Отиди на
Форум "Наука"

Обявяване на независимостта на България


ISTORIK

Recommended Posts

  • Модератор История

Само да допълня че същата тази Мариола Агопова спасява живата на Стамболов през 1875  година след Старозагорското въстание като го укрива в къщата си.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Модератор Военно дело
Преди 1 час, КГ125 said:

ЧЕСТИТ ВИ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

НАЗДРАВЕ НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ!

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Отбелязваме 111 години от обявяването на Независимостта на България

Днес отбелязваме 111 години от обявяването на Независимостта на България. Денят се чества като официален празник на страната от 1990 г. На 22 септември (5 октомври -  стар стил) през 1908 г. във Велико Търново с манифест на княз Фердинанд I се обявява независимостта на България. Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от страна на  Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и възпира развитието на българското вътрешно производство.

Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина.

В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп линията и на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя. По този повод се учредява възпоменателен медал.

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане на възникналия инцидент. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (и от София, и от Виена), а Великите сили все още не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Празникът се отбелязва с тържествена заря-проверка във Велико Търново, където на този ден през 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" е обявена независимостта на България. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

 

BASA-143K-1-124-1-Bulgarian_Indipendence_Manifesto_1908.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Честит празник на всички, които се чувстват българи!

Пожелавам на всички участници във форума дълъг живот и здраве. И на 200 годишнината, пак да сме тук!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

Това, че в тоиз момент България обявява независимост по принцип е добре, но не и цената, която се плаща, както и поведението на правителството. Прави се един твърде сериозен компромис с националния въпрос, което както впоследствие се оказва, е фатално за постигането на национланото обединение. Ето какво пише за това Христо Матов през лятото на 1912, демек по-малко от 4 години по-късно, анализирайки пропуснатите възможности или за директно присъединяване на Македония към България, или поне за извоюването на автономия до Балканските войни:

"Удобен случай за действуване от страна на България настъпи в 1908 година около Хуриета - преди и подир. През зимата, в началото на същата година, тогавашния английски министър на външните работи лорд Лансдаун бе лансирал идеята за губернатор на Македония. Скоро преди Хуриета бе срещата в Ревел между покойния веч английски крал Едуард VII и руския император Николай II, в която среща, както се знае, бе поставен въпроса за разширение на македонската реформена акция до една програма, която означаваше автономия. Тогава турците се бяха разделили на два лагери и Ниази бей бе хванал гората. Щом се прогласи конституцията, знаеше се и се говореше, че целта на турците, млади и стари, е да се спре проектираното разширение на реформената акция и да се дигне тя съвсем. Конституцията се прогласи, но споровете не бяха още доуредени между централната турска власт и Младотурският комитет, силата на които бе в Солун и Битоля. Преговорите се водеха секидневно и султан Хамид, бе принуден, неохотно разбира се, да прави нови отстъпки на „младите“.

Не е ли това удобен момент, било преди, било подир Хуриета?

Да речеш, че България не бе готова във военно отношение, няма да е истина. Каквото казахме за военната й подготовка в 1906 година, същото трябва да повторим и сега. И не само същото, ами трябва да кажем, че България бе още по-добре приготвена; знае се, че от 1903 до 1906 г. тя не бе престанала да дотъкмява, каквото й липсваше. Вътрешната революционна организация бе се тъй добре поставена откъм боеви сили и боеви материали, както бе и в 1906 г. Оръжието й бе непокътнато. Ако имаше взаимни ежби, те бяха в един-два революционни окръга, па и за там нямаше никаква опасност да се предположи, че у селската милиция щеше да се роди колебание - да тръгне ли с българската войска или не.

