Кръстоносни походи и кръстоносци на Балканите

[КГ125]

Константинопол и Балканите са две различни неща все пак.

Размерът на плячката от Константинопол е дискусионен, но общо взето изследователи като Келър, Мадън и Ферар го изчисляват между 800 000 и 900 000 сребърни марки. Като според Келър и Мадън (800 000), тя била разпределена така: 450 000 за венецианците и 350 000 за франките. От тях франкските кръстоносци (рицари, сержанти и пешаци) от армията си разделили едва ок. 85,700...

Тия тарикати... Цялото им участие в начинанието е изумително ловко и манипулативно. Слепият Дандоло...

[Mont Ferrand]

А какво смятате да направим отделна тема за логистиката на ІІІ кръстоносен поход при преминаването му през българските земи. Идеята я имам отдавна, а и някои дискусии от последно време показаха, че тя ще е изключителна полезна. Изборът ми не е случаен. Правихме опити за Ахелойската битка, но за разлика от нея придвижването на армията на кръстоносците през бълг. земи е много по-добре осветлено изворово. Иначе са правят едни колоси на глинени нозе - правят се едни сметки, с които се правят корекции на даден автор, ама базовите данни са взети от него и ако сведенията му не са достоверни, то тогава и сметките, с които той е оспорен се оказват изначално погрешни. Имаше и друг опит с похода на Ксеркс, но докато там всичко се базира основно на Херодот, то тук имаме първокласни сведения и от двете страни - т.е. и кръстоносни и византийски. Това си е доста важно, защото шпионажа и контрашпионажа и информацията и дезинформацията не са от вчера, тъй че колкото и добросъвестен и информиран да е един автор, той неизбежно става жертва на заблуда от страна на противника. При все това сведенията му пак си остават важни, защото на базата на тези погрешни по своята същност сведения неговата страна е базирала своето поведение. Друго предимство е, че една такава тема предразполага към една по-безпристрастна позиция, тъй като от една страна кръстоносците причиняват обичайните неприятности, които една преминаваща армия създава, но пък от друга страна в известна степен може да се разглеждат като съюзници на България.

Походът на император Фридрих Барбароса, който единствен от армиите на ІІІ кръстоносен поход преминава през българските земи, е достатъчно анализиран от множество научни публикации, особено български. На посочената конференция имаше поне два доклада, които бяха свързани с историята на този поход. Едва ли има нещо около него, което да не се знае. Един от дискусионните въпроси, появил се в последно време, е свързван с предполагаема предизвикана от похода масова миграция на тракийско население към Мизия. Мисля че за такова становище няма достатъчно данни - Хониат, който дори е управител на Пловдив по това време и се намира в Тракия по време на похода, не споменава нищо за такава миграция (вероятно по-голямата част от местното население е постъпила като него - местела се е от една крепост към друга и вероятно към планинските склонове на Средна гора и Родопите, в непосредствена близост, за да могат при удобен случай да се върнат обратно в домовете си. Кампанията фактически е била първата и последна широкомащабна война между двете най-големи империи на Християнския свят - Германската и Византийската и е завършила с решителна победа на първата. Макар и самата война да продължава кратко тя демонстрира добрата подготовка на германските кръстоносци и мощта на имперската армия (в този поход са участвали изключително германци). Не е изключено ако Барбароса бе приел подкрепата на сърби и българи дори да превземе Константинопол, макар че при липсата на подкрепата на флот това щеше да бъде изключително трудно. Но целта на немците е била друга - Йерусалим, където обаче не успяват да направят кой знае какво. Показателно е, че Барбароса съумява да мине победоносно и през земите на селджуките във Вътрешна Анатолия, като дори превзема столицата им Коня, но, след като се удавя в една рекичка в Киликия, неговата армия е деморализирана, а мнозина от нея дезертират. Дотогава германското нашествие наподобява неудържим железен удар; германците са и единствените, които избират пътя по суша до Йерусалим, като са и едни от малкото успешни в преминаването си по него след I кръстоносен поход. Би била интересна алтернативка, включваща по-продължителна война между Свещената римска и Византийската империя, поне в 1189 г. първата печели ултимативно.

