Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

  On 11.08.2018 г. at 13:21, Б. Киров said:

Не само „фалшивите” писма, нито дори тези писма. Помислете сам какво пише той в последното си писмо и какво нарежда да се занесе в къщата на Сиркови, но какво е занесено и какво не.

Expand  

Ето какво пише Левски на 12.12.1872 /14 дни преди да влезе в Ловеч/:

"[Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему."

А ето какво пише на Любен Каравелов в началото на юли същата година:

Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз.

Ас. Др. Кърджала

Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ.

"Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770.

 

80 000 гроша са 800 златни османски лири, или еквивалент на стойност над 5 кг. злато; това са парите, събрани от частните комитети и налични в Ловеч, който е бил център, тези пари са били предадени на председателя, който по онова време е Марин Поплуканов.

Как да го кажа по-ясно?

 

 

[soichiro88]

  On 11.08.2018 г. at 13:21, Б. Киров said:

Когато имаме за източник спомени на участници винаги сме някъде в мъглата.

Expand  

Напълно съгласен.

 

  On 11.08.2018 г. at 13:21, Б. Киров said:

Но и двата разказа /на Мария Сиркова и на Никола Цвятков/ са категорични, че братът на Величка, тогава 18-годишен младеж, върви пред Левски с други момчета, за да му разчиства пътя. Възможността това да е станало случайно, според мен, е практически равна на нула – Левски тръгва дегизиран и е трябвало да се разкрие на младежа при случайна среща, тоест да прояви абсолютно неблагоразумие и да има още един нежелан свидетел накъде отива.

Expand  

Отново съгласен и е може би резонно да се приеме като факт ходенето му у Величкини. 

 

  On 13.08.2018 г. at 8:47, Б. Киров said:

80 000 гроша са 800 златни османски лири, или еквивалент на стойност над 5 кг. злато; това са парите, събрани от частните комитети и налични в Ловеч, който е бил център, тези пари са били предадени на председателя, който по онова време е Марин Поплуканов.

Как да го кажа по-ясно?

 

 

Expand  

Абсолютно е ясна тезата Ви, която е подкрепена с писмата на Левски (какво по-добро доказателство) 

 

От цитираното  писмо /от 12.12.1872/  лъха откровено недоверие към председателя и като цяло към ловчанските комитетски дейци. 

 Но въпреки това  той отива у Хашнови  за непредадените писма и документи, и за въпросните 80 000 гроша . От достигналите до нас писма не е ясно какво е взел от тях (след залявянето му архивът седял у Сиркови и т.н), но за цитираните пари не намерих сведения да са открити у Левски т.е в крайна сметка изглежда не ги е взел. Може би не са били възстановени от Марин поради залавянето му...?

Общо взето търси сметка за парите, подхвърлените писма - един разговор, който не предполага да е особено приятен и приятелски...  И имайки предвид пак същото писмо от по-горе, Левски би ли казал къде отива и къде ще нощува?  ( Може да предполагаме, че Величка знае за неговото идване в Ловеч, пак не е особено сигурно, но за неговият план за след това....?)  На тръгване Величкини все пак пращат Христо да го съпроводи до някъде...

И за наше съжаление, Левски не изпълнява заканата си от писмото "Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." 

[Б. Киров]

  On 13.08.2018 г. at 13:54, soichiro88 said:

и е може би резонно да се приеме като факт ходенето му у Величкини. 

Expand  

Левски престоява едно денонощие /около 24 часа/ в Ловеч. Това след около две седмици обикаляне около града и проучване. Той е бил съвършено наясно, че Ловеч е смъртоносен капан за него. Две неща го карат да влезе там: комитетската архива и комитетските пари. Архивата получава, макар и не пълна, от Сирков, парите ги няма – когато го залавят, описват у него 4500 гроша, 1500 негови и 3000 дадени от попа на Сирков. Той отива в Букурещ, за да подготви въстание, тези пари са му били необходимо важни, както и архива. Минаването му през Хашнови, според мен, е било задължително за него, защото там е било скривалището. След ареста на Марин, парите най-вероятно е да са били там, затова рискува и минава оттам, пак според мен, през Стратеш, където е къщата на Хашнови. Но тръгва дегизиран като циганин, според последния разказ на Мария Сиркова, а според тези на Цвятков като турчин; бил е наясно, че къщата се наблюдава, след като Величка е била арестувана. Очевидно не е взел парите.

  On 13.08.2018 г. at 13:54, soichiro88 said:

Абсолютно е ясна тезата Ви, която е подкрепена с писмата на Левски (какво по-добро доказателство) 

Expand  

Нямам теза: чета внимателно всички достъпни документи и спомени и съпоставям. Всичко е там.

  On 13.08.2018 г. at 13:54, soichiro88 said:

От цитираното  писмо /от 12.12.1872/  лъха откровено недоверие към председателя и като цяло към ловчанските комитетски дейци. 

Expand  

Левски е напълно наясно, че комитетът е разбит; той затова не споделя нищо с ПОЧТИ никой; двама души – Никола Сирков и Христо Латинеца – знаят сутринта на 26 декември къде отива Левски и къде ще преспи; държа да подчертая този факт – Никола Цвятков, Мария Сиркова, Величка Хашнова и най-малко поп Кръстьо имат някаква представа за това.

  On 13.08.2018 г. at 13:54, soichiro88 said:

И за наше съжаление, Левски не изпълнява заканата си от писмото "Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." 

Expand  

Според мен, Левски не идва в Ловеч да урежда сметки  – не е времето за това, той идва за комитетските пари и за комитетския архив. Никой друг, както се писа в темата, не би могъл да свърши тази работа, освен него. Имал е по-лесни и сигурни пътища за излизане от България.

[soichiro88]

  On 13.08.2018 г. at 15:31, Б. Киров said:

Левски е напълно наясно, че комитетът е разбит; той затова не споделя нищо с ПОЧТИ никой; двама души – Никола Сирков и Христо Латинеца – знаят сутринта на 26 декември къде отива Левски и къде ще преспи; държа да подчертая този факт – Никола Цвятков, Мария Сиркова, Величка Хашнова и най-малко поп Кръстьо имат някаква представа за това.

Expand  

Аз също достигнах до това заключение. На мен лично обаче Сирков и Латинеца не ми се връзва особено да имат пръст в предателството, главно заради липсата на мотив. Освен ако следната теза на Дулев не е вярна- Сирков бил казал на Величка и т.н, която е тотално неподкрепена с някакви доказателства... 

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

 

Приемаме че Цвятков научава за плана на Левски след като се срещат, т.е отпада и съмнението,че той се е изпуснал в кръчмата на Механджията.

И какво остава- някой извън обичайното полезрение-  като Пано Бонжора или някой друг турски шпионин,които защо да не са били в Кънкринското ханче когато Цвятков и Левски пристигат? Виждат Николчо с някакъв подозрителен, връщат се и докладват в конака. Дори и часовите диапазони биха съвпаднали- нещо на което Ресавски много държи в тази тема.

