Отиди на
Форум "Наука"

Норманите в Италия


Recommended Posts

  • Потребител

Още за монетосеченето на норманска Италия

В статията на Л.Травайни се споменават различни типове и емисии монети, които навярно са познати на тесен кръг от специалисти с интереси в средновековната нумизматика. Ще опитам да внеса малко повече информация за някои от тях, както и илюстрирам със снимки от различни музеи, колекции и аукциони. От края на X век в източници от Южна Италия все по-често се споменава един нов тип златна монета. Тази монета е тари или четвърт динар, сечена от Аглабидските емири на Сицилия след превземането на Сиракуза през 878 г. Самата дума е прилагателно със значние „свежи” или в случая нови. Този четвърт динар с тегло от 1.05 гр. е непознат за останалата част от ислямския свят, където основна златна монета е динара с тегло от 4.25 гр.

През 909 г. Фатимидските халифи изхвърлят Аглабидите от Сицилия и Тунис, но продължават да секат тари. На аверса си, тези монети носят така наречената „Шахада” - لا إله إلا الله محمد رسول الل - „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник” , а на реверса името на владетеля в централния кръг и дата от Хиджра във външния кръг. След 970 г., монетарниците в Амалфи и Салерно (Южна Италия) започват да секат имитационни тари, копиращи четвърт динар на халиф ал Муиз, но със сгрешени псевдо-куфически надписи, явно от хора без познания по арабски. Имитационните тари от Салерно и Амалфи първоначално са неразличими едни от други, но с високо съдържание на злато и заедно с Фатимидските четвърт-динари стават основна златна монета в Южна Италия. От началото на XI век качеството и теглото на имитационните тари започва да спада значително.

029973398.jpg?r=0Златни тари или четвърт динар от Сицилия, четвъртия Фатимидски халиф ал-Му'изз (953 - 973 г.), Палермо 969 г., куфически надписи с името на владетеля, дата на издаване по Хиджра и "шахада", тегло 1.05 гр., 24 карата злато

029973399.jpg?r=0Имитационни тари от Салерно с псевдо-куфически надписи, Анонимен принц, отсечена около 1000 г., имитация на Фатимидския четвърт динар на халиф ал-Му'изз, тегло 1.01 гр., малко над 90% злато

029973400.jpg?r=0Имитационни тари от Амалфи с псевдо-куфически надписи, Анонимен дук, след 1038 г., имитация на Фатимидския четвърт динар на халиф ал-Му'изз, тегло 0.98 гр., съдържание на злато малко над 40%

Норманите, в завладените от тях земи, емитират същия тип монети като техните предшественици. Монетарницата на Салерно продължава да сече собствени тари, но те все повече се различават от Сицилианските, олекват и съдържанието им на злато пада под 50 % в края на XI век. По подобен начин се развива и монетосеченето на Амалфи. Робер Гискар сече в Салерно същия тип фоларо като лангобардските принцове преди него, но най-ранните му монети са златни тари отсечени в Палермо, с арабски куфически надписи (в случая "шахада") и дата 464 г. от Хиджра (1072 г.) , същата година през която той и брат му Роже I превземат града. Тарите на Робер Гискар са със 70 % съдържание на злато или малко над 16 карата, за разлика от ислямските четвърт динари, които са близо до 24 карата. Той издава и традиционните за Сицилия миниатюрни сребърни дирхами, наричани каруба, с тегло между 0.20 – 0.35 гр.

029973404.jpg?r=0Златни тари от Палермо, Робер Гискар (1059-1085 г.), Аверс ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах („Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”), Реверс би-амр Убарт ал дуках ал-аджалл малик Сиккиллия (по заповед на Робер дук / много прославен крал (повелител) на Сицилия), година 466 от Хиджра (1072 - 1073 г.), тегло 1.01 гр, 16,3 карата злато

След смъртта на Гискар през 1085 г., неговият син, дук Роже Борса сече фоларо и тари в монетарницата на Салерно, а граф Роже I, демонстрирайки нарастващата си мощ и влияние, емитира собствени медни фоларо в Милето, Калабрия, където базира своята аминистрация. Великият граф на Сицилия издава нова емисия тари в Палермо. На аверса на монетата се появява Т-образен кръст „тау”( crux commissa) , раннохристиянски символ на разпятието, а ислямският първи стълб на вярата преминава на реверса. Граф Роже проявява отново талантите си на дипломат, заявявайки християнската си принадлежност без да оскърби поданниците си мюсюлмани, които са преобладаващо мнозинство от населението на Сицилия.

