Отиди на
Форум "Наука"

Държавите в Африка,Азия и америките


Recommended Posts

  • Потребител

И все пак,скоро ще правя класификация на държавните образувания досега,така че след няколко дена може да започне някаква дискусия по-въпроса.

Мисля че е добре за темата,защото аз ще ги определям спрямо личната си преценка и е хубаво да има и други мнения,за да се реши всичко.

Но ще приемам аргументирани мнения само и конкретно за всяка от тях.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 726
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Модератор Военно дело

Предлагам, да оправим терминологичната каша.

1 В Африка Империи, кралства или ханства няма как да има. Защото това са термини обозначаващи съвсем различна държавна традиция, на съвсем друго място. Според мен е по разумно да използваме израза "Монархия".

2 Смятам за по разумно да използваме термини като "Владетел" и "Владение" заради тяхната по широка форма.

3 Дайте да се разберем, какво е племе, какво е племенен съюз, прото държава и държава.

ПЛЕМЕ

Малка група хора, на ограничена територия. Управлявани са от вожд, който е "пръв сред равни". Липсват социални разслоения, всички мъже годни да носят оръжие са равноправни. Технологично са много назад, на първобитно ниво.

ПЛЕМЕНЕН СЪЮЗ

Обединение на няколко племена под общо командване. Тук много често вече има разслоение и се наблюдава аристокрация.

ПРОТО ДЪРЖАВА

Тук вече има някаква аристокрация, наследственост на властта. Започва изграждане на държавни структури, армия, данъци, съдопроизводство, обща религия, общ език, култура. И най важното за мен, съзнанието, че жителите на тази държава са "свои", а целия останал свят "чужди". Тука едно уточнение. Идеята за свой чужд я има и при племето още, но , племето е малко и хората почти се познават лично.

ДЪРЖАВА

същото което описах в прото държавата, но вече с ясни и стабилни рамки.

НАРОД

Сещам се за славяните. Значи, славяните от Одер до Волга и от бяло до балтийско море имат съзнанието, че са едно цяло като етнос, обичаи, език, но са в различни политически формирования. Това също следва да се определи.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Из уикипедията.

Со взятием Алжира французами (1830) и уничтожением рабства в Тунисе (1845) исчезли рабы-христиане, да и вообще значительно сократились размеры рабства. В настоящее время предполагается, что в западной части африканского материка рабства не существует. Главных центров невольничества, поставляющих рабов в Марокко, Аравию, Египет, Персию и Турцию, всего три: 1) Судан, 2) бассейн реки Нила вплоть до больших озер и 3) восточный берег Африки к югу от оз. Ньясы. Первый представляет сплошное поле охоты на людей. Захваченных негров привозят на рынок в Куку, где их скупают оптовые торговцы. Число рабов, вывозимых из Судана, достигает 10000 в год, не считая тех, которые не выносят страданий во время перехода через пустыню и погибают среди песков: по словам Рольфса, караванный путь можно найти по костям, белеющим по сторонам дороги. На рынках покупатели подвергают рабов такому же тщательному осмотру, какой бывал в древней Греции и Рим.

Молодой раб стоит от 50 до 100 франк., девушка — вдвое дороже, дитя или старик — от 15 до 30 фр. Центр работорговли для данного округа находится в Марокко, где ежегодно остается до 4000 рабов из вновь захваченных; всех невольников в этой стране несколько лет тому назад насчитывалось до 50000. Больше всего затруднений при уничтожении рабства встретится, вероятно, именно в Марокко; в других магометанских государствах уже не раз появлялись указы, имевшие целью ограничение рабства, а здесь ни одного подобного шага сделано не было. Зато обращение с рабами в Марокко, быть может, лучше, чем в других местах. Большое значение для работорговли имеет также бассейн Нила. Здесь шайки разбойников, устраивающих охоту на людей, находятся на содержании у хартумских купцов.