Ако ли не, да допуснем,че Али чауш е "супер" ченге както шеговито е наричан по-напред в темата и цялото залавяне е рутинна полицейска операция. Аз лично не вярвам в това, но знае ли се...

 

[К.ГЕРБОВ]

Киров, объркал си се нещо. Но вината не е твоя. Чел си писмото на Левски до Каравелов по новото издание на „Васил Левски - живот, дела, извори”. В оригиналното издание от 1929 г. е записано: „Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша". Така е и в оригиналното писмо.

Но има нещо по-интересно: втората част на разказа на отец Матей. Цитира я Димитър Панчовски в „Последните дни на Васил Левски”:

Не по-малко интересен е резултатът от втората част на разследването, направено от отец Матей Преображенски и Косьо Инчоолу от Ново село. Ето как го предава авторът на разглеждания материал (отец Николай Иванов – б. К. Гербов):

„Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…”

[Б. Киров]

Съгласен съм, Гербов, цитирам това, което имам под ръка, благодаря за бележката. Но има и друго:

През юли 1872 г. Левски пише на Каравелов, че при него ще пристигне поп Кръстю, за да уговорят издаването на нов вестник, както цитирах, приемаме, че сумата е 7-8 хиляди гроша, но ми се вижда твърде малка за отделна печатница. Както и да е, но подобна голяма сума сочи самия Кръстю Никифоров. Филип Симидов, окръжен управител в Ловеч през 1880-1881 г., разказва: .”..в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия - Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная."

Освен тези 500 лири /ако приемем за чиста монета думите на попа/, в касата е имало събрани и други пари от експроприации и обири на богати, когато започва терора. Тези средства по устав се съхраняват от Председателя, въпреки че ги осчетоводява касиера.

  On 13.08.2018 г. at 17:24, soichiro88 said:

з също достигнах до това заключение. На мен лично обаче Сирков и Латинеца не ми се връзва особено да имат пръст в предателството, главно заради липсата на мотив. Освен ако следната теза на Дулев не е вярна- Сирков бил казал на Величка и т.н, която е тотално неподкрепена с някакви доказателства... 

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Expand  

Според мен тезата на Дулев не е вярна, защото, според всички спомени, Левски се появява в къщата на Сиркови ненадейно и без предупреждение вечерта, след което тръгва на другия ден, като през цялото време Сирков и Николчо са при него, следователно Сирков няма как да се види с Величка през това време, нито пък да ходи да донася при турците. Левски и Николчо излизат едновременно след обяд, вероятно около 14 часа, като Николчо минава през кръчмата на Добри Механджията, а Левски през Стратеш, при това Николчо не знае къде ще пренощуват. Отбиването в Къкрина е съществен момент. Реално двамата си удължават пътя с над 3 километра /1 час път пеша/ с тази отбивка, и това не е случайно – мисля, че Левски го е планирал. По пътя им към Севлиево по-близкото и удобно място за нощувка е днешното Горно Павликене, някогашното Киречли Павликене, чисто българско православно село, Къкрина е отклонение от прекия път. Затова Сирков казва пред отец Матей:

„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.

!!! След Горно Павликене Левски се ОТКЛОНЯВА от пътя към Къкрина, това има предвид Сирков „да се позаличат следите му”, пътят му би трябвало да е към село Горно Павликене /Киречли Павликене/, защото Къкрина е нелогично отклонение, удължаващо пътя на замръкналите пътници поне със 7 километра общо и в двете посоки. Левски е бил хитра конспиративна лисица, той си е направил добре сметката, ако тръгне да ги преследва СЛУЧАЙНА потеря, тя най-напред ще трябва да претърси Киречли Павликене, а дотогава я камилата, я камиларя. Но, уви, според мен, потерята не е била случайна, тя е била напълно ориентирана къде да „го настигне и залови” както пише в турската шифрограма , тези думи не са изтървани ей така. Възможно е на старшията Юсеин Бошнак да са му подхвърлили информация, че доносникът е поп Кръстю и той да го е приел на сериозно, лично аз не го считам за възможно, поради простия факт, че попът не е знаел, че този ден Левски е бил в Ловеч.

За Сирков съм съгласен, той мотив няма, човекът след това се поболява и скоропостижно умира, според мен, съвестта му, колкото и да е клиширано това понятие и девалвирано днес, го довършва, той изпитва убийствено чувство за вина и отговорност.

За Латинеца не съм убеден. Той е изпят от заловените по процеса за обира в Арабаконак, но не е арестуван. Освен това има един момент преди залавянето, когато излиза преди да влезе потерята и влиза след това. И още един момент ми се е набил – когато Левски и Николчо пристигат в хана, той представя Левски като Христо Иванов-Големия на един от селяните – Левски, облечен в турските си дрехи, както е тръгнал от Ловеч. Латинеца отива в ханчето рано сутринта. Али чауш прави редовната си обиколка до Къкрина на кон, като тръгва в 11 часа от кръчмата на Добри в Дръстене, има очевидци свидетелстващи минаването му оттам, след което отива до Къкрина и се връща обратно, когато среща Левски и Николчо на Пазимост към 16 след обяд.

  On 13.08.2018 г. at 17:24, soichiro88 said:

И какво остава- някой извън обичайното полезрение-  като Пано Бонжора или някой друг турски шпионин,които защо да не са били в Кънкринското ханче когато Цвятков и Левски пристигат? Виждат Николчо с някакъв подозрителен, връщат се и докладват в конака. Дори и часовите диапазони биха съвпаднали- нещо на което Ресавски много държи в тази тема.

Ако ли не, да допуснем,че Али чауш е "супер" ченге както шеговито е наричан по-напред в темата и цялото залавяне е рутинна полицейска операция. Аз лично не вярвам в това, но знае ли се...

Expand  

Не изключвам и много добра работа на шпионите на властта и находчивост на прословутия Али Чауш, но трябва да се има предвид следното, според мен, полицията се ръководи от умен и опитен полицай, снимката на Левски е отпечатана в 1000 бройки и разпространена навсякъде сред полицейския апарат, награда за главата му е голяма, 50 000 гроша. В същото време той играе на „руска рулетка”, влизайки в Ловеч при такава ситуация, но е принуден от интригите и кражбата на пари на собствените си доверени хора, реално той прави всичко възможно да се предпази от тях, за съжаление – неуспешно. Не бих вдигнал пръст да посоча нито един, само отсявам тези, които са имали информация за Къкрина, те са двама – Никола Сирков и Христо Цонев-Латинеца.

Само като допълнителен факт – Никола Цвятков е заверил тескере за Търново на името на Малък Добри, който физически е приличал на Левски, същия този ден по думите на Сиркова, въпросният Добри също е бил медникар. Али Чауш е заверявал тескеретата в Ловеч.

