Отиди на
Форум "Наука"

Турците в Русчук се бият с дракон, похитител на луната


Recommended Posts

  • Потребители

Руският офицер-капитан, художник, писател и публицист Николай Н. Каразин е един от първите военни кореспонденти, който с четка и перо тръгва в началото на 1877 г. по местата в Бесарабия, където е дислоцирана мобилизираната руска армия. Посещава също Румъния и описва обстановката в по-големите градове Галац, Браила, Букурещ, Гюргево.

През февруари успява снабден с фалшив паспорт да посети Русе (тогава руснаците го наричат Рушчук, а турците Русчук). През дните, когато пребивава там, произтича познатото ни астрономическо явление „лунно затъмнение”, което се оказва, че се посреща от турците по доста ефектен начин. Станалото в Русе през нощта на 27 февруари 1877 г., Каразин описва в своя репортаж, придружен и с рисунка, по която е изработена гравюра. Репортажът и гравюрата са отпечатани под заглавието „Бой с дракона” в рубриката „Пътни бележки на нашия кореспондент” на списание „Всемирная иллюстрация”, бр. 433 от 16 април с. г.

Бой с дракона

post-2642-0-81180000-1382432645_thumb.jp

При мюсюлманите съществува поверие, че на разпореждане на „тъмните сили” или казано по-просто на дявола, стои свирепо чудовище-дракон, което от време на време прави опити да завладее луната, нападайки я, когато тя е в период на пълнолуние. При тази борба на величественото светило с демона на тъмнината, луната бива заслонена от силуета на чудовището и от това произлизат лунните затъмнения.

Поверието породило обичая всички правоверни да се притичат на помощ на своето свещено светило и да влизат в бой с изчадието на ада. Но тъй като това изчадие е много високо и с ръка не може да се достигне, а с нож, сабя и ятаган нищо не може да се направи, налага се значи, да се открива огън по него с пушки и пистолети, даже понякога и с топове… Всичко дава повод за поява на много оригинални и ефектни сцени, като тези, които се разиграха неотдавна в Турция по време на последното лунно затъмнение.

На една такава сцена на бой на правоверните с черния дракон, ми се удаде да присъствам по време на моето кратко пребиваване в Рушчук.

Не помня добре, но изглежда около девет и половина вечерта, до моя слух достигнаха някакви странни, много подозрителни звуци. Подозрителни, защото произтичат в смутно време, когато всички не мюсюлмани в Турция със страх и трепет чакат взрива на мюсюлманския фанатизъм, последван от поголовно клане на неверниците. Звуците, приличащи на пушечна стрелба, по неволя събуждат подозрение, а тези звуци, които достигаха до мен и другарите, независимо от тежките капаци на прозорците, съвсем приличаха именно на пушечни залпове и ни накараха да се вдигнем на крака, да хванем своето оръжие, т. е. джобните револвери, и да изскочим на улицата.

Беше много тъмно, докато преди час, луната, издигайки се над хоризонта, светеше с пълния си блясък… Колко странно! Едва сега си спомнихме за явлението, което трябваше да се случи именно днес и войнствената тревога в турските квартали стана ясна. Зрелището с тази комична борба трябваше да бъде интересно и ние поехме риска да се разходим по улиците на Рушчук, вземайки за всеки случай със себе си консулските гавази*, напети албанци, със своите разкошни театрални костюми.

Излизайки през вратата, нашата малка група се отправи към площада на пазара, за да отидем оттам до главната джамия, около която се чуваше много шум и гърмежи, и често избухваха червеникави мълнии, излитащи от дългите цеви на турските пушки и пистолети.

Каква дива сцена се разиграваше пред нашите очи!

Ние спряхме в сянката на някакво мрачно здание без прозорци; оттук, като от закрита ложа в партера, ние можехме да гледаме всичко, а нас – никой; впрочем на нас никой не обръщаше внимание, тъй като всички бяха увлечени в атаката си на дракона, който очевидно не се плашеше от нея, а все повече и повече настъпваше върху луната, от която вече оставаше само едва забележим белезникав малък сърп.

