Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ

post-549-0-23015300-1359405092_thumb.jpg
Думата оброк означава обещание, обет, дар, дан. В същия смисъл е и турската дума курбан, както и еврейската корбан. В научната литература за предмети свързани с оброк са използва също думата вотивни.
Това название на вотивните плочки се дължи обстоятелството, че на тези от тях, на които има надписи често е посочено, че те се дават като оброк (εύχήν, votum).
Поради широкото разпространение на оброчните плочки е трудно да се даде конкретна цифра за общия им брой, а и той нараства, тъй като при разкопки се откриват и нови такива артефакти или поне фрагменти от тях. Броят на откритите оброчни плочки надхвърля 2500, но крайната цифра би била по-скоро резултат от това, колко стриктни критерии се въвеждат за определяне на признаците, по които обектите следва да се включат в тази група – например дали да се включат метални пластики с ловни сцени, макар да нямат някои „реквизити” на този тип култови предмети. Има и други класификации, които също рефлектират върху определянето на бройката – напр. разграничаването на конниците на оброчните плочки на „тракийски” и „дакийски”, макар да няма съществени и принципни разлики между тях.
Периода на създаване на плочките също се простира в широките граници от ІVв. пр.н.е. до ІVв.н.е.
Оброчните плочки представляват релефи с изображения на божества. Размерите на плочките варират от няколко сантиметра до такива, които надхвърлят метър, като тази намерена в Солунското пристанище (сега в музея в Истанбул), която е с височина 1.77м. По форма оброчните плочки биват четириъгълни, но по-често горната им част е засводена или триъгълна. Възможно е това да не е само декоративен подход, а да символизира могилата, в която Залмоксис бил погребан и възкръснал. До нас плочките са достигнали в повечето случаи монохромни, но са намерени и полихромни – напр. откритите при разкопките Казачата Бухта в „Страбоновския Херсонес” през 1890г. и във Варна през 1961г. Много от екземплярите са с груба изработка, тъй като са били предназначени за местни светилища, но разбира се има и изящно изработени релефи.
Териториалния обхват, където при разкопки се откриват оброчни плочки е сравнително широк и отговаря на широкия ареал, в който са живеели траките, респ. са имали тесни връзки с тамошното население, т.е. на територията на днешните Балканските държави (и близките острови Лесбос, Лемнос и Тасос), Мала Азия и в Северното Черноморие. Срещат се изолирани находки и в някои други европейски страни (напр. в Рим), но те се свързват с тракийци, които в римската епоха са били изпратени да служат в други провинции на империята.
Голяма част от оброчните плочки не съдържат текст, но също така не е малък броят на тези, които съдържат посветителни надписи. Надписите често съдържат името на дарителя, а понякога в добавка чий син е или откъде е и в повечето случаи пояснението, че плочката се дава като оброк. Срещат се някои статистически данни, според които имената на дарителите от Долна Мизия и Дакия са 61% гръцки или гръцко-римски, 34% - римски и само 5% тракийски или тракийско-римски. Подобни изчисления обаче са твърде спорни, с оглед отнасянето на едно име към определен етнос, а последващите изводи са формирани при игнориране на важното обстоятелство, че има и твърде голям брой екземпляри, които въобще нямат надписи или от запазените фрагменти не може да се установи дали е имало надпис, а и в случаите, когато има надпис често не се споменават дарителите. Последното е важно, тъй като някои етно-културни различия рефлектират и върху практиката на надписите. При траките религиозния култ е изпълнен с тайнственост и често липсва не само името на дарителя, но дори прозвището на бога или героя, на който се посвещава, а е посочено примерно само „На Господа”. За формирането на подобни възгледи имат значение и обществено-политическите фактори – в Тракия не е имало демокрация и благоволението на царете и парадинастите се печелело с дарове за тях (вкл. под формата на подкуп), а не с общественополезни мероприятия. При гърците и римляните пожертвуванията за общественополезни мероприятия е било свързано с печелене на влияние и затова за тях е било важно и съществено да афишират имената си дори и тогава, когато правели дарения на светилищата.
По-сложен и съществен е въпросът с посоченото в надписа божество. В някои случаи това е персонажът, който е изобразен на оброчната плочка. Но има и случаи, в които е посочено божеството, на което се прави оброка или на чието светилище се дарява плочката, но е възможно на релефът да е изобразен друг персонаж – напр. в посветителния надпис да се споменава Аполон, но на плочката да е изобразена Артемида или Диоскурите (напр. релефът от Пещера, Пазарджишко дарен от Авгазон). На релефът от Колое пък под релефът на конника стои надписа „Гай Германик император самодържец”. Понякога към името на бога има и добавка, която се тълкува като прозвище, за което се предполага, че е свързано с названието на светилището, на което се прави дарът.