[К.ГЕРБОВ]

 

  Цитирай

Както и да е, но подобна голяма сума сочи самия Кръстю Никифоров. Филип Симидов, окръжен управител в Ловеч през 1880-1881 г., разказва...

Expand  

Сумата я сочи Филип Симидов. Явно има някакви легенди, че Левски и хората му са събрали много пари. Но всичко, което е получил Левски го има записано в тефтера му и разни бележки, които се намират и днес в архива му.

Няма големи суми. Дори тези 15 000 гроша не са записани, защото са дадени директно на Поплуканов от комитета в Търново и когато поп Кръстю е искал да ги заприходи, се оказало, че парите вече били изхарчени. Поплуканов е получавал пари, но съгласно чл. 6 на устава е трябвало да ги предава на касиера, който да ги заприходи в комететската книга и да издаде разписка за получената сума.

Сам Левски пише през юли 1872 г., че е останал без жълтичка. Разбираме, че дори е задлъжнял на комитета в Букурещ с 590 гроша: има запазена разписка по този случай, подписана лично от Левски.

А Поплуканов е бил с него. Ще кажеш не е носел парите. Но на 6 август с. г. нали Левски, след като се е завърнал в Ловеч, пише на Каравелов: „Питай французинът за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици, сега да ми отговорите, та да пратим и парите”. Защо не е изпратил тези 500 лири, с които е можело да поръча 50 пушки, ако са били по 10 лири?

[Б. Киров]

  On 14.08.2018 г. at 9:26, К.ГЕРБОВ said:

Сумата я сочи Филип Симидов. Явно има някакви легенди, че Левски и хората му са събрали много пари. Но всичко, което е получил Левски го има записано в тефтера му и разни бележки, които се намират и днес в архива му.

Няма големи суми. Дори тези 15 000 гроша не са записани, защото са дадени директно на Поплуканов от комитета в Търново и когато поп Кръстю е искал да ги заприходи, се оказало, че парите вече били изхарчени. Поплуканов е получавал пари, но съгласно чл. 6 на устава е трябвало да ги предава на касиера, който да ги заприходи в комететската книга и да издаде разписка за получената сума.

Сам Левски пише през юли 1872 г., че е останал без жълтичка. Разбираме, че дори е задлъжнял на комитета в Букурещ с 590 гроша: има запазена разписка по този случай, подписана лично от Левски.

А Поплуканов е бил с него. Ще кажеш не е носел парите. Но на 6 август с. г. нали Левски, след като се е завърнал в Ловеч, пише на Каравелов: „Питай французинът за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици, сега да ми отговорите, та да пратим и парите”. Защо не е изпратил тези 500 лири, с които е можело да поръча 50 пушки, ако са били по 10 лири?

Expand  

На този етап съм склонен да приема това, разбира се, ще се поровя по-сериозно в изворите, за да го проверя. Преди години сам си бях правил подобни изчисления по тефтерчето на Левски и сумите, за които и ти казваш, съвпадаха - около 15 000 гроша, пиша по памет, но пак ще проверя. Но във въпросното писмо от началото на август,  все пак, става въпрос за реални суми от порядъка поне на 15 000 гроша, и нагоре - там Дякона декларира, че ще плати 8-те пушки, а месец по-рано и че ще прати поп Кръстю с 8-10 000 гроша, значи говорим поне за 15-20 000. Може би точно за тези пари, заприходени от поп Кръстю пише и Левски на 12.12.1872 да се пренесат у Николчови, и за тях навестява и къщата на Величка. А вероятно и те са причината да се пусне вентилатора, опръскал с кал съратниците в историята с подхвърлените писма и обвиненията помежду им.

Трябва да се има предвид и бягството на Иван Драсов, след случката с обира в къщата на Денчо Халача на 14 август, Драсов изглежда е отнесъл със себе си част от комитетските пари, но това също подлежи на проверка.

[К.ГЕРБОВ]

Парите за осемте пушки са  съставлявали 8 000 гроша, но Левски не е  изпратил такива пари. После изпраща известието за поп Кръстю, където пак става дума за 8-10 000 гроша, но и той не заминава за Букурещ. Така че тук можем само да гадаем за какви пари става дума. Освен това в писмото до Каравелов Левски пише, че поп Кръстьо „щеше да отиде в Ибраила да го издава”. Което подсказва, че парите са били негови – на попа, а не на комитета.

Каквото е имало на комитета у поп Кръстю, той го е предал на Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.”

В писмото от 12 декември пише: „У председателя има принесени от други комитети пари…” По-нататък: „…пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…” Левски като е видял, че парите на председателя не са у Николчо, вероятно е искал да ги търси от Величка и поп Лукан.

[Б. Киров]

  On 14.08.2018 г. at 18:27, К.ГЕРБОВ said:

Така че тук можем само да гадаем за какви пари става дума.

Expand  

"На 24.II.1925 г., в салона на читалището, в присъствието на учителя историк г. Гено Иванов, разпитах протоирей Евстати П[оп]стефанов, който остана след това с г. Петър Шишков, та разпитах и г. Анастас Н. Стипцов.
Протиерей Ев. П[оп]стефанов е 75 г., родом от с. Буново, Пирдопско. Ръкоположен за свещеник 1874 год. 30 януарий. – Заяви:
– Дойдох в Ловеч, година след обесването на дякона Игнатий. Тогава никой не говореше за предателство. Грижите бяха за заточените Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков. Най-много се оплакваше поп Лукан, който често казваше: Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля:
Преди освобождението, поп Кръстю минаваше за един от най-сериозните и учени попове при това беше и голям патриот.
Когато ме ръкопожиха, митрополит беше Негово блаженство, който беше голям формалист и догматик, нямаше да му позволи да служи с него, па ще е и да го аргоса.
След Освобождението се пуснаха слухове за някакви спорове за пари – сметки още от стария комитет. Види се, причина е било писмото на Анастас Попов. Някои граждани подигнаха въпрос, че са давали пари – помощи по насилствен начин и негодуваха. Касиер по това време бил поп Кръстю и те викаха против него. Следствие на тия разправии той ми казваше: „Вместо магарето да реве, реве самаря. И за всичко това аз ще изоблича всекиго и ще се срамуват, щом се обнародват моите документи във в. „Марица“.
Дълго време охка той, защото вестника не печата документите, между които имало тефтер с имената на вносителите, заверен при последната среща от Левски. Той много се кахъреше. Еднаж в негова дом пред мен той писа писмо до редакцията: „Или напечатайте документите, за да се разбули всичко, или ми ги повърнете“, но нищо не биде напечатано. Даже вестника не му се изпращаше, и той сам отиваше на пощата, да пита за него. През Велики пости 1880 год. ми каза, че щом се освободи Балкана ще отиде сам в Пловдив да вземе документите: изчезването на които почна да го безпокои твърде много. Ала не можа да отиде. Той се разболя от туберкулоза и се примести в моята енория, понеже неговата къща беше на влажно и усойничево място.
Той беше беден, но честолюбив.
Обвинението беше сведено до това: понеже той бил касиер, то и той трябва да е и предател. На мен лично е много тъмно твърдението на Д. Пъшкова и М. П[оп]луканова, че поп Кръстю злоупотребил 8000 гроша. Той ми казваше, че последните пари, 500 лири, които имало в касата, взели членовете на комитета, понеже такъв бил реда: щом се събере известна сума, председателят вземал и изпращал или за оръжие или за изплащане на разноски по организирането на комитетите. Той не взимал от другите комитети пари, а само от членовете на Ловчанския. Парите от другите комитети получавали: Левски и предселателят Марин П[оп]луканов, които и издавали квитанции. Поп Кръстю водил само сметководната книга – тевтеря.

