Биографии на известни математици

[atanasilchev]

С цел популяризирането на този форум и тава той да стане по-интересен, и информативен за посетителите си, ще започна да публикувам редовно биографии на видни математици. Не случайно ще започна с биографията на Кантор, като създател на една от най-фундаменталните теории в математиката а именно теорията на множествата.

Георг Фердинанд Кантор (03.03.1845 г. - 06.01.1918 г.)

Георг Кантор е роден на 03.03.1845 г. в Санкт-Петербург. Баща му още като младеж емигрирал в Русия. През 1856 г. заможното търговско семейство се преселва в Германия.

По характер Кантор е бил много чувствителна личност. Баща му забелязал рано силните му математически способности и желанието му да се посвети изцяло на математиката, но въпреки всички го заставя да следва инженерство. Осъзнавайки грешката си по-късно той отстъпва и разрешава на сина си да изучава математика. Кантор започва следването си по математика в Цюрих през 1862 г. но на следващата година се завръща в Берлин поради смъртта на баща си и завършва Берлинския университет през 1867 г. със защита на докторска дисертация. Темата на дисертацията му била от теория на числата. Написана е с много математически талант но все още била далеч от новите идеи, с които по-късно той става световноизвестен. Учители на Кантор са Кумер и Вайерщрас - организатори на първия в Германия университетски курс по чиста математика. По-късно учи и при Кронекер.

След завършването си Кантор бил учител в девическа гимназия. През 1869 г. получава покана за частен доцент по математика в университета в Хале, където в последствие става професор и работи почти до края на живота си.

Научното творчество на Кантор започва с публикации от 1870 г. и продължава до 1897 г. като най-плодотворен е периодът от 1874 г. до 1884 г. На 07.12.1884 г. Кантор прави важно откритие, а именно, че множеството на всички реални числа е неизброимо, като за това дава нестандартно не конструктивно доказателство. За периода от 1879 г. до 1884 г. Кантор систематично излага принципите на своето учение в различни публикации в международното математически списание "Акта математика", където главен редактор е Митаг Лефлер, а през 1883 г. е издаден знаменитият му труд "Основи на общото учение за многообразията" с обобщаващ характер относно получените резултати. Идеите на Кантор разтърсват съвременниците му, защото са смели и в разрез с традициите. Много силно отрицателна позиция заема бившият учител на Кантор - Кронекер и приятелят му Шварц. В резултат от непрестанните нападки от страна на Кронекер и др. Кантор рухва психически и е настанен в клиника за душевно болни.

Кантор е първият президент на Немското математическо дружество, също така е инициатор и на свикването на първия международен математически конгрес в Цюрих.

Непоносимото натоварване изтощава и без това слабата нервна система на учения. Силите му постепенно угасват и на 06.01.1918 г. той умира в психиатричната клиника в Хале.

Редактирано Септември 7, 2014 от atanasilchev

[atanasilchev]

Курт Гьодел (28.04.1906 г. - 14.01.1978 г.)

Курт Гьодел е роден на 28.04.1906 г. в Брюн, Австро-Унгария (сега Бърно, Чехословакия). Бащата на младия Гьодел бил директор на текстилна фабрика. От запазените училищни свидетелства се вижда, че Гьодел бил отличен ученик, който проявявал разностранни интереси. За съжаление обаче, Курт често боледувал, като понякога това било доста продължително. Известно е, че на девет години получава тежък пристъп и, като следствие от това той бил освободен от занятия по физическо възпитание, в продължение на две учебни години. Лошото му физическо здраве го съпътства през целия му живот, като го прави дълго време нетрудоспособен.

Интерес към математиката Гьодел проявява около четиринадесет годишна възраст. През 1924 г. той специализира във Виенския университет физика. Още в самото начало на своето обучение, той проявява интерес към теория на числата и по история на философията. Така две години след началото на следването си през 1926 г. Гьодел се прехвърля в специалност математика, като силно влияние по това време му оказва известния математик Ханс Хан.

Първия си резултат по математическа логика, Гьодел получава през 1929 г. още като студент в последен курс. На 06.02.1930 г. той получава и докторска степен, с което приключва и следването му във Виенския университет.

До 1933 г. в следствие на световната икономическа криза Гьодел е безработен. Не е ясно как е изкарвал прехраната си. Има свидетелства, че е изнасял публични лекции по математическа логика. По това време той също така публикува и доста статии. Най-вероятно този му труд е бил заплащан. Също така е получавал и помощ от родителите си.

През 1930 г. той се занимава с въпроса за непротиворечивостта на математическия анализ (предмет, в който основните обекти са реалните числа, функции, чиито функционални стойности и аргументи са също реални числа). Така в края на 1930 г. Гьодел достига до две потресаващи за времето си открития - Първа и Втора теорема на Гьодел за непълнота.

През 1933 г. в Принстън - САЩ се създава един нов научно-изследователски институт - Институт за висши изследвания, който бързо става един от водещите научни институти в света. Гьодел получава покана да чете лекции в Принстър. В продължение на пет години от 1933 г. до 1938 г. той пътува непрекъснато и е ту във Виена ту в Принстър. През 1939 г. той получава отново покана да работи в Принстън. Европа е на прага на Втората световна война и той приема. Пътуването на Гьодел и съпругата му до САЩ е дълго и трудно, трае цели три месеца (минава през Литва, Латвия, Манджурия, Япония и след това в САЩ). През март 1940 г. той и съпругата му пристигат в Принстър и от тогава, до смъртта си живее и работи там.

През периода от 1947 г. до 1949 г. Гьодел работи в теорията на относителността, в която получава съществени резултати. Също така той бил много добър приятел и колега с Алберт Айнщайн, който съдейства на Гьодел за получаването на американско гражданство.

Гьодел умира на 14.01.1978 г.

Редактирано Септември 8, 2014 от atanasilchev

[Aspandiat]

Поздравления за темата.

Между другото може би трябваше да вървиш по хронологичен ред и да почнеш от по-стари математици. Но пък може да направиш отделна тема за древните и средновековни прочути математици.

[КГ125]

И от мене поздрави!!!!

[atanasilchev]

Благодаря за поздравите! Наистина можеше да ги подкарам и хронологично, но когато публикувам биографии на по-стари математици на всеки, каквото му е интересно ще си избере, и прочете.

[КГ125]

Давай, давай!

[atanasilchev]

Бернхарт Риман (17.09.1826 г. - 20.06.1866 г.)

Бернхарт Риман е роден на 17.09.1826 г. в Брезеленц, кралство Хановер, Германия. Бернхарт имал още пет братя и сестри. Баща му Фридрих Риман, бил лютерански свещеник в селото, а майка му умряла още преди децата да са пораснали.

Основното си образование Риман е получил от своя баща. На четиринадесет годишна възраст той започнал да ходи на училище в Хановер. Там той живеел при баба си, а през 1842 г., след като тя умряла той се преместил в гимназия "Свети Йохан" в Люксембург. Риман бил добър ученик, но не бил проявявал някакви специални заложби. Има сведения, че като ученик в последен клас чел съчинения от Ойлер и Льожандър.

През 1846 г. Риман бил приет за студент по теология и филосохия в университета в Гьотинген. Още в началото на своето следване, той започнал да посещава лекции по математика. Пленен от тази наука той веднага поискал разрешение от баща си да учи математика, и го получил. Въпреки това, той запазил интереса си към филосовията до края на живота си.

Професор по това време в Гьотинген бил "краля на математиката" Карл Фридрих Гаус, но вече бил на седемдесет години, и водел само елементарни курсове по математика. Това не удовлетворило Риман, и през 1847 г. той се преместил да учи в Берлин, където през следващите две години се посветил в истинските тайни на математиката. Там негови учители били знаменити математици, като Якоби, Дирихле, и Айзенщайн. Най-силно влияние върху таланта на младия Риман оказал Дирихле, с който по-късно старали добри приятели и колеги, в Гьотинген.