Прежде рабы вывозились отсюда в Египет, где теперь рабство, по-видимому, находится накануне своего исчезновения. В 1877 г. между английским правительством и египетским хедивом был заключен договор, запрещавший продажу (с 1884 г.) из семьи в семью невольников (негров и абиссинцев). И ввоз рабов извне, и перепродажа уже имеющихся в стране невольников другим владельцам благодаря строгому надзору почти невозможны. Домашнее рабство все ещё считается законным, но если раб пожелает получить свободу, ему нужно лишь обратиться в невольничий департамент (в Каире), откуда ему тотчас же выдают увольнительное свидетельство. Ввиду этого работорговля в бассейне Нила должна была принять другое направление — через Красное море в Турцию. Однако и последняя сделала уже некоторые шаги к уничтожению рабства

В 1846 г. султан в одном из своих фирманов объявил работорговлю «противной законам религии и справедливости»; в 1857—58 гг. два фирмана запретили эту торговлю в пределах Оттоманской империи. В 1889 г. были объявлены свободными все рабы, владельцы которых не могут доказать, что удерживают их на законном основании: таким рабам немедленно по заявлении выдавалась вольная. Наконец, в 1890 г. был издан циркуляр, приказывавший губернаторам провинций строго следить за прекращением контрабандного ввоза негров. Приблизительно в том же положении находится дело уничтожения Р. и в Персии. — Торговый оборот в области оз. Ньясы ещё недавно простирался свыше 20000 рабов. Здесь торговля главным образом направляется в Занзибар, где за последние годы она также несколько ограничена. Вообще, западноевропейские, сами одна за другой уничтожив невольничество в своих колониях, стараются тем или иным путём добиться того же и во всех мусульманских странах, азиатских и африканских

Оттук http://www.wikiznani...‚орговля

Негроторговля

- Н. впервые открыто осуждена была от имени международного союза на конгрессах Венском (1815) и Веронском (1822-1823), но в то время постановления конгрессов ни к каким положительным результатам не привели. Все старания Англии в этом направлении разбились о противодействие Испании и Португалии, опасавшихся разорения своих колоний от немедленного прекращения подвоза темнокожих, а отчасти и Франции, не желавшей усилить морское могущество Англии и унизить свой флаг предоставлением, в мирное время, английским крейсерам права осмотра и обыска подозрительных кораблей, плавающих в африканских водах. Нравственное значение осуждения Н. двумя конгрессами было, тем не менее, громадно. Оно повлияло на постепенное заключение всеми морскими державами трактатов, организовавших наблюдательные эскадры и предоставивших договаривающимся сторонам право осмотра и ареста подозрительных судов. С 1840-х годов все европейские уголовные законодательства вводят строгие кары для рабо- и негроторговцев, приравнивая Н. морскому разбою. Такое постановление заключается и в русском Уложении о наказаниях (ст. 1411), по которому даже виновные лишь в приготовлении и вооружении корабля для Н. подлежат наказанию, как за составление шайки для разбоя. Проект нового уголовного уложения не различает этих двух деяний, одинаково определяя и за то, и за другое каторгу на срок не свыше 8 лет. Судно, предназначенное для Н., и по Уложению, и по проекту подлежит конфискации. Указанные мероприятия оказались, однако, совершенно недостаточными для борьбы с Н., как не достигло цели и постановление берлинской конференции 1885 г., не только воспрещающее работорговлю и все морские и сухопутные операции, доставляющие рабов, но и обязывающие содействовать уничтожению Н. и в частности принимать меры к тому, чтобы земли договаривающихся государств в бассейне Конго не могли служить ни рынком, ни транспортным путем для торговли людьми какой бы то ни было расы. После берлинской конференции в Европе, особенно во Франции, Англии и Германии, возникло сильное противоневольничье движение, во главе которого стоял французский кардинал Лавижери; но оно имело столь же мало практических последствий, как и проект Лавижери об основании особого союза, наподобие средневековых рыцарских орденов, для борьбы с арабами-негроторговцами. Н. поддерживается в Африке громадными ее пространствами, малодоступными для значительных европейских отрядов, раздорами отдельных племен, низким уровнем культуры обитателей, среди которых воинственные арабы являются охранителями института рабства, продолжающего существовать в мусульманских государствах, в качестве установления, освященного религией. Число негров, ежегодно увлекаемых из их жилищ в рабство, определяют в миллион человек. Правда, положение рабов среди мусульман может быть признано сносным, но охота за неграми внутри Африки и торговля ими сопровождается бесчеловечными жестокостями. При географических и бытовых условиях Африки уничтожение Н. есть дело будущего, едва ли близкого. Брюссельская конференция 1890 г., собравшаяся с целью выработки международной системы мер к действительному уничтожению рабовладения и Н. в Африке (к постановлениям ее, кроме европейских держав, примкнули Персия и Занзибар), выработала следующие меры борьбы с Н.: устройство укрепленных станций, прокладка железных и др. дорог, устройство пароходных рейсов и телеграфных линий, ограничение ввоза оружия, охрана караванов, побережья и высот, снаряжение летучих отрядов для защиты туземцев, содействие миссиям и научным экспедициям, принятие всех беглых рабов на суда и станции договаривающихся держав и дарование им свободы. В России закон 1893 г. подчинил особому надзору, согласно постановлениям брюссельской конференции, вывоз оружия и боевых припасов на территорию африканского материка, ограниченную 20 параллелью северной и 22 параллелью южной широты, и на острова, отстоящие не далее 100 морских миль от этой части материка. Вместе с тем, признана обязанность русского правительства карать за Н. и иностранцев, попавших в руки русских властей.

