Отиди на
Форум "Наука"

Голяма панда


Recommended Posts

  • Потребител

Panda.jpg

Голям плюшен мечок. Специалистите от Вашингтонската зоологическа градина няма да забранят скоро Хсинг-Хсинг и Линг -Линг -две големи панди, които отишли да вземат от Пекин. Защото не е лесно да се превозят панди със самолет, а при такова дълго пътуване възниква и проблемът за храната. за щастие четирима китайци придружавали американските си колеги и те приготвили "хитроумна" смес от ориз, царевично брашно, захар и мляко на прах. По време на полета и на престоя в Гуам те щедро раздавали съвети и разкрили всички тънкости на отглеждането на пандите. Такова обучение било наложително, тъй като, с изключение на Пекинския зоопарк, броят на големите панди, живеещи в плен, е много малък -по онова време ги имало само в Лондон и в Москва.

Голямата панда става известна на Запад през 1869 г. и оттогава непрестанно буди любопитство заради необичайната си окраска и приликата си с плюшен мечок. Тя е нещо средно между обикновена и миеща мечка. Начинът и на живот сред природата не е изучен. Известно е само поведението и в плен. В диво състояние тя се среща в няколко планински вериги в китайските провинции Съчуан, Синдзян, Гансу. По на запад е забелязвана в Източен Тибет, на платото Цин- хай, където идва вероятно само през лятото.

Освен с бамбук голямата панда се храни с растения, които виреят по алпийските поляни -перуника, минзухар, тинтява и житии треви; понякога яде риба, гризачи и един вид бозайник, наподобяващ див заек - пика. Всеки ден тя прекарва 1О -12 часа в тър- сене на храна и в хранене.

Тъй като се среща много рядко в природата (въпреки че, както изглежда, числеността на популацията никога не е била известна), голямата панда е изобразена на емблемата на Световния фонд за дивите животни -организация, която финансира изследванията на животни, застрашени от изчезване.

Описват голямата панда с черно-бяла козина. В действителност бялото често е с ръждив оттенък.

Дължина на тялото 120-150 см (+ 15 см опашка). Маса 75-160 кг. Продължителност на живота неустановена.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 years later...
  • Потребители

През 80-те години редовно контактувах с издателите на българските пощенски марки. Събирах от тях информация за филателните новости, която изнасях във „Филателен преглед”. Издаващите марките и тогава си бяха „гилдия”, имаха си свой консултативен съвет, и не вземаха на сериозно мнението на редовите филателисти. Все пак с обикновените чиновници-изпълнители бях завързал приятелски връзки и те понякога се вслушваха в препоръките ми, виждайки, че така удовлетворяват желанията на филателистите.

Когато разбрах, че през 1988 г. ще бъде отпечатана поредица марки с мечки, им предложих кои видове да бъдат представени в изданието. Имах картички с точно шест вида мечки, колкото марки тогава по правило се включваха в една филателна тематична поредица. Предложението ми беше: голяма панда, кафява мечка, бяла мечка, малайска мечка, хималайска мечка, очилата мечка.

Впоследствие разбрах, че са погледнали сериозно на информацията ми и още преди съответният консултант-специалист по темата да даде своите препоръки, художникът взел, че нарисувал вече проект за марка с мечката панда. Да, ама консултантът казал, че пандата не била мечка!

Неловко се почувствах тогава по този повод. Е, не ми се караха, не им бях никакъв - нито началник, нито подчинен. Но аз се чувствах неудобно, защото виждах, че хората, с които контактувах, се мислеха за подведени от мен.

Все пак художникът се съгласил да не иска пари за „несъстоятелния” проект и по препоръка на консултанта, нарисувал марка с бърнеста мечка. Така шестте марки станаха: кафява мечка, бяла мечка, бърнеста мечка, малайска мечка, хималайска мечка, очилата мечка.

post-2642-055335400 1321257235_thumb.jpg

Консултант по това време към съвета по маркоиздаване бе ст. н. с. и к. б. н. СТЕФАН ДОНЧЕВ. За филателното списание той с охота даваше обяснения към подбраните от него сюжети от съответните поредици. Ето какво написа той под заглавието „Мечките по света”:

„Този път Асоциация „Съобщения” зарадва колекционерите на тематика Фауна, чрез издаването на поредица от 6 пощенски марки, на които са изобразени различни видове мечки. В сравнение с останалите групи на разред Хищни бозайници, представителите на семейство Мечки се отличават с най-голямо еднообразие по външен вид, размери, и по много особености във вътрешния си строеж.