През 1849 г. Риман се завърнал в Гьотинген. Негов учител и приятел старал професорът по физика Вилхем Вебер. Бернхарт бил повлиян от своя виден приятел и една година работел в областта на математическата физика (опитвал се да свърже в единна теория светлината и гравитацията - задача нерешена и до ден днешен).

В края на 1851 г. Риман завършил докторската си дисертация, на тема "Основи за обща теория на функциите на комплексна променлива величина". Дисертацията му получила много добра оценка от Гаус, което само по себе си е върховно признание.

През 1853 г. Риман завършил и хабилитационния си труд, на тема "Върху представянето на функции чрез тригонометрични редове". Този негов труд му дал и възможността да започне работа, като частен доцент в Гьотингенския университет.

През 1855 г. след смъртта на Гаус, начело на катедрата по математика, застанал добрия приятел и учител на Риман, от Берлин - Дирихле. Дирихле останал кратко на този пост, тъй като през 1857 г. той също умира. Така същата година Риман станал редовен професор.

В периода от 1854 г. до 1862 г. Риман чел лекции, по различни въпроси от математическата физика.

През 1859 г. той издал последната си работа, на тема "Върху броя на простите числа, които не надминават дадена величина". Тази работа променила в основи теорията на числата. През същата тази година Риман бил избран за член-кореспондент на Берлинската академия на науките. По-късно станал и член на Парижката и Петербургската академия на науките, на Кралското общество в Лондон.

В началото на 1862 г. Риман се оженил за Елизабет Кох, от която имал и една дъщеря.

През лятото на 1862 г. Риман преживял тежък плеврит, който се усложнил до туберколоза. Той умрял твърде млад, в следствие от болестта, ненавършил още 40 години. На 20.06.1866 г. светът се сбогувал с един от най-добрите математици на времето си, а и като цяло.

Редактирано Септември 9, 2014 от atanasilchev

[Gravity]

Аз също приветствам темата. Историята на математиката и физиката и биографии на учени от тези области са ми от любимите четива. Ако се чудиш в какъв ред караш, може да използваш конретни случай като рождени дни.

Между другото ето тук (конретно за Риман)

http://www.genealogy.math.ndsu.nodak.edu/id.php?id=18232

може да се види математическото "родословно" дърво на математиците. Това включва и сега завършващите. Кой е научния ръководител и каква е десертацията и т.н. От научния ръководител може да се види кой е бил неговия и т.н. Например ако Иван Иванов е защитил вчера (и си е въвел данните) може да се проследи до кой известен математик му стига родословието (най-вероятно Гаус). Това влючва и физиците. Конретен пример Волфганг Паули, учител Зомерфелд, учител Линдеман, учител Клайн, учители Плюкер и Липшиц, учител на Липшиц е Дирихле и т.н.

[atanasilchev]

Нилс Абел (05.08.1802 г. - 06.04.1829 г.)

Абел е роден на 05.08.1802 г. в бедно семейство на свещеника, на норвежкото селце Финьой.

До тринадесетата си годишнина образованието си получил от своя баща, а след това, учил в Катедралното училище в Осло (тогава Християния). Известно е, че в математиката не го е обучавал никой. Четял е сам книгите на Лакроа, Поасон, Гаус и Лагранж. Първите си самостоятелни работи, започнал още, като ученик.

През 1821 г. той завършил училището с най-високата оценка по математика, и посредствени по другите предмети. През същата година той станал студент в университета, който бил открит само десет години по-рано, и нямал обособени факултети. Математика дори не се преподавало.

През 1820 г. умрял баща му и положението на семейството му станало, още по-лошо. Абел имал четирима братя и една сестра. Най-големия му брат бил психично болен. Майка му неможела да осигури прехраната на цялото семейство сама. За щастие, някои от преподавателите му в университета знаели за тежкото положение на този рядък гении, събрали пари от личните си средства, за да му осигурят скромна стипендия. Повечето пари изпращал на майка си. Той гладувал, хранел се рядко, и споделял нищетата с най-малкия си брат, който живеел с него в университетското общежитие.