 

И не е прав г. Cтрашимиров като прави на стр. 74 бележка по това писмо за пасажа: – ... „у председателя има пренесени от други комитети пари. По-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа“..., се отнася за поп Кръстю. По заявлението на г. Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил никога председател, а такъв е бил само Марин П[оп]луканов, който и получавал от другите комитети пари. Поп Кръстю бил само член в Привременното правителство и касиер на Местния комитет, а не и на Привременото правителство.

Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю."

Източник:

Истината по предаването на Дякон Игнатий Васил Левски. Анкета извършена в Ловеч, 1925 год. с 6 портрета и три факсимилета. 1926. Печатница „Бял Кръст“, Курилски монастир, 191 с.

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Това е втора засечка на казаното пред Симидов от поп Кръстю, този път потвърдено от протоирей Евстати П[оп]стефанов пред Кацев-Бурски.

Моята хипо/теза е, че освен осчетоводяваните с разписки пари са съществували и други, неосчетоводявани, които са постъпвали при касиера от "дарения" след "покани" - тези пари ги е записвал касиера в "тефтер с имената на вносителите", точно около този "тефтер" се върти интригата с подхвърлените писма, в които пише този "тефтер" да се занесе на лозето и т.н. Този тефтер е бил в ръцете на поп Кръстю, поне докато не го праща във вестник "Марица", откъдето изчезва в небитието; с този тефтер попът е можел да докаже злоупотребата с 500-те лири, които твърди, че е предал на Поплуканов и компания.

п.с. И като вметка:

Оказа се, че си пазя записките, които съм направил преди години от първото издание на "Изворите" на Д.Т.С.. от писмо номер 71, публикувано там, за което стана въпрос по-горе. Ето буквалния препис, който съм направил от библиотеката на БАН, където съм го чел:

... Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско.... Той ще доди съ осмъ-десетъ хиляди гр."

Това съм преписал буквално от изданието от 1929 г. За мен този текст "осмъ-десетъ хиляди гр." може да бъде четен двояко: 80 000 гроша /което са избрали редакторите и издателите на последното издание на "Изток-Запад" и 8-10 000, както го четат други. Въпросът е отворен.

[К.ГЕРБОВ]

  Цитирай

"... Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю." 

Expand  

Христо Иванов пише в спомените си, че след залавянето на Д. Пъшков и М. Поплуканов, поп Кръстьо станал председател на Ловешкия комитет. Кръстьо пише и писмото до Левски от 7 октомври, където споменава: „Сичките се изплашиха от една топурдия..” Писмото на Левски от 12 декември е изпратено до поп Кръстьо. Той е човекът, който е събрал парите и книжата на Ловешкия комитет (всъщност те са били у него) и ги е предал на Сирков.

Параскев Стоянов в „Материали за историята на град Ловеч е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.”

Христо Иванов: „[Левски] Като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръсю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа. (Христо Иванов – Големия. Спомени. С. 1984, с. 84; Левски в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Ст. Каракостов. С. 1987, с. 302)

Разбира се в горните спомени пак има неточности, но може да се види къде е истината.

„Осем-десет хиляди” са 8 000 – 10 000. И са били на поп Кръстьо, който явно е искал да издава църковен, а не революционен вестник. Революционният го е издавал Л. Каравелов. В Ловеч е имало кръг от „учители и по-либерално настроени ловешки духовници като поп Кръстьо”. Последното го е написал Феликс Каниц. Това съм го споменал в „Дякон Левски срещу дякон Паисий”.

[Б. Киров]

  On 15.08.2018 г. at 9:16, К.ГЕРБОВ said:

Христо Иванов пише в спомените си, че след залавянето на Д. Пъшков и М. Поплуканов, поп Кръстьо станал председател на Ловешкия комитет. Кръстьо пише и писмото до Левски от 7 октомври, където споменава: „Сичките се изплашиха от една топурдия..” Писмото на Левски от 12 декември е изпратено до поп Кръстьо. Той е човекът, който е събрал парите и книжата на Ловешкия комитет (всъщност те са били у него) и ги е предал на Сирков.

Expand  

Писмото Ви от 1872/7 окт. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане... [1] А председателят ви в писмото по негово мнение, да дойда та да видим какво трябва да се върши [2]. Защото според както ви виждал от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхождало от страха ви. По думите на председателят ви оправих се да дойда в града ви и да се срещна с някой и друг веднъж завинаги, защото и времето е вече твърде късо, та и не ни остава да прехождаме за повече пъти. Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? Ако на това се отречете [всички] и всеки каже от вас „не знам“, то аз знам и ще ви покажа да видите кой е. [5] За следствието [6] на тия подхвърлени писма спирам да говоря, докато видя ще се изповяда ли сам оня, който е мушкал в портата изрезката. И като [изповяда] какво си е мислел с това, па тогава [ще говоря и аз]. По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх.

http://pavelnik.esy.es/Biblio/Dokum/Levski/Gerov.htm

Няма начин поп Кръстю да е председател на 7 октомври, тъй като Марин Поплуканов е арестуван на 28 октомври. Председател на 7 октомври е Марин Поплуканов и той в качеството си на председател кани Левски в Ловеч; ерго писмото на Левски не е изпратено до поп Кръстю, а визира всички членове на комитета.

И второ - самият Левски преразказва подхвърлените писма в портата на Величка Хашнова, в които се приканва Величка да донесе "тефтера на еди коя си колиба, а всичко друго, каквото има, да го изгорите"; не е възможно архива и тефтера да са у поп Кръстю и той да приканва Величка да ги носи на еди коя си колиба, следователно тези неща са били при Величка, нея канят да ги отнесе, а според нея попът слухтял със заптиета, за да заловят документите на мястото, но тя не ги занесла, тя самата прави признание в това писмо, че архивът е у нея. попът вероятно е имал дубликат на тефтера с внесените пари без разписки, за който пише, че е изпратил заверен от Левски във вестник "Марица", но никога не публикуван и видял бял свят.

