Отиди на
Форум "Наука"

17 юни 1211 г. битката при Антиохия на Меандър


Recommended Posts

  • Потребител

На 17 юни 1211 г. в долината край река Меандър се състояла една от най-драматичните битки в историята на ромейската Никейска империя. Срещу повече от 20 000 хиляди селджукски турци (според някои източници 60 000 души) водени от султана на Рум, Кей Хосров I се изправили 2000 – 2500 конници на император Теодор I Ласкарис, владетелят на Никея. Сражението започнало по много необичаен начин – с класическа рицарска атака извършена от 800-те „латини” наемници в армията на Никея...



Ако с тази увертюра съм ви заинтригувал, то предлагам на вниманието ви преводната статия на Алексис Савидес „Акрополит и Григора за византийско-селджукския сблъсък при Антиохия на Меандър (1211 г.)”. При превода на текста не съм приложил библиографските бележки поставени в скоби на различни места в изложението с цел, да улесня четенето, както и бележките под линия. Допълненията в скоби са на автора, както повечето термини. Е замених два пъти „гърци” с „ромеи” по разбираеми причини.

ter17ii91.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Акрополит и Григора за византийско-селджукския сблъсък при Антиохия на Меандър (1211 г.)


Алексис Савидес


Преводна статия


Съвременни изследвания убедително доказват, че битката при Антиохия в долината на река Меандър във Фригия, считана за третия най-оспорван сблъсък между византийци и селджукски турци след Манцикерт през 1071 г. и Мириокефалион през 1176 г., се провежда през пролетта или началото на лятото на 1211 г., а не през 1210 г., както се е смятало преди. Отделно от сведенията на основните за Анатолия през XIII век мюсюлмански хронисти, Ибн ал-Атир и Ибн Биби, които посочват като мястото на битката Алашехир (Филаделфия), това забележително сражение е детайлно описано от двама от най-значителните историографи на XIII и XIV век, по-точно Георги Акрополит (1217-1282 г.), официалния придворен хроникьор на Никейската империя на Ласкаридите, и енциклопедиста Никифор Григора (1290-1359 г.). Освен от съответните текстове на двамата горепосочени византийски учени, събитието е отбелязано от епископа-хроникьор на Кизик, Теодор Скутариот (починал ок.1284 г.), следващ близко Акрополит, от монаха-летописец Ефим (починал след 1313 г.), от "Vita loannis Batatzae” съставена през XIV век от гръцкия епископ на Пелагония (в Македония), както и анонимната „Кратка византийска хроника” за 6719 г. от сътворението на света.

Към тези източници може да се добавят и косвените сведения на ерудираните братя Хониат, Михаил и Никита. Те следвайки византийската победа над султана на Икониум (Коня), Гиас ал-Дин Кей Хосров I (тур. Гияседдин Кейхюсрев I), паднал на бойното поле, ликуват за триумфа на Християнството с твърде бомбастични панегирици, възхвалявайки победоносния владетел на Никея, Теодор I Ласкарис. Сведенията на Акрополит и Григора са единодушни, че първопричина за започването на военни действия между Ласкаридите на Никея и селджукските турци от Рум е пристигането на бившия византийски император Алексий III Ангел (1195-1203 г., починал след 1211 г.), в земите на султаната и опитът му да си възвърне престола (в изгнание в Никея след 1204/1205 г.) със селджукска помощ. Текстът на Георги Акрополит продължава както следва:


"Император Алексий (III) отишъл при него (султан Кей Хосров I в Коня), тъй като той не желаел да търси убежище при своя зет, император Теодор (Ласкарис в Никея). Вземайки със себе си небходимите провизии (за пътуването) той дебаркирал в Аталия (Анталия), където бил сърдечно посрещнат от султана. След това император Теодор, който управлявал в Никея, приел легация изпратена от султана, който го информирал за пристигането на неговия тъст, император Алексий (III в Коня) и го обвинил в узурпиране на легитимните права (на Алексий) над трона (на Византия). Теодор бил разтревожен от тези думи и страх го обзел, защото (той знаел, че) султанът щял да използва претенциите на Алексий, като претекст за своите истински планове, да завладее и подчини цялата ромейска държава (Никейската империя). Може да се каже, че за Теодор нещата се крепели на острието на бръснач. Той бързо призовал своите довереници около себе си и ги запитал дали ще бъдат на негова страна или ще подкрепят неговия тъст, император Алексий (III).

