Разликата между субект на престъпление и наказателноотговорно лице ?

[Monarh]

Каква е разликата между субект на престъпление и наказателноотговорно лице ? Например през 2006 г. едно 9 -годишно момче беше убило свой връстник . Това момче в случая е субект на престъпление , но не е наказателноотговорно лице , тъй като е малолетен .Значи субект на престъпление може да е всеки човек , но наказателнотговорно лице може да е само лице , което е достигнало определена възраст и е вменяемо ? Правилен ли е изводът ми ? Ще се радвам КГ125 и другите юристи да споделят мнението си по въпроса . Поздрави !!!

[КГ125]

Субект на престъплението, т.е. извършител, може да бъде всеки. Наказателноотговорен е този субект на престъплението, който отговаря на критериите за наказателноотговорно лице на чл.31 от НК - вменяемо и навършило 18 г. лице, или навършило 14 г. лице, но още не 18 г., което разбира свойството и значението на извършеното.

Разбира се, наказателно неотговорното лице не би се разминало със съответни мерки за въздействие или лечение- или психиатрия, или, ако е малолетно - съответните мерки по специалния закон.

Редактирано Април 18, 2012 от КГ125

[Galahad]

Не е точно така. НОЛ са лицата, които може да носят нак. отговорност - вменяеми и т.н. Субект на престъпление е лицето, които отговаря на необходимите признаци за да извърши дадено престъпление. Поняког а не е достатъчно някой само да е пълнолетен и вменяем, а трябва да притежава и някои допълнителни качества за да може да извърши дадено престъпление - такива са напр. "Длъжностно лице", "родител", "военнослужещ" и т.н. По тази причина за обида на моделатор може да слагаме само бан, а не да тикваме в затвора като за обида от военнослужещ на командир пред строя.

Когато започнеш да изучаваш Специалната част, то за всяко престъпление ще трябва да можеш да посочиш кой може да е субект на конкретното престъпление - дали може да е всеки, дали може да е само длъж. лице, родител и т.н.

[КГ125]

A, да, в теоритичен план субект е този, който тоговаря на признаците да извърши престъплението. В конкретен план разбира се, това би бил извършителят.

П. Петров пита или по-скоро сочи разликата между субект и нак. отг. лице. Да, тя може да се разгледа и така - субект е този, който отговаря на признаците да го извърши, нак. отг. лице е това, което отговаря на критериите на НК за годност да носи наказателна отговорност. Ако приемем, че наказателнонеотговорното лице изобщо не може да е субект на престъпление и че извършеното от него престъпно деяние изобщо не е престъпление.

В този случай, имаме общи признаци на субекта на престъплението, т.е. характеристиките на наказателноотговорното лице, и специални такива - за отделни престъпления, например субект на повечето военни престъпления може да бъде военнослужещ само.

От друга страна, някъде в теорията се среща и хипотеза, в която едно лице е субект на престъпление, но не е наказателноотговорно. Може да се разсъждава над правната фигура на "престъпното обстоятелство". ГПК допуска такъв иск (чл.124, ал.5 от ГПК вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК във вр. с чл.33, ал.2 от НК), ако наказателната отговорност не е възможна, в една от хипотезите поради последваща невменяемост на лицето. Излиза, че може да има престъпление и субект, но той да не е наказателноотговорно лице?

Във всеки случай, за да не стават грешки, следвайте си учебника и това, което Галахад е написал във второто мнение, то е изчерпателно и точно.

ПП

Всъщност да, Галахад, съвсем правилно ти е мнението.

Редактирано Април 19, 2012 от КГ125

[insighting]

  Цитирай

Например през 2006 г. едно 9 -годишно момче беше убило свой връстник. Това момче в случая е субект на престъпление, но не е наказателноотговорно лице, тъй като е малолетен.

Принципните предпоставки, при които едно лице може, като субект на престъпление, да носи наказателна отговорност се разглеждат в общата част на Наказателния кодекс. Визират се отделни елементи от субективната страна на извършеното деяние, психическата нормалност и възрастта на престъпния деец. Ако той не е искал този резултат, то деянието е извършено при евентуален умисъл. Например, деецът допуска, че може да настъпи такъв резултат при побой, но се отнася безразлично към това. При освобождаване от наказание и наказателна отговорност се налагат мерки за обществено въздействие и възпитание.

