Отиди на
Форум "Наука"

Школата по физика на Теодосий Теодосиев


Elemag

Recommended Posts

  • Потребители
През последните 40 години той се е отдал на една мисия: да създава таланти в областта на физиката, въпреки липсата на пари и остарялата техника, с която работи. Учениците му обират медалите на всички олимпиади, а университети като Харвард и Принстън се състезават за тях. Случвало се е обаче ученик да не може да иде на международна олимпиада, защото цялата общественост, начело с кмета не може да събере пари да иде, макар да се е класирал. Николай Ангелов още 9-и клас ходи по олимпиади, спечелил е медал в Италия. Сам се готви по химия и се класира, но цялата общественост в Казанлък не може да събере пари да го изпрати зад граница. Затова преди 10 години Теодосий решава да даде всичките си спестявания за едно отдавна изоставено училище в Габровския балкан. „Трябва да се наливат пари там, където хората са локомотив и могат да изтеглят хората”, убеден е Теодосий. За десет години Тео е успял да поправи покрива, да измаже стените, да купи дограма. „Идеята ми е да има едно място в България, където човек да дойде и да получи подготовка на световно ниво по математика и физика”, обяснява той.

http://play.novatv.bg/programi/temata-na-nova/475997?autostart=true

3 Ноември 2008

Teodosi_t_fizik03.jpg
Теодоси Теодосиев пред стена, с налепени на нея копия от вестници със статии с успехите на неговите учиници. Снимка: Васил Петков

Ако ги изпита комисия, 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование, твърди учителят

Физикът от Казанлък Тедосий Теодосиев е известен като “златният физик на България”. Той е одобрен за присъждане на медал “Ян Коменски” от Европейския съюз. Наградата ще бъде връчена на победителя през месец ноември в Женева. Теодосий Теодосиев е основател на прочутата в цялата страна школа по физика, която съществува от 30 години. Тя е донесла повечето златни медали за България на международни олимпиади. В нея се обучават повече от 120 ученици от няколко випуска. Теодосиев ръководи и специализирана школа по приложна математика и физика. За нуждите на школата е създал най-голямата в България база за експериментални задачи по физика. В казанлъшката школа по физика учат деца от цялата страна. Теодосиев организира всяко лято и лагер-школи, далеч от града. Теодосиев подчертава, че учениците, които са възпитаници на школата по физика, не заплащат никаква такса за участие. Най-важен е техният успех. Избран е за първи председател на Националния клуб на учителите новатори. Автор и редактор в специализирани издания, рецензент на сборници и учебници по физика. Автор е на стотици статии.

През май т. г. 7 бивши възпитаници на казанлъшкия учител-физик Теодосий Теодосиев учредиха фондация “Тео”, която има една-единствена цел - да подпомага извънучилищната му дейност и да му даде възможност да се отдаде изцяло на своята мисия - обучението на можещи и знаещи млади хора от цялата страна.

- Господин Теодосиев, и тази година ваш възпитаник спечели златен медал на международна олимпиада по физика. Как постигате това?

- Наистина, от 12 златни медала за България, 8 са на деца от моята школа. Скромно казано - двойно повече от цялата България взети заедно. Но не страдам от някакъв локален шовинизъм. България е малка страна. На една международна олимпиада китайският ми колега каза, че е от малък град - няколко милиона жители. На техните олимпиади на първия кръг участват от 12 до 14 млн. ученици, за да излъчат накрая отбор от 5 души. Дори Станислав Козел, ръководител на руския отбор, се подиграваше на китайците, че не е никакво постижение от цял милиард да изкарат 5 души отбор и да спечелят медал. А ние от една България, от един град, дори от една паралелка, на която съм бил класен ръководител, сме изкарали шест души, които са ходили на международна олимпиада, и са донесли три златни медала. Това е истински подвиг. Явно има нещо, с което превъзхождаме останалия свят.

- Какво например?

- Едно от нещата е, че сме смесен народ. Това от генетична гледна точка означава по-голямо съвършенство, по-добър избор. Затова българската майка ражда едни от най-талантливите деца в света. Това мога да го кажа от моя дългогодишен опит.

- Къде е тайната на вашите успехи?

- Опитвам се да дам духовност на моите ученици. Школата ми е отворена за всеки, който иска. В Интернет обявяваме датите, на които са събиранията. И например националният първенец Петър Петров, който тази година получи златен медал на олимпиадата във Виетнам, всяка събота сутрин става в 4 ч., взима влака от Бургас за Казанлък, два дни е на занятие и след това се прибира обратно. А през ваканцията има лагер-школа, където се работи сутрин от 8, вечер до 12 ч. и си изкарваме много весело.

При нас подготовката се провежда в атмосфера на доброжелателна конкуренция. Правим олимпиади, състезания, но децата се обичат. Това са едни щастливи деца с голямо чувство за хумор и тук използваме щастието като една производителна сила. Това е щастлив колектив, в който децата работят и се получава нещо наистина много красиво. А като страничен продукт са олимпиадите, но те не са най-важното. Когато човек работи с удоволствие, тогава се получава свръх постижение.

Teodosi_t_fizik04.jpg
Теодоси Теодосиев. Снимка: Васил Петков

- Как се развиват вашите възпитаници по-нататък?

- Не всички станаха физици. От тях има лекари, инженери, архитекти. Даже един завърши школа за поети и стана един от любимите поети на България. Така че при нас входът е отворен за всички. Преди години един мой бивш директор ми беше казал да се занимавам с пет деца в класа, а останалите тридесет да оставя. Никога не съм правил това. Знам, че всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, но отиват по-надалеч. Затова работя с всеки, който пожелае. Търся някой да ме използва и съм щастлив, когато дойдат достатъчно хора, които искат да ме използват.

- В преподавателските среди сте известен като създателя на оригиналната “Методика за формиране на силов интелект”. Какво представлява тя?

- С това работя още от студентските си години, когато с моя любим учител по психология - Соломон Леви, обсъждахме тези неща. Донякъде е свързана с теорията на Фройд, който казва, че човек бърка, макар и подсъзнателно, защото иска да бърка. Затова е добре да впрегнем подсъзнанието да работи в полза на съзнанието, на съзидателната дейност. На всяко дете първо трябва да му се снеме страхът, че няма да успее. То трябва да знае, че трудният проблем не е толкова страшно нещо, и ако се отпусне и преодолее страха си, може да го реши. Това е въпрос и на психология. Всяко дете може да се справи със страхотно трудни задачи, ако бъде ръководено правилно. Гарантирам, че от всеки човек мога да направя професор - и то с лекота. Стига да дойде и да участва в занятията ми. Един наш бивш ученик, също златен медалист, Иван Ганашев, ми беше казал, че от всичко ми е най-благодарен, че съм го научил да решава задачи докато си почива.

- Малко хора биха се забавлявали по този начин?

- Ами това показва, че огромна част от света просто не използва мозъка си. Или използва само 1 процент. Тези, които използват 2-3 процента - стават професори. Съвременният човек е по-зле, отколкото е бил преди да речем 3000 години. Защото тогава е трябвало сам да се справя. Както вълкът е по-интелигентен от кучето, защото кучето го хранят, а вълкът трябва сам да си изкарва прехраната. Така и съвременният човек си мисли, че като щракне копчето на дистанционното, е по-интелигентен от Архимед, да речем, но няма такова нещо. Както са казали антрополозите, за последните 10 000 години мозъкът на човек не е пораснал с нито 1 грам. Съвременният човек се е омързеливил, благодарение на всичката тази техника, която мисли и работи вместо него, и затова прогресивно оглупява. Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо. Човек има някаква тясна специализация и за всичко останало не знае нищо, но затова пък е със самочувствие, че е нещо много голямо. А общо взето е един дивак с ядрена ракета в ръка. Освен това човекът деградира в морално отношение.

- Как се справяте с частната школа по физика? Откъде получавате финансиране?

- Общината помага, но държавата не. А по физика е по-трудно, отколкото по математика, защото трябва да се правят експерименти. За математиката се иска хартия, молив и глава. При нас има експериментални задачи, които са на изключително високо ниво. Навремето един бивш ректор на Московския университет беше казал, че сме на световно ниво там, където се иска само молив, хартия и глава. Но има цели нови дялове на науката, където трябва експеримент и нас просто ни няма там. Но за физиката трябват много пари. Ето това, което става в Женева, например в момента е потресение за целия свят и очакваме много сериозни неща. Другото хубаво нещо от този експеримент е, че центърът на науката се измества от Америка в Европа. Освен че Европейският съюз стана вече най-голямата икономическа сила в света - това е известно вече от няколко месеца, САЩ не са вече първи по брутен вътрешен продукт. И България има своя скромен принос за това. Но най-важното е, че Европа вече е и първа сила в науката. И американците имаха такъв тунел, но сега в него отглеждат гъби. Съединените щати са изнесли всичко навън - и наука, и производство.

- У нас обръща ли се достатъчно внимание на физиката?

- Не. В учебната програма физиката е последна грижа. Когато постъпих в математическа гимназия преди тридесетина години - от немай къде, защото нямаше друга работа в момента, бяхме четирима физици и всички имахме допълнителни часове. Сега сме двама в училище и не можем да си запълним норматива. А в Китай и Тайван се учи по 12 часа физика седмично. И тези народи в момента са на гребена на икономическата вълна. При нас се учат само езици и се подготвят хора за износ, което не е най-добрата тактика. Докато вече сме виждали това - в една страна като Тайван има двама Нобелови лауреати, китайци, работят там - не в Съединените щати, защото имат по-добри условия. И ефектът е, че в американските университети има тайванска апаратура, защото е сравнително евтина и качествена. Изглежда на нас ни трябва някой диктатор като Пак Джон Хи - защото през 1957 г. България е била наравно с Южна Корея, а сега между двете страни има огромна разлика. Просто това беше един просветен диктатор, който даде повече средства за образование, отколкото за въоръжения. Така че, моето, да ми прости Господ, мнение е, че България има нужда от един просветен диктатор.

Teodosi_T_fizik01.jpg
Теодоси Теодосиев (вляво) с колеги в техникума по хидравлика в Казанлък. Снимка: Личен архив

- Как мина детството ви?

- Бяхме голямо семейство, с четири деца. Израснахме в една кухничка и общо взето ни беше трудно. Но един от законите на Мърфи гласи, че за да успее, човек има нужда от един минимум неблагоприятни условия. Този минимум съм го имал. И наистина - и четирите деца, двама братя и две сестри, сме с университетско образование, уважавани хора. Подобна история чух и във Флорида, където присъствах на завършването на моя първи златен медалист Петко Динев. Един професор в тамошния университет, участник в осем нобелови команди, излезе и разказа за своето детство. Те са били петима братя. Израстват без баща, който загива във Втората световна война. Майка им ги отглежда сама, била е готвачка. И петимата стават професори. Необходима е някаква доза мизерия, за да успее човек.

