Отиди на
Форум "Наука"

За литературата в училище?


Recommended Posts

  • Потребител

Интересно ми е в училище ни задължават да изучаваме литературни произведения, които не ми се виждат много полезни. Как може произведенията на Ботев, Вазов........ и други, много са за жалост,да ги изучаваме, като те са пълни със скръб, мизерия, глад и други такива и как тези произведения ще ни накарат да мислим положително за България.Спорт мен литературата трябва да е нещо заинтригуващо, нещо което да ни отвлича от ежедневието да ни разпуска, а не да ни товари с исторически факти за безнадеждни битки в които сме участвали и естествено загубили, това поражда отрицателни мисли в децата за България и как очаквате тези деца като изучат и станат специалисти в нещо да останат в Б-я.И също така тези произведения в, които дума след дума, ред след ред и страница след страница, са тъмни, обезкуражаващи и убийствено тъжни, да са литературата и гордостта на Б-я, в която хората са тъжни и разочаровани от живота, а и вече младото население,за жалост, пияно, напушено и безкрайно разочаровано от Б-я.

?

Редактирано от Р. Теодосиев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така ги учат, децата. "Положение - тежко, значение - голямо."

Здрасти, Кръводер, добре дошъл в нашите форуми.

Литературата може да е всякаква, не е задължително да разсейва от ежедневието. Понякога ролята на литературата е тъкмо да покаже колко непоносимо е това ежедневие, да стресне хората и да ги накара да помислят как да променят нещата.

Но колегата КГ е прав, нашата национална литература далеч не се състои само от гадости и нещастия. Вазов примерно има и страшно весели неща: "Чичовци", "Хаджи Ахил", "Службогонци". Човек може да си ги намери и да ги прочете и без да го карат от училище. И да се забавлява с тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лол, направо се изумявам, добре де признавам имаме и хубави произведения, ама като цяло нашата литература си е пълна глупост.Да го погледнем така как може да с изучава Бай Ганйо Та той е подигравка с българите, как може да се изучава Обесването на Васил Левски на Ботев и там грозно грачи гарван, стърчи аз видях чрно бсило и един твой син българйо виси на него със страшна сила, е каква надежда вдъхва това щом вече сина на българия нейния войн е мъртъв.Единствената литературни произведения който ми харесват са на Въпцаров, Аз дишам работя живея......................като цяло надеждно, погледнете и стихотворението песен за човека.И моля ви не бъркайте писерите от писателите.Писателите като цяло пишат за мечти идей и др а писерите си пишат за да пишат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако в ученическа възраст не се научиш да оценяваш класиката, то кога ?

Това, че изкуството трябва да е оптимистично беше изискване на социалистическия реализъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кръводер, нали затова казах - не е задължително литературата да е нещо лесно и позитивно. Примерно аз обичам да чета трагични неща. И те си имат чара. "Обесването на Васил Левски" е силно стихотворение. Гадно е, да, даже е страшно. Но то си е било така. Сняг, гарвани, бесят Левски... ами това са си истини. Истината невинаги е приятна. Важното е, че като го четеш, усещаш тия неща. Значи авторът може и да ти е докарал неприятни чувства, но това все пак са чувства, нали? Не те е оставил напълно безлазличен, все едно си чел не стихотворение, ами инструкция за прахосмукачка. Значи отдай дължимото на таланта му. Човекът е бил кадърен. Може да не е за твоя личен вкус, но е бил добър.

На писателите работа им не е да пишат само някакви лесни и приятнички неща, а понякога и да стряскат. Ами българите наистина много често са си бай Ганьовци, затова и Алеко Константинов е написал книгата си. Да се постреснат малко хората, да се видят отстрани и може би да се позамислят. Пък и да се посмеят над самите себе си. Трябва да има и чувство за самоирония.

Но ако някакви неща не са ти по вкуса, просто си търси други. Сто на сто има куп български и чужди неща, които още не си чел и може да си намериш страшно много автори и книги, които да ти харесат. Не е задължително да български, но пък още по-хубаво, ако си намериш нещо българско, което да ти допадне. Ако си потърсиш примерно разказа "Изпит" от Николай Хайтов, ще се спукаш от смях.

