Статия Важно!!!

[baba]

Моля ви кажете ми от къде е този откъс,тоес от коя книга или поне о кой автор.

Всичко наоколо бе почерняло от народ. Обстановката трябваше да се използва. Тогава, без да бъда подканян от някого, аз вдигнах импровизирана трибуна, събралите се с възгласи и ръкопляскания подкрепиха думите ми.

Полицията и тук демонстрира неизменната си бойна готовност. Броени минути успяваха да говорят ораторите, после пристигаше полицията и схватките започваха. Така стана и този път. Не успях да произнеса цялата си реч. В онези дни малцина завършваха думите си. Прекъсваше ги палката или куршумът… Върху нас се бяха нахвърлили конна и пеша полиция, проехтяха изстрели, една девойка бе ранена. Още по пътя към полицията арестуваните били малтретирани, а в участъка побоищата станали още по-жестоки.

[j_jivko]

ами откъса ти е много кратък. не се разбира нито времето към което се отнася, нито точно за какво става въпрос в текста. Ако кажеш още от този текст..герои, основни събития изобщо нещо по-същетвено...

[Galahad]

Май е нещо от соцпериода - лъха социалистически реализъм (може да е утопичен, но ще е нещо такова).

[baba]

“…Всичко наоколо бе почерняло от народ. Обстановката трябваше да се използва. Тогава, без да бъда подканян от някого, аз вдигнах импровизирана трибуна, събралите се с възгласи и ръкопляскания подкрепиха думите ми.

Полицията и тук демонстрира неизменната си бойна готовност. Броени минути успяваха да говорят ораторите, после пристигаше полицията и схватките започваха. Така стана и този път. Не успях да произнеса цялата си реч. В онези дни малцина завършваха думите си. Прекъсваше ги палката или куршумът… Върху нас се бяха нахвърлили конна и пеша полиция, проехтяха изстрели, една девойка бе ранена. Още по пътя към полицията арестуваните били малтретирани, а в участъка побоищата станали още по-жестоки.

А какво стана с мен? Като оратор, макар и “неофициален”, не ме очакваше нищо добро. Но спасението дойде в лицето на млада жена. В настъпилата суматоха тя се приближи към мен, каза тихо партийното ми име, а високо изрече: “Хайде да се поразходим!” Държеше се като влюбена жена или като талантлива артистка. Мисля, че и аз влязох успешно в ролята, приятно ми беше и това долепено до мен доверчиво топло рамо. Жената наведе глава, засмя се. Аз също отвърнах нещо, усмихнах се, но си останах нащрек. Чудех се коя ли е тя, откъде знае партийното ми име, не съм ли попаднал в предварително подготвен капан. Хората, които са работили в онова бурно и опасно време, знаят колко предпазливи трябваше да бъдем, колко внимателно претегляхме всяка дума и действие. И това не бе само естественият страх за живота, а стремеж да противостоиш, да се запазиш за делото…

Минахме две-три пресечки и когато стигнахме безопасно разстояние от полицията, моята “влюбена” спътница пусна ръката ми, усмихна ми се и естествено и мило каза: “Не се безспокой, аз съм другарка. Измъкнах те, за да не те арестуват, това е всичко…” И това наистина бе всичко. Стиснахме си ръцете и се разделихме. Всеки пое по своята неравна пътека. Законите на конспирацията не ми разрешаваха да проявя какъвто и да е интерес към нея. Не я попитах дори как се казва. Не я срещнах повече и тя завинаги си остана за мен непознатата, която ме спаси от ареста…”

[baba]

Това е всичко което имам.

[d@40]

Това ако не е от някой "другар" си режа главата

[ISTORIK]

Мемоари (спомени) на АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма), гарнирани с елементи на виртуална романтика.

Може да е откъс от нечии спомени или роман за партизаните. Някога ги имаше в изобилие. Не мога да позная откъде е цитатът, не искам и да знам!

[mishole]

Моля ви кажете ми от къде е този откъс,тоес от коя книга или поне о кой автор.

Всичко наоколо бе почерняло от народ. Обстановката трябваше да се използва. Тогава, без да бъда подканян от някого, аз вдигнах импровизирана трибуна, събралите се с възгласи и ръкопляскания подкрепиха думите ми.

Полицията и тук демонстрира неизменната си бойна готовност. Броени минути успяваха да говорят ораторите, после пристигаше полицията и схватките започваха. Така стана и този път. Не успях да произнеса цялата си реч. В онези дни малцина завършваха думите си. Прекъсваше ги палката или куршумът… Върху нас се бяха нахвърлили конна и пеша полиция, проехтяха изстрели, една девойка бе ранена. Още по пътя към полицията арестуваните били малтретирани, а в участъка побоищата станали още по-жестоки.

може като нищо да е от 1984 на джордж оруел

[d@40]

Мемоари (спомени) на АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма), гарнирани с елементи на виртуална романтика.

Може да е откъс от нечии спомени или роман за партизаните. Някога ги имаше в изобилие. Не мога да позная откъде е цитатът, не искам и да знам!

Защо бе , може да направим сериал , звучи ми идеално новото "Дързост и Красота" . Ах ах никакъв нюх за пари нямате . Тука има интриги , връзки , романтика , потайност , само тези 4 абзаца могат да бъдат 4 хиляди епизода .

[stavropoll]

може като нищо да е от 1984 на джордж оруел

Хм, не помня да е имало масови сцени в този роман, а и обсстановката беше такава, че е абсурдно да са "въстанали" толкова хора.

[КГ125]

Това може да е само и единствено откъс от "спомени" на някой активен борец, писани, съответно редактирани и нагласени /защото между 44-та и 89-та без редакторска намеса и "помощ" не минава/. 100%, забравете другите варианти. Хеле пък Оруел....