- Кога ви хрумна идеята за школата?

- Още като почнах работа като учител моят директор Кольо Горчев ме попита: нали ще ги водиш на международна олимпиада. Тогава още нямах представа, че съществуват такива неща. Но навремето просто почнах да си уплътнявам работното време. И на фона на някои, които не си уплътняват работното време, се получиха много впечатляващи резултати. И оттам нататък вече станах жертва на успеха, защото се оказа, че не може човек едновременно да рисува, да пише стихове и да подготвя деца. Оказа се, че работното ми време изпълни цялото ми свободно време и целия ми живот. И може би съм един от малкото хора в България, който никога не е ходил на почивка, никога не е ходил на море, никога не си е ползвал за лично удоволстиве почивките. Всичките ваканции са били използвани само и единствено за работа.

- Това наистина е впечатляващо.

- Без почивен ден. Както казваше моят баща - почивка на гробищата. На жив човек почивка не се полагала. Та сегашната школа е едно продължение на всичко това. Дори когато нямах школа, през ваканциите измислях експериментални задачи, което е много трудна работа. Това са експериментални постановки, които са нещо уникално. Това не е обикновено лабораторно упражнение. Там се дават една купчина материали на ученика и той трябва от тях да открие нещо, някакъв закон. Това е истинско творчество.

- Така от поезията и рисуването се спряхте на преподаването?

- Да, много ми хареса работата с тези високоинтелигентни деца, с очички като звездички, които в много отношения превъзхождат родителите си. Оказа се, че преподаването може да бъде една много вдъхновена от Бога дейност. Подобно на картината на Микеланджело, където Господ вдъхва живот на Адам, и тук ние вдъхваме духовен живот на тези деца. И това е работа, която ни доближава до Господ. И като емоция да създаваш личности е нещо изключително. Защото не е достатъчно само да можеш да си решаваш задачите. Има много хора по света, които могат да си решават задачите. Но за да направи човек свръхпостижение, трябва да бъде една многосвързана личност. Трябва да има огромна култура. И не просто техническа култура, а хуманитарна култура. Не случайно в най-големите американски университети след като си вземат всички други технически изпити, имат поне осем хуманитарни предмета. Защото се смята, че един човек, който ще става професор, трябва да може да направи едно грамотно изказване или да напише есе. И затова смятам, че когато съм успявал да накарам мои ученици да се разплачат пред картини на Сезан в Ермитажа, не е по-малко постижение от това, че съм изкарал осем златни медалисти на олимпиади.

- Как бихте коментирали днешното образование?

- На нас ни липсва това, което имат немците - система за контрол. В Германия децата учат един месец и идва да ги изпитва външен човек. И така е по всички предмети. В България има абсолютен произвол и както казваше един колега Кънчо Цветков, беше инспектор - при нас трябва да има шестица, шестичка и шестиченце. Оценката не означава абсолютно нищо. Зависи къде и кой я е писал. И като ефект от това нещо има огромна маса ученици, които нищо не знаят. И ако дойде да ги изпита една европейска комисия, моето лично мнение е, че 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование. Казвам това съвсем отговорно като човек, който е вътре в нещата. И в същото време има една малка прослойка от свръхинтелигентни деца, които са над световното ниво.

Teodosi_t_fizik02.jpg
Теодоси Теодосиев. Снимка: Васил Петков

- Включително и вашите медалисти…

- Да. Това са деца, изключително интелигентни, които вървят срещу течението. Не са се подали на масовия вкус. Това са деца от интелигентни семейства, със запазени ценности. Има огромен натиск на улицата, на дискотеката и т. н. На тази попфолк и рап култура, която е култура на изтреблението.

- На фона на положението в родното образование сигурно се чувствате като “златна кръпка”?

- Първо не искам да си мисли някой, че сме някакви благодушни идиоти, които не знаят цената на труда си и ей така просто си действат на принципа “луд умора няма”. Аз отлично знам истинската цена на труда си. Но обичам децата, работя за тях и ще продължа да работя за тях, макар че нашата държава не е това, което трябва да бъде. Отлично знам какво трябва да се направи и кое не е направено. За съжаление в България ще продължава диктатурата на неграмотните. Много трудно се върви срещу тази диктатура. У нас няма и никакви стимули човек да бъде грамотен. Той има стимули да избяга на друго място, където се цени грамотността, но у нас да си грамотен е много опасно за живота. Включително и аз в момента рискувам живота си, защото съм си дал всички спестявания, за да купя сградата на някакво училище на връх планината, да строя школа. Засега съм успял да направя само покрива. И ако сега се поболея, да речем, просто няма да имам пари за лечение.

- Как ви изтърпяват в семействато?

- Ами не ме изтърпяват. Жена ми ме напусна, замина във Франция, направи друго семейство. Остави ни със сина сами да се гледаме. Искаше някога много деца, сега се оказа, че и едно не иска. Намери се втора желаеща, но е на път и тя да ме изостави, ако продължавам по този начин да се прибирам в 12 ч. през нощта. Това никоя жена няма да го изтърпи. С мен просто не може да се живее.

- Как гледате на политиката у нас?

- В началото на промените си помислих, че наистина ще настъпи демокрация. Но за съжаление в България някога и фашизмът е бил менте, и социализмът, а сега и демокрацията ни е менте. За нещастие така се получава.

- Кога се разочаровахте?

- След една-две години демокрация се разбра, че няма да стане. И тук трябва да си спомним “Малкият принц” на Екзюпери, където той попада на малък цар, който се опитва да го командва. И Малкият принц го пита: “Като мен ме нямаше, кого командваше?” “Ами заповядвах на слънцето да залезе”, му отговаря малкият цар. “А то слуша ли те?”, пита малкият принц. “Ами чакам да почне да залязва и тогава му заповядвам”. Добрият цар заповядва само това, което и без това ще стане. Така че всеки народ получава това, което и без това ще стане. Явно нашият народ това е искал. Всеки народ си заслужава политиците.

- Канили са ви на работа в чужбина. Защо не отидохте?

- Ами, защото имаше едни много талантливи деца и трябваше и този випуск да изкарам, после и следващия бяха такива и т. н. Випуските минаваха, моите годинки се трупаха и аз вече не съм първа младост. А втори пубертет и втора младост… Вече е късно за мен да се изнасям някъде другаде. Макар че имах великолепни условия в Австралия, Камбера, в САЩ. Но вече мина времето, когато можех да го направя. При много по-добри условия щях да работя. Но освен патриотизма, и децата ме задържаха тук.

- Отчайвали ли сте се?

- Това е предпоследният смъртен грях - унинието. Засега се старая да не се поддавам на него. Макар че понякога ме връхлита, но се опитвам да се преборя с това.

- Поддържате ли връзка с бившите си възпитаници? Има ли пари във фондацията, която те основаха?

- Поддържаме контакти, общувам с тях отвреме навреме. Колкото до фондацията - няма пари. Тези, които са в чужбина, мои ученици, даряват за американската фондация, която подпомага олимпиади и плаща на българските отбори. У нас обаче всички се възхищават, много бизнесмени се радват на успехите, но пари не дават. Останаха само парите на учредителите и толкова. И те са на път да свършат.

http://e-vestnik.bg/4921

Теодоси Теодосиев – Тео, преподава физика вече няколко десетилетия. Автор е на уникалната Методика за създаване на силов интелект. С нейна помощ в казанлъшката си школа е подготвил стотици успешни млади учени и професионалисти. 8 от 12-те златни медалисти на България от международни олимпиади по физика са негови възпитаници.

Намираме го в старозагорско село, чието училище е превърнато от друг голям български учен в център за усвояване на знания. Едва ли някъде в страната има по-тиха класна стая с тридесетина ученици между 13 и 17 години. Още по-непривично е да усещаш едва ли не с кожата си, че това не е просто учтивост, да не говорим за страх, а концентрирано, попиващо знания внимание.

"Кръгът на познанието има една особеност: колкото повече го разширяваш, толкова повече нови неизвестни, нови въпроси възникват пред изследователя. Затова днес няма енциклопедисти" - разказва Тео пред бялата дъска. Казаното е далечно свързано с темата на урока – температурно разширение на твърдо тяло. Докато въвежда младежите в повърхностите и обемите на телата, вмята сметката каква диня е по-изгодна – голямата или малката. Асоциативните образи „залепват” знанията в главите на децата.

Каква е историята на школата?

Тя вече работи повече от 30 години, като първоначално просто използвах цялото си работно време. Получиха се много добри резултати. Постепенно обаче работното време запълни всичкото ми време... Дойдоха успехите, а това задължава. Работех само с ученици от Казанлък, но започнах да подготвям деца и от цялата страна.

Сами ли идват?

Да, защото виждат, че има какво да получат. При това го получават безплатно, по време на школите те си плащат само храната и спането. Работим през цялата година, почти всяка събота и неделя. Миналата година един от учениците ми всяка събота пътуваше до Казанлък за занятия – и накрая спечели златен медал.

Какво означава всъщност един такъв успех?

Състезаваш се срещу десетки свои връстници, подготвени от елитни школи, като освен теоретични, има и сериозни експериментални задачи. В сегашните условия на научнотехническа революция конкурентите ни работят със свръхмодерна техника. А ние работим с такава на нивото от Първата световна война. На теория бием западняците (напоследък много напират и китайците), но експериментът е нашето слабо място, защото е свързан с големи инвестиции на съвременна техника.

А честно ли е на олимпиадите да се ползва техника, недостъпна за учениците от по-бедни страни?

Никой няма намерение да чака изоставащите. Това е конкуренция и е справедливо да спечели онзи, който е най-добър и в теорията, и в експеримента. Има и по-малки от България държави, които по-добре си подготвят децата в тази дисциплина.

Когато бяхме на олимпиада в Тайван, един българин, преподаващ там, се оплака, че университетът им вече не знае как да усвоява средствата, отпускани от правителството за модернизация и ново оборудване. Тяхната икономика заделя 9% от БВП за наука, докато нашата инвестира в знание мизерните 0,4 на сто.

Ние бяхме „техническа нация”, но отдавна всичко се срива. Напоследък се вземат някакви мерки, но рискуваме да не остане кого да учим.

Вие предлагате и курсове за учители...

Никой не иска да ги посещава. Оказа се, че българският учител предпочита да отиде в чужбина да бере ягоди, да гледа стари хора, отколкото да си повиши квалификацията.

У нас все още битува представата от времето на тоталитаризма, че интелектуалният труд не струва нищо. Преди години Иван Станев Иванов (най-успелият наш физик) спечели първия златен олимпийски медал по физика за България. Тогава министър Александър Фол му стисна ръката, каза „Давай, Иванчо, все така!” – и това беше всичко. Същата година едно пак такова 18-годишно момче стана първенец по дълбока оран и бе направено герой на социалистическия труд. За съжаление хората, които управляват България, робуват на подобна идеология – идеологията на дългата мотика. Но това е достойно за някоя африканска държава. Така ние катастрофално дерайлираме от пътя на съвременността и оставаме нация от слуги, престъпници, стриптийзьорки. Тютюнева или доматена република.

