Отиди на
Форум "Наука"

Левски: Смърт или Република


Recommended Posts

  • Потребители

Не отклонявай вниманието! Цитатът, който приведох е твоя измислица, нямаща нищо общо с историческите факти. След това пак се опитваш да изкараш, че Левски е бил някакъв стратег. Тъй като имам написани вече някои неща по тоя въпрос, ще продължа.

Михаил Арнаудов оправдава поведението на Левски, като счита, че така той искал „да пречупи надменността и самонадеяността на старите войводи”. Не е известно обаче, в България да са правени опити за въстание през зимата и прочел отговора, Филип Тотю се е обидил от поведението на Апостола, което е било в стил: „продава краставици на краставичаря”.

Левски се увлякъл в идеята си и успял да убеди силистренци, че именно през зимата е най-благоприятното време за въстание, та те се обърнали към Филип Тотю и му предложили план: при евентуалното въстание да поведе чета именно през зимата. Естествено войводата не се съгласил с това и в писмо до Левски от 20 февруари 1872 г. написал:

„Вий сте изпроводили вашите планове, решени от вас със силистренчени, да реша да ида с тях в Силистренско за заема Силистренско, Добруджанско под команда, когато ги аз поканя по вашите думи в месец декември, когато има най-голяма фъртуна и дебел сняг, че не можела тогава да ходи турска [войска], тогаз да сме били възстанели по вашето и да сме заградели селата и да се пазим, за да не могат турците да влязат. Аз предвиждам между вашето решение, като че не е вземал никой участие в бой. То е вярно, което казвате вий, пък царската [турска] войска не щяла да дойде отгоре ни. Аз ви уверявам, че вярно няма да дойде да се изложи там, гдето сме ний заложени, но тя ще ви [за]обиколи от ½ сахат надалеч и като хвърли няколко гранати с топовете, тогаз ще се запали селото без да убийте 1 турчин от тях. Тогиз какво направяте по този план? Сал без да убийте някой турчин ще пострада цял народ. За това, аз имам докачение гдето ми казвате, че съм развалил, а не поправял. По моему, аз никой път не съм съгласен да направим въстание в България зимно време...”

„Докачил се”, т. е. обидил се е войводата от акъла, който му е дал „вожда” на бъдещото въстание. По същия начин Апостолът се противопоставил и на Панайот Хитов, който също писал в 1871 г., че иска да дойде с чета в Стара планина. И на двамата отговорът бил, че нямали право да решават сами, без да се съобразяват с „вишегласието в Българско”. В тези си писма до войводите Левски говори от позицията на „ние, в Българско”. Няма обаче спомен от неговите сподвижници той да се е допитал по тези въпроси до тях. Няма и протокол от някакво заседание на „Привременното правителство”.

И двамата войводи след тези „контакти” с Левски прекратяват на практика сътрудничеството си с него.

Левски дотолкова се е чувствал прав и безгрешен, че се е опитвал да наложи мораториум за всякакви действия, свързани с освобождението на България, извършвани извън компетенцията на „Централния комитет” и „Привременното правителство”. Затова нарежда на Данаил Попов в Турну Мъгурели и на Ловешкия комитет: „Да бдите да не би се случило някои хъшове да съставят някоя чета, че да преминат за в Българско. Това да ви е за първа длъжност.”

Нямам никакво намерение да споря за тактиката на Левски. Приведох тези примери, за да се види колко компетентен е бил вождът на българската революция по някои въпроси. И „демократ”.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 54
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 20 часа, К.ГЕРБОВ said:

Не отклонявай вниманието! Цитатът, който приведох е твоя измислица, нямаща нищо общо с историческите факти. След това пак се опитваш да изкараш, че Левски е бил някакъв стратег.

Вниманието? Не мога да ти отклоня нещо, което го няма. Привеждаш цитат от писмо на Хитов успоредно с мои думи и пишеш, че думите ми са измислица. Посочвам ти в следващ пост съответствието между фактите в цитата на Хитов и написаното от мен, ти за трети път пишеш за моя измислица. Къде ти е вниманието?

По-натам се аргументираш с войводите Хитов и Филип Тотю, които не приемали тактиката на Левски. Добре, но това не е аргумент, че тези двамата са били прави. Къде са те по време на Априлското въстание? За да не кажеш, че си измислям, ще цитирам:

  1. Панайот Хитов – „След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.” https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%82_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2

  2. Филип Тотю – „Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.” - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%A2%D0%BE%D1%82%D1%8E

                                                                                     

Още ли мислиш, че тези двамата са били прави, а Левски крив?

 

Сега ще ти кажа нещо друго: гръцкото национално освободително въстание започва през 1821 г. и продължава 7 (седем) години. Накрая завършва с успех и „през 1828 принц Ioannis Capodistrias от Корфу е избран за първия губернатор на Гърция, след като турско-египетската армия напуска Пелопонес завинаги. Гърците приемат Конституция за Република, а на 31 март 1833 последните турски войски, окупирали Акропола, се изтеглят.” (http://ahistoryofgreece.com/revolution.htm

Левски, когато гърците обявяват своята Република, не е бил роден още. Аз не съм рекламен агент на Левски, който да продава стоката „Левски”. Твърдя само, че той е бил най-големият реалист и прагматик сред българските национални революционери и поради това е имало доста голяма вероятност, ако въстанието бе протекло по негов план и под негово водачество, руската освободителна за България армия да бъде посрещната тук не от отсечената глава на Бенковски, а от Привременно българско правителство, начело с Васил Иванов Кунчев (Левски). Но това е съвсем друга история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