[DendroaspisP]

При неизбежна отбрана и крайна необходимост, въпреки наличието на вина, няма наказателна отговорност.

Обаче, по чл.46 ЗЗД има ли отговорност (гражданска и по-конкретно деликтна) за причинените вреди, причинени при неизбежна отбрана или крайна необходимост? С други думи, нарушено ли е общото правило, че няма отговорност без вина в този случай?

[Galahad]

Това последното нещо не го разбрах. При неизбежната отбрана няма отговорност за вреди, а само при крайната необходимост.

  Цитирай

Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди

Като конструктивна схема крайната необходимост си е своего рода неоснователно обогатяване, защото се причиняват вреди, за да се предотвратят по-големи вреди. Но се компенсират само причинените вреди, а няма подялба на ползата. Напр. взимаш чужд пожарогасител и си изгасяш колата, в която има куфар с 1мл.€ докато пожарът е още малък. Собственика на пожарогаситела обаче получава само ново зареждане на пожарогаситела, но не и дял от стойността на спасеното с неговия пожарогасител имущество.

Иначе гражданското право по отношение на вината е извратено и предвижда безвиновна отговорност. Макар на мен да не ми се струва безвиновно да се поставят саксии по первазите така, че лесно да могат да паднат или да се пуснат добичетата да правят бели.

[DendroaspisP]

  On 20.04.2012 г. at 17:28, Galahad said:

Това последното нещо не го разбрах. При неизбежната отбрана няма отговорност за вреди, а само при крайната необходимост...

Така е. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Но защо?

А защо при крайна необходимост има, след като и в двата случая не се носи наказателна отговорност?

[DendroaspisP]

  On 20.04.2012 г. at 17:28, Galahad said:

... Иначе гражданското право по отношение на вината е извратено и предвижда безвиновна отговорност. ...

Е, това е великото на гражданското право! Винаги в него има правна логика, която е далеч по-интелигентна от формалната логика на наказателното (то и няма как да е в тази материя, свързана не с обезщетяване, а с наказание).

А разликата е много проста - степента на обществена опасност (престъпление-деликт-"гражданско" неизпълнение), според субективния критерий на законодателя (приемаме, че е правно грамотен, за да не го бъркаме с днешните правно и изобщо невежи народни прЕдставители).

Редактирано Април 20, 2012 от DendroaspisP

[Galahad]

  On 20.04.2012 г. at 17:41, DendroaspisP said:

Така е. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Но защо?

А защо при крайна необходимост има, след като и в двата случая не се носи наказателна отговорност?

Аха! Сега разбрах. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно нападение. При неизбежната отбрана потърпевшия е и този, който е извършил нещо противоправно и не може да се облагодетелства от това. При крайната необходимост потърпевшият вина за възникването на обстоятелството наложило да се прибегне до тези извънредни мерки. Тъй че няма пречка той да черпи права, защото от негова страна няма противоправно поведение.

[DendroaspisP]

  On 20.04.2012 г. at 19:35, Galahad said:

Аха! Сега разбрах. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно нападение. При неизбежната отбрана потърпевшия е и този, който е извършил нещо противоправно и не може да се облагодетелства от това. При крайната необходимост потърпевшият вина за възникването на обстоятелството наложило да се прибегне до тези извънредни мерки. Тъй че няма пречка той да черпи права, защото от негова страна няма противоправно поведение.

Чл.46 ЗЗД винаги ме е кефил като стар накит от стари прадеди с дъх на старите римляни и усещането им за право (нека Алвата като лаик, лЕберал и модерен пацифист си разправя, че правото не е наука - в този случай, винаги се сещам за онази старица и Ян Хус на кладата - свещена простота ).

И при неизбежна отбрана и при крайна необходимост не се носи наказателна и гражданска отговорност поради една причина - липса на противоправност като елемент от ФС (така не е изпълнен нито състава за престъпление, нито този по чл.45 ЗЗД за деликтна отговорност с неговите пет елемента). Така не се осъществява състава и на престъплението и на деликтната отговорност. Но при крайна необходимост, законът мъдро казва, че се носи отговорност за претърпените вреди. Но не казва от кого. Отговорността се носи не от извършителя, а от този, чийто най-ценни блага са били защитени. Може и да е извършителят, но не като такъв, а като носител на защитени най-ценнни блага.

