Отиди на
Форум "Наука"
Б. Киров

Димитър Общи: Троянският Кон в организацията на Левски

Recommended Posts

Димитър Общи: Троянският Кон в организацията на Левски

 

 

 

 

Димитър Общи издава поименно 95 съзаклятници и 52 комитета.

През втората половина на 1871 г. от Влашко за помощници на Левски се наложени Димитър Общи и Ангел Кънчев.

Малко се знае за Общи. В най-ранните документи, го срещаме под името Димитър Николич Косовица или само Димитър Косовица. (Д.Т.С., стр. 431-432) За пръв път името му се споменава в едно писмо на Иван Кършовски от 25 март 1870 (ДТС, с. 450). В три официални документа, издадени в Италия и Гърция, е записан като Димитър Николов от Белград (ДТС, с. 456-459) Доктор В.х.С.Берон навсякъде в своята книга го нарича Димитър Панайотов (? Може би, заради протекциите, осигурявани му от Панайот Хитов) (Археологически и исторически изследвания, Търново, 1886, с. 257, 263, 266)

Почти всички изследователи твърдят, че е роден в Дяково, Македония. А и самият той пред съда. Като към по-възрастен, Левски го титолува в някои свои писма "бай Димитър" (Васил Левски. Док. Наследство, с. 214, 216, 218). За живота си в Сърбия самият Общи казва:

"Слугувах при големи хора и прекарвах, както можех."

През 1856 г., той отива във Влашко, установява се в Букурещ, СЛУГУВА по гостилници, а впоследствие се премества в Гюргево, където вече сам става гостилничар. Изобщо в биографията и манталитета на Общи ще забележим доста от манталитета на СЛУГАТА, който желае да заеме мястото на ГОСПОДАРЯ. През 1862 г. Общи се озовава в Белград и постъпва в легията на Раковски. В списъка на легионерите той е под името Димитър Косовац. След разтурянето на легията, се връща във Влашко. От 1863 до 1865 г., както сам твърди, пак е гостилничар в Гюргево. Спокойният живот явно му е досадил. Защото през 1866 г. го виждаме като доброволец в легиона на Гарибалди в Италия. Свидетелство, издадено от италианското министерство на войната във Флоренция, удостоверява участието му във "военния поход" на Гарибалди от 1866 г. и му дава право да носи възпоменателен италиански орден. (ДТС, с. 456-457).

Общи си изработва ореол на професионален революционер, но си остава разбойник по манталитет.

В Италия стои не повече от година, след това се озовава в Атина и е доброволец в битката за освобождаване на Крит. Отначало му е изадено свидетелство, че е взел участие в девет сражения, а управата на Св. Василевска околия му издава втори документ за участието му в десет сражения. Очевидно Общи е бил доста старателен в усилията си да се снабди с писмени доказателства за своите заслуги, за да поиска втори документ, коригиращ първата цифра от 9 на 10. Така или иначе, и двата документа ни уверяват, че Общи е "служил с усърдие и самопожертвование, бил се е с храброст и себеотрицание и показал отлично поведение" (ДТС, с. 457-459). Тези писмени документи вече могат да му сложат ореола на легендарен войник и революционер. Пред турския съд, преди да го обесят, Общи твърди, че участвал в сраженията "три години и два месеца до свършване на войната", но според Панайот Хитов той "не издържал, доде се предадоха критяните". (ДТС, с. 670). Хитов изглежда е прав, а Общи лъже пред съда, защото споменатите два документа фиксират неговото идване в Крит по средата на ноември 1866 г., а датата им на издаване е от октомври 1867 г. и ноември 1868 г.

След това, през Цариград, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи идва от Турция, и че е "НАШ ПРИЯТЕЛ" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за турски шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки.

В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат.

Дори само от разказаното дотук, ясно се вижда, че Общи си е изградил биография на войник с международен опит. Точно на такива "биткаджии", каквито са и Панайот Хитов, и Филип Тотю, умеещи сръчно да въртят ножа професионални бабаити, разчитат емигрантите в Румъния - както тези около Каравелов, така и "дуалистите" от Плоещ.

Това е старата "четническа тактика" с нейната идея да се вдигне про-форма въстание, да се пусне колкото се може повече кръв и от двете страни, за да се предизвика по този начин намесата на Великите сили - било те Русия или западните държави. И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти юначен профил, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи.

