напълно.
Разведряване настъпило след 1551 когато персите преминали кавказ и насочили натам своята агресия. Ногайската орда била принудена да капитулира, а кримското ханство признало бързо васалитет към Персия.
Сред балканските държави настъпил процес на централизация. Най сетне била преодоляна феодализацията и започнало укрепване на държавите. Единствената балканска държава която продължавала е федерация от големи феодали била Албания.
От отслабването на Унгария се възползвали сърбите, като през 1527 била отхвърлена васалната зависимост. Сърбите съхранили съюза си с България и започнали експанзия в няколко направления, против Албания, към Босна и към Банат. През 1534 въстанали и босненските еретици. Към 1538 те успели да възстановят държавата си, противопоставяйки се както на католиците унгарци, така и на православните сърби.
Византия се възползвала от ситуацията и през 1540 нападнали Албания. След тежка война през 1549 Албанската държава била унищожена, албанските феодали положили васална клетва пред сръбския крал и византийския император.
В периода 1532-1563 след ред кръвопролитни войни сърбите се укрепили в банат. За сметка на това претърпели няколко поражения от босненците и били принудени да се примирят със съществуването на босненската държава.

Освен това Сърбия реализирала своя възход в ред войни срещу България. Следва да се отбележат войните през 1515-1523 когато сърбите успяват да обсадят София и да стигнат до Плевен. Съвместната сръбско-византийска война от 1530 до 1533, когато българите отблъскват сърбите при Видин и Перник, а византийците превземат черноморските градове. Българо-византийската война от 1535 до 1538 през която след много перипетии византийците заемат Родопите. Новата война от 1543 до 1556 при която българите успяват да си върнат Пловдив и Боруй и да обсадят Одрин. Последвалите опити за мир се провалят и през 1561 войната избухва наново. Българите постигат значителни успехи, отвоюват Родопите, а черноморските градове постоянно преминават от едни ръце в други. През 1565 във войната на ромейска страна се намесва и Сърбия. България е поставена в клещи и принудена да разчита на влашката помощ и да се съгласи с постепенното отдалечаване на Влашко и неговата все по голяма самостоятелност. Войната е дълга и жестока и заплашва България с пълен разгром. Сърбите превземат Видин и София, а ромеите всички български градове на юг от балкана. През 1569 пада Плевен, а през 1561 сърбите обсаждат Никопол. След провала на обсадата през 1562 сърбите решават да действат съвместно с ромеите. През 1564 сърби и ромеи обсаждат Ловеч. Той пада след 7 месечна обсада. През 1565 обединените войски обсаждат Търново, но с влашка помощ са разбити. През 1567 България сключва мир със Сърбия, като отстъпа Видинско и София, но се задължава да продължи войната с Византия. Сърбите започват голяма офанзива в Македония и през 1571 обсаждат Солун. България си връща Пловдив, Боруй и част от Родопите, а черноморските градове отново са арена на непрестанни битки. През 1575 между Византия и Сърбия е сключен мир, като Охрид, Битоля и Струмица остават ромейски. След 1575 изтощените Византия и България се замислят за мир, но войната на бавни обороти продължава до 1581 когато той е сключен. Пловдив Станимака, Кричим, Месемврия и Анхиало остават за България.

Гражданска война в България между 1592 и 1603 ромеите вземат Пловдив, Месемврия и Анхиало. През 1603 на трона идва силен български цар.

За България 16 век бил сравнително мирен. Като се изключат няколко кавалерски проведени войни с Византия и няколко похода в помощ на Влашко против Унгария ситуацията била стабилна. След 1530 влашките войски започнали редовно да навлизат в Трансилвания и накрая завладяли немалка част от нея. Апетитите на българските царе нараснали след като персите установили своята власт над кримското ханство и започнали да указват натиск над Молдова.
През 1558 персийско-кримска армия разгромила молдовско-полската армия край Черновци и страшно опустушила страната. Молдовския воевода … се обърнал за помощ към Влашко и България. Заплахата от Персия била удобен повод за сключване на дълбок съюз с Византия за съвместна война с Персия и урегулиране на границите. Това се случило през 1560.
През 1561 голяма българо-влашка армия навлязла в Молдова и започнала война с персите и татарите. До 1566 цяла Молдова била очистена от персийски войски , а молдовския воевода се признал за български васал. В следващите години българските войски се ангажирали с влашките завоевания в Трансилвания. Резултата бил, че през 1578 се сформирало Трансилванско воеводство, което обаче било васално не на българския цар, а на влашкия воевода.
През 1574 на трона в Търговище седнал Михаил наречен впоследствие храбри. Той участвал в ред войни с Персия и Унгария. От 1575 до 1578 продължила офанзивата му в Трансилвания завършила с пълно поражение на унгарската армия и създаването на трансилванското воеводство. През 1582 умрял молдовския воевода … и Михаил се обявил за молдовски воевода. На това се противопоставила молдовската знат и така започнала молдовско- влашка война. През 1585 молдовския воевода …. загубил сражението край Яш и се принудил да търси помощтта на кримските татари. Решителната битка се състояла на 15 септември 1587 край Хотин. В нея обединената молдовско-татарско-персийска армия претърпяла катастрофално поражение.
Почувствал се силен, през 1592 Михаил се обявил за самодържец. Той бил коронясън за крал от пратеници на германския император. Работата била там, че Михаил готвел нова голяма война с Унгария и сключил съюз с Германия. По това време унгарското кралство изнемогвало под тежките германски удари, и било нужно само още едно усилие за да падне.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре де, аз не мога да проумея недалновидната алчност на късно-средновековните владетели!

