Обсадата на унгарската крепост Егер през 1552 г.

[resavsky]

Може би това е най-великата военна победа в историята на унгарския народ.

В ранната есен на 1552 г. бранителите на крепостта /не повече от 2000 на брой/ спират настъплението на многохилядната турска армия в една крайно драматична обсада. Храбрите защитници, водени от легенадарния комнадир Ищван Добо, спират турското настъпление в кошмарната 1552 г., когато турците превземат Тимишоара (11 години по-рано е превзета историческата столица Буда) и се устремяват към Северна Унгария. Но Егер се оказва препъни камъчето към окончателното завладяване на страната.

В унгарската историография подвигът на Добо и защитниците на Егер и до ден днешен се смята за върха на унгарския патриотизъм. Разбира се, част от подробностите са хиперболизарани - турците не са 200 000 и техните загуби далеч не се измерват с шестцифрени числа.

Редактирано Октомври 29, 2011 от ISTORIK

[КГ125]

Все още нямам време да прочета книгата "Звездите на Егер". И да не са 200 000 събитието е изключително важно и от първостепенно историческо и национално значение за Унгария и не само.

[resavsky]

Все още нямам време да прочета книгата "Звездите на Егер". И да не са 200 000 събитието е изключително важно и от първостепенно историческо и национално значение за Унгария и не само.

Гледай филма.Качих го в една друга тема.

[resavsky]

Подвига на егерци е още по голям защото не получават никаква помощ от император Фердинанд от Виена.Който освен всичко друго е и крал на Унгария.Героят на обсадата Ищван Добо се скарва след това с него и вместо награда е хвърлен ззатвора и немалко унгарци започват да си задават въпроса кое всъщност е по голямото зло:Хабсбургите или турците.

[КГ125]

Турците са си, но тази история ме насочва да мисля за това кога точно се появява унгарският национализъм?

[Warlord]

Е сериозните унгарски историци не поддържат митовете, в "A Magyar Állam főméltóságai" Лазло Марко е посочил 35-40 000 османлии при Егер. Което не омаловажав подвига разбира се, тогава Османската империя е още в мащабна експанзия. Но тази победа не успява да спаси задълго Унгария, а и самия Егер по-късно (1591 г.)все пак се предава на османците и то при положение, че вече Хабсбургите водят кампанията против тях и че този път града има доста по-солидна отбрана - близо 7 000 души, но почти всичките чуждестранни наемници.

[resavsky]

Вижте от 1521 г.до 1552 г. унгарците търпят серия тежки поражения от турците.Пада Белград,тотално са разбити при Мохач,губят наивно Буда,след това Тимишоара.Помош няма отникъде и покоряването на страната изгежда неибежно.Тогава идва подвига на Добо и неговите войници който възражда надеждта за спасение.Иначе победата няма особена тактическа и стратегическа стойност но в морален план значи страшно много.Да не говорим че самата обсада е страшно драматична - османците на няколко пъти проникват в крепоста но са отбити след кървави контраатки,главната кула е взривена от турците които завладяват няколко укрепления /тогава Добо стреля по тях с артилерията си като последен отчаян ход преди капитулация/,включват се жени и деца в отбраната,унгарците използват при последния щурм едно огнено колело окичено с боеприпаси което спасява крепостта.Това създава допълнителен ореол върху тази кампания и я превръща в легенда.Не следва да се забравя че може би най популярната унгарска книга "Звездите на Егер" касае именно тази обсада.Нееднократно е изтъквано че без Иван Вазов и неговите "Опълченци" Шипченската епопея би загубила голяма част от своята популярност.При Егер ситуацита е същата.

[КГ125]

Точно така! Емоционалното значение на такива събития за историята хич не бива да се подценява. Такава битка може да струва колкото 5 чисто стратегически победи.

[Galahad]

Възможно е наистина турската армия да е била 100 000. Това е зенита на османската мощ, макар съвсем скоро когато при обсадата на Сегетвар Миклош Зрини умира като герой, а султан Сюлейман от дизентерия започнали да се появяват първите признаци на настъпващата криза. В защитата на Егер участвало и населението от околността, което се било укрило зад стените, като дори жените участвали в отбраната. Разбира за отбраната се разказват и доста патетични легенди.

