Отиди на
Форум "Наука"

Вода и алкохол в Средновековието


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте!

Наскоро чух за първи път(и бях изумена), че през Средновековието вода почти не се е употребявала за утоляване на жаждата. У нас(на Балканите) са използвали основно вино, но и други видове алкохол(дори и за малките деца). Причината, е че водата често не е била достатъчно чиста и е носела всякакви болести.

И тъй като така или иначе имам да пиша реферат, ще ми бъде много интересно и приятно да споделите ваши мнения и информация по въпроса! Аз лично бих обвързала темата със славянската митология и селското ежедневие. До каква степен страха от водата се е отразил в митологията, как се променя ежедневието на селянина, когато започва по-свободно да използва вода и прочие...

Предварително благодаря за интереса!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен вода си се е употребявала. Планинските потоци са се ползвали доста. Чувал съм че в Швеция, в районите които са доста рядко населени и до сега няма проблем да се ползва вода директно от реките.

Също така знам, че на доста места, на които водата не е особено чиста има обичай да се пие "чай", каквото и да се крие зад това понятие. Например при някои африкански племена (като масаите) на огнището винаги има сложен съд, в който ври вода. Предполагам, че и известният английски чай във "five o'clock" се е появил по подобен начин.

Не знам как е стоял въпроса с водата през средновековието по нашите земи, но все някой тук ще знае.

Успех с реферата. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много вино ще да се е проивеждало , за да може да утоли жаждата ...

Питам се как ли са оцеляли след крумовите закони, тогава ще да е било голяма жажда ? :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вино, бира, ракия, медовина, оловина, чай, минерална вода... Това може да замени чешмяната вода.

А доколко през средновековието (за разлика от античността) се е ползвала минералната вода, не зная.

В България има около 600 минерални извора. Не ми се вярва през средновековието те всичките да са били забравени.

Колко и кои от нашите минерални извори са били известни през античността, през средновековието и през османския феодализъм в българските земи - ето една интересна тема за разработка!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се, че човек винаги е пиел основно вода, но е факт, че през Средновековието делът на нискоалкохолните напитки в ежедневна употреба е бил много по-висок отколкото днес. В Централна, Северна и Западна Европа на практика се е пиела почти само бира. Донякъде заради чисто хигиенни нужди: не се е знаело кога съответният извор или кладенец няма да се окаже заразен. А и за преваряване на водата не се е знаело нищо. Минералните води са били ползвани относително рядко за пиене - може би поради суеверия, свързани с тях.

Че на децата е даван алкохол наравно с възрастните, не е тайна. Селската попара с вино е известна и до днес. Млякото по-често е било подквасвано и подсирвано, отколкото консумирано просто така. Тоест ако днес пием основно вода (минерална и неминерална), мляко и различни безалкохолни напитки, то нашите прадеди може би са пиели наравно вода и алкохол и изобщо - много повече алкохол от нас (но не концентрати). Да не се забравя, че бирата и виното са бивали с различно качество - често разреждани с вода.

Виното, разбира се, е било разпространено главно в Южна Европа.

Питейната вода понякога е била смесвана с оцет, за да е по-сигурно, че няма да зеленяса, както и за известен разхладителен ефект. И до днес съществува рецептата за т. нар. "кисело" или "жътварски таратор", която е по същество оцет, разреден с вода и много праз.

Възможно е да са се пиели и различни билкови отвари, които днес наричаме "билков чай".

Голямото разпространение на подаграта сред аристокрацията в късното Средновековие вероятно има нещо общо с огромната консумация на вино.

Ето една интересна статия по въпроса: http://modvsvivendi.org/bg/main.htm

Струва си да се намери и "Обикновеният човек през Средновековието" на Робер Фосие.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За преваряване не се е знаело, но чисто емпирично е установявано, че е по-чиста и е правено, мисля. Не редовно, де.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Помня, че Евлия Челеби пишеше, мисля - за Родопите, че там имало толкова вкусна минерална вода, че чак пращали от нея всеки ден в местния околийски град, а даже - и в Одрин.

Дайте да се разберем за виното. Тогава виното се е правело без захар. Благодарение на това махмурлукът е бил в пъти по малко, а освен това и по трудно се е напивал човек. Доколкото знам, виното задължително се е разреждало с вода и, само когато е ставало въпрос за нажулване (колко много думи има в българския език за напиване), са пиели чисто, тежко вино.