При това, те единодушно го уверили, че са готови да се бият и да умрат за него. Така, много окуражен от техните благородни думи, Теодор напуснал Никея, като взел посланика на султана с него. След бърз марш той пристигнал във Филаделфия (Алашехир), докато султанът достигнал град Антиохия, който e разположен на река Mеандър (Бююк Мендерес). Той (Кей Хосров I) довел и император Алексий, неговата стръв върху тигана (на завоеванието) и се подготвил да щурмува града (Антиохия), възнамерявайки да го превземе, за тази цел издигнали катапулти, с които (неговите воини) започнали да обстрелват (стените). Градът бил на ръба да се предаде, когато император Теодор пристигнал спешно (там), опасявайки се, че ако султанът успее да го превземе, нищо не би могло да го спре по пътя му към завоеванието на цялата ромейска територия (Никейската империя). Той (Теодор Ласкарис) решил да се сражава (срещу султана); с помоща и благословията на нашия Господ Иисус Христос, чието Свято Име (винаги) е било наш щит и флаг (βάνδον - боен флаг) (във войните).

Така, Теодор заповядъл на воините си да изоставят техните шатри и тежко имущество, което можело да забави (марша на армията), казал им да носят със себе си само (най-) необходимото, т.е. малко храна, дрехи и всичко полезно за сражение (оръжия, доспехи и снаряжение). Неговата (на Теодор) армия се състояла от 2000 мъже, от които 800 италианци (наемници), които били храбри и много способни воини, както времето (много скоро) щяло да покаже, а останалата част (1200) били ромеи. Веднага след като Теодор пристигнал в Антиохия, той изпратил персийския (селджукския) посланик обратно при господаря му, на него (посланикът) казал, че императорът е пристигнал и се готвел да го атакува. Султанът отказал да повярва, но (тогава) пратеникът се заклел (над корана), че това е истина, така султанът призовал своите войски и ги построил в боен ред. Те били атакувани от италианците в началото, но огромната маса на мюсюлманската армия ги унищожила, до последния човек, те (италианците) проявили изключително мъжество и превелика доблест, съсичайки с мечовете си многократно повече врагове от собствения си брой.

Изтреблението на италианците улеснило мюсюлманското настъпление срещу ромеите, чието мнозинство започнало да се оттегля и отстъпва с главоломна бързина, макар че малък брой (от тях) продължили да се сражават, очаквайки крайния изход. И така, изглеждало, че султанът е спечелил съревнованието, той (неспокойно), се опитвал да открие императора (Теодор), когато някой (от войниците) му го посочил. Императорът (продължавайки да се сражава) се намирал в отчайващо положение, и той (Кей Хосров I) бързо връхлетял върху него, окуражен от собственото си физическо превъзходство.Те веднага се разпознали един друг. Султанът ударил със своя боздуган (по шлема му) и императорът зашеметен от получения в главата удар (паднал от коня си), казват, че конят му паднал с него, въпреки че аз не съм сигурен, дали султанът е ударил (коня) повторно.

Но тогава, поваленият император внезапно бил свестен от някаква божествена сила, изправяйки се на крака, той оголил меча си и тъй като султанът се обърнал (за миг) към своите войници, извиквайки горделиво "вържете го", императорът посякъл с удар задните крака на султанската кобила, (която) в действителност (била) с колосален ръст. Султанът рухнал като от кула и ненадейно главата му била отсечена, въпреки че нито императорът, нито адютантите му знаели кой го е обезглавил. По този начин императорът, губещ дотогава, накрая удържал пълна победа, въпреки че не можал да мине в настъпление (и да преследва противника), тъй като останал с малцина (войници). Ето защо ромеите предложили примирие, мюсюлманите приели и сключили дълготраен мир с тях.”


Това бе сведението на Акрополит за кървавото стълкновение при Антиохия на Меандър и сега иде ред на Никифор Григора, чийто дълъг и значителен текст, въпреки че е писан няколко десетилетия по-късно от този на Акроплит предоставя някои интересни допълнителни подробности:


"И тогава (Алексий III) пресякъл Егей(ско море) и пристигнал в Азия (Мала Азия) в Аталия (Анталия), където той се срещнал с lathatines (Кей Хосров I), владетел на турките (селджукските турци), който се намирал там по това време. Той (Алексий) помолил за убежище и помощ за възстановяването му на престола (на Византийската империя), припомнил му (на султана) за тяхното предишно приятелство, изложил, ридаейки с трагичен тон и много сълзи, последните си нещастия, и при това той обещал (на Кей Хосров I) купища богатства (ако бъде възстановен). Варваринът приел и пристъпил към обещаното (пари), въпреки че той също замислил други планове, как би могъл да използва плячката взета (от ромеите) през войната срещу други (съседни) страни. Така, той събрал своите войски и отправил пратеници при император Теодор, заплашвайки го (с война), ако не възстанови своя тъст, Алексий на трона (на Византия, понастоящем в Никея).