Редактирано Ноември 25, 2013 от Mont Ferrand

[Skubi]

III.Бела помага кръстоносците като праща 2000 войника начело с принц Геза.

Поне тук така пише. Но за българско съучастие нищо инфо няма....

[Mont Ferrand]

III.Бела помага кръстоносците като праща 2000 войника начело с принц Геза.

Поне тук така пише. Но за българско съучастие нищо инфо няма....

Хм, а как да има, когато Барбароса отказва на предложението на българите да се присъединят към него? Те, разбира се, не са направили предложението от кръстоносни подбуди

[Santiago]

Доколкото помня, след започването на окупацията на Тракия от армията на Барбароса и откритата война срещу Византия, унгарският контингент бързо се връща у дома, за да демонстрира лоялност към ромеите. А българско участие няма как да има - кръстоносните походи са начинание и ангажимент изцяло на Латинския свят и православните така и не стават съпричастни към него, което става ясно още при Алексий I Комнин по време на първата поклонническа експедиция. Дори и по време на унията с Римската църква, българите не се ангажират по никакъв начин с Петия кръстоносен поход, при все че съседите от Унгария и Латинската империя участват. Единственото изключение от тази тенденция е един българин от Ниш, който се присъединява към пилигримите на Пиер д'Амиен в Похода на простолюдието през 1096 г,, за да се поклони на Божи Гроб, но неговата сетнешна съдба не е известна. Ако Асеневци са демонстрирали някакъв интереси за взаимодействие с кръстоносците, то те са се изчерпвали с въжделенията за владеенето на Константинопол иli претенциите към сръбските земи (Асен и Петър, Калоян, Борил, Йоан Асен II).

Но като цяло Ги е прав - Преминаването на Третия поход през Балканите е изръчкано отдавна във всевъзможни аспекти.

Редактирано Ноември 25, 2013 от Santiago

[Aspandiat]

Но като цяло Ги е прав - Преминаването на Третия поход през Балканите е изръчкано отдавна във всевъзможни аспекти.

Всички ли изворови данни са събрани и изчерпани?

[Mont Ferrand]

Всички ли изворови данни са събрани и изчерпани?

Мда, всъщност само по-добре документирано и изследвано събитие да искаш - даже бих го нарекъл уникално "осветено" за балканската история...Изяснени са всички обстоятелства ок. придвижването на немските кръстоносци, превземането на Пловдив, Берое и Одрин, хронологията, тайните подбуди на Исак II Ангел да пречи на христовите воини, пратеничесвата до и от тях и тн. и тн. Единственото, което е останало интересно за мен е ролята на кръстоносния поход в по-широк план, дали не го бях споменавал някъде и преди? Потенциално огромните възможности пред тази армия, която поставя Коня и Цариград на колене, отлично подготвените 15-20 000 бойци, "цветът на германското оръжие", които по всяка вероятност са били по-многобройни от всяка друга кръстоносна част, отправила се към Йерусалим. Дали Барбароса, който без друго е най-всиш по ранг, щеше да заеме ролята на предводител на армията срещу Саладин заедно с Ричард Лъвското Сърце и Филип II Огюст, кралете на Англия и Франция? И дали, ако не беше умрял, Саладин нямаше да претърпи жестоко поражение, след като ромеите и Румския султанат не издържат на удара му? Може би историята на Близкия изток щеше да е доста различна...А тази на Балканите също, ако Петър, Асен и Неманя се бяха присъединили към императора в удар срещу Константинопол - а дори и германците сами да го бяха превзели. Сега донякъде съм в процес на проучване на някои проблеми в тази насока и затова съм толкова многословен и до известна степен въодушевен от темата - иначе безспорно що се отнася до самия поход едва ли би могло да се каже нещо ново