Кой кога и как се бори с търговията с роби в Африка, и кой я поддържа.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вижте сега-от държавите,които сме разгледали досега в темата,поне три са империи.

-Сокото

-Борну

-Уасулу

Написъл съм на кои други държави,са наследници Борну и Сокото.

За Уасулската империя може и да съм пропуснал-тя е непряк наследник на Тукулурската империя.

Всяка една от тези империи е възникнала в регион с определени държавнически и дори имперски традиции.

Всяка една от тях е изградена по-модела докаран в черна Африка от арабските нашественици,с малки изменения.

Има и други държавни формирувания с претенции да са империи в черна Африка-Бенин и Конг,но за тях е спорно наистина.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вижте сега-от държавите,които сме разгледали досега в темата,поне три са империи.

-Сокото

-Борну

-Уасулу...

Ерго, има и още. Би ли бил така добър да посочиш изчерпателно всичките африкански претенденти за империи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Посочил съм ги.Иначе,макар че не съм я разглеждал в темата Етиопия също е била империя до падането на монархията.

Претенденти са Конг и Бенин,но за тях е спорно.

За другите държави,които не съм разглеждал още не мога да говоря със сигурност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Независимата република Гвиана.

http://en.wikipedia....ependent_Guyana

Става дума за три сепаратистки опита в Южна Америка.

В края на 19 век,съществували териториални спорове между Бразилия и Франция(Френска Гвиана).

Тази карта показва оспорваната територия.

http://web2.bium.uni...4&p=123&do=page

Възползвайки се от пограничния хаос в този слабонаселен регион през 1886,френския журналист и географ Жул Гро(1809-1891),провъзгласил спорната територия от около 350 хиляди км2 за "Независима република Гвиана".

Нейна столица станала селището "Кунани",в устието на реката Кунани(Cunani River),което по-това време имало население само около 300 души,основно авантюристи и избягали роби.

Затова новата "държава"(непризната от никого),била наричана неофициално "Република Кунани".

Тя имала дори знаме.

През 1887 френската войска,ликвидирала републиката,но след това напуснала местноста.

В края на същата година,на помощ на Жул Гро дошъл Адолф Брезе,френски емигрант в Бразилия.

Двамата обявили отново републиката за независима и създали ново знаме в два варианта.

Френските войски не се върнали и републиката била оставена на спокойствие до 1891,когато бразилската армия се възползвала и я ликвидирала.

Регионът станал част от Бразилия,което продължава и до днес.

Адолф Брезе обаче не се отказал и през 1904 отново се провъзгласил за "Президент на Свободната държава Кунани".

Изработил отново ново знаме,конституция и напечатал няколко марки.

Отново не бил признат от Франция или Бразилия,но бил признат от бурите в Южна Африка(които били завладяни вече от Британската империя),защото преди години се бил сражавал на тяхна страна в войната им с британците.

В френска Гвиана,този опит за сепаратизъм се приема,като символ на тяхната независимост(днес голяма част гвианците също искат независимост,считайки че е икономически неизгодно да останат част от Франция).

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изображение 1-карта на оспорваните територии между Франция и Бразилия в края на 19 век.

Изображение 2-знамето на първата Независимата Република Гвиана-(1886-1887).

Изображение 3-знамето на втората Независима Република Гвиана-първи вариант.

Изображение 4-знамето на втората Независима Република Гвиана-втори вариант.