Но у нас има и елитни вузове с доста добра продукция. Видяхме и т. нар. юпита. Как виреят умните хора във властта?

Неграмотният предпочита да работи с неграмотни. И не разбира, че не е в негов интерес. Имаше един депутат, който се похвали от трибуната на Народното събрание, че е станал голям човек, въпреки че е имал двойка по математика. Какво да очакваме от такива хора?

Каква е тайната на обучението на умни деца в такива условия?

Това е моята Методика за развитие на силов интелект, разработена преди 30 г. Нещата се градят върху едно сравнително добро домашно възпитание, към което добавяме дисциплина и интерес. Иначе няма обяснение как започваме сутрин в 8 часа и свършваме често след полунощ.

Голямо значение има фактът, че на тези школи децата виждат онези, които са ходили на международните олимпиади и са печелили медали там. Както Петър Петров тук (младежът седи в средата на стаята, с оранжева фланелка, на която пише „И ние бяхме като вас, и вие ще сте като нас”). Като се съберат с такива свои връстници, младежите си казват „И ние можем”. Така човек се освобождава от страховете си и вече може да направи това, което другите са направили.

Друго важно нещо е средата на доброжелателна конкуренция. Тук се събират деца, които се състезават помежду си на национални олимпиади, само един от тях взема първото място. Но никой не мрази останалите. Тук децата се обичат и уважават, макар че всеки ден решават задачи в конкуренция.

Аз не казвам резултатите на родителите им (смее се), но в тези непрекъснати бойни условия те успяват. Неслучайно 8 от 12-те златни медалисти на България от световни олимпиади по физика са от тази школа.

Какво става с младежите, преминали през тези школи?

Тези хора успяват. Една смяна в школата е от 25-30 деца – това е националният отбор. Не всички от тях участват на олимпиадите, още по-малко вземат медали. Но те се развиват много добре. При това не само в областта на физиката. Една наша шампионка реши да учи медицина и така се разви, че сега е преподавател в медицинската академия. С каквото и да се захванат тези момчета и момичета, те вече си имат начин на мислене.

Какви трудности срещнахте вие и школата ви през тези 30 г.?

Тогава много ме критикуваха, че се изсилвам, че правя нещо, за да си докарвам повече часове. Заплатата нито тогава, нито сега ми се увеличи, единственият колега, който жертва отпуската си, за да ми помага тази година, е технически безработен. А е блестящ физик.

Нашата система на висшето образование е закостеняла, за да се промени нещо, някой трябва да умре – конкуренция просто не се допуска. Много сме добри в това.

Много лъжа се е натрупала в системата. Добрите, олимпийците, са невероятно добри, но това е въпреки системата. Моята школа например е едно напълно извънсистемно явление. Безплатно за учениците. На това обаче се гледа като на нелоялна конкуренция срещу поощряваната у нас тенденция към частно образование.

А как трябва да бъде?

Безплатно за ученика, но трябва да се знае кое колко струва. В Австралия цената на един частен урок е най-малко 60 долара.

Когато става дума за национален отбор обаче, не е редно да искаме от футболистите да си плащат хотела. В Германия, между другото, има национален център, в който на смени се подготвят и спортните, и научните национални отбори. Последните се подготвят от елитни университетски преподаватели. Плащат мощните местни фирми, които после наемат практически създадените от тях кадри.

Как звучи тезата, че е безсмислено една държава като България да инвестира в хора, които после я напускат и работят за чужди фирми?

В школата се подготвят 100-150 души годишно. От тях около 5-има печелят медали. Най-добрите отиват в елитни чуждестранни университети. Но това е върхът на пирамидата. Повечето остават тук. Или отиват и се връщат. Някои хора имат по-бавна крива на развитие. По-бавно израстват, но пък по-далеч стигат.

От друга страна, научната миграция има и възвратен ефект. Един от нашите възпитаници в момента има научноизследователска корпорация в САЩ. Работи за НАСА, занимава се с точна планетна локация и подобни теми. Сега не той, американците работят за него. Освен това той наема екипи от млади български учени, които работят по неговите проекти. И тези хора сега се возят с доста скъпи коли. Парите се връщат обратно в България. Да не говорим за имиджа, който се създава за страната ни.

Вашата школа за избраници ли е?

Имах по-възрастен колега, който ме съветваше да си подбера 5-6 деца за национален отбор, а останалите да зарежа. Но за мен са важни всички, освен това нека пак припомня за различните криви на развитие. Имам ученик, който не спечели медали, не стана научно светило, но в момента е най-големият специалист по принтери в България. И такива имам много. За мен е важно хората да реализират тавана на възможностите си, не да стават академици.

При нас се подготвяше Елена Атанасова, която не спечели медал на олимпиада, обаче направи голямо откритие в ядрената физиката. Влезе в учебниците, спести милиарди евро на Европейския съюз при построяването на ускорителя в ЦЕРН.

Имахме и едно момче от Бургас, което на първите си участия в олимпиади изкарваше по 6 точки от 100 възможни. След време спечели национална олимпиада. Затова трябва да се дава шанс на всички.

Затова трябва обучението да е безплатно, за да могат и децата на бедния човек да получат възможност. Но добрият преподавател трябва да получава пари за времето и нервите си. Много мои колеги сега приготвят зимнина, не ми се отваря възможност да ида на море, аз пропускам тези „ползи”.

Нещо за таланта на българина? Свикнали сме да се ласкаем с тази представа...

Не е мит. След като само от една паралелка в Казанлък, не говорим за подбор на национално равнище, имаме няколко медалисти, значи има нещо вярно. На първия кръг на училищните олимпиади в Китай се явяват десетки милиони деца. До националния им отбор достига наистина каймакът. И нашите деца ги преборват, както и руснаците и американците.

Как се съчетават доста строгата научност на физиката и такива дисциплини като гражданско образование, каквато има в програмата на школата ви?

Възпитанието е много важно. Днес българчетата се учат от телевизията, която далеч не е 21 век. Това е едно разрушително влияние. Бих казал сатанинско...

Вие и друг път сте говорили с понятия за божествено и сатанинско в науката...

Да, и тук няма нищо свръхестествено. Фантастът Айзък Азимов веднъж казал, че човек е пратен от Бог в света, за да създава в него ред, да противодейства на ентропията. Аз имам серия лекции, в които разглеждам седемте смъртни гряха от християнското богословие от гледна точка на термодинамиката. И съвпадението е удивително. Всичко, което пречи на развитието и способства разрушението, може спокойно да се идентифицира с един от тези грехове: гняв, алчност, завист, лакомия, похот, гордост, леност. И човек лесно може да се поддаде на някой от тях.

За съжаление в света няма система за сигурност за предпазване от цялото зло, с което се заливаме. У нас моделът на разрушително самознание се възпроизвежда ежечасно от медиите.

Как тогава можем да оцелеем и отново – има ли смисъл да се подготвят елитни ученици, ако всичко около нас се руши?

Трябва да се инвестира във възпитание – дори не толкова в наука. И да се насърчават малкото здрави места в нашето общество. В една Австралия например не можеш да видиш порносайт, филтрират се. Обществото се самозащитава. Там е социално самоубийство да се подиграваш със семейство, училище, църква. Един нашенец там разказал виц на шефа си, банкер: Нова година е времето, когато всеки спи с жената на приятеля си. Веднага го уволняват за уронване на престижа на банката. Две години не може да си намери работа, налага му се да започне от нулата. Това са общества, които имат бъдеще.

"Обекти", брой 3, септември 2009 г.

http://www.obekti.bg/arhiv/413-i-sedemte-smyrtni-griaha-moga-da-obiasnia-s-termodinamikata

Съвременният човек използва само 1% от мозъка си - той е безнадеждно оглупял в сравнение с хората отпреди 3000 години, благодарение на техниката и благата на цивилизацията. Това казва преподавателят от Казанлък Теодосий Теодосиев, когото наричат „златния физик на България”. Неговият труд и основаната от него школа стои в основата на успеха на много млади българчета, златни медалисти на международни олимпиади по физика. Две трети от отличията са дадените тъкмо на неговите ученици.

Авторът на уникалната Методика за създаване на силов интелект смята, че в българското училище в момента има свръхпостижения - олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., но основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. „Ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование - това е трагедията”, коментира Теодосий Теодосиев в предаването на Дарик „Междуредие”:

Може да се каже, че вече цели епохи съм в тази система. Започнах още в миналите епохи на ранния социализъм, реален социализъм, развит. По някое време трябваше да изпреварим американците - 70-та година трябваше да стане това. 80-та трябваше да стане комунизъм и всичко да бъде безплатно. Преживяхме и това.

И сега сме в какво? В условията на дивия капитализъм?

Не, сега сме в закона на джунглата горе-долу, но надявам се, че рано или късно нещата се си отидат на мястото.

Доколкото става дума за олимпиадите по физика. Вече 44 години има такива олимпиади, където се събрат най-добрите деца от целия свят, 88 държави са участвали, между които всички най-развити страни. Светът сега е около 7 милиарда, България е около 7 милиона - на нас ни се полага веднъж на 1000 година да имаме първенец на олимпиада по теория на вероятностите. Е, ние имаме! Ние имаме нещо повече - от тези 88 държави, 16 страни са имали абсолютни първенци и ние имаме абсолютен първенец. Това е Иван Танев Иванов, който в момента е професор по математическа физика, в САЩ и Канада работи.

Но не е само той. Това е само върхът на пирамидата. България досега е спечелила 100 медала по физика само, защото има медали и по информатика и математика. 100 медала, от които 13 или 14 са златни и от тях две трети са минали през моята школа, скромно казано.

От кога е школата ви?

Казах, това са вече цели епохи - от епохата на социализма, преходния и ранен капитализъм, но това не е толкова важно. Аз съм си работил независимо от системата, понякога - въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват.

Колко ученици обучавате годишно? Те ли ви търсят или вие ги намирате?

Те ме намират. Нещо повече - това лято се очертава да имаме шест лагер-школи, от които три са за учители, три школи - са за ученици. Миналото лято на една от школите, която беше в Калофер, имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Може да си представите колко много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме. Заедно с един мой бивш възпитаник Георги Гандов - колега който работи в астрономическата обсерватория в Стара Загора, и Никола Каравасилев, който води националните отбори по астрофизика, се въртяхме тримата да ги занимаваме. Но все по-трудно става, защото много са желаещите.

Как формално се издържа тази дейност, доколкото зная нямате подкрепата на държавата?

На тези лагери учениците плащат лагерната такса, като моите лекции са безплатни. Уж сме в капитализъм, но има все още хора в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една фондация „Тео”, направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази, като тази при проф. Минко Балкански, която е по-луксозна. Там са по две деца в стая, климатик във всяка стая. Има и други фондации - „Америка за България” и други отделни частни спомоществователи. В последно време имаме един много ценен, патриотично настроен българин - Любомир Минчев, който наистина поема значителна част от издръжката на школата, за което ние сме много благодарни! Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Децата са им много благодарни, защото има деца, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на тези деца.

„Бели врани” ли са тези деца на фона на състоянието на днешното образование?

Картината е горе-долу както в спорта - с течение на годините сме имали супер световни шампиони, щангисти, борци, стрелци и т.н, а в същия момент българският народ е на първо място в света по смъртност от сърдечно-съдови болести. Така и нашето училище като система има свръхпостижения - става въпрос за олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., обаче основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. И ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи смея отговорно да заявя като учител в една реално работеща гимназия, че 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование. Това е трагедията!

Това звучи ужасно.

Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. Тя започва с т.нар. рабфак (бел.ред. в близкото минало - специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит), когато някои хора трябваше да получат диплома след като имат някакви съвсем нулеви знания. При нас болното място е оценката.

Не можем да заложим критерии ли?

Българската диплома абсолютно нищо не означава - човек може да не знае нищо или да бъде супер гениален, дипломата е една и съща. Оценката в българското училище засега нищо не означава. Моята мечта е да стане както беше в Германия преди години - накрая на всеки месец идва външен изпитващ, който да изпита учениците по всичко. Той не знае кое е детето на кмета, на попа, на партийния секретар или на директора на училището. И всеки ученик работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва. Запазил съм стар брой на „Зюддойче цайтунг”, където чрез вестника някаква голяма фирма търси пълен отличник да му даде стипендия. А ние раздаваме златните медали на килограм. Както казваше един бивш наш колега, инспектор по математика - „има шестица, шестичка и шестиченце”. Твърде много станаха „шестиченцата” в България. За съжаление и в университета.

Преди няколко месеца имаше една среща в Университета, където проф. Иван Лалов - бивш ректор и бивш министър, спомена, че негови колеги от ЕС, с които навремето е сключвал договори за взаимно признаване на дипломите, сега съжаляват, че са подписали тези споразумения. Защото има специалисти с висше образование на абсолютно световно ниво, но има и такива, на които дипломата абсолютно нищо не стои зад нея.

Кога образованието ще стане реална ценност в България, защото и това е проблем?

Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка - това какво е?!?

Друг е въпросът, че системата в училище в момента основно санкционира незнанието, но не поощрява уменията на ученика в друга сфера, в която той ги има - това може би също пречи за откриването на таланта на едно дете?

Да. Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябваше да бъдем равни и сега берем плодовете.

Защо обаче битува това мнение у мнозина, че едно време при комунизма образованието беше добро?

От тогава започна болестта. Мога да цитирам един бивш директор на селскостопански техникум, който казваше, че при тях чакат някой ученик да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишат 5. Това е било 1970 г. Сега доживяхме в математическа гимназия ученик да си отвори устата и да му пишат 5. Дерайлирането си върви, но то не е започнало сега.

А в същото време постоянно се напъваме да правим реформи в образованието, реформата все не се случва и все има неясна посока.

Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем - отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична.

Напротив - напоследък доста се развяваше покрай протестите тази дума, говореше се за новия морал, за стария морал.

Някак е изпразнена от съдържание тази дума. Много хора безнадеждно са забравили какво означава трудов морал например. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат - то си тръгна от социализма. От тогава тръгна разпадането на трудовия морал и всичко останало.

Добре, но няма ли да си отиде социализмът в мисленето в тази посока?

Не, той се репродуцира. Той се предава от поколение на поколение, има възпроизводство.

Все пак младите се раждат без спомен за онова време?

Не, само тези, които са работили на запад някъде, където никога не е имало такава система. Там може и да има нещо. Макар, че това е световен процес, в световен мащаб се наблюдава все повече липса на морал, той не е само при нас. Но при нас болестта е много, много тежка.

Талантливите деца в науката - кой всъщност ги подкрепя, освен хора като вас и родителите им, ако имат възможност?

Даже невинаги и родителите. Има някои родители, които нямат нищо общо с науката, обаче децата им излизат на световно ниво. Има една народна поговорка „От поп - кюп и от кюп - поп”. Значи в семейство на съвсем невзрачни, скромни хорица, но с приличен морал - излизат деца на свръхниво. И обратно - от семейство на много напреднали хора може да излязат деца, от които нищо не става.

Давали са ми съвети преди време да хвана пет ученика, да ги занимавам за световно ниво, на останалите да пиша шест и да не се занимавам с тях. Такива съвети никога не съм ги слушал. Винаги съм работил с огромен масив ученици, защото всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, обаче отиват по-далеч. Трябва да се даде шанс на всеки. Това е едно общество с голям коефициент на полезно действие, това което максимално използва реалностите на всеки човек. Моята мечта е точно тази – да може на всяко дете да използваме максимално възможностите. Това е интересът на държавата на първо място, интересът на работодателя - да не дойде утре работник, който да му умножи усилията по 0 или по -1.

През последните години се говори за все по-некачествената подготовка на кадрите.

На тази сбирка сега (бел. ред. Първата Национална конференция по природни науки и иновации: диалог между държавата и обществеността, която се проведе в София на 24 и 25 март) имаше хора от бизнеса, които казаха, че са кръвно заинтересовани при тях да дойдат грамотни работници. Един много интелигентен мъж - Жак Атали, беше написал една знаменита книга, в която пише, че „най-ценният, най-скъпият продукт през 21 век ще бъде доброто образование”. В този смисъл аз съм привърженик на тази теория, че не може да имаш силна държава съставена от социално слаби. Цял живот съм се трудил, за да има колкото се може повече социално силни в нашата страна, които да имат могъщият интелект, да могат да създават продукт на световно ниво и продукт със свръхкоефициент.

Нямате ли усещане, че отглеждате и обучавате деца за износ?

Този въпрос много пъти са ми го задавали, но моят отговор е следният: Ще бъде ли морално да затворим Райна Кабаиванска в някоя селска кръчма да пее в България?!? Абсолютно няма да бъде морално. Човек, който е голям талант трябва да отиде при другите големи таланти. Получава се кръстосано опрашване, правят се свръхпостижения и после те се връщат обратно при нас - под формата на нещо, което можем да ползваме или под пряка помощ.

Първият ми златен медалист Петко Динев например отиде в Америка - първо той работи за американците, после те за него и сега в момента е бизнесмен в науката, който само дава идеите и контролира как се разработват тези идеи. И произвежда продукти на свръхвисоко технологично ниво, които продава на най-платежоспособните платци в света като Американското правителство и правителството на Израел.

От какво имат нужда поведе тези талантливи деца в науката - от финансова или от друга подкрепа?

Тези деца имат нужда и морална подкрепа и от финансова подкрепа. И много се радвам, че в нашите школи идват бившите ни възпитаници, които вече са станали световни величия. Когато децата видят, че този който е бил като тях е станал нещо от световна величина, това им дава кураж. Това е моралната подкрепа, а материалната подкрепа - аз ви казах вече за тези, които са създали фондации и т.н.

Въпросът е държавата защо пасивно стои отстрани, доволна разбира се от тези постижения?

Нашата държава е един данъчен рай за онези - да са живи и здрави, които си откраднаха предприятия за по един долар. Те искат държава, в която да няма армия, да няма полиция, да няма здравеопазване - просто да бъде един данъчен рай, в който да има предимно евтина работна ръка, която да им работи пък качествено. Е, не може всички радости наведнъж - ако е безпределно евтино, няма как да е качествено. Аз работя за качеството на човешкия труд. И не всички заминават, има и такива, които остават тук. Има и такива, които отиват и се връщат - някои се връщат като работодатели. Така че процесът е двустранен.

Оптимист ли сте, че скоро ще видим някакво държавническо, мъдро поведение в сферата на образованието?

Бих казал, че съм от партия за умерен прогрес и се надявам на еволюция. Революция няма да стане, то е ясно. Но еволюция - като минат 50, 100, 200 години, може и да стане.

Интересен е този ваш метод, система за формиране на силов интелект?

Това не е кой знае какъв патент. Аз каня учители от цяла България. Сега в началото на април ще имаме при проф. Минко Балкански в с. Оряховица курс за учителите. Аз си разпространявам опита, стига да има кой да го възприеме и да работи по този начин.

Идват ли учители?

Идват, вече правим втора такава група и се надявам с течение на времето да се получи достатъчно голям масив учители, които да размножат този опит.

Стига да не се пенсионират междувременно всичките?

Идеята на професора беше да съберем до 100 души млади учители. Оказа се, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст, но то „Каквото дал господ, това ще вземе дявола”. Така че революции няма да правим, но еволюция ще има.

На теория или на практика са по-добри българчетата в сферата на физиката?

На теория, защото както беше казал преди години един ректор на Московския университет - „ние сме първи в света там, където трябва само молив, хартия и глава”, но там, където има някаква техника, цели области от науката ни се губят. И действително техниката, с която разполагаме в повечето случаи е от Първата световна война и сме много благодарни на хората, които ни помагат в момента да си направим съвременни лаборатории.

Каква част от мозъка си използва съвременният човек?

Тук смело мога да заявя, че сегашният човек се мисли за много интелигентен, защото може да натиска копчето на дистанционното. Ами то и една маймуна може да натиска копчето на дистанционното. Но истината е, че преди 3000 години астрономите, които не са имали Хъбъл телескоп, не са имали компютри, а са ползвали само канапчета, отвеси и ъгломери са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения с точност до минутата.

Сегашният човек е безнадеждно оглупял, благодарение на многото техника, която е около него. Освен това е и по-хилав и по-недъгав, точно благодарение на всички тези техники около него. Човекът все повече губи форма, благодарение на благата на цивилизацията и просто трябва да преодолее своята гордост, да не се прави на толкова умен, защото ако го поставим на мястото на Архимед, той абсолютно не би се справил.

Няма и един процент от мозъка да се използва в момента, това са реалностите. И един малък народ, ако успее да използва 2-3%, ще излезе на световно ниво - аз се опитвам да извадя тези полезни проценти и да направим благоденствие за България.

Как гледате обаче на частните уроци?

Това е отново въпрос на липса на трудов морал - не са научени децата да се трудят от малки, иначе щеше да отпадне нуждата от толкова много частни уроци. И суеверната надежда на много родители, че с пари всичко се купува. Ами не се купува всичко с пари - трябва да се научи детето на труд!

Казвате, че започвате сутрин рано с учениците и продължавате често до полунощ?