Битката при "вратата на горната земя" Егер наистина пресича една много успешна военна кампания, при която е бил завладян и значимия Темешвар. Действително от една страна прави впечатление хъса, с който Лошонци брани Темешвар, Гьорг Сонди - Дрегел, а Добо - Егер и от друга страна поведението на Фердинанд, а след това и на Максимилиан. Те не само не се напрягат кой знае колко да помогнат на отбраняващите се крепости, но и постъпват доста зле с някои от хората, които полагат доста големи усилия в борбата срещу турците като Сигизмунд Батори и Михаил Витязул. Историята донякъде напомня онова, дето социсториографията пише за завладяването на България - съпротивата идела по-скоро от крепостните гарнизони, а не толкова от царската армия. Но дори и в средата на ХVІв. процесът на централизация на християнските държави не бил чак толкова напреднал, та австрийските императори да могат да вадят армии, които да са противопоставими на турските както става вече през ХVІІв. Но за ХVІІв. вече си казва думата и задълбочаващата се криза в Осм. империя, която в края на века вече пречупва настъпателния устрем. Но в средата на ХVІв. положението все още е било друго и положението на императорите не е била чак толкова лесно.

[resavsky]

И все пак виенските императори са могли да окажат поне минимална помощ на унгарците.Някакви контигенти,малко оръдия,финансова помощ.При Тимишоара Лошонци плаща на наемниците от собствения си джоб.

[Warlord]

Просто не им е пукало особено за унгарците. Размърдват се чак когато турците наближават Виена, но за Хабсбургите е доста по-лесно да събират армии и ресурси с техните владения и влияния чак до Новия свят, докато на унгарците просто няма кой да им помогне.

[Galahad]

Ами това са си проблемите на прехода. Феодалните армии са си били на феодалите и те са ги водели да служат на своите сюзерени. Та и по това време издържаните от командирите все още са си били съществен фактор. Императорите пък се опитвали да създадат централизация, като подчинят местните ентусиасти на единната владетелска воля, но това не ставало хич лесно. Е, Фердинанд и наследника му наистина са можели да пробват нещичко, но за това е било необходимо време. Малка армийка в полето отиваща на помощ е щяла просто да бъде изколена от турците и императора да се лиши от и без друго оскъдни сили.

При Егер има и друг момент за мотивация на защитниците. При Темешвар Лошонци все пак капитулура, но въпреки договорката за свободно изтегляне щом оцелелите излезли били избити. Тъй че още при Дрегел мъничкия гарнизон от 150 души предпочел да се бие до последно, вместо да чака милост от турците. По-късно и Зрини прави същото - когато виждат, че не могат да удържат Сегетвар излизат и атакуват турците при което са били избити. Тъй че при Егер е щяло да е същото положението - на защитниците е било ясно, че няма да има пощада и ще оцелеят само ако удържат крепостта. Разбира се имало е и друга опция - коменданта на Солнок си предал крепостта. Но несъмнено Соколович е допуснал фатална грешка с избиването на оцелелите от Темешвар. Така е предизвикал доста отчаяна съпротива, а ако не беше направил тази безмислена касапница може би доста повече крепости са щели да капитулират след известна съпротива.

[Galahad]

Ами то и Виена не е бранена от самия император. По време на обсадата той се е бил изтеглил от града. Но пък без поляците е щял да бъде пленен и така превземането на столицата съчетано с пленяване на императора е щяло да улесни още повече тур. настъпление.

[resavsky]

Галахад говорим за първата обсада от 1529 г. Тогава императора просто бяга.

[resavsky]

А интерсното е че 1532 г. далеч по малобороен гарнизон /800 човека при Кисег/ спират цялата армия на Сюлейман Великолепни тръгнала ни повече ни по малко от това да превзема Виена.Но пък тази обсада остава в сянката на Егер.Можи би защото 1532г. гарнизона е бил предимно хърватски и командван от етнически хърватин /бан Никола Юришич/.

[kramer]

За обсадата на Малта прекарват по море между 30 до 50 000 /по различни данни/, така че срещу Егер нищо чудно са били и към 100 000. Сухопътна война, на северозапад за разширяване на империята, даже две армии.

Редактирано Октомври 29, 2011 от kramer

[resavsky]

Вижте при Егер османците са командвани от един сравнително ниско поставен командир - управителя на Буда Ахмед паша.Не е нито султана нито великия везир.Ако ставаше въпрос за толкова огромна армия /100 000 и нагоре/едва ли щяха да я поверят на Ахмед паша.Цифрата 40 - 45 000 души звучи най приемливо.Но това също е огромна сила многократно превищаваща броя на защитниците.

[Skubi]

Здрасти!

Тук фактичестки има две войски.

На Кара Ахмед и Надум Али и са около 60-70 хиляди срещу 2500 от които 1094 са обучени войници а 824 доброволци.

Големите загуби, проблемите със снабдяването на храна, барут и други също така студеното време и избухващата епидамия карат накрая турците да се изтеглят и 2 години поред не почват обсада но по-големи крепости.