Турция пък наопаки: тя бе още по-изтощена във военно отношение. Когато на 22 септември се прогласи Независимостта на България, на едно събрание от видни турци и младотурци, в което се разисквало, какви мерки да земат в защита на държавните интереси, едни накърнени, други заплашени, Хилми паша, тогавашния генерал-инспектор на Македония, със сълзи на очи е бил принуден да констатира жалкото състояние на складовете и войските, резултат кое от нехайството на централната власт, кое от постоянна залисия поради лошото вътрешно и външно положение на държавата. Миналата година, когато - поради изстъпленията около обезоръжаването и поради надошлите тук бежанци - бяха се влошили отношенията между България и Турция, Махмуд Шевкет паша се изказа публично в смисъл, че вече нямало, защо да се боят, както се боели в 1908 г., когато се прогласи турската конституция и Българската независимост. Нещо преди четири месеца меродавният руски орган „Новое Время“, оплаквайки се от поведението на младотурците, напомнюваше им между друго да не забравят услугата, която Русия им направила през септември 1908 г., като сторила сичко, за да не ядат бой от страна на България. В турския вестник „Машрик“ е публикувана статия, в която авторът й д-р Риза Нури, депутат с голяма известност, пише между друго следното: „По онова време (дума е за 22 септември 1908 г.), като се има предвид тогавашната ни военна сила, България можеше да стигне до стените на Цариград“. Сигурно, на времето си и българските консули в Македония трябва да са доложили на софийското правителство за уплахата, която произведе на турските кръгове жеста с Тунджанската дивизия. Няколко дена наред турците почти не обелваха зъб против България ни по вестници, ни инак. Знаейки си добре силата, турците са имали основание да предполагат, че актът от 22 септември е провокаторски акт да бъдат нападнати, та да се реши кардиналния въпрос - Македонския. Де да знаят те, че и България не ще война толкова, колкото и те? Де да са сигурни, че на България й е съдено да се редуват държавници се betes (тези идиоти в превод от фр.), както бе ги нарекъл западноевропейският държавен мъж, за когото бе дума по-напред? Наистина комичното положение, достойно за Гоголевия гений: в първата среща и Хлестаков се плаши от околийския началник, началникът се плаши от Хлестакова, от набедения ревизор. И колкото приятно ще да са били изненадани турците, когато са видели, че жестът с Тунджансата дивизия е само един блъф?

Изобщо казано, около 11 юли и около 22 септември 1908 г. имаше маса признаци, които показваха, че турците се боят от война: тя щеше да им разстрои сички сметки, които ги подтикнаха да прогласят конституцията, сметки, които се правеха главно и преди всичко на наш гръб. Значи, един вид и самия неприятел ни е посочвал пътя. Питаме ония, които държаха браздите на управлението: Не е ли така? Защо не воюваха? Трябваше ли България да остави да се захвърли настрана проектираната в Ревел реформена програма? Трябваше ли да остави да се изгуби готово дадената реформена акция, извоювана с толкова труд и жертви? Не беше ли им известен опита с турски реформи на целия XIX век? Не беше ли им известен опита с конституцията от 1876 г? За други държави може да не е нищо, но за България нищо ли не е, че се правят още опити на гърба на българското население в Турция? Другите (Англия, Франция и пр.) може да имат - и имат - да решават и други свои по-важни въпроси; България имаше и по-важен въпрос от въпроса за свободата на неосвободените българи?

Ще ни се каже навярно (вж. в. „Пряпорец“, бр. 222), че Европа след датата 11 юли 1908 г., отвори кредит на младотурците, за който кредит България не можеше да не води сметка, ако искаше да не си изпати. Ние мислим, че тоя аргумент може да се изтъква като сериозен аргумент само, защото официална България на дело показа своята простотия и некадърност в оня момент. Ако правителството бе решило по сякакъв начин да защити интересите на българския народ и беше поставило Европа пред свършения факт на българската военна намеса, тогаз никакъв мегдан нямаше да остане за подобен аргумент; тогаз Европа какъвто кредит да бе отпуснала на младотурците, неминуемо щеше да бъде заставена да даде едно задоволително решение на Македонския въпрос. Българското правителство нямаше да вика против обявената конституция и дори можеше да се яви за нея, но тя да бъде за империята изобщо, без да се накърнява онова, което Македония частно бе вече спечелила нещо на дело, нещо в проект, именно в Берлин, в Мюрцщег и в Ревел, и което трябваше изцяло да се приложи и санкционира от Силите, благодарение или под натиска на българската военна намеса. А пък то, за жал и срам, не стори нищо даже, за да се не разруши приложената вече реформена акция, която в своята финансова част правеше от Македония до известна степен автономна област. Обикновената практика от миналото е била такава: спечеленото и приложеното да се не отхвърля (сравни Ливан), стига да има кой да се застъпи. Зад Ливан стоеше Франция; зад Македония кой трябваше да стои, ако не България? Да се не изпуска из предвид, че ако България бе намислила да действува решително против евентуално изтъквания европейски кредит на младотурците, на помощ щеше да й дойде примера от 1876 г., когато също тъй се прогласи конституция, но нищо не излезна.