Започнал най-творческия период за Абел. След като изучил трудовета на всички класици в математиката, той вече публикувал свой.

Решава една своя задача, която се свежда до уравнение, в което неизвестната величина е под знака на интеграла. Едва през деветнадесети век, когато теорията на интегралните уравнения била изградена, станало ясно, че Абел и изпреварил с десетилетия математическите изследвания.

През 1823 г. представил пред Академичната колегия свой труд, който се счита за едно от най-големите му постижения. Този труд бил посветен на интегрирането на функция (по-точно той изяснява при какви точна условия интеграл от дадена функция може да се представи чрез елементарни функции). Връща се и към проблем върху, който е работел, още като ученик. Той доказал, че за алгебрични уравнения от пета и по-висока степен, няма обща формула за решението им.

През 1825 г. той заминал за Берлин, където се запознал с Аугуст Крел - строителен инженер и голям любител на математиката. Крел създал списанието "Journele", в което Абел публикувал свои работи.

Само на двадесет и три години, след посещението си в Берлин той посетил Австрия, Италия, Швейцария, Белгия.

На 10.06.1826 г. мечтите на младото момче най-накрая сбъднали - той бил в Париж. Там Абел завършва и предава, на Парижката академия на науките своя труд озаглавен "Мемоар за общите свойства на един твърде обширен клас трансцедентни функции". Този труд бил предаден на Льожандър и Коши. За съжаление Коши, зает със свой собствени задачи не се заинтересувал от този труд, което било решаващо за съдбата на Абел. Можем да кажем, че Коши е прецедент в науката. Със своето бездействие той погубил двама от най-гениалните математици: Абел и Галоа.

Чакайки отговор от Париж на 20.05.1827 г. Абел се прибрал в своята родина. Там той бърза осъзнал, че не е нужен на никой. Неможел да намери никъде работа, дори и като учител. Давал уроци на умствено изостанали деца, по немски и френски.

В списание "Journale" отпечатал първите осемдесет страници от изследванията си върху теорията на елиптичните функции. Тези изследвания събудили огромен интерес сред математическата общност и Абел станал един от най-популярните математици.

Той продължавал да живее в Норвегия, животът му с нищо не се променял, за кратко преподавал по заместване, механика и астрономия във Военната академия.

От Берлин дошла дъгоочакваната покана за работа в университета, но отговорът бил, че младият гении починал от глад. Така на 06.04.1829 г. Нилс Абел умира победен от нищетата.

[Gravity]

Тази тема ми беше една от любимите. Предполагам, че автора е зает и ще поднови писането след време. Надявам, се че е ОК и аз да сложа материал за математици. Един от моите герои почина преди около месец. И неговата история е изключително интересна като математик и като човек. Не само интересна, но и доста необичайна за математик от 20ти век. За него е писано много, дори списание светът на физиката имаше материал за него макар, че той е може би най-чистият математик и никога не се е интересувал от физика.

Александър Гротендик (28 Март 1928 – 13 Ноември 2014)

Статияата от уикипедията: http://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_Grothendieck

Статията от двама, също много известни математици, за него: http://www.dam.brown.edu/people/mumford/blog/2014/Grothendieck.html

[Skubi]

Фаркаш Бойяи

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D1%8F%D0%B8,_%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%88

Я́нош Бо́йяи

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D1%8F%D0%B8,_%D0%AF%D0%BD%D0%BE%D1%88

И още дозина....

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Hungarian_mathematicians

:book:

[КГ125]

Действително чакаме продължение !