Изображение 5-знамето на "Свободната държава Кунани" от 1904.

post-11902-0-89740100-1355780569_thumb.j

post-11902-0-37657200-1355780586_thumb.p

post-11902-0-63820300-1355780625_thumb.g

post-11902-0-43370800-1355780650_thumb.g

post-11902-0-64230500-1355780676.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Само да се отбележи,че от 1886 до 1891 е съществувала още една бурска държавица-"Малката Свободна Държава".

http://en.wikipedia..../Klein_Vrystaat

Реално не е истинска държава,а само опит за такава.Била основана на територията на африканското племе свази,като бурите купили земята под аренда от вожда им.Скоро между тях и свазите започнал конфликт и те поискали да бъдат анексирани от една от двете по-големи бурски държави-Южноафриканската република.Това станало през 1891,със съгласието на британците(които в 1902 щяли да завладеят цялата Южноафриканска република).

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кралство Лиму-Енарея (1801-1891).

Едно от кралствата в регионът Гибе,намирало се на територията на днешна Етиопия.Образувало се през 19 век.

На изток граничело с кралство Джимма,на юг с кралство Гома,на запад с кралство Гума.

Отвъд северната му граница се намирали племената Мача Оромо(подгрупа на народа Оромо).

Джимма се приема,че е била най-развитата от тези държавици.

Територията на Лиму-Енарея била заета в голямата си част от гори.Според изчисленията около 1880,населението на кралството е било около 40 000 души,заедно с робите.

Също така е известно,че в 40те години на 19 век в региона изпухнала огромна пандемия,която покосила много хора.Един от историците смята(Mordechai Abir),че преди нея населението на кралството е било около 100 000 души.

Столицата била град Сакка(Saqqa).

Кралство Лиму-Енарея било продължение на старото кралство Енарея,което се съпротивлявало успешно на нахлуващите от север племена Оромо,които помели другите стари държавици в региона.

Въпреки тези победи Енарея изпаднала в период на граждански войни от средата на втората половина на 17 век.

Местните благородници водили много по-често войни помежду си,отколкото с чуждите племена.

През 1704 един от етиопските императори,започнал мащабна кампания на юг от река Абаи и достигнал старата столица на Енарея-Гонга на река Гибе.По-това време тя,продължавала да се тресе от гражданска война с двама претендента за трона.

След няколко години и двата избягали на юг,оставяйки подчинените им племена на Оромо,които веднага се възползвали и овладели региона.Това станало около 1800.

Между 1800 и 1802 в региона се появил нов лидер.Това бил Бофо,син на Боку,който със своята военна сила и харизма,започнал да доминира в племето Лиму Оромо(част от народа Оромо).

Той влязъл в династичен брак с дъщерята на Абба Ребу(крал на Джимма между 1855-1859,писал съм за него в темата).Самия Абба Ребу смятал че е потомък на старата династия,управляваща Енарея.Това давало легитимност и на Бофо.

Също така Абба Ребу се считал и за потомък на един португалски войник,от армията на Криставо да Гама,който пристигнал да живее в кралство Енарея още през 16 век.

Всъщност този брак бил политически съюз между два враждебни клана-Сапера и Сигаро.

Лиму-Енарея се счита,че е основана като държавно формирувание в този период.

Поради португалското влияние, кралете на новата държава Лиму-Енарея се наричали "супера"(supera),което била португалска дума.Тази дума не била използвана от кралете на другите кралства в региона,които се наричали "Моти".

Всъщност старата династия на Енарея,продължавала да си живее в кралство Каффа,дори и след 1800 ,използвайки също титлата "супера".Последния техен известен представител бил Чечу Нечочо,живял в края на 19 век.

През 1825 крал Бофо(другото му име било Абба Гомоли Първи),абдикирал в полза на сина си Абба Багибо(другото негово име било Ибса).

При управлението на Абба Багибо,Лиму-Енарея достигнала върха на силата си.При войната с племето Джимму(не става въпрос за Джимма,просто съвподение),търговците минавали през Лиму-Енарея,за да достигнат до Каффа. Кралят взел мерки да облагодетелства търговците-обещал сигурност от бандити и ниски данъци.

Освен това взел и принудителни мерки,като изисквал търговците на път за Каффа да посетят и неговата столица-Сакка.

При неговото управление,Лиму-Енарея приела исляма.Когато през 1846 до кралството достигнала католическа мисия.Той казал- "Ако вие бяхте дошли преди тридесет години,не само аз,но и мойте поданици щяхме да прегърнем вашата религия,но сега това е невъзможно".

През 1847 Джимма се засилила и през 1847,завладяла кралство Бади-Фола.Това отворило нов търговски път към Каффа,който търговците предпочитали,пред това да минават през Лиму-Енарея.

Това сложило край на просперитета на кралството,въпреки приемането на исляма.