Семейство Мечки включва 7 вида, които са обединени в 3-4 рода (днес се приема, че видовете са 8, а родовете 5 - бел. К. Гербов). Те са широко разпространени в Европа, Азия, Северна Америка и в Северна Африка. Един вид се среща в Южна Америка. Повечето видове обитават горите в равнините и планините и само един вид - Арктика, където достига до ледените площи на океана.

Продължителността на живота на мечките е голяма. Например в зоологически градини бели мечки са живели повече от 30 години, а кафявите - повече от 45 години. Мечките са ценни ловни бозайници. Някои видове обаче са поставени под защита, поради рязкото спадане на числеността им. Освен това мечките са желани обекти в зоологическите градини, а някои се поддават на дресировка и са способни да изпълняват сравнително сложни номера.

Поредицата започва с марката от 5 ст., на която е изобразена най-популярната от всички - кафява мечка (Ursus arctos). Тя е разпространена в Европа, северната половина на Азия, Северна Америка и Северна Африка. На тегло достига до 300 кг, но са известни екземпляри с рекордно тегло до 750 кг. Въпреки общоприетото мнение, кафявите мечки не спят непробудно през зимата. В зависимост от климатичните условия те остават в бърлогите си от октомври-ноември до март-април, т. е. приблизително 5-6 месеца. Размножителният период при кафявите мечки е от май до юли, когато между мъжките стават жестоки схватки, които понякога завършват фатално за единия от съперниците. След 6-8-месечна бременност женската ражда в бърлогата си по 2-3 и съвсем рядко по 4-5 малки, които в началото са съвсем безпомощни и тежат едва по половин килограм всяко. Те проглеждат след около месец. Кафявите мечки се хранят предимно с ягодови и други плодове, зелени растения, насекоми и ларвите им, риба, а понякога и мърша. В България има около 700 кафяви мечки, които са поставени под защита.

На марката от 8 ст. е изобразена бяла мечка (Thalassarctos maritimus), която е типичен обитател на Арктика. От съвременните представители на семейството тя е най-едрата. Някои мъжки екземпляри достигат на дължина до 3 м и тегло между 700 и 1000 кг. Размножителният им период протича през пролетта или лятото. Тогава около 1 женска се навъртат 3-7 мъжки. Продължителността на бременността е 230-250 дни, така че малките (от едно до три) се раждат в средата или края на арктическата зима. Женските достигат полова зрялост на 4-годишна възраст, а мъжките по-късно. Хранят се с тюлени, риба, мърша и др. Взети са международни мерки за защитата й.

Бърнестата мечка (Melursus ursinus) е показана на марката от 13 ст. Тя обитава горите на Индустан и Шри Ланка, на север до пустините и до полите на Хималаите. На дължина достига 1,4-1,8 м и тегло до 136 кг. Размножителният период е през юни, а след 7-месечна бременност се раждат от 1-3 малки. За разлика от останалите видове мечки мъжката бърнеста в началото се грижи за защитата на новородените малки. Храни се предимно с насекоми и други безгръбначни животни, както и с плодове и по-рядко с мърша. Благодарение на източената муцуна и голите подвижни устни, бърнестата мечка успешно всмуква термитите от разрушените с помощта на огромните й нокти термитници.

Малайската мечка (Helarctos malayanus) е на марката от 20 ст. Тя е най-дребния представител на семейството. Дължината й не превишава 1,4 м, а теглото не повече от 65 кг. Обитава планинските тропически и субтропически гори на Бирма, Индокитай, Тайланд, Суматра, Борнео и др. Прекрасно се катери по дърветата, като се храни с листа и плодове, насекоми, гущери, дребни гризачи и птици. Подобно на бърнестата мечка и с помощта на дългия си и тънък език извлича термитите от жилищата им. Малайската мечка е моногамна, т. е. двойките са постоянни. В леговището на земята женската ражда обикновено по 2 малки, които в продължение на няколко месеца живеят заедно с родителите си.

На марката от 32 ст. виждаме хималайска мечка (Selenarctos thibetanus). Мъжките достигат дължина до 170 см и тегло около 140-150 кг. Женските са значително по-дребни от тях. Обитава широколистни и смесени гори в Афганистан, южните склонове на Хималаите, Индокитай, Китай, Корея, някои японски острови и Усурийския край в СССР. Размножителният период е през лятото, поради което и малките се раждат по-рано. Те са най-често две и в началото тежат само по 300-400 г всяко. Те достигат полова зрялост през третата година от раждането им. В хралупи на дърветата хималайските мечки изкарват зимата в сън. Храни се с ягодови и други плодове, трева, насекоми, а понякога и с мърша. Известни са случаи и на нападения върху домашни животни. Тя е ценен обект на лов.