[Gravity]

http://en.wikipedia.org/wiki/Emmy_Noether

[atanasilchev]

Здравейте на всички! Извинявам се за дългото си отсъствие, но имах много ангажименти по дисертацията си и разни статии и останах без никакво време да пиша, но да не се заричам от утре отново подновявам темата и ще ви занимая с битието на още известни колеги. Поздрави на всички и до утре.

[atanasilchev]

Мишел Рол (1652 г. - 1719 г.)

Всеки, който започва да изучава диференциално и интегрално смятане, твърде скоро се запознава и със знаменитата теорема на Рол, която заема водещо място в класическия анализ. Интересно е да се отбележи, че Мишел Рол е бил страстен противник на диференциалното смятане (Каква ирония нали? ).

Сведенията за него са много оскъдни до навършването му на двадесет и три години. Роден е през 1652 г. в Долен Оверн. Произходът му и това какъв е бил той не е известно. Най-достоверни са предположенията, че той произхожда от селско или дребнобуржоазно семейство.

Пристига в Париж през 1675 г. и е изкарвал прехраната си като е преписвал различни документи. Известно е, че притежавал изключителни изчислителни учения, които вероятно са придобити от решаването на елементарни практически задачи. Извод за това са свидетелствата за специфичния му и трудно разбираем "математически език". Отиването му в Париж вероятно е продиктувано от математическия талант, който е притежавал преди това и желанието му да навлезе в дебрите на тази наука.

Причините за отрицателното му отношение към анализа вероятно се коренят в неговото юношество. Липсата на учебници и познанства с други математици той е можел за разчита единствено на собствените си многократни проверки. Именно за това традиционните алгебрични методи са му внушавали много повече доверие от колкото тагавашните все още неизяснени идеи на анализа.

Известно е че Рол решава една неопределена задача от алгебрата, която не била по силите на най-известните алгебристи тогава. Тази работа прави силно впечатление, защото през 1688 г. е бил поканен в новосъздадената от Колбер Парижка академия.

Малко след това един кратък труд на Лайбниц разтърсва из основи съществуващите до тогава представи за математиката. Той за пръв път излага принципите на диференциалното смятане, което само за едно деситилетие се превръща в основен инструмент. Въпреки това общото състояние на математиката, тогава не е дало възможност нито на Нютон нито на Лайбниц да обосноват с достатъчна строгост принципите на анализа. Това подбудило естествена реакция от традиционно мислещите математици. Рол не се е обявил против диференциалното и интегрално смятане, но вероятно тази област не му е била присъща заради липсата на математическа строгост. Именно за това Рол останал верен на традиционните алгебрични методи.

Едни от най-известните му работи са "Метод за решаване на неопределени задачи" (1699 г.) и "Мемоар за обратната задача за допирателни" (1704 г.). В работата си "Трактат по алгебра" той дава "метода на каскадите" за отделяне корени на алгебрични полиноми. Метода е основан на следното твърдение:

Т: Между два последователни корена на производната на един полином има най-много един корен на полинома (производна на полином може да се дефинира и алгебрично без да се използва граничен преход).

Доказателството на този метод Рол публикува през 1691 г.

След 1700 г. Рол започва да публикува доклади и мемоари срещу "системата на безкрайно малките". Остро разкритикува и първия учебник по анализ на Лопитал, заради липсата на точни дефиниции и небрежност във формулировките. Критиките на Рол не били без основание, защото той много добре е владеел някакъв алгебричен еквивалент на диференциалното смятане.

Въпреки всичко Рол се отказва публично от критиките си срещу анализа през есента на 1706 г., но въпреки това остава раздвоен до края на живота си през 1719 г. Интересно е, че критиките на Рол срещу анализа спомагат по-късно на Ойлер за развитието на тази математическа дисциплина.

[КГ125]

Идеално!

[atanasilchev]

Алън Тюринг (23.06.1912 г. - 07.06.1954 г.)