029973401.jpg?r=0Златни тари от Салерно, дук Роже Борса (1085-1111 г.), с буква R - Роже в центъра на аверса и буква В - Борса на реверса.

029973403.jpg?r=0Медна трифоларо на граф Роже I (1072-1101 г.) отсечена около 1098-1101 г. в Милето, Аверс ROC ERIVS COMES (граф Роже), Нормански рицар на кон държащ пика, Реверс MATER DN - MARIA, Богородица с младенеца в нейния скут, седяща на трон, Диаметър: 28.29 mm, тегло 6.19 гр.

it-roger1bg.jpg Златни тари на граф Роже I сечена в Месина, Аверс Т ("тау", т-образен кръст) и сфери , Реверс ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах („Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”), Размери 13x14mm, тегло 0.97 гр.


Най-големи промени, се извършват при Роже II, който управлява в продължение на почти половин век, обединява отново норманските владения в Италия и извършва парична реформа през 1140 г. Първата емисия сицилиански тари на Роже II е през периода на регенството на майка му Аделаида 1105 - 1111 г., и се различава от тази на баща му само с по-богато украсена „тау” на аверса. През 1112 г., една година от навършване на пълнолетие, граф Роже II издава нов тип тари, на които „Шахада”-та на реверса е намалена само до „Няма друг бог освен Аллах”, а часттаМухаммад е Негов пратеник елиминирана. През 1130 г. Роже II е коронован в Палермо като крал и две години по-късно, издава нов тип "християнски" тари в Сицилия. Концентричният дизайн на надписите, както и съдържанието им е променено. На аверса с три реда хоризонтални надписи е описан владетелят с легенда подобна на използваната от Абасидските и Фатимидски халифи: „ал му’тазз билля / ал малик руджар / ал мутазим”, в превод - „могъщият с помоща на Аллах (от бога) / крал Роже / великолепния”. На реверса е изобразен гръцки кръст и надпис IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Мюсюлманското заявление на вярата е вече напълно елиминирано.

123322.jpg123322N2.jpg


"Християнските тари" на Роже II, сечени между 1130 - 1140 г. в Месина, тегло 1.53 гр., Аверс ал му’тазз билля / ал малик руджар / ал мутазим”, в превод - „могъщият с помоща на Аллах (от бога) / крал Роже / великолепния”. Реверс гръцки кръст и надпис IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава".

Арабските куфически надписи на тарите от Салерно издавани след 1130 г. са четливи, което предполага, че кралят е поставил за ръководител на монетарницата арабски говорещ майстор. В Амалфи, обаче продължават да се секат тари с псевдо-куфически надписи чак до 1168 г. Паричната реформа на Роже II е отлично изяснена в статията на проф.Травайни, затова ще спомена само, че той дори и не прави и опит да наложи сребърния стандарт, характерен за западна Европа и Северна Италия, въпреки наличието на сребърни рудници в Сицилия и липсата на златни в цялото кралство, а въвеждайки сребърния дукат и 1/3 дукат (tercia ducalis) следва традиционното за Сицилия и Южна Италия, ромейско влияние.

029973406.jpg?r=0Златни тари от Салерно на Роже II (1105-1154 г.), като крал отсечена межу 1130-40 г., Аверс: ал-малик Руджар (крал Роже), Реверс: насир ал-Насраниях (защитник на христианството), тегло 1.23 гр.

029973420.jpg?r=0

Сребърен дукат(дукалис) на Роже II сравнен с хистаменона на Алексий I, за които става дума в статията на проф. Травайни. И нещо за дуката (в ляво)

029973417.jpg?r=0 Сребърен ducalis Роже II , Палермо след реформата, около 1140-1054 г., Аверс: +IC XC RG и IN ÆTERN, Исус Христос царува във вечноста, бюст на Христос Пантократор, Реверс: R DVX AP и R R SLS, Роже дук на Апулия и Роже крал на Сицилия. Изображения на сина му дук Роже III с доспехи и меч и крал Роже II с инсигнии на император държащи патриаршески кръст. Според друго тълкуване воинът представлява Роже I предаващ символите на властта на сина си. Дата на издаване/царуване AN лигатура R X, т.е. Anno regni decimo', или 1140 г, Диаметър 24mm., тегло 2.25 гр.