ПП: А, да, забравих, една важна последица от похода на германците, която обикновено се пренебрегва и не се споменава в изследванията (и най-вече в българските) е, че в Акра под егидата на висшите сановници, пристигнали от Германия, се основава военномонашеския орден на болницата на св. Мария Тевтонска, който е излишно да казвам колко важна роля играе в историята на Средна и Северна Европа. Така дори след смъртта на Фридрих и масовото дезертьорство, което стопява силата на армията му остава нещо, което наследява тази мощ, която за кратко вилнее в тракийските полета и нищо не може да я спре.

ППП: Друга обикновено неспоменавана подробност е, струва ми се, необичайно големият брой рицари във войската на Фридрих. Надявам се да не греша, тъй като, както обикновено карам на "прима виста", но доколкото си спомням походът е твърде внимателно планиран и в него са включени изключително елитни части, като се е залагало преди всичко на качеството, а не на количеството. Това именно превръща германската армия в таква страховита сила, тъй като императорът е следван от най-елитните си васали, а те от своя страна - от най-елитните си бойци, т.е. рицарското съсловие. Така че може би по "елитност" на участниците частта от III кръстоносен поход, преминала през Балканите, е ненадмината (въпреки че походът на Сигизмунд в 1396 г. е по-интернационален).

[Santiago]

The Imperial Army of the Third Crusade

Frederick Barbarossa, western Roman Emperor, King of the Romans, King of
Burgundy, nominally the King of Italy

Frederick von Hohenstaufen, duke of Swabia
Markward von Anweiler, Imperial Marshal
Markward von Neuenburg, Imperial Chamberlian
Rupert, count of Nassau and his kinsmen, Count Walram
Henry, count of Dietz
Hermann II von Katzenellenbogen, bishop of Munster
Rudolph von Zahringen, bishop-prince of Liege
Gottfried Ivon Spitzenberg-Helfenstein, bishop of Wuzburg
Diepold von Berg, bishop of Passau
Conrad, bishop of Regensburg
Heinrich I von Horburg, bishop-prince of Basel
Martin, bishop of Meisen
Arno von Altena, bishop of Osnabruck and count of Altena
Archbishop of Tarentaise
Pierre de Brizey, bishop-count of Toul
Abbot Isenric of Admont

Berthold, duke of Dalmatia and Meran (Croatia), margrave of Istria
Berthold, margrave of Vohburg
Hermann von Zahringen, margrave of Baden
Florent III, count of Holland
Heinrich I von Sayn, count of Sayn
Walram von Sponheim, count of Sponheim
Heinrich II von Arnsberg, count of Cuyk and Arnsberg (Low Countries)
Dietrich von Wied, count of Wied
Adolf V von Berg, count of Berg
Simon II von Saarbrucken, count of Saarbrucken
Henry I de Bar, count of Bar-le-Duc
Count of Abenberg
Poppo VI von Henneberg, count of Henneberg
Heinrich von Altenberg, count of Altenberg

From Swabia

Frederick I von Ottingen, count of Ottingen
Count of Kyburg
Count of Dillingen
Count of Nimburg
Count of Vohringen

From Bavaria

Count of Dollnstein
Count of Liebenau
Count of Dornberg
Werner II von Bolanden, count of Falkenstein

From Saxony

Adolf, count of Schaumburg and Holstein
Maurice, count of Oldenburg
Wildbrand II, count of Hallermund
Count of Woltigerode

From the Duchy of Brabant

Henry I de Louvain, duke of Lothier and Brabant
Thierry IV de Cleves, count of Cleves
Othon II de Trazegnies, baron of Trazegnies
Othon von Wassemberg, count of Guelder and Zutphen

Burggrave of Magdeburg
Frederick von Berg, vogt (advocate) of Metz

Estimation of forces:

Knights- 4,200
Junkers, Ministriales, Sergeants, and other heavy cavalry- 17,000
Foot sergeants (Swabian swordsmen, Burgundian spearmen, Lowland archers) -
perhaps as many as 50,000
Non-combatants and support troops- 10,000

Those that joined later

Conrad Otto, duke of Bohemia and Moravia
Godfrey, duke of Lower Lorraine
Henry III, duke of Limburg and his son eldest son and heir Waleran
Otto II von Henneberg, bishop-prince of Speyer
Rogier de Waurin, bishop-count of Cambrai
Louis von Thuringen, landgrave of Thuringia
Leopold von Babenburg, duke of Austria and Styria

Perhaps as many as 800 knights, 3,400 other cavalry, and 12,000 infantry

[monte christo]

Страшна сила! Повече от 70 000 души (71 200), а след тях още 16 000 (16 200) души! Моите ромеи с тези глинените крачка и заешките сърчица (по времето на Ангелите) нямат абсолютно никакъв шанс срещу тази грамада... И ако Барбароса не беше обзет от кръстоноството, изнамери отнейде катърги за да мъсти на лукавите гърци, направо го пиши зян Цесарьграда

И аз като Йоан Геометър: Къде си, къде си, кир Василие, стани да видиш надменността на западните варвари, и ги накажи!

[Aspandiat]

Мда, всъщност само по-добре документирано и изследвано събитие да искаш - даже бих го нарекъл уникално "осветено" за балканската история....

Е, значи няма да се моря тогава да превеждам едно сведение за ІІІ поход от средноарменски.

[КГ125]

Сакън!!!!!! Давай го !!!!

[Galahad]

Ами аз се спрях на ІІІ кръстоносен поход точно защото данните са много и да го разгледаме в един по-икономически аспект - маршрут, как е набавяна храница и водица, проблемите които създава една преминаваща армия и др. под. После може да направим нещо подобно и за походите на Владислав Ягелон, защото за тях има също доста данни. Не толкова като имена на участници, причини за похода, постигнати резултати и др. под., а по-битовата страна - радости и скърби, болести и гуляи, конфликти вътре в армията и с населението, между което преминава и др. под. Идеята ми е акцента да е не толкова върху самия поход, а върху някои типични проблеми на един средновековен поход, а избрания участък е бълг. земи, за да може пък някои от събраните данни да се ползват вече и за нашенски военни кампании.

[monte christo]

Ами Галахаде, започвай да изчисляваш какво ще ядат тези 87 400 войници и още 10 000 души (поддръжка и инженерни части). Да видиш колко е лесно. Това са почти 100 000 души.

Или поне изчисли дневната храна на хората под непосредственото командване на Фридрих - 81 200 души. Чехи и австрийци, дето са пристигнали по-късно, са по-малко на брой, т.е. "по-лесни" за изхранване.

И без това за Ахелой нищо не направи, камо ли за хората на Ксеркс

[mitaca]

Аре не се заяждайте, направо направете нова тема за 3-я кръстоносен поход . Поста на Сантиаго може да е встъпителен. После Графомонти може да пристъпим към цифрите, логистиката, манджата и.....заяжданията .

[monte christo]

А, не Никаква нова тема. Сантяго я зададе... неограничена. Всичко болно на тема 1096 - 1444 г. да се мята тук А след това при някоя хипофантастика можем да пристъпим към

[Mont Ferrand]

Е, значи няма да се моря тогава да превеждам едно сведение за ІІІ поход от средноарменски.

Ако има и някаква нова информация в него...

[КГ125]

Ако има нова - ясно, че трябва незабавно да се преведе! Ако не - ще потвърди стара, което пак не е малко. Спандий, please!