Редактирам по няколко пъти, че ровя бумагите. Сега се сетих за Захари Стоянов, който пишеше, как някакъв турчин ял оцет с хляб, от думите му става ясно, че само бедните ядът подобна храна.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Спомнете си и огромните водохранилища в крепостите. Край Велинград има едно такова.

И още нещо съвсем просто - кладенците. "Бистра вода, кладенчова" :):)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Траките обаче пиели виното неразредено с вода. Подигравали се на елините, че го разреждат.

Древните римляни пък смятали виното за напитка на цивилизованите хора, а бирата - за напитка на варварите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И тъй, и инак - в Средните векове в цяла Европа се е пиело вино на поразия и бира на поразия.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Сещам се веднага за типажа от народните песни, млада мома с менци за вода на селската чешма, извор. Ергените седят и ги заглеждат под мустак.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някакво пиво е имало и у нас. Колкото до народните песни - по-предпазливо с тях. Те не са средновековни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Демек бг момите нарамват менците едва когато средновековието свършва, 1453 г. може би е станала първата свалка между момък и мома на чешмата у нас? :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Демек бг момите нарамват менците едва когато средновековието свършва, 1453 г. може би е станала първата свалка между момък и мома на чешмата у нас? :hmmm:

Защо избра тази година точно?

Тя е една от годините, споменавани за край на средновековието, понеже се слага край на Византия и Европа вече не е същата; една част от нея бидейки под ботуша на османските турци.

Но пък има и други години, които се споменават като край на средновековието - откриването на книгопечатането (1454 г.) или откриването на Америка (1492 г.)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е защото е най-ранната от варянтите за точна дата на края на Средновековието. Макар че тя е свързана с изсипването на азиатската сган на балканите, поради което реално средновековието тук продължава чак до 19 в. Но това е отделна тема. На мене ми е по-интересно как така решихте, че през Средновековието не е имало извори, кладенци и чешми.

Първия пример, за който се сещам е от Шуменския надпис на хан Маламир, където се споменава, че кавхан Исбул построява чешма в Плиска в чест на хана. Ама знаеш ли, може да е била само декоративна украса тая чешма ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все пак да не подценяваме стомашната флора на средновековните хора, пиели са и са ядели неща от които ние днес ще се изприщим и това ще ни е най малкият проблем.

Проблемът е че повечето населени места са на реки а това означава че при липсата на канализация и сметоизвозване реката става едновременно екарисаж, отходен канал и водоизточник за питейна вода.

Същото важи и за близките до него кладенци, в тези случаи водата не е била добра за пиене, в по малките населени места, с планински водоизточници или дълбоки кладенци далеч от големи водосбори с населени места водата си е хубава дори и за нас днес.

Относно датировката на Средновековието бих казал че започва с Атила и свършва с Колумб.

Това е доста относително и размито, но според мен е вярно дотолкова доколкото не знам дали може да се даде точна година и дата, Средновековието е сбор от процеси които формират някаква епоха, от тази гледна точка точното датиране май не е реално.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За средновековието се пишат много небивалици, та и с алкохола - същата работа. Предполагам, че статиите за поголовното пиянство са писани от недоосведомени за напълно неосведомени. Ако трябва да сме по-конкретни тезата страда от един много сериозен недостатък - пълното откъсване от каквито и да е доказателства и наблягане на изводи плод на алкохолен делириум. Най-малкото някои хора не са съвсем наясно примерно от какво се приготвя бирата, т.е. дали в нея се слага вода (иначе производителите казват, че водата прави бирата, т.е. колкото е по-хубава водата, толкова по-добра е и бирата).

Не ми е много ясно какво точно се влага в понятието, че водата не е била много чиста - в смисъл, че като днешната има мазут в нея или е силно хлорирарана? Речната и езерната вода както днес, тъй и в миналото не била особено чиста. Но практиката е била селищата да възникват около даден извор. Има извор - има и населено място. Друг вид често употребявана вода е била кладенчовата, а също дъждовната. Някои от крепостните резервоари са се захранвали точно с такава вода. Ето примерно как след 3-4дни дъждсравнително добре запазените резервоари на цитаделата в Ефес (дн. Селчук) са покрили дъното си с вода.