Попът не е бил председател на 7 октомври и не той кани Левски в Ловеч.

И още нещо, ако Левски се съмнява в поп Кръстю, защо ще праща отец Давид да го разпитва какво става в града, докато обикаля две седмици около Ловеч и защо поп Кръстю ще му казва да заминава в Сърбия и да не влиза в града?

"Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.

Но Левски като се позасмя, каза:

„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”

Из спомените на Никола Сирков, записани от отец Матей.

[К.ГЕРБОВ]

 

  Цитирай

Няма начин поп Кръстю да е председател на 7 октомври, тъй като Марин Поплуканов е арестуван на 28 октомври. Председател на 7 октомври е Марин Поплуканов и той в качеството си на председател кани Левски в Ловеч; ерго писмото на Левски не е изпратено до поп Кръстю, а визира всички членове на комитета.

Expand  

 

Киров, пишеш глупости!

Как Поплуканов ще кани Левски, след като той е от тези: „сичките, се изплашиха от една топурдия… Те мислят да не дохождаш скоро тука”. Та нали Левски се оплаква на 16 септември на Каравелов от Грую, т. е. Марин Поплуканов: пишел му „да не дохожда” в Ловеч. И искал да хвърли „припас, тефтери и пр.” в заходът (клозета). Та по това време Поплуканов не се е чувствал вече член на комитета

А Д. Попов пише на 3 октомври на Каравелов: „В Ловеч един от най-добрите работници  Д. Пъшков все за тия негови своеволия [на Левски], отказал се е вече от работа.”

Може на 7 октомври поп Кръстьо да не е бил председател. Даже вероятно не е и избиран, както пише Христо Иванов, но писмото е написано от него. Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя.

Киров, ти чел ли си какво пише в това писмо? Писано е от човек, който не може да справи с това, с което се е справял бившият председател. Оплаква се, че:

„Писма пристигнаха завчера, днес ти ги испращам — От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя че от нашити баджеци цървули нема да станат. Сички ти ся исплашили от една тупурдия, а по нататък незная що ще бъде. — Сичко на мене облегнало, пак аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Ве­стниците ти стоят у мене, както и другити ти книги. Не зная кому и как да ги распратя. — Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз бих рекъл да додиш да ся споразумейми какво и как има да работим.”

 

Киров, ти не четеш какво съм пуснал.

 

Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал).” Ами това е точно така в писмото от 7 октомври: поп Кръстьо иска да се види с Левски, за да се споразумеят какво ще работи.

 

Христо Иванов пише: „Васил Левски… му писал [на поп Кръстьо] едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа.” Това се отнася точно за пространното писмо на Левски от 12 декември.

[Б. Киров]

  On 15.08.2018 г. at 18:05, К.ГЕРБОВ said:

Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя.

Expand  

Да допуснем, че си прав, Левски се е подвел, че писмото е писано от председателя /Марин Поплуканов/; макар че не си, защото има три графологични експертизи, една по искане на Унджиев през 40-те, за да си докаже тезата, и две следващи, които я отхвърлят и определят почерка на Поплуканов в това писмо; но, да допуснем, че Левски се е подвел, той пак пише в писмото си от 12 декември "у председателя ви има пари", това с нищо не променя картината от 12 декември, злоупотребата с парите е от Поплуканов, дори и Левски да се е "подвел" по подписа, той отново визира него като лице. Подвеждането на Левски обаче, според мен, е невъзможно, защото Левски за разлика от мен и теб е бил наблюдателен и хладнокръвен човек и неведнъж е получавал писма от "Грую" /Марин Поплуканов/, та едва ли бил се подвел от един подпис.

Доводите ти, че Марин "не се чувствал председател" не са аргумент, и аз "се чувствам" неприятно, когато определяш написаното от мен с "глупости", но това няма никакво значение и принос в дискусията. Мисля че забиваме диалога в дупка с подобни изблици, специално мисля, че упорстваш за авторитетност, в което, разбира се, няма лошо, човешко е.

Сам си постнал в друга тема два текста за сравнение, въпросното писмо и ръкопис на поп Кръстю, разгледах ги внимателно, според мен, макар на пръв поглед почерците да си приличат, има множество характерни разлики, някои набиващи се силно от пръв поглед, например главното "П" и други. Не съм графолог, но резултатът е 2:1 в полза на експертните оценки, че писмото е писано от Поплуканов.

Това, впрочем, няма кой знае какво отношение към темата, затова ще помълча тук за известно време. Остани си със здраве, ценя това което пишеш.

[К.ГЕРБОВ]

 

  Цитирай

Да допуснем, че си прав, Левски се е подвел,..

Expand  

Може и да не се е подвел. Отговор на писмото от 7 октомври Левски е писал на 12 декември. Тогава вече той със сигурност е знаел кой е написал писмото и затова отговорът го е получил поп Кръстьо.  Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията.

Възможно е поп Кръстьо действително да е избран за председател, но това да е станало, още след като се е разбрало, че Поплуканов и Пъшков са престанали да се занимават с комитетските работи, а не както смята Х. Иванов, след като са ги арестували. Възможно е и той сам да е поел тези функции.

Така смята и Никола Обретенов. Той не знае, че писмото е писано на 7 октомври, а предполага, че е от времето, когато вече в София се води извънредния съд. Пише:

„Когато Васил Левски излиза за последен път от Ловеч, поръчва на приятелите си да му пишат в Сопот или Карлово. От Стара Загора той отива в Пловдив да се срещне с Найден Геров и го разпита по делото в София. Облечен като въглищар, с кон, натоварен с два чувала въглища, спира пред дома на Найден Геров. Тоя, като го видял, изтръпнал, разказал му, че пред извънредния съд в София всичко било открито, и изказал мнение, че Левски трябвало веднага да избяга през Цариград. Но Левски не направил това, а отишъл в Татар Пазарджик. Тук приятелите му дали същия съвет.

От Пазарджик отива в Сопот, а после в Карлово. Тук се крил в девическия манастир няколко деня при леля си калугерка. Тук намерил две писма от Ловеч. Едното писмо било от приятелите, които му писали — по никой начин да не отива в Ловеч, защото градът бил пълен с шпиони и полицията го търсела навсякъде, като обещавала на тогова, който го предаде, 50 хиляди гроша. С другото писмо председателят на комитета в Ловеч го викал да отиде там.

Васил Левски знаеше, че той е председател на Централния комитет в Ловеч, Марин п. Луканов — подпредседател, Д. Пъшков — член, Ив. Драсов — секретар, и поп Кръстьо — касиер. Той също знаеше, че Марин п. Луканов и Пъшков са запрени в София, Ив. Драсов е избягал в Чехия, гдето постъпил в университета, и само поп Кръстьо оставаше в Ловеч. Затова от Карлово през Троян Левски се примъкнал в Ловеч да накаже поп Кръстя и да вземе колкото комитетски пари има у него.”