След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го припоръчва на своя приятел в  Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев (негово протеже) и Михаил Самоковеца (също негово протеже, при това местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и зарязали (тази дума е ключова за разбиране на характера на този човек) другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба.

И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, който се завърнал здрав и читав без драскотина в Белград, а другите двама били убити. Може да е бил смел и добър войник, може да е имал късмет, а може и да е бил ОСТАВЕН от преследвачите си нарочно жив; за това, така или иначе, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671) За четата на Тодор Чипровчанина, Хитов ни осведомява, че "ходили колкото си щели и се върнали по живо по здраво".

През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като явно не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460).

Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния.

Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда.

Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Остава открит въпросът - след като Общи многократно доказва, че е несигурен, недисциплиниран и користен човек, защо Панайот Хитов непрекъснато му прощава всичко, не го изолира и го приютява месеци наред при себе си?

Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това е пълен абсурд и граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани.  Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576).

Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов.

"Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456).

Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година.

Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остават два други - или от желание за лидерство и самоизява; или предателство.

Общи ще влезе като Троянския кон в крепостта на Левски Ловеч. Това бележи началото на края, настъпването на провала.

Левски получава писмото на Данаил Хр. Попов, докато е на обиколка из Тракия в началото на юни и му отговаря още на другия ден:

"За Димитра сега не можа ви каза нищо: с второто си писмо ще ви кажа за него… 30-40 дена още, докато се сдобия с пари, защото аз като се улесня, мисла да дода да разгледаме и работи, които с писмо мъчно са разгледват. Димитър го поздравявам братски… ако ще да върви с нас, да почака за второто ми писмо и ще бъде добре." (Васил Левски. Док.Наследство, с. 99).

Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни.

Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Печатът бил светинята и символът на тази организация, и поради това е най-малко странно Данаил Хр. Попов да го повери на относително непознатия му Общи; тук се съзира и нещо друго, очевидно по онова време, дори и "братовчето" на Левски е надал ухо за обвиненията срещу него, че "взема привилегии" върху себе си и не зачита ничие мнение. Постъпката му с Общи минава пряко волята и желанието на Левски, и сякаш е напук на тази воля. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас.

Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата.

На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот.

"Дадох му печата - свидетелства по-късно Общи пред турския съд - и си поговорихме. Дяконът ми каза: "Утре сутринта ти ще отидеш в Карлово. Там ще дойда и аз, ще доведа един друг човек и ще се срещнем с тебе."

В Карлово Общи отсяда в хана и 3 (три!) дни очаква Левски и непознатия карловец, накрая Левски се появява сам и го изпраща към Карловските бани. Това вече е направо подигравателно и обидно за честолюбивия Общи (спомнете си как той взема от гръцките власти второ уверение, че е участвал в десет, а не в девет сражения, както пише в първото). А сега Левски, вместо да го въведе в "работата" и запознае с "работниците" го посъветвал да иде на баня. Този епизод, макар и маловажен, е може би преломен момент: честолюбецът Димитър Общи, окичен с Ордени от похода на Гарибалди и ореол на герой от Критското въстание, войвода от кръга на Панайот Хитов (поне в собствените си очи), сега е УНИЗЕН от едно ДЯКОНЧЕ, което е по-младо от него и е търкало заедно с него пейките във Втората легия. Може би точно тогава пламва онази силна и лична омраза на Общи към Апостола, която в крайна сметка ще доведе и двамата под турското бесило.

В писмо от 6 юли 1871 г., писано някъде от Тракия, след като съобщава на Данаил Хр. Попов, че е получил "сички писма с печата наедно на 30-ий юни", Левски бележи:

"Димитър Общи иде от там без пари с 30 гроша, па и аз като съм без тях, разбира се вече какво ще правим…" (Васил Левски. Док. Наследство, с. 106).

Левски посреща сдържано Общи, изразявайки така косвено раздразнението си от това, че Данаил Хр. Попов е избързал с неговото изпращане. Очевидно е, че Общи не му вдъхва доверие (но е очевидно и че по някаква странна причина вдъхва доверие както у Данаил Хр. Попов, така и у членовете на ловчанския комитет).