През 1861 Абба Богибо бил наследен от Абба Булгу,който бил определен от историка Абир в книгата му "Ерата на принцовете" като "неталантлив и фанатичен мюсюлманин".

В края на 19 век,започнала нов ата експанзия на Етиопската империя в региона.Един от етиопските благородници-Гобона Дачхе,обещал че Лиму-Енарея няма да стане жертва на тази експанзия.

Но в средата на 80те години,той паднал в етиопските вътрешни борби за власт.

Етиопците завладяли кралството през 1891 и построили християнска църква,близо до бившия кралски дворец.

Последния крал Абба Гомоли Втори,бил пощаден и приел християнството.Сменил си името на Габра Селасие и станал етиопски благородник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кралство Йеке(1856-1891)

Кралство Йеке(също наричано "Гаранганзе" или "Гаренганзе") е държавно формирувание намирало се на територията на днешна Катанга,Демократична Република Конго.Основано е от племето Гаранганзе(наричали се също Йеке или Байке- Garanganze people).

То имало само един крал-Мсири,който го основал.

Той има чудна биография.Бил търговец от племето Нямвези,идващ от град Табора в Танзания(който бил основан от арабски търговци през 50те години на 19 век,наричан бил от тях "Казех").

Той бил търговец,също като баща си Каласа,участвал в търговията с мед,слонова кост и роби,контролирана от султана на Занзибар и неговите арабски и свахилски служители(племето Свахили-част от племената банту).

Основния търговски път минавал от град Ужижи на езерото Танганайка и след това стигал до езерото Мверу(днес също в Конго) и Катанга.

Около 1850 Мсири бил пратен от баща си,за да търгува със слонова кост и мед със главния вожд на племето Уасанга,който по-това време бил атакуван от вожда на племето Лунда.Мсири имал огнестрелно оръжие,а Лунда нямали и той лесно успял да ги победи,спечелвайки си благодарноста на главния вожд на Уасанга.

На следващата година Мсири се върнал до Катанга,с голям антураж и същия вожд на Уасанга го определил за свой наследник.

Според една от легендите,той убил истинския наследник,който трябвало да стане вожд.На Мсири било възложено само да го охранява,но той се възползвал,убил го и поел властта в племето.

Мсири използвал огнестрелните оръжия,като средство за постигане на свойте цели и в Катанга,той притежавал мед и слонова кост,която да търгува за тях.Той формирал "милиция" и започнал да завладява съседите си.

Оженил се за момиче,от управляващата фамилия на племето Луба,с което започнал практиката си,да използва свойте жени,като шпиони.

Той обаче изцяло зависел от търговията с огнестрелни оръжия по-източния бряг на Африка,която преминавала през територията на неговите врагове.Това правело доставките скъпи и ненадеждни.

Затова той опитал,да ги придобива чрез търговията с европейците по западното крайбрежие на Африка.

Изпратил племеника си Моленга до град Овимбунду(в Ангола),и до португалските търговци в град Бенгуела.

Там той се срещнал с търговец,на има Коимбра,който се съгласил да доставя огнестрелно оръжие.

Търговията с западния бряг,се контролирала от могъщото племе Луба,но Мсири започнал война с тях и завладял този важен търговски път.

Били покорени и няколко племена на югоизток.Столицата на Мсири-Бункея станала богат търговски център.

След това Мсири,потърсил съюз с източни големци мюсюлмани,като Типпу Тип,които контролирали източно Конго от езерото Танганайка,до територията на днешна североизточна Ужанда.Влязъл в съюз и с вожда на племето от което произхождал-Нямзеви-Мирамбо,който контролирал търговския път между езерото Танганайка и източното крайбрежие.

Мсири бил първия човек в позната история търгувал и с двете крайбрежия на Африка,през вътрешноста на континента.Дори и опитите на португалците да направят това,до този момент били неуспешни.

До 1867,Мсири водел война с племето Казембе и завладял повечето от територията му включително достъпа до търговията на западния бряг на река Луапула.През 1870 Мсири в съюз с Типпу Тип,отново нападнал казембе и убил вожда им.

Сега вече той получил консолидиран контрол върху медните ресурси в югоизточна Катанга.

Въпреки успехите си,Мсири е запомнен и като деспотичен и жесток владетел.

Мсири имал над 500 жени,като любима му била Мария де Фонсека,мулатка с анголско-португалски произход.

Той се женил за една жена,от всяко подчинено му село.

