Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

през 1969г. Конкорд прави първия си полет

http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/march/2/newsid_2514000/2514535.stm

през 1969г. хората кацат на Луната

през 2014г. Конкорд не лети, пари да се лети пилотируемо до Луната или където и да било няма, развитите държави без война са задлъжняли до нива познати само в периода веднага след ВСВ

45г. - има ли истински научен прогрес или всичко е надграждане на постигнатото до 70те?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

по принцип западната цивилизацията май е достигнала до своя turning point. Което е жалко. Можеше да се постигне много повече. Но както се казва - някой ден короната ще премине в други ръце.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изпаднали сме в класическата схема - социалните отношения пречат, а не подпомагат прогреса и така има много пропуснати възможности...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Поздравления за темата!

Еднозначен отговор като че ли няма. Гравити има право, трябва да разделим науката от технологиите. Фундаменнтални новости като че ли няма, ако нещо съм пропуснал от колайдера, но едва ли. Е, имаме по-пълен поглед в-ху Марс и някои други части на сл с-ма... Не знам с медицината как са нещата.

Пробивът е по-скоро в технологиите, благодарение на които известни тогава неща стават по достъпни / евтини, почвам с примери:

- сини и като следствие бели светлодиоди - ясно е било какво е било необходимо;

- Тъчскрийнът, по-сложният - капацитивен /дето е масов сега/ е направен през 1974 г в ЦЕРН за техни нужди;

- Литиеви батерии /еднократни/ със сигурност е имало, ползвали са се където трябва /дълго дават ток/, литиево йонни акумулатори не съм сигурен, но механизмът е бил поознат;

- Плазмени и LCD дисплеи.. За направен от първя вид четох в сп Космос през 82 някъде, естествено не се споменава "плазмен", черно-"бял"(оранжев заради неона), но книги в които са описани как работят вкл още няколко вида в-ху които сега се работи има от 70-те;

- ССD или CMOS сензорите на камерите. Макар че във видеокемирите of 90-те години се ползваха вакуумни прибори /тръби/, със сигурност знам, че такъв чип под името Суперкремикон, руснаците са разработили през 1974 г. и май беше CCD / ПЗС на руски. Споменавал съм ги, затова давам апревиатурите;

- полимерни транззистори и биочипове - 70 те - 80 -те;

- Двата големи проекта за управляем термоядрен синтез /УТС/ Итер (от вида ТОКАМАК) и NIF (лазерно УТС).Първите установки ТОКАМАК са пуснати през 60-те г, за втория тип знам със сигурност за 74 /много пъти повтарям тази година :)/ ако някой иска да търси нека пробва с имената Калмар, Делфин, Шива и Хелиос - все такива установки и то оттогаава. Един руски физик - Н.Басов, който е замесен тук прави и по-долния експериемент, а именно:

- "Изпреварване на скоросттта на светлината" - кратък лазерен импулс се пуска през активна среда и "изпреварва" светлината 10 пъти. "Изреварва" неслучайно е в кавички, но опитът е интересен, макар и без практичесто приложение. Активната среда (това което си значи и при лазерите - среда където възвудените атоми са повече от невъзбудените) в същият този "революционен експеримент" проеден преди две-три години вяха цезиеви или рубдееви атоми - не помня. Спорихме някъде тука по отя опит.

- GPS - започва през 80-та година, но идеята идва заради сигнала излъчван от Спутник. Просто хората са се сетили, че могат да качат радиомаяците в орбита;


Айде спирам, че много стана..

Но две думи и за това кои технологии се появиха по-късно

- АМОЛЕД дисплеите. Светещият полимер го открихи илипоне оповестих през 90-та година, тогава само с два цвята;

- Макар че елементите които на D-Wave са известни от онези по-ранни времена, първите идеи за квантов компютър идват деведесетте (все пак е хубаво да се направи справка кога са писаани алгоритмите на Гроеи и Шор), а D-Wave мисля е на не повече от 4 г.

- Нанотехнологиите и по-специално въглеродните - Въглеродни нанотръби, фулерени и графена мисля са относитело ново, но ще се радвам някой као Фанточе или Ангел да потвърди / поправи.

- Спинтроника (управление на електрони по спин в полупроводници) - мисля след 90-те, но май ще се разминем с това.

- Напредъка в технологиите не се дължи на някакви фундаментални новости..Просто се разработват методи за погъстяване на ИС

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не знам с медицината как са нещата.

