Отиди на
Форум "Наука"

Доктрината "Махан": САЩ, Китай, другите и НИЕ


Recommended Posts

  • Администратор

ДОКТРИНАТА МАХАН: САЩ, КИТАЙ, ДРУГИТЕ И НИЕ

Автор:
проф. Николай Витанов

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B5

If we wish to become a great commercial democracy, which necessitate a great development of our mercantile marine and important progress in our Colonial empire, we must possess a fleet of such strengththat no other power can dominate to our detriment the European waters onwhich our harbours are situated, or the oceans where our merchant ships circulate.
J. L. de Lanessan

Развитието на света и площад „Трафалгар” в Лондон

Както на доста хора е известно (а на още повече не е известно), покрай другото моитe занимания включват и математическа социална динамика и математическа икономика. Приятелите, а напоследък и медиите, започнаха често да ме питат накъде върви светът, какво става в Гърция, как се развива Германия или накъде върви България. Доста по-рядко ме питат къде е логиката в това развитие, а когато ме попитат, почти винаги остават изненадани от това, което им разказвам.
Например малко незабелязана остава новината, че САЩ пренасочват военни и други ресурси от района на Атлантическия океан към района на Тихия океан. Защо обаче го правят? Да не би Европа да не им е повече интересна? Или има нещо друго, което ги принуждава да действат така? Оказва се, че има.

clip_image001.jpgclip_image003.jpg
clip_image005.jpgclip_image007.jpg

Фиг.1: Горен ред - ляво: адмирал Хорейшо Нелсън, дясно: плакат, посветен на победата при Трафалгар. Долен ред – ляво: Площад „Трафалгар” в Лондон с колоната на адмирал Нелсън, дясно – битката при Трафалгар
Когато посещавате Лондон, идете на площад „Трафалгар”. Там няма как да не забележите огромна колона. На върха на колоната, далеко, далеко от земята и близо до небето е статуята на един човек – адмирал Хорейшо Нелсън. Но защо адмирал Нелсън има такъв впечатляващ паметник, какъвто херцогът на Уелингтън, спечелил битката при Ватерло или пък самият Уинстън Чърчил нямат? Какво толкова е направил адмирал Нелсън, като е разбил френско-испанския флот при Трафалгар? И какво общо има това с плановете на САЩ, споменати по-горе? На този въпрос ще отговоря тук.
clip_image008.jpgclip_image010.jpg
Фиг. 2 . Ляво - адмирал Алфред Махан. Дясно – пощенска марка посветена на влиянието на американския флот за отварянето на Япония към запада – 1853 г. На портрета – комодор Матю Пери.
По същото време когато един известен нашенец ревял „Булгар, булгааар…”, плувайки във Виенската баня, в Съединените щати адмирал Алфред Махан изследва историята на военноморските битки и разработва стратегия, известна днес като доктрината „Махан”, основана на идеята, че който владее моретата, владее света [1-3]. Махан дебело подчертава, че морската мощ не дава безгранични възможности на една държава да налага волята си на останалите. Но все пак тя дава съществени възможности, които са особено важни в днешния глобален свят.
Основи на морската мощ на една нация
Britain’s seapower…lay not just in the navy or thebattlefleet, but in the effective integration of heradministration, political system, army, colonies andmaritime economy towards the ends of the state.

R. Harding

Морската мощ на една нация зависи от действията на държавата и по-конкретно - от икономическата и външната политика на държавата [4]. От гледна точка на външната политика, за да се разбере морската мощ, човек трябва да се концентрира върху отбранителната политика и военната стратегия на държавата, а военната стратегия има 3 елемента – стратегия за въздуха, земята и водните площи (океани, морета, езера и реки). Трите елемента на стратегията определят съвместните операции за отбрана на държавата, а част от тези операции са военните операции. За да разбере морската мощ от друга глeдна точка – тази на икономиката, човек трябва да се съсредоточи върху цивилната морска политика на държавата и по-точно - върху цивилната и морска стратегия, част от която е морската търговия. В пресечната точка на цивилната морската стратегия и отбранителната политика са 4-те елемента на морската мощ на държавата: морският потенциал за военни операции, реално провежданите отбранителни и други военноморски операции, морският потенциал за цивилни нужди (като търговия или риболов) и реално провежданите морски дейности за цивилни нужди. Материалното изражение на военноморската мощ са военноморския флот, бреговата охрана, фабриките за продукция, свързвани с морски суровини или с морските дейности на държавата. Резултатът от морската мощ е, че се получава капацитет за влияние върху други държави и други процеси чрез това, което държавата извършва в моретата и чрез моретата. И така, както се вижда, морската мощ не включва само военноморския флот.