И какъв е тоя пусти европейски кредит на младотурците, който ни се въвира в очи? Ако е дума за общественото мнение в Европа и в България, голяма част от него, водейки се от искрени и хуманни чувства и не влизайки в подробност, действително се увлече подир хуриетчиите. Но, колкото за дипломатите колкото за ония, които носят отговорности, съвсем не е така работата. Гледайте в същност, какво вършат и какво мислят, а не какво говорят, стоейки на официална нога и изхождайки само от своите близки и далечни интереси. Англия, Франция, Русия се показаха добри спрямо младотурците, за да отбият от Цариград влиянието на Германия. Това кредит ли е на младотурците? Когато бе везир англофила Кямил паша, Германия помогна на своята съюзница Австрия да присъедини Босна и Херцеговина. Това кредит ли е на младотурците? Когато Хилми паша наследи Кямиля и ветропоказателя се обърна към Берлин, тогава Англия и нейните приятелки надигнаха нос. Това кредит ли е? Русия, заслабнала след войната с Япония, принудена бе да се залавя за каквото и да е събитие, което й дава възможност да поспечели време, за да се съвземе и за туй се показваше разположена спрямо маладотурците. Това кредит ли е? Българското правителство трябваше да дознае, ако не бе дознало, че европейските дипломати в Цариград, стари върколаци, каквито и да се показаха навидом (кое за да използуват младотурците, кое за да не ги фърлят в ръцете на противниците), отнесоха се скептично спрямо прогласения хуриет и скоро-скоро почнаха да предричат поврат, реакция. Какъв ти кредит? Между друго, това известие за мнението на дипломатите в Цариград ни го донесе в Солун проф. Милюков, лидер на Руската конституционно-демократическа партия, именно през м. август 1908 г., т.е. месец време - един месец, не повече - след 11 юли. Проф. Милюков сигурно е казал това и в Солунското българско консулство, па мина и през София, та българските управници трябваше да го чуят, ако не са го чули. От София той замина за Париж и там се изказа в същата смисъл - публично пред видни френски мъже (Rene Pinon и др.) Сам Зиновиев, тогава руски посланик в Цариград, не скри своето убеждение, че от младотурците не ще излезе нищо. Подир акта от 22 септември бяха надошли в София сума граждански и военни кореспонденти; те не искаха ни да знаят за кредит или не кредит; идваха да видят война. Преди месец тук бе проф. Haumant, от парижката Сорбона. Той се изказал пред наши професори, че по онова време той и сички в Париж очаквали български войски да минат турската граница. Какъв ти кредит?