За Общи Левски пише пак в същото писмо:

"Аз само на препоръката му отдето се праща до мене не се доверявам в него, докато го сами не опитам, както знам." (Васил Левски. Док. Наследство, с. 242)

През лятото на 1871 г. Левски и Общи все пак обикалят заедно комитетите в Тракия. Те посещават Карлово, хисарските бани (и там Общи престоява бездеен четири дена, очаквайки нарежданията на Левски), и Пловдив. В Пловдив Общи заверява паспорта си в гръцкото консулство, а пътното си тескере - в конака; после отиват в Царацово и Каратопрак; известно време той стои пак сам в Хисаря, докато го вика пратеник на Левски и двамата тръгват по различни пътища към Ловеч, откъдето ги известили за пристигането на Ангел Кънчев.

Отук нататък, след вкарването на Троянския кон в лицето на Общи в крепостта на Левски, Ловеч, напрежението между Левски и неговите външни и вътрешни опоненти в организацията ще ескалира.

На свиканите събрания в Царацево и Каратопрак Общи не е допуснат.

"Колкото време е ходил по-напред с мене - ще напише Левски по-късно на ловчанци, - не чувахте ли из устата му, като се оплакваше пред вас, че дето да сме отишле, него съм оставял на хана, пък аз сами съм вършил, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях." (Васил Левски. Док. Наследство, с. 242).

Думите на Левски са и упрек към членовете на ловчанския комитет, които преди да се разбере от всички, че Общи означава провал за организацията, пряко волята на Левски, са му го натрапили, влизайки в негласен сговор с опонентите му емигранти. Като лидер и строител на централизирана организация със строга йерархия, Левски е твърд и безкомпромисен - той на никаква цена не би се съгласил да изпусне юздите на управлението от своите ръце.

Три месеца след идването на Общи в България се появява и Ангел Кънчев. Това е втори шамар върху авторитета на Левски, защото той пак му е натрапен отвън, без да бъде искан от него.

Кънчев работи само шест месеца, след което, поради неопитност, сам слага край на живота си.

Преди да се прибере в България за да стане помощник на Апостола, Кънчев най-напред се отбива в Белград, откъдето пише на Обретенов: "Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да търся помощ, за да мога да си отида в Българско. Господин Панайот Хитов ми даде две австрийски жълтици." (ДТС, с. 492). По-натам Кънчев заявява, че войводата "одобрява намеренията му" и го изпраща във Влашко. Кънчев пристига в България и на 17 август рапортува на Хитов от Русе: "Бай Панайоте, в Турну се отбих, с Данаила се намерих, РАБОТАТА му съобщих и ПОТРЕБНИТЕ РЕКОМЕНДАЦИИ за в Българско взех. В неделя ще замина за вътрешността на българско ДА ЗАХВАНА И ИЗВЪРША МИСИЯТА СИ." (ДТС, с. 506)

Цялата история с натрапването на Димитър Общи отвън на Левски се повтаря още веднъж с Ангел Кънчев. Без да го питат за мнението му, емигрантите отново му изпращат един непоискан от него "мисионер"; но с каква и чия мисия - това си знаят само те, не и Апостола. И забележете, новия мисионер идва по канала "Русе - Белград - Букурещ, като на финала успешно преминава през филтъра на Левски в Турну Мъгуреле, откъдето преди него прониква и Общи.

В случая с втория натрапен му след Димитър Общи помощник, Левски подхожда по коренно различен начин - след като го оставя да виси в неизвестност около месец (така постъпва той и с новодошлият Общи), Левски го приема, поне декларативно, с широко отворени обятия и безрезервно. Той явно усеща затягащага се мрежа от интриги и недоволство около него, която плетат емигрантите в Сърбия и Влашко, и като не желае да влиза в открит сблъсък, показва, че е готов на компромиси. В писмата си до тях, той заявява, че е убеден, че Кънчев като "учен човек" ще се справи с мисията си на негов помощник, но веднага добавя, че това може да стане СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ, като "се скита на всяка страна и да среща в различни мнения, хора и пр. и пр. Тогава той ще изучи работата си и ще я върши непогрешимо." (Васил Левски. Док. Нас. С. 142) И все пак, накрая Левски добавя: "Той в тия думи ме взе като че ли взимам на себе си привилегии."