А това си означава в прав текст - отговорност без вина като принципна концепция, но пък е справедлива.

Редактирано Април 20, 2012 от DendroaspisP

[самотния вълк]

Няма разлика

Според Иван Ненов "субект на престъпление може да бъде само вменяемият, достигнал до определена възраст човек".

От друга страна имаме състави на престъпления, които изискват и определени качества от субекта на престъплението. Христоматиен в теорията е примерът, че жена не може да бъде субект на престъплението изнасилване като извършител, но може да бъде субект в останалите две форми на съучастие - подбудител и помагач.

[Plamensito]

  On 7.06.2013 г. at 6:58, самотния вълк said:

Няма разлика

Според Иван Ненов "субект на престъпление може да бъде само вменяемият, достигнал до определена възраст човек".

От друга страна имаме състави на престъпления, които изискват и определени качества от субекта на престъплението. Христоматиен в теорията е примерът, че жена не може да бъде субект на престъплението изнасилване като извършител, но може да бъде субект в останалите две форми на съучастие - подбудител и помагач.

Това е абсолютна глупост, каквато глупост е цялата "теория" на болшевика Иван Ненов служил на СССР и на пролетарската наука.

Няма как субект на престъпление и наказателноотговорно лице да е едно и също нещо.

Ако приемем, че малолетният не е субект на наказателното право, то ще се стигне до абсурния извод, че по отношение на малолетен нападател не би могло да се осъществи неизбежна отбрана от страна на едно трето лице.

Абсурдите на Иван Ненов продължават в много направления. Така съветският капацитет смята, че "наказуемостта създавала противоправността" хахахахахах. Когато е вярно обратното, именно защото е противоправно затова е накузуемо. Ето защо съществуват противоправни, но ненаказуеми деяние (напр. чл. 12 ал. 4).

В крайна сметка авторът на темата е напълно прав!

Субект на НП е всеки човек независимо дали е луд, малолетен и т.н.

Наказателноотговорен е само тоя който може да съобразява поведението спрямо правните повели, т.е. здравият и достигнал определена възраст човек.

Не бива да се смесва обаче "разумението" по чл. 31 ал. 2 с невменяемостта по чл. 33.

В първия случай лицето е вменяемо, но му лиспва разумение, не е достатъчно узряло за да схваща някои моменти.

Редактирано Август 19, 2013 от Plamensito

[Galahad]

Много от нещата в учебника на Ненов си ги има и преди него. Комунистическата му мисъл се проявя при излагането на материала, като го представя като една единствена позиция, а не като по-старите автори, които при дискусионни въпроси представят различните виждания. Тъй или иначе това, за което говорим не е изобретение на Ненов, а си го има много по-отдавна.

Не винаги е необходимо да има човек вършещ престъпление за да се стигне до неизбежна отбрана или крайна необходимост. Може да се отбраняваме от някое животно, а може също да влезем нощем в къщата на някой ако тя гори за да изнесем изпаднали в безсъзнание собственик, макар само по себе си влизането в нечие жилище без съгласие на собственика да си е престъпление.

Редактирано Август 19, 2013 от Galahad

[Plamensito]

  On 19.08.2013 г. at 21:09, Galahad said:

Много от нещата в учебника на Ненов си ги има и преди него. Комунистическата му мисъл се проявя при излагането на материала, като го представя като една единствена позиция, а не като по-старите автори, които при дискусионни въпроси представят различните виждания. Тъй или иначе това, за което говорим не е изобретение на Ненов, а си го има много по-отдавна.

Не винаги е необходимо да има човек вършещ престъпление за да се стигне до неизбежна отбрана или крайна необходимост. Може да се отбраняваме от някое животно, а може също да влезем нощем в къщата на някой ако тя гори за да изнесем изпаднали в безсъзнание собственик, макар само по себе си влизането в нечие жилище без съгласие на собственика да си е престъпление.

Разбира се, че Иван Ненов не е открил топлата вода. По тия въпроси са говорили още мноооого преди Ненов.

По известни автори по тия въпроси са von Liszt, Hifter, Binding, M.E Mayer, Radbruch, а защо не и Berner, а и много, много други.