Вън от това, по онова време в самата София, в столицата на България, седалището на българския държавен глава и на българското правителство, е имало симптоми, по които могло да се схване, че не кредит някакъв тряба да се гледа, кредит отпуснат божем на младотурците от Европа, а тряба да се гледа да не се изпусне удобния момент. Скоро след 11 юли на един жур-фикс на г-жа Султана Рачо Петрова един от дипломатическите агенти на една велика сила, искрено съчувствуваща на македонската кауза, запитал г. Рачо Петрова: „Ако Вие бяхте министър-президент, що бихте сторили в тоя момент?“ Както виждате, за никакъв кредит не се отнася запитването. Господин Рачо Петров отговорил: „Аз да бях, щях да заповядам в 24 часа да се намерят войските на границата и да навлязат в турска територия“. — „А ние европейците, добавил чуждестранния дипломат, щом стигнете в Одрин, ще Ви речем: arretez vous(спрете в превод от фр.)! Не бива и няма нужда да отивате по-нататък“. Дали тоя, който в 1903 и 1906 г. не заповяда на българските войски да навлезнат в Турция, дали действително сега щеше да заповяда, това не знаем, но виждате и вие, както и аз, че европейският дипломат не отваря дума за никакъв кредит на младотурците, а дума отваря за използуване или пропускане момента. Друг един дипломатически агент на не велика сила, политически незаинтересувана в Балканите, на два пъти (запомнете: на два пъти) е отишъл нарочно и специално при тогавашния министър на външните работи г. Паприкова и му е говорил в смисъл: „Що правите Вие? Не мислите ли да се възползувате от момента? Познавате ме като приятел на българите и на каузата на вашите неосвободени братя. Аз се движа постоянно между дипломатическото тяло и слушам, какво говорят по развиващите се събития. Пред мене са по-свободни, по-непринудени в разговорите си, защото нашата държава, няма никакви политически интереси на Балканите. Сички дипломати признават важността на момента. Сички мислят, че не ще пропуснете да се възползувате от него. На ония, чиито интереси се схождат с вашите, драго им е, че ви се удава такъв удобен случай и се надеят, че не ще го пропуснете. Други пък, чиито интереси се разиждат от Вашите, не скриват страхът си, че може да последва една ваша смела акция. И аз, както и сички, съм мислел, че тия военни разходи не са без определена цел. Възможно е да се мине и без истинска война: като навлезнете в турска територия, ще заявите веднага, че Вие не искате ни педя земя, искате само да се турне ред и сигурност чрез автономно управление в една страна, населена предимно с ваши сънародници. За Великите сили, ще кажете вие, ако е се едно, ще страдат ли още нашите братя или не, за нас не е се едно“. Тия съвети във въпросителна форма, казани на г-н Паприкова, са предадени по-сетне от самият дипломатически агент на други лица и, разбира се, с тъга на сърце и с дълбоко възмущение. Както виждате, тука не става дума за никакъв кредит на младотурците, а само за удобен момент. Ние не казваме, че думи, лансирани от дипломат, кой и да бил той, тряба да се зимат за чиста монета, без надлежна преценка, но се пак в случая, се вижда, че действително моментът се считал съдбоносен и благоприятен за действуване от страна на България.

Че това е тъй, т.е., че действително моментът е бил съдбоносен и благоприятен, показва факта, че нещо около две седмици след 11 юли и самите тогавашни български министри започват да мислят, как да го използуват. В едно заседание на Министерския съвет мислили, мислили, и що измислили? Да прогласят независимостта на България, нещо—нищо за важността на момента и при това нещо сигурно намислено в двореца и във Виена.

Питаме демократическите министри: защо прогласиха Независимостта? Това не е ли подвиване кредита на младотурците? И ако и тъй бяха решили да подбиват кредита им с някакъв акт, защо предпочетоха един формален въпрос пред един съществен въпрос, като Македонския? Години наред Англия, Франция, Италия и накрай и Русия, съчувствуваха и помагаха на македонската кауза, а Германия и Австрия бяха против. Англичани и френци след датата 11 юли 1908 г. може би, наистина нямаха интерес да спомагат за какъвто и да било акт, който компрометира младотурския режим, защото чрез тоя режим те са се надявали, както казахме, да отбият германското влияние от Цариград и да наложат своето. Но веднъж извършеното подобно нещо, въпреки тяхната воля, те биха погледнали по-снизходително на един акт, който би си поставил за цел свободата на Македония, едно, защото толкова време в реда на нещата бе да се ратува за Македония, друго, защото Англия, Франция, Италия и Русия бяха вече заангажирани с македонското реформено дело и трето, защото тъкмо техните интереси диктуват, чрез една автономна област, да се препречи пътя за слизането на Австрия към Солун, а следов. и пътя на Германия към Мала Азия през Бяло море. Актът с независимостта на България не само няма това предимство, ами отгоре на това има отрицателната заслуга, че приближава Австрия до Солун: първо, защото чрез последвалото присъединение на Босна и Херцеговина Австрия свърши с един въпрос и по тоя начин доби по-голяма свобода на действие в международния концерт за други свои по-далечни цели, и второ, защото поради прогласената независимост България се омота и не можа да си отвори устата да настои да се задържи македонската реформена акция, а в интереса на Австрия бе да очисти международната намеса от една област, която тя счита в своя сфера на влияние.