Инак няма как, просто ще трябва да минеш през учебната програма по литература. Добра или лоша, това, което се учи, е основата на писането в България. Тази основа трябва да се познава. Каквито и да сме, нашите вкусове и вкусовете на бащите ни произлизат от Дядо Вазов. Дето се вика - шанс. А човек като опознае по-добре нещо, почва и да го разбира по-добре и после може и да му хареса. Продължавай с четенето :)

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доколкото си спомням имаше съвсем наскоро дискусия за промяна на учебните програми и изваждане на част от авторите, включително Вазов за сметка на съвременни автори.

Надявам се сега поне да са отпаднали безкрайните клишета и заучени лафове, с които се пълнеха навремето т.нар. анализи, но като че ли и досега така си вървят нещата.

Навремето в казармата се запознах с един тип, беше прочел една книга през живота си, но не се сещаше заглавието и. Имаше желание да прочете втора :biggrin: , но май се отказа...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Абе кофти работа. Аз си падам по литературознанието, но анализите, които се пробутват на нашите ученици, са крайно тъпи. Самата програма не е толкова лоша, колкото начинът, по който се поднася. Не са виновни толкова даскалите, а чиновниците в МОМН. Но има и невероятно квадратни даскали, разбира се. Добре, че не са всички такива.

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

Аз също мисля, че много от нещата, които се изучават, не представят литературата по добър начин.

Истина е, че мотивът за турското присъствие е силно застъпен в часовете по литература. Това, което на мен ми се струва лошо, е да ни убеждават, че нещо писано по онова време е актуално. Това казват учителите за "История славянобългарска". За мен тази книга има лоши художествени качества, а настроенията, които проповядва, не са присъщи на времето, в което живеем. Проповядването на национализъм всъщност води до разединение, каквото не трябва да има в нашето цивилизовано общество (и все пак разни побойници си вярват, че Македония някога ще е част от България).

Друг пример е огромният "Тютюн", който е два пъти по-голям отколкото би трябвало да е, само защото е писан по комунистическо време. Книгата си има завръзка, кулминация и развръзка, но това не е задоволително когато е задръстена с толкова много пропаганда (и пак ще се намери учител, който да каже, че е актуална).

Радвах се докато в часовете по литература изучавах Шекспир и Оноре дьо Балзак. Не сте ли съгласни, че "Декамерон", писан стотици години преди "История славянобългарска" е много по-актуална книга. Причината е, че докато на балканите е имало Османска империя в Западна европа изкуството се е развивало. Това е причината, поради която български произведения отпреди 50 години едва могат да се сравняват със съвременната литература по увлекателност, пълнота, актуалност, заплетеност на сюжета и наличие на драматичен обрат.

Вместо да четем стихотворения за бедност и отчуждение, можем да изучаваме Стивън Кинг, Николас Спаркс, Толкин, Харпър Лий, Емили Бронте, Артър Конан Дойл. Техните книги са много по-интересни и изпълнени със смисъл от това, с което ни пълнят главата.

Редактирано от glishev
Цветовете :)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бел. мод. Криминалец, не пускай постинги в такива цветове - четат се трудно и затова сме го забранили в правилата. Някои цветове са запазени за екипа. Оправих ти постинга.

Инак по-горе в темата вече съм писал за българската класика. Тя не е лоша, трябва да се учи, защото това е основата на литературния ни език. Всъщност миналата година излезе един страхотен роман, написан все едно с езика и стила на Захари Стоянов. Трябва да се прочете, много е добра. Така че не прибързвай, а учи здраво :) Писател без четене не се става. Още по-малко - без познаването на собствената класика.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбрах връзката между това литературата да е позитивна и хубава. Ако е позитивна това по подразбиране я прави качествена ли? Народите пишат за това, което им се е случило. Били сме под робство, за това пишем. Ако бяхме поробители, щяхме да пишем как сме тъпчели хазната и сме *бали гяури.