П.Хитов и Ф.Тотю не само не участват в българското въстание, но подлъгват заедно с Л.Каравелов голяма част от българските емигранти да се бият за интересите на Сърбия в започналата по същото време Сръбско-турска война.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е тук темата, където да търсим вини и заслуги, обаче по събитията се вижда кой, кой е бил. Хитов е главният фактор да бъде натресен за помощник на Левски лицето Димитър Общи, от който тръгва провалът във ВРО. Въпреки че го е знаел що за стока е, добре го е познавал и е имал ниско мнение за него, праща го през Данаил Попов, въпреки нежеланието на Левски да работи с този човек. И такъв въпрос – не били съгласни Панайот Хитов и Филип Тотю с Левски да се вдига въстание през зимата и даже му се „обидили”, а защо не идват с четите през пролетта, баш хайдушко време, по време на Априлското въстание; не зимата им е била причината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няколко пъти вече обяснявам, че войводите не са приемали идеята, че българите могат да се освободят без чужда помощ. Пишеш тук, че искал Левски българските офицери и войводи да бъдат в България. Да, ама те отишли в Сърбия. Отговори си сам на въпроса, защо са направили така, а не са искали да работят с „великите” Левски и Бенковски.

Ти предпоставяш Левски, като родил някаква велика идея и считаш всеки, който не бил съгласен с нея, че не е прав. Ами през Възраждането е имало различни виждания по въпроса. Само Левски си е представял, че всички мислят като него. И като е видял, че българите не щат да влизат доброволно в комитетите му, написал: „Народе????” После е почнал със заплахи да съставя комитети, ама не е можал да накара войводите и офицерите да мислят като него.

През януари 1873 г. Панайот Хитов пише до Централния комитет:

„Жалко е братя за страдающите, но погрешката никой [друг] не я направи, освен нашата неопитност – неспоразумяването един с друг. Ах, братя! Аз съм много пъти говорил, че трябва работите строго да се държат, но никой не обръщаше внимание на моите съвети. Когато проводих покойния Ангел [Кънчев] при вас, поръчах му пак да дохожда при мене да се договаряме, но очите ми го вече не видяха. Така също се надявах и на Дякона, че не ще да ма забрави, но негова милост не щеше нито да чуе за мене и моите съвети. Аз са осъдих и писах няколко пътя да зема участие в работите без дозволението от Ц. Б. К., защото мислех в себе [си], че 15 годишната ми практика не щеше да бъде безполезна за премилото ни отечество. Но на жалост, че моите съвети строго се отбиха от Ц. Б. К. Но мене ма пак жежаше сърцето, че неопитността ще докара препятствие на светата бъдущност, но нямаше какво да правя.”

Хайде сега ти обясни, защо Левски не е искал да взема мнението на Филип Тотю и Панайот Хитов. Непрекъснато се цитират думите му, как трябва да се критикуваме и да си вземем поука от критиките. Не само не се е съобразявал с чуждото мнение, ами е предлагал щури идеи, като тази – да вдигат въстание през зимата! Има ли някаква логика да се опитваш да изгониш турците, като се скриеш зад „фортификационните укрепления”?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Левски е вземал мнението на Панайот Хитов и на Филип Тотю, но е искал и те да се съобразяват с неговото и на ЦБК, при това винаги се е подчинявал на „вишегласието”, както става с наложения му за помощник Димитър Общи. Според мен, в цитираното от теб писмо на Панайот Хитов от януари 1873 г. това го казва, макар и непряко, и самият Хитов: „Аз са осъдих и писах няколко пътя да зема участие в работите без дозволението от Ц. Б. К., защото мислех в себе [си], че 15 годишната ми практика не щеше да бъде безполезна за премилото ни отечество. Но на жалост, че моите съвети строго се отбиха от Ц. Б. К.” Как така „да земя участие в работите без дозволението от Ц.Б.К., защото мислех за себе си”? Това е равносилно един генерал по време на война да нареди на своята военна част да атакува „без дозволението” на главнокомандващия – какво следва за него в такъв случай? Военен съд, защото своеволието му застрашава успеха на армията във войната. И защо е смятал Хитов да стори това – „защото мислех в себе си (?), че 15 годишната ми практика не щеше да бъде безполезна”. Това говори както за неговата наивна простодушност, така и за адски трудните условия, в които се е налагало на Левски да работи. Много от хората в емиграция, а и вътре (Анастас Попхинов, Димитър Общи...) не са си давали сметка какво е дисциплина и йерархия в една по същество военнизирана организация, защото ВРО е била това, а не детска градина. Това не са взаимоотношения като в механата или на седянка, след като имаш устав, организация, цел, вече в сила са законите на държавността. Левски пак е бил забележително толерантен към такива изяви на своеволие – не налага смъртно наказание за Общи (което е било по устав), не прави нищо повече от изолиране за Попхинов, който му отваря кореспонденцията и го клевети.

В случая със своеволията на Панайот Хитов става въпрос за конкретно негово писмо до Сливенския частен революционен комитет, в който той ги уведомява, че иска да влезе с чета и те да му осигурят хора, които да се присъединят – сливенци основателно му отказват, като пишат, че това може да стане само с решение на Централния комитет. По същия своеволен начин действа и Общи в Орханийско, отцепва комитети, събира своеволно пари, които не предава в Централния комитет, накрая извършва фаталния Арабаконашки обир пак на своя глава. Резултатът е известен.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И какъв е бил Левски, че ще забранява на Хитов да влезе с чета в България? Написал е някакъв устав, в който пише, че това било забранено. Войводите, пак според устава, щели да бъдат наказвани, ако извършват „неразрешени” действия. Чудно ли е тогава, че на общото събрание в Букурещ не е присъствал нито един войвода?