[Mont Ferrand]

Признавам, че и на мен би ми било интересно, особено предвид точния произход на източника. Германците изграждат неочаквано топли и близки взаимоотношения с Киликийска Армения, Тевтонският орден се сдобива с обширни владения там, така че всяко свидетелство, което може да обясни тази връзка е интересно. А и тя може би не е само "кръстоносна" или поне в тесния смисъл на думата - арменците имат твърде широко и важно присъствие в Източна Европа, подобно на германците и...евреите, така че и този въпрос заслужава повишено внимание! Съвсем наскоро установих, че още в 10 в. има арменски духовници в...Исландия! Drang nach Osten явно не е без причина и може би трябва да изоставим някои клишета в това отношение и особено "западноцентризма" по отношение на средновековието...

[Aspandiat]

Ако има нова - ясно, че трябва незабавно да се преведе! Ако не - ще потвърди стара, което пак не е малко. Спандий, please!

Абе няма да се моря да превеждам от оригинала. Ето го на братския сАвецки език:

В Греции воцарился П'исик, он же Исаак, воздвигший гонения на народы, исповедавшие учение армянской церкви с целью обратить их в свою веру. [164]

К нему написал письмо патриарх Григорий 668, племянник (по брату) армянских патриархов: Нерсеса и Гpигopия, прося его, помириться с народом божиим. Но царь не послушался его: мпогих обратил в свою веру, воздвигая на них гонения, (в том числе) три епископские кафедры, тысячу шесть сот священников, принудив их отречься от своей церкви: из этого числа немногие сохранили веру свою неприкосновенною. Об этих бедствиях владыка Григорий с возмущенным сердцем писал на восток 669, но напрасно. Тогда он решился отправить одного епископа, по имени Григорий, к римскому папе 670 с объяснением опасности, постигшей Армян от Греков, прося у него молитвы и благословения, как у его предшественников. Папа принял его с большими почестями, приказал ему отслужить обедню, вместе с ним приобщился св. таин и облек его в одежду духовной власти. Топом собрал к себе все почетные лица: императора Аламанов, короля Англизов и короля Францисов, равно как и пaтpиapxa Аламанов, у которого 25,000 всадников, apxиепископа спанского, у которого 20,000 всадников, apxиeпиcкoпa св. Якова, который владеет 5,000 всадников, а с этой стороны — пaтpиapxa Иерусалимского. После совещания с ними папа от лица апостолов и по их повелению написал грамату, (в которой между прочим было сказано): “Армянский патриарх; (находящийся) “по ту сторону моря, облекается властью над Армянами, Греками и всеми христианскими народами точно также, как мы по сю сторону (моря владеем) [165] небесными и земными ключами. И так как путь долгий лежит между мною и братом моим — патриархом армянским, то я посылаю ему свой патpиapший епитрахиль, тиapy и туфлю, дабы он мог в них служить обедню с перстнем (моим на руке)”. Папа, вручая епископу Григорию грамату, присовокупил: “Отвези и надень на пaтpиapxa, и пусть с той минуты имеет он и честь и власть “во веки веков!”