Кръводер, пишеш, че ти се иска литературата в училище да е заинтригуваща, но на практика тя е тъкмо такава за други хора. Това е като филмовото изкуство. На теб може да ти харесват леки комедии, на други тежки драми, на трети ужаси, фантастика или документални. Това че на теб не ти харесва нещо конкретно не значи, че то е лишено от стойност, а само, че си имаш личен вкус и предпочитания. И моето убеждение е, че литературата не е създадена за да ти прави деня по-слънчев. Литературата като всяко друго изкуство не е създадена с практическа цел да материализира нещо в ежедневието ти, а за да стимулира ума ти. Затова човешките нужди се делят на материални и нематериални. Не търси материалната страна на литературата, защото може и да не я намериш.

Конкретно за "Обесването на Васил Левски" това е един от върховете в българската литература, произведение в което гениално е вплетен смислов и фонетичен заряд. Тези стихове имат своето въздействие дори върху човек неразбиращ български език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Литературата в училище си е много хубава, ОБАЧЕ:

- цялата система на образование е безумна. В 6 клас например се учи нова история, а там е пълно с номера на народни събрания, имена на милиард политици и тн и тн. Малките мозъци учат наизуст. В 11 клас в повечето езикови гимназии въобще не се учат химия, физика и биология, а математиката е на плачевно ниво.

- начинът на преподаване и съответно изпити за кандидатстване в СУ по литература е безумен. Наистина, пълно е с готови разработки, карат те да пишеш пълни глупости,малоумни теми, които е задължително да се пишат по калъп, така че в един момент за децата е отегчение да четат насила "Тютюн" или "Железният светилник"...

За да бъде успешно преподаването, се изисква много повече от интересна програма, важно е какво образование и възпитание са получили децата. И също така - учебният материал да бъде съобразен с тяхната възраст.

Какво като литературата е тежка? Тя си е такава, каквато е. Учат се класически произведения. Няма как, ако детенцето ти не обича да чете книжки, да харесва "Под игото", а лично аз съм го чела три пъти, защото в 6 клас го възприемах просто като книга, в 12 - като много интересна книга, а когато го прочетох за трети път по свое желание вече буквално бях влюбена в него.

Същия пример мога да дам с "Железният светилник", който нямах време да прочета в 12 клас, а това лято изчетох цялата тетралогия за 2 седмици (знаете колко страници са това) и в момента смятам Димитър Талев за един от най-любимите си автори (ако сте чели и поредицата за Самуил, например).

Само че за да се оцени творчеството и да се проумее даден автор, трябва да се познава историята, да се знае миналото и децата

да имат обща култура и съзнание за нещата. При положение, че тези работи липсват, нормално е да има недоволни и на малките да не им пука за Яворов и Дебелянов, например...

Така че какъв е изводът? Че е необходима генерална промяна в нещата и тя трябва да започне доста по-далеч от часовете по литература :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Боя се, че Кръводер не може да ви отговори поради баннатост. Но продължавайте, хубаво е, когато ученици и студенти говорят за такива неща. Преди няколко години и аз още бях студент. Сега се чувствам много чичковски като ви чета :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Литературата е отчасти отражение на историята на една нация. Такова ни е било битието, за това са писали авторите ни. Всяка държава изучава своето си литературно творчество, плюс някои от класиките на световното такова.

И аз ако трябва да избирам между Вазов (един от малкото български автори, които съм изучавала в училище и без да ме е срам мога да кажа, че не харесвам) и Бекет, ще избера Бекет. Но в края на крайщата има причина точно тези произведения да се изучават в училище. Като не ти харесват, има толкова много литературни жанрове и автори, че няма как да не си харесаш поне един.

Едно от най-ценните неща, които можеш да извлечеш от литературата е богатството на езика - литературата може да обогати речника ти, това хич не е малко. В края на крайщата използваме езика за комуникация непрекъснато и колкото по-добре го владееш, толкова по-добре за самият теб.

Когато учиш чужд език например, в един момент по време на обучението ти, започваш да четеш книги именно с тази цел - за да имаш по-богат речник от думи и да умееш да си служиш по-добре с езика.

Редактирано от AciDBurn
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...