БРЦК е било една партия, не е било истинско „Привременно правителство”. Никой от членовете на тази партия не е бил избиран от „народа”. Да не би днес някой да бъде наказван за това, че не изпълнява устава на някоя партия на която не  е член?

И друг път съм казвал: при конфликтите има две страни, не може да се отчита действието само на едната. Поне историкът не трябва да си позволява това, независимо от пристрастията си.

Също съм писал тук, че Левски е очертан като герой, за сметка на съратниците му, които са изкарвани мръсници. Досега основно като такива бяха споменавани Димитър Общи и Анастас Хинов, сега вече тук, към тях бяха причислени Филип Тотю и Панайот Хитов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

Тактиката на Левски е била, след като се обяви въстание, да води партизански тип война, с ужилване на армията, отнемане на оръжие от нея и оттегляне на въстаническите отряди в планините, където да се държат „свободни зони” и да се печели време за политическо решение на въпроса с признаването на българската държава. Затова е искал въстанието да се обяви в късна есен и всички опитни войводи и завършилите офицерски школи българи в чужбина да се върнат. Подобна, и то успешна от военна гледна точка (но не и от стратегическа политическа), е била тактиката на четниците по време на Илинденско-Преображенското въстание. Резултатът от въстанието е бил по-малко от 800 убити въстаници и над 4000 жертви от редовния турски аскер при 20 000 въстаници срещу 300 000 турска армия. Подобна военна тактика е имала успех и е довела до пълен обрат на държавния строй в Куба, където Кастро превзема държавата с 82 души, дебаркирали с „Гранма” на брега, които се качват в планината Сиера Маестра и след 18 месеца слизат от там на вълната на масово въстание, преодолявайки съпротивата на 30 000 професионална добре въоръжена армия. На пръв поглед, от военна гледна точка, подобни събития изглежда абсурдни като хипотеза, но някои от тях са се случили.

По принцип няма невъзможни неща, те са такива за някои хора, в определени моменти, не и за други хора в друга ситуация. Разбира се, в историята нещата са такива, каквито ги знаем. Твърдя само, че в случая с Левски би могло да има съвсем реално друго развитие, при друго стечение на обстоятелствата. И основание ми дават неговите качества на лидер и човек, както и извършеното от него в годините 1869-1872.

Това, според мен, трябва да се разглежда в раздела „Историческо моделиране”.  Аз в такива теми не вземам участие. Включих се по повод на неверните твърдения, които цитирах.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 

1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

И какъв е бил Левски, че ще забранява на Хитов да влезе с чета в България? Написал е някакъв устав, в който пише, че това било забранено. Войводите, пак според устава, щели да бъдат наказвани, ако извършват „неразрешени” действия. Чудно ли е тогава, че на общото събрание в Букурещ не е присъствал нито един войвода?

 

БРЦК е било една партия, не е било истинско „Привременно правителство”. Никой от членовете на тази партия не е бил избиран от „народа”. Да не би днес някой да бъде наказван за това, че не изпълнява устава на някоя партия на която не  е член?

 

И друг път съм казвал: при конфликтите има две страни, не може да се отчита действието само на едната. Поне историкът не трябва да си позволява това, независимо от пристрастията си.

 

Също съм писал тук, че Левски е очертан като герой, за сметка на съратниците му, които са изкарвани мръсници. Досега основно като такива бяха споменавани Димитър Общи и Анастас Хинов, сега вече тук, към тях бяха причислени Филип Тотю и Панайот Хитов.

Гербов, никъде не съм изкарвал мръсници съратниците на Левски, никой от тях. Такова нещо не можеш да ми приписваш. Дори за Димитър Общи и Анастас поп Хинов не бих казал такива тежки думи. В случая с Панайот Хитов взаимоотношенията между Левски и него са доста сложни. Сам знаеш, че Хитов е бил най-таченият стар войвода, а Левски само няколко години преди да създаде мрежата си от комитети в България е бил негов байрактар. Хитов му е помагал с пари, когато е бил опериран във Втората легия. Нещо повече, Хитов се е застъпил за него, за да го вземе като негов байрактар в четата си, въпреки неодобрението на Раковски. Сам Хитов му дава много добра характеристика като байрактар (втори човек след него в четата) в спомените си. Обаче! После ролите се разменят, байрактарят му става с по-голяма тежест в национално революционното движение от стария войвода. Не можем да изключим човешкият фактор, честолюбието. Въобще във взаимоотношенията на Левски с емигрантите във Влашко това прозира от всичките разменени помежду им писма. В Левски такова самолюбие аз не съм забелязал – той е умеел да се подчинява безпрекословно, когато това се налага, доказва го и участието му в четата на Хитов, който дума на упрек не намира за онова време срещу Левски. Същевременно, когато Левски пише на емигрантите „байовци, играем с живота на 7 милиона българи”, той изисква от тях безусловно спазване на дисциплината и мястото им в организацията. Да, прав си, че БРЦК в Букурещ е била просто една партия, но ВРО на Левски в България е съвършено различна организация от партията БРЦК в Букурещ, и точно ти го знаеш много добре, защото си написал два много добри материала за това тук във форума.

По отношение на това, че още с първия постинг, цитиран тук от теб, темата трябваше да отиде в раздел „Историческо моделиране”, да, прав си. Затова пиша, че в историята няма „ако”, но с този постинг отговорих на Ник и нямах никакво намерение да навлизам в конкретни дискусии по натам.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Б. Киров said:

Не е тук темата, където да търсим вини и заслуги, обаче по събитията се вижда кой, кой е бил. Хитов е главният фактор да бъде натресен за помощник на Левски лицето Димитър Общи, от който тръгва провалът във ВРО. Въпреки че го е знаел що за стока е, добре го е познавал и е имал ниско мнение за него, праща го през Данаил Попов, въпреки нежеланието на Левски да работи с този човек. И такъв въпрос – не били съгласни Панайот Хитов и Филип Тотю с Левски да се вдига въстание през зимата и даже му се „обидили”, а защо не идват с четите през пролетта, баш хайдушко време, по време на Априлското въстание; не зимата им е била причината.