Очилатата мечка (Tremarctos ornatus) е представена на марката от 42 ст. Тя е единствения представител на семейството, който се среща в Южна Америка. Обитава главно горите и планините от Колумбия до Северно Чили, но често се появява и в откритите влажни склонове и даже в саваните в равнините. На дължина достига до 1,5-1,8 м и тегло до 140 кг. Храни се с листа, плодове, корени на дървета, клони на палми и др. Предполага се, че в редки случаи напада елени и гуанако.” (Филателен преглед, бр. 2 от 1989 г.)

Преглеждайки последния брой 42 на „Българска наука” се сетих за тази случка и погледнах в интернет. Там намерих информацията, че пандите притежавали признаци, които ги сродявали както с мечките, така и с енотите. След дълги спорове все пак било прието, че Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca) следва да се причислява към семейство Мечки (Ursidae), а малката Червена панда (Ailurus fulgens) образувала собствено семейство Панди (Ailuridae).

Както се казва, днес съм реабилитиран, ама приятелите от пощата вече не са между живите, та да им го кажа. Навремето филателистите останахме разочаровани, че няма да имаме българска марка с панда. А това животно е символ на Световния фонд за дивата природа WWF и на практика често чрез емблемата на организацията то присъстваше върху български филателни издания, които бяха одобрявани от този фонд.

Куриозът с тази емблема се появи само няколко месеца след като поредицата „Мечки”, в която не фигурираше Голямата панда, бе в ръцете на филателистите Изданието бе валидирано на 26 септември 1988 г., а само няколко месеца по-късно, на 27 февруари 1989 г. българската поща предостави на българските филателисти четири марки под мотото: „Световен фонд за защита на дивата природа WWF - прилепи”. „Гордо” върху марките и първодневния печат за изданието стоеше въпросната панда!

post-2642-045668600 1321257245_thumb.jpg

Аз като нямах картичка с бърнеста мечка, си направих карти-максимум с останалите пет. Показаните по-долу карти са шест, защото от малайската мечка си направих два различни вида: с голяма мечка и малко мече.

post-2642-053651800 1321257251_thumb.jpg post-2642-001741500 1321257258_thumb.jpg post-2642-080973700 1321257264_thumb.jpg

post-2642-089477100 1321257271_thumb.jpg post-2642-004764800 1321257278_thumb.jpg post-2642-047654000 1321257284_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мисля, че тогавашното решение е било куриоз, пандите дълго време са били обект на спор към кое точно семейство да се класифицират. А с издаването им на марка и то преди да има ясно решение по въпроса, нали знаеш какво би станало.

Не съм компетентен в маркоиздаването, бях за кратко запален по филателията, дори събрах нелоша колекция животни(впоследствие попиляна от малкия ми брат в голямата си част). По-скоро ме вълнува кой е художникът на въпросното "мечо" издание и по какви критерии е бил избран тогава. Впрочем още от "колекционерския" си период съм забелязал една тенденция в бг марките, която в немалка степен уби интереса ми занапред. Става въпрос за налагане на един и същ илюстративен стил, сякаш от един и същ художник (или гилдия, изповядваща един стил), който меко казано правеше бг марките със животни еднотипни, суховати и в сравнение с например руските издания - визуално скучни. Това някакъв "канон" ли е или просто случайност? И има ли още маркоиздаване в България?

Съжалявам, че въпроса го отнесох тук, в зоологията, не виждам къде иначе, а и все пак конкретно визирам животните върху марките и бъдещето им там - ако го има.

.:.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък тия дни покрай рождения ден на Firefox открих, че огнената лисица, символ на браузъра не е никаква лисица, а споменатата червена панда :biggrin: :

18642-Firefox-is-7-Years-Old-Mozilla-Celebrates-by-Adopting-More-Cute-Firefoxes-3.jpg

http://pcworld.bg/18642_firefox_praznuva_7mi_rozhden_den

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Навремето, а и сега, Експертният съвет по маркоиздаване работи с кръг от професионални художници, за които се счита, че умеят да рисуват миниатюрни изображения, каквито са марките. Обикновено това са преподаватели от Художествената академия. От време на време някой от съвета предлага ново име, и ако изявата му е успешна, има шанс да получи и следващи поръчки.

Сега, като прегледах каталога на българските марки, останах изненадан. Името на художника е Владимир Ценов. Аз това име не съм го запомнил. Иначе тогава марки с флора и фауна рисуваха Людмил Чехларов, Асен Старейшински, Иван Богданов. Редуваха се.

