Норманите в Италия

[Drake]

Благодаря за добрия отзив! Ще ми трябва известно време за да продължа със Сицилиянското кралство, а и все още се надявам Глишев да се включи и напише нещо по темата.

Редактирано Декември 3, 2012 от Drake

[КГ125]

Изключително добро четиво!!!!! Изключително! А пък и май никой още не е писал за него както трябва!!!

[kramer]

Много добре разви Drake темата. Точно, в хронологическа последователност, изчерпателно. Плюсове.

[КГ125]

Слагайте, де! Плюсовете!

[kramer]

Издумках патроните. Наистина изчерпателно, и то само в три страници, без голословия.

[monte christo]

Значи, Христо Монтански - графът Опсикийски, все се кани да качи някоя и друга картинка за по-голямо пояснение, и все "не му остава време"... А за ракийца и киселчоци намира време посред зима, нали!? Дрейк, поредните акламации от моя страна

[Last roman]

Браво на Дрейк за труда!

[КГ125]

И на Дрейк, и на Монте Кристо за фотото!!!! Свършиха ми шапките да ги метам у въздуха!!!

Поздрави чудесен труд!

Редактирано Декември 4, 2012 от КГ125

[monte christo]

Е, няма само Романа да прави форумни дисертации - нека и Дрейк да се набута ))

[Frujin Assen]

Чудесно четиво, свалям шапка и стоя мирно с преклонена глава пред чудесния труд.

[monte christo]

За всички френскоезични в този форум, които се интересуват от норманите в Италия и Сицилия - фундаменталния труд на Фердинанд Шаландон "Histoire de la domination normande en Italie et en Sicile" в .pdf

http://archive.org/details/histoiredeladomi01chal

http://archive.org/details/histoiredeladomi02chal

[Drake]

Чудесно графе! Ф. Шаландон и неговото произведение за дълъг период са били и в значителна част все още са неоспорим авторитет и класика за всички занимаващи се въпросната тема. За да не откривам топлата вода, ще цитирам един друг историк Ричард Браун:

By 1900, five separate historiographical trends can be identified: the literary tradition, narrative accounts with various chronological limits, monographs on specific, sometimes very specific subjects often grounded in examining particular communities, biographical studies[34] and collections of primary material. It was Ferdinand Chalandon[35] who provided a synthesis of these trends in his two volume work[36] published in 1907[37]. The book is divided into three parts dealing respectively with the conquest down to 1130, the monarchy 1130-1194 and the institutions and the first volume is prefaced by a discussion of the available sources and an extensive bibliography. Unlike Delarc’s study of 1883, Chalandon’s work remains the most substantial study of the Normans and though the details of what he wrote a hundred years ago have in places been modified, it remains the single most important work available to historians.

Such was the dominance of Chalandon’s perspective of the Normans that there was little attempt to modify his views until after 1945.

[glishev]

А, благодаря, графе, това е повече от прекрасно!

У мен има една нелоша, популярна Histoire de Sicile, но това ще ми дойде дюшеш.

Дрейк, темите ти за ал-Маджус и за сицилийските нормани наистина са чудесни. Заради такива си струва да почете човек тук.

Редактирано Декември 19, 2012 от glishev

[Южняк]

Дрейк, благодарности за четивото. На един дъх.

[monte christo]

Навярно тези от вас, които се интересуват от историята на Византия знаят много добре кой е Безобразов. Възможно е пък и да не са чували въобще за него?!? Както и да е. За другите би било интересно да прочетат неговата монография относно Боемунд Тарентски. Тази интересна история, завършена от Павел Владимирович и публикувана в един брой от журналите на Министерството на просветата през далечната 1883 г. трябва да стане достояние на всички, които ги мързи да четат неповторимата Алексиада от вездесъщата Анна Комнина

Подарък от графчето!

Безобразов, Павел Владимирович - Боэмунд Тарентский.pdf

[КГ125]

Ни ще да съ отвори!

[monte christo]

Е, как да не иска бре? Tи да не си с архаична машина като моята[1] и PDF да ти прави мизерии, натоварвайки рам-паметта? Adobe, Foxit, STDU Viewer? Не вярвам с тях да има проблем.