Роден е на 23 юни 1912 г. в Лондон. От малък е жизнерадостно и любознателно дете. На 6 години се научава самостоятелно да чете, пиши и смята, на единадесет прави първите си химически опити (за извличане на йод от водорасли), а на петнадесет изучава в основи Айнщайновата теория на относителността. Един от преподавателите му в гимназията изрича думите: "Такива, като него се срещат веднъж на двеста години."

Тюринг става студент по математика в Кеймбридж. В началото на научната си дейност той се занимава с много въпроси включващи квантовата механика и теорията на числата. По-късно започва да се занимава с въпроса, какъв тип процеси могат да се изпълняват от машина. Интересът му към математическата логика и към машините довежда до написването на знаменитата статия "Върху изчислимите числа" (1937 г.). В нея се уточнява понятието изчислимост, като за целта се въвеждат абстрактни машини-математически модели на конкретни изчислителни процеси. Тези модели, известни днес като машини на Тюринг довеждат до важни математически открития.

Статията привлича вниманието на най-известните математици в света. Тюринг е поканен в Принстънския университет, където работи заедно с видния логик Чърч, и през 1938 г. защитава докторска дисертация. Предлагат му работа като асистент на фон Нойман, но той отказва и се завръща в Кеймбридж, като преподавател.

От 1940 г. интересите му се насочват към построяването на реални компютри. Така през следващите няколко години той ръководи различни проекти, които по някои показатели превъзхождали американските. Работи по създаването на програми, а през 1948 г. поставя въпроса за "обучаването" на изчислителни машини.

По това време се оформят и възгледите му за изкуствен интелект, които намират отражение в статията "Може ли машината да мисли?" (1950 г.), предизвикала много дискусии.

Името на Тюринг обикновено се свързва с неговите статии и с работата му по създаване на компютри, но той се занимава и с чисто теоретични проблеми. Получава резултати в областта на крайните групи и групите на Ли, а стремежът му към пресмятане на знаменитата Риманова дзета-функция го кара да проектира за целта специална машина. През 1950 г. се появява негово изследване за приложения на математиката в биологията, което е убедителна доказателство за разностранния му талант.

Обича много децата и игрите, особено шаха. С един свой приятел написва първата програма за игра на шах. Негови любими развлечения са колоезденето и бягането на дълги разстояния.

Някой хора го намирали за ексцентричен, но със своята скромност, вглъбеност и донякъде непохватност той бил твърде уязвим за външния свят.

Умира трагично на 41 години. Лекарската диагноза е отравяне с цианкалий. Хората, които са го познавали отблизо, изключват възможността за самоубийство - толкова жизнерадостен и енергичен е бил.

[scarecrow]

Тюринг е най-известен с работата си за британското разузнаване по време на Втората СВ, разработва машината, която дешифрира германските съобщения, за което има рицарско звание, както и с "Тестът на Тюринг".

[atanasilchev]

Усилията на Тюринг за дешифрирането на "Енигма" е голямо, но и доста преувеличено. Огромна част от работата я вършат полски математици събрани и ръководени в началото от Стефан Банах. След това заминават за Англия и продължават работата си там.

[atanasilchev]

Джузепе Пеано (1858 г. - 1932 г.)

Джузепе Пеано е роден на 27.08.1858 г. в община Кунео - северозападна Италия. Средното си образование той завършва в Торино, там изучава и математика в университета, а през 1880 г. получава и първата си научна степен - доктор по математика. Математическите заложби на Пеано са забелязани от университетските му преподаватели и той започва рано кариерата си на професионален математик. През 1880 - 81 г. е асистент и заместник на проф. Геночи, който е ръководител на катедрата по диференциално и интегрално смятане. В същото време Пеано е професор и в Инженерно - артилерийската академия в Торино от 1886 г. до 1901 г. През 1890 г. след смъртта на проф. Геночи за ръководител на катедрата по диференциално и интегрално смятане е избран Джузепе Пеано, където работи почти до края на живота си.

