Отиди на
Форум "Наука"

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ


Apofis

Recommended Posts

  • Потребител

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 1 март 1879 - 14 юни 1923 г.

Роден в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Садовското земеделско училище (1893-1895) и завършва Лозарско-винарското училище в Плевен (1895-1897). Там се запознава с учителя Янко Забунов - идеолога и организатор на земеделското движение в България. Участва като делегат от с. Ветрен в първия учредителен конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в гр. Плевен (1899). Следва философия в Хале (1900-1901) и агрономство в Мюнхен (1901-1902). Поради тежко заболяване през пролетта на 1902 г. прекъсва и се завръща в България, където се отдава изцяло на обществено-политическа дейност. Под негово ръководство се изработва първата програма на БЗНС (1905) и той става фактически водач на съюза. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) обикновено и в V (1911) велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава „общоселските интереси". Като народен представител се обявява против измененията на Търновската конституция (1911) и против участието на България в Първата световна война. При срещата на опозиционните водачи на 4 септември 1915 г. с цар Фердинанд той го предупреждава, че ще отговаря, ако въвлече България във войната. Заради тази му постъпка е касиран като депутат в XVII ОНС и осъден на доживотен затвор (1915). След пробива на Добро поле на 25 септември 1918 г. е освободен и изпратен с група министри и народни представители в Радомир и Кюстендил да уговаря въстаналите войници да се върнат на фронта. В Радомир подкрепя въстанието и е обявен за председател на временното правителство (27 септември 1918). След потушаването на въстанието минава в нелегалност. На 31 декември 1918 г. е амнистиран и става министър в кабинета на Теодор Теодоров. На XV конгрес на БЗНС (1919) изработва нова програма на Съюза и е избран за лидер, какъвто остава до края на живота си. През юли 1919 г. е включен в състава на българската делегация за изготвяне на мирния договор в Париж. Като председател на Министерския съвет подписва Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Стреми се да изведе страната от международната й изолация и да стабилизира международното й положение. На 21 май 1920 г. образува самостоятелен кабинет на БЗНС. Оглавява българската делегация на международната конференция в Генуа (1922) и Лозана (1922-1923). Сключва спогодба с Югославия (1923). Под негово ръководство са прокарани важни реформи във вътрешния икономически и политически живот на страната: аграрна реформа, трудова повинност, просветна реформа, закон за консорциума и др. Със своята теория за самостоятелна селска власт предизвиква противодействие в страната. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е свален от власт, заловен и убит по най-жесток начин край с. Славовица.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...