[1] машинката ми е на 9 г. и я наричам Дарт Вейдър - почти нищо не остана от нея, а само ъпгрейд. Вече е "супермощна" - 768 МБ RAM, а иначе процесорът от време оно е направо да си *бе майката - 2.01 ГХц ))))

[КГ125]

Ха, отвори ся!

[Drake]

Преди няколко месеца попаднах на интересна и доста обширна статия на проф. Лучия Травайни, посветена на монетосеченето, паричното обръщение и обмена в норманска Италия. Струва ми се, че тя може да обогати темата, която до тук има по-скоро военно-политически акцент. Поради големия и обем, си позволих да я разделя на две части, като не съм приложил бележките под линия, които са съизмерими като големина с изложението на статията. Преводът е мой, както и допълненията в скоби. Използвал съм термини като Византия, византийски и др. за да бъда максимално близък до оригинала. Предлагам ви първата част, а ако представлява интерес ще продължа по-нататък и с втората част.

[Drake]

НОРМАНИТЕ МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ И ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ

проф. Лучия Травайни

преводна статия

Когато предмет на обсъждане са теми като парични сделки и обмен включващи норманите в Италия, Византия и ислямския свят, учените са предпазливи, използвайки термини като влияние (има ли култура донор?), заимстване (то е остатъчно, съвременно, или антикварно?) и пропаганда, която със сигурност играе роля в норманското мислене и практика. Какво имаме предвид под "норманите в Италия"? Има най-малко три или четири нормански Италии: византийска, лангобардска, мюсюлманска, и френско-норманска, всяка от които има свои собствени парични традиции, различни една от друга, добре засвидетелствани в грамоти и находки. Много от границите в средновековна Италия са доста мобилни и със сигурност са съществували през разглеждания период - единадесети и дванадесети век.

Парични сделки и обмен в норманска Италия

Започвам с кратко резюме на паричните зони в южната част на Италия, през единадесети век и как те се променят в дванадесети век. По време на норманското завоевание на Южна Италия и Сицилия има основно три различни области: Апулия, Кампания и Калабрия. В Апулия, византийските монети са използвани по-последователно, отколкото където и да е другаде, въпреки че употребата им среща конкуренцията на лангобардски монети сечени в Салерно и от сребърни денари от север(на Италия). До средата на единадесети век, лангобардското монетосечене е използвано в северната част на Апулия, находка от Ордона съдържа само един хистаменон на Василий II и Константин VIII срещу 147 тари на Амалфи или Салерно, ранните типове на които трудно могат да бъдат разграничени един от друг.

Денари сечени в Павия (papienses) се появат в грамоти от 1060 г. нататък, така и в находки, въпреки че те не могат да се датират точно, понеже дори и официално изтеглени от обръщение, тези papienses остават дълго след това в употреба. Далеч по-многобройни са откритите византийски фолиси, както ще видим по-късно. Необходимо е да отбележим разликите между двата вида златни монети в обръщение, тежкия хистаменон с тегло около 4,5 гр., и по-леката тари или четвърт динар, с тегло първоначално малко над един грам (1,05 гр.), която по-късно олеква до 0,89 гр. В Кампания местните монетарници на Амалфи и Салерно секат (имитационни) тари от края на десети век, но (медните) византийски фолиси са в обща употреба и постепенно се заменят от Салернитански фолари,

които са емитирани от средата на единадесети век, като Филип Гриърсън показа преди повече от четиридесет години доказателства за контрамаркиране, практика, заимствана от Византия. Накрая, във византийската тема Калабрия, византийските фолиси широко се използват най-малко до края на единадесети век, но към края на десети век златните сицилиански тари с арабски надписи стават основна златна монета. Това е видно от писмени свидетелства, показващи че тари се акумулират в съкровищниците на калабрийските манастири, както и стойността на поземлените имоти се посочват в тари. Данъци и парични наказания са посочени в номизми, но това не означава, че подобни монети са използвани в реалните плащания.