Ако България с един рицарски замах бе поставила на зелената маса Македонския въпрос, а не независимостта, сигурно младотурците нямаше да отстъпят лесно. Но, заставени от положението, те щяха да бъдат принудени най-сетне да търсят някоя формула за оправдание пред турската маса за понесената загуба. На помощ в тоя случай щяха да им дойдат заинтересуваните сили, главно от групата на Тройното съглашение. Какво оправдание? Същото с което младотурците си послужиха по време на независимостта и анексията. Те казваха тогава: „Тия загуби очевидно са били естествен и неизбежен резултат от миналото, ликвидиране на висещи въпроси, останали в наследство. И без 11 юли Македония щеше да бъде откъсната от пряката цариградска власт, както е станало с толкова други области на империята. Фактически бе въведен вече европейски контрол, а Ревелската среща бе начало на края. С прогласената конституция барем ще има шанс да запазим цялата останала османска територия, включително, може би и новата автономна област - Македония, за която инак би имало в последствие опасност съвсем да се откъсне от нашата империя. Фактът, че България реши да не губи време, а да побърза да използува момента, показва, че действително тя има сериозни основания да се опасява от една възродена Турция“. Всичко това повтарям, не означава, че турците изобщо нямаше да дадат отпор на България, но отпорът не можеше да бъде силен. Ако бяха се надявали на силите си и на международното разположение, те биха простили тъй лесно и за независимостта.

Остава ми на край да отговоря с няколко думи на ония демократи, които обичат да се фалят, че като прогласи независимостта на България, сторили много нещо (в. „Пряпорец“, от 28 септември). Аз твърдях по-горе и твърдя, че независимостта е нещо-нищо в сравнение с важността на момента. Че това е тъй, показва между другото и факта (който старателно се крие от българите, от домашните, макар да е известен на чуждите държави и на самия неприятел), че официална България изпърво е мислила и правила постъпки да уреди въпроса по мирен начин. С тая мисия е бил натоварен солунския български агент г. А. Шопов. Тоя старец, както се знае, е добър приятел и на Фердинанда и на турците. Поръчано му било да сондира почвата или по-право да влезе в преговори с Централния младотурски комитет. Младотурците, като сички турци, не бързали да дадат един определен отговор, за да печелят време. Подире дали му един отговор, който пак означава протакане на въпроса. „Отнесете се в Цариград, казали му те, тая работа там ще се реши“. Нашите управници послушали съвета им: отправили в Цариград г. Кочо Хаджикалчов, пак личен приятел на Фердинанда. Г. К. Хаджикалчов влязал в ролята си: срещал се с цариградските големци и когато му се сторило, че вече емен-емен работата върви на добре (и той сигурно като Кр. Раковски и като мнозина други за пръв път ще да е имал работа с турци), софийските нетърпеливи управници дигнали знамето на независимостта и сиромаха милионер останал на сухо, - без да може да си припише една велика заслуга в българската история, за което, разбира се, не малко го е било яд. Де си, Алеко, да запееш за твоите царски демократи: „Да ще султана да освободи Македония!“ то наистина не е Македония, ами какво да е, изтръгва ли се от турци без натиск? Турция и отстъпки без натиск - две противоположни неща, също тъй както са две противоположни неща, според едно гръцко изречение, Турция и ред.