Първата обща среща между Левски, Общи и Кънчев става няколко дни след това писмо в едно лозе извън Ловеч. За тази среща говори Димитър Общи в показанията си пред съда. Той твърди, че тогава Левски го запознал с проектоустава и го назначил за свой пълномощник от Ловеч и Тетевен до София. В показанията си Общи прави опит да представи още при тази първа среща Ангел Кънчев като свой съмишленик срещу Левски.

В началото на октомври 1871 г. Левски повежда двамата си помощници из страната. При това, Левски подчертава своето доверие към Ангел Кънчев (нещо, което вероятно е вбесявало Общи), като му възлага касиерството през цялото време на съвместната им обиколка.

По-подробни сведения за посещението на Левски, Общи и Кънчев в Трявна са запазени в спомените на даскал Христо Даскалов.

"На 11 ноември вечерта приготвих вечеря за Левски и Ангела… За вечерята дойде само Левски; А.К. беше отишъл при роднините си на гости. След вечеря дойде и А.К. В края на краищата Левски заяви, че в първо време са необходими пари. Каза ми да прикрием комитета тук под булото на читалище."

Оказва се, че членовете на новооснования комитет, двадесет души на брой, са събрали първият си членски внос от сума-сумарно 500 гроша, или средно по 25 гроша на човек. За да се разбере нищожността на тази сума, трябва да се има предвид, че с нея може да се закупи не повече от половин пушка, или приблизително около 200 днешни лева, по 5 лева на човек. Явно тревненци не са били склонни да развържат кесиите си.

"Нашите хора - продължава разказа си Даскалов - даваха наистина пари и обещаваха, че ще основат комитет, но това го правеха ОТ СТРАХ, а не от съзнание и добра воля. Левски беше ходил сам в къщата на един тревненски чорбаджия (Кънчо Генков)… Левски и А.К. си заминаха на втория ден, а ние си останахме с апатията."

Прави впечатление, че Даскалов не споменава и думичка за Димитър Общи. Очевидно е, че Левски го държи настрани изолиран.

След завръщането на тримата в Ловеч, през втората половина на ноември 1871 г., се свиква голямо събрание, на което Кънчев с писмо поканва и Анастас п. Хинов, отявлен противник на Левски и брат на Данаил Попов.

"Сума време - според показанията на Анастас п. Хинов пред турския съд по-късно - казал на събранието Димитър Общи, "вече обикаляме с Дякона (Общи отказва да нарича Левски по име, както правят другите членове на ловчанския комитет, а винаги го титулува с "дякона"). Ние не сме вече негови СЛУГИ. Нас са ни ИЗПРАТИЛИ за работа. Ако се обикаля така заедно и за петдесет години не ще можем да свършим РАБОТА. Всеки трябва да работи и обикаля поотделно. Ако ДЯКОНА  е видял от нас някакво зло или предателство към комитета, нека каже - НИЕ ще си подадем оставките и ще отидем при ОНИЯ, КОИТО СА НИ ИЗПРАТИЛИ."

В предадените от Хинов думи на Общи ясно се открояват няколко неща: първо, той търси съюзници и съмишленици и включва Кънчев в "ние" (самият Кънчев очевидно прави същото, защото ни в клин, ни в ръкав кани с писмо Хинов на това събрание, при положение, че последният е член на Плевенския частен комитет и няма нищо общо със събранието); второ - Общи поставя над Левски "ония, които са ни  изпратили"; трето, може би най-важното - той оспорва работата на Левски, като твърди, че ако така се върши, няма да им стигнат и петдесет години да обикалят; четвърто - Общи умишлено се държи пренебрежително с Левски, като непрекъснато го нарича "дякона", едно напомняне, че Левски не е нищо повече от него, а той го познава с това му прозвище от Вгората легия в Белград.

Накрая Хинов твърди пред турския съд, че на това събрание Централния комитет в Ловеч взел решение, въпреки волята на Левски, че тримата - Левски, Общи и Кънчев - ще обикалят поотделно комитетите. В показанията си пак пред турския съд Общи го допълва: "Събранието каза: Ние ще ви изпратим поотделно. И решиха за мен да обикалям от Ловеч до София, Ангел до Дунавското крайбрежие, а дяконът да остане в Ловеч."

Към края на ноември 1871 г. Левски вместо да отиде сам при Каравелов в Букурещ, изпраща Ангел Кънчев с тази мисия. На 25 ноември 1871 г. Левски пише на Теофан Райнов в Гюргево: "Намясто писмо ето ви А.К., наш брат и работник, с упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже. Дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите." (Васил Левски. Док. Насл. С. 122).