 

Не става въпрос за вина , а за това, коя е правилната стратегия по отношение на интересите на българската нация. Левски не е бил против участието на чужди сили в българското освобождение, напротив, той даже търси сътрудничество отвън, но на принципа инициативата да идва от вътре, от България. 

Стратегията на Левски по отношение на сътрудничеството със Сърбия е анализирана детайлно от Николай Генчев:

"...... Левски не се отказва по принцип от българо-сръбското политическо и военно сътрудничество, но не се омотава в националистическа паяжина и дълбоко промислил миналото, разбрал пакостите от неравноправните съюзи в условията на надигащия се балкански и специално сръбски национализъм, се домогва към равноправие, изразено в равенството на силите на двата партньора. Затова той заявява на П. Хитов: «И ако подпишат (т. е. ако се съгласят на равноправен съюз), ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да отстоим срещу злото им, което, ако би ни направили»(27) (т. е. ако биха се опитали пак да ни направят).

Левски включва в своите стратегически сметки сръбско-българския съюз като допълнителна сила на българското освобождение и на балканското обновително движение. И поради това чрез в. «Свобода» той заявява: «Питаме братята ни сърби щели да подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не. Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим, и ние и тий щото да не проливаме много кръв.»(28)

Схванал пагубните последици от развихрящия се сръбски държавно-монархически национализъм, който между другото по това време намира израз не само в подмолната дейност сред българските дейци, но и във великосръбската доктрина за «Стара Сърбия», която включва западните български земи и Македония в мечтаната Велика Сърбия и се изразява в една упорита сръбска културна експанзия в българските земи(29), Левски търси компенсация на тези националистични страсти в единодействието с борещия се още за свобода черногорски народ. Не е случайно, че в началото на 1872 г. той апелира да се ускори подготовката на въстанието, защото черногорските юнаци предлагали да се започне в едно и също време. Левски е за единодействие с черногорците, защото «тяхната и нашата цел е една — народно управление» и защото, ако българите не се подготвят за единодействие с тях, те ще отидат на съюз със Сърбия(30).

В същото време Левски категорично отхвърля сръбските мечтания за «Стара Сърбия» и преди всичко техните домогвания в Македония, като многократно подчертава, «че и ний сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода (разредка на В Левски — б. а.) в земята ни — там дето живеят българите в България, Тракия и Македония»(31) (разредка на В. Левски — б. а.)."

 

Тук в разговора има  много  твърдения, не съвпадащи с историческите факти:

Панайот Хитов се отдръпва, но Филип Тотю се съгласява  да работи  под ръководството на Левски, по неговия план. Привременното правителство не е БРЦК, а е част от ВРО, по-точно неговият Централен комитет.

Българите не искали да влизат в комитетите на Левски, интересно кой тогава е участвал в огромната мрежа от комитети  - някакви призраци може би?


 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По принцип работя преди всичко с документални факти  и избягвам да коментирам написаното преди време от други. А книгата на Николай Генчев считам за образец на стила „апологетика”.

Генчев не казва какво са отговорили „братята ни сърби” на питането на Левски, който е адресирал въпроса си демагогски. Кои са били тези „братя сърби”?

Трябвало е да запита конкретно княза на Княжество Сърбия, дали ще подаде ръка на общия враг. И коректно да му обясни, че те - от БРЦК, се борят за Балканска република.

Левски е трябвало да работи за създаване на връзки между своята организация и сръбското правителство, а не да задава хвърчащи, неадресирани въпроси. Раковски е имал лични връзки със сръбския княз, даже изпълнил негова политическа мисия в Гърция. Първата Българска легия е действала официално в Белград със съдействието на сръбското правителство.

Левски обаче, е имал неприязнено отношение към монарсите и това е определяло отношението му към помощта от Сърбия и Русия. Монарсите на тези държави пък, не са чували нито за Левски, нито за неговия комитет. Камо ли, че имало някакви структури в България, откъдето уж, според Генчев, трябвало да дойде инициативата.

За „делото на Левски” руският посланик в Цариград Н. Игнатиев написал на 24 ноември 1872 г. до руските консули в Русе, Пловдив и Одрин: „Вероятно вече Ви е известно от различни частни източници, че преди няколко дни на Портата беше съобщено за разкриването на някакъв заговор в София. В този заговор са замесени българи, действащи изглежда под влиянието на мнимия революционен комитет, намиращ се в Румъния.”

На 2 декември 1872 г.  руският консул в Пловдив, Найден Геров, споделя със своя приятел Евлоги Георгиев в Букурещ: „Знаете, че преди два месеца се разби пощата при град Орхание в Софийско. Местните началства най-после издирили хайдутите, които са българе... Сега се изпращат от Цариград министърът на полицията, бивший муавин на Митхат паша и хаджи Йованчо Пенчевич да изпитат работата. За комитета е казано, че е във Влашко. Всичко това е работа на бивший дякон Василий Лъвский, карловец, който 3-4 годин ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет, който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да му се повярват...”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

По принцип работя преди всичко с документални факти  и избягвам да коментирам написаното преди време от други. А книгата на Николай Генчев считам за образец на стила „апологетика”.

Генчев не казва какво са отговорили „братята ни сърби” на питането на Левски, който е адресирал въпроса си демагогски. Кои са били тези „братя сърби”?