медицината е един от най-типичните примери за приложна наука - там технологогиите се прилагат в ежедневието

зависи от гледната точка

сега например има 3D-ехографи, които даже могат да ти вадят в графичен вид деформацията на сърцето, от друга страна първата едноразмерна ехография (нещо като елементарен сонар, със сканиране от един лъч) е проведена през 50те

т.е. големият научен пробив със самия метод явно е направен през ВСВ, от тогава технологията само се разширява и надгражда

мощността на съвремените миркочипове позволява минитюаризация, 3D-реконструкции и т.н.

в същото време стъпките стават все по-малки и малки

не знам дали не сте го усетили при компютрите - това да минеш от Правец 8 на Правец 16, а после Pentium с Windows беше развитие

сега един компютър на 5г. или на 3г. ако е подходяща инсталация върши същата работа в ежедневието като чисто нов

във всички области достигаме лимитиращите фактори

не по-различно е при лекарствата - трябва да се влагат все повече пари за изкарване на краен продукт и въпреки това новите лекарства са все по-малко

до към 80те постоянно имаше нови антибиотици, сега новият антибиотик е събитие, не по-различни са нещата с лекарствата за кръвно и сърце (сменете годините ако трябва)

следващата крачка навсякъде става все по-трудна

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

зависи от гледната точка

Да де, като при по-горните дето писах... Принципите са ясни, но разликите са в по-високата ефективност и че нещата стават по-умни.

За 3D скенерите - томографът - основите са положени от Alessandro Vallebona 1930, а първата картина, но едномерна от ЯМР е от 1950...

3 D принтирането не е ли технологичен скок?

Включване на място, там не знам как е май от последните 20 г.. Но фрезите с много степени на свобода (които не са 3D принтери и не могат да направят нещо с въртрешности) са от доста по отдавна

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Aз мисля че само надграждаме..

и да и фулерените и графена и много други неща сега известни и на широката публика (поне като термини) са на доста годинки, кое над 50г., кое над 100г. Графена първите данни са от 1840г! (*)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

3 D принтирането не е ли технологичен скок?

големият технологичен пробив е да има компютри изобщо

същото е при двигателите - големите пробиви са парен двигател и ДВГ, а дали двигателят ти ще се управлява от компютър и ще има трубо са подробности

не по различни са нещата с 3D принтирането - то обединява няколко технологии:

а) индустриален робот

б) управляващ комптютър

в) използване на подходящи материали

първият 3D принтер е създаден в началото на 80те, а технологиите необходими за създаването му ги има към края на 70те

това потвърждава тезата ми, че от 70те тъпчем на едно място

просто сега компютрите и смартфоните са масови (ниска цена - достъпност), а неща като 3D принтерите са на път да станат масови (много по-ниска цена от по-рано)

това че нещо е станало по-достъпно не е научен прогрес, големите научни пробиви за да стане възможно са направени преди 30-40-50г.

Това не е наука, а технология, приложение на науката.

Но има много други неща, които пре 1969 биха изглеждали невероятни.

да, но за да станат възможни и двете неща по-горе е била необходимо науката да извърви огромни крачки - първо самолет (с цялата теория и практика необходима за построяването му), после свръхзвуков самолет и ракети - накрая полет до Луната и пътнически свръзвуков самолет

същото важи и за неща като първите атомни реактори, които са приложение на науката, но и технологичен връх изискващ огромен научен напредък преди да станат възможни

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Тоест - излиза, че това което ни заобикаля е плод предимно на приложната наука.

И по-специално - на един аспект дето тук пропуснахме и се нарича иновации..

Благодарение именно на тях, чиповете стават все по малки мощни и евтини, батериите стават с по-висок капацитет, всякакви електроконсуматори / преобразуватели на енергия/ стават по-ефективни...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

големият технологичен пробив е да има компютри изобщо

същото е при двигателите - големите пробиви са парен двигател и ДВГ, а дали двигателят ти ще се управлява от компютър и ще има трубо са подробности

Дори и компютъра не може да го пишем на сметката на съвременната наука. И той е просто надграждане и ъпгрейд на вече откритото. Атанасов и Бери май още преди ВСВ дори завършват изчислителната си машина.

И дори и интернет практически има свой прототип отпреди 1969 и днес е само по-развит и разпространен.

Така че общо взето и аз имам усещането че към 70-те на ХХв. човечеството е достигнало пика на своите научни открития и сега буксува.

Какво се случи в Церн, ами нищо фундаментално, нищо революционно ново. За кацането на луната всеки е чувал, за хигс-бозона кой е чувал? Шепа хора, след 5-10 г. ще са само шепа учени и толкоз.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Дори и компютъра не може да го пишем на сметката на съвременната наука. И той е просто надграждане и ъпгрейд на вече откритото. Атанасов и Бери май още преди ВСВ дори завършват изчислителната си машина.

