Отиди на
Форум "Наука"

Голямата англо-зулуска война(1879)


Recommended Posts

  • Потребител

В тази тема ще разгледам един от най-мащабните сблъсъци между европейските колонизатори и местните народи в черна Африка през 19 век.Въпреки че самата война продължава по-малко от шест месеца,нейното значение в историята на колониализма на Африка е голямо.

За съжаление информацията е много,а аз имам желание да разгледам нещата в подробности,а и всички голями битки във войната.Затова ще я пускам на части.Ще гледам да събера всичко в 6-7 части.

Част 1-Положението и интересите на британците и бурите в региона преди 1879.

До 1879 Британската империя имала няколко колонии в южна Африка,които граничели с селищата и опитите за формиране малки държавици на бурите и местни кралства,като зулуското.Част от територията била обитавана от африкански племена,които нямали никаква държавност.

Това били колонията Кейп( Cape Colony) и колонията Натал(Colony of Natal).

През 1867 били открити диаманти край река Ваал,на около 550 мили(890 километра) на североизток от Кейп Таун,сложила край на изолираността на бурите във вътрешността на континента.Това предизвикала "треска за диаманти",която привлякла хора от целия свят.

Интересите на британците в региона се засилили още повече и през 70те години на 19 век те анексирали източен Грикуаланд,където имало значителни находища на диаманти.

През 1874 лорд Карнарвън,британския държавен секретар на колониите,предложил да се направи направи южноафриканска федерация,подобна на Канада.В нея бяло малцинство трябвало да управлявава голямото черно мнозинство,които щяло да стане евтина работна ръка в бурските ферми и британските захарни плантации и мини.В 1875 той предложил на бурските държави-Свободната Оранжева Държава и република Трансваал да опитат да организират такава федерация от бурски и британски колонии,но те отказали.

През 1877 сър Бартъл Фрей бил направен върховен комисар на британска южна Африка от лорд Карнарвън.Фрей трябвало да положи всички усилия за осъществяването на плана на Карнарвън,а в замяна при успех щял да стане първия губернатор на бъдещия федериран южноафрикански доминион.

Освен отказа на бурите,пречка за тази федерация било все още силното зулуско кралство.

Бартъл Фрей се надявал да предизвика война с зулусите,като преувеличавал значението на някой от граничните инциденти.

В същата 1877 сър Теофилос Шепстън,британския държавен секретар за отношенията с местните в колонията Натал,анексирал бурската република Трансваал почти без проблеми.Бурите се опасявали,че ако се съпротивляват на британците,зулусите също ще ги нападнат,възползайки се от войната между белите.Отново през 1877 британците успяли да анексират и още един опит за държава в региона-Западен Грикуаланд.

Следващата цел на тази последователна завоевателно политика били зулусите.Британците ги считали и за заплаха към новоприсъединените територии,което се засилвало от напрежението,заради някои гранични спорове.Войната била неизбежна.Трябвало само повод..

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявам се за някой досадни правописни грешки и недоглеждания,но нямах време да редактирам поста,а срока май е около половин час.В бъдещите части няма да допускам такова нещо.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 2-зулуското кралство преди 1879 и положението му в региона.

Първия зулуски крал Шака,чрез многобройни войни,превърнал малкото зулуско племе в значима регионална сила-Зулуленд,която била всъщност добре организирана държава.Около 1825 тя вече обхващала приблизително площ от 30 000 квадратни километра.

През 1828 двама от полубратя на Шака Зулу(Дингане и Мхлангана) и един от неговите приближени,организирали успешна конспирация срещу него и го убили в селището Дукуза.Следвала кратка борба за трона между тях,която била спечелена от Дингане.

В 30те години на 19 век имигриращите бури на север(отново поради британската колониална експанзия имигрирали),влезли в конфликт с зулусите.Дингане още при първия значителен сблъсък претърпял съкрушително поражение-огромната зулуска армия(между 10 000 и 20 000 бойци) била разгромена от едва около 470 бури в "Битката при кървавата река" на 16 декември 1838.

Този път един от полубратята на крал Дингане-Мпанде се възползвал от поражението,като се съюзил с бурите.

Крал Дингане бил скоро убит,споделяйки съдбата на Шака Зулу и владетел на зулусите станал Мпанде.Видял силата на бурите,той се стремял да поддържа добри отношения с тях.

Бурите успяли да формират своя държавица в региона-Република Наталия.Британците обаче отново имали свой цели и през 1842 след кратка война завладяли краткосъществуващата Наталия и придобили граница с зулуското кралство.Крал Мпанде веднага установил приятелски отношения с тях,разбирайки ясно огромната им сила.