Пък и изобщо надпреварата кой по-скоро да убие изнемощелия враг - като се сетим за доубиването от българите на Аварския хаганат, та до твойто моделиране на двустранно нападнатата Унгария!

Вместо да довършват Унгария, и да се окажат лице в лице с една силна Германия, която след 50-тина години може да им глътне заграбеното, че и от българското да прилапа - защо да не й ударят едно рамо?

Една подкрепа по времето, когато не е вече сила и заплаха, но и когато още не е държава-развалина, би:

- Създало условия за изграждането на един бъдещ съюзник!

- Би пресекло разрастването на свръх-сили в съседство!

Което би създало сигурност за подкрепящата държава, и зависимост за подкрепяната държава!

Като се поддържа това неустойчиво състояние, през вековете, с подбуждане на войни, купуване на мир, извличането на военна сила към други бойни посоки - също както Василията и Персия имат помощни държави, на прага на пустинята, и както Франкия има такива, на границата с "източните варвари"!

Тази разпокъсаност, което описваш, води до разорение на всички области от Югоизточна Европа - защото боеве, обсади и грабежи се водят навред!

Различно положение ще имаме, ако има обединение, и борба на далечни и внушителни бойни направления!

Примерно:

Ромея, България, Сърбия ср. Персия, Халифата и Тюрките

Ромея, България, Сърбия ср. Германия, Унгария, Папството

Русия, България, Унгария ср. Швеция, Полша, Германия

В такива великански сблъсъци, имаме запазена вътрешност на държавите участнички!

Дори и да не са в разцвет - поради голямото изсмукване на продоволствие и човешка сила към бойните направления и великанските войски - то нямаме разорение - а едва изтощение!

И при такова положение имаме:

- В случая на победителите:

Заграбване на нови земи, продоволствие и суровини, спечелване на нови съюзници (противници на падащата управа), голям човекопоток към владенията ти, и съхраняване на изсмуканата вътрешност, та дори и обогатяване!

- В случая на поразените:

Загуба на прилежащи земи, на продоволствие и суровини, на верни поддръжници (недоволни от падението), голям човекопоток вън от владенията ти, западане на изтощената вътрешност, та дори и запустение!

Тоест при междувеликанските войни имаме едностранно изтощение, западане и запустение - а не всестранно - както при междуособните войни!

Но, какво да се направи ... обединителната сила на Романорум с обхват цялото Присредиземноморие (с една-единствена Персия за съперничка) е отдавна изгубена...

И докато в ранното средновековие имаме едва пет сили и средища:

- Ромея

- Франкия

- България

- Халифата

- Варяжка Рус

то в късното средновековие имаме:

- Англия

- Франция

- Испания

- Папска Германия

- Полша

- Швеция

- Русия

- Татарите

- Унгария

- Сърбия

- България

- Останките от Василията

- Турците

- Персите

- Сарацините

- Мамелюците

над 15 владения и владенийца от раздърпаната баница наречена Присредиземноморие...

И всичко това заради излизането от употреба на късия меч, конните народи, и барутното надмощие...

Да, и заради нехристиянствения християнски свят...

Редактирано от Smart_Patriot
Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Без османците и с късносредновековната разпокъсаност + :

1. демографските характеристики ( брой, географско разпределение на Българството ) = достатъчно милиони, сравними с народонаселението на бъдещите велики сили от нашата времелиния, насищащи широк ареал - от устието на Дунав до Адриатика и от Белград до Цариград.

2. и технологичната епоха ... ( избухването на Първа индустриална революция иска евтина енергия - въглища, метал - желязо и културна база ), лесно желязо има в Крим/ Керч, въглища в Зонгулдак / северозападна Анатолия, Ч,море е лесен за контрол вътрешен басейн, при това много добре свързан както със Средиземниоморието, от там Атлантика и Индийския океан, така и с Балтика ( по речните системи на източна Европа ).

... вероятно Б-я би еволюирала по модела на Свещенната Римска Империя / СРИ / Германия в нашата времелиния?

- Българска "Прусия" емергираща от Добруджа и разпространяваща се на изток-североизток ? С примерно Олбия / Одеса и Киев като аналози на Кьонигсберг и Берлин?

- Българска "Австрия" емергираща от Родопите и следваща огледално експанзията на османците от нашата времелиния ( Деспот на Родопите, ставащ Цар на Одринското Царство, което в средата на 14-ти век, стъпва на Анатолийския бряг ( контра-Цимпе събитие ), и в средата на 15-ти превзема Константинопол и става Цар на Източната римска империя ( а-ла-Ostereich = Източна Империя )) ? - с Цариград / Константинопол като аналог на Виена? Близкия Изток и Иран в ролята по късно на Унгария и славянските владения на наша-времелинейната Австрия?

- Българска Македония и Албания като аналог на "Бавария"?

- Централно и Западнобалканските княжества и деспотати, като аналог на стотиците държавици на СРИ от нашата времелиния?

- Атика и Морея ( Пелопонес ) като аналог на Дания ( с Тесалия в ролята на спорния Шлезвиг-Холщайн )?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Модератор Военно дело

17 ВЕК

Голямата война с Унгария започнала през 1595 с голямо влашко нахлуване Унгария. Тя продължила до 1606 и води до все по силно обвързване на власите с германците. През 1607 голяма полска армия внезапно нахлува във владенията на Михаил Храбри и възползвайки се от отсъствието му, поставило на трона във Влашко и Молдова свои претенденти. През 1610 Михаил Храбри с трансилвански и немски войски навлязъл във Влашко и в битката при … нанесъл поражение на поляците. Малко по късно бил убит от граф (немец) който искал да стане трансилвански княз и се чуствал застрашен от Михаил.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...