Все пак съвременното материално Наказателното право започва да се развива теоретично след Бамбергската криминална конституция от 1507 година в Свещената римска империя (967-1806) като по известни нейни автори са Albertus Gaudinos, който пръв е разграничил криминалната от гражданската неправда в книгата Tractatus de maleficiis от 1299 година и благодарение на него де факто и де юре се е образувала фигурата на прокурора (но тия въпроси засягат предимно процеса). Да не забравяме Grolman, който през 1797 година е разсъждавал теоретично сериозно върху negligentia (несъзнавана непредпазливост) и др. автори.

Не случайно Германия е майка на Наказателното право, защото е наследник на Свещената римска империя (това е самата Германия, Първия райх)

Та имах предвид, човече, че ако признаваш малолетния не за субект на НП, а за обект, как би се притекал на помощ на пострадал нападнат от малолетен и да му причиниш вреди (ако се налага), за да отблъснеш нападението? Та в тоя смисъл ти няма да имаш това ПРАВО. Значи според Ненов (а и твърдо според Манчев) те не са субекти, тъй като са малолетни, а тогава какво са юридически? Животни? Очевидно - не.

Така че не е редно да се говори за субект на престъпление (и законът не го прави), а за субект на Наказателното право и за наказателноотговорно лице.

С термина субект на НП, ние вече можем да обхванем не само лицата, способни да носят вина и да понесат наказание, но и тия, които вършат само противоправни деяния (малолетни, луди, временно невменяеми).

А с термина наказателноотговорно лице (използван в НК) обхваща по-тесен кръг лица, само СПОСОБНИТЕ ДА НОСЯТ ВИНА (Т.Е. ВМЕНЯЕМИТЕ И ДОСТИГНАЛИТЕ ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ ЛИЦА).

Само последните биха могли да извършат престъпление и съотв. да понесат наказателна отговорност.

Редактирано Август 20, 2013 от Plamensito

[самотния вълк]

Дали Ненов е комунист или не, едва ли е от значение. Вярно е, че има и идеологически залитания, което е неизбежно за времето си. Но е вярно и, че е бил вицепрезидент на Международната асоциация по криминално право, което едва ли е случайно.

Темата е за субект на престъпление и наказателно отговорно лице, не за субект на НП общо. Едва ли някой твърди, че малолетните не са субект на НП. Пострадалият от едно престъпление също е субект на НП в неговия общ смисъл, но не е субект на престъпление.

Всъщност тънката разлика между субект на престъпление и наказателноотговорно лице е, че второто е едно абстрактно понятие. Всеки достигнал определена възраст и е вменяем е наказателноотговорно лице, но болшинството от хората цял живот не прекрачват тънката линия, която ги прави субект на престъпление.

[Plamensito]

  On 20.08.2013 г. at 8:36, самотния вълк said:

Дали Ненов е комунист или не, едва ли е от значение. Вярно е, че има и идеологически залитания, което е неизбежно за времето си. Но е вярно и, че е бил вицепрезидент на Международната асоциация по криминално право, което едва ли е случайно.

Темата е за субект на престъпление и наказателно отговорно лице, не за субект на НП общо. Едва ли някой твърди, че малолетните не са субект на НП. Пострадалият от едно престъпление също е субект на НП в неговия общ смисъл, но не е субект на престъпление.

Всъщност тънката разлика между субект на престъпление и наказателноотговорно лице е, че второто е едно абстрактно понятие. Всеки достигнал определена възраст и е вменяем е наказателноотговорно лице, но болшинството от хората цял живот не прекрачват тънката линия, която ги прави субект на престъпление.

Нищо не ни казахте по въпроса. Аз много добре знам кой и какъв е бил Ненов, не е нужно да ми разяснявате.

Тоя, който плюе по родината си (тая преди 1944) и плюе по нейната наука не незаслужава никакво уважение като човек, камо ли като юрист. Освен това учебникът му е 100 % ПРЕПИСАН от съветските болшевики.

Професор Калем през 1925 в Инсбурк е казал :

"Трябва да бъде скъсана вредната връзка на наказателното право с партийната политика".

Терминът субект на престъплението е създаден предимно да служи на особената част, когато се говори за обективна, субективана страна, обект и субект.

