Отиди на
Форум "Наука"

Ромейската номизма. Жизнен стандарт в средновековна Романия. Икономика, цени и пазари.


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Абсолютно. За мен също е интересно а и с интерес четох темата.

Просто отбелязвам че първо съдържанието на златото е различно, второ грамажа обикновенно при Византиййте е доста плаващ. т.е. 10 монети от 4 грама и 16 карата тежат различно от 10 монети по 4.40 грама и 20 карата...

А и номиналите..не се знае какво се е ползвало при написаният за времето извор. Говорим за различни стойности ако едно нещо е струвало 10 монети: ако те Хиперперон от 4.40 грама и ако те са Електрон Аспрон Трахи от 1.40 грама, но са все 10 "златни" монети ;)

Е, да. Което поставя интересния въпрос - и при монетите имаме вариране на номинала и реалната стойност...

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 224
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

няма такъв филм 'държавно снаряжение'. В Републиката всеки според ценза си бил длъжен да се снабди със съответстващата на ранга му екипировка. Богаташите ставали конници, земеделците - легионери, прош

Графе, темата ти е безсмислена и ще ти кажа веднага защо. Седем страници се въртиш като обран евреин около курса на номизмата в левове. Лично на мен ми е все тази дали е била 100 лева, 1000 лева или 1

Аз съм много спокоен, още повече, че Кристеций знае, че ми е слабост, ама го чакам да продължи нататък след като е установил 1000 лв за номизма. Какво следва от това? 1. Чакаме сравнение със Запад

Posted Images

  • Глобален Модератор

1 артаба = 38.78 liters (кубически).

Хм, значи това, че управиелят ще дължи по 1 номизма за всеки недоставени около 115 литра зърно е по-скоро глоба, отколкото цена. Имайки предвид, че на друго място има данни за 1 номизма = 18 кг. зърно.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Навярно иде реч за данъкът хрисаргир, наложен от Константин Велики.

Точно, това е правилното изписване, да.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Темата е повече от интересна за мен. И благодаря много на хората пишещи в нея, защото когато в една тема се развиват градивни мнения на няколко човека тя само се развива в положителна посока. Така че извинявам се за малкият спор по-надолу.

1. Не съм съвсем съгласен отново с термина "нумизма". До съвместното управлението на Константин VII и Роман Лакапин и компания или около 960 е прието главният златен номинал да бъде наричан Solidus...това е от чисто нумизматична гледна точка. След 960 при Никифор III (963-969) говорим за Histamenon nomisma която вече обсъдихме като тя се въвежда като "най-тежък" Солид, фиксирано тегло и караи 4.40 грама при тези 23.1/2 карата...и бавно си преминава към намаляване както го описахме и разискахме. Нама да се спирам щом уточнихме че няма да е тема.

Тука пак стигаме до номиналите: Солид не е единственият златен номинал, не винаги има еднакви тегла и размери. За качеството съм съгласен! Със минимални разлики през периода между Юстиниан I и Константин VII, а дори и по-късно златните номинали на Византия остават всепризнат търговски еталон и именно чистотата е определяща. Има само еденични случай през периода на намаляне на чистотата, но то е за еденични монетни дворове и за кратко и не влияе на общото отновение.

Традиционни номинали:

Solidus = 2 Semissis = 3 Tremissis =(сребърни) 12 Miliarense = 24 Siliqua =(мед, бронз) 180 Follis = 7200 Nummus

Това е общо приетото. Разбира се имаминимални изключения при част от реформите... "Обол" е тегловната мярка, но обол не е нумизматичен номинал от времето на архаична Гърция, така че отбелязах номиналите. Фолис е 40 нумии но той също от голяма и плътна монета се превръща в доста малка монетка и така се обезценява.