С приближаването на колониалната заплаха,той сам повикал европейски мисионери,като съветници,които да му кажат,как да се предпази от колониализма.

Когато белгийския крал Леополд Втори,научил че Мсири е богат и притежава мед,а може би и злато,той изпратил експедиция,която да го убеди първо без сила,а ако откаже и със,да предаде територият си на личното владение на Леополд-"Свободно Конго".Срещу това щял,да остане вожд.

Той първоначално се съгласил,после отказал и европейците при инцидент го убили.Това станало през 1891,като със смъртта му,се разпаднала и държавата му.

Европейците отрязали главата му,която днес е с неизвестно местонахождение.

Йеке било присъединено към "Свободно Конго".Един от осиновените синове на Мсири,бил оставен като вожд( а не като крал),но територията му била само с радиус на 20 километра от столицата Бункея.Обвинявайки в "предателство" Мария де Фонсека той я обезглавил публично.Неговите наследници и до днес продължават формално да са "вождове",на територията на днешно Конго.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност на 2 май 1889 етиопския император Менелик Втори сам отстъпва на италианците чрез договор територията,която ще бъде наречена Еритрея.

"In April 1889, while claiming the throne against Mengesha Yohannes, Menelik reached at Wuchale (Uccialli in Italian) in Wollo province a treaty with Italy, putting the northern province of Eritrea temporarily under the Italian protection. Most of the highland area of this province was part of Abyssinian kingdoms for hundreds of years under the title of Medri-Bahri (Land of the Sea), consisting of the districts of Hamasien, Akele-Guzay, and Seraye. It was also referred to as Merab Melash, meaning the "Land Beyond the River". The river was the boundary that separated the two northern Abyssinian provinces; Medri-Bahri and Tigrai.

Menelik signed the Treaty of Wuchale with the Italians on May 2, 1889. Controversy soon emerged on the interpretation of article 17 of the treaty. While the Amharic text reads that Menelik could, if he wished, call upon the services of the Italian authorities in his communications with other powers, the Italian version made this obligatory, thereby making Eritrea in effect a protectorate of Italy.

Emperor Menelik denounced it and demanded that the Italian version be changed. Negotiations failed, so Menelik renounced the treaty, leading Italy to declare war and invade from Eritrea. After defeating the Italians at Amba Alagi and Mekele, Menelik inflicted an even greater defeat on them, at Adwa on 1 March 1896, forcing them to capitulate. A treaty was signed at Addis Ababa recognizing the absolute sovereign independence of Ethiopia.

"

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Всъщност, не точно отстъпва. По скоро признава италианската власт там. В Еритрея властта е египетска и местни васални султанати. От това което прочетох главния народ на еритрея-тигре отдавна има лоши отношения с главния етиопски народ амхара. Етиопците държат някой гранични територии, където се държат изключително жестоко с местните тигре. Поради това еритрейците мразят етиопците, и възприемат италианците като съюзници, а не като завоеватели. Симптоматичен е примера с битката на 500 те. В нея побеждават етиопците и убиват 500 италианци. В ново време е изграден паметник на мястото на битката. Когато Еритрея добива независимост, той е разрушен, понеже победителя в тази битка рас Амра (трябва да му видя точно името), който е бил местния етиопски управител е извършал нечовешки жестокости над местните тигре, поради което те го ненавиждат.

Колкото до договора, италианците твърдят, че чрез него етиопския император делигира на италианския крал да се грижи за външните работи на Етиопия, и поема и други задължения, чрез които практически Етиопия става италиански протекторат. Етиопския император бърза да анулира договора с аргумента, че е бил подведен да подпише този договор и е бил измамен. Всъщност това е повода за втората итало-абисинска война.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е така,но част от тази територия си е била етиопска.

Most of the highland area of this province was part of Abyssinian kingdoms for hundreds of years under the title of Medri-Bahri (Land of the Sea), consisting of the districts of Hamasien, Akele-Guzay, and Seraye.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Споменават се два града, които са били еритрейски, но в миналото окупирани от етиопците. Италианците ги заели (тъй като в тях нямало етиопски гарнизони). Етиопците протестирали, като се опирали на фактическата власт, а италианците извадили някакъв стар договор, че те са египетски, незаконно окупирани от етиопците. Това била и причината за първата итало-етиопска война. Точно в тази война рас Амра извършил много от споменатите насилия над тигре, понеже те поддържали италианците, предпочитайки тяхната власт пред етиопската.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Точно се интересувах от въпроса с Еритрея. http://nauka.bg/foru...showtopic=14521

Италианците купуват първото си пристанище доброволно. Когато през 1882 англичаните навлизат в Египет, то египтяните (с английско съгласие) доброволно им отстъпват Еритрея. Гарнизона на столицата напълно доброволно им предава контрола. Малко след това при движението на италианците навътре в страната избухва конфликт с Етиопия.