 По същото време централният комитет в Ловеч отправя следното писмо до Данаил Попов: "Ц.К. ви избира заедно с А.К. да отидете при Л.К. в Букурещ. Това ще бъде от днес после 5 дни. На А.К. се дадоха потребните бележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него (Любен Каравелов) писмено, за да го поднесете тук."

С този ход - да върне изпратения му през Данаил Попов от Букурещките българи Ангел Кънчев като негов контрольор и коректив - вече обратно на изпращача, но сега в качеството му на негов съмишленик и парламентьор, Левски демонстрира, че е блестящ стратег и тактик. Това е характерно за него - да обръща всяка неблагоприятна ситуация в шанс за себе си и своята организация. Само няколко месеца, след като идва като ревизор, проверяващ дали се върши "работа" в Българско, сега Кънчев се връща обратно при Любен Каравелов с бележките по Проектозакона на Левски със задача за вземе писмено становище от него, тоест да се ангажира писмено да потвърди, че го приема ("Винаги искай писмен отговор от нечестивеца, защото той после ще се отметне от думата си" - казва Матей Преображенски-Миткалото).

Заради карантина в Турну Мъгуреле, не отиват в Букурещ и двамата. След като не успява да стигне до Букурещ, Ангел Кънчев се връща обратно в Ловеч. По същото време Левски, е на обиколка по комитетите в Северна България и Софийско.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, Doris said:

Надявам се, че следва продължение:117:

Благодаря за вниманието, оценявам го, от сърце:)

Не няма да има, ще напиша нещо съвсем различно и ново, но не мисля че ще го публикувам тук, наистина беше ми приятно. Забавно блогуване и довиждане.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имайте предвид че Левски също не е бил лесен характер.Общи разбира се не е цвете.Но и Левски влиза в безброй лични конфликти и се държи крайно авторитарно.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм - Левски се държи крайно авторитарно. Но хайде да видим каква е главната цел на цялото му апостолстване - да създаде мрежа от комитети, които да вдигнат въоръжено въстание. Той е главнокомандващ на това бъдещо въстание. Представи си сега, че в армията заповедите на един главнокомандващ се дискутират и обсъждат като в този форум. Абсурд. При това, за разлика от Общи, Левски има достатъчно ум, характер и способности, за да си изгради авторитет, преди да е авторитарен, какъвто няма начин да не бъде на позицията си. Общи е "парашутист", спуснат му от Букурещ, при това е прост и крайно суетен - взривоопасна комбинация.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кадрите решават всичко.Левски прекалено много форсира създаването на комитите и там попадат непроверени хора.Именно на подобни непроверени хора се дължи и разкриването на Арабаконашкия обир който иначе хич не е зле като идея.Пък и като изпъление.Именно и поради това /случайните хора в Организацията/ същата рухва след залавянето на Левски.Дотам че три години по късно апостолите от Гюргевския комитете не намират нищо тука.Тайната революционна организация с десетки комитети и стотици /а може би и хиляди/ членове се е изпарила яко дим.

 П.П. Киров а за Общи си прав.Самовлюбен и бездарен глупак.Но пък и Левски не проявява гъвкавост.Не полага елементарни усилия да работи с този човек.Двадесет години по късно когато Даме Груев,Матов,Делчев и компания изграждат ВМОРО същите работят с подобен човешки материал.Но се стремят да вземат най доброто от всички и затова ВМОРО не рухва след Винишката афера /която е сходна с Арабаконашката/.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

Точно го е казал Йосиф Висарионович, след като е изтрепал няколко милиона собствени "кадри", та е останал сам като колос на сияния си връх. Така че това с кадрите...