Това му позволило през 1843 да започне чистка в собственото си кралство срещу неговите предполагаеми "врагове".Хиляди били избити по-време на чистката,хиляди избягали от Зулуленд в околните земи.Проблемът бил че бегълците взимали своя едър рогат добитък със себе си,за да се изхранват.Това ударило икономиката на зулусите,която зависела от едрия рогат добитък изключително много.За да компенсира загубата,крал Мпанде започнал да напада околните племена и народи-дори могъщото племе свази била нападнато през 1852.

Това обаче противоречало на британските колониални интереси,които не предвиждали допълнителното усилване на зулусите.Те поискали от Мпанде да спре тези нападения в името на добрите отношения между британците и зулусите.Страхувайки се,Мпанде побързал да изпълни исканията им.

Невъзможно било да се избие агресията на войнолюбивите зулуси навън и затова тя избила навътре в нова гражданска война.Този път между двата сина на Мпанде за трона(въпреки че той управлявал още над 10 години след завършването й)-Кечвайо и Мбуиази.

Кечвайо спечел решаващата и кървава битка при Ндондакусука през 1856,но хиляди зулуси загинали в тази,а и в предишните вътрешни войни.

През 1861 втория брат на Кечвайо-Умтонга избягал към граничните части на Зулуленд с бурите(които успяли да формират нови свои държави на север) и започнал да събира нова армия.Тъй като още една гражданска война,щяла още повече да отслаби зулусите,било постигнато споразумение с бурите-те предали Умтонга на Кечвайо и крал Мпанде,а в замяна зулусите им остъпили земя край границата.

Едва през 1872 след смъртта на баща си Мпанде,Кечвайо станал крал на зулусите.Умтонга обаче избягал от брат си след няколко години и Кечвайо си поискал отстъпената земя.Граничния спор се изострил,но до война не се стигнало засега.

В първите години на управлението на крал Кечвайо,назрял и конфликта с християнските европейски мисионери.Той не ги харесвал,но не ги гонел,заради добрите му отношения с британците.Въпреки това голяма част от зулусите били негативно настроени към тях.Консервативните зулуси често убивали тези,които са приели християнството от мисионерите.

Изобщо зулуското кралство до 1879,макар и отслабващо,било все още силно,а и фактор,с когато трябвало всички в региона да се съобразяват.Много африкански племена в този период,дори силните свази били васали на зулусите.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 3-избухването на англо-зулуската война.

Като владетел Кечвайо,разбирал че зулуската армия е твърде слаба технически,за да се сражава успешно с бурските и британските армии.След смъртта на Шака Зулу тя била отслабнала от честите граждански войни,липсата на почти никаква външна експанзия.До началото на 70те години на 19 век в армията на зулусите все още нямало огнестрелни оръжия,дори военната организация и тактики от времето на Шака Зулу не били запазени.

Крал Кечвайо започнал да прилага отново някой от военните методи на Шака,колкото било възможно.

Той сформирал нови полкове,базирани на възрастов принцип и дори успял да се сдобие с няколко стари мускета и други неизползвани вече огнестрелни оръжия.Но основното оръжие на зулусите си оставало "Иклва"-вид копие и щит направен от волска кожа.Използването на този тип копие и щит били в основата на тактиките на зулусите

Тези от тях,които се били научили да стрелят с огнестрелно оръжие,били много неточни,а и зулусите като цяло имали негативно отношение-според тях пушките били "оръжие на страхливеца,който убивал смелия без да чака атаката му".

Всеки нов крал на зулусите,трябвало да изостави старата столица на Зулуленд и да построи нова.

Кечвайо също основал нова,наричайки я "Улунди"- което значело "високо място".

http://en.wikipedia.org/wiki/Ulundi

Сър Теофилос Шепстън,първоначално подкрепял зулусите в граничния им спор,с бурската държава Трансваал.

Но след като през 1877 той с малки сили бързо анексирал Трансваал,естествено променил позицията си,защото граничния спор,вече бил между зулусите и британците.Скоро той започнал да описва зулусите,като агресивна заплаха за британските владения в докладите си до Лорд Карнарвън.

Британците опредили гранична комисия,която обаче преценила,че исканията на зулусите са почти изцяло справедливи през юли 1878.

Това далеч не отговаряло на тайните планове на сър Хенри Бартъл Фрей,който действал дори не за колониалните британски интереси(британското правителство било против конфликт с зулусите,имайки други проблеми),а само за личните си кариеристични амбиции,не приел доклада на комисията.

При преговори на границата с представители на зулусите,той отправил неочакван и абсурден ултиматум до крал Кечвайо,в който искал зулуската армия да се разформира и зулусите да приемат британски колониален "представител" на тяхна територия.