Императорът (Теодор) бил първоначално обезпокоен, но скоро възвърнал увереността си, вярата си във волята на Всемогъщия Бог и (решавайки да приеме селджукското предизвикателство) освободил пратениците (на султана) без да им даде никакъв отговор. Тогава той започнал да събира собствените си войници, които били много по-малко на брой, в сравнение с (огромната) персийска (селджукска) армия, и имал твърде минимални шансове за успех (срещу тях). Намесата на Божественото провидение, обаче можела да ги направи да изглеждат превъзходни (и по този начин да спечели). Варваринът (Кей Хосров I) пристигнал в Антиохия на река Меандър начело на голяма армия, състояща се от пехота и конница, той обградил (града), така започнала неговата обсада: ако успеел с превземането му, той мислел, че останалата част от териториите на Ромейската (Византийската) империя (Никея) лесно би паднала в неговите ръце.

Той бе взел със себе си (бившия) император Алексий (III), който да му служи като инструмент за неговите замисли. Император (Теодор) мислел, че би било неразумно да се очаква варварина да атакува пръв, докато той самият се колебае в своите земи от страх (за директен сблъсък). (Той бил наясно, че) ако те (селджуките) успеят да завладеят Антиохия, по този начин ще добият плячка и използвайки го като база за (следващи) кампании, ще се окуражат (от своя успех). Затова той напуснал (Никея) и се придвижил с максимално възможна скорост, начело на не повече от 2000 кавалеристи, от които, както казват 800 били латини, избрани мъже и прославени със своите умения в изкуството на войната. След три дни придвижване пресекли проходите на планината Олимп (Улу-Даг), която се простира на голяма дължина, служейки като граница между Витиния на север и Фригия на юг.

Той пристигнал (във Фригия) след 11-дневен марш и достигнал място наречено Кайструм. Той имал за цел да изненада с внезапно нападение варварите, които да загубят без да знаят дали нападението е истинско или не. И тогава неговата (на султана) съпротива, би изглеждала като на беззъб лъв атакуващ смело глутница (а единството на войската му) не след дълго да бъде разрушено на много части: някои от тях да бъдат разпръснати в чужди земи, докато други бъдат изтребвани от латините. По такъв начин малцината оцелели трудно биха формирали кохорта. Но въпреки, че той (султанът) имал съмнения дали трябва да атакува директно (християнската армия); (изглежда, че доскорошната му) дързост и буйност се понижила, поради (злокобен) сън, какъвто той имал. И наистина, има фактор, който трябва бъде взет под внимание: (в случаи като този), когато малка армия е в безнадежно положение, тя често може да преодолее сили, които я превъзхождат многократно по численост, но са лекомислени към техните задължения и в състояние на небрежност.

Така, той (Кей Хосров I) събрал армията си с обща численост от близо 20 000 мъже: тя се състояла от стрелци, прашкари, копиеносци и от мечоносци за срещен бой. Но той очаквал силите на императора да атакуват първи, тъй като бил особено обезпокоен от факта, че неговите конници няма да могат да се придвижват свободно, поради тясната равнина (на битката), затова той изчаквал вместо да предприеме атака (срещу християните). Осемстотинте латини на императора били тези, които започнали (битката), образувайки плътна формация и стоварвайки се върху централната фаланга на противника: показвайки велика храброст и доблест, те избили мнозина от тях (разбивайки селджуските формации) и накрая стигнали до тила на вражеския строй. След това, връщайки се обратно им нанесли значителни щети, понеже техните (вражеските) прашкари и стрелци не били от голяма полза в ръкопашен бой. (Освен това, останалите) воини на императора (Теодор), без да губят ценно време, настъпили към противника, също със страховита решителност.

Но веднага след като врагът се съвзел (от изненада на внезапното нападение на християните), те нанесли ответен удар на латините, атакувайки ги със злобни викове: те (латините) били бързо обкръжени и унищожени; те (селджуките) имали (решително) числено превъзходство и така получили по-малко загуби (в този последен бой с латините). По този начин, след това те (селджуките) се насочили срещу нашите воини (ромеите): част от тяхната армия била избита, а останалите започнали да остъпват. Предводителят на турките, султан Iathaniates (Кей Хосров I) зарязал всичко и се опитвал да намери император Теодор, когато го открил, веднага препуснал към него, имайки увереност в своята физическа сила и превъзходство, и приближавайки се до него (Теодор), той му нанесъл удар по главата (шлема) със своя боздуган; императорът почти изгубил съзнание и паднал от своя кон. Господ Бог обаче, не пожелал императора на ромеите, да загине по такъв начин и неговата империя да постигне своя край.