Не съм експерт графолог, но не само общият вид на написаното, но и още един факт се набива в очи.

Съпоставил съм писмото от 7 октомври 1872 г. с извадка от Дописката на поп Кръстьо до вестник „Марица”. Тя е от требника на попа, а експертизата, която е потвърдила, че писмото е писано от него, е работила точно с „Кръстьовия требник”.

И през 1879 г., когато е писана дописката, поп Кръстьо е запазил правописа си да поставя тирета между изреченията. В книгата „Въпросът за залавянето на Апостола на свободата” има факсимилета на две писма и една разписка, писани от Марин Поплуканов, в които липсват такива тирета.

[Б. Киров]

  On 16.08.2018 г. at 9:40, К.ГЕРБОВ said:

Може и да не се е подвел. Отговор на писмото от 7 октомври Левски е писал на 12 декември. Тогава вече той със сигурност е знаел кой е написал писмото и затова отговорът го е получил поп Кръстьо.  Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията.

Възможно е поп Кръстьо действително да е избран за председател, но това да е станало, още след като се е разбрало, че Поплуканов и Пъшков са престанали да се занимават с комитетските работи, а не както смята Х. Иванов, след като са ги арестували. Възможно е и той сам да е поел тези функции.

Expand  

Точно така, отговорът Левски пише на 12 декември, но не на писмото от 7 октомври, а на писмо от Величка Хашнова, в което тя разказва за подхвърлени писма в нейната порта /изгубено днес/. Това писмо на Величка му носи Никола Сирков, той взема обратно писмото на Левски от 12 декември. И веднага Левски е тръгнал към Ловеч, защото две седмици се крие из колибите около града, от 12 до 26,  когато спи у Сиркови.

Да, в писмото има и обръщение, косвено към поп Кръстю, но то е в онази част, където говори за Димитър Общи, как останалите членове на комитета, между които е бил и попът, гласували Общи да остане с район като пълномощник, въпреки волята на Левски, това е станало на събранието в лозето на Яким Шишков, там са били Поплуканов, Пъшков, Анастас Попхинов, поп Кръстю, Христо Бояджията /Латинеца?/ и още трима неуточнени от Общи – виж показанията му пред турския съд.

Поводът да напише писмото от 12 е писмото на Величка и Левски с това започва, той не се обръща персонално към определен човек и не го праща до поп Кръстю.

Хипотезата, че поп Кръстю е бил председател, според мен, не издържа. Ето какво пише в Наредата и Устава на БРЦК по повод на Председателя:

„Председателят, писарът и техните помощници, и касиерът се избират от членовете на Комитета,  ще се променят от същите и ще бъдат под надзора им.”

Кой и кога да е избирал поп Кръстю след Марин Поплуканов, след като останалите членове на комитета не са го дишали, той е бил игнориран напълно, пазели са се от него като от прокажен, след като Величка започва кампанията си срещу него. Не може да се самоназначи, а дори да го стори, Величка в никакъв случай не би му дала архива, тефтера и парите, които са били в скривалище при нея. За това скривалище пише Левски на Каравелов в писмото си от 16 септември, че Грую /марин Поплуканов/ наредил да се „хвърлят в заода тефтеря, писма и припаси” от страх. Очевидно не са били хвърлени, за да иде Левски до къщата на Величка да ги търси. Очевидно не са били и у попа. И би ли контактувал Левски със самоназначил се председател, без да е спазен неговият устав, Наредата, на която сам е автор. Според мен поп Кръстю никога не е бил председател, не стои въпрос въобще кога е бил, защото никога.

Пари в месеците между август и декември не са събирани, защото по думите на самия Левски „комитетът се разтури”, на практика този комитет не е функционирал.

Ти самият пишеш в по-горен пост за 15 000 гроша, които Марин е получил от Плевен, но похарчил за свои нужди, а попът е хванал злоупотребата му. Аз мисля, че не са били само тези пари. Между другото, комитетът в Ловеч е разполагал с далече по-големи суми, защото Димитър Общи говори в показанията си за закупени 200 револвера, а парчето е вървяло по 2.5 – 3 лири.

Дали Величка е имала пръст в злоупотребата на брат си, мога само да гадая. Факт е обаче, че през лятото на 1872 в Ловеч е регистрирано голямо наводнение от прииждане на Осъм, отнесло стария покрит дървен мост, където са били дюканите на търговци и занаятчии. Хашната е имал такъв дюкян там, той е бил кафтанджия, дюкянът му е бил отнесен заедно със стоката.

И пак въпросът остава – ако Левски е подозирал конкретно попа, защо да праща отец Давид при него и защо попът да го съветва да бяга в Сърбия и да не влиза в Ловеч. И защо Левски да не търси попа при идването си, а да търси Величка Хашнова?

Наказанието за злоупотреба с комитетски пари по устав, както и за манипулации с комитетски документи, е било смърт:

Наказателен закон

.........

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета-ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най - малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

http://www.voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/ustav-na-brck

 

[К.ГЕРБОВ]

  Цитирай

Точно така, отговорът Левски пише на 12 декември, но не на писмото от 7 октомври, а на писмо от Величка Хашнова, в което тя разказва за подхвърлени писма в нейната порта /изгубено днес/... Да, в писмото има и обръщение, косвено към поп Кръстю, но то е в онази част, където говори за Димитър Общи...

Expand  

Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..."

Писмото от 7 октомври е изпратено от Алилаа Силевли. Виж го по-горе. Според теб излиза, че Величка е Алилаа Силевли или Селивли - изписано е по двата начина, Левски го изписва по трети.

Този псевдоним се появява за първи път в това писмо и после в писмото на Левски. По времето на Марин Поплуканов псевдонимът на Ловешкия комитет е бил Муратооглу.

А че поп Кръстьо е бил председател на Ловешкият частен комитет, е отпечатано от Каравелов във в-к „Независимост” още на 11 август 1873 г.

 

 

 

[Б. Киров]

  On 17.08.2018 г. at 9:12, К.ГЕРБОВ said:

Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..."

Expand  

Ти си в час, но се извърташ сам от собствените си думи:

- най-напред твърдеше, че поп Кръстю станал председател на 7 октомври, после се отметна, че може и да не е бил

- после твърдеше, че Левски се подвел, след което се отметна, че може и да не се е подвел

Сега ми цитираш какво пишел Каравелов като аргумент, ами естествено, че ще пише това, та нали той пръв пуска публично обвинението. Те и по телевизора казват много неща, които не са верни.