Трябвало е да запита конкретно княза на Княжество Сърбия, дали ще подаде ръка на общия враг. И коректно да му обясни, че те - от БРЦК, се борят за Балканска република.

Като работиш с факти, знаеш ли кои са били тези „братя сърби” и кой е бил техния княз, с който е имал лични връзки Раковски? А кой му е бил външен министър и министър-председател на този княз и какво „добро” е направил на българите от Зайчарската чета през 1867 г. този същия Илия Гарашанин? Ако не знаеш, можем да го коментираме тук. Същият Гарашанин, който е автор на Начертанието” (1844) - сръбска държавна доктрина на т.н. „Стара Сърбия” върху развалините на разпадащата се Османска Империя. Доктрината на Гарашанин претендира за сръбска държава върху почти всички български територии, видно от тази сръбска карта, публикувана във Франция през 1862 г. със заглавие: "Карта на сръбското население в Турска Европа и Южна Австрия, очертаващи границите на Сръбската Империя на Душан Велики през 14 век”.

2.png

Друга карта (долу), печатана в Сърбия през 1874, напълно съвпада с очертанията на тази от 1862, като населението в земите на изток от София е обозначено като „србо бугари” и „србо рашани”, каквото и да значи.

 

Greater_Serbia,_Miloš_Milojević_(1873).jpg

 

Картите не са секретни, публикувани са в уикипедия.

Мислиш ли, че Левски не е бил наясно с мераците на тези сръбски политици и държавници да асимилират българите в такава „Балканска федерация” под хегемонията на Велика Сърбия? Доктрината „Гарашанин” накратко се изразява в това, че той предвижда след разпада на Отоманска Турция, апетитите на Русия и Австро-Унгария към „исконно сръбските земи” (които са обозначени на двете карти по-горе) да се сблъскат, а Сърбия да излезе с пълни ръце и суха от този сблъсък, като лавира между двете империи, противопоставяйки ги една на друга, и същевременно да се опира на Франция и Англия, за да постигне своите интереси. И което е най-удивително, точно с тази политика на „тако и вако” се пръква държавата Югославия след Първата световна война.

Та какво предлагаш ти да бил направил Левски - да им предложел на тези "братя" да правим тогава Балканска федерация по техния модел ли?

Отношението на Левски към чуждата помощ е видно в писмо до Филип Тотю: „Брате, не отказваме помощ и от дявола, но имаме си предначертание.”

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

Та какво предлагаш ти да бил направил Левски - да им предложел на тези "братя" да правим тогава Балканска федерация по техния модел ли?

 

Написал съм: „Трябвало е [Левски] да запита конкретно княза на Княжество Сърбия, дали ще подаде ръка на общия враг. И коректно да му обясни, че те - от БРЦК, се борят за Балканска република”.

Не го е направил, защото е знаел, че сръбското правителство няма да приеме. Ерго, каквото и да е пишел и казвал Левски по адрес на Сърбия, на практика не е разчитал на нейната помощ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Князът на Сърбия по това време (ноември 1872) е Милан Обренович (същият, който нахлува в България през 1885), той навършва пълнолетие (18 г.) през август 1872. До тогава от 1868 (когато е убит предшественикът му княз Михаил Обренович) Сърбия е управлявана от трима регенти под закона на консервативна монархическа конституция, ограничаваща силно всякаква демокрация и делегираща авторитарна власт на монарха (княз тогава, по-късно крал) да назначава правителство, да има квота от парламента и т.н. Повече от ясно е, че на такова правителство от регенти, един от които е писал конституцията, и почти малолетен крал с огромна власт и привилегии, да предложиш „Балканска Република” е абсурдно и е нещо предварително обречено на отказ, защото означава политическо самоубийство за монархията.

Милан Обренович не се различава много по шовинистичната си политика от предшественика си Михаил Обренович. Той също заиграва между Австрия и Русия, сменя посоките на ориентация, според интересите на великосръбската линия.

Милан Обренович е нарцистичен, но некадърен: през 1876 той поддържа русофилска линия и обявява война на Турция през юли с.г., но след по-малко от два месеца, поради военна некадърност и претърпени поражения, предава командването на руския генерал Михаил Черняев. Когато обаче Сърбия получава независимост след Берлинския конгрес в резултат на Руско-турската война от 1877-78, Милан прави рязък завой в политиката и сключва таен договор с Австро-Унгария, който задължава Сърбия да не сключва никакви договори с трети страни, без съгласието на Австро-Унгария.

През 1885, пак под давление на Австро-Унгария, след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, след като българите очакват нападение от Турция, Милан Първи (вече провъзгласил се за Крал през 1882) заповядва на сръбската армия да удари България в гръб.

Такъв „съюзник” е бил княз Милан Обренович.  

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Викаш международното положение било кофти? Ами той и Николай Генчев,след като анализира отношението на Левски към Сърбия, Русия и европейските страни завършва:

„Резюмирани, тези схващания [на Левски] биха могли да бъдат изразени така: самостоятелност и неангажираност на българската революция с чужди сили и държави с оглед еманципацията на освободителното движение, координиране на усилията с балканските народи, но само на гарантирани равноправни основи, само тогава, когато българската революция разполага с достатъчно военна сила, която може да противостои срещу политическите шмекерии на балканския национализъм; независимост на освободителното движение от великите сили, конкуренти в Изтока; отхвърляне на политиката на Запада, който поддържа в името на своите интереси статуквото в Ориента и обективно се противопоставя на националноосвободителните тежнения; пълна независимост от руския царизъм, който се домогва към турското наследство; използуване на руската политика за ликвидиране на Турция, но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на българската освободителна борба.”