Пеано е имал разностранни интереси и името му е прочуто в много области - математически анализ, математическа логика, философия, математическото образование, лингвистиката, филология. В областта на математическия анализ той построява систематично първата обща теория на лицата и обемите (мярка на Пеано - Жордан). В повечето курсове по математически анализ се разглежда изследването на Пеано върху формулата на Тейлър - намиране реда на грешката от заместването на дадена функция с подходящ полином (полинома на Тейлър) от n-та степен. В теорията на диференциалните уравнения можем да намерим друг негов резултат - теоремата за съществуване на решения на диференциални уравнения с непрекъсната дясна част. Построява крива линия, която минава през всички точки на един квадрат.

В резултат от работата му по математическа логика тя измества психологичната логика в духа на Мил и алгебричната логика на Пирс и Шрьодер. Издава публикации по основи на аритметиката и геометрията. Целите положителни числа са познати и изучавани още от дълбока древност. За първи път Дедекинд, а в по-съвършена форма след него и Пеано, построяват аритметиката на целите положителни числа, въз основа на някой аксиоми, които се използват и до днес.

Дейността на Пеано в лингвистиката е много активна. Под негово ръководство се издава речник, в който 14 000 думи от схоластичния латински се превеждат и обясняват на италиански, френски, английски и немски. Имал е идеи за създаване на речник от схоластичен латински на всички индоевропейски езици.

Пеано има изследвания и в областта на числените методи и механиката. Оригиналните му идеи и голямата му работоспособност е съчетана и с човешкото му обаяние и организаторски способности. С идеите си увлича много свои колеги и ученици.

Избран е за член на Академията на науките в Торино, на Националния институт в Женева, на Обществото на физико - математическите науки в Казан и на други научни организации.

[Gravity]

http://en.wikipedia.org/wiki/John_Forbes_Nash,_Jr.

Автомобилна катастрофа (такси) преди нияколко дни.

[kall]

Да, отиде си една емблематична личност...

[Малоум 2]

Лайбниц!

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86-%D0%97%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_13971.html

Лайбниц: "За да се изведе от нищото всичко, е достатъчна единица"

На днешната дата, 1 юли, 1646 е роден Готфрид Вилхелм Лайбниц (Gottfried Wilhelm Leibniz), немският математик, измислил интегралите, изтормозили поколения студенти.

А списъкът на научните достойнства на Лайбниц е много дълъг - математик и физик, философ и дипломат, лингвист и юрист. Още в младостта си е започна с математизацията на логиката, а след това изобретява механичен калкулатор, по-добър от този на Паскал - той умножава, дели и вади корени. Създава математическия анализ като последователна наука със символи и терминология.

"Ако светът се нуждае от покровител на кибернетиката, трябва да е Лайбниц" - е казал Норберт Винер. Ибащата на кибернетиката има основание за това - Лайбниц е създателят на двоичната система, алфата и омегата на компютърния свят.

Символът на измъчващият студентите интеграл, също въведен от Лайбниц, произлиза от издължената буква S - първата буква на израза "summa summarum" (сума от суми). И за създаденото от него диференциално смятане Лайбниц казва: "Това, което някой запознат с този начин на смятане може да получи на три реда, други учени мъже са принудени да следват сложни обиколни пътища".

Лайбниц е мислил, че всички човешки конфликти могат да бъдат сведени до математика и логика. "Защо ни е да воюваме?" - казва Лайбниц - "Нека седнем и да посмятаме". И върху медала, издаден в чест на двоичната система, са сложили думите на Лайбниц: "За да се извади от нищото всичко, е достатъчна единица".

...

Просто ... е велик!

...

[atanasilchev]

Марен Марсен (08.09.1588 г. - 09.1648 г.)

Марен Марсен е роден в Оаз, департамент Мен, на 8 септември 1588 г. в семейството на селяни. Интересът му към науката го отвежда до колега Льо Ман, а след основаването на колежа Ла Флеш, провинция Анжу, се мести в него и го завършва през 1609 г. (две години преди това да направи самия Рене Декарт).