ПЕРСОНАЖИТЕ ИЗОБРАЗЯВАНИ НА ПЛОЧКИТЕ

post-549-0-30304000-1359405119_thumb.jpg

ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК

Когато става дума за оброчните плочки несъмнено най-популярния образ днес, а и през античността е бил на тракийският конник. Въпреки популярността на този иконографски образ, личността на изобразявания персонаж е изключително спорна. Изказвани са становища, че това е Бог Херос (т. е. че Херос е името на бога), че са фигури на различни герои, представяни стериотипно и др. под. Има становище, че това са надгробни плочи. На една от фрагментарно запазените плочки в Кимерийския Херсонес е изписано „ 40 години”, което се тълкува, че означава, че плочата първично или вторично е била използвана като надгробна и е било обозначено, че покойника е живял 40г.
Френският археолог Алберт Дюмонт е въвел за назоваване на персонажа понятието „cavalier thrace”, а Рошер използва понятието „Reiter-heros”. Тези утвърдили се в науката понятия, са влезли в употреба и в българската литература в техния български вариант „тракийски конник”.
В надписите персонажът е наричан κύριος (господ, господар), θεός (бог), ήρωι (херос, герой). Прави впечатление, че в надписите на оброчните плочки думата господ се среща по-често от думата Бог. В латинските надписи пък са използвани съответните латински думи, напр. Deo domino Apolini Vergulesi. В латинските надписи за култови изображения на Аполон друга често срещана форма е Apollo sanctus (Свещеният Аполон). При траките в основата на култа им стои дуализмът, олицетворяван от божествената двойка Сабазий и Бендида. Те олицетворяват мъжкото и женското начало, денят и нощта. По тази причина Сабазий често е олицетворяван със Зевс, Аполон, Хелиос, Асклепий и Дионисий в гръцката митология, а Бендида с Артемида, Хера, Селена и Хеката. Сабазий обаче не е собственото име на бога, а едно от многото му прозвища, наред със Залмоксис, Бакхус, Дионисий (Двойнороденият), Либер (Освободител) и др. Според Малала името на слънчевия бог-конник е Зевксип, но и последното изглежда е само едно от многото прозвища. За траките Сабазий е Бендида са преди всичко Богът и Богинята. По тази причина в гръцките и латинските надписи те притежават някои особени епитети „Diana regina” и „Apollo sanctus”, които показват техния специален статус. Най-вероятно тази божествена двойка в християнската епоха е била отъждествена при нестинарите със св. Константин и Елена, а във фолклора с „побратимите” Крали Марко и Вида Самовила. Макар често да се сочи, че Тракийският конник от оброчните плочки е първообраз на иконите на свети Георги и свети Димитър, то през средновековието античните статуи на императори-конници често са били отъждествявани със св. Константин – напр. статуята на Марк Аврелий на Капитолия в Рим е била свързана с владетеля разрешил християнството (благодарение на което фигурата не била разрушена). Разбира се имало е случаи, в които оброчни плочки са били считани за икони на св. Георги – напр. в арменската черква в Пловдив са палели свещи пред оброчна плочка, а в ямболската черква „Свети Георги” пък едно такова изображение е било зазидано като икона в стената до иконостаса. В манастира „Свети Георги” край село Белащица, Пловдивско пък е използван жертвеник с изображение на тракийския конник за подпрестолен камък.
post-549-0-92406400-1359405325_thumb.jpg
Конникът е изобразен яздещ надясно (много рядко има изображение да се движи на ляво). Понякога е изобразяван гол, а друг път облечен в къс, тесен хитон или в туника, а над тях с къса развяваща се хламида. Към това изображение присъстват повече или по-малко допълнителни елементи. На много от изображенията конникът е придружаван от своето куче. Често на релефите са изобразени ловни сцени, в които конникът е представен като ловец, който хвърля късо копие (на илирийските релефи копието е дълго) върху глиган, но понякога има и други животни: елен, лъв и мечка. Много често пред конника се изобразява дърво с увита около него змия с глава насочена към главата на коня. Освен животински фигури на оброчните плочки понякога присъстват и други човешки фигури. Пред конника се изобразяват една или повече женски фигури. Зад конника пък понякога се добавя мъж, който държи опашката на коня. Възможно е лъвът и мечката да са свързани с мита за Дионис, който бил пленен от пиратите, но веригите му паднали сами, на кораба се появили тези животни, мачтите били обвити в лози, а пиратите били превърнати в делфини.