Колонизацията на Еритрея е напълно мирна, със съгласието на местното население, което приема добре италианците, с идеята, че те ще помогнат в борбата с отколешния им враг Етиопия. Досега не съм прочел за еритрейски бунтове против италианците, а малкото италиански победи всъщност са извоювани с ръцете на еритрейските аскари.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля да направя тема разюме за черна Африка през 19 век,но е рано още за това.

Кралство Джолоф(1549-1889)

http://en.wikipedia.org/wiki/Jolof_Kingdom

Кралство Джолоф е малка африканска държава,намирала се на територията на днешен Сенегал.

Тя е остатък от империята Джолоф.Близо 200 години,серерските управници от империята Джолоф,събирали данък от васалните им вождове,които участвали доброволно в тяхната конфедераия.

В битката при Данки,императорът на Джолоф е бил победен от вожда на Кайор.Империята Джолоф бързо се разпаднала,а от нея оцеляла малка част,наречена кралство Джолоф.

След време то забогатяло от транст-атлантическата търговия с роби с португалците.

Джолоф било анимистично кралство,а столицата му била селището Лингуере(днес в Сенегал).

Според легендата около 1670,скитащи мюсюлмански духовници идващи от Мавритания,възбудили въстание сред народа Волоф чрез хитрост(основен етнически елемент в кралство Джолоф).Те обещали да покажат на местните,как да имат добри реколти от просо,без изобщо да го засаждат.

По-време на бунта,мавританските войски нахлули и успяли да убият владетелите на съседните на Джолоф държавици-Ваало и Кайор.Кралят на Джолоф излязъл с войската си срещу тях,но бил разгромен.

Все пак когато мавританците не успяли да изпълнят обещанието си,народа Волоф се обърнал срещу тях,прогонил ги и въстановил предишните си управници.

Волоф били земеделци,произвеждащи главно просо,а и други култури.

Независимо дали тази история е вярна или не,мавританците наистина осъществявали набези по-това време в тези земи и това продължило и след началото на 18 век.Най-пострадало от мавританските нашествия било кралство Ваало.

През 1686,кралство Баол се отделило от Кайор и станало независимо.Кралят на Джолоф се опитал да се възползва от това и нахлул в Кайор.Първия крал на Баол-Субаке,обаче видял в това нахлуване,заплаха за самия себе си и сам с армия навлязъл в Кайор и в битка победил и убил кралят на Джолоф.

След това временно Баол анексирало Кайор.

До края на 18 век,Джолоф все повече отслабвало и играело все по-малка роля в региона.През 19 век в него проникнал исляма.

Около 1875,фуланите от кралство Фута Джалон нападнали Джолоф,като част от своя джихад.

Последните останки от кралството били завзети през 1890.Няколко години след това,французите победили фуланите и установили контрол над цялата област.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кралство Луба(1585-1889) е предколониално държавно образувание в Централна Африка,намирало се в южната част от територията на днешната Демократочна Република Конго.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Luba

Археологическите проучвания в региона,показват че този регион е населяван непрекъснато най-малко от 5 век след новата ера.От началото на 6ти век,риболовците живеещи на бреговете на местните езера,обработвали желязо и търгували с палмово масло.Скоро те започнали да търгуват и със сушена риба,с жителите на съседните горски региони.

От 10 век племето Упемба започнало комбинирано да лови риба,обработва земята и да обработва метали.

Развивала се и търговията с мед.Търговците изнасяли сол и изделия от желязо и внасяли стъклени маниста и черупки от различни мекотели от далечния Индийски океан.

Първото държавно формирувание в региона се образувало окоро 1585-кралство Луба.Основал го легендарния Конголо Маниема.Според легендите неговия племенник и пряк негов наследник Кулала Лунга,разширил новосформираното кралство до горния ляв бряг на река Луалаба.Той бил митичен ловец,сволил жестокия крал Нконголо.Според някой историци в своя апогей,Луба имало около милион души население плащащо на краля си.