Левски е имал "кадри" - това са ловчанските дейци Поплуканов, Пъшков, Христо Иванов, донякъде Данаил Попов и др. Общо взето, неговите хора не го издънват, като изключим попа. Арабаконашкия обир сигурно е щял да стане по-добре изпипан, и Левски е имал намерение да го направи по-късно, но Общи иска да блесне и го преварва. При това с подкрепата на "учения" Пеев и още една бандичка от авери. Дали е бил добре направен, не знам, ама много неща им куцат на обирджиите в тази операция, най-вече в "логистиката", като тръгват да мъкнат торбите с дребни монети (няколко стотин килограма)

Дето пишеш, че се е изпарила яко дим комитетската му организация, не е така - Гюргевските апостоли добре са се възползвали от неговите комитети, друг е въпросът какво постигат. Прочети биографията на Ботев от Захари Стоянов, за да видиш как тайничко от всички правят съзаклятието в Гюргево, изолират Ботев и войводите, та накрая дори набеждават Ботев, че бил откраднал парите за пушките в Одеса. Заимов му пише едни бомбастични писма от Враца, дето го лъже, че 40 000 въстаници били завардили проходите, а когато Ботев идва с четата си, към него се присъединяват словом и цифром 2 българи - един селски идиот и един кръчмар.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кои комитети на Левски ползват гюргевци?Нито един.А за Марин Поплуканов по добре да не говорим - такива кадри изядоха главата на Левски.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 22 минъти, resavsky said:

Кои комитети на Левски ползват гюргевци?Нито един.

Хм, Ресавски да си чувал случайно за Клисура, Копривщица, Брацигово, Карлово, Сопот, Троян, Пловдив, Чирпан, Търново, Враца, Лясковец и т. н. и т. н. Плюс много други, които са основани от сподвижници на Левски, както докато е жив, така и след смъртта му. Ако искаш мога да продължа списъка, или пък да ти изредя поне по един член от споменатите комитети, който е посветен и работи за Освобождението, още от времето на Левски (сигурен съм, че много от имената няма да ти говорят нищо). Нееее, по-добре сам да се образоваш! И на мен колко пъти ми се е искало някой наготово да ми снесе отговрите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И каква работа са свършили комитети между 1873  и 1876 г-Никаква.Та се наложили гюргевските апостоли наново да ги карат да положат клетва.Да отделни личности от ВРО на Левски вземат участие в Априлското въстание но нищо повече.Гюргевци нямат готово структура на която да стъпят.То и затова е толкова лош координацията между отделните окръзи.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

На първия ти въпрос по-добър отговор не мога да дам от boilad. Може би бъркаш за Марин Поплуканов, той няма нищо общо с лицето Андрей Луканов, много хора се подвеждат по това. Иначе на разпитите отрича всичко, въпреки че преди това има някои противоречия с Левски. Когато Левски пише в писмото си "председателя ви", той няма предвид Поплуканов, а временно назначения поп Кръстю; по същото време вече Поплуканов е арестуван.

Редактирано от Б. Киров

Share this post


Link to post
Share on other sites

А някакви доказателства за това твърдение - че поп Кръстьо е бил временен председател на комитета?Истината е че гневното писмо на левски до председателя на Ловешкия комитет относно злоупотребата с комитетските пари касае именно Марин Поплуканов.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

А ти можеш ли да докажеш, че касае именно Поплуканов? Доколкото си спомням, поп Кръстю е дал комитетски пари да си плати работата по нова къща.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дай доказателства а не произволни твърдения.Председател е бил именно Поплуканов- това е факт.Както е и факт че Левски изнендващо отива на 24 декември при сестра му Величка Хашнова вероятно да търси комитетските пари.12 часа по късно  вече е предаден.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато четох "Записките" на Захари Стоянов, той пише, че там където е имало комитет от Левски не се е налагала никаква работа, а просто да ги съберат тия хора и да ги накарат отново да се закълнат. Разберете, че всяка една по многобройна организация ще има пробойни. И колкото е по голяма, толкова повече пробойни ще има. Просто замесените са повече. Да не говорим, че Левски не може да направи нищо. Всеки член има свободата да спазва доколкото иска и докогато иска правилата на БРЦК. Левски няма как да застави хората си да направят каквото и да било ако те не желаят. Принуден е да е авторитарен. Само си представете, как на събрание Левски говори, излиза един и го оплюва от краката до главата, както само ние българите си можем, Левски минава в оправдателен режим, в разговора се намесват и други. Накрая хората си мислят "И що аз трябва да го слушам тоя Левски, като е такава (женски полов орган), те го направиха на мат и маскара, всеки си прави каквото иска, а той си мълчи".