Кечвайо не отговорил на ултиматума до 11 януари 1879.Тогава Бартъл Фрей,без да иска разрешение от британското правителство заповядал на генерал Фредерик Хелмсфорд да навлезе с армията си в зулуското кралство.Войната започнала.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 4-битката при Исандлуана.

Лорд Хелмсфорд планирал инвазия в Зулуланд,в която участвали над 15 000 войници в пет колони.Те трябвало да обкръжат зулуската армия и да я принудят да се бие в една генерална битка.Той се опасявал,че зулусите ще се опитат да избегнат пряко сражение.След това решил да съкрати британските колони на три,като основната и най-важната била съставена от 7800 души.Те били въоръжени основно с модерните пушки Хенри-Мартини.Имали и няколко оръдия.В армията му имало и части,сформирани от местното африканско население.

Войските му тръгнали от град Питермарицбьорг(Pietermaritzburg), до предния лагер в Хелпмекаар,близо до Грейтаун(Greytown).На 9 януари 1879 те се придвижили до Роркс Дрифт на река Бъфало,където била британско-зулуската граница(там имало станция на християнските мисионери,които покръствали местните).

На 11 януари пресекли реката и навлезли в територията на зулусите.И трите британски колони се движили към Улунди,столицата на зулусите.

Армията на крал Кечвайо била около 35 000 души.Това било приблизително три пъти,повече от британските сили,но в по-голямата си част тя била просто едно народно опълчение с ограничени възможности.Голяма част от зулуските бойци,можели само за няколко седмици да изпълняват военните си задължения-след това трябвало да се върнат при семействата си.Оръжията били основно копия за хвърляне,копия за близък бой и щитове от волска кожа.

Първоначално трите британски колони не срещнали никаква съпротива.На 22 януари 1879 централната колона установила лагер край Исандлуана.Лорд Хелмсфорд разделил войските на колоната,оставяйки лагера на полковник Хенри Пулейн.Тогава британците били нападната от основната зулуска армия,състояща се от около 20 000 души,водени от втория в командването на зулусите след Кечвайо - Ntshingwayo kaMahole Khoza.Хелмсфорд и по-голямата част от силите на колоната,били примамени на изток от лагера,след което основните зулуски войски го атакували.Британския лагер не бил укрепен,в противоречие с установената доктрина.Последвалото било най-големия зулуски успех,по-време на цялата война.Те успяли да анихилират британските войски в лагера.Британците загубили над 1300 убити,включително и полковник Хенри Пулейн,52 офицера,както и един африкански вожд,бил се на тяхна страна.

Зулусите загубили около 1000 убити и 2000 ранени.Те пленили всички британски амуниции,провизии и транспортни средства в британския лагер,дори и две оръдия.

Поражението принудило Лорд Хелмсфорд да преустанови инвазията на централната колона и да се оттегли на границата.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

За желаещите да видят случилото се нагледно препоръчвам това.

http://www.zamunda.net/details.php?id=181278&hit=1

Отново браво на Глостър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 5-битката при Роркс Дрифт и настъплението на останалите две британски колони.

Още на същия ден(22 януари 1879) след зулуската победа при Исандлуана,започнала битката при Роркс Дрифт.От 3000 до 4000 зулуски резерви,които не взели участие в битката при Исандлуана водени от принц Дабуламанзи каМпанде-полубрат на крал Кечвайо,нападнали британски гарнизон,разположен на граничната мисионерска протестантска станция на Роркс Дрифт.Принцът предприел това нападение самоволно,без да иска разрешение от Кечвайо.Британския гарнизон бил толкова малък,че едва надвишавал 150 човека,ръководени от лейтенант Джон Хард.

Зулуските атаки били масирани,но разкъсани на части.Битката била изключително ожесточена,като продължила и на следващия ден.Малкия гарнизон бил няколко пъти на прага на поражението,но в крайна сметка отблъснал зулусите и те се оттеглили.Това била единствената битка във войната при която зулусите навлезли на британска територия.Британците загубили само 17 убити,а зулусите най-малко 351 и около 500 ранени.Но като цяло,това бил просто тактически британски успех,без голямо значение.

Докато британската централна колона била спряна и принудена да се оттегли,дясната колона се придвижвала по зулуското крайбрежие под командването на полковник Чарлз Пиърсън.Тя преминала река Тугела и влязла в сражение с зулуски части,които се опитвали да й устроят засада край река Иниезане,но ги отблъснала и накрая достигнала изоставената мисионерска станция Ехове,която се намирала на зулуска територия.Там британците започнали да се укрепяват.Тогава Пиърсън научил за британското поражение при Исандлуана и започнал да се колебае,дали да се оттегли зад река Тугела.Докато се чудел,зулусите отрязали снабдителните му линии и го обсадили в станцията.