От 1609-1611 г. Марсен изучава теология в Сорбоната. През 1611 г. гой влиза в ордена на францисканците и прекарва близо 30 години в манастира Мо, в близост до Париж, като така се посвещава на науката. На Марсен било отсъдено да стане главна фигура в научния живот през XVII в. в Европа. Той е в центъра на кръжок, който отначало обединява най-видните парижки учени и води активна научна кореспонденция.

Така в последствие Марсен става свързващо звено между най-известните учени в Европа - Декарт, Хюйгенс, Ферма, Ет. Паскал, Блез Паскал, Робервил, Дезарг, Галилей, Кавалиери, Торичели и др. Той умело насочва  техните интереси към решаване на задачите, които му изглеждали най-актуални, а понякога предизвиква спорове, в хода на които се раждат нови идеи, определящи в една или друга степен тенденциите в науката. Тази му дейност има много голямо значение, защото по това време във Франция все още е нямало Академия на науките и научни списания, така че личната кореспонденция била единственото рационално средство за размяна на научна информация. С пълно право той може да се смята за вдъхновител и фактически за създател на обединение, въз основа на което в последствие е създадена Парижката академия на науките през 1666 г. Тя привлича учени от други страни. При пътуванията си до Франция, много от тях установяват познанства, на които Мерсен отдава впоследствие голямо значение. С голям брой учени той се запознава и по време на пътуванията си из Европа: през 1629 г. той посещава Холандия, а през 1644-1645 г. прекарва девет месеца в Рим, като това бил много пълзотворен перйод за научните му занимания.

Мерсен играе огромна роля в живота на Рене Декарт (1596-1650 г.), който е негов личен приятел още от колежа в Ла Леш. След като Декарт заминава за Холандия през 1628 г. Мерсен става основния му кореспондент, информира го за последвали събития, свързва го с други учени и изследователи, съобщава му за получени от тях резултати и, което е особено важно, отрупва го с въпроси, свързани с централни теми от физиката, математиката, техниката и философията.

Мерсен изпитвал дълбоки симпатии към Галилей (1564-1642 г.). Той бил привърженик на неговата физична теория и непрекъснато пропагандира съчиненията на великия астроном. След като Галилей бил осъден от Ватикана, Мерсен, независимо от факта, че е духовно лице публикува през 1634 г. неговата "Механика".

Сред кръга от учени близки на Мерсен се откроява и Пиер Ферма (1601-1665 г.). Получените важни теоретични резултати Ферма публикува рядко, но ги съобщава редовно в писма до парижките си приятели и по-специално до Мерсен, за да могат те бързо да станат достояние на научната общност.

Мерсен не само оказва съдействие в работата на другите, но и сам активно се занимава с научно творчество. В многобройните му съчинения са засегнати най-съществените въпроси на математическото естествознание по онова време. В механиката, математиката, оптиката, акустиката и теорията на музиката той оставя следа не само като пропагандатор на нови идеи, но и като учен. През 1634 г. Мерсен установява закона за обратната пропорционалност на честотата на колебанията на махалото от квадратния корен на неговата дължина, обосновава значението на експерименталното изследване на точното естествознание, в теорията на числата името му завинаги остава свързано с така наречените числа на Мерсен.

В своите писма и трудове той засяга въпроси от оптиката и съобщава за новите резултати, получени от негови съвременници. Той написва специално съчинение по оптика, в което по-специално са изложени теориите за светлината, предложени от Джакомо де ла Порта, Гасенди, и Декарт. В книгата е включен и незавършеният трактат на Ж. Ф.Ниерон (1613-1646 г.).

Мерсен умира през септември 1648 г.

[Gravity]

http://www.newyorker.com/tech/elements/maryam-mirzakhanis-pioneering-mathematical-legacy

https://www.quantamagazine.org/maryam-mirzakhani-is-first-woman-fields-medalist-20140812/

https://en.wikipedia.org/wiki/Maryam_Mirzakhani

https://ru.wikipedia.org/wiki/Мирзахани,_Мариам