Едно проучване на разпределението на византийското монетосечене в тези области хвърля светлина върху някои изненадващи факти. Византийските златни монети практически несъществуват в археологическите находки, въпреки многото препратки към тях в писмени документи, особено от Апулия. Има едва няколко златни номизми в находки или частни колекции, в контраст с многобройните находки от анонимни фолиси, които са документирани. Най-късният тип номизми, които са представени в италианските групови находки е хистаменонът на Василий II и Константин VIII, а дори и той се среща само три пъти досега в групови находки, като единичен екземпляр и в два от случаите очевидно е уникат, ценен най-вероятно по "религиозни" причини, обсъдени по-долу, а не като монета.

Оскъдността на веществени доказателства контрастира с многото византийски златни монети, описвани често в пълни подробности в южноиталианските грамоти. Сесил Морисън написа превъзходно есе на тема michaelaton (νόμισμα μιχαηλᾶτον) и сродните монети, а има и полезен сборник с подобни имена в том 3 на Dumbarton Oaks Catalogue. Едно от обясненията е, че прогресивната девалвация не насърчава натрупването на съкровища, защото ние знаем как византийското злато девалвира през този период. Собствениците искали да се отърват от девалвираните монети в тяхно владение, въпреки че същевременно е възможно и някои да се презапасяват в очакване на още по-лоши времена, независимо от тезата на Лъв VI (886-912 г.), че всички официални монети, емитирани от император, древни или съвременни, трябва да се приемат като законно платежно средство.

Друга причина за ненамиране на повече византийски златни монети от единадесетия век в Италия би била, че тари с по-ниската си стойност и възможностите за по-гъвкаво използване, станала най-приемлива високостойностна валута в региона, макар че тари в Апулия се появяват основно в северната и част (Капитаната). Дори византийска Калабрия последователно използва сицилиански тари преди норманското завоевание. По-малка златна деноминация като тари наистина е по-подходяща монета за процъфтяваща икономика, свидетелство, за което са монументалните паметници, такива като романски църкви и скулптури от това време.

Даренията в злато могли да бъдат много големи. Огромни суми от византийски златни монети дарява Робер Гискар на абатството на Монтекасино, общо 149 фунта злато. За разлика от него византийският император Константин IX, ежегодно дарява на Монтекасино само два фунта злато. През 1076 г. Михаил VII Дука увеличава дарението до 24 златни фунта годишно, но за съжаление на абатството той е детрониран две години по-късно. В сумите, дарени от Робер Гискар на Монтекасино, византийските монети все още заемат почетно място. Много вероятно е, че Робер е бил в състояние да събере големи количества византийско злато, най-малко след като ограбва много богати манастири в Южна Италия (най-вече в Калабрия и Базиликата).

Но реалните златни монети, които циркулират в земите завладени от Гискар са тари, а той не се и опитва да възстанови по-големия златен номинал в своите монетарници, като продължава да емитира тари, след като взема Амалфи през 1073 г. и Салерно в 1076 г., както и по-рано прави (след като превзема) в Палермо през 1072 г. Много по-късно, през дванадесети век, крал Роже II се задължава да заплати сумата от 600 скифати на папата, като на свой феодален сеньор, но вероятно той плаща сумата в собствените си сицилиански тари, считайки по 4 от тях за всяка 1 скифата. Сицилианските тари по това време се превръщат в добре утвърдена валута в Средиземно море, като също се използват и от италианците на Северна Италия търгуващи със Сицилия.

Византийски медни монети, за разлика от златните, са откривани в големи количества и то с ярко изразени регионални различия. Фолисите на Роман I (920-944 г.) са най-многобройни в Кампания, анонимни фолиси от клас C (ок. 1034-1041 г.) в Калабрия, а фолиси от периода 1057-1071 г. в Апулия. Тези регионални различия изглежда отговарят на различните фази в политическата и военна история на византийска Италия. Фолисите на Роман I в Кампания трябва да са пребивавали в обръщение дълго време, въпреки че в крайна сметка са заменени от местни фолари, сечени от Гизулф II. Тези от клас С в Калабрия, отразяват военните операции на Георги Маниак през 30-те 40-те години на XI век и остават в обръщение до въвеждането на емисиите на (граф) Роже I ок. 1085-87 г., като първият му вид фоларо е имитация на византийски фолис. Също така не е изненадващо, че най-късните фолиси са тези, които са намерени в Апулия, която е арена на последната византийска съпротива.