В същото време лявата британска колона,командвана от полковник Евелин Ууд настъпвала в северозападен Зулуланд,където започнала сражения с тамошните зулуски части,попречвайки им да се присъединят към основните зулуски сили,сражаващи се с централната британска колона.Ууд установил лагер в Тинта`с Краал,на 10 мили южно от планината Хлобане,където се били събрали около 4000 зулуски бойци.Той планирал да ги атакува на 24 януари,но научавайки за поражението при Исандлуана,също решил да се върне назад.Зулуските части не му попречили да го стори.

Така един месец след започването й,първата британска инвазия в Зулуланд се провалила.От трите колони,само лявата била незасегната.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 6-битките при Интомбе,Хлобане и Камбула.

Зулуския крал Кечвайо въпреки успехите си,нямал никакво намерение да нахлува на територията на британската колония Натал.Той предвиждал да продължи да воюва на своя земя,докато не постигне мир с британците.Британското правителство ,което вече било приело войната,обаче имало други планове.То не можело да допусне унижението,Великобритания да загуби война от хора въоръжени основно с копия и щитове.

След загубата при Исандлуана,Лорд Хелмсфорд два месеца прегрупирал силите си и формирал нови за втора инвазия в Зулуланд,чията цел била деблокирането на обсадения полковник Пиърсън в Ехове.Британското правителство изпратило седем нови полка подкрепления към Натал,заедно с две артилерийски батареи.

На 12 март 1879,въоръжен ескорт с припаси се придвижвал до граничното село на бели заселници Лунеберг(което още преди войната се намирало в оспорвана гранична територия между британците и зулусите),когато бил нападнат от около 500 зулуски бойци при река Интомбе.Британските войници били само 104 души и претърпели ново поражение,като около 80 от тях били убити в боя.Зулуските загуби били минимални,а те пленили всички припаси.

В същото време от 7 март,започнали да пристигат първите части от предвидените британски подкрепления.На 29 март нова колона,отново под командването на Лорд Хелмсфорд,състояща се от 3400 британски и 2300 местни африкански войници,се отправили към обсадената станция Ехове.

Те си научили урока от Исандлуана и всяка нощ строели укрепени лагери.

Хелмсфорд наредил на сър Евелин Ууд да атакуват укрепената зулуска позиция абаКулуси в планината Хлобане,която британците обсадили.Атаката започнала на 28 март водена от полковник Редвърс Булър.Скоро обаче се появила основната зулуска армия,наброяваща около 20 000 души,която трябвало да отблокира обсадените.Британците започнали отстъпление,но зулусите възползвайки се от положението успяли да ги разгромят и да спечелят нова победа.Британците загубили в битката 225 войници,а зулуските загуби отново били минимални.

На следващия ден 20 000 зулуси ръководени от зулуския командир Мниамана,атакували без позволението на краля си Кечвайо добре укрепения британски лагер при Камбула.Ууд имал на разположение 2069 войници и 6 оръдия.След 5 часа ожесточена битка,зулусите се оттеглили,с тежки жертви.Сега британската кавалерия започнала да преследва бягащите,като успяла да им нанесе нови страшни загуби.Това било първото голямо зулуско поражение във войната.Британците загубили едва 28 убити и 55 ранени,а приблизително 2000 били само убитите зулуси.

Ефектът от битката при Камбула бил много тежък и деморализиращ за зулуската армия.

Мниамана след поражението се опитал да върне армията си в столицата Улунди,но много от войниците просто я напуснали и се върнали по домовете си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 7-битката при Гингиндлову,деблокирането на Ехове,битката при Улунди.

Докато Ууд се биел с основната зулуска армия,по-голямата част от британските сили,ръководена от Лорд Хелмсфорд се придвижвала към Ехове.На 2 април 1879 тя била атакувана при Гингиндлову от около 11 000 зулуси.Силите на Хелмсфорд били 5670 войници и той отблъснал зулуското нападение.За втори път зулусите губели важна битка,отново с тежки загуби-над 1000 убити,докато британските жертви били едва 2 убити и 52 ранени.На следващия ден-3 април те деблокирали Ехове и освободили колоната на полковник Пиърсън.Въпреки това,британците решили че укрепената позиция не им трябва повече и изоставили Ехове на 5 април.Зулусите заели опразнената станция и я запалили.