За развитието на тракийското коневъдство в литературата често се дават за пример използваните от Омир фрази: „земята на коневъдците траки” (ХІІІ, 1-9), конеукротителите фриги (Х, 428-445), описанието на конете на цар Рез и т.н. При все това е изказано становище, че коневъдството е привнесено в Тракия в края на V-нач. на ІV хилядолетие пр.н.е. в резултат на инвазия на номадски племена от север. Това, което е по-съществено обаче, че към този период се отнасят каменните скиптри във вид на конска глава от Каимча, Сълкуца, Суворово, Драма,Ямболско и Ръжево конаре, Пловдивско. (Х. Тодорова, „Каменно-медната епоха в България, пето хилядолетие пр.н.е.”, С., 1988, стр.224). Използването на конската глава като завършек на скиптър показва, че това животно е считано като символ на царската власт още през този ранен период.
Доколкото няма подробни сведения за значението на допълнителните елементи изобразявани върху оброчните плочки с конника, то трябва да потърсим значението им в други източници. Относно змиите Плутарх е оставил едно интересно сведение свързано с майката на Александър Велики, макар от изложението да се вижда, че авторът описва ритуалите, но не е бил съвсем наясно с тяхната същност: „Всички жени по ония места, които от дълбока древност участват в тайнствата на орфиците и оргиите на Дионис, носят прозвището „клодонки” или „мималонки”. Подобни на техните култове имат едонките и тракийките от подножието на Хемус. Изглежда, оттам е останало името „трескеуцин”, с което се означават тия крайно неумерени ритуали. Олимпиада била най-ревностна от всички в тия изстъпления, празнувала оргиите съвсем по варварски, носела по време на шествието големи питомни змии, които често се подавали от празничните кошници изпод бръшляна, увивали се по жезлите, във венците на жените и плашели мъжете… Казват още, че Филип загубил това око, с което погледнал през ключалката на вратата и видял бога, който в образа на змия спял с жена му” (Плутарх, „Успоредни животописи”, „Александър”, 1-3). Правени са някои опити да се обясни значението на змията, но те не са подкрепени изворово. Напр. твърди се, че тъй като на тракийските вождове се правели гробници, а змията живеела в дупки, то често тези животни се настанявали в гробници и по тази причина изпълзяването им от могилите било възприемано като поява на самия погребан. На оброчната плочка от Златна Панега, Ловешко змията е изобразена в краката на коня и може да се свърже с Аполон Савроктон (гущероубиец) - според гръцката митология Аполон убил змията Питон.
Женските фигури често в описанията се определят като молителки. Обикновено те са представени с покривала на главите. Друг път се отбелязват в литературата като нимфи. На няколко намерени златни пръстени обаче има изображение на жена, подаваща венец на приближаващ се към нея конник.
Пред конника често се изобразява жертвеник, като понякога предният повдигнат крак на коня го застъпва.
Не толкова типично е изображението на тракийския конник от с. Изворово, Чирпанско, в което няма ловна сцена, а той е изобразен да язди към Хигия и Асклепий. На него също присъства пръчката със змията, но тя се държи от Асклепий.
Друго интересно изображение е това, което е в музея в Истрия и на оброчна плочка от Варна, където фигурата намираща се до дървото напомня херма (крайпътен четириъгълен стълб, с главата на Хермес).
Понякога в двата горни ъгъла са изобразени глави или бюстове, като изображенията се отъждествяват от изследователите със Слънцето и Луната.
На плочката от с. Труд, Пловдивско, ІІІв. е изобразен Аполон Сгуламенос, а под коня има повален мъж с меч и щит. Друго по-особено изображение е на триглав конник, като на оброчната плочка от Пловдив (ІІ-ІІІв.) той е изобразен вместо с копие с двойна брадва, която често се среща и на монетите на тракийските царе и изследователите считат, че тя е била възприемана като символ на царската власт.
На някои от оброчните плочки, в чийто надпис се споменава Аполон, често има добавки, които са прозвища и се свързват с местонахождението на светилището, на което са подарени – напр. Γεικεσηνω, Άλσηνω, Λατομηνω, Σικερηνω, Ρανισκεληνω, Σταρασκηνω.
Тракийският конник е бил изобразяван също на някои монети – на одриския цар Севт, на македонските царе Филип ІІІ Аридей и Александър ІV, а в римската епоха на монети от времето на императорите Проб и Каракала.