Значи Левски не е разчитал на външна помощ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Киров никъде и никога в тази тема не е твърдял или пропонирал че Левски разчита на "външна помощ",  а само един вид че е разчитал на "признаване" ,  та честно казано не разбирам за какво продължава тази тирада, и бих казал "тровене" на дискусията с несъществуващи дилеми..

Моля да се прочете внимателно и спокойно (и да се мисли),  какво пише Киров по този въпрос:

Цитирай

Тактиката на Левски е била, след като се обяви въстание, да води партизански тип война, с ужилване на армията, отнемане на оръжие от нея и оттегляне на въстаническите отряди в планините, където да се държат „свободни зони” и да се печели време за политическо решение на въпроса с признаването на българската държава. Затова е искал въстанието да се обяви в късна есен и всички опитни войводи и завършилите офицерски школи българи в чужбина да се върнат. Подобна, и то успешна от военна гледна точка (но не и от стратегическа политическа), е била тактиката на четниците по време на Илинденско-Преображенското въстание. Резултатът от въстанието е бил по-малко от 800 убити въстаници и над 4000 жертви от редовния турски аскер при 20 000 въстаници срещу 300 000 турска армия. Подобна военна тактика е имала успех и е довела до пълен обрат на държавния строй в Куба, където Кастро превзема държавата с 82 души, дебаркирали с „Гранма” на брега, които се качват в планината Сиера Маестра и след 18 месеца слизат от там на вълната на масово въстание, преодолявайки съпротивата на 30 000 професионална добре въоръжена армия. На пръв поглед, от военна гледна точка, подобни събития изглежда абсурдни като

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 часа, К.ГЕРБОВ said:

Викаш международното положение било кофти? Ами той и Николай Генчев,след като анализира отношението на Левски към Сърбия, Русия и европейските страни завършва:

 

„Резюмирани, тези схващания [на Левски] биха могли да бъдат изразени така: самостоятелност и неангажираност на българската революция с чужди сили и държави с оглед еманципацията на освободителното движение, координиране на усилията с балканските народи, но само на гарантирани равноправни основи, само тогава, когато българската революция разполага с достатъчно военна сила, която може да противостои срещу политическите шмекерии на балканския национализъм; независимост на освободителното движение от великите сили, конкуренти в Изтока; отхвърляне на политиката на Запада, който поддържа в името на своите интереси статуквото в Ориента и обективно се противопоставя на националноосвободителните тежнения; пълна независимост от руския царизъм, който се домогва към турското наследство; използуване на руската политика за ликвидиране на Турция, но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на българската освободителна борба.”

 

Значи Левски не е разчитал на външна помощ.

 

Професор Генчев е брилянтно точен в анализа и блестящ в синтеза. Сега предлагам един мой прочит на неговия текст, цитиран от теб, от който стигам до по-различно заключение от твоето, без да претендирам, че то е единствено вярното или "правилно", просто е моето. Ако можеш аргументирано с факти да ме убедиш, че греша в прочита, ще се приема твоето виждане.

1        координиране на усилията с балканските народи само тогава, когато българската революция разполага с достатъчно военна сила

Да „преведем” тук Генчев в конкретност: координиране с КОИ балкански народи?

Сърбия – монархия, управлявана от монарси-селяни, защото и двете династии, Обреновичи и Караджордчевичи имат корените си в основоположници овчари, при това люто се мразят и воюват помежду си; и като всички парвенюта, са безогледни и безскрупулни в постигането на целите си, в техните вени не тече „синя кръв”; Караджорджевичи гравитират към Австрия и Турция; Обреновичи балансират между Русия и Австрия за сметка на Турция, опирайки се на Англия и Франция. Но и двете династии са алчни за власт и крайно безогледни шовинисти с безкрайни мераци за български територии.

Гърция – извоюва независимостта си като Република през 1828, но само след 5-6 години й е сложен ярем на монархия от Великите сили, след което тя си следва своята утопична „мегали идея” за реставрация на Византия.

Румъния – най-гъвкавата от изброените до тук монархия с наследствена аристокрация, балансираща между интересите на Русия и Франция, но също с големи териториални претенции към българска Добруджа.

Турция – но не Отоманска Турция, а „Млада Турция” на просветеното младотурско масонство с неговата идея за „озападняване” на Империята; най-ярък представител тук, с който българското национално-революционно движение е имало неизследвани досега подобаващо контакти е Митхат паша, реформаторът свалил от власт султан Абдул Азис и автор на Конституцията от 1876, която по-късно младотурците на Ататюрк връщат към живот. Точно с тази Млада Турция е било възможно взаимодействие на базата на общи интереси. Но знаем какво правят младотурците с арменците, нали?

Това са основните балкански „играчи” по времето на Левски, с които Генчев пише, че могат да се координират действия, НО!, само след като „българската революция разполага с достатъчно военна сила”. Последното е ключово, и точно тук е ролята на ВРО, изграждана от Левски – на Общото събрание на БРЦК през 1872, когато идва с делегатите от България, Левски слага на масата пред емигрантите политикани в Букурещ реална тежест – това са комитетите в Българско, всеки от които е посочено колко хора може да мобилизира в случай на въстание, това е реална военна сила в ръцете му. Другото е клатене на въздуха с думи и политически мераци, което се чува от вестника на Каравелов и по механите на хъшовете.

2        независимост на освободителното движение от великите сили, конкуренти в Изтока;

Кои са тези сили по онова време?

Русия – най-активна и последователна във войните си с Османската империя, придвижващи Руската Империя неотклонно към Проливите.