Казва се предимно за дадено престъпление : "субект на еди кое си престъпление е всяко наказателноотговорно лице" ????

Значи според Ненов субект на престъпление е всеки субект на престъпление щом отъждествава двете понятия.

Че има ли други "субекти на престъпления" освен наказателноотговорни лица?

Ето защо тоя термин е напълно излишен, остава си само термина наказателноотговорно лице, както го разбира и законът.

За целите на Особната част достатъчно е да се говори за "извършител на престъпление може да бъде всяко НОЛ" а за целите на общата част да се говори за общ субект и особен субект, които да бъдат видове на понятието наказателноотговрно лице.

И още, самотен вълк, ако отвориш учебник преди народното въстание на болшевиките ще видиш, че ПОД СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СЕ РАЗБИРА СУБЕКТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО!!!

Ето какво се казва :

"Само човек може да бъде субект на престъпление. Наказателният закон означава обикновено субекта на престъплението с думата "който", а под "който" трябва да се разбира САМО ЧОВЕК И ТО ВСЕКИ ЧОВЕК.

....Ако има изсестна категория престъпления (особните), които изискват за субект особен кръг хора; има също и известна категория от хора, които не могат да бъдат субект на никое престъпление. ТОВА СА НЕВМЕНЯЕМИТЕ. Ето защо тук трябва да се изясни понятието за вменяемост, НО ТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНО НЕ В УЧЕНИЕТО ЗА СУБЕКТА, А В УЧЕНИЕТО ЗА ВИНАТА!!

чл. 41 от Наказателния закон в раздела за вината:

чл. 41. Не се вменява въ ВИНА деяние, извършено отъ лице, което презъ това време не е могло да разбира неговото свойство и значение или да ръководи постъпките си по недоразвитостьта, умственото разстройство или безсъзнателностьта си.

чл. 42 : Не се вменява въ вина деяние, извършено отъ малолетно лице, което не е навършило десетгодишна (б.р. 14-годишна!) възрасть, както и отъ непълнолетно лице, което не е навършило седемнадесеть (бр. 18 годишна!) годишна възрасть, ако това последното е действувало безъ разумение.

Просто е, който не може да носи вина, не може да бъде наказателноотговорен, не е нужно това да бъде изтъквано в един нов раздел, което води до пълно мазало в разбирането за институтите.

Първите, които не могат да носят вина са лудите.

Вторите, които не могат да носят вина са малолетните.

Третите, които не могат да носят вина са непълнолетните (но при определени условия, и то поради липса на РАЗУМЕНИЕ - чл. 31 ал. 2 от НК!)

Четвъртите, които не могат да носят вина са лицата, които към момента на деянието временно е изключена вменяемостта.

Ето я разликата драги, болшевиките са изместили някои от въпросите за винита в един нов раздел за наказателноотговорни лица и по тоя начин са създали едно Contradicio in adjecto, което ние тук не можем да разрешим.

Ама тука някои са промити от съветско-болшевишка литература и са се омазали отвсякъде.

Като се учи за субект на престъпление се разбира само субект на наказателното право и нищо повече, драги.

Когато се учи за наказателноотговорни лица, това по подразбиране отива в учението за вината, защото ВМЕНЯЕМОСТТА Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВИНА и де юре ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Нужно е ПЪЛНО реформиране на наказателноправната наука и нейното изчистване от ненужните болшевишко-съветски възгледи относно деянието, противоправността, вината, неизибежната отбрана и другите основания (тя е ПРАВО, т.е. правомерна е, а не че не е общественоопасна, няма място за социални отсенки в една правна наука), субекта на престъплението и много други.