И дори и интернет практически има свой прототип отпреди 1969 и днес е само по-развит и разпространен.

Така че общо взето и аз имам усещането че към 70-те на ХХв. човечеството е достигнало пика на своите научни открития и сега буксува.

Какво се случи в Церн, ами нищо фундаментално, нищо революционно ново. За кацането на луната всеки е чувал, за хигс-бозона кой е чувал? Шепа хора, след 5-10 г. ще са само шепа учени и толкоз.

Да кажем, че човечеството прилага откритото.. Има много неща дето ще ги видим след 10 г., 20 г....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То ясно че това прави човечеството :) И преди 69-а правеше същото, но същевременно и правеше нови открития. Въпросът е - защо бумът на откритията рязко секна тогава?

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Има работещ квантов компютър...

Сдвояването като комуникация или метод за криптиране може да се въведе, или може подобни неща /не квантови а с няк'ви такива алгоритми/ може да навлязат в потребителския сегмент...

Батерии с графен или нанотръби може да заработят..

Метаматериалите могат в много области да навлязат.. Да сме свидетели на качествени и нескъпи термовизионни камери без охлаждане, за слънчеви батерии работещи на тъмно или с ИЧ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

моят отговор е

law of diminishing returns

трябва да се направи фундаментално нова крачка, например нов източник на много евтина енерегия за да се влезне в нов цикъл на възход


Тоест - излиза, че това което ни заобикаля е плод предимно на приложната наука.

И по-специално - на един аспект дето тук пропуснахме и се нарича иновации..

Благодарение именно на тях, чиповете стават все по малки мощни и евтини, батериите стават с по-висок капацитет, всякакви електроконсуматори / преобразуватели на енергия/ стават по-ефективни...

да, но иновациите вече не са на скокове, а не все по-малки стъпки

няма значение дали става дума за чипове, за батерии или за медицина

навсякъде е едно и също

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ето, това вече не виждам как ще стане, от физиците ако дойде.. ИТЕР и NIF са някакви надежди, евентуално и изнесени в орбита фотоволтаични централи (последното също е от тези минали години), което е леко абсурдно.. Сега вече борбата е за ефективност /ако преди 80-те беше за скорост/...

Не и ли говорихме някъде, че ресурсите на планетата намаляват?

За това ще има и колектори и вятърни турбини, и онези дето се отказаха от АЕЦ ще се върнат, може и на въглища да идем...


То всъщност фундаменталното вече е открито. От тук нататък вече само иновации...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То всъщност фундаменталното вече е открито.

Как можеш да си сигурен в такова нещо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стигнали сме предел, граница, нещо подобно на това което казва Невски, необходима е революция в мисленето на самите хора, а за съжаление сме много под критичния минимум за такова нящо.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Как можеш да си сигурен в такова нещо?

На база на повече от скромните ми познания :)

Нека вземем за пример енергията

Ако енергийната плътност на атомно гориво (разпад) е 1 000 - 10 000 пъти по висока от на химичвското;

Ако на термоядреното е 1 000 - 10 000 пъти по-висока от на атомното (ядреното);

И ако на антиматерията (енергията на анихилацията е най-мощната познатая а други вече няма) е също толкова по-висока от на термоядреното..

Какво друго ни остава?

Овладели сме на делението, но не можем да напраим малка безопасна батерия реактор

На път сме - до 20 г да овладеем и на синтеза.. Едва ли ще можем да направим TOKAMAK-a, под някви критични размери. Защитите и на двете не могат да станат малки / тънки

Антиматерия нито може да получим достатъчно, нито да я съхраним;

Какво ни пречи?

За първите два случая ще трябва някаква екзотична форма на материята дето куб см тежи милиони тонове; Токамакът за да се минимизира ще иска и магнитни полета, които засега няма как да се получат.

Последното е въпрос и на полета и на материали;

Със сигурност вечен двигател няма да се открие.

Ловенето на енергия от заобикалящите ни потоци има смисъл за измерователна електроника, регистратори и слаби комуникатори, просто плътността не достига за нищо повече

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен това са празни приказки (да не се изразявам по-остро). Не сме стиганли никакъв предел. Науката се развиви и след 1969 и то много по-бързо.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

:) Е това беше много разбираемо..

Ами аз дадох пример за енергията. Греша ли там? Айде от там да почнем. Ако искаш ти кажи нещо друго

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...