Основата на доктрината „Махан”: защо моретата са важни?
Military strategy must now be understood as nothing less than the overall
plan for utilising the capacity for armed coercion—in conjunction with the
economic, diplomatic and psychological instruments of power—to
support foreign policy most effectively by overt, covert and tacit
means…
R. Osgood

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

виждането, че глобалната суперсила трябва да притежава надмощие по море в момента е общоприето

концепцията има практическо значение, като позволява да се изследва кога точно САЩ са постингали глобално надмощие за първи път

като упростени модели се използват бройки и тонажи на военните кораби

до момента света познава само 2 глобални суперсили, първата е британската империя, а втората е САЩ

развитието на ядреното оръжие поставя концепцията под върпос, но не я опровергава

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Груба грешка в статията - може би символ че липсват познания въобще по темата. Адмирал Нелсън не е "Хорейшо", а "Хорацио". Ако това не се знае, Бога ми, какво пишете, тогава ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, грешка. Да, груба. Ако имаме проблем с транслитерацията на имената на чужденци на български, какво остава за съдържанието на текста, бих казал аз ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

най-големият проблем в текста е последната му част

авторът явно не разбира доктрината махан, която е за военноморско надмощие и включва географските и икономическите предпоставки като задължителни, не може всяка държава да стане морска суперсила, всъщност много малко са държавите, които са се опитали да го направят и още по-малко тези, които са постигнали траен успех

в държава без сериозни военноморски/морски традиции тя няма особен смисъл, бих могъл да разбера приложението и примерно при световната търговия и динамиката на търговските флоти

но не и във всякакви извънморски области от живота

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако някой не може или не иска да сподели свои мисли във връзка с темата, търси да намери такива грешки, неточности които значително влиаят или променят смисълът на писаното. В този контекс наистина името на такава значителна личност като Хорацио Нелсън

(на английски: Horatio Nelson, произнася се Хорейшо Нелсън), от тук:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE_%D0%9D%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%8A%D0%BD е груба грешка. Защо ли?

В случаят според коментара, тази грешка възбужда съмнение, че професорът можеби е извлякъл погрешни поуки, щом като и самото име на Нелсън го пише погрешно.....

:grin::harhar::fool::frusty2::haha:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Моя коментар е следния.

Навремето корабите са били най бързия транспорт и най товароносим. Една армия която се снабдява чрез волски коли винаги е по малко подвижна от такава снабдявана с кораби. Има и друго, корабите са скъпи, и поради това не всяка държава има много от тях. Това прави моретата естествени граници, по недостъпни отколкото сушата. Държава имаща силен флот има възможност да се добере до всяка точка на света, да стовари там товари и войска, да нанесе удар, като при това (много важно) не рискува да получи ответен такъв.

Днес това го може и авиацията. САЩ стават световна сила в момента в който авиацията измества флота.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

американците имат тотално превъзходство по вода

тяхната флота е по-голяма от следващите 10на флоти взети заедно

пръвъзходството по вода и авиацията в техния случай са смесени, защото те използват самолетоносачи

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е САЩ все още с 682 млрд води списъкът но затова пък Китай и Русия се стараят със своите 166 и 90,7 млрд да не изотанат.

Но като погледнем Китай откъде е тръгнал и ,че от години наред се развиват с двуцифренни проценти и не само те ами до тях Индия, Пакистан....

В 2000 година един преподавател от университета (банкер беше май), ни каза да следим внимателно информациите от далечният исток. Открили са значително количество (по-голямо от това на близкият исток)нефт в близост на Китай и почва надпревара кой да го експлоатира. Медиите и досега не са се хвърлили върху темата. Китай смята тази зона за 100% нейна и ще се старае със всички средства това да го наложи. Това можеш само ако имаш силна флота.

:gathering2:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хораций си е на латински. На ингилизки си е Хорейшо. Така че всичко с имената си е правилно транслитерирано.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Моя коментар е следния.

Навремето корабите са били най бързия транспорт и най товароносим. Една армия която се снабдява чрез волски коли винаги е по малко подвижна от такава снабдявана с кораби. Има и друго, корабите са скъпи, и поради това не всяка държава има много от тях. Това прави моретата естествени граници, по недостъпни отколкото сушата. Държава имаща силен флот има възможност да се добере до всяка точка на света, да стовари там товари и войска, да нанесе удар, като при това (много важно) не рискува да получи ответен такъв.