Не понякога, а всеки ден продължаваме до полунощ на лагер-школите. Има толкова желаещи, че никога не успяваме да вземем всички. Надявам се все повече деца да научават, че има място, където могат да получават безплатно уроци на световно ниво.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1240924

Липсата на честно оценяване убива училищната система у нас

Теодосий Теодосиев е роден в Казанлък. Завършил е физика и математика в СУ „Климент Охридски”. Преподава в Математическата гимназия в Казанлък. Води специализирана школа по приложна математика и физика, която е отворена за ученици от цялата страна и извън България. Две трети от учениците ни, които са международни медалисти, са минали през неговата школа. Автор е на Методика за създаване на силов интелект.

- Г-н Теодосиев, наскоро от БАН обявиха своя идея за нов метод в средното образование, да се набляга повече на изследователски подход при децата, самостоятелно да откриват факти, което явно е слаба страна на българските ученици. Кое според вас е най-слабото място на средното образование у нас?

- Най-слабото място в нашето образование е липсата на обективно оценяване, на обратната връзка, и оттам – липсата на стимул за ученика да работи. Ние имаме изключително интелигентни ученици, които обаче работят според условията и огромна част от тях просто не работят. Това е една неработеща система. В образованието картината е горе-долу като в здравеопазването. Ние имаме спортисти на световно ниво, шампиони, но масовият спорт знаем на какво ниво е и българите са едни от най-болните хора в света. Има държави, в които накрая на всеки месец идва външен човек, който да оценява учениците и който не знае кое е детето на кмета, на попа и на директора на училището. При нас няма честно оценяване – това е, което убива училищната система в България.

- Има ли и такъв момент, че интелигентни деца се стресират от начина на изпитване и не могат да покажат реалните си знания?

- Наистина става така, че интелигентни деца получават по-ниски оценки от не толкова интелигентни, които обаче имат смелостта да преписват. Обществена тайна е, че матурите в България са една пародия. И би трябвало да се вземат драстични мерки против преписване. Може би трябва да се провеждат на място, което няма нищо общо с учители, които са преподавали на учениците. Определено ни липсва морал, училищният морал е на много ниско ниво.

- Според европейска статистика България е предпоследна по разходи за образование, това играе ли също голяма роля?

- Въпросът не е само в парите, а за какво се изразходват тези пари. Според мен голяма част от европейските пари за проекти отиват за реклама на самия проект, а това са хвърлени пари на вятъра. Би трябвало парите да бъдат обвързани с резултата. В нашите европейски проекти няма никакво обвързване на вложените средства с получения резултат. Така че става едно надлъгване по стара традиция в нашето училище – отчитане на резултати, които ги няма. Имаме нужда от закон за фалит на училища и университети.

- С какво си обяснявате мнението на някои хора, че системата ни на образование преди промените е давала по-добри резултати, има ли такъв момент или това е просто някаква носталгия?

- Това също е една от големите лъжи. Изфалшивяването на системата започна оттам – т.нар. рабфак, когато определени хора трябваше да получат образование, без да знаят нищо. И оттам се провали системата за проверка и оценка на знанията, учителят вече престана да пише честни оценки, а учениците престанаха да работят, защото няма смисъл да го правят, като знаят, че няма да им бъде оценен трудът. И това е естествено, нашите ученици не се различават по нищо от останалите ученици по света. Просто на други места в Европа, в Америка, да не говорим за Китай, има честно оценяване и реални стимули за работа.

- Според едно от нашумелите изследвания на PISA децата ни нямат умения реално за решаване на житейски проблеми. Какви са вашите наблюдения – наистина ли децата ни излизат безпомощни от училище за елементарни неща в живота?

- Моят опит показва, че нашите деца са изключително умни като средно ниво. На елитно ниво ние сме си свършили работата, но нещастието е, че масовото училище е едно голямо надлъгване и това са реалистични резултати. Според мен няма лъжа в това, че учениците ни наистина не умеят много неща. Но проблемът е в това, че няма никаква санкция за това, че не могат и че не искат. Проблемът е повече в това, че не искат. Има учители, които много се стараят, но нашият ученик просто не иска да учи. Защото няма никаква санкция за това, че не е учил, това не му се отразява на срочната годишна оценка и на дипломата.

- Условията на живот в България, ценностите, които се промениха, оказват ли влияние?

- Вярно е, че учителят е изтормозен, загрижен за оцеляването си, мизерията е ясна. Не може да има силно общество, съставено от социално слаби. Никой като че ли не се грижи за това хората в България да станат социално силни. Моето старание с това, което съм нарекъл система за формиране на силов интелект, е точно това - да произвеждам социално силни хора.

- Вие постоянно опровергавате това, че българските ученици са едва ли не неграмотни, поне във вашата област – физиката, как успявате да ги мотивирате?

- Щом като във физиката можем да бъдем едни от най-добрите в света, значи причината не е някаква генетична или в това, че няма учители, които да подготвят децата. Просто няма стимули за масовия ученик да работи качествено. А в нашия случай има няколко изкушения – едното е да учат в най-елитните учебни заведения в света – Харвард, Принстън, Кеймбридж. Нашите ученици масово заминават в такива учебни заведения. Втората причина е, че е интересно и приятно. Оказа се, че може една наука, която минава за абстрактна и за скучна, да се направи безкрайно интересна. Е, тук се изисква също и известна доза артистичност. Останалото е дългогодишен опит.

- Наскоро нашумя един случай с ромско момче, което безпогрешно изрежда всички столици, реки, как приемате това? Представителите на това малцинство наистина ли са обречени на неграмотност?

- Според мен проблемът не е в циганчето, а в циганията, в средата, която е около тях. Ако едно такова дете бъде привнесено в друга среда, ще бъде съвсем различно. Това е въпрос на традиции и на култура на родителите. Моят личен опит показва, че няма талантливи или некадърни народи. Щом като България може да има толкова медали, включително златни, колкото Великобритания и Франция, взети заедно, на международни олимпиади по физика, която е една от най-трудните науки, това означава, че става въпрос за неизползвани резерви. Всеки народ трябва сам да си преосмисли скалата на ценностите.

- Твърдите, че човечеството като цяло оглупява, наистина ли е така?

- Също както благодарение грижите на лекарите хората стават все по-болни, защото сега няма такъв естествен подбор, какъвто е имало преди 200 години например, съвременният човек е разглезен от всякакъв вид заместители на интелекта. Някой мисли вместо него, смята вместо него и той се заблуждава, че като може да щрака копчето на дистанционното, е по-умен, отколкото човека преди 1000 години, обаче това изобщо не е вярно. Защото онзи човек е трябвало да оцелява при много по-трудни условия. Това е една функционална неграмотност благодарение на благата на цивилизацията. Доколко това е фатално може да се разбере, ако един съвременен човек остане на необитаем остров, да се види как ще оцелее, но не като в Сървайвър, където има един куп обслужващ персонал около него, а на истински необитаем остров. Повечето от хората, не всички, разбира се, са много неграмотни благодарение на усилията на производителите на всякакви услужливи техники, които заместват мозъка. Включително нашите ученици, като им дадем някаква задача, бързат да си включат телефона и търсят в Гугъл какво пише. А някога не е имало Гугъл, човек е трябвало да мисли със собствения си мозък.

- Но, от друга страна, за да се създадат всички тези технологии, е използван човешкият мозък.

- Хората, които са най-интелигентната част на човечеството, са създали всичко това. А сегашният човек е един консуматор, който става все по-безпомощен без тези допълнения към себе си.

- Това сериозен проблем ли ще бъде занапред?

- Това ще става все по-сериозен проблем.

- Много често се говори за това, че най-добрите ни студенти изтичат после навън, това така ли е? В България не остават ли качествени хора?

- Това е много порочно мислене. Не можем например една Райна Кабаиванска да я затворим да пее в селска кръчма, би било престъпление. Най-добрите трябва да отидат на най-добрите места и да създадат продукт, който се ползва от цялото човечество. Останалото е да се формират такива ценности, че този човек да се опита после да помогне на общността, от която е излязъл. Това вече е въпрос на възпитание и култура.

В България се произвеждат изключително качествени хора, но в малко количество. Което не е такова голямо нещастие. Един американски професор беше казал, че целта на американското училище изобщо не била да научи ученика на нещо. Целта е да открие онези два процента, които реално ще движат и хранят обществото. В едно добре изградено общество два процента дърпат напред останалите, но в същото време другите 98 процента да не рушат, защото тогава никой не може да им насмогне. И това е по-скоро въпрос на възпитание, а не на образование.

- Какво прави един учител добър?

- Преди всичко да си уплътнява работното време. Това означава човек да си обича работата, не само един учител. Всеки, който си обича работата, е ценен за обществото.

http://novinar.bg/news/teodosij-teodosiev-savremenniiat-chovek-e-razglezen-ot-vsiakakvi-zamestiteli-na-intelekta_NDYxNzs0NA==.html

Българска фирма подава ръка на школата по физика на Теодосий Теодосиев

Българска фирма, развиваща дейност в областта на информационните технологии, ще оборудва със съвременна техника специална лаборатория по експериментална физика на Националната школа по физика на учителя Теодосий Теодосиев. Школата е известна с това, че от 40 години „произвежда” златните медалисти на България в областта на физиката, кадрите за националния ни отбор по физика, с които страната ни участва в международните олимпиади.

Освен този жест, фирмата дарител Telelink ежегодно, в рамките на следващите 10 години, ще подпомага школата, като осигурява средства за участие на изявените й таланти в различни олимпиади и форуми. Ще предлага възможности и шансове за летните стажове, както и бъдещо професионално развитие на желаещите младежис интереси в областта на информационните технологии.

Целта ни е създаването на специална виртуална платформа, наречена „Тео общество”, която да се превърне в своеобразна информационна интернет мрежа за обмен на информация, задачи, практики, опит, мнения и идеи между бивши възпитаници на Школата по физика, ученици на Теодосиев, млади хора с интереси в науката и в частност физиката, младежи с креативни идеи, които чрез тази мрежа, да си бъдат взаимно полезни, заяви за Дарик Любомир Минчев, собственик на фирмата дарител.

Друга цел на компанията, която поема своеобразното шефство над школата по физика на Тедосий Теодосиев, е и възстановяването на сайта на школата и създаване на специално мобилно приложение за мобилни устройства с оперативни системи за Android и Appel. Според Илиян Вълчев, директор на софтуерната дивизия на компанията, приложението ще е достъпно от цялата страна, като основната му идея е да подпомага развитието и интереса на подрастващите в областта на физиката и информационните технологии. То ще е полезно и за онзи младежи, които не могат да присъстват на занятията в Школата на Теодосиев или в националните му летни академии, провеждани ежегодно в местността „Паниците” край Калофер или в старозагорското село Оряховица. Към тази платформа ще бъдат приобщени и бивши световно известни ученици на Теодосиев, сега професори в най-престижните световни университети.

С жеста си искаме да покажем на младите и талантливи българи, че човек може да продължи образованието си и професионалното си развитие навсякъде по света, но истинското предизвикателство за работа и развитие е в родината и че тук също може да се прави наука, която да е полезна за практиката, каза пред Дарик Любомир Минчев. Самият той е възпитаник на Американския университет в България, завършил магистратура в САЩ, но завърнал се в родината си. Ако успеем да провокираме интерес съм науката и физиката в частност на учениците между 5-ти и 12-ти клас, значи не всичко е загубено за страната, категоричен е той.

Минчев пое ангажимент да продължи да прави каквото може за развитие на идеите на младите талантливи българчета, както и за специалната мобилна апликации, с поглед към физиката.

Според „златния” учител на България, носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий” и ръководител на Школата по физика Теодосий Теодосиев, не всичко е загубено, след като от 70 човека, участници в тазгодишната му школа без проблем се комплектова на 100% националният ни отбор от шест човека, за участие в международната олимпиада по физика, а в Китай съотношението е 5 участника от 12 милиона кандидати. „Във физиката 1+1 прави повече от 2. Така се правят големите цивилизации, така се създава и златният милиард”, категоричен е той.

За да промотират идеите си и дарителския си жест, представителите на фирмата посетиха тазгодишните участници в Лятната академия по физика в местността „Паниците”. Те се срещнаха и разговаряха с тях, сред които бяха и участниците в тазгодишния национален отбор по физика, спечелили два сребърни и два бронзови медала на Световната олимпиада по физика, в Казахстан, проведена миналия месец.

Подаръци, хепънинг и специална огромна торта „Тео общество” зарадваха бъдещите световни и умове във физиката. Своеобразният празник премина под мотото „Ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас”.

„Гледайте към звездите и не позволявайте на публиката да ви разсейва и навежда главите”, завеща на младите физици на финала на емоционалната и полезна среща Илиян Вълчев от Telelink.

За първи път в тазгодишната школа по физика освен дългогодишният помощник на Теодосиев - физикът Георги Бяндов, със свои лекции за връстниците си се включи и най-успешната млада физичка в света, спечелила всички възможни златни медали от ученически първенства и олимпиади Катерина Найденова. От есента възпитаничката на Тео ще е студентка в Кембридж.

На олимпиадата в Казахстан за втори път Катя получи престижната специална награда на Европейското физическо общество за най-добре представило се момиче на олимпиадата.

Сред известните ученици на Теодосий Теодосиев, възпитаници на казанлъшката ПМГ, са професорът по математическа физика в САЩ Иван Танев, професорът по физика в САЩ Петко Динев, който работи в екип на НАСА, младият учен Теньо Попминчев, разработил първия по рода си настолен рентгенов лазер, д-р Павлин Савов, ученик на Стивън Хокинг - откривателят на „черните дупки” във Вселената и други.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1313372

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това ми хареса и напълно отразява изводите, до които и аз съм стигнал:

Съвременният човек е по-зле, отколкото е бил преди да речем 3000 години. Защото тогава е трябвало сам да се справя. Както вълкът е по-интелигентен от кучето, защото кучето го хранят, а вълкът трябва сам да си изкарва прехраната. Така и съвременният човек си мисли, че като щракне копчето на дистанционното, е по-интелигентен от Архимед, да речем, но няма такова нещо. Както са казали антрополозите, за последните 10 000 години мозъкът на човек не е пораснал с нито 1 грам. Съвременният човек се е омързеливил, благодарение на всичката тази техника, която мисли и работи вместо него, и затова прогресивно оглупява. Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо. Човек има някаква тясна специализация и за всичко останало не знае нищо, но затова пък е със самочувствие, че е нещо много голямо. А общо взето е един дивак с ядрена ракета в ръка. Освен това човекът деградира в морално отношение.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тоя човек...... няма равен. Това е не само Учител ами и символ на цялото ни време. Такива неща дават огромна надежда, ще знаете.

Няма ли някакви държавни награди за това, което прави !!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз съм чувал само хвалебствени думи за този човек.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

и въпреки това у нас той е почти... неизвестен. На фона на разни байганьовци на нашето време.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това ми хареса и напълно отразява изводите, до които и аз съм стигнал:

Съвременният човек е по-зле, отколкото е бил преди да речем 3000 години. Защото тогава е трябвало сам да се справя. Както вълкът е по-интелигентен от кучето, защото кучето го хранят, а вълкът трябва сам да си изкарва прехраната. Така и съвременният човек си мисли, че като щракне копчето на дистанционното, е по-интелигентен от Архимед, да речем, но няма такова нещо. Както са казали антрополозите, за последните 10 000 години мозъкът на човек не е пораснал с нито 1 грам. Съвременният човек се е омързеливил, благодарение на всичката тази техника, която мисли и работи вместо него, и затова прогресивно оглупява. Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо. Човек има някаква тясна специализация и за всичко останало не знае нищо, но затова пък е със самочувствие, че е нещо много голямо. А общо взето е един дивак с ядрена ракета в ръка. Освен това човекът деградира в морално отношение.

Ама разбира се!

Аз мога да дам пример от първа ръка - познавам разни инженерчета дето чертаят добре на CAD програми, но толкова неща им се губят.. Не знае формула за обем на сфера (трабва да направи справка), нито как да сметне дебит...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

:grin:

Ок, но за химия се включваш, нали? Когато говорим за проектанти дето чертаят и оразмеряват съоръжения...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интервюто е интересно...

Но реалността е такава, че работа по специалността в България няма за завършили физика в СУ. Дори и за 2%.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоя човек...... няма равен. Това е не само Учител ами и символ на цялото ни време. Такива неща дават огромна надежда, ще знаете.

Няма ли някакви държавни награди за това, което прави !!!!

Има той е получил орден Св. св. Кирил и Методий на 18 май 2006:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%A1%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Изключително симпатичен човек. Надявам се шумът около него да бъде от полза за работата и учениците му :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Още трябва! И финансиране трябва да получи по някакъв начин. Форма трябва да се намери!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Изключително симпатичен човек. Надявам се шумът около него да бъде от полза за работата и учениците му :)

То и "шумотевицата" е вид признание, дано да има и конкретна полза и да се намерят поне частни спонсори.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребители

Но у нас винаги ще се намерят недоволни от нещо :)

Родители на деца с тройки по физика искат да изгонят Тео
Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

ОТНЕХА ОБОРУДВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПО ФИЗИКА НА ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ

 

Директорът на ПМГ "Никола Обрешков" отне оборудването от школата на бившия си учител - номинирания за "Мъж на годината" и "Учител на годината" Теодосий Теодосиев-Тео. Според запознати, става дума за реваншизъм от страна на директора, който е бил посредствен ученик, но заема висок пост и има претенции към учителя, който преподава в училището

 

Част от оборудването на школата по физика, водена от учителя на годината Теодосий Теодосиев - Тео беше изнесена по нареждане на директора на математическата гимназия в Казанлък Красимир Дамянов.

 

Директорът на ПМГ "Никола Обрешков" обвинява "учителя на годината" и носител на орден  "Св. Св. Кирил и Методий" I степен Теодосий Теодосиев, че намиращите се в школата му по физика уреди не били използвани по предназначение.

 

"Нещата, които са се помещавали в това помещение, което ползва господни Теодосиев - то вероятно е общинско, не знам, - но мисля, че до този момент тези неща не са се използвали по предназначение.

 

Мисля, че е най-добре, няма проблем, да речем, по информатика, където има оборудване, по химия, където има оборудване и материали, по биология, където също има голямо оборудване и материали. Никой не си ги държи нещата в някаква сграда, която му е отстъпена, за да я ползва" - коментира Дамянов.

 

Ученици и колеги на Тео изразиха възмущението си и съобщиха, че подготвят обръщение и подписка в негова подкрепа.

 

От фондация "Тео" казаха пред Дарик радио, че предметите от лабораторията по физика са преместени в математическата гимназия, като според директора Дамянов, това се прави с намерението да се съберат на едно място всички предмети, които са собственост на училището.

 

Изпълнителният директор на фондацията Светлана Кирилова смята, че от преместването на инвентара ще загубят децата.

 

"За мен няма никаква логика техниката от една добре обзаведена лаборатория, в която могат да се извършват експериментални задачи по физика, да се премества в сградата на математическата гимназия, която в момента е необитаема. Техниката, която е събирана с години, използвана по най-добрия начин досега, просто ще бъде заключена" - поясни тя.

 

Учителят Теодосий Теодосиев също се притеснява, че оборудването няма да може да се използва пълноценно от учениците.

 

"Първо, Бойко Борисов отпуска пари за строеж на Национален център по природни науки. И в един момент се оказва, че този национален център може моя милост, на когото основно бяха отпуснати тези пари, да не преподава в него. Е, да са живи и здрави тези, които ще дойдат да преподават там. Но става така, че онзи ден идва директорът и изнася всичко с един камион и го носи в сградата, която пропадна. Разбирам да беше завършен кабинетът, да е направено нещо, но то още не е направено. Просто се изнася там и се заключва." - коментира учителят.

 

По думите на възпитаници и колеги на Тео, директорът на математическата гимназия е бивш негов ученик, който е бил на посредствено ниво и е изпитвал затруднения. Това е породило у него реваншизъм по отношение на учителя му.

 

Школата на Теодосий Теодосиев е известна с това, че от 40 години „произвежда" златните медалисти на България в областта на физиката. Кадри на школата са и децата от националния ни отбор по физика, с който страната ни участва в международните олимпиади.

http://m.webcafe.bg/article/1916464629

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Теодосий Теодосиев: Не искам да подготвям слуги, а господари

Малко след като се разрази скандала около недоволните родители на децата, получили двойки за годината по физика при Теодосий Теодосиев, седях на една пейка и пиех студена бира. Размишлявах по всевъзможни теми, включително и по тази как е възможно да има родител, който да смята, че детето му е по-право от учителя, който е показал на дело какво е призванието на тази професия. Учудих се и на българските медии, които в отговор на обвиненията разпространиха 2 реда цитат на Тео. И край. Бяха изпълнили ангажимента си на информатори на обществото. Бяха предоставили и двете гледни точки. Тогава реших, че аз ще му дам думата да каже всичко, което иска.

 

Къде е тайната на успеха на Вашите шампиони?

 

Ами дядо Айнщайн го е казал - 1-2% талант, и 98-99% труд. Тези деца се научават да се трудят. На тези лагер-школи, на които правим занятия, сутрин от 8, вечер до 12, понякога и след 12, където решаваме по 100-120 задачи на ден, това научава децата да се трудят на тежък интелектуален труд. Интелектуален, защото българинът е много добър с дългата мотика, обаче когато трябва да поизтормози малко мозъка си, не му се ще. Но ние живеем в епоха на шеста научно-техническа революция. И ако искаме да  бъдем в златния милиард, а не в тези народи, които трябва да измрат, да освободят територия за златния милиард, трябва да се наблегне на производство на интелект. И аз имам претенцията, че моето производство е най-важното в тази държава. Това е производство на качествени хора, на силни хора, защото не може да има силна държава, направена от социално слаби. Социално слабите чакат някой да им подаде. И когато вече няма кой да подава, всички ще умрем колективно. Трябва да има и силни хора. Тъй че имаме една голяма маса социално слаби, аз имам претенцията да произвеждам социално силните.

 

А как протича една седмица в занятията на вашата школа? По колко време се занимавате, какво точно правите?

 

Ами много е трудно. Много е трудно и аз се чудя как жена ми ме търпи още. Една жена ме напусна и избяга във Франция, надявам се втора да не ме напусне. 

 

Аз съм човек, който в 3 часа през нощта си тръгва от лабораторията, който води 3 випуска едновременно. Има най-младша група, 7 клас, имам една група, която е 8-9 клас и една, която е от 10 до 12. На три нива. Лагер-школите също са на 3 нива. По 6 лагер-школи на година, където занятията са до 12 часа през нощта. Всяка седмица аз трябва да направя по 1 олимпиада на 3-те випуска. Това са 3 олимпиади седмично. Задачите са от най-елементарни до такива , където никъде в света още не са правени, за да можем да вървим с една крачка напред. Това е едно безпределно натоварване, предизвикателство, един непрекъснат твочерски труд, това е Творчество с голяма буква. Непрекъснато трябва да мислим неща, които никой в света още не ги е измислил. Освен това ние сме хора приложници, не само теория. Има експеримент, което е по-трудно от теорията. И когато разполагаме с техника от Първата световна война, тук-там по някой съвременен уред… Най-важното е да научим детето да мисли, да може утре, когато отиде в широкия свят на една голяма олимпиада и му дадат най-съвременната техника, да може да се справи. Много е трудно, наистина е много трудно. Значи аз трябва да направя по 30 олимпиади годишно на всеки от 3-те випуска, Това прави 90 олимпиади годишно. За да имаме хора в националния отбор, трябва да сме направили 90 олимпиади годишно. За да имат сериозни резултати на международна олимпиада. Тази година беше ненормална. Успяхме да направим само 12 олимпиади с най-старите, защото имахме ремонти, директора ми забрани да ходим в школата в Хидравликата (бившето училище по хидравлика в Казанлък - бел. а.), където ми беше най-важното място за подготовка.

 

Защо Ви забрани?

 

Защото медиите показаха колко е страшно там (смее се). Имало родители, които не искали да пуснат децата си на такова място. Ами да не идват децата им. Но има и деца, които и при тези най-кучешки условия, място, на което нямаш електричество, нямаш вода, няма тоалетна, зимен сезон, -16 градуса, ученикът си свети с джиесем. Е, това са ученици, които стигнаха до международни олимпиади, стигнаха до златни медали.

 

А какво се случи със споменатите от Вас момчета в Индия?

 

Ами тази година стигнахме само до 2 сребърни и 3 бронзови медала. Това е българския отбор и самите момчета са недоволни.

 

Между колко отбора?

 

Повече от 80 отбора. Това е най-представителното състезание в света по физика.

 

Това е един много добър резултат.

 

Ами да. Като за мащабите на България това е един много добър резултат. Аз и друг път съм казвал, че като се сумират медалите до момента, все още България има медали, включително златни, точно колкото Франция и Великобритания, взети заедно. За цялата история на олимпиадите! А това са велики сили в областта на науката. Това показва, че все пак има 16 страни в света, от които има абсолютни първенци на международна олимпиада. Ние сме една от тези 16 страни. Когато светът е 7 млрд., България е 7 млн., на нас по теорията на вероятностите ни се полага след 1000 години да имаме абсолютен първенец на международна олимпиада. Е, ние имаме. А не са минали 1000 години, минали са 47 години от началото на олимпиадите.

 

А откъде имате време, сила, желание да се занимавате с всичко това?

 

Ами това е  едно голямо предизвикателство. Като в спорта, да поставиш още един рекорд. Да вдигнеш още 1 кг над световния рекорд. Интересно е, просто е интересно. Интересно е да съчиниш нещо, което  никой в света още не го е правил.

 

С какво тези деца, които вие обучавате в школата си, се различават от всички останали. С какво те са по-специални?

 

Ами струва ми се, че по характера. Човек трябва да има характер, воля. Имаше едно момче от Бургас, което на първите мои олимпиади от 100 точки изкарваше по 6-7 точки. Обаче като лошо куче - като захапе нещо, не изтърва. Този човек от 8 клас до 12 клас стигна до златен медал на международна олимпиада, учи в Принстън, стана един от най-добрите в света. Въпрос на характер. Но момчето едно занятие не е пропуснало. И затова много хора се чудят като им кажа, че от всеки средноинтелигентен човек може да стане професор. Стига само да прояви характер. И това е по-важно, отколкото индивидуалния талант. Има хора с огромен талант, от които нищо не става.  Просто си пропиляват таланта, не им достига постоянство, не им достига трудолюбие и в крайна сметка пропада на социалното дъно. Имам и такива случаи. Деца, които нищо не завършват и стоят безработни за помощи с циганките. Ученичка, която си изпълнява само секс програмата, нищо друго не я интересува, защото била много умна и в крайна сметка… Има буквално  качества на гений, но си умножава гения по -1.

 

В момента е много модерно да се говори за реформи. Какви са вашите идеи и предложения, какво трябва да се направи, за да се повиши качеството на образованието и децата да излизат действително научени от училище?

 

Ами първото нещо, това е сегрегация. Аз това съм го видял, не съм го измислил. Преди много години бях в Холандия на конференция, на която се оказа, че в холандското училище няма постоянни паралелки. Когато в България ние още не бяхме виждали компютър, във всяка  класна стая имаше по 25 Макинтоша и на края на всеки учебен час се правеше тест. В цяла Западна Европа правеха тестове. На края на всеки месец директора сумира точките от тестовете и един ученик, който напредва, го мести в паралелка за напреднали, който остава - в паралелка за изоставащи. Ако после някой от изоставащите напредне, го местят при напредналите. Общи са само часовете по физкултура и по изкуствата. Там всички са заедно. В един випуск всички се познават. Перманентна сегрегация! При нас се говори за някакъв среден ученик. Аз за кого трябва да работя? За двойкаджията, за четворкаджията или за отличника? За оня, който получи 16 шестици, или за онзи, който получи 4 двойки? При условие, че имам един час и половина седмично физика. Китайците имат 12 часа седмично физика, в една обикновена гимназия. Значи ние отдавна нямаме структура на природо-математическа гимназия. Това е някаква структура на колониално училище, където часовете по английски са 5 пъти повече от часовете по физика. В едно училище, което се води уж природо-математическо училище! То какво остана от природо-математическото? Нищо не е останало. Това е едно езиково училище, в което учениците трябва да знаят езика на бъдещите си господари, да бъдат слуги. Ами аз не искам да подготвям слуги. Искам да подготвям господари.

 

Реформата - една добра реформа трябва да включва на първо място една сегрегация. Значи не може да насилваме един ученик, който не знае или не иска да знае, да го пъхаме между отличниците. Той трябва да отиде в едно училище, в което се работи според неговото ниво на некомпетентност и да не пъхаме в ядрената електроцентрала този човек, който не иска да бъде компетентен. Значи той трябва задължително да си отиде в училище за некомпетентните. А тези, които искат да учат - не може около тях да има 3-ма ученика, които пречат на целия останал клас, хулиганстват и нищо не можеш да им направиш. Ние сме имали случай с ученик с 370 отсъствия и не можем да го изключим от училище. И този ученик перманентно пречи на останалите да учат. Злостно хулиганства, идва пиян на училище и ние не можем да го махнем. Това е дефект на българското училище в момента. Този ученик може да ругае, може да псува учителя си и нищо лошо не може да му се случи. Защото той имал права. Ами да се опита да наругае германския учител. Или китайския. В Китай е железен ред и дисциплина. За това в момента е най-силната икономика в света. В китайското училище има електрическа ограда, който пипне оградата - електрошок. Сутрин от 8, вечер до 8 се учи. Така се прави силна икономика.

 

А как ще стане тази сегрегация? Как може да се определи кой ученик е силен и кой слаб? В момента има изпити, нали това е тяхната идея?

 

Тотално външно оценяване, това го казах вече. Както беше в Германия преди години. На края на всеки Божи месец, един компютър в Министерството на просветата разиграва едно тото и на другия ден всички учители са командировани. Аз не знам кого ще изпитвам, научавам в последния момент. Например паднало се е да изпитвам вълчедръмските ученици, а някой,някъде от Вълчидол ще дойде да изпитва моите ученици. Никой не знае кой ще дойде да го изпитва на другия ден. Учителите идват изненадващо и изпитват чужди ученици. И тогава българският учител ще бъде по-уважаван, защото ще се научи да пише по-честни оценки. Той ще се научи, това, което го е забравил, ще го научи! Да пише честни оценки, защото това е животоспасяващо за цялата нация. За цялото население на тази страна е животоспасяващо! Да не се взриви ядрената централа, нали това искаме? Да не умрем като отидем на лекар, нали това искаме? За сравнение - в един наш медицински ВУЗ, мой ученик е асистент там, бяха дошли една група гърци, защото в България можеш много лесно да завършиш медицина. Хубаво ,студентски живот, е, като не можеш да вземеш някой изпит, преписваш или плащаш. Да, ама гърците не са идиоти. Мина една година и от Гърция изпратиха комисия, която да ги изпита. Моментално всички се върнаха обратно в Гърция. При тях е безплатно образованието, тук трябва да плащат. Защо идват в България? Ами защото тука може с някаква минимална за техния стандарт сума да получи диплома, с която после става сериен убиец. Най-лесния начин в момента в България да станеш сериен убиец ,това е да завършиш медицина. А се оказа, че в България с преписване и с подкупи можеш да получиш всякаква диплома. Един бръмбар в ухото и му се диктува всичко. Човек, който нищо не знае, написва по 8 листа на изпит. И това е обществена тайна. Това не може да продължава  до безкрайност, защото е смъртно опасно за всички ни. И за това аз протестирам срещу тази система, това е моят протест срещу системата.

 

В предварителния ни разговор споменахте, че сте имали среща с министъра на образованието Тодор Танев. Какво си казахте с него?

 

Няколко пъти. Е , не сме имали някакви дълги разговори, но това, което успях да му кажа  беше точно това, че трябва да има външно оценяване. Другото нещо, което също не спестих на министъра е, че в България при сегашните условия който се осмели да направи една такава радикална реформа, рискува да загуби следващите избори.

 

Как ще се отрази това на изборите?

 

Ами много ще бъдат недоволните.

 

Кои ще бъдат недоволни?

 

Ами тези, които досега получаваха шестиченцата и техните родители.

 

И смятате, че учениците ще обвинят политиците за това, че имат ниски оценки?

 

Виновният ще бъде този, който е въвел системата. Това е много трудно решение за вземане. И трябва невъобразима смелост да се направи наистина някаква промяна в системата, реална промяна.

 

Смятате ли, че единствено идеята за спечелване на следващите избори е единстената причина да не започне съществена реформа?

 

Ами не е само това. Струва ми се ,че и Вие можете да допринесете. Трябва да се популяризират тези идеи за честното оценяване. Трябва да им се  даде по-голяма гласност. Защото животът на цялото население е застрашен.

 

Да се върнем на актуалния проблем. Останалите учители в Природо-математическата гимназия как се отнасят към Вас след случката?

 

Ами има една немалка част от учителите, които подкрепят двойкаджиите. Те смятат, че тези двойкаджии били отличници и понеже те са им писали шестиченца, трябва и аз да им пиша шестиченце, макар че нищо не знаят. Просто те са вече част от системата. Те са станали това, което родителката каза - конвенционален учител. Нещо повече, ученик от нашата гимназия се хвали как излиза на дъската, 20 минути мълчи, накрая учителката казва: „Седни си, 4”.

 

А имаше ли такива, които открито ви подкрепиха?

 

Ами, не смеят. Включително и такива, които са ми най близки колеги, в случая си замълчаха, защото се страхуват. Както повечето хора в България - не искаха промени, не искаха демокрация, защото ги е страх да не се промени нещо. Просто на повечето хора статуквото им изнася, хората не искат да се променят, свикнали са си така.

 

Имате ли някакви по-специални планове, без значение дали става въпрос за Вашата школа или личния Ви живот? Или смятате да останете тук, в Казанлък и да водите по същия начин школата си?

 

Аз съм пропуснал 101 шанса да отида някъде на по-добро, цивилизовано място, където всичко е уредено, където честно се пишат оценките. Имал съм такива предложения. Нещо повече, в момента, в който започна тази шумотевица, в продължение на по-малко от 12 часа получих предложения, няма да казвам какви точно, на несравнимо по-добри и изгодни места, където да отида да работя, но засега не смятам да си променям начина на работа. Все пак има деца, които заслужават да им се помогне да излязат на световно ниво.

 

Т.е. вашата причина да останете тук са единствено децата, които в момента обучавате?

 

Моята причина да остана са тези, които имат по 16 шестици на срок, а не тези, които 4 двойки на срок. Смятам, че те са онези, които трябва да извадят България от дълбоката кал и си струва човек да прави жертви за тях, да понесе известна доза кал върху себе си, за да може да се даде шанс на тези деца. Защото между най-малките в момента има такива, които някой ден ще станат златни медалисти. Вече имаме хора, които са едни от най-добрите света от предишни поколения, а това е усилие, което си струва.

 

С риск да прозвуча консервативно, отново ще споделя, че когато аз бях ученик, винаги в училището имаше някой, който е най-лош учител. Славите ли се по свой начин като такъв сред учениците?

 

Като злодей? (смее се) Ами това учениците трябва да го кажат, но смятам, че твърде малко са тези, които биха казали такова нещо.

 

Заради респекта, който поражда известността ви ли?

 

Не, просто на тях им е интересно, макар че дори да получат по-ниска оценка, това е една реална оценка и някой ден тези хора успяват. Имах един възпитаник, който стана професор, по някое време беше станал кандидат на науките и каза:  „Срам ме е! Срам ме е, че всички двойкаджии от нашия клас също станаха кандидати на науките”. Така че, минават години и тези, които са били слаби ученици, които са получавали ниски оценки, все пак те хич да не са искали, са чули много повече от онзи ученик, който не е бил в такава паралелка и това някой ден се връща. Няма напразно усилие. Дори и тези, които са с тройките да речем, дори някои от тези, които получават двойки, някой ден могат да станат много добри специалисти. И според мен на тях също трябва да им се дава шанс.

 

Как виждате България след 20 години?

 

Това е много трудна задача, но смятам че въпреки съпротивата, все пак ще имаме някакво малко по-добро ниво от това, което имаме сега. Е, няма да станем Швейцария на Балканите, но шансът е в тези, които в момента получават по 16 шестици на срок. Не всички ще отидат на Запад, има и такива, които се връщат в България, които остават тук, не могат да се присединят към чужда култура. И когато получим достатъчно количество добри специалисти, ще има за чужбина, ще има и за България . Да останат достатъчно, за да ни извадят от тази икономическа дупка, в която сме в момента.

 

А какви са краткосрочните ви планове с учениците, които подготвяте след олимпиадата?

 

Ами в момента имам едни главоболни задачки като имаме една зала за 100 човека, вече направена. Може  Математическата гимназия да няма сграда, където да учим, но имаме място, където да си правим кръжоците по физика. Та, краткосрочните ми планове са да обърна внимание на най-малките и на следващото поколение, които са много перспективни и което си струва усилието.

 

А големите помагат ли на малките?

 

Помагат. Имаме една лауреатка, Катерина Найденова. У нас не е имало никой досега, който да бъде 4 пъти абсолютен първенец на най-високата олимпиада по физика в България - това е отборния кръг за международна  олимпиада. В момента учи в Кеймбридж и ще идва през лятото на нашите лагер-школи да помага за подготовката на по-малките.

 

По какъв начин се финансира вашата школа?

 

През повечето време е била безплатна. И това също е една от причините за успеха на школата, защото огромната част от моите колеги като им се даде да речем по някакъв проект да изработят 20 часа, на 20-тия час човекът спира, събира си папките и до там - защото повече не му се плаща. Аз работя до тогава, докато се свърши работата, а не дотогава, докато се ми изработени часовете, за които ми се плаща. Така че със чиста съвест мога да кажа, че през почти целия си живот съм работил безплатно. Защото това ,което съм получавал като заплата, е все едно на Христо Стоичков да му кажеш за толкова пари да работи. Ами той няма да си направи усилие дори да ги наругае (смее се). За качеството - защото казваме, че 1 час на учител струва еди колко си -  кой час, на кой учител и срещу какво? Така че от учител до учител има огромна разлика, както от лекар до лекар има разлика, от футболист до футболист има разлика. И виждаме че различните футболисти получават различно, нали? При нас е същото, така че като се погледне от тази гледна точка, се вижда че аз цял живот съм работил абсолютно безплатно. И това е една от тайните за успеха на школата. Не съм жалил труда си и съм дал хиляди и хиляди часове безплатен труд.

 

Имате ли да добавите нещо като завършек?

 

Надявам се, че  българските майки ще продължат да раждат талантливи деца, ще има и такива, които искат да се трудят, искат да бъдат най-добрите в света и заради тях си струва усилието.

Първа част можете да прочетете тук

http://m.offnews.bg/news/Interviu_66/Teodosij-Teodosiev-Ne-iskam-da-podgotviam-slugi-a-gospodari-chast-2_551662.html

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Еййййййй, видите ли злонамерен чиновник, веднага го уволнете. Така се управлва държава. (Дзин Дзян, китайски философ). 

Все нещо куца в държавата, все правителството няма пари за такива като г-н Теодосиев, все умуват, все са дълбоки, все реформират а всъщност САБОТИРАТ обществото. 

Аман. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще ви кажа какво мисля. Не ми харесва вкарването на знанието за Света, в този случай дял от науката/Физика в едни пропагандни, псевдопатриотични игри.Рзабирам отлично , че когато детето , младежа има нужните качества , то трябва да бъде научено на един вид агресивна борбеност по разните му конкурси, състезания олимпиади и др. подобни. Там ще бъде забелязано от <ловци на глави> и разни Робовладелци. Обаче според мен е доста по/ важно да се създава интерес и вдигне нивото на редовия ученик и младеж. Богатата обща култура е задължителна, ако някой иска да създава Хора , а не крепостни.В тоя дух писането на двойки , на не толкова талантливи ученици , които обаче имат някакъв интерес и полагат някакви усилия е крайно вредно.Никой не бива да очаква всички да бъдат подготвени за състезание, не е нужно , глупаво е, като видиш интерес у детето, дори и да не е за неговите възможности, трябва да подпомагащ  с каквото можеш, а не да пречиш. 

Това имах да кажа, бъдещите Господари на Света са някъде там..............., не са по състезания.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не знам кой къде е, но в новото време единственият шанс на един народ като нашия да го бъде е да има колкото може повече знаещи и можещи. И когато някой го постига САМ  и пряко саботажа на държавните институции, да му се пречи е повече от престъпно. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, laplandetza said:

Ще ви кажа какво мисля. Не ми харесва вкарването на знанието за Света, в този случай дял от науката/Физика в едни пропагандни, псевдопатриотични игри.Рзабирам отлично , че когато детето , младежа има нужните качества , то трябва да бъде научено на един вид агресивна борбеност по разните му конкурси, състезания олимпиади и др. подобни. Там ще бъде забелязано от <ловци на глави> и разни Робовладелци. Обаче според мен е доста по/ важно да се създава интерес и вдигне нивото на редовия ученик и младеж. Богатата обща култура е задължителна, ако някой иска да създава Хора , а не крепостни.В тоя дух писането на двойки , на не толкова талантливи ученици , които обаче имат някакъв интерес и полагат някакви усилия е крайно вредно.Никой не бива да очаква всички да бъдат подготвени за състезание, не е нужно , глупаво е, като видиш интерес у детето, дори и да не е за неговите възможности, трябва да подпомагащ  с каквото можеш, а не да пречиш. 

Това имах да кажа, бъдещите Господари на Света са някъде там..............., не са по състезания.

Уви, това няма как да стане, хората просто са различни и някои от тях толкова си и могат. Не знам за какви господари става въпрос, но това прилича на улитане в конспиративни теории, затова няма да го коментирам. Ще кажа само, че Теодосиев е много прав, хората не са еднакви и ако някой не знае, не би следвало да му се пише нещо по-различно от двойка. То това е и идеята на образованието, да се оценяват знания и усвояването им, а не да се съобразяваме с всички за щяло и нещяло( трябва ли да се съобразяваме с пияни ученици в час например, щото на много учители им се налага и нищо не могат да им направят, нито да ги изгонят от часа, нито нищо). И да, аз заставам изцяло зад подобни школи като тази на Теодосиев. Те са едни от малкото неща, които все още поддържат някакъв просветителски дух в България. Лошото е, че учителите като Теодосиев са малко, а именно това са "ковачите на нацията". Те са хората, които създават нашите специалисти, включително инженери, лекари и учени. А това, че е писал двойки на някакви си 2-ма или 3-ма калпазани, не е от значение( да са учили, те затова са там!), просто винаги е имало и ще има калпазани и некадърници. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...