Англия – неин основен съперник за контрол върху Проливите като доминираща световна морска и търговска империя през 18-19 век

Австрия (после Австро-Унгария от 1867) – наследник на Свещената Римска Империя през 19 век, заедно с Германия, стълб на монархизма в Европа, Империя с претенции върху славянските територии в наследството на Отоманската империя

Франция – единствената Република в Европа по времето на Левски (1870), с много силна банкова и промишлена експанзия в Ориента и Отоманска Турция, но заинтересована от статуквото в този регион, след разгрома на Наполеон в началото на века

Всяка една от тези Велики сили са конкуренти, а в отделни случаи и моменти, и партньори в подялбата на наследството на „болния човек”, Османската Империя; съответно всяка от тях преследва своите имперски цели и интереси. Как да се гарантира независимост на българското национално-освободително движение от мощния натиск на всяка от империите? Левски ясно е изковал Формулата – „Република или Смърт”; преведено на политически език това означава Независимост, защото в края на 19 век в Европа няма друга република, освен Третата във Франция. След ПСВ монархиите и империите в Европа ще падат една след друга като плочки на домино, но това е чак след 50 години.

3        отхвърляне на политиката на Запада, който поддържа в името на своите интереси статуквото в Ориента

Запада, както обобщено го е дефинирал Генчев, през 19 в. в Европа са Англия, Франция, Австрия и Германия (последната има вътрешни проблеми до обединението си през 1871); в името на своите интереси тези Велики сили поддържат статуквото да крепят на реанимационни системи „умиращия човек” Османската империя, колкото се може по-дълго, защото източват усилено всичките му ресурси с икономически колониализъм (заеми и изгодни за тях инвестиции); Русия, по силата на своите интереси, е рушител на статуквото. Генчев твърди, че Левски, създавайки по същество национална българска държава в пределите на Османската империя (а това е ВРО), отхвърля политиката на западните Велики сили да пазят статуквото, тоест целостта на Османската империя. При това Левски е конкретен: „Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази.... Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва...” Четирите краища на Българско са Мизия,Тракия,Македония и Добруджа. Нито една от Великите сили на Запада не би приела да има такава голяма и мощна национална българска държава в тези териториални граници, това е статукво по презумпция.

4        използуване на руската политика за ликвидиране на Турция, но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на българската освободителна борба.

И накрая стигаме до най-костеливия орех – използването на руската експанзия в интерес на българската национална държава. Тук Генчев наистина е брилянтен: „но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на българската освободителна борба”. Какво повече да добавя или коментирам? Освен да допълня само това, написано от самия Левски: „«От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противопоставя и най-силната стихия.

Ти правиш заключение върху базата на синтеза на Генчев, че „Левски не е разчитал на чужда помощ.”; но според мен, разчитал е много, но не на оная помощ от типа „ела Неволю”, а на другата, за която народа казва „Помогни си сам,за да ти помогне и бог.”

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

Киров никъде и никога в тази тема не е твърдял или пропонирал че Левски разчита на "външна помощ",  а само един вид че е разчитал на "признаване" ,  та честно казано не разбирам за какво продължава тази тирада, и бих казал "тровене" на дискусията с несъществуващи дилеми..

Ами аз отговорих на един друго мнение, не на Киров. Прочети ти внимателно какво пише по-горе: „Левски не е бил против участието на чужди сили в българското освобождение, напротив, той даже търси сътрудничество отвън, но на принципа инициативата да идва от вътре, от България.” Такава инициатива на практика няма и аз обясних едно свое виждане по въпроса. А на Киров цитирах с какво не съм съгласен и обясних защо.

Аз относно Левски пиша какво е свършил, а не какво е възнамерявал да прави.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как да няма инициатива? Още през 1868 - 69 година Левски търси съдействие от руския консул Найден Геров, след това от Панайот Хитов - близък на сръбското правителство. Извинявай, но приказките, че трябвало лично ходи да тропа на царските порти са доста фантастични.

Раковски сърбите са го потупвали по рамото, вярно, но докато са имали нужда от него, после - хайде разтуряй легията, че не ни трябваш. Това го знаят и децата в училище.

Казваш, Гербов : "И какъв е бил Левски, че ще забранява на Хитов да влезе с чета в България?" - Ами, такъв, че е успял да си наложи вижданията и не само Панайот Хитов, никой от 1869 до 1873 не влиза с чети в България. Това вече не е толкова известно.

Такива  са фактите, и не е уместно да се заменят с мненията на върлите русофили от миналото и настоящето.

Понеже все опонирам на Гербов, се налага да заставам в една хвалителска позиция (израз на Галина Златарева), но за споменатите отношения и на мен ми идват на ум някои  мисли, които представят Левски в не-идеален вид. Струва ми се , че той твърде дълго е проявявал наивно доверие към хранените хора на други държави. Но от страни и от дистанцията на времето  е лесно да коментираш какво би било по-добре.

Киров, не знам дали си прегледал книгата, за която говорихме преди време "Упадъкът на властта", там има цяла глава за това как малки военни сили успяват да парират и даже да надвият големите.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Doris said:

Как да няма инициатива? Още през 1868 - 69 година Левски търси съдействие от руския консул Найден Геров, след това от Панайот Хитов - близък на сръбското правителство. Извинявай, но приказките, че трябвало лично ходи да тропа на царските порти са доста фантастични.

Раковски сърбите са го потупвали по рамото, вярно, но докато са имали нужда от него, после - хайде разтуряй легията, че не ни трябваш. Това го знаят и децата в училище.

Казваш, Гербов : "И какъв е бил Левски, че ще забранява на Хитов да влезе с чета в България?" - Ами, такъв, че е успял да си наложи вижданията и не само Панайот Хитов, никой от 1869 до 1873 не влиза с чети в България. Това вече не е толкова известно.

Такива  са фактите, и не е уместно да се заменят с мненията на върлите русофили от миналото и настоящето.