Въпреки британските победи при Камбула,Гингиндлову и Ехове британците далеч не били спечелили войната още.Поради липса на достатъчно сили(въпреки новите подкрепления) след деблокирането на Ехове,те се оттеглили отново в Натал,напускайки Зулуланд.Британското правителство недоволно от Хелмсфорд изпратило Сър Гарнет Уолсли,който щял да заеме поста му след няколко месеца.Притеснен от това,че ще си отиде с позор Хелмсфорд,започнал са се стреми към окончателното поражение на зулусите.Били пратени нови подкрепления и скоро Хелмсфорд имал на разположение 16 000 британски и 7000 местни(съставени от местното чернокожо или смесено население) войници.След реорганизация британците започнали за трети път инвазия в Зулуланд за една година-този път през юни.

За да се избегнат изненади навсякъде по пътя британците строили укрепени лагери.Първите схватки не били мащабни.В една от тях на първи юни бил убит,наследникът в изгнание на френския императорски трон-Имперския Принц Наполеон Йожен.

Зулуския крал Кечвайо,разбирайки силата на подсилените британски части се опитал да преговаря за мир.Хелмсфорд обаче искал да въстанови своята репутация преди да го сменят и не влязал в преговори.

Британските сили се движели към столицата Улунди,където трябвало да победят основната зулуска армия.На 4 юли се провело решителното за цялата война сражение-битката при Улунди.

Зулуските бойци наброявали от 12 000 до 15 000,командвани от Зиведу каМпанде.Британците сили били около 4200 британски войници,1000 местни африкански войниц,2 ранни картечници Гатлинг и 10 оръдия.

Британците в тази последна битка напълно разбили зулусите.Тяхната армия била разпръсната,473 били убити,а над 1000 ранени.Британските загуби били само 13 убити и 69 ранени.

След битката британците напълно разрушили Улунди.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Само да довърша набързо...

След битката при Улунди,зулуската армия била напълно разпръсната,повечето зулуски вождове се предали на британците,а крал Кечвайо избягал.Сър Гарнет Уолсли освободил Лорд Хелсфорд от командването,след което довършил завладяването на Зулуланд.

На 28 август 1879 Кечвайо бил заловен и изпратен в Кейп Таун.Британците формално обявили,че той е свален и вече не е крал на зулусите.С това била свалена и династията на Шака Зулу.За британците обаче оставал проблемът,какво да правят с зулуското кралство-въпреки че то загубило своята независимост,не можели да присъединят територията му напълно към владенията си засега.

Уолсли не се придържал към стария план на Бартъл Фрей(всъщност плана бил на Лорд Карнарвън) за южноафриканска федерация,подобна на Канада,където бяло малцинство щяло да управлява черното мнозинство.Той изготвил нов план,според който завладяният Зулуланд щял да бъде разделен на 13 части,всяка от които управлявана от отделен вожд.Това гарантирало,че зулусите няма отново да се обединят около един крал,но и правело вътрешните войни между зулусите неизбежни,тъй като те напрактика оставали с голямо самоуправление.Този план бил осъществен,като 11 от частите били дадени на зулуски вождове,една на Джон Робърт Дън(бял авантюрист,който бил известен с това,че освен бялата си съпруга имал и 48 зулуски съпруги,а децата му били 117) и една на Хлуби(вожд от племето басуто,съюзник на британците в англо-зулуската война).

След войната Хелмсфорд получил рицарски орден-бил направен "Рицар на големия кръст на Ордена на банята" главно заради последната битка при Улунди.Но също така той бил силно критикуван за грешките си и никога повече не участвал в битка някъде.

Кариеристът Бартъл Фрей,заради когото до голяма степен започнала войната,бил през 1880 отстранен от Уолси.След това заемал незначителен пост в Кейп Таун.Интересното е че Лорд Карнарвън е баща на прочутия египтолог,съоткривател на гробницата на Тутанкамон.

През 1882 избухнала нова кървава гражданска война между зулуските вождове и британците се съгласили да върнат Кечвайо на трона(далеч не в положението му преди 1879 разбира се),но и той не успял да овладее положението.През 1884 Кечвайо починал.

Целия Зулуланд бил окончателно анексиран от британците след няколко години.

В цялата англо-зулуска война от 1879,британците загубили официално 1727 убити и 256 ранени.Зулусите загубили над 6000 убити,както и държавата си.Войната продължила 5 месеца,3 седмици и 2 дена.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

обработи ги хубаво текстовете и ги прати на админите за статия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А ето ги и илюстрациите!!!

Идеални са! Графиките в пресата отпреди масовото разпространение на фотографията - това си заслужава отделно голямо внимание!!!

Благодарности, г-н Гербов :)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...