Въпреки някои незначителни промени, по-късните нормански крале следват установения от Роже II модел. В Сицилия, Гийом I Злия (1154-1166 г.) сече златни тари и медни фолари в Месина, а сребърни дукати и каруба в Палермо. На континента, сече златни тари с псевдо-куфическа епиграфика в Амалфи и медни фолари в Салерно. Гийом II Добрия (1166 г. – 1189 г.) продължава да емитира тари и фолари в Месина, и сребърни каруба в Палермо, но той заменя сребърния дукат (ducalis) на Палермо със сребърен apuliensis и миниатюрни apuliensis tercius. През 1168 г. в Амалфи за първи път се издават тари с четливи куфически надписи в два концентрични пръстена, с W (лат. Wilelmus / фр. Гийом/ нем.Вилхелм) на аверса и REX на реверса. Вероятно около 1180 г., Гийом II издава в Палермо втора емисия сребърни монети наречени четвърт tercenarii (или половин денаро), понякога се нарича половин denaro. Танкред 1190-1194 г.) за краткото си царуване успява да издаде няколко емисии, включително и със синовете си като съвладетели . Той сече златни тари, сребрърни четвърт tercenarii, и медни фолари в Сицилия, златни тари в Амалфи и Салерно и медни фолари в Салерно.

029973411.jpg?r=0Златни тари от Месина на Гийом II (1166-89 г.), Аверс: ал-малик Глуляим ал-тани - крал Гийом II и W и R (лат. Wilelmus / фр. Гийом, rex), Реверс: IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава".

029973413.jpg?r=0Златни тари от Салерно на Гийом II (1166-89 г.), Аверс: ал-малик Глуляим ал-тани - крал Гийом II и W (лат. Wilelmus / фр. Гийом), Реверс: насир ал-Насраниях - защитник на христианството.

H1105-L11236307.jpg

Гийом II Добрия (1166-1189 г.), Сребърен аpuliensis, Отсечен в Палермо преди 1180 г.

w21671.jpg Сребърна каруба на Гийом II Добрия (1166-1189 г.) сечена в Палермо, осемлъчна звезда ал-малик / Гюлиалим / ал-муазим - крал Гийом великолепният, Диаметър 8 мм, тегло 0.22 гр.

029973414.jpg?r=0Голяма медна трифоларо от Палермо, втора емисия на Гийом II Добрия, без написи с лъвска глава и палмово дърво, издадена след 1180 г., 10,76 гр.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 88
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Още не установили държавност и вече секат толкова монети .... Стоково - паричните отношения ще са били на висота в Западна Европа. Как се връзва това с концепцията за примитивното средновековно село, не знам... /sorry за ОТ и огромно МЕРСИ на Дрейк! :) /

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дрейк, за пореден път - страхотни материали и свършена работа.

Спандю, по моему отговор 1. на твоя въпрос е най-верен. Доста дълго време Схизмата практически не е особено важна за ежедневието на източните и западните християни, особено в смесените райони като Южна Италия и далматинските острови. Тежестта й се усеща повече около Четвъртия поход (съвсем обяснимо) и най-вече след като османците превземат Константинопол. Дотогава е имало огромен брой случаи и на сдобрявания, и на ефективни съслужения, абе - мешана скара. Това плаче за отделна тема.

Дрейк, норманите не заварват ли в Южна Италия и Сицилия работещи арабски и византийски монетарници, които просто да са продължили дейност под новата власт? Защото виждам доста имитации на византийски и арабски типове. Всъщност в Сицилия и арабските монетарници би трябвало да стъпват на по-стари, пак византийски. Или се лъжа?
Да не говорим, че норманите все пак идват от Нормандия, която има свои традиции в монетосеченето, най-вече по френски образец. Всичко това отговаря на въпроса на КГ как така тези хора имат ноу-хау за уреждането на тази важна дейност.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дрейк, норманите не заварват ли в Южна Италия и Сицилия работещи арабски и византийски монетарници, които просто да са продължили дейност под новата власт? Защото виждам доста имитации на византийски и арабски типове. Всъщност в Сицилия и арабските монетарници би трябвало да стъпват на по-стари, пак византийски. Или се лъжа?

Да не говорим, че норманите все пак идват от Нормандия, която има свои традиции в монетосеченето, най-вече по френски образец. Всичко това отговаря на въпроса на КГ как така тези хора имат ноу-хау за уреждането на тази важна дейност.

Ромейска (или ако предпочиташ византийска) монетарница в Сицилия е имало в Сиракуза от 643 г. до 878 г., но през X-XI век тя вече не съществува. В Южна Италия през XI век няма действаща ромейска монетарница. За последно през 830 – 840 г. има емисии от монетарницата на Неапол, който след това става дукство, формално васално на Романия и спира с монетосеченето. До последната четвърт на XI век в Южна Италия, действащи са само лангобардските монетарници на Салерно и Амалфи, които секат имитационни златни тари и медни фоларо.