Днес това го може и авиацията. САЩ стават световна сила в момента в който авиацията измества флота.

Абсолютног точно! Скорост и изнасяне далеч от твоята земя! Това, заедно с тонажа, .е. възможността големи материални обеми се пренасят в относителна безопасност създава мощ, която се мултиплицира, защото с по-малко хора постигаш повече превъзходство.

Като добавим към това търговията и дипломацията, сиреч трупането на пари от превози или покрай превозите и привличането на съюници в близост до врага - примерът със СССР във ВСВ е повече от показателен - и ето ви безгранична мощ.

Само не трябва да се допуска морска блокада, за да можеш да се снабдяваш от всички точки на света и нещата стават съвсем в полза на морските пред сухопътните сили...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моя коментар е следния.

Навремето корабите са били най бързия транспорт и най товароносим. Една армия която се снабдява чрез волски коли винаги е по малко подвижна от такава снабдявана с кораби. Има и друго, корабите са скъпи, и поради това не всяка държава има много от тях. Това прави моретата естествени граници, по недостъпни отколкото сушата. Държава имаща силен флот има възможност да се добере до всяка точка на света, да стовари там товари и войска, да нанесе удар, като при това (много важно) не рискува да получи ответен такъв.

Днес това го може и авиацията. САЩ стават световна сила в момента в който авиацията измества флота.

И Карл Шмит си е мислил, че авиацията ще измести флота, но това така и не се случва. Транспортът на товари по море няма аналог, а със самолети трудно се защитават танкери. Именно затова военноморските сили корелират и са в пряка зависимост с търговския флот и обменът по море на дадена държава. Ако почнем да си доставяме суровини от космоса, нещата вече ще са съвсем други... :)

В 2000 година един преподавател от

университета (банкер беше май), ни каза да следим внимателно

информациите от далечният исток. Открили са значително количество

(по-голямо от това на близкият исток)нефт в близост на Китай и почва

надпревара кой да го експлоатира. Медиите и досега не са се хвърлили

върху темата. Китай смята тази зона за 100% нейна и ще се старае със

всички средства това да го наложи. Това можеш само ако имаш силна флота.

Не знам за нефтени находища, но по-голямата част от петрола, Китай си го доставя по море (както и другите суровини). Строежът на кораби, самолетоносачи и т.н. е по-скоро опит да си гарантират контрол върху доставките и да разчупят американския обръч от бази, който ги затяга. Поне засега, поради геополитически и чисто географски причини, това трудно би станало.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И Карл Шмит си е мислил, че авиацията ще измести флота, но това така и не се случва. Транспортът на товари по море няма аналог, а със самолети трудно се защитават танкери. Именно затова военноморските сили корелират и са в пряка зависимост с търговския флот и обменът по море на дадена държава. Ако почнем да си доставяме суровини от космоса, нещата вече ще са съвсем други... :)

Не знам за нефтени находища, но по-голямата част от петрола, Китай си го доставя по море (както и другите суровини). Строежът на кораби, самолетоносачи и т.н. е по-скоро опит да си гарантират контрол върху доставките и да разчупят американския обръч от бази, който ги затяга. Поне засега, поради Не знаем, защото тогава би трябвало да намалят цената на петрола което не е в интерес на никого. Виж инфотата пуснати от преди вчера и бързо снети около картела на големите нефт мултита.

Да против този обръч бачка геополитически и чисто географски причини, това трудно би станало.и Путин, защото не им пасва сегашното еднополесно разпределение на света. Те предпочитат 3-4 полюсно разпределение, като имат предвид бивщите членки на съюза и соц лагера да ги покорят икономически наново. Затова Китай не само купува ами едновременно и строи 2 самолетоносача...

:happy:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хораций си е на латински. На ингилизки си е Хорейшо. Така че всичко с имената си е правилно транслитерирано.

общоприетата транслитерация на български е Хорацио

не е нито Хораций, нито Хорейшо

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

общоприетата транслитерация на български е Хорацио

не е нито Хораций, нито Хорейшо

Това ли е най-важно мама му дайебъ,че аорейшо или Хораций. Така или иначе изопачено го казваме на нашия балкански инглиш....

:grin::harhar::haha:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

общоприетата транслитерация на български е Хорацио

не е нито Хораций, нито Хорейшо

обяснявай го на пичовете, съставили учебниците по история, драги. Хорейшо си е Хорейшо. Точка по тъпия офтопик.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...