В 636 — 1187 году купцы Салахадина ехали через Палестину с драгоценными товарами, навьюченными на четырех стах верблюдах. Граф триполисский 671 уведомил о том короля Иерусалимского 672 и получил от него приказание захватить караван, как добычу. Салахадин, узнав это, раз и два посылает к нему послов, прося отпустить по крайней мере своих служителей, напоминая при том о клятвенном обещании заключенном между ними; но напрасно. Тогда разгневанный Салахадин пошел на графа триполисского. Ему навстречу вышел король Иерусалимский с 36,000 войска на Хермонскую равнину и, увлеченный вероломными советами графа триполисского, стал на безводной возвышенности, где был окружен Турками и взят после жестокого поражения 673. После того взяты были все приморские города, а за ним Иерусалим, жителей которого Салахадин приказал не убивать, но продавать, назначив выкуп за мужчину десять, за женщину пять дахсканов, затем они могли взять свое имущество и идти куда хотят: что и было сделано 674. Нечестивый граф, втайне бывший в союзе с Салахадином погиб, [166] пораженный Господом 675. Салахадин напал на его крепость, требуя сдачи как крепости, так и жены графа. Графиня согласилась выдти к нему и быть его женою в таком только случай, когда султан пришлет к ней заложников из знатных людей. Приняв заложников в крепость, она приказала отсечь им головы и выбросить через крепостную сиену. Heпpиятель, приведенный в ужас, отступил; к тому же дошла до него молва о прибытии великого короля Аламанов, который, узнав печальную весть о св. Гробе и о всех христианах, шел на их избавление 676. 150,000 всадников, отправленных им морем, прибыв, осадили Аку 677; сам же он шел сухим путем с огромным лагерем через Грецию, отнимая у Греков города: Веро, Филипополь, Адрианополь и многие другие крепости и селения. Еще до этого послал он сына своего на Константинополь; к нему пристали те из наших (т. е. Армян), на которых воздвигнул гонение Кир-Исаак и причинили много опустошений, горя желанием мести. Жители Константинополя просили пощады и дали сто золотых и двести серебреных кендинариев, обязавшись безвозмездно перевести все многочисленное войско, и множество сокровищ, взятых у Валахов и Болгаров во время прохождения (крестоносцев) через их земли. Сыновья Хелич-Аслана 678 против воли своего отца, с помощью Турок, вступили в бой с христианами и сражались в продолжении тридцати трех дней, не желая уступить им (поле) до тех пор, пока наконец были истреблены своими врагами. Терзаемые голодом, христиане осьмнадцать дней оставались без провианта; [167] пока они дошли до Иконии, извели 60,000 лошадей на пищу и, взяв ее, вырезали всех жителей и засели в ней. Три раза они посылали посла к Левону 679, и когда потеряли всякую на него надежду, решились выступить из города: в это время пришла грамата от пaтpиapxa Григория 680, в которой он писал: “Мы в городи Сисе и ждем вас сюда”. Король созвал всех своих начальников и заставил читать грамату: все они прослезились от радости. Он написал ответ патриарху: “Отныне в продолжении двадцати семи лет по приказанию твоему я открою поприще Армянам, и только тогда возвращусь в свою землю; посылаю тебе корону и (царскую) одежду, можешь помазать на царство армянское кого ты изберешь”. И говорил он во всеуслышание: “Пока не увижу своего дворца, храма святого Петра и патриарха Григория, (никому) не выскажу того, что лежит у меня на сердце” 681.

Прибыв в Селевкию, они отыскали брод и все войско его перешло через реку; король же не перешел через брод, но сказал, что немножко заснет по сю сторону реки. И когда улеглись все его вельможи, он встал и с двумя человеками вступил в реку. Одного из них (течение) реки сшибло с ног и понесло; король поспешил подать ему помощь, не устоял (против течения)... и утонул в реке 682. Тело его отнесли в Сис 683. Большая часть его войска на кораблях отправилась на родину; а младший сын короля, прибывши в Аку, также умер 684. Король Англизов и другой еще с ним (король) в это время пришли и взяли Кипр 685; узнав, что войско (христианское), державшее в осаде Аку, [168] осталось без начальника, они поспешили ему на помощь, взяли город и истребили 10,000 избранного войска Салахадина, а самого Салахадина, пришедшего к своим на свидание, гнали перед собою, нанося ему поражение, до самого Асхалона; взяли в плен многих эмиров и отвезли за море. Они снова отняли у Турок все, кроме Иерусалима, день посещения которого, говорили, еще не настал.

http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Vardan/frametext4.htm

[КГ125]

Тоя Исак обаче егати ужасния разрушител... където се спомене за него, все пакост е правел..

Удивително, дори в арменската хроника казва: "съкровища от власите и българите, когато минали през техните земи".

[monte christo]

Ей сега стана страшно вече... 150 000 конници извозени по море! Ужас! Галахад ще ме подгони за Ахелой, о - не...