Право пред нас беше кафенето; неговите грамадни прозорци, ярко осветени от горящата вътре в зданието лампа, хвърляха широка ивица светлина върху целия площад. В тази ивица непрекъснато се движеха конни и пеши фигури, ту излизайки някъде от мрака, ту изчезвайки отново… По балконите, по покривите на сградите – навсякъде се показваха тъмни фигури с чалми и фесове; отвсякъде се чуваха насочени нагоре изстрели… Някакъв башибозук на бял кон, разположил се наблизо, извади от пояса си пистолет, изгърмя в небесата, спокойно затъкна оръжието отново на неговото място, извади друго, също изгърмя и също го прибра, посегна за трети… У него се оказа цял арсенал и накрая, вече след последния, като че ли осми изстрел, той слезе от коня, привърза го към малкия стълб до стената и като че ли нищо не е било, се отправи към кафенето да изпие порцията си мастика и малка чашка черно кафе с каймак.

Смахнат дервиш** в мръсни разноцветни дрипи започна неистово да барабани по стъклото на кафенето, привиквайки от там правоверните, след това отскочи назад и започна да вие, викайки с рязък пронизителен глас различни изречения от корана… Фанатикът положително бе побеснял, съпровождайки едва ли не всяка дума със същите диви движения на тялото; около него малко по малко започна да се събира твърде гъста тълпа.

Не по-малко бях удивен и от жените, даже и те вземаха участие в тези улични сцени; тук и там в тълпата се мяркаха техните дълги бели дрехи; из под гъстите воали, закриващи лицата им до самите очи, се изтръгваха ободряващи възгласи към стрелците и сърдити, злобни проклятия, насочени към дракона.

Всичко това се заглушаваше от глухия рев на изплашените биволи, виенето на кучетата и звънките гласове на децата, смело пъхащи се между краката на конете и възрастните пешеходци.

Полюбували се на цялата тази сцена, продължила вече повече от час, ние се обърнахме и отправихме към дома за вечеря. И дълго още, до самия край на затъмнението, от турските квартали до нас се донасяше затихващият малко по малко ехтеж на яростната тълпа и ситната пукотевица от оръжейната престрелка.

*) Въоръжен пазач или телохранител в легация, консулство, облечен в национална носия.
**) Аскет мюсюлманин.
Н. Каразин

post-2642-0-62225900-1382432658_thumb.jp

Подобна е била обстановката, но по-мащабна, същата вечер и в Цариград. Гравюрата е от английското списание The Illustrated London News от 24 март 1877 г. Вероятно в него има по-подробно текстово описание на „боя с дракона” в турската столица на 27 февруари. За съжаление аз засега съм попаднал само на гравюрата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Очарователна картинка :) Може би дори малко попресолена в духа на деветнайсети век, кой знае. Но има нещо вярно в това, че доста народи стрелят срещу "звяра", захапал съответното небесно тяло при затъмнение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Турците и в днешни времена си стрелят по Луната по време на затъмнение:

http://abcnews.go.com/International/story?id=81715

За мен интересното е, че българите никак не са се повлияли от това турско суеверие, което може да се види от разказа на Михаил Манчев за другото пълно лунно затъмнение, станало през 1877г.,

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13813

В същата тема има и описание на обстановката в Цариград по време на лунно затъмнение от Стефан Генков Кисьов.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Затъмнението на 27 февруари 1877 г. изглежда е предизвикало интерес в цяла Южна Европа. В The Grafic от 17 март 1877 г. е показана гравюра с наблюдаване на затъмнението край кулата на Галилей във Флоренция.

post-2642-0-89261600-1383066117_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Такъв ореол се получава при слънчево затъмнение, а не при лунно. При лунното Луната постепенно се превръща в червеникаво тъмно петно. Може да видиш мои снимки:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11671&hl=%2B%EB%F3%ED%ED%EE+%2B%E7%E0%F2%FA%EC%ED%E5%ED%E8%E5

На последната гравюра е вдъхновена може би от слънчевото затъмнение на 15 март 1877 г.

http://eclipse.gsfc.nasa.gov/SEcat5/SE1801-1900.html

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...