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Дай доказателства а не произволни твърдения.Председател е бил именно Поплуканов- това е факт." - resavsky

Виж, не съм адвокат на Поплуканов, но ще ти посоча, според мен, какво ме кара да мисля, че не той е бил председател. Левски пише писмото си на 12.12.1872, а Поплуканов е арестуван на 28.10 същата година, т.е. месец и половина преди това. Левски иска от председателя документи, пари и т.н. и нарежда "да се занесат у Николчови". Освен това пише: "У председателя има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках и той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа." Как да ги иска от председателя Поплуканов, след като Поплуканов е арестуван и го няма там. Кой да ги отнесе "у Николчови"? Освен това, има два протокола на двама различни графолози (от 1962 и 1965 г.), които заключават, че лъжливото писмо, подхвърлено под прага, не е написано от Поплуканов, като първият експерт заключава, че то е с почерка на поп Кръстю. Какви още доказателства? Тома като не вярва, Лазар няма да възкръсне.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Безспорен факт че именно Поплуканов е бил председател.Освен това е бил търговец и е повече от логично да е употребил парите за "ден два".Имай предвид че това е второто писмо на Левски.Кога е първото.Вероятно от август септември.И вероятно до Марин Поплуканов.И все пак не забравяй че на 24 декември Левски отива внезапно в дома на сестрата на Поплуканов.Защо?

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 2 часа, resavsky said:

И вероятно до Марин Поплуканов.И все пак не забравяй че на 24 декември Левски отива внезапно в дома на сестрата на Поплуканов.Защо?

Наистина, не мога да знам защо? Явно болката ти е, че поп Кръстю не е предателят. Малко вероятно е, но е възможно. Дали трябва тогава Поплуканов да посочим? Още по-малко вероятно е, но не е изключено. Възможно е и да е някой друг, а не тези двамата.  И какво - ще посочим върху някой нов Юда с пръст и като пилатовци ще речем "ръцете ни са чисти". Не е там ключът от бараката, където би трябвало да са ни ценностите. За мен по-важното е, че по онова време вече атмосферата във Вътрешната организация е била напълно отровена и е било въпрос на време, случай и място, да се намери нов предател и да стане провал. Сещам се поне още двама готови да влязат в ролята на Общи, който не бива да забравяме е първият предател. Но всичко идва от клатенето откъм Влашко и двувластието. И ако видиш какво става след смъртта му, ще разбереш, че тази дублираща го външна власт (Каравелов и сие) изчезва яко дим, след като той вече е мъртъв. Правят няколко ялови опита да изпратят негови заместници, ама това е все едно да вдигнеш труп със заповед "в имени революций встать", ако ме разбираш.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами фактите говорят че с почти стопроцентова сигурност Левски е предаден от Величка Хашнова и членовете на нейното семейство.Напомням че тя е сестра на Поплуканов.Съвсем друг е въпросът че Марин Поплуканов носи основна вина за очернянето на поп Кръстьо след 1878 г.Поп Кръстьо въобще не знае че Левски ще идва в Ловеч на този ден,никой не го уведомява че е идвал и дори не  подозирал че във фаталната нощ Левски ще спи в Къкринското ханче.И при най добро желание Кръстьо Никифоров не може да предаде Левски освен ако няма паранормални способности.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Може би си прав, не съм се ровил в детайли в този история. Какъв е според теб мотивът, парите ли, както винаги? Защото, не забравяй, брат й е от около 40 дни арестуван, когато това би трябвало да стане. А че за поп Кръстьо има турски документи, в които е наречен "доносник", това е факт, но това, разбира се, не е сто процента доказателство, че точно той е предател на Левски. И на мен винаги ми е изглеждало лошо намирисващо това истерично очерняне, като се почне от Каравелов, Вазов, та кой ли не, срещу Кръстьо Никифоров; от друга страна, Левски го е смятал за свое доверено лице и даже е искал да го прати в Букурещ, за да му издава вестник. А кой е изпълнявал ролята на председател, докато Поплуканов е арестуван, не е ли по устав касиерът, който пък е бил Никифоров?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е легенда Киров.В турския документ че доносник / по точно мухбир/ е собственикът на лозето където е проводено "бунтовното събрание".Само че Общи уточнява че собственик на лозето е бил ловешкият чорбаджия Яким Шишков - също член на комитета.Той е прословутият мухбир ккоято дума не е точно доносник.Защото дори и Яким Шшиков не е доносник защото не е предал провеждането на "бунтовното събрание" в лозето му/:това става някъде в сенета на 1872 г./.Турските власти разбират за него чак от Общи който дава настина много подробни показания за неща за които властите дори не са подозирали.