[Galahad]

Да, съвсем правилно. Срещу Егер не е била хвърлена цялата 100 000 армия - тя като цяло е завладявала Северна Унгария, но е действала на части срещу различните опорни пунктове. Това не подобрявало кой знае колко положението на тези в Егер, защото нито императора, нито съседните гарнизони са можели да им помогнат с нещичко.

Но една толкова голяма армия, макар и пръсната си има и някои недостатъци, като например снабдяването. Унгария от години е измъчвана от войните, тъй че изобилието не е голямо. Освен това турската армия така и не е успяла до края на осм. период да си набави добре екипирана армия и винаги къде повече, къде по-малко е разчитала на някаква сбирщина - като се почне от акънджиите и се свърши с башибозука.

А и разбира се това е началния период на нарастване на армиите. През ВСВ една 100 000 армия си е нещо съвсем нормално. Но през ХVІв. е време на преход от малките армии, каквито са били и на турските бейлъци към доста големи, което ще рече, че механизмите за управление още не са били много добре отработени. Тъй че не бива турците да бъдат критикувани толкова остро, че с много хора са постигнали малко. Те правят прелом във военното дело, тъй като след успешната осм. инвазия европ. армии отново стават огромни в сравнение с тези от късното средновековие.

[Thorn]

Ейй, как оплюхте императора! Че и "императорът бягал"!!

А сега включете и мисловната машинка. Император по това време е Карл V, а не Фердинанд, Бушуват титаничните за епохата Италиански войни, в които основните сили на империята се сражават в Италия, Пиринеите и Фландрия с многобройни и агресивни френски армии. В същото време бушува не по-малко интензивна война в Средиземноморието, на огромен театър от Кипър до Гибралтар. Огромни флоти се бият край бреговете на Гърция, край Родос, Малта, разменят се удари и контраудари в Тунис, Мароко и Алжир, където империята води походи армии от по десетки хиляди бойци. И най-накрая , но всъщност най- важно по значение - десетилетия гражданска война в самата Германия между императора и протестантите. Да не мислите, че Фердинанд е имал кой знае какви ресурси за да помага?

[andreiS40]

За разлика от нас, унгарците дават доста сериозен отпор....

Мисля, че за Егер има дори и филм

Релефът на Унгария(говоря за централната й част) също улеснява османците и съответно прави особено трудна отбраната на страната....

А османците са страшна сила, дори и зле командвани....

До Виена те са практически във възходяща експанзия.....

Преломът е едва при Виена, а не при Лепанто.

[Galahad]

Без Лепанто можеше да има повторение на арабската инвазия, т.е. настъпление както на Пиринейския, така и на Апенинския полуостров. А когато вече са минали Балканите, това межеше да се окаже много сериозен проблем, защото на завоюването на периферията се гледа по-лекомислено, отколкото ако се забият в центъра. То и на Балканите става така - като тръгват към Пловдив, София и Одрин идат битките при Черномен и на Косово. Като е движат по периферията на полуострова успехите им са някак по-незабележими.

Унгарците дават по-сериозен отпор, защото получават и доста по-голяма подкрепа. На Шишман не са помагали нито поляци, нито венецианци. Докато на унгарците вече мнозина помагат.

[andreiS40]

Без Лепанто можеше да има повторение на арабската инвазия, т.е. настъпление както на Пиринейския, така и на Апенинския полуостров. А когато вече са минали Балканите, това межеше да се окаже много сериозен проблем, защото на завоюването на периферията се гледа по-лекомислено, отколкото ако се забият в центъра. То и на Балканите става така - като тръгват към Пловдив, София и Одрин идат битките при Черномен и на Косово. Като е движат по периферията на полуострова успехите им са някак по-незабележими.

Унгарците дават по-сериозен отпор, защото получават и доста по-голяма подкрепа. На Шишман не са помагали нито поляци, нито венецианци. Докато на унгарците вече мнозина помагат.

Галахад, много те моля!

Обсъждано е, при това многократно.......

Дистанцията от тези събития(падането на Второто Българско царство) е толкова голяма, че ни позволява един по-безпристрастен подход върху тях!

На Шишман и да бяха помагали - все тая.....

Българските държави и българите просто отказаха да се бият докрай и се предадоха, на много места и доброволно...

Да не говорим за некадърността на владетели, севасти и военни.....

Османлиите си преминават Стара планина ей така безнаказано, това за какво говори???

Няма място за сравнение между нас и унгарците....

Онези поне се биха като хората....

[Skubi]

Има ли са 14 войни помежду си. Като включително и такива когато християнски държави се съюзяват с турците срещу други.

Същото се получава и при завладяването на балкана. Много от ересите също предпочитат да приемат новата вяра и да се бият срещу старите си врагове. Същото и с ортодоксията. За католиците е била по-ненавиждана от мохамеданите...

Така, че.....

Моята връзка

:read: