Отиди на
Форум "Наука"

Пророчества от стария завет


Recommended Posts

  • Потребители
Езекил

Свещената Библия изобилства от вълну­ващи разкази за човешки постъпки. Сред тях особено ярко изпъкват историите за геро­изъм, войни и предателство. Но преди всичко между страниците й могат да бъдат открити пророческите думи на Бог. Повечето етични и религиозни послания на многото книги на Библията са представени чрез пророци от Стария завет като Езекил и Йеремия.

Библията съдържа няколко основни про­рочески книги и във всяка една от тях има поредица от „Пророчества срещу чуждите народи“. Тези стилизирани и поетични части съдържат божии предсказания за съдбата на онези народи, които извършват престъпле­ния срещу човечеството или прегрешения спрямо Бог. Едно от най-известните от тези осъждания може да бъде открито в книга­та на Езекил и то е особено забележително предвид факта, че е датирано, и по този начин може да бъде свързано с историче­ските обстоятелства около произнасянето и изпълнението му.

Пророчеството срещу островния град Тир, съдържащо се в Езекил 26, е от 586 г. пр. Хр. и е резултат от бурните събития в Израил към края на VII и началото на VI в. пр. Хр. По това време Вавилон, под внушителното покровителство на Навуходоносор, е в процес на консолидация и разширяване на импери­ята в Източното Средиземноморие и има за цел да установи контрол над Египет.

От друга страна, Израил отслабва и става уязвим след несполучливите опити за рефор­ма на Йосия през 621 г. пр. Хр. Това води до поредица от неорганизирани и безбожни водачи, които подкопават предаността на народа към Бога и го правят глух за потре­саващите предупреждения на пророци като Езекил и Йеремия.

Израил е мостът между Вавилон на изток и Египет на запад и затова нахлуването е неизбежно. То се случва през 606 г. пр. Хр., когато Израил става васална държава на Вавилон. В резултат на това в страната се надигат недоволство и националистически настроения, които накрая излизат на повърх­ността под формата на мащабно въстание срещу вавилонските сили. Но то бързо е потушено и много от израилските водачи, включително Езекил, са изгонени през 598 г. пр. Хр. Няколко години по-късно, точно преди разрушението на Йерусалим от вави- лонците, Езекил прави своето прочуто про­рочество срещу Тир.

Разположен много близо до брега на дне­шен Ливан, град Тир е значимо финикийско пристанище, което свързва морските пътища на цялото Средиземно море с керваните от Арабия, Вавилон, Персия и Индия. Езекил предсказва, че въпреки силната му отбра­нителна позиция Тир, както и разположени­те на континента негови „дъщерни“ селища ще бъдат напълно унищожени. Той проро­кува: „Защото така казва Господ БОГ: Ето, Аз довеждам против Тир вавилонския цар Навуходоносор от север, царя на царете, с коне, с колесници и с конници, с голямо мно­жество народ... Той ще убие с меч дъщерните ти градове на полето.“

Езекил пророкува след изгонването му от вавилонцитею

И наистина тези предсказания се сбъдват отчасти. Историческите записки, включител­но тези на еврейския историк Йосиф Флавий, разказват, че Навуходоносор разрушава континенталните части на града и поставя остро­ва под обсада в продължение на тринадесет години. Въпреки че тя се оказва неуспешна, Тир действително става васален град на Вави­лон в резултат на преговорно споразумение.

Поражението на Йерусалим и разклаща­нето на властта в Тир е разглеждано като божествено отмъщение на Езекил и Иере­мия. В техните очи държавата Израил се раз­колебава във вярата си и престава да служи на Бог и затова заслужава наказание от ръце­те на Навуходоносор. В замяна, изглежда, че вавилонците са наградени за наказателните си действия, като постигат амбициите си да нахлуят в Египет.

Макар много от детайлите от пророчест­вото на Езекил да не са се случили точно както са предсказани, неговото послание остава пределно ясно, като фактическите подробности имат сравнително малко зна­чение. Фактът, че Тир в крайна сметка е унищожен много години по-късно, през 332 г. пр. Хр. от Александър Велики, придава на пророчеството срещу Тир продължителен резонанс и е още едно доказателство за изу­мителната сила на пророкуването Езекил

Свещената Библия изобилства от вълну­ващи разкази за човешки постъпки. Сред тях особено ярко изпъкват историите за геро­изъм, войни и предателство. Но преди всичко между страниците й могат да бъдат открити пророческите думи на Бог. Повечето етични и религиозни послания на многото книги на Библията са представени чрез пророци от Стария завет като Езекил и Йеремия.

Библията съдържа няколко основни про­рочески книги и във всяка една от тях има поредица от „Пророчества срещу чуждите народи“. Тези стилизирани и поетични части съдържат божии предсказания за съдбата на онези народи, които извършват престъпле­ния срещу човечеството или прегрешения спрямо Бог. Едно от най-известните от тези осъждания може да бъде открито в книга­та на Езекил и то е особено забележително предвид факта, че е датирано, и по този начин може да бъде свързано с историче­ските обстоятелства около произнасянето и изпълнението му.

Пророчеството срещу островния град Тир, съдържащо се в Езекил 26, е от 586 г. пр. Хр. и е резултат от бурните събития в Израил към края на VII и началото на VI в. пр. Хр. По това време Вавилон, под внушителното покровителство на Навуходоносор, е в процес на консолидация и разширяване на импери­ята в Източното Средиземноморие и има за цел да установи контрол над Египет.

От друга страна, Израил отслабва и става уязвим след несполучливите опити за рефор­ма на Йосия през 621 г. пр. Хр. Това води до поредица от неорганизирани и безбожни водачи, които подкопават предаността на народа към Бога и го правят глух за потре­саващите предупреждения на пророци като Езекил и Йеремия.

Израил е мостът между Вавилон на изток и Египет на запад и затова нахлуването е неизбежно. То се случва през 606 г. пр. Хр., когато Израил става васална държава на Вавилон. В резултат на това в страната се надигат недоволство и националистически настроения, които накрая излизат на повърх­ността под формата на мащабно въстание срещу вавилонските сили. Но то бързо е потушено и много от израилските водачи, включително Езекил, са изгонени през 598 г. пр. Хр. Няколко години по-късно, точно преди разрушението на Йерусалим от вави- лонците, Езекил прави своето прочуто про­рочество срещу Тир.

Разположен много близо до брега на дне­шен Ливан, град Тир е значимо финикийско пристанище, което свързва морските пътища на цялото Средиземно море с керваните от Арабия, Вавилон, Персия и Индия. Езекил предсказва, че въпреки силната му отбра­нителна позиция Тир, както и разположени­те на континента негови „дъщерни“ селища ще бъдат напълно унищожени. Той проро­кува: „Защото така казва Господ БОГ: Ето, Аз довеждам против Тир вавилонския цар Навуходоносор от север, царя на царете, с коне, с колесници и с конници, с голямо мно­жество народ... Той ще убие с меч дъщерните ти градове на полето.“

И наистина тези предсказания се сбъдват отчасти. Историческите записки, включител­но тези на еврейския историк Йосиф Флавий, разказват, че Навуходоносор разрушава континенталните части на града и поставя остро­ва под обсада в продължение на тринадесет години. Въпреки че тя се оказва неуспешна, Тир действително става васален град на Вави­лон в резултат на преговорно споразумение.

Поражението на Йерусалим и разклаща­нето на властта в Тир е разглеждано като божествено отмъщение на Езекил и Иере­мия. В техните очи държавата Израил се раз­колебава във вярата си и престава да служи на Бог и затова заслужава наказание от ръце­те на Навуходоносор. В замяна, изглежда, че вавилонците са наградени за наказателните си действия, като постигат амбициите си да нахлуят в Египет.

Макар много от детайлите от пророчест­вото на Езекил да не са се случили точно както са предсказани, неговото послание остава пределно ясно, като фактическите подробности имат сравнително малко зна­чение. Фактът, че Тир в крайна сметка е унищожен много години по-късно, през 332 г. пр. Хр. от Александър Велики, придава на пророчеството срещу Тир продължителен резонанс и е още едно доказателство за изу­мителната сила на пророкуването.


Пророчествата на Валаам

Eдин от най-противоречивите гадатели от Стария завет е Валаам - варварски пророк, чието име означава „някой, който изпояжда хората“. Макар да е руган и често в равинската литература да му е прикрепян епитетът гавра - „злия“, - възхвалата, която тази митична фигура получава сред езични­ците, понякога е считана за равна с постигнатия от Мойсей възторг сред „избраните“.

Докато някои източници обявяват Валаам за един от седемте езически пророци, сред които е и баща му Йов, други твърдят, че той произхожда от Веор и че живее в Петор в Месопотамия. Пророкът често е описван като сляп с едното око и куц с единия крак, а последователите му са отличавани единстве­но по достойнството да притежават трите порока: зло око, надменност и алчност.

Първоначално Валаам е тълкувател на сънища, след което става магьосник, а най-накрая пророк. Пророческата дарба му дава възможност да предскаже точния момент, в който ще се разрази Божият гняв, и по този начин способностите му се оказват изключи­телно ценни за света като цяло. Репутацията му на надежден оракул е толкова голяма, че хора от различни краища твърдят, че „оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш - е проклет“.

Нетърпелив да си осигури услугите на Валаам, Валак - поклонник на бог Ваал и цар на Моав, езическа държава, въвлечена по това време в кървава битка с израилтяните - изпраща пратеници да извикат гадателя с лоша слава. Валак, чието име означава „уни- щожител“, заема властническата си позиция в Моав след унищожението на аморитите по времето на Мойсей.

Валаам обаче, след като се съветва с Бог и получава забрана да се върне с пратениците на Валак, отказва да тръгне. Отчаяно искай­ки да се сдобие с помощта на Валаам, за да победи израилтяните, царят опитва още веднъж, като изпраща още емисари с по-щедри обещания за богатства и власт.

Валаам е изкушен от съблазнителното предложение на Валак и отново се съветва с Бог. Този път получава разрешение да се върне с пратениците, при условие че обещае да направи само каквото Бог нареди. Валаам се съгласява и потегля на магаре към Моав.

Според историята Бог е разгневен от алчните мотиви на Валаам и подозира, че той няма да се подчини на заповедта му. Един ангел Господен, невидим за човешко­то око, е изпратен след Валаам и магарето, което може да забележи небесното създание, отказва да помръдне. Валаам се вбесява и започва да бие животното, но без никакъв резултат. Тогава магарето е дарено с човеш­ки глас и упреква пророка за действията му. В отговор Валаам казва, че ако има възможност, ще убие магарето.

В този момент ангелът става видим. Вала­ам се прекланя пред божествения пратеник, признава му греховете си и предлага да се върне в родната си страна. Ангелът му отго­варя, че може да продължи пътуването си,
но само ако удържи на обещанието си към Господ.

Валаам се съгласява и продължава пъту­ването си към Моав. Там, в отговор на божи­ите повели, той казва на Валак да направи жертвоприношение от седем вола и седем овена на седем олтара, които са издигнати високо и гледат към земята на Израил. Валак се съгласява и двамата мъже пътуват заедно до Вамот-Ваал, откъдето може да се види по-голямата част от Израил. На това място, покорен на Бог, Валаам предава първото от четирите известни пророчества в полза на Израил.

Очаквайки, че Валаам ще произнесе про­клятие, а не благословия към врага му, Валак се ядосва на това, което чува. Въпреки всич­ко той пътува с гадателя до второто издигна­то място - връх Фасга, откъдето се виждат израилските земи.

Гневът на Валак нараства, когато Валаам отново говори в полза на израилтяните, като този път ги възхвалява още повече. Той срав­нява мощта им със силата на лъв, казвайки: „Ето, людете ще въстанат като лъвица и ще се дигнат като лъв; няма да легнат, докато не изядат лова и не изпият кръвта на убитите.“ Като чува второто предсказание, Валак отправя молба към Валаам да не изрича нищо повече. Валаам обаче заявява, че тряб­ва да изпълни обещанието си. След това двамата отиват до връх Фегор, който също гледа към Израил, и на това място Валаам произнася третата присъда, която предсказ­ва несекващата плодовитост на израилската земя.

В този момент Валак пламва от гняв и се опитва да отпрати гадателя, но е спрян от последното и най-зловещо пророчество на Валаам. Гадателят говори за надигането на израилтяните и за победата им над Моав, над съседната страна Едом и над кенейците. Потресен от чутото, Валак позволява на гадателя да се върне в родната си страна, където на 33-годишна възраст той е пребит с камъни, удушен, обезглавен и изгорен заради многото си зли дела.

В резултат на чутото Валак спира нападе­нията си срещу израилтяните. Въпреки това по-късно пророчеството на Валаам се сбъд­ва и Моав пада в ръцете на израилския цар Давид. Не само че предсказанието на Валаам се оказва напълно точно, но забележителни­те способности на пророка са толкова силни, че коренно повлияват на постъпките на един от най-могъщите владетели в света.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...