В Сицилия норманите наистина заварват работещи арабски монетарници, тези в Палермо и Месина. Там се издават първите тари на Гискар, както и на следващите нормански владетели. Първоначално издават същите монети с името на владетеля, а в следващите емисии постепенно въвеждат нови християнски елементи. До последния нормански крал, в тези монетарници работят „сарацини” – в Палермо бербери и араби в Месина. За ръководители, са назначавани местни гърци и араби. На континента след завладяването на Салерно и превръщането му в столица на Гискар, местната монетарница става основна за дуковете на Апулия.

Великият граф на Сицилия и Калaбрия, Роже създава в Милето собствена монетарница, като си докарва работници араби и гърци от Сицилия, но надписите на неговите фоларо са на латински, а тарите му от Месина с куфически надписи. Нормандия си има собствено монетосечене, от времето на дук Ришар II (943-996 г.) са отсечени първите сребърни дение в Руан, около 970 – 980 г., които се различават от Каролингските дение само по надписите.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За това говорех, благодаря. Изчерпателен, както винаги :)

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Етапи при завоюването на Южна Италия и на Сицилия от норманите.

post-4986-0-87790500-1386965769_thumb.jp

Източник: Жан-Ив Фретинье. История на Сицилия.

http://www.helikon.bg/books/40/-История-на-Сицилия_172028.html

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Участието на норманите от Италия в Първия кръстоносен поход не е точно предмет на настоящата тема и все пак, ако все още не сте прочели на български (в превод на проф.Красимира Гагова) "Делата на Танкред" от Раул от Каен, то може да свалите хрониката на английски в превод на Bernard S. Bachrach от линка по долу:

http://bookfi.org/book/1412975

(The Gesta Tancredi Of Ralph Of Caen: A History Of The Normans On The First Crusade (Crusade Texts in Translation)

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

Едва ли някой би оспорил, че битките през Средновековието са били брутални и жестоки. Оръжията причинявали ужасяващи и често непоправими наранявания. Когато един воин отива на война, винаги е съществувал риск, че ще се загине или остане инвалид. Противно на съвременните филми или компютърни игри, рицарите и воините не са били безчуствени и безмозъчни машини за убиване. Кое е карало тези мъже да преодоляват страховете и инстинкта си за самосъхранение, да се сражават дори в безнадежни ситуации? Може би ще намерите част от отговора на този въпрос в статията „Куражът на норманите - Сравнително изследване на бойната риторика” от John R. Bliese

http://deremilitari.org/wp-content/uploads/2014/01/bliese.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Благодаря, Дрейк! Това изглежда много интересно и направо плаче за раздела с извори и изследвания.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

На 6 декември 1096 г. - Никулден, на пиратски кораб взет под наем срещу 6000 златни статера един нормански рицар заедно с воините си отплава на изток за да вземе участие в Първия кръстоносен поход. Ранен със стрела и пленен от ромейска ескадра, той заедно със сродника си Танкред е сред малцината благородници, които не дават васална клетва на Алексий Комнин. Участник в битката при Дорилеум и обсадата на Антиохия, той става един от най-доверените хора на принц Боемунд. Всъщност двамата са първи братовчеди и представители на норманската фамилия Отвил. Заедно подадат в плен на Данишмендите, но за разлика от Боемунд, неговият братовчед е продаден срещу значителна сума на ромейския император и хвърлен в тъмница, и това все още не е края на историята му …

Извинявам се, но ме мързи да превеждам и ако съм ви заинтригувал с този анонс то може да прочетете повече от статията на Джордж Т. Бийч „Нормано-италиански авантюрист на Изток: Ришар от Салерно 1097 – 1112”

http://www.freewebs.com/berthiersdesk/Richard%20of%20Salerno.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Бил съм само 1 ден в Сицилия и Палермо. Разгледах доколкото е възможно чрез екскурзия исторически места. На много места надписите са на 4 езика ! Латински, гръцки, арабски и еврейски !

Видях и замък - затвор където е бил хвърлен някакъв монах който вярвал и проповядвал преражденето и кармата и будистката теория за илюзорността на света ! И това в средновековното Норманско Кралство ! Такова не съм предполагал, че е възможно в средновековна Европа. Доказателствата бяха рисунките на стение на затвора оставени от монаха, който никога не излиза от затвора.  (В Палермо ме шокира че и пешеходци и коли сякаш специално се движеха само на червен светофар ! Такова не бях виждал никъде. И ужасите в подземията с хиляди балзамирани трупове на деца, старци, мъже и жени също ме удивиха. 1 ден а толкова впечатления. Добре че с мафията не със се срещал в Палермо.)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...