БЕНДИДА

Бендида или както беше посочена по-горе като „кралица Артемида” е сред четирите най-почитани според Херодот божества в Тракия. Платон е описал честването на Бендидиите (мистериите в чест на Бендида) в Атина, при които е имало конно факелно шествие през нощта („Държавата”, 327-328). Платон също използва обаче думата „Богинята” и пояснява, че мистериите били изпълнени тъй добре, както ги правели самите траки.
Бендида се отъждествява с Артемида от гръцката митология и Диана от римската, но в тракийския култ тя има по-широки функции, като поема и ресорите на богинята на Луната Селена, а също и на Хеката. Артемида е сестра-близначка на бог Аполон. Те са деца на Зевс и нимфата Мая, родени на остров Астерос (Делос)
Бендида е изобразявана яздеща гърбом върху елен, като понякога държи и факла, но също така е изобразявана и права подпряна на лък. Сцената с яздещата богиня също наподобява ловна. В нея освен елена присъстват също кучето и глигана. На плочата от с. Садина, Поповско тя държи в едната си ръка факла, а в другата уловен заек, който е захапан от кучето. Освен копие, Бендида има лък и кълчан със стрели. На плочата понякога присъства и друга женска фигура, която според някои е изображение на Церера.
В надписите освен като „кралица Диана” („Diana regina”), тя е наричана също „Девата/Пречистата богиня Артемида” („Άγνή θεά Άρτεμιδι”). Атрибутите на Бендида са сърна, лък, колчан със стрели, ботуши, къс хитон и жезъл със шишарка.

МИТРА

Според Страбон Митра се родил на 25 декември от скала и се почитал в пещера, където откарвал добичетата, откъдето произлизало и прозвището му „βούκλοπος” подобно на Хермес. Под базиликата „Свети Климент” в Рим е запазен митрариум, който е направен във формата на пещера. Митра е изобразяван като юноша облечен в хитон и наметнат с хламида с фригийска шапка на главата, в момента когато убива бик. На релефите присъстват и други фигури държащи факли и геги, като обикновено единият държи факлата надолу, а другият нагоре, което символизира деня и нощта. На релефите с Митра също има изобразени два бюста, а също се изобразяват змия, куче и жертвеници. На плочката от с. Коньово, Кюстендилско, намерена в м. „Крали-Маркова стъпка” под основната сцена има още три по-малки: на първата мъжка фигура облечена във фригийско облекло държи ръка върху главата на коленичил пред него човек, на нтората мъж носи на рамо бик а до него е родения от скалата Митра и на третата има колесница с няколко коне, държани за юздата от гола фигура, а на колесницата е качен мъж облечен във фригийско облекло. До „Света Неделя” в София е била открита плоча с три преградки. В първата е изобразена основната сцена, как Митра коли бика. Зад него има човек яздещ бик, а също стояща човешка фигура (горната част е счупена). Във втората преграда е изобразен мъж във фригийско облекло и държи предмет наподобяващ рог над главата на коленичил пред него човек. Има изобразени също пируваща двойка – мъж и жена и колесница, в която се вози мъж във фригийско облекло, а конете се водят от гол човек. В третата преграда тичат куче, а след него глиган. Надписът гласи, че плочката е дар от Гай Юлий Максим на „непобедимия бог” (θεω άνικήτω, на което латинския вариант е Deo invicto). На плочката дар ex votu на Луциус намерена в Монтана посвещението е „Deo Sancto invicto”.
Фригийците са малоазийския клон на тракийската племе бриги.

ХЕРАКЪЛ

Херакъл или Херкулес е митичен герой извършил множество подвизи. На надписа от Пловдив той е наречен от дарителя Котис „Господ Херакъл” и е изобразен прав, държащ кривак и лъв.