Как и да е, българското правителство, с държавния глава на чело, тряба да чувствували, от една страна, че момента за Турция е критически и от друга, че въпроса за независимостта е въпрос формален и от третостепенна важност, та що са се надявали да го решат даже по добър начин, без натиск. Защо тогаз не са се заловили със съдбоносния Македонски въпрос? Защо Македония биде забравена? Обстоятелството, че г. А. Шопов и К. Хаджикалчов са лични приятели на короната и династията и че Независимостта се прогласи едновременно с анексията на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария, не ще ли ни посочи пътя, като къде да дирим обяснение на тоя факт?"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В предишния пост унишлено цитирах Матов, защото той е съвременник на тези събития, доказан българин-патриот от Струга, при когото никога не е имало никакви македонистки отклонения. Грубите грешки на правителството и царя са очевидни, а именно не се прави всеобща мобилизация и не се поставя ултимативно въпроса към Турция. А сме били в позиция да го направим, все пак ако това е нарушение на Берлинския договор (редом с анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария), то неизпълнението на член 23 и член 62 от Берлинския договор също го нарушават. 

Наскоро бях чел някаква очевадно руска агентка, която се беше изцепила във връзка с независимостта, че видите ли през есента на 1908 година Русия с натиск върху Турция ни била спасила от турска окупация, което щеше да е смешно ако не беше трагично. То бива за единия хонорар да пишеш неистини, ама всичко си има граници. Както обаче пише Христо Матов, при това цитирайки руски дипломати и руски вестници от епохата, Русия през есента на 1908 година всъщност спасява Турция, а не България. И това е съвсем логично, имайки предвид вътрешните противоречия в онзи момент между малдите и старите турци както в армията, така и в самото турско общество като цяло. 

Да видим каква е картинката и в другите съседни държави. 

Румъния през есента на 1908 година още е в частичен военен режим заради селското въстание от пролетта на 1907 година, като властимащите и висшето командване се страхуват подобен бунт да не повтори. Не че не искат вече компенсации ако България се разшири за сметка на Османската империя, но нито имат реална военна готовност, нито могат да реагират бързо и от самото начало, така че са далеч по-малко опасни отколкото през 1912-1913 година, когато вземат Силистра, а после и цяла Южна Добруджа не само с нахлуването си, но и с 3-4 годишна дипломатическа подготовка на този въпрос, каквато през 1908 година още дори не са започнали.

Сърбия пък си мобилизира войските почти изцяло на границата си с Австро-Унгария. Веднъж разположила ги там, те остават там цели 6 месеца, до пролетта на 1909 година, когато анексията на Босна и Херцеговина е окончателно призната. Имайки предвид, че и Австро-Унгария е направила частична мобилизация в онзи момент, сърбите няма как току-така да си изтеглят войските от западните и серверните към източните граници, рискувайки война хем с Австро-Унгария, хем с България.

Така че съвсем очевидно се пропуска удобен моемент. Единствената правилна дипломация от страна на Фердинанд и правителството на Малинов е била да се заяви ясно, че ако на Турция не й харесва независима България, трябва да й обяви война и че след като Труция не е изпълнила член 23 и член 62 от Берлинския договор, то България не вижда причина да продължи да изпълнява своите ангажименти по него. Всичко това комбинирано с една всеобща мобилизация и първо на България можеше изобщо да не й се налага да плаща нито стотинка с кредит от руска банка за въпросната независимост, и второ вероятно би придобила допълнителни дивиденти по македонския въпрос със или без война, но с адекватен на обстоятелствата натиск, какъвто цар и правителство не оказват на Османската империя.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Честит празник на всички българи! Наред с като цяло безспорния дипломатически успех, който България постига преди 112 години, от гледна точка на историческата наука в никакъв случай не бива да пренебрегваме и грешките, направени в онзи момент от монарх и правителство предвид обстоятелствата и спецификите на епохата. 22 септември трябва винаги да бъде както повод за празнуване, така и повод за един анализ на пропуснатите възможности да се извлекат по-големи ползи по оношение защитата на българските национални интереси.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...