Гербов, "Алилаа Селевли" е името на комитета, Левски пише до членовете на комитета, но повод за това е писмото на Величка Хашнова. Няма "време на Поплуканов", смяната на името "Муратооглу" няма връзка с Поплуканов. В подхвърлените писма, за които пише Левски неговият псевдоним е написан както се е пишел преди смяната на псевдонимите на комитетите и хората, тази смяна е продиктувана от конспиративни съображения, заради провала след Арабаконак, но защо пришиваш "времето на Поплуканов" тук. Това че човекът, написал подхвърлените писма и подписал Левски със стария му псевдоним

Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е?

също означава, че този човек не е бил в течение на смяната на имената, наложена от Левски, ако поп Кръстю е бил председател, той щеше да знае новия псевдоним на Левски, защото смяната е оповестена с окръжно, ерго попът не е бил председател или не е писал писмата.

Отказвам се да водя диалог с теб.

[К.ГЕРБОВ]

 

  Цитирай

В подхвърлените писма, за които пише Левски неговият псевдоним е написан както се е пишел преди смяната на псевдонимите на комитетите и хората, тази смяна е продиктувана от конспиративни съображения, заради провала след Арабаконак... 

Expand  

Няма да се включвам в дискусия и за „подхвърлените писма”. Но...

След Арабаконашкия обир само Левски си е сменил псевдонима. На 12 декември 1872 г. той написва три писма. Освен до Алилаа Селевли пише писмо и до Сюлейманоглу Дауд, което е името на комитета в Голям Извор и преди обира. Третото писмо е до Христемага. Това си е пък псевдонима на Христо Иванов, пак от преди обира.

Писмата на Левски до средата на ноември носят подпис Аслан Дервишоглу. Писмото до Пазарджик от 28 ноември е подписано: „В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибраим Анадоллу.” Има едно писмо без дата до Христо Иванов в Търново, в което пише: „По причините софийски печатът няма да се взема и дава известно време… от днес ще познавате името ми Ибрияма Анадоолу”. Съставителите на сборника с писмата на Левски са отнесли това писмо към: „на или след 12 декември 1872 г.” Няма сведения Левски да е оповестявал всички комитети за промяната на псевдонима си.

[Б. Киров]

1872 септември - / Левски/ изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяната на техните псевдоними

НБКМ - БИА, ф 85 /ВЛ/, II ; А 8087

Публикувано на стр. 156 във "Васил Левски - документален летопис", ДИ Петър Берон, 1987 /под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова/

1872 ноември, след 28 - /Левски/ пише писмо-инструкция до Окръжния революционен център - Пазарджик, с което подканя тамошните дейци да бъдат решителни, да работят "каквото и да става". Изтъква, че заминава за Букурещ, където трябва да се реши въпросът за предстоящото въстание, и иска да получи от тях "едно писмо с печатът окружний, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Централния комитет, че всичко каквото има да се върши за сполука на милото ни отечество България има пълна свобода от нас.". Настоява такова пълномощно да изготвят, ако имат доверие в него, и комитетите в Пловдив и околността, както и спадащите към окръжните центрове в Стара Загора и Сливен; заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним "Аслан Дервишоглу Кърджалъ" с друг: Ибриямаа Анадоллу.

Публикувано на стр. 163-164 във "Васил Левски - документален летопис", ДИ Петър Берон, 1987 /под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова/

Подчертаното от мен е ключово важно: в темата съм цитирал част от Устава на БРЦК, която дава на Левски възможност да оглави БРЦК при наличието на такива пълномощни от комитетите. Точно, когато взема пълномощните от окръжните центрове, Левски променя и псевдонима си. Да напомня, че след реорганизацията от Левски на структурата на ВРО, в страната остават пет окръжни центрове:

Голямоизворски (септември 1872)

Пазарджишки (октомври 1872)

Старозагорски (ноември 1872)

Сливенски (ноември 1872)

Ловешки (декември 1872)

[К.ГЕРБОВ]

Промяната на посочените псевдоними не е станала във връзка с Арабаконашкия обир, както твърдеше ти. По същия начин и промяната на Муратооглар в Алилаа Селевли е станала преди Левски да разбере за обира. По каква причина – не знам.

Ако ще си играем на предположения, залагам на версията, че това е станало заради смяната на председателя. На мен ми върши работа тази версия, съгласно тезата, която изложих, но не я поддържам, защото не мога да я защитя. Иначе вече написах: „Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията.”

Това всъщност беше предложение да се откажеш да спориш, защото като нямаш факти, започваш да правиш предположения и да ги поднасяш като уж реални факти.

[К.ГЕРБОВ]

„заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним "Аслан Дервишоглу Кърджалъ" с друг: Ибриямаа Анадоллу”, го няма отбелязано в писмото. Това е коментар на съставителката. За замяната се подразбира по подписа, за който казах, че е „В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибраим Анадоллу.”

В писмото до Христо Иванов вече специално е отбелязано „от днес ще познавате името ми Ибрияма Анадоолу”. Но това не е окръжно писмо, а дали има такова, не се знае.

[Б. Киров]

  On 18.08.2018 г. at 9:24, К.ГЕРБОВ said:

Но това не е окръжно писмо, а дали има такова, не се знае.

Expand  

1872, 12 декември

Братя в окръжния център!

В Сюлюманоогпу Дауд

Напред и не се бойте. Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето времето вече наближава да докажем на душманина, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не припознае нашите закони, и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел.

Ние, членовете на Централния комитет, се събираме [1] да определим вече времето за общонародно въстание. Защото силно ни принуждава външното обстоятелство, без друго да вървим на бой и минута да не се губи. На това спираме за някой и друг месец, докато се извести по всички страни на Българско, да се приготвят откъм барут, куршум, и пр.; да дават кой колкото пари вече има, да вдигат с лихва кой колкото вече може. Които пари най-много до два месеца да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат където ги поискам. Та докато се нарежда работата за революция, да станат готови пушките и целият останал припас. И да се разнесе по местата каквото е нужно, защото вдигнем ли вече народните байраци, дотам е всичкото приготовление. Всичко това по-скоро да съобщите на всички страни. Приносящият [2] е наш брат от окръжния център, Юдачооглу Селиникли [3]. На него ще дадете адреса си и ще вземете адреса им за споразумяване писмено и всякак. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и сега как стоят. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого и да го донесе в Ловеч на Николчо Алачят в махалата „Дръстини“. А по-скоро вижте да ми изпратите фишеците на иглинячката ми. Всички тамошни имена да ги подмените с други. И моето вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате [като] Ибриямаа Анадоллу, и подписката ми ще я търсите чрез разрязаната книга, без печат, защото печатът падна в подозрение. Приносящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте ако можете, дайте му здрава дума. [4]

Ибриямаа Анадоллу (В. Левски)

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 103. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8084. Арх. т. I. № 45, стр. 7.

"Сюлюманоогпу Дауд" е Окръжния център голям Извор, Страшимиров упорито твърди, че е Орхание. Това писмо е донесено от Т. Ранков от Пазарджик, също окръжен център,след като там е оповестено новото име на Левски, следователно името е обявено по новите окръзи, тук го пише черно на бяло. Май не аз си нагласявам фактите, според интересите.