Редактирано Август 20, 2013 от Plamensito

[самотния вълк]

Ненов не е предметна темата та все едно какъв е бил

Вашата теза каква е всъщност? Доколкото разбрах от емоционалните ви постове, че субект на НП и субект на престъпление е едно и също. Тогава пострадалия какво е

Съгласен съм че НП има нуждаот ремонт

Редактирано Август 20, 2013 от самотния вълк

[Plamensito]

  On 20.08.2013 г. at 19:18, самотния вълк said:

Ненов не е предметна темата та все едно какъв е бил

Вашата теза каква е всъщност? Доколкото разбрах от емоционалните ви постове, че субект на НП и субект на престъпление е едно и също. Тогава пострадалия какво е

Съгласен съм че НП има нуждаот ремонт

Едно и също е, разбира се. Вече се обосновах, пише го и в редица учебници (немски), вече цитирах единствения български от преди комунизма, не е трудно да се досетиш кой е авторът, не се нуждае въобще от представяне и щом пишеш в бг наука трябва да си се сетил отдавна кой е, бил е посланик в Лондон, завършил е в Берлин, декан на ЮФ при СУ.

Така!

Пострадалият го дефинира Наказателният процес, той е субект на НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, а не наказателното право.

Бате, шегуваш ли се или?

При просията има ли пострадал? Не, но е престъпление.

Значи ти изхождаш от това, че за да има престъпление задължително трябва да има пострадал???

Наказателното право и по специално института на наказателноотговорните лица, не се интересува към какво е насочено престъплението (стига да е съставомерно), А КОЙ МОЖЕ ДА ВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И КАКВО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Редактирано Август 20, 2013 от Plamensito

[самотния вълк]

Говорим за положението в българското право сега, не за това как е било, как трябва да бъде или как е в Германия

Значи ти изхождаш от това, че за да има престъпление задължително трябва да има пострадал???

Това къде съм го казал?

Вярно е. че пострадалия е предимно субект на процеса, но дали пък няма състави в НК, които дават определени характеристики на пострадалите, за да е съставомерно деянието? Та те субекти ли са на НП или не?

[Plamensito]

  On 20.08.2013 г. at 20:21, самотния вълк said:

Говорим за положението в българското право сега, не за това как е било, как трябва да бъде или как е в Германия

Значи ти изхождаш от това, че за да има престъпление задължително трябва да има пострадал???

Това къде съм го казал?

Вярно е. че пострадалия е предимно субект на процеса, но дали пък няма състави в НК, които дават определени характеристики на пострадалите, за да е съставомерно деянието? Та те субекти ли са на НП или не?

1) Ми примерно "лице от женски пол" :

2) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия

3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия

4) начин, особено мъчителен за пострадалия

5) използуване на безпомощното състояние на пострадалия

и много други.

Но всички те са обект на защита от НП. И животните са обект на защита.

Няма как да ги признаем за субекти на НП, като те са само обект на защита от същото.

Вън от това, понятието отговорно лице се свързва с деликтоспособността (наказателен, граждански и административен деликт!) А не с характеристиките на нараненото, накърненото. Деликтът винаги изисква вина, независимо какъв е тоя деликт. Но както казахме някои хора не могат да действат виновно, защото или им липсва вменяемост или тя е изключена от закона. Смятам, че всички сме съгласни, че тук от гл. точка на НП говорим за наказателноотговорни само лица. Последното изисква СПОСОБНОСТ за вина.

Да, но има случаи, когато един луд или малолетен може да нападне човек с възможност да го лиши от живот, сиреч да

съществи една противоправност, а такава може да извърши ВСЕКИ ЧОВЕК без значение е възрастта или психичното му здраве. Ние сме длъжни да го признаем за субект на НП, защото иначе неизбежна отбрана ще бъде невъзможна да се окаже на нападнатия от страна на едно трето лице. Вярно е че нападението може да не съответства на нак. норма, но неизбежната отбрана е право срещу активни противоправни (и непосредствени!) нападения и всеки човек, било и той луд може да осъществи такова поведение. Ако сметнем нападащия (активния) за не-субект, приложното поле на Неизб. отбрана би се оказало стеснено.

В крайна сметка, за да няма обърквания, можем да признаем за субекти на НП всички хора, които осъществяват противоправни деяния, а наказателноотговорни само тия СПОСОБНИ ДА НОСЯТ ВИНА!

Така ще застанем на почвата на закона без ненужни теоретични абстракции, каквато е "субект на престъплението".

Значи можем да заключим, че :

субектът на НП и наказателноотговорното лице си приличат по това, че и двете фигури могат да действат противоправно, но се различават по това, че субектът на НП не е способен да носи вина, докато НОЛ е способно да носи вина.