ТРИТЕ НИМФИ

post-549-0-25451200-1359405168_thumb.jpg
Нимфите са божествата на горите, изворите и реките. Нимфите се разделят на наяди (водни нимфи), ореади (планински нимфи) и дриади (горски нимфи). Водните нимфи биват потамиди, ако живеят в реки, кринайаи, ако живеят в извори, елейономи – езерни нимфи, понтиаи – морски нимфи и т.н. Нимфите били наричани „животодателни”, тъй като спомагат за земното плодородие. Вярвало се също, че те са богини на пеенето и пророчествата, а също че подобно на Асклепий и Хигия даряват здраве чрез лековитите извори.
Много популярно е изображението на трите нимфи, на което са изобразени три голи жени, като две са с лице, а средната е с гръб, което явно изобразява танц. В по-старите изображения обаче нимфите са били изобразявани облечени в дълги хитони. Техни символи са ябълка, клас, мак, трендафил, мирта, панделка, мида, стомна, урна или ваза с вода. Нимфите се свързват с Артемида и Аполон, а също с бога на горите Силван и с Пан. Нимфите се представят като свита Артемида. В надписа от София „Θεαίς Νύμφαις” са свързани с „Άπόλλωνι Κεδρεσηνω” (Κεδρεσηνω вероятно е географско прозвище свързано със светилище), което показва, че вероятно в тракийската митология нимфите са тъждествени и с музите. На релефа от Галиполи хорото на самодивите се води от Хермес, който носи своя кадуцей. В надписа на барелефа от с. Скриняне, Кюстендилско надписа е „Госпожите Нимфи”. Нимфи са изобразени и на монети от Анхиало, Августа Траяна, Одрин, Дебелт, Траянополис, Марцианопол и др.
В българския фолклор нимфите са се запазили под названието самодиви, самовили и юди.
post-549-0-64444300-1359405192_thumb.jpg
Танцуващи нимфи - по-стар вариант, при който са облечени

ДИОСКУРИТЕ

Диоскурите (букв. „синовете на Зевс”) са братята-близнаци Кастор и Полидевк, деца на Зевс и Леда и братя на Елена и Клитемнестра. Полидевк бил безсмъртен и добър боксьор, а Кастор бил смъртен и бил добър опитомител на коне. Полидевк споделил безсмъртието си с брат си Кастор и двамата били превърнати в съзвездие. Диоскурите често са изобразявани на монети или статуи прави или на колесница. На оброчните плочи двамата се изобразяват като конници, чийто коне са изправени на задни крака, а пред тях има жертвеник и мъж.
В надписите на плочите се обозначават като „Боговете Диоскури” ( Θεοίς Διοσκόροις )

ДИОНИС

Култа на Дионис се свързва с траките от Балканите и Мала Азия, но името му се среща още в критското линеарно писмо още от ІІхил.пр.н.е. Дионис има много ипостаси (същности, лица, проявления). Според митологията той е бил син на Зевс от смъртната Самела. Самела поскала да види Зевс в неговия божествен блясък, но това я изпепелило. Богът обаче успял да спаси намиращия се в утробата и Дионис и за да бъде доизносен го зашил в бедрото си. Вижда се, че мита за раждането на Дионис е близък с този, за раждането на Асклепий. Дионис бил даден за отглеждане на Хермес и нимфите. Жената на Зевс, Хера, водена от омраза към сина на съперницата си му изпратила бесове, но той бил излекуван от Кибела. Символите на Дионис са бръшляновият венец, тирсът (жезълът с шишарка), кентаросът (висока чаша), тигровата кожа и гроздът. На оброчните плочки Дионис е изобразяван на фона на лоза, държащ в едната си ръка тирса, а в другата чаша. В краката му се изобразява пантера, а на релефите често с него се изобразяват бог Пан или сатир.
В надписите е отбелязван като „Бог Дионис”

ХЕКАТА

Както вече стана дума по-горе Хеката е твърде близка до Бендида. Тя е богиня на Луната, покровителка на лова, пазителка на децата и закрилница на пътниците. Тя е изобразявана с три глави, три туловища и три чифта ръце. В едната си ръка Хеката държи факла, а в другата змия. До краката има изображение на куче.

ХЕРА

Хера е съпруга и сестра на Зевс и покровителката на домашното огнище. Нейните символи са жезълът и патерата. Понякога е изобразявана като излива масло в правоъгълен олтар.


СХОДНИ ПО-КЪСНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

МАДАРСКИЯТ КОННИК

Когато става дума за оброчните плочки с тракийския конник, обикновено се поставя и въпросът за Мадарския конник. Мадарският конник е паметник от времето на Първото българско царство, за което свидетелстват и надписите около него. Той се отличава от Тракийския конник по стремето и високото седло (в антична Европа стремето не било познато, затова конниците не били много стабилни при езда, което пък било причина конницата в древността да няма онова голямо значение, което придобила през Средновековието). От друга страна обаче следва да се отчете и факта, че най-добре осветения в изворите период за прабългарите до времето на Аспарух (V-VІІв.) е времето, в което те пребивават в региони, където са разпространени оброчните плочки – от Фанагория до Сирмиум (дн. Сремска Митровица). Също така са открити оброчни плочи както в Плиска, така и в Мадара. Тъй че ако прабългарите са се подавали на някакво външно религиозно влияние, то няма нищо изненадващо да са направили адаптиран към своето време образ на тракийския конник.

ИКОНИТЕ НА НЕСТИНАРИТЕ

При своите танци нестинарите използват иконата на св. Константин и Елена. Прави впечатление, че нестинарските икони наричани „конизми” се „обличат” и украсяват. През античността статуите на боговете били обличани и украсявани с накити. На православните икони също се поставят накити, а понякога и завеси. По-особеното при нестинарските икони е, че покривалото покрива гърбът на иконата. Поради естеството на материала е трудно да се прецени имало ли е разпространение на дървени оброчни изображения, но като по-лесни за изработка е вероятно да са се използвали също. Напълно възможно е нестинарските танци да са се изпълнявали през античността именно с оброчни плочки, но контраргумент на това е обстоятелството, че един толкова атрактивен обичай би трябвало да е описван често и подробно в изворите.

РЕЛЕФНАТА ИКОНА НА СВ. ГЕОРГИ ОТ ПОМОРИЙСКИЯ МАНАСТИР

В по-старата литература иконата на св. Георги намираща се в Поморийския манастир „Св. Георги” е сочена като оброчна плочка, но явно авторите, които я определят така не са имали възможност да я видят, а са работили по словесно описание. На релефната икона св. Георги е изобразен с ореол, а копието му завършва с кръст. Тя има всички типични реквизити на икона на св. Георги и отсъстват характерни елементи от оброчните плочки с тракийския конник като дървото със змията, кучето и т.н.


ЛИТЕРАТУРА:

В. Добруски, Материали по археологията на България (В: СНУ, т. 11/1894, стр. 68 и сл.), В. Добруски, Материали по археологията на България (В: СНУ, т. 12/1895, стр. 318 и сл.), В. Добруски, Материали по археологията на България (В: СНУ, т. 13/1896, стр. 398 и сл.)
В. Добруски, Материали по археологията на България, 1. Култът към нимфите в Тракия и Мизия. Откритието на Нимфеум до с. Саладиново, Татарпазардшико. СНУ13/1896, стр. 398
К. и Х. Шкорпил, Надписи и изображения на конници из разни краища на България, (В: СНУ – 8/1892), стр. 67.
Басанович, Към епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия, (В: СНУ, т. 11/1894 стр. 55 и сл.
А. Н. Шеглов, „Фракийские посвятительные рельефы из Херсонеса Таврического” (В: Древние фракийцы в Северном Причерноморье”, МИА № 150:1969г.)
В. Н. Топоров, Еще раз о фракийском всаднике в балканской и индоевропейской перспективе, (В: Образ мира в слове и ритуале, Балканские чтения – І, М., 1992, стр. 3 и сл.)
Dimiter Detschew Die thrakischen Sprachreste. — Vienna, 1957
Димитър Дечев, « Тракийският херос като бог-ловец ». Докладвано в Историко-филоложкия клон на 22. XII. 1944 г. В: Списание на Българската академия на науките и изкуствата, София, 1945, LXX, ст. 185-199
Albert Dumont, Inscriptions Et Monuments Figures de La Thrace
Gawrill I. Kazarow. Die Denkmäler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien. — Budapest, 1938
Ioan Petru Culianu, Cicerone Poghirc. Thracian Rider. — 1987
Dimitrova, Nora. Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia, 2002, № 71, стр. 209-­229
Goceva, Zlatozara. Les traits caractéristiques de l'iconographie du cavalier thrace, Iconographie classique et identités régionales, Paris, 1986, стр. 237-­243
Hoddinott, Ralf F. The Thracian Hero at Rogozen, Studia Aegaea et Balcanica in Honorem Lodovicae Press, Warsaw, 1992, стр. 157-­165
Manfred Oppermann, « Thrakische und Danubische Reitergötter und ihre Beziehung zur Orientalischen Kultur ». In : Maarten Jozef Vermaseren (édit.): Die Orientalischen Religionen im Römerreich (série Études préliminaires aux religions orientales dans l'empire romain, 93), Leyde, Brill, 1981, p. 510-536
Manfred Oppermann: Der thrakische Reiter des Ostbalkanraumes im Spannungsfeld von Graecitas, Romanitas und lokalen Traditionen. Beier & Beran, 2006
Margarita Tacheva-Hitova: Eastern Cults in Moesia Inferior and Thracia: 5th Century Bc-4Th Ad. In: Education and Society in the Middle Ages and Renaissance. Brill Academic Pub, 1984

  • Upvote 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

post-549-0-42811600-1359405524_thumb.jpg

Горе - изображения на Херкулес. Под тях Тракийския конник с остатъци от оцветяване.

post-549-0-54679900-1359405616_thumb.jpg

Релефна икона на св. Георги от Поморийския манастир

post-549-0-01830600-1359405661_thumb.jpg

Шествие с нестинарски икони

post-549-0-20159900-1359405670_thumb.jpg

Изнасянето на нестираските икони от "конака"

post-549-0-98452500-1359405730_thumb.jpg

Недовършена оброчна плоча от Херсонес (Таврически)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

СХОДНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

Съдържат изображение на конник и погребално тържество, като едното от изображенията наподобява тракийския конник, а другото изображения на Дионис.

post-549-0-53332100-1359405997_thumb.jpg

РИМ-БУРГАС

post-549-0-05120200-1359406106_thumb.jpg

Фанагория

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не точно. Това са посвещения, не предмети на поклонението /каквито са иконите/.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ми да, намисляш си желание или имаш молба, или си благодарен на божеството за нещо и носиш съответната плочка.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Я да поизползвам още малко темата. Един приятел ми разправя, че това го изровил от градината си в Синеморец. Не искал да го дава на Агре, че тя само прибирала, а не връщала . Някой може ли да поразкаже, какъв заек ще изскочи от трънката

post-7061-0-98479000-1359483513_thumb.jp

размера е 35 х 26 х 5 см.

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема. Излиза че оброчните плочки са исторически предшественик на православните икони?

По принцип като релефни и рисувани изображения те не са нещо ново. Макар по някои от оброчните плочки да има хоросан, което показва, че са били трайно прикрупяни към стена, а пък други са големи и тежки, то все пак в своята масовост те са мобилни, т.е. могат да се местят. Мобилността е важна, защото при траките има мистерии - в текста даже съм сложил цитат от Плутарх за Дионисиите и е преразказан Платон за Бендидиите. Както се вижда от описанията тракийските мистерии са били доста атрактивни и пищни - нощни конни факелни шествия, носене на змии ... Сега има цирк, филми, но в миналото това си е било голяма атракция. При гърците също има мистерии, но те самите пишат, че са въведени под тракийско влияние, като за Елевзинските се сочи тракийския род на Евмолпидите. Има и Пантененеи - общоатински, но те далеч не са толкова пищни - има шествие, девойки с рози, ама си е нещо като социалистическа манифестацийка, някак сивичко и семпло.

Иконите също са мобилни и се използват не само като трайно поставени в храмовете, но и за литийни шествия. Подобни шествия има и на други места, но се носят статуи, а не картини и плоски релефи.

post-549-0-55519300-1359486085.jpg

Икона на Йоан Богослов от Шумен

Въобще Изтокът така и не възприема статуите и там за разлика от католическите храмове няма такива. Но икони освен рисувани има и релефни, като иконопочитателите надделяват през иконоборческата криза.

post-549-0-55017300-1359486181_thumb.jpg

Търново, Икона от ХІІ-ХІVв.

Икони също са давани с посветителни надписи, даже има изображения на ктиторите.

post-549-0-99387700-1359486217_thumb.jpg

Изображение на Мария Ангел Дука Палеолог

post-549-0-94450400-1359486264_thumb.jpg

И една може би позната ви икона на Христос Пантократор с изображение в долния десен ъгъл на великия прмикирий Йоан, съпруг на Ана Асенина Кондостефанина (има го увеличен на заглавната страница на Божиловата просопография на Асеневци)

Както казах има някои разлики в подхода на римляните и траките. Римляните гледат на отношенията си с боговете като на сделка. Не на оброчни плочки, а на други подарени обекти, където вече могат да се слагат по големи надписи, като храмове, ари и др. подобни те пишат примерно нещо от рода на: "На бог ... тъй като ми помогна да стана примерно казано на съвременному кмет или депутат". Такива неща са правели не само за римските богове, но и за местните богове в различните провинции на империята.

Нестинарките казват примерно, че са "прихванати" от музиката и започват да играят. Сиреч не го правят защото са си хванали гадже или са ги направили депутатки, ами заради мистично прихващане. Едно от прозвищата на тракийския бог е Кюбебос, т.е. "вдъхновяващ". И тъй като туй посленото дължим на извадката на Фотий от "Тракийки" на Кратин, то пак според последния и пак само по цитат, но този път от Хезихий траките считали Луната за Бендида и Артемида; този автор я нарича двукопийната, което Хезихий го обяснява било с това, че имала уранично и хтонично притежание, било че имала две светлини - собствена и на слънцето.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Я да поизползвам още малко темата. Един приятел ми разправя, че това го изровил от градината си в Синеморец. Не искал да го дава на Агре, че тя само прибирала, а не връщала . Някой може ли да поразкаже, какъв заек ще изскочи от трънката

post-7061-0-98479000-1359483513_thumb.jp

размера е 35 х 26 х 5 см.

На плочката пише "Артемида" - богинята е изобразена права с лък, а под нея е улова. Доколко плочката е автентична, а не е някакъв сувенир за туристи е вече съвсем втори въпрос. Излишно е да казвам, че тези неща трябва да са в музея, а не в приятеля ти или Агре. Както стана дума плочките са много, но местонахождението им показва светилища и оброчища. При Синеморец може да се оформи атракцион за туристите на мястото на светилището и той да служи за популяризиране на селището, което може да донесе повече непреки доходи на откривателя от цената на плочката.

Share this post


Link to post
Share on other sites

... Излишно е да казвам, че тези неща трябва да са в музея, а не в приятеля ти или Агре...

Напълно съгласен,....................стига да можеш да убедиш в това и,.. примерно Васил Божков :v:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това, че Божков и някои други са се сдобили с това-онова не означава, бе българските граждани трябва да се примирят със ситуацията. На него е въпрос на време да му ги приберат, както на доста други "бизнесмени" и "политици" им прибраха бизнеса или партиите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

spaceout.gifspaceout.gifmanastirea-cetatuia-negru-voda-3.jpg

И още едно по-необичайно представяне на конник - скален релеф и доста схематична фигура. Намира се в района на Арджеш.

2012-06-30+28+Cetatuia-Negru+Voda.jpg

Редактирано от Galahad

Share this post


Link to post
Share on other sites

а кой я е оцветил?

Pestera-Mosului-20101203103311.jpg

Конникът от пещерата в община Четацени - Това е тракийският-дакски конник Gebeleizis споменаван и като Nebeleizis, едно от оръжията му е гръмотевицата.

Изобразен е схематично, в ръката си държи стрела, а подчртаните цветни временни контури са направени специално за по-голяма яснота за снимките.

Редактирано от Eньо
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

post-549-0-21516900-1364680464.jpg

Това, което се вижда на релефа, е че двете ръце са при кръста, а "мълнията" си е била по-скоро част от скалата или е имала друго предназначение, ако изобщо тази дъга е дело на човек.

Сложих това изображение отделно от другите, защото то повече прилича на доста популарните прабългарски априкации на конник, както по положението на ръцете, така и по схематичността и по-точно на схемата, по която е направено изображението.

Оцветяването изглежда е от днешно време за улеснение на туристите. Но ми е трудна да кажа, дали е станало по начина, по който беше оцветен ПСА или по начина, по който Божо оцветява надписите в музеите (в смисъл, че се рисува по оригинала, а не по копие).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×