Редактирано Ноември 27, 2013 от КГ125

[Mont Ferrand]

Удивително е как германците се просълзили от радост при вестта от крал Левон и най-вече от патраирха Григорий А, както казах по-горе, има нещо много съмнително в тия арменско-германски връзки Що се отнася до "влахите" - я виж ти, ми че те кръстоносците не са минавали през техните земи, нали бяха в Мизия?

Другото интересно е за ролята на Райомн Триполитански, която всъщност дублира тази на "злодея" Рено дьо Шатийон. На кой ли да вярваме (на мен лично никога не са ми правили добро впечатление част от постъпките на графа на Триполи...)?

[Aspandiat]

Удивително е как германците се просълзили от радост при вестта от крал Левон и най-вече от патраирха Григорий А, както казах по-горе, има нещо много съмнително в тия арменско-германски връзки Що се отнася до "влахите" - я виж ти, ми че те кръстоносците не са минавали през техните земи, нали бяха в Мизия?

В дигиталния раздел съм качил книгата на Алексей Сукиасян. История Киликийского армянского государства и права (XI-XIVвв.). В нея се споменава, че Киликийска Армения се била признала за васал на Германската империя с надеждата това да я защити от византийците. Не съм сигурен, а ме мързи да проверявам, дали това не става точно по времето на Барбароса. Иначе Сукиасиян май споменаваше и за командерии на Тевтонския орден в Киликия.

Иначе е много яко разминаването във възприемането на кръстоносците от ромеите и от арменците. За първите те са зла гад и напаст, за вторите праведни и доблестни христови войни и всьо и всья.

Матей Едески (арм. Маттеос Урхайеци) описва с очевиден пиетет кръстоносците от Първия поход:

“И ето, в онази година се вдигнали на крак цяла Италия и Испания чак до Африка и до вътрешността [на земите] на народа на прангите и се събрало безчислено и огромно безредно множество с неизброими военачалници начело, приличащо на безбройно ято скакалци или на поразяващо ума море; заедно с тях тръгнали начело страшни по величие и знатност ишхани от народа на прангите. Всеки дошъл с войските си на помощ на християните, за да избави от чужденците светия град Йерусалим и да освободи от тачиките светия богоприемен гроб. Славни мъже били, от царско потекло, украсени с вяра и богопочитание, закърмени с добродетелни дела. Ето и имената им: Кондопре, мъж могъщ, който бил от рода на римските царе, и брат му Палтин, и Кондопре бил онзи, който притежавал меча и короната на цар Веспианос, разорителят на Йерусалим. Бил [сред тях] и великият комс Пемунд, и Тангри, негов сестрин син, и комсът, наречен Знчил, мъж страховит и прославен, и Роперд, комсът на нормандците и друг един Палтин, след това идвал и комсът, наречен Чослин, мъж смел и могъщ. И тъй, толкова могъщи и войнствени мъже потеглили с огромните си войнства, многочислени като звездите на небето; с тях идвали и много епископи, свещеници и дякони и с голям труд си пробивали път през далечните земи на римляните и с големи мъки и усилия преминали през тесните и стръмни планински проходи в страната на унгрите и стигнали до пределите на булгхарите, които били под властта на Алекс, царя на гърците.”

[Mont Ferrand]

В дигиталния раздел съм качил книгата на Алексей Сукиасян. История Киликийского армянского государства и права (XI-XIVвв.). В нея се споменава, че Киликийска Армения се била признала за васал на Германската империя с надеждата това да я защити от византийците. Не съм сигурен, а ме мързи да проверявам, дали това не става точно по времето на Барбароса. Иначе Сукиасиян май споменаваше и за командерии на Тевтонския орден в Киликия.

Има, да. Не само командории, а направо неестествено големи владения, дарени от арменския крал на тетвонските братя-рицари.

[Santiago]

Колеги, тук съм качил някои от научните си публикации (част от тях са свързани тъкмо с Кръстоносните походи и Латинския Ориент). Надявам се да са ви интересни:

https://swu.academia.edu/KalinYordanov

Поздрави