Тези данни изискват обновяване, което аз не съм в състояние да направя систематично, но нови материали от Калабрия, представени съвместно от Ермано Арслан, изглежда потвърждават този модел за единадесети век, въпреки че включват по-голям брой от находки на медни нормански монети, те все пак остават по-малко като количество от тези на византийските фолиси. Вероятно се извършва постепенна подмяна на монетите в обръщение, след като консолидирали властта и контрола над завзетите територии, норманите са в състояние да въвеждат свои собствени нови монети и постепенно да изземат старите. Те също така въвеждат медни монети в Сицилия, където под властта на арабите са използвани само златни и сребърни монети.

Норманите по различни способи се опитват да контролират вътрешната циркулация на златни монети. Данните от групови находки от Сицилия и Южна Италия показват последователна демонетизация (изземване). Първо се отменя употребата на ислямските четвърт динари, оставяйки само нормански монети, както такива с арабски куфически надписи, така и монети с (гръцката буква) „Тау” на аверса в качеството на основен тип, а по-късно остават в обръщение само тари с кръст. Важно е да се отбележи, че никога не са откривани нормански тари смесени с чуждестранни златни монети. Знаем, че арабските търговци в Палермо през 1140 г. са задължени да обменят своите Алморавидски динари или динари на Триполи в местната монетарница.

Палермо и Месина са единствените монетарници, произвеждащи сицилиански тари, които са използвани в цялото кралство до северните му граници, както показва групова находка от Монтекасино. Чуждестранните търговци, пристигащи в други пристанища на Сицилия и Южна Италия, би трябвало да обменят монетите си на място. Много е вероятно, че във всеки по-голям търговски център са съществували кантори за обмяна на пари и контрол на теглото им, и тези центрове да са под контрола на короната. Тарите са харчени според теглото им. Съкровището от Монтекасино, показва колко различни по тегло и размери тари съществуват, а за добрите търговски практики е много важно мерките и теглилките да са надежни и контролирани.

В Сицилийските грамоти често се посочват суми тари, използвайки следните стереотипни фрази като ad pondus Panormi, или ad pondus Messane. Ние знаем, че има малка разлика между унциите на Палермо и Месина, но указването на специфично тегло може да се отнася и до факта, че теглото трябва да бъде гарантирано и защитавано от официалния контрол и сертифицирани теглилки. През 1140 г. Роже II предприема стъпки, за уеднаквяване на различните парични традиции в своето кралство, като създава нова парична система, както е посочена по-долу, разчетните парични единици са посочени с курсив (и подчертани).

solidus regalis tari Siciliani ducalis tercia ducalis grain follaro

1 4 12 36 72 288

1 3 9 18 72

1 3 6 24

1 2 8

Тази парична система представлява смесица от византийски и ислямски елементи. Новият сребърен дукат (ducalis), създаден през 1140 г. е една дванадесета от solidus regalis (разчетна парична единица), точно както съотношението на византийския милиарисион към номизмата. Сицилианските тари стават монетите с най-висока стойност използвани в кралството. Разчетната единица - унция тари има стойност от 30 тари, а следващата solidus regalis, на стойност от 4 тари. При налагането на новата парична система в кралството, основана на сицилиански тари, крал Роже II запазва местните традиции, като златните тари на Амалфи и Салерно циркулиращи в Кампания, чиято стойност е близо 1/2 от тази сицилиански тари.