[Б. Киров]

  On 18.08.2018 г. at 9:06, К.ГЕРБОВ said:

Промяната на посочените псевдоними не е станала във връзка с Арабаконашкия обир, както твърдеше ти. По същия начин и промяната на Муратооглар в Алилаа Селевли е станала преди Левски да разбере за обира. По каква причина – не знам.

Ако ще си играем на предположения, залагам на версията, че това е станало заради смяната на председателя. На мен ми върши работа тази версия, съгласно тезата, която изложих, но не я поддържам, защото не мога да я защитя. Иначе вече написах: „Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията.”

Това всъщност беше предложение да се откажеш да спориш, защото като нямаш факти, започваш да правиш предположения и да ги поднасяш като уж реални факти. 

Expand  

Не е станала поради смяната на председателя, защото такава няма. Марин Полуканов си е председател през цялото време и за него става въпрос в писмото от 12.12.1872, в което Левски пише, че му е поискал комитетски пари и не ги е получил, както и да го извърташ.

Доказателство: Марин Поплуканов е бил председател, когато комитетът в Ловеч вече се е подвизавал под името "Алилаа Селевли":

"Писарят на Димитър Общи до Левски

Асланъ Дервиш-оглу Кърджалъ!

Сметките за разноските си не сме направиле още, причина; че си има д. Македонсы други занимания за които ще Вы разкаже приносящиятъ...

Като тръгнахме за Исакъ Хаимъ 16 гр.

за такъмъ на коня                      21

....

На Алилаа Селевли на ханя      22:20

на ханя наш, разноскы              140

За тези пари ми ся обеща, че ще ми ся даде билетъ, или ще ми гы врьне като спечелимъ, па сега нито билетъ нито пари.

1872 Юлия 13-й                                           Писарътъ на Д. Македонск.

Имято на Д. Макед. ся замяни съ Селимъ Мургашоглу, а не е, Македонскы

/сящий/

Това е публикувано в Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 326, стр. 358

Потъваме в скучно дребнотемие.

Гербов, важният въпрос е не кой е бил председателят на 12 декември, а кой е писал подхвърлените писма, защото в техния автор Левски тълкува предателство, "истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх."

Но ти правиш всичко по силите си да разбиеш този разговор на отклоняващи странични теми и да го вкараш в тринайста глуха. Затова не ми е интересен диалога ни, въпреки че, без да искаш, ми помагаш.

[К.ГЕРБОВ]

И какво е доказателството, че след като Ловеч се е казвал Алиаа Селевли и преди 7 ноември, тогава Марин Поплуканов е бил председател? Това също се оспорва, даже и от самия Марин.

Не съм твърдял, че смяната на името на комитета в Ловеч е станала заради смяната на председателя. Прочети пак това, което си цитирал. В Документалния летопис на Възвъзова се твърди, че в писмото от 7 октомври Алилаа Селевли се среща за първи път, но аз се усъмних и затова написах, че нямам доказателства. Оказа се, че го има в тефтера на Левски с бележки от юли 1872 г. Една от тях даже съм цитирал в „Дякон Левски срещу дякон Паисий”. Не може човек да помни всичко.

В писмото от 12 декември е написано: „каквото има оставено у вас и у председателя”. Също: „у председателя има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил”. У кой председател има пренесени от други комитети и невърнати комитетски пари? У Марин Поплуканов ли, който е в затвора в София? Как ще вземат от него оставеното и парите, та да ги „пренесат у Николча”, както иска Левски?

Иван Унджиев изказва мнението, че в цялото писмо Апостолът имал предвид един председател и той бил поп Кръстьо. Същият председател е писал и писмото от 7 октомври. Когато Левски пишел своето писмо на 12 декември, обстановката била променена, но той с нищо не загатвал за някаква промяна в ръководството на комитета, е мнението на биографа.

Както го е написал Левски това писмо, не става ясно у кого са комитетските пари и затова казах, че може и да се е подвел. Ако са били у поп Кръстьо, защо не се е срещнал с него да ги иска?

Оповестяванията до окръжните центрове за смяната на псевдонима на Левски са в периода от края на ноември до средата на декември 1872 г. И не е ясно дали са изпратени писма на всичките центрове. Но не това е важното. Важното е, че едва в края на ноември Левски е решил да си смени псевдонима. На пълномощното на Йордан Стоянов (Фердинанд), издадено на 15 ноември 1872 г. подписът е Аслан Дервишоглу Кърджалъ. Пак тогава има и отделно писмо до Сливен, подписано със същия псевдоним.

Тези факти опровергават твърдението ти, че Левски е сменил името си и имената на комитетите веднага след Арабаконашкия обир, който е проведен на 22 септември. С което искаше да оспориш друго мое мнение.

Отдавна се канех да спра да ти опонирам. Имам си и други задачи. Не се занимавам с Левски и губя време, докато направя необходимата справка. А на теб не ти пука кое от нещата, които си открил и пускаш тук, е истина и кое не. За да се установи това трябва много да си чел и да имаш необходимата литература под ръка.

Ти си този, който разводнява и извърта, Киров. Заяждащ се в детайлите. И сега ми тикаш „подхвърлените писма” понеже имали връзка с предателството. Тъй бил казал Левски. Предателство обаче няма. Ти откри ли кой е предал Левски?

По някои въпроси изобщо не съм се занимавал, защото не съм се интересувал от тях. Ако имам нещо сериозно за излагане – пиша статия. Иначе в дискусиите се включвам, когато видя че се посочват неверни сведения. Затова ще се спра пак на това, което си отбелязал по-горе, защото не е вярно.

„1872 септември - / Левски/ изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяната на техните псевдоними.” НБКМ - БИА, ф 85 /ВЛ/, II ; А 8087

Да, така е в Документалния летопис, но не е вярно, че през септември 1872 г. псевдонимите на комитетите в Сливен, Стара Загора и Лясковец са променени. Д. Страшимиров в „Извори”, откъдето е взето сведението, действително е написал над бележката „Преименуване на ЧК”, но след това обяснява: „Установяват се псевдоними за Сливен, Стара Загора и Лясковец за кореспонденция чрез тайната поща”. И помества бележката на Левски, в която той е написал: „От днес нататък ще познавате в место градът Ви, Сливен, така: Стамболлу Меемет Ефенди…” Следва и за другите два града.

Става дума за първоначално даване на псевдоними, а не на тяхна промяна. И трите комитета са познати само с един псевдоним - посочения във въпросната бележка. Тя пък няма нито дата, нито месец, нито година. Страшимиров също не е уточнил кога е писана, но е публикувал две писма на Левски от април 1872 г. с адрес: „чрез Стамболлу Мехмед Ефенди”.