  П.П. Никой не е изпълнявал тази роля след ареста на Поплуканов.Комитета тогава не извършвал никаква дейност като членовете му са мислили единствено и само за собственото си оцеляване.Това отдръпване при първата опасност на пишман революционерите е довело Левски до ярост.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Парите също са били мотив за Хашнова.Но имай предвид че може би е имало и настроения срещу Левски.Само си представи как се възмущавала Хашнова че Левски е вкарал брат и в опасен път /дилемата е дали Поплуканов ще бъде обесен или ще бъде осъден на доживотно заточение в Диарбекир/. и докато те треперят за живота му Левски се кани да се прехвърли  във Влашко.Което е изглеждало бягство в нейните очи.Хашнова е била зла и отмъстителна жена и следващата и стъпка изглежда логична.Особено ако по този начин спаси живота на брат си.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма начин да не е имало настроения против Левски; той започва една много опасна за всички игра с терора за събиране на пари. Говоря за убийствата. И Никифоров е бил потресен и възмутен от това, особено след убийството на Паисий. Ама иначе как да направиш омлет, без да счупиш яйцата. И като опира ножа до кокала, нашите българи казват - ама защо така, сега и пари ли ще трябва да даваме? Нали знаеш, че им изпраща до частните комитети едно писмо, в което иска от всеки десятък от имотите му, и то в кратки срокове. Иначе финансовото състояние на организацията е направо мизерно - затова си записва разходите за маслинки в тефтера. Правил съм приблизителни сметки - в касата е имало пари за не повече от стотина пушки, а им трябват десетки хиляди. Откъде? А "шкембетата", както ги нарича Левски, не щат да дават, точно двамина такива тарикати подбутват Общи да обере хазната. То не че нещо голямо са могли да купят с ония пари - не повече от хиляда пушки, и с тях и без тях, все тая. Големите пари обаче са в тузовете във Влашко, и Левски щеше доста скоро да им ги поиска по същия неучтив начин като случая с убития слуга в Ловеч. Мале страх, както се пееше в една песничка - "шкембетата" са били напълно наясно какво следва.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 13.01.2016 at 17:34, Б. Киров said:

На първия ти въпрос по-добър отговор не мога да дам от boilad. Може би бъркаш за Марин Поплуканов, той няма нищо общо с лицето Андрей Луканов, много хора се подвеждат по това. Иначе на разпитите отрича всичко, въпреки че преди това има някои противоречия с Левски. Когато Левски пише в писмото си "председателя ви", той няма предвид Поплуканов, а временно назначения поп Кръстю; по същото време вече Поплуканов е арестуван.

Марин поп Луканов няма нищо общо с Андрей Луканов вярно е, но все пак имай си едно на ум!☺ А за председателя на Ловешкия комитет прочети още малко.Поздрави

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 13.01.2016 at 19:38, Б. Киров said:

"Дай доказателства а не произволни твърдения.Председател е бил именно Поплуканов- това е факт." - resavsky

Виж, не съм адвокат на Поплуканов, но ще ти посоча, според мен, какво ме кара да мисля, че не той е бил председател. Левски пише писмото си на 12.12.1872, а Поплуканов е арестуван на 28.10 същата година, т.е. месец и половина преди това. Левски иска от председателя документи, пари и т.н. и нарежда "да се занесат у Николчови". Освен това пише: "У председателя има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках и той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа." Как да ги иска от председателя Поплуканов, след като Поплуканов е арестуван и го няма там. Кой да ги отнесе "у Николчови"? Освен това, има два протокола на двама различни графолози (от 1962 и 1965 г.), които заключават, че лъжливото писмо, подхвърлено под прага, не е написано от Поплуканов, като първият експерт заключава, че то е с почерка на поп Кръстю. Какви още доказателства? Тома като не вярва, Лазар няма да възкръсне.

 

Ако по задълбочено прочетеш писмото, ще разбереш, че Левски споменава, че у председателя Ви са привнесени пари от други места, а за темата предателство той я търси около подхвърляните писма у Величка всички или някой сам. И кой е? Ако вие не кажете аз ще ви го покажа...... Т.е едното с другото няма връзка....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...