Понеже все опонирам на Гербов, се налага да заставам в една хвалителска позиция (израз на Галина Златарева), но за споменатите отношения и на мен ми идват на ум някои  мисли, които представят Левски в не-идеален вид. Струва ми се , че той твърде дълго е проявявал наивно доверие към хранените хора на други държави. Но от страни и от дистанцията на времето  е лесно да коментираш какво би било по-добре.

Киров, не знам дали си прегледал книгата, за която говорихме преди време "Упадъкът на властта", там има цяла глава за това как малки военни сили успяват да парират и даже да надвият големите.

Левски търси и има контакти и с водачите на Добродетелната дружина в Румъния, съхраняват се негови писма до тях; също така поддържа връзка с Одеските българи, откъдето разчита да получи оръжие и помощ. Срещите му с Найден Геров са нееднократни, дори Геров като руски консул го спасява от турски затвор при първата му обиколка в България. Наистина, от дистанцията на времето изглежда по-леко сега да се дават оценки за някои негови грешки, но моето мнение е, че доверието, което Левски е предоставял на „хранени хора” на други държави е било хладнокръвно калкулирано от него и в повечето случаи той си е оставял резервни „вратички” за измъкване от евентуални клопки, в които е имало вероятност да го вкара това отпуснато в аванс доверие към тях. Най-неизследваната страна на Васил Левски си остава неговата индивидуалност, единственият автор, докоснал се до сложната му и противоречива природа с верен усет и интуиция е англичанката  Мерсия Макдермот. Може би точно психологическият портрет на Васил Левски, ако бъде направен точно и в дълбочина, би могъл да хвърли нова светлина върху неговата дейност като основен двигател на национално-революционното движение в годините 1868-1872. Но това е почти непосилна задача, едно поради времето, заличило следите, второ, поради неговия непроницаем дори за съвременниците му характер.

 

П.с. Бях забравил за книгата на Мойзес Наим, ти сега ми напомни, прочетох биографията му и съм впечатлен от нея, свалих си книгата в електронен вариант, благодаря:), ще чета.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В днешното време на усилена агитация от страна на мурзилките всеки, който е против България да бъде превърната в Задунайска губерния се обявява за русофоб. Левски е застъпвал идеята, че който ни освободи, той ще ни пороби и затова е бил против всеки голям брат, а не точно и само срещу Русия. Впрочем гърците, сърбите и румънците също са гледали да гепят благодарение на Русия каквото могат, а после беж по-далече от обятията й. Всъщност много от водещите имена от тази епоха за застъпвали тази идея, вкл. екзарх Антим, Стефан Стамболов.

Що се отнася до Републиката, Левски не е имал особено отношения по въпросът. В смисъл, той използва думата, но от написаното от него се вижда, че не е имал някакво отношение към съдържанието. Президента е изборен държавен глава, докато Левски не прави някаква процедура по оторизирането си от комитетите (няма дори нещо подобно на събранието на Оборище), а се счита за лидер на вътрешната организация тъй да се каже по божия милост и определение.

Разбира се при самостоятелно освобождаване доколкото няма готов княз, то все пак е трябвало да има готовност и за една такава опция - да се избере президент. Защото какво би станало ако въстанието успее, ама никой, дори Фердинанд не иска да дойде за княз? Втори е въпросът дали Левски и Каравелов не са имали лични амбиции те самите да станат държавни глави. Сещате се, че този дето е писал "Не щеме ний богатства, не ще ме ний пари" след Освобождението и се е замогнал, и властта е обичал. Алтернативата е някой от князете Богориди, но ако това се обяви още при подготовката на въстанието, княжеския род ще бъде компрометиран пред султана. А иначе при повече гъвкавост от страна на султана, който след въстанието да беше направил Богориди княз, то днес можеше да има една по-голяма Турция. В смисъл се създава автономно българско княжество начело с Богориди, което да е уголемена версия на Сан-Стефанска България, сиреч в него да влизат и онези територии, които преминават към Румъния и Сърбия по Сан-Стефанския и Берлинския договор. При един такъв ход султанът е щял да има едно автономно, но все пак зависимо княжество. То е щяло да се развие като модерна държава и да плаща някакъв данък на султана, ама тъй като това не става Османската империя потушава Априлското въстание, но банкрутира. Тази голяма автономна област автоматично е щяла да стане враг на Сърбия, Гърция и Румъния, които да искат част от нея - ситуация близка до междусъюзническата война. Русия няма кого да освобождава, защото областта е автономна. При тази ситуация доста предпазливия Богориди е щял да се притисне до султана, за да има кой да му помага срещу Сърбия, Гърция и Румъния. Така имаме три модерни държави но малки, срещу модерна България и изостанала Турция, но и двете големи. При това положение най-вероятно и днес Албания и Косово щяха да са част от Турция, макар и като анклав. За да стане всичко това обаче, Богориди не трябвало да бъдат компрометирани като водачи на бунт. А за съжаление на тогавашния султан му липсвала решителността и прозорливостта на Махмуд ІІ.

Но да оставим отклонението. Другата опция за княз е бил александър д,Екзарх. Докато едни правили комитети, той мислел как да стане княз и затова се задомил с благородничка и прикачил към името си аристократичното д,Екзарх. Проблемът е, че мераците на честолюбивия момък не срещнали особено съчувствие и въпреки дефицита на кандидати за български княз неговата кандидатура така и не получила шанс.

Като цяло под Република Левски разбира по-скоро демократична държава. С оглед ситуацията и идеята му за самостоятелно освобождение естествено си оставала опцията да се обяви република при успех на въстанието и липса на кандидат за княз.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, Galahad said:

В днешното време на усилена агитация от страна на мурзилките всеки, който е против България да бъде превърната в Задунайска губерния