Амалфитанските тари се считат за малко по-ценни от Салернитанските, но и двата типа се използват в Кампания като монети със средна стойност, подобно на сребърните дукати в Апулия. За щастие, въвеждането на сребърния дукат предизвиква яростната опозиция на историка Фалко от Беневенто, тъй като неговия разказ е единствения източник, който имаме за реформата. Той ни дава оценките си за ситуацията преди и след реформата, което ни позволява да разберем, какво всъщност става. Новата монета – дукатът се въвежда със стойност 8 ромесини (romesinae), които пък се изтеглят от обръщение. Крал Роже II въвежда и нова малка медна монета (която отново се нарича фоларо) равностойна на 1/3 ромесина. Премахнатите ромесини, преди се считаха за стари византийски фолиси останали в обръщение до 1140 г., но това тълкуване понастоящем се отхвърля.

Норманите въвеждат нови монети и стандарти, а също и значително намалят теглото на медните монети в Южна Италия, както се случва във Византийската империя с реформата на Алексий I от 1092 г. „Romesinae" най-вероятно са билоновите дение сечени в Руан (дукство Нормандия), както за първи път е предложено от Гриърсън и аз споделям тази гледна точка, тъй като в действителност дение от Руан са откривани в единични и групови находки в много части на Южна Италия. Що се отнася до дуката, новата кралска монета съдържаща 60 % сребро, тя е предназначена да замени чуждестранните билонови монети в най-бунтовната провиция на кралството – Апулия и изглежда „византийска” в много отношения. Подобно на много византийски монети, дукатът е скифата, на изпъкналата му страна е изобразен бюст на Христос Пантократор, а на вдлъбнатата страна крал Роже II облечен като византийски император и неговия син, дук Роже III с доспехи, държащи лабарум.

Майкъл Хенди е първия, който сравнява типовете на дукатите с инфлационния хистаменон на Алексий I , който също е скифата, има подобен бюст на Христос Пантократор, а на реверса са изобразени изправени Св.Димитър и Алексий I държащи лабарум. Този тип (хистаменон) е сечен в Солун ок.1082-85 г., по време на войната с норманите водени от Робер Гискар. Хенди предположил, че дуката (ducalis) е точно копие (на хистаменона), при положение, че норманите могли да се сдобият с голямо количество от тези монети и са ги съхранили в някоя тяхна съкровищница до копирането им през 1140 г. Хипотезата за директно копиране, обаче едва ли е вярна, а по-скоро има културно и иконографско заимстване. През 1140 г. норманите от Сицилия са вече способни да създават свои собствени изображения, заимствайки елементи от различни култури.

Още преди коронацията си през 1130 г., Роже II се изобразява (на монети) с одежди и инсигнии на византийски император, при все, че избягва спорни титли и се описва просто като R/II. Пример за заимстване от класическата литература е използването на титлата ANAX, несрещана преди в надписите на монети, върху медната фоларо от Месина на Роже II, сечена скоро след 1130 г., време, когато е необходимо да се намерят нови титли за новия крал. Един случай на заимстване от антична монета от Региум, а също и на ориенталско влияние е фоларо от Месина, втора емисия на крал Гийом II (Вилхелм II Добрия / лат. Willelmus II), на която е изобразена лъвска глава. Гриърсън предполага, че новите корубести дукати, въведени от Роже II през 1140 г. може да са изработени византийски работници, но Роже II издава скифати още като граф, около 1112 – 1120 г. и те може да са произведени от местни работници, вдъхновени от византийски монети. По този начин норманска Италия създава чрез "заимстване" сложна и зряла форма на изразяване...

Редактирано Март 22, 2013 от Drake

[КГ125]

Много благодаря, Дрейк!!!!

[Aspandiat]

Малко ОТ. В интересната статия, която е пуснал Дрейк, прочетох следното:

Даренията в злато могли да бъдат много големи. Огромни суми от византийски златни монети дарява Робер Гискар на абатството на Монтекасино, общо 149 фунта злато. За разлика от него византийският император Константин IX, ежегодно дарява на Монтекасино само два фунта злато. През 1076 г. Михаил VII Дука увеличава дарението до 24 златни фунта годишно, но за съжаление на абатството той е детрониран две години по-късно.