Кралството имало владетел(от специален владетелски клан),благороднически съвет и дори тайно общество "което пазело спомена за Луба".Кралете на Луба,ставали божества след смъртта си.Имало и специални хора,наречени "мбудие",които пазели устната история на Луба.

Държавното устройство на Луба е толкова успешно в региона си,че е прието от съседното кралство Лунда,Куба и другите държавни формирувания в региона.Влиянието на Луба върху съседните й племена,пък било огромно.

През Луба минавали търговски пътища,простиращи се чак до далечните брегове на атлантическия и индийския океан.С развитието на кралството,се оформила управляваща върхушка,която държала в свой ръце мините и търговските ресурси.

Проспериращата търговия станала причина и за края на Луба.След 1870,мюсюлмански търговци от Източна Африка,започнали да търсят роби и слонова кост в саваните на централна Африка.

Изкушени от бързите печалби,те започнали да нападат Луба и я унищоли напрактика.

През 1889 кралството било разбито на две от тях и скоро след това станало подчинено на личното владение на белгийския Крал Леополд Втори "Свободно Конго".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Споменават се два града, които са били еритрейски, но в миналото окупирани от етиопците. Италианците ги заели (тъй като в тях нямало етиопски гарнизони). Етиопците протестирали, като се опирали на фактическата власт, а италианците извадили някакъв стар договор, че те са египетски, незаконно окупирани от етиопците. Това била и причината за първата итало-етиопска война. Точно в тази война рас Амра извършил много от споменатите насилия над тигре, понеже те поддържали италианците, предпочитайки тяхната власт пред етиопската.

Ето този е извършил насилията-

http://en.wikipedia.org/wiki/Alula_Engida

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На 9 септември 1888 е колонизиран от Чили Великденския остров.

Разбира се не може да се каже,че там преди това е имало държава,но става въпрос за една уникална култура,доведена пред 18 и 19 до ръба на унищожението от контактите с чужденци и роботърговци.

http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Easter_Island#Annexation_to_Chile

За щастие днес,макар и част от Чили местната култура,население и изобщо островът се радва на просперитет.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Новата република(1884-1888)

http://en.wikipedia.org/wiki/Nieuwe_Republiek

Още една малка бурска държавица.Просъществувала четири години,след което се присъединила към по-голямата бурска Южноафриканска република

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кралство Гера(1835-1887).

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Gera

Кралство Гера било едно от държавните формирувания в регионът Гибе на територията на днешна Етиопия,което се появило през 19 век.

На север граничело с кралство Гума,на изток с кралство Гома,а на юг достигало до река Гожеб,отвъд която се намирало кралство Каффа.Столицата на Гера била град Кхала(или Кира).

Кралството било заобиколено от хълмове,част от които били мочурливи.

Според изчисленията,населението на Гера около 1880 трява да е било между 15 000 и 16 000 души.

Отглеждала се главно царевица.Важна част от икономиката бил пчелния мед,на който "Гера била богата".

Произвеждали се осем вида пчелен мед още от 19 век,най-известния от които бил "черния мед".От "черния мед" се правела специална напитка,предназначена за местната аристокрация.

Ето това е днешния вариант на това питие-

http://en.wikipedia.org/wiki/Tej

В Гера освен традиционните вярвания,били проникнали и християнството и исляма.

На нейна територия се намирала свещената планина Лжерса.Целия народ Оромо вярвал,че там ще седне Бог,когато дойде времето за страшния съд.

Според част от етиопските историци,че Гера е съществувала още преди "Великата миграция на народа Оромо" през 16 век.

Други смятат,че тя се е формирала последна от всички кралства в региона Гибе и е основана от Гунжи-"успешен военачалник,който сам станал крал" чак около 1835.Той починал скоро след това.

Неговия наследник Тулу Ганже, също бил убит от краля на съседната държавица Гума след няколко години.

Новата династия,управлявала Гера,била основана от Абба Басо.Той обаче не бил харесван от поданиците си и бил свален от собствения си брат Абба Раго и изпратен в изгнание в Джимма.

Около 1860,започнал да управлява наследника на Абба Раго-Абба Магал.

Той приел исляма,но все пак,част от населението на Гера продължавало да изповядва християнството.

Неговото управление,макар и продължило само около 10 години било времето на най-големия просперитет на Гера.

Абба Магал починал около 1870,неговата съпруга Генне Фа станала регент на синът им.През 1887 етиопския аристократ Беша Абуа превзел Гера и ги отвел и двамата в плен в Джимма.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...