Божията Благдат му помогнала (на падналия Ласкарис) да изпълзи от калната яма, където той бил паднал и го накарала да застане отново здраво на краката си. По този чудотворен начин той бил готов (да продължи боя), въпреки че изглеждал вече победен. Така той се придвижил бързо към варварина (султана), оголвайки меча си, лесно нанесъл удар по предните крака на коня му и султанът бил повален. Теодор го обезглавил (преди да може да се изправи), след това той побил главата на острието на пика и започнал да я размахва, показвайки я на варварската войска. Това била (главната) причина за началото на ромейската победа, която била постигната с посредничеството на Божието провидение, което стои над всяка човешка сила. Варварите се изпълнили с ужас и гняв, и започнали масово отстъпление със стремителна скорост. Императорът по чудо избегнал надвисналата опасност и което е повече, той в крайна сметка съкрушил (врага). После той триумфално влязъл в Антиохия, където отправил своята благодарност към Всевишния от дъното на сърцето си. След това (поражение) варварите незабавно изпратили пратеници при императора молейки за милост, която била предоставена; самият император определил условията, според собствения си интерес, така че те не били благоприятни за тях (селджукските турци)."



Атина, януари 1991 г.

Център за византийски изследвания

Hellenic National Research Foundation

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудесно, Дрейк, за пореден път благодаря!!! :):) :)

За замяната на гърци с ромеи - дали в оригиналните хроники не пише "гърци"? Вече се употребява... :)

2000 и от тях 800 латинци... Началото на края на Християнския Изток? ...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чудесно, Дрейк, за пореден път благодаря!!! :):) :)

За замяната на гърци с ромеи - дали в оригиналните хроники не пише "гърци"? Вече се употребява... :)

2000 и от тях 800 латинци... Началото на края на Християнския Изток? ...

Краси, в допълнителните бележки към изложението, авторът, който е грък по народност, бе поставил на два пъти „гърци”. Тези допълнения, които са обградени със скоби. В изложените от него цитати не се споменават гърци, а ромеи или християни. Между другото в „Селджук наме” като част от армията на Теодор Ласкарис събрана за това сражение се споменават и българи ...

За наемниците: такива има почти през цялата история на ИРИ, но се налагат като основна част на ромейските армии от времето на Алексий I, а и при следващите владетели от династията на Комнините. Проблем е, че самите ромеи по-същото време започват да изостават с бойните си умения и загубват в голяма степен морално-волевите си качества, но това е друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ясно, мерси :):) Замислих се, защото немного по-късно Леонтий Махера например пише за "гърци" в Кипърската хроника, та се зачудих да не би и тези автори така. Явно не :)

Интересно българите в какъв контекст се споменават? Дали и те наемници?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дрейк, хубави описания и разбира се, че съм те "плюснал"! :) Кое те провокира да разглеждаш военните стълкновения между ромеи и селджуки? Да не би да са статиите на Жаворонков? :grin:

Я да вземеш бързо да награцаш нещо и за стълкновенията между ромеи и франки от началото на XIII в. Има човек, който ще те напие с качествен арменски коняк :haha:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Теодор Ласкарис като един уважаваш себе си грък напада противника си в гръб.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

е ти какво искаш - пешак да чака конник да се обърне ли? Важен е крайният резултат. А че противникът бил глуповат и не се възползвал от предимството си, си е негов проблем. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е султанът е искал да бъде втори Алп Арслан и да плени той някой и друг император.Удар с боздуган по главата си е сериозна работа и явно султанът е смятал че Ласкарис е зашеметен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

еми грешката си е негова. Иначе това не е рицарски турнир, а реална битка, където залозите са високи, а всякакви средства - позволени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ125, on 02 Apr 2013 - 01:19, said:

Интересно българите в какъв контекст се споменават? Дали и те наемници?

Трябва да се има впредвид, че "Селджук наме" е писан през XV в, т.е. сравнително доста късен и неособено достоверен източник. Авторът, Язиджиоглу Али, въпреки че ползва произведения на Ибн Биби (който е автор от XIII в.), е придворен османски историк и много явно възхвалява предците. Ето и въпросния откъс, като част изброените участници в никейската армия са явен анахронизъм.

