Тодоровден

[mnogoznaiko]

Днес Православната църква чества в паметта на свети Теодор Тирон - Тодоровден. Във всички епархии на Българската православна църква ще бъде отслужена Златоустова св. Литургия.

В София, с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит в Синодния параклис „Св. Цар Борис І Покръстител" Светата Литургия ще оглави Негово преосвещенство Стобийски епископ Наум - главен секретар на Светия Синод на БПЦ.

В столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” св. Литургия ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Началото на литургията е от 9,00 часа.

Традиционно Тодоровден ще бъде отбелязан с конни надбягвания и игри в цялата страна.

От 10:00 часа в столичния кв. „Бенковски” ще се проведе Празник на коня „Тодоровден” – съвместна инициатива на Район „Сердика” на Столична община, Народно читалище „Георги Бенковски” и „Конна полиция” – СДВР. Празникът е традиционен за кв. „Бенковски” и се провежда повече от 35 години. Той събира жители от квартала и София и пресъздава стародавната традиция с благословията за плодородна и плодоносна година, за здраве и берекет.

Празникът ще протече в две части. В 10:00 часа на площада в квартала ще се състои тържествено откриване и посрещане на конете с ритуал. В 10.30 часа ще започнат традиционни конни състезания (кушии) и демонстрации с участието на Конния ескадрон – СДВР. Празникът се провежда с финансовата подкрепа на Дирекция „Култура” на Столична община и в подкрепа за кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019.

Така нареченият Конски Великден ще се състои на Националния Хиподрум гр. Банкя от 11.00 часа. Традиционно на празника ще се проведат четири гонки за чистокръвни английски коне.

Тодоровден – Конски Великден - „Съботата след Сирни Заговезни. Празнува се главно за здраве на конете. Това определя и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. Традиционната Тодоровска кушия в Ямбол ще се проведе на ново място – терен в близост до животинския пазар. Промяната стана възможна след съдействието на община Ямбол за подравняване на терена. През последните години кушията за Тодоровден се провеждаше в местността „Белянката”.

Народният празник ще бъде в 10:30 часа. Организатор е читалище „Пробуда 1909”. Надпрепускванията ще започнат в 11:00 часа. Час по-късно е и награждаването на най-добрите.

За 18-ти път в смолянското село Момчиловци ще се проведе Конски Великден. Тази година се обявява награда за жена, която обязди кон. Ще има номинации за най-бърз кон, най-атрактивен ездач, за майсторска езда.

Игри и надбягвания с коне организира и тази година кметство Арда, читалище „Извор-1920”, Сдружение за местни инициативи и кметско наместничество Горна Арда. Празникът „Тодоровден -2013” ще започне от 11.00 часа на площада пред кметството.

Коне и магарета ще се надбягват на Тодоровден в град Кула, Видинско. Традиционните кушии ще се проведат и в много други населени места.

История

Тодоровден, Конски Великден, Съботата след Сирни Заговезни се празнува главно за здраве на конете. Празникът е в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон.

Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане тайна.

Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с когото говори, и Свети Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква хранаи от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев - слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Гостува се на именниците.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.

Повече: http://culture.actualno.com/Chestvame-Todorovden-s-konni-nadbjagvanija-news_419218.html#ixzz2OM4rj71O

[КГ125]

Тия традиции би следвало да заемат по-централно място в България....

[Togarm]

Name:

TUDOR

GENDER: Masculine

USAGE: Welsh

Meaning & History

Welsh form of the old Celtic name Teutorigos, meaning "ruler of the people" (cognate with THEODORIC).

As a surname it was borne by five monarchs of England beginning with Henry VII in the 15th century.

VARIANT: Tudur

OTHER LANGUAGES: Teutorigos (Ancient Celtic), Theoderich, Theodoricus, Theudoricus, Þeutrich, Þiudreiks (Ancient Germanic), Diederik, Dick, Diede, Diederick, Dirk, Ties (Dutch), Dederick, Derrick, Dirk (English), Thierry (French), Diederich, Dietrich, Dierk, Dirk, Thilo, Till, Tillo, Tilo (German), Theodoric (History), Tielo (Medieval German)

Източник: http://www.behindthename.com/name/tudor-1

Редактирано Март 24, 2013 от Togarm

[КГ125]

А така..... не знаех, че е предхристиянско, мислех го че идва от Теодор.

[Togarm]

А така..... не знаех, че е предхристиянско, мислех го че идва от Теодор.

Всички така си мислят.

Не мога да предоставя неопровержими доказателства, но като че ли почти всички християнски имена, които са в употреба у нас, си имат своите (звуко-наподобителни) предхристиянски аналози, които си остават главно за "домашна употреба". Това са т. нар. "умалителни", завършващи на "-го/-ко" или "-чо/-шо". Но изглежда, че освен тях, имаме и разни други варианти. Не съм убеден, че името Тудор Доксов е непременно християнско, ако и човекът да е станал такъв, поради официалната религиозна политика в ПБЦ. Така например, освен че обичаят "кушия" (надбягвания с коне) аз лично не знам да се практикува в друга християнска страна на Тодоровден (освен, може би където са останали българи), то и самата дума "кушия" няма нищо общо с езика на който и да било православен народ наоколо. Преди години бях чел някъде (наистина съжалявам, че не помня къде точно, и не мога да представя линк), че името Тудор означава нещо като "тежък конник/катафракт/рицар". И ако си спомним, че на древнобългарски думата за кон е "теку", а понятието "дорест" (червено-кафяв, но всъщност и "породист/елитен") така и няма аналог в друг език, може би има някаква логика в допускането, че името Тодор е предхристиянско. Най-малкото, има го (и то точно в древнобългарския вариант, като Тудор) и при келтите-кимри, които са били сродни, а може би и потомци на ранната келто-кимерийска Фир-болг вълнА.

* дорест - http://rechnik.chitanka.info/w/%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82

Всичко това, ако не дава категорични отговори, то поне поставя редица въпроси относно християнския (разбирай - гръцкия) произход на това, и други подобни имена.

Лека и спокойна нощ!

Тодор

[Last roman]

Теодор си е Божидар на гръцки. Не виждам особена връзка със старогермански и пр.

[КГ125]

Четит имен ден на Тодор /Togarm/ и Тодоровците, макар и със закъснение!

[Пандора]

При осетинците и балкарците има божество Тотур или Тотыр покровител на войните и ловците.Свързват го с култа към християнски светец Феодор Тирский покровител на вълците.Нещо не ми се вярва обаче да е свързано с християнството.В една статия за почитаните мюсюлмански светци в Дагестан се подчертават техните неординарни способности,включително и въздействие върху животните,като се дава пример за такова въздействие върху вълците.Тези способности се свързват с шаманското изкуство.Независимо от новоприетите религии някои езически практики са се запазили дълго време.

Редактирано Март 27, 2013 от Пандора