Някой може ли да хвърли светлина върху тези действия на императорите. Имам предвид следното: ако по времето на Константин Мономах Източната и Западната църкви не са в схизма и не е учудващо императорът да се изявява като ктитор на един католически манастир, защо ктиторството на католически манастир продължала и при Михаил Дука, когато двете църкви са в схизма от 22 години? Значи ли това следното:

1. Към 1076 г. схизмата е реалност само на най-високо църковно ниво, а на ниво среден клир и манастири тя реално липсва.

2. Към 1076 г. схизмата е реалност и на ниво среден клир и манастири, но Михаил Дука прави дарението като реверанс към католическата църква, защото се надява на западна помощ срещу селджуците в Мала Азия.

3. Към 1076 г. схизмата е реалност и на ниво среден клир и манастири, но дарението на Михаил Дука е направено по инерция от предишните десетилетия.

[Drake]

Според мен, отговор №2 е най-вероятен, но трябва да се споменат няколко специфични особености:

- През ранното Средновековие Монтекасино е най-почитаният и влиятелен манастир в Италия, основан от Св. Бенедикт, дал на Ватикана няколко папи, кардинали, църковни деятели и историци като Павел Дякон, Лъв Остийски и др. В края на X век група гръцки монаси (бежанци от атакуваната от сарацини Калабрия) начело със абата си Нил Младши (Όσιος Νεῖλος ὁ Νέος) намират убежище за няколко години в манастира (Св. Нил е почитан като светец от католици и православни).

- Сред ктиторите му освен ромейски императори (още през 912 г. е издадена грамота от император Лъв VI, гарантираща особени привилегии на обителта ), лангобардски принцове, нормански графове, унгарски крале от династията на Арпадите и т.н., са и почти всички императори на Свещената Римска Империя, като поне четирима от тях го посещават лично през XI век.

- Личните качества на абат Дезидерий (по-късно папа Виктор III), който е доверен емисар и посредник в конфликтни преговори на трима папи - Николай II, Александър II и Григорий VII. Той е абат от 1058 г. до 1086 г., обновява сградите на манастира с помоща на майстори и зографи ромеи, като пред това изпраща пратеници в Константинопол през 1066 г. с предлог да закупят материали, като неговите пратеници са приети от император Роман Диоген.

"... Итак, отправив в вышеназванный царственный град одного из братьев с письмами к императору и золотом весом в 36 фунтов, он поручил ему изготовить там золотую плиту на фасаде алтаря с драгоценными камнями и прелестными смальтами, и велел выложить этими смальтами некоторые истории из евангелия, но зато почти все истории чудес блаженного Бенедикта. Этого отправившегося в путь нашего собрата император Роман (Диоген) весьма почтительно принял и, пока тот там находился, вместе со всеми своими людьми обходился с ним почтительно и с уважением, и предоставил ему императорское разрешение и возможность делать там все предметы, какие он захочет...

... Около этих дней Михаил (VII Дука), император Константинопольский, прислал отцу Дезидерию через послов, которых тот отправлял к нему, многочисленные дары 328, прося, чтобы они усердно молились о милости всемогущего Бога для него и его детей и для положения его империи. Кроме того, из уважения к отцу Бенедикту и ради спасения своей души он также посредством запечатанной золотой буллой грамоты постановил, чтобы этот монастырь каждый год получал из дворца Константинопольской империи по 24 фунта золота и по четыре покрова для поддержания нашей общины...

CHRONICA MONASTERII CASINENSIS

КНИГА III

Редактирано Март 23, 2013 от Drake

[КГ125]

Вероятно в дъното стои политиката - всеки господар се стреми да е в добри отношения с религиозните институции в съответната област. Може би има място и т.1 - какво знаем за това как се обособява границата между католици и православни веднага след схизмата? Как се решава кой какъв е, кой манастир към кого е.... Пък и религиознитя разрив какви първоначални политически измерения има? Изглежда, че политическият процес е по-бавен, в т.ч. и "надолу" в църковните структури?

[Aspandiat]

Според мен, отговор №2 е най-вероятен, но трябва да се споменат няколко специфични особености:

Мда. Забележи и ръста в размера на дарението. При Мономах е 2 либри, при Дука - 24. Ръст 12 пъти.