Макар изворите да не са кой знае колко изобилни, все пак са достатъчни да се види, че основното за пиене си е била водата, а не алкохола. Големия брой кладенци, цистерни, акведукти и други съоръжения свързани с подсигуряване на вода в противовес на алкохолните от типа на шарпаните да речем също потвърждават, че тя е била основната питейна течност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
In wine there is wisdom, in beer there is strength, in water there is bacteria.

Във виното има мъдрост, в бирата – сила, а във водата – бактерии.

Дейвид Ауербах

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Относно датировката на Средновековието бих казал че започва с Атила и свършва с Колумб.

Това е доста относително и размито, но според мен е вярно дотолкова доколкото не знам дали може да се даде точна година и дата, Средновековието е сбор от процеси които формират някаква епоха, от тази гледна точка точното датиране май не е реално.

Днес "средните векове" вече не са средни. Границите им са условни и служат за ориентир и за удобство.

Не може да заспиш в една епоха и да се събудиш в друга. Едно единствено събитие или явление не може да определи като по часовник рязко началото или края на такъв голям период от време. Това не е като да си отрежеш парче торта и да кажеш: "Това ще са средните векове!". Всеки век може да стане среден, щом бъде преживян. За началото и за края на средновековието са виновни множество процеси, които прочтичат паралелно.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тя че водата не е била безопасна като днес в чешмите, не е. Но водата от реките и особено тази, която минава през земята, се самопречиства. От изворите излиза много чиста вода, както е известно.

Дори и да нямат идея за микробите, чисто емпирично хората не са идиоти - там, където водата е видимо мръсна, не пият.

Ей ви водохранилището, сиреч един гигантски кладенец в крепостта Цепина:

post-727-058400700 1320696054_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Е добре, но тая вода все пак са си я пили по къщите. Тоест ходили са на извора, кладенеца за да я донесат. Но може би не са ползвали бакърени менци, а по скоро глинени стомни. Няма ли някакви податки за тия неща? Едва ли средновековните ергени са били толкова железни, че да не намеря обществено място (чешмата е идеално такова) където да не задяват момите.

Знам че не е много по темата, но не се въздържам да пусна тази песен, в нея се пее за чешми, моми, руйно вино и още нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Момчета, тука се появи другото лице на бойнославщината, а именно - за да си отговорим на въпроса има ли вятър днес, първо се опитваме да си дефинираме понятието за въздух :)

За ролята на алкохола в ежедневието се съди преди всичко по огромен брой текстове, в които изрично се споменава пиене на вино и/или бира за утоляване на жаждата. За качествата на водата се говори пак по данни за замърсени кладенци, заразени извори и пр. Тези неща не са от вчера. Това си е история на ежедневието, писана и обмисляна в продължение на десетилетия от хора, не по-малко начетени от нас тук, да не кажа друго bigwink.gif

Всичко това не означава, че не са знаели за какво служи водата.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пак чисто емпирично, хората са усещали здравните ефекти на алкохола, например на разреденото вино. Затова и то толкова често се среща, нормално е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам се досещате, че както и днес, чисто финансово заместването на водата с алкохол не е по всеки джоб. Да не говорим, че както се спомена, тогава са пийвали по-чисто винце, а не като сегашното произведено от вода и захар с малко гроздов сок за аромат. Сещата се, че преди ГМО добивите са били не като сегашните.

А и схващането, че средновековните не са подозирали за ефекта на преваряването не е никак точно. Вярно, че са били далеч от идеята за бактерии, но митологично са се прекланяли пред пречистващата сила на огъня, което е било и причината за твърде популярните клади за еретици и вещици (редом с хуманната идея, че така не се пролива човешка кръв). Освен чайовете забравята е ошафа. Във времената преди стъклените буркани и конселвантите плодовете се сушели и от тях се правел ошаф - хем десерт, хем напитка. Те знам защо, докато бях в казармата бяха станали големи традиционалисти и тогава съм изял повече ощаф, отколкото през озстаналия си живот.

Но водоизточниците имат много сериозно присъствие в средновековните книги - като се почне от стратегикините и хрониките, та се стигне на художествено-легендарните творби. Но алкохолът определено не е бил чак толкова популярен. Примерно е един от бълг. охр. архиепископи е носел прозвището Трезвеникът, но е преживал доста по-дълго от обичайното време, което може да се изкара без течности.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...