Освен трите главни златни номинала горе имаме през различните владетели следните:

- Лек Солид - 23 siliquae (стандартни 24)

- Лек Солид - 22 siliquae (стандартни 24)

- Лек Солид - 20 siliquae (стандартни 24)

- Половин tremissis при Justin II = 2 miliarensia = 4 siliqua (станндарно)

Иначе честотата си се запазва. Тука не спорим изобщо.. Леките солиди разбира се не са стандартни. Аз предполагам че те са емитирани при търговски взаймо отношения може би след вече наложеното качество на солида, за се спести от хазната или за заплати, но едва ли хората са можели да разпознаят лек солид 20 Силикви от стандартен. Тук е по-скоро принципно допълнение за темата, един вид че просто съществуват, а не че ще се хващаме за тях.

Другите номинали обаче са си с различни тегла и т.н и според мен, без да съм ползвал източници от епохата, Тука съм мега лайк, не мога да цитирам такъв извор, съжалявам за което, но ако авторът казва 1 магаре струва Х златни монети, без да посочва какви са те, аз не мога на чиста съвест да приема че това са Х Солида, а не Х Тремисис, който също ще са златни монети, но ще са 1/3 от Същите солиди, от където стойноста на нещото ще е по три.

2. Отклоненията за Хиперперона и различните номинали нумизми бяха само защото се цитираха по-горе автори от твърде различни епохи: първо 4-5 (когато формално Византия е по-скоро разделен Рим) и автори от 13-14 век когато Византия няма нищо общо с Византия от Х век

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Хм, значи това, че управиелят ще дължи по 1 номизма за всеки недоставени около 115 литра зърно е по-скоро глоба, отколкото цена. Имайки предвид, че на друго място има данни за 1 номизма = 18 кг. зърно.

Ами така излиза. Глобица си е, и то доста солена. Предвид факта, че даден град може да достави до няколко десетки тона зърно, при забавяне на доставката управителят направо е рискувал да остане без годишна заплата, че и по-лошо. А, както (вече) знаем, щом един нисш чиновник получава 72 номизми годишно, то и административните власти по него време ще да са били с много високи годишни заплати.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

1. Не съм съвсем съгласен отново с термина "нумизма". До съвместното управлението на Константин VII и Роман Лакапин и компания или около 960 е прието главният златен номинал да бъде наричан Solidus...това е от чисто нумизматична гледна точка.

Всъщност номизмата е гръцка дума и означава пара, пари. В гръкоговорящия Изток е синоним на златния солидус, която дума е латинска, означаваща твърд, цял, монолитен за тяло, или чист за метал. В съвременната наука се взема под внимание факта, че когато иде реч за номизма в средновековната Римска империя (т. нар. Византия) почти винаги се има предвид точно златната монета солид и почти никога семисис, тремисис, хистаменон, тетартерон, хиперпирон, арабски златен динар, флорентински или унгарски златен флорин или пък венециански златен дукат.

Така, че забележката ти е правилна :)

След 960 при Никифор III (963-969) говорим за Histamenon nomisma която вече обсъдихме като тя се въвежда като "най-тежък" Солид, фиксирано тегло и караи 4.40 грама при тези 23.1/2 карата...и бавно си преминава към намаляване както го описахме и разискахме. Нама да се спирам щом уточнихме че няма да е тема.

В нашия случай разгледждаме точно солида, т.е. (разговорно) номизмата в тази му форма от началото на IV в. до средата на X в. - 4.55 gr., макар в повечето случаи грамажът му да не превишава 4.48 gr.; чистота 98% (23.1/2 карата) и диаметър 20 mm.

Хистаменона е по-тънък от солида, но по-широк; диаметър 25 mm., грамажът му е докъм 4.40-4.48 gr., чистотата му е 95% (23 карата). Към четиридесетте години на XI в. започват да го изсичат с вдлъбната форма; т. нар. scyphate.

Традиционни номинали:

Solidus = 2 Semissis = 3 Tremissis =(сребърни) 12 Miliarense = 24 Siliqua =(мед, бронз) 180 Follis = 7200 Nummus

Предполагам, тези данни са докъм VI-VII в. След това след това с тези перси и араби става една ... В един момент и търговията започва да куца яко, и монетообръщението.

2. Отклоненията за Хиперперона и различните номинали нумизми бяха само защото се цитираха по-горе автори от твърде различни епохи: първо 4-5 (когато формално Византия е по-скоро разделен Рим) и автори от 13-14 век когато Византия няма нищо общо с Византия от Х век

Ясно, да. Информацията, която търсим, трябва да е предимно преди X в. След това започвам с моите кръчмарски сметки :read::tooth:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А напротив, не съм казал нищо за кръчмарски сметки... :tooth:

Аз казах че ползването на изворите, което на мене първо не ми се отдава, второ не че не ми се занимава, но и не остава толкова време, на мен определено доста ми куца, и в интерес на истината темата ми е строго интересна!

Просто направих "лиричните отклонения" с цел и идея темата да е изчистена и коректна от чисто нумизматична гледна точка, това не зная докъде ми се отдава де. Все пак нали мястото и е в нумизматичен раздел, а и при все номинали и информация, понякога ползването на общите думи понякога изглежда малко паразитно...както за 4-5 век при 10 бронзови номинала всичкото е "коцета", та тъй и някой викат на цяла Византия, "нумизми или перпери" :laugh:

Аз също ще опитам да потърся някакви извори за това какво е можело да се закупи с определен номинал за сравнение :book: И след малко поствам линк към доскусията в нумизматичният форум да може който се интересува да почете малко добре развита тема, че напоследък тези неща са кът в България

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Според мен щом цената на 60 кг зърно през 4-5 век е една номизма значи прехраната един възрастен човек тогава на месец е излизала 1 - 1,5 номизми.

Надали толкова. По-вероятно около 3 до 6 милиариса (1/4 - 1/2 номизма), а може и по-малко дори. Човек живеещ в град, който е работел и са му заплащали, е можел да си позволи абсолютно всичко откъм храна! Повтарям - абсолютно всичко, без значение на цените!

Сега поразгледах архивите ми от крадена информация. Значи към X в. бедняците в Константинопол са можели с 1 обол (1/288 номизма) да си купят няколко скумрии. Колко ще рече няколко? Да речем три-четири броя. Романия е типично средиземноморска държава, където консумацията на риба е достигала направо застрашителни размери. Според мои сметки, цената на скумрията през X в. е около два пъти по-ниска от тази в съвременна BG.

Редактирано от monte christo
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Хм, т.е. очаква се дребният чиновник да се уплаши, но все пак да може да плати 360 номизми.

От така получените сведения, при нарушение дребния финансов чиновник направо се е разделял със заплатата си за... пет години напред!

Какво остава за обикновеният човечец при глоба от властите? Разделял се е направо с ... имота си! Така излиза. Как се изнамират 360 номизми? Това е страхотна сума за времето си!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Определено според мен "нумизмата" или стандартният солид са си били значителна сума, за стандартният човек, тоест хората нисък и да речем среден клас...дори за среден клас са си били прилична сума, а не коментирам бедняците. Ясно е че средна класа кой знае каква не е имало така че повечето са били един средностатестически човек с малък имот, евентуално добиващ сам прехраната си чрез работа, но все пак солидът си бил нещо значимо...

Последните данни ми изглеждат сравнително достоверни отнесени по нумизматични представи от циркулацията.

Т.е. нормално е за 1/288 от солида (нумизмата или както решите) което е 25 Нумий (по малко от един Фолис!) да се купят няколко риби. При все че страната е средиземноморска...

Нормално е 3 милиареса или около 45 фолиса да са стандартният разход за храна и то ако е жито, което е сравнително скъпо. Дори мисля че че 45 фолиса са били стандартен разход за "гражданин", а средностатистическият човек е можел да отделя за храна и да му стига 30-тина фолиса. Нумизматичната циркулация доказва, че в един стандартен градски дом(1 максимум 2 стай по не повече от 8-9 квадрата) от 9-11 век е достатъчно да има заделени 2-3 фолиса за т.н. "черни дни". Това би било според мен на база на циркулацията без да използвам източници, което както казах не ми е сила.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

roca, както знаем в късната Античност 1 фолис (обол) = 40 нумия. 6 фолиса = 1 кератий. 12 фолиса = 1 милиарес. По времето на Анастасий I (491-518) 1 солид (номизма) = 144 фолиса (обола). Малко по-късно при Юстиниян I (527-565) се наблюдава следното: 1 номизма = 200 обола. През IX-X в. 1 номизма = 288 обола.

При всички положения златния солид е бил ГОЛЯМА работа, със изключително висок КПД. То само по глобите се вижда какво става, като те нагърбят с 5-10 литра. На другия ден започваш да просиш.

Най-много данни за ежедневието в Романия несъмнено са тези от IX-XII в. Цената на скумрията, която аз съм дал е от началото на X в. Скумрията е една от най-евтините риби дори и в Средновековието. На ромеите са били познати над 60 вида риби. Днес в BG за около 6 лв. можеш да си купиш три хубави скумрии, които плачат било за скара, било за доматен сос и фурна. Според моя груба сметка 1 обол от X в. = 3.50-4.00 лв. през XXI в.

Например в началото на същия този X в. за 1 обол човек е можел да напазарува доста (прилични) кг. зеленчуци; да предположим, че иде реч за краставици и зеле, щото по тях времена домати не е имало по Романия-та, а само при маите и прадедите на инките и ацтеките.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Продължава разказът на Йешу Стилит (евреин е, говори за ромеите в трето лице и ползва мисля еврейския календар - нарича 501 г. 812, а имената на месеците - адар, тамуц, нисан, тишри, канун, хазиран и т.н.):

През 500 г. чудовищно нашествие на скакалци унищожава реколата в ютозападните области на Византия и цената на житото стига 4 модия за 1 денарий.

Ечемик - 6 модия за денарий;

мярка (?!) грах - 500 номия;

мярка боб - 400 номия;

леща - 350 номия. (40 номия - един фолис/обол, както видяхме по-горе)

За модий моят справочник дава - 1/6 от медимната, а за последната - 6 модия. Оди се оправяй.

1 денарий = 1/16 номизма.

Следващата 501 г. -

една каба (/!?!) грозде - 300 номия; 6 мярка вино - 1 денарий;

пшеница - 13 каби за 1 денарий;

ечемик - 16 каби за 1 денарий;

1 литра кокоше месо - за 300 номия;

1 яйце - 40 номия;

Счита се, че това е много скъпо, защото е във време на голяма чума след скакалците.

Следващата 501/502 г.

25 мерки вино от мястото, където се изстисква гроздето, т.е. без транспорт - 1 денарий;

пшеница - 4 модия/1 денарий;

ечемик - 6 модия/1 денарий;

Отделно:

Император Констанций през 357 г. определя 10 литри глоба за този, който притесни по какъвто и да било начин доставчик на зърно.

Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

monte christo, оболът е по-скоро тегловна мярка...това не е номинал от римска или византийска система, а от гръцката но според мен няма отношение. Както ти написа по рано 1 обол е 1/288 от номизмата(солида) но в същото време нумията е 1/7200 от солида, т.е. обола е равен като тегло на 25 нумии...1 фолис е 40 нумии. Според малка, но все пак някаква конкретна поправка ;)

Та ако за 25 нумии можеш да си купиш 3-4 скумрии то с едната монетка от 40 нумии (която до 7 век тежи доста всъшност, а и след 10 век също..така че 10 да ти скъсат джоба :laugh: ) ще можеш да изкараш спокойно 1-2 дни за човек...може би 1 фолис са били нещо като 10 лева, от което да 1 обол се е равнявал може би на около 6 лева :post-20645-1121105496:

КГ125, всъшност не зная какъв календар е използвал еврейнът но ако е еврейски 812-та не може да е 501, понеже те ги смятат от началото на светът...малко е сложно не го разбирам съвсем, но за тях 2010 беше 5771-ва... Да не казвам голяма дума понеже техните мисля са с по-малко дни но 812-та по техният ще се равнява на 2-3 хилядолетие пр. Хр. Не зная кой период точно е описвал той...и номинала който е имал в предвид понеже денария е римски номинал и не е 1/16 от ауреса (римският златен номинал), а и ползването му спира през 296 след монетната реформа на Диоклециан. Твърде възможно е ако обаче се говори за 500-та година сл. Хр той да ползва Денарии вместо Милиарес защото му е по-познато като дума...което би се вързало и с номинала нумии въведен като термин при реформата на Анастасии през 498-ма

Та 1 денарий по неговите термини би бил 600 нумии или 15 фолиса или 1/12 солида, поне според мен

Почвам да се обърквам от всички различни видове номинали ползвани от различните автори....ама честно :crazy_pilot:

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

roca, а мен питаш ли ме, дето с тези мерки и теглилки, стойности и номинали съм превъртял отдавна, а? :tooth: Върхът на сладоледа беше, когато изчислявах колко мангизи ($ в наши дни) са искали венецианците за да превозят 33 500 души по време на IV кръстоносен поход. Начислих ги сребърните марки на над 932 милиона $ :Oo: Или някъде между 932 милиона $ до 1,4 милиарда $ :doh: Знам, звучи невероятно, но е факт ... И понеже се явили доста по-малко от половината пилигрими (не повече от 12-15 000 кръстоносци), проблемите започнали, понеже венецианците си искали парите (цялата сума), а нямало как да се съберат. Зер бам-бадева да строят толкова много кораби не върви, нали? Останалото е мега-класика ;) В наши дни една Италия (при сравнително участие в операцията с доста нисък интензитет) е имала разход от 125 милиона Еуро за първите три месеца от войната в Либия. Когато НАТО задейства военната си машина, разходът по дислокацията на кораби, подводници, самолети и войски, само за първите няколко дена се изчисляваше на невероятните 500 милиона $.

Всъщност за 1 фолис (в просторечието се е употрябявало масово обол) акцентът ми пада върху стойността (цената), определящ го на 40 нумии. Нямам предвид тегловната мярка. Не забравяй, че мерната (ни) единица е златния солид, и докато процентът злато в него е непроменен, на финансовото ведомство (в общи линии) му е било все тая на колко стотин медни монети ще го оцени към дадена дата ;) Всичко зависи от войните, производството, търговията и спекулата. Както се казва: бизнесът си е бизнес - да го духат простосмъртните, т.е. бедняците. Те са асоциални и са незначителен фактор в икономическия спектър. Важното е да им се дават хляб по форумите и зрелища на Хиподрума, за да не правят зулуми и да не участват в революции, че са твърде опасни.

Според мен, вероятната днешна цена на 1 фолис (Xв.)= 3.50-4.00 лв. (XXIв.), а цената на 1 фолис (VIв.) = 7-8 лв. (XXIв.), понеже първоначално 1 солид = 144 фолиса при Анастасий I.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Абсолютно съгласен ;)

Вече че 1 фолис си шава като стойност е ясно. Горе долу отново стигнахме до началото че 1 солид се е равнявал на нещо от порядъка на днешните 800-1200 лв като стойност, с тази разлика че ако днес 1200 лв не звучат особенно стреширащо, според мен за тогавашното население, средностатистически селянин или гражданин, 1 солид си е било сума за завиждане...още повече при ползването на медните номинали главно.

Ясно е че за средната класа: чиновници, воении, търговци и т.н. 1 солид не е бил нещо чак толкова нереалистично, напротив но все пак, за повечето е бил нещо голямо.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Що да не звучат стресиращо 1 000-1 200 лв. днес? Пенсионерите дето са с 140 лв. пенсийка как възприемат подобна сума, а? ;) Плюс това в Ромейската държава с този надник по градовете (1-2 кератия; да припомним, че 1 кератий = 1/24 номизма) излиза, че един чирак да речем си изкарва за 26 дена над 1 номизма (малко над 1 000 лв. на месец), а работник, зает в производството, въобще занаятчия за същия този период си изкарва над 2 номизми на месец.

Лошото е по време на война, глад, епидемии. Както КГ125 бе така любезен да ни предостави информация за 501 г.: 1 яйце = 40 нумия, кято цена се явявала екстраординарна. Навярно в мирен и спокоен период, цената на 1 яйце = 2 нумия?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Вие хубаво смятате и обръщате курсове в яйца и боб, но какво правим с едно сведение на Димитър Ангелов в том 1 на "История на Византия", от което се разбира, че през ІV-V век един работник в Константинопол получавал няколко номизми (явно 4-5) на година. А пък през VІІ-VІІІ век темните стратези взимали по няколко хиляди. Тотален дисбаланс. Roca обърна внимание на ризличното златно съдържение на византийската "валута" през вековете, ама това май си остана без особени последствия. Явно страшна инфлация е тресяла погърчените римляни. Или бъркам?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Явно страшна инфлация е тресяла погърчените римляни. Или бъркам?

Не е инфлация. Заплатите на висшите военни са били над 200 пъти по-високи от войнишката. В рим този коефициент е бил още по-голям, там разликата между легионер и центурион е 10 пъти (във Византия е около 7). Ето едно изследване за социалната ножица:

Milanovic, AN ESTIMATE OF AVERAGE INCOME AND INEQUALITY IN BYZANTIUM AROUND YEAR 1000, 2006

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Вие хубаво смятате и обръщате курсове в яйца и боб, но какво правим с едно сведение на Димитър Ангелов в том 1 на "История на Византия", от което се разбира, че през ІV-V век един работник в Константинопол получавал няколко номизми (явно 4-5) на година. А пък през VІІ-VІІІ век темните стратези взимали по няколко хиляди. Тотален дисбаланс. Roca обърна внимание на ризличното златно съдържение на византийската "валута" през вековете, ама това май си остана без особени последствия. Явно страшна инфлация е тресяла погърчените римляни. Или бъркам?

Аспандиате, ще търся алтернативни данни специално за IV-V в. и дневния надник, но ми се струва, че годишната заплата от няколко номизми най-вероятно е на сезонен работник (да речем зает в строителството или пък товарач, хамалин по пристанищата). Мисля, че тя е не по-малко от 6 номизми.

В БС бях поместил преди два месеца (грубо изчислени) данни, относно заплатите на стратезите първи клас (армейски генерали или генерал-полковници, който както предпочита, т.е. пълководците). Получавали са (грубо) над 2 500 000 лв. (два мил. и половина) на година, демек над 216 000 лв. на месец! blink.gif Мдам, няма грешка :bigwink: Аз заради това в предишните постове казах, че ще се уплашите smile.gif

Roca обърна внимание на златното съдържание през вековете, ама как нито той, нито ти, нито КГ, въобще никой не обърна внимание на таблицата, която още в пост #3 поместих? :vertag: Там всичко си е указано за солида и хистаменона. До Константин VIII и Роман III всичко в ромейската държава е наред.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Прокопий Кесарийски в "Тайната история" описва стопанската политика на Юстиниан. Дали наистина тоя е бил така корумпиран или просто това е тъмната страна на стабилизацията на държавните финанси, не е много ясно - самият Прокопий описва грандиозните строежи на императора, крепостите и т.н. а това е бая пара.., но някои цифри се намират:

(всичко се описва в обстоятелства на високи цени и силен натиск върху свободния пазар, търговците и гражданите - Юстиниан бил назначавал най-алчните и задлъжнели и корумпирани типове на важни постове, след което ги оставял безнаказано да се награбят, а накрая ги обвинявал в престъпление и им прибирал всичко):

а. данък "аерикон", т.е. въздушен - т.е. произволен - всеки префект е внасял в императорската хазна годишно 30 кентинария = 30х100 литри = 30х7200 номизми = 216000 номизми.[/b]

С други думи - 216 000х18 = 3888 тона жито, ако 18 кгр.=1 номизма (много ми се вижда това??)

б.някакъв управник на име Хефест прибрал от народа 2 милиона медимни = 12 милиона модия зърно в държавните складове и после го обрал;

в. опит за административно поставяне на таван на цената на литра коприна на 8 номизми довел до срив в търговията с коприна и черна борса; цената стига след установяване на насилствен монопол на 6 номизми за унция и 24 за унция от "императорския" цвят (пурпур??)

г. след установяване на императорски монопол над търговията със зърно "хората, които купуваха"* - занаятчии, бедни и тези, които изпитват унижение - вероятно нещо като заробени?? започват да плащат много по-високи цени, не се казва обаче колко, но императорът взимал за себе си 300 кентинария или 2 160 000 номизми. (За себе си или за държавата-май второто... )

Ако това е при надценка от 300%, както казва Прокопий - тройна цена, и ако императорът е взимал, да речем, 40% ще рече, че оборотът на житната търговия в империята през средата на 6-ти век е бил може би около 5 400 000 номизми.

---------------

*тези, които купуват жито са тези, които не си го произвеждат. Чудно каква част от византийското население е купувала земеделски продукти и каква си ги е произвеждала сама.

Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

С любезното съдействие на КГ125 и roca решихме да разширим (доколкото ще ни се удаде) темата за номизмата, като се надяваме да се получи една хубава тема въобще за стопанската история на Романия (Римската империя, Източната Римска империя). Нека всички ние сравним нейният жизнен стандарт през вековете с този на останалите племена, народи и държави. Несъмнено, на повечето от нас политическата история на тази държава е сравнително доста добре позната, но за сметка на това, спокойно мога да ви уверя, че (все още) нищо не разбираме от нейната жизненост, която се гради, разбира се, не само на духовността и културата, но най-вече на икономическият й потенциал.

Не се притеснявайте; участвайте, давайте примери и информация за всичко от Европа, Близкия Изток и Северна Африка, без значение на вековете smile.gif

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Една разправия на местните жители с готите през 506 г. в околностите на Едеса дава сведение за това колко е разпространена литрата като мярка - с нея се мерят включително дърва. Ще я преразкажа, къде за разведряване (защото е като от филм), къде за да се види колко е бил готов да откъсне от сърцето си византийският селянин за чуждестранната войска, която, забележете, е наложила на императора да освободи от данък цяла Месопотамия.

Простият народ негодувал, че готите са настанени по неговите къщи и го грабят и настоял местният управител да въведе ред в издръжката на войската. Той наредил на двама готи да се дава по един креват и дюшек, на всеки по 200 литри дърва и една еспода (каквото и да значи това) масло на месец.

Това провокирало страшен бунт и готите се юрнали да трепят дука. Набарли го на втория етаж на къщата на семейство Барса, чието име отеква във вечността благодарение на злополучната им стълба, но той застанл на стълбата и опрял меча си в гърлото на първия, като по този начин спрял всички. Задните, разярени, напирали, предните стояли пред острието на дука и след минута стълбата се разрушила, готите изпопадали, малко умрели, но много си изпочупили различни крайници. Дукът побягнал през прозореца и повече не се занимавал с тях, а те продължили да живеят на гърба на местните, които, честно казано, биха могли да са по-щедри към тези, които са ги освободили от данъци.

Византийците не за пръв път са неблагодарни...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...