Днес много държави издават марки, като предпочитат да поставят за илюстрации фотоснимки. Съвременната техника на снимането и отпечатването е толкова съвършена, че като се подбере подходящо форматирано изображение, дори и миниатюрно да е то, ефектът е очевиден. Нашите марки, обаче, продължават да се рисуват, вероятно, за да получи художникът приличен хонорар.

Чехите и руснаците също издават много рисувани марки, но те работят с печатна техника „дълбока гравюра”, при която изображението на марката се получава леко релефно, боите са ярки и просто цялото изображение има впечатляващ ефект, дори и като миниатюра. Нашата печатница за марки е офсет. Беше модерна, когато я купиха през 1989 г., но сега има печатни машини със значително по-големи разделителни възможности.

От това, което съм показал горе, може да се направи сравнение между работата на нашите и чуждите художници. Марката с прилепа е от поредица от четири марки, може би единствените български марки, рисувани от чужденец. Поне аз в момента не си спомням друг случай от това време с художник от чужбина. От 1989 г. върху всяка пощенска марка, се поставя името на художника. На прилепите той се казва G. Drummond, но името е под печата и не си личи добре.

Колкото до Голямата панда, прочетох някъде в интернет, че да бъде прието, че е мечка, натежал генетичният анализ, който и бил направен. Аз не оспорвам мнението на Стефан Дончев. Сигурно е бил прав за онова време. Но пък науката се развива. Всъщност аз обясних защо в българската поредица „Мечки” няма най-редкият представител на семейството - Голяма панда.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

Мисля че причината идеята ви да не се осъществи в цялостния и вид се дължи главно на консервативността на българските учени (характерна и в наши дни).

През същата 1988 излиза книгата "Бозайници" - единственото българско издание (до днес!), което описва повечето семейства от разреда. В нея проф. Г.Марков сериозно преписва от Жизнь животных. Том 6. Млекопитающие, или звери от далечната 1971, в което Голамата Панда е все още в семейство Енотови.

В края на 70-те и средата на 80-те излизат няколко сериозни изследвания(на Серумни белтъци и т.н.), които потвърждават мястото на Голямата Панда в семейството на мечките. По този въпрос ви препоръчвам "GIANT PANDAS Biology and Conservation", 2004.

От 1969 Американското Дружество на Мамалиолозите ежегодно кани едни от най-изтъкнатите учени и публикува по 10-15 статии за различни видове Бозайници. През 1979г. излиза статия за Голямата Панда в която Р.С. Хофман също я приема за мечка.

През 1989 в Москва се отпечатва второто издание на Жизнь животных. - Том 7. Млекопитающие под редакцията на великия Соколов. И тук се потвърждава, че Пандата е мечка. (Може би ако издаването на марките беше се забавило с една година, нямаше да отхвърлят идеята)

Най-авторитетните издания в света на Мамалиологията, Walker's Mammals of the World 5ed., 1991 и Mammal Species of the World, 2nd edition, 1993 също са единодушни по въпроса.

Притежавам скромна колекция от марки с животни, като наскоро ми попадна уникален филателен каталог на испански с марки от всички държави по света с логото на WWF. Ние сме представени достойно с четири серии:

1983 - Гризачи и Прилепи

1984 - Къдроглав Пеликан

1989 - Прилепи

1994 - Хамстер

Интересно ми е имаме ли и други подобни издания?

Между другото имам чудесна Голяма Панда от една серия на Екваториална Гвинея - Азия

Редактирано от Voland
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От WWF искаха да им се плаща, за да се постави емблемата на фонда върху марките. В 2001 г. пощите се гласяха да издадат поредица „Малък лешояд”, изглежда обаче, не се разбраха с фонда, защото марките вместо с неговата емблема, излязоха с емблемата на Българското дружество за защита на птиците.

През 2004 г. виждам, че пак са си възобновили връзките. Българската поща е издала поредица от четири марки „Моруни”, на които е отпечатана емблемата на фонда. От тогава насам нямам сведения да е издадено нещо с WWF.

Пропуснах да кажа, че през 2010 г. накрая се появиха и български марки с панда, даже и с двете панди едновременно. Аз лично откривам, обаче, че оформлението на изданието под общото заглавие „Панди”, може да обърка незапознатите и те да помислят, че двете животни са от едно семейство. Консултантът е написал пояснителни бележки във филателното списание, но то се получава само от абонатите.

post-2642-048162400 1328973226_thumb.png

post-2642-068855700 1328973235_thumb.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хубаво е, че имаме поредица "Панди". А що се отнася до името, мисля че бележката ти е от сериозно значение, защото доста от представата за животните(особено на децата) са формирани от марките.

Казвам това във връзка със цялостната некомпетентност на изданията за дивата природа, които излизат през последните 20 години у нас.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...