Стойнов дава друга постановка, той смята че субект на престъплението е лицето, което притежава принципна възможност да извърши престъпление, а наказателноотговорно е лицето, което притежава качествата на субект на престъплението и е извършило престъпление. Само че това е Contradicio in agjecto за Стойнов, който изпада в явно противоречие сам със себе си, защото на стр. 230 под престъпление разбира само това, което е доказано с влязла в сила присъда, пък за субект на престъплението използва по-широкото понятие за престъплението, което се използва от наказателния процес, като се схваща по-широко, т.е. по-бедно по съдържание, нужно е само юридическият факт (деянието) да е осъществило състав /по тоя въпрос теорията е единодушна/.

Редактирано Август 20, 2013 от Plamensito

[КГ125]

Няма да скрия, че тази постановка ми се вижда правно логична и житейски разумна! В края на краищата защо трябва да съвместяваме субект на престъпление и наказателноотговорно лице, когато така настрани остават точно посочените по-горе хипотези?

[самотния вълк]

  On 20.08.2013 г. at 22:14, Plamensito said:

1) Ми примерно "лице от женски пол" :

2) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия

3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия

4) начин, особено мъчителен за пострадалия

5) използуване на безпомощното състояние на пострадалия

и много други.

Но всички те са обект на защита от НП. И животните са обект на защита.

Няма как да ги признаем за субекти на НП, като те са само обект на защита от същото.

Вън от това, понятието отговорно лице се свързва с деликтоспособността (наказателен, граждански и административен деликт!) А не с характеристиките на нараненото, накърненото. Деликтът винаги изисква вина, независимо какъв е тоя деликт. Но както казахме някои хора не могат да действат виновно, защото или им липсва вменяемост или тя е изключена от закона. Смятам, че всички сме съгласни, че тук от гл. точка на НП говорим за наказателноотговорни само лица. Последното изисква СПОСОБНОСТ за вина.

Да, но има случаи, когато един луд или малолетен може да нападне човек с възможност да го лиши от живот, сиреч да

съществи една противоправност, а такава може да извърши ВСЕКИ ЧОВЕК без значение е възрастта или психичното му здраве. Ние сме длъжни да го признаем за субект на НП, защото иначе неизбежна отбрана ще бъде невъзможна да се окаже на нападнатия от страна на едно трето лице. Вярно е че нападението може да не съответства на нак. норма, но неизбежната отбрана е право срещу активни противоправни (и непосредствени!) нападения и всеки човек, било и той луд може да осъществи такова поведение. Ако сметнем нападащия (активния) за не-субект, приложното поле на Неизб. отбрана би се оказало стеснено.

В крайна сметка, за да няма обърквания, можем да признаем за субекти на НП всички хора, които осъществяват противоправни деяния, а наказателноотговорни само тия СПОСОБНИ ДА НОСЯТ ВИНА!

Така ще застанем на почвата на закона без ненужни теоретични абстракции, каквато е "субект на престъплението".

Значи можем да заключим, че :

субектът на НП и наказателноотговорното лице си приличат по това, че и двете фигури могат да действат противоправно, но се различават по това, че субектът на НП не е способен да носи вина, докато НОЛ е способно да носи вина.

Стойнов дава друга постановка, той смята че субект на престъплението е лицето, което притежава принципна възможност да извърши престъпление, а наказателноотговорно е лицето, което притежава качествата на субект на престъплението и е извършило престъпление. Само че това е Contradicio in agjecto за Стойнов, който изпада в явно противоречие сам със себе си, защото на стр. 230 под престъпление разбира само това, което е доказано с влязла в сила присъда, пък за субект на престъплението използва по-широкото понятие за престъплението, което се използва от наказателния процес, като се схваща по-широко, т.е. по-бедно по съдържание, нужно е само юридическият факт (деянието) да е осъществило състав /по тоя въпрос теорията е единодушна/.

Тук вече си противоречиш сам на себе си. По-горе категорично заяви, че субект на НП и субект на престъплението е едно и също. Сега излизаш с тезата, че субектът на НП не може да носи вина, т.е. няма как да е субект на престъпление. Изхождайки от тази конструкция, излиза, че НОЛ не е субект на НП, което, надявам се, да се съгласиш, че е абсурд.