„ Когато султанът (Кей Хосров) се приблишил към Алашегир (Филаделфия), един от големите градове на Рум, съгледвачи известили текфура Лашкари (Теодор Ласкарис) за приближаването на неприятеля. Лашкари се изплашил, изпратил грамоти, в които молел за помощ различни „неверници”, племена и владетели. По този начин от гърци, франки, българи, унгарци и немци се съставила многочислена войска, която тръгнала на бой срещу правоверните...”

Дрейк, хубави описания и разбира се, че съм те "плюснал"! :) Кое те провокира да разглеждаш военните стълкновения между ромеи и селджуки? Да не би да са статиите на Жаворонков? :grin:

Я да вземеш бързо да награцаш нещо и за стълкновенията между ромеи и франки от началото на XIII в. Има човек, който ще те напие с качествен арменски коняк :haha:

От Жаворонков научих точната дата на сражението, но интересът ми към него бе провокиран преди това от илюстрацията и надписа към нея от първия ми пост в темата. След търсене с гугъл случайно попаднах на тема с най-различни картини, илюстрации и миниатюри на военна тематика от иначе веселяшкия форум на белите националисти.

Арменски коняк не съм опитвал и сигурно е хубав, но засега ще пропусна. Събрах доста материали за Испания и ако се преборя с превода на Родриго Хименес де Рада, ще пусна нещо за Реконкистата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Много ме смущава цифрата 2000 човека /от които 800 латини/ които Ласкарис е успял да изкара в този решителен бой.Никейската империя е достатъчно сериозна формация и ма далеч по голям потенциал.Вероятно 2000 човека е само кавалерията на Ласкарис.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според източниците, Теодор Ласкарис участва само с конница в тази кампания с цел по-бързо придвижване, като обикновено се споменават цифри от порядъка на 2000 - 2500 и само веднъж 3000 души. Най-вероятно той не е целял решително полево сражение, а чрез изненадващо нападение да свали обсадата на град Антиохия. Небива да се забравя, че малко преди това Теодор Ласкарис води войни по всички свои граници - с Латинската империя 1206 - 1207 г., с Трапезундската империя 1207 - 1208 г. и едва ли би могъл да ги оголи. В ожесточените и с променлив успех сражения с латините, обикновено се споменават цифри от порядъка на 40, 50 до 150 латински рицари, които, както и да умножаваме със сержанти и оръженосци, това по-скоро говори за малки по численост армии и от двете страни.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Епохално сражение, завършило с уникално по рода си единоборство, в което Акрополит определено намеква за свръхестествена намеса! Ех, защо Ласкарис и наследниците му тръгват да отвоюват Константинопол и Балканите, а можеше истинската им и далеч по-голяма слава да лежи в Анатолия!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Това което съдбата взема от селджушките турци през 1211 г. си го връща през 1444 г. на техните османски братовчеди.Почти спечелена стратегическа победа профукана поради излишно тщеславие на владетеля.Който и в двата случая заплаща за това с главата си в буквалния смисъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мда, но все пак там няма такъв епичен двубой като този при Антиохия на Меандър. Султанът (който, ако се вярва на източниците, е алкохолик и мързеливец) този път не смее да се изправи сам срещу християнския владетел. Явно е, че рицарската епоха отива към своя край, макар че отрядът на полските рицари около крал Владислав Ягело свършва по същия начин като техните предшественици, които са били на служба при Теодор I Ласкарис. И в двата случая смъртта на главния предводител решава изхода от сражението - сполучлив паралел!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Всъщност и двете битки са категорично доказателство че пълководецът няма работа на първа бойна линия.Особено ако изхода на битката е вече решен.Най голямата слава за него ще бъде спечелената битка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Що султанът носи персийското име Хосров I?

Всъщност цялото му име е غياث الدين كيخسرو بن قلج ارسلان Abû al-Fath Ghiyâth ad-Duniyâ wa ad-Dîn Kay Khusraw ben Qilij Arslân

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има много силно иранско влияние върху турците от "Рум", частично съм засегнал темата в тази статия: http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/07/xiii-xv.html. Когато им потрябват културни образци, те се обръщат на изток, а не на запад или дори на юг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все пак в един период владетелят на Селджукската империя е управлявал и Персия, например Малик шах.

http://en.wikipedia.org/wiki/Muslim_dynasties_of_Iran#Great_Seljuq_Empire.2C_1037.E2.80.931194

Въобще при селджуките Иран и иранската култура се радват на истински ренесанс.

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...