Не мога да се съглася и със Стойнов, който разменя понятията. Както казах и по-горе, наказателно отговорно лице е едно по-общо, абстрактно понятие. Това е лице, което по принцип може да носи наказателна отговорност. Почти всички членове на този форум са наказателно отговорни лица. Казвам почти, защото вероятно има членове, които не са достигнали определената от закона възраст. Докато субект на престъпление може да бъде лице извършило престъпление.

В първия си пост писах, че няма разлика между двете. Но сега се коригирам. Разликата е именно извършване на престъпление.

Ако отпадне субект на престъпление, то какво става с онези състави, които изискват специални качества на извършителя на престъплението, например "длъжностно лице"?

[Plamensito]

  On 21.08.2013 г. at 6:37, самотния вълк said:

Тук вече си противоречиш сам на себе си. По-горе категорично заяви, че субект на НП и субект на престъплението е едно и също. Сега излизаш с тезата, че субектът на НП не може да носи вина, т.е. няма как да е субект на престъпление. Изхождайки от тази конструкция, излиза, че НОЛ не е субект на НП, което, надявам се, да се съгласиш, че е абсурд.

Не мога да се съглася и със Стойнов, който разменя понятията. Както казах и по-горе, наказателно отговорно лице е едно по-общо, абстрактно понятие. Това е лице, което по принцип може да носи наказателна отговорност. Почти всички членове на този форум са наказателно отговорни лица. Казвам почти, защото вероятно има членове, които не са достигнали определената от закона възраст. Докато субект на престъпление може да бъде лице извършило престъпление.

В първия си пост писах, че няма разлика между двете. Но сега се коригирам. Разликата е именно извършване на престъпление.

Ако отпадне субект на престъпление, то какво става с онези състави, които изискват специални качества на извършителя на престъплението, например "длъжностно лице"?

Никъде не си противореча, казах ти буквално, че доста автори са схващали под субект на престъплението субект на НП, сега изрично е казано по-горе, моля ти се.

Но с цел да не означаваме едно и също нещо с 15 термина затова ясно казах че субект на престъплението ще го махнем и ще оставим само субект на НП, защото "субект на престъпление" е гола абстракция и не може да обхване противоправни деяния (нападения ако щеш) от малолетни и луди - случаи, които уреждат самото НП чрез неизбежната отбрана, като такава се допуска и по отношение на такива лица, а не да ги приравняваме с ЖИВОТНИТЕ КАКТО ПРАВИ НИКОЛА МАНЧЕВ, като ги смята за ОБЕКТИ но тогава неизбежна отбрана ще е НЕДОПУСТИМА от страна на притеклите се на помощ ТРЕТИ ЛИЦА.

Значи само ти не разбра може би от целия форум.

И даже теглих заключението че :

ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО ВЪРШАТ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ СА СУБЕКТИ НА НП !!!

А НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ СА САМО ТИЯ ОТ ТЯХ, КОИТО МОГАТ ДА НОСЯТ ВИНА (ВМЕНЯЕМИТЕ и достигналите определена възраст лица).

Най-логично, най-чисто, най-просто и най-разбираемо казано, защото едно понятие трябва да служи на живота, а не да е една гола абстракция, очевидна такава за каквато говориш ти.

Въобще не разбирам твоето абстрактно понятие.

Сега пък се коригираш и разбираш лице "извършило престъпление", да но какво разбираш под лице "извършило престъпление", значи според теб тогава възниква наказателната отговорност, с влизане в сила на присъдата или схващаш престъплението така както го схваща наказателния процес?

Редактирано Август 21, 2013 от Plamensito

[самотния вълк]

  On 20.08.2013 г. at 22:14, Plamensito said:

В крайна сметка, за да няма обърквания, можем да признаем за субекти на НП всички хора, които осъществяват противоправни деяния, а наказателноотговорни само тия СПОСОБНИ ДА НОСЯТ ВИНА!

Така ще застанем на почвата на закона без ненужни теоретични абстракции, каквато е "субект на престъплението".

Значи можем да заключим, че :

субектът на НП и наказателноотговорното лице си приличат по това, че и двете фигури могат да действат противоправно, но се различават по това, че субектът на НП не е способен да носи вина, докато НОЛ е способно да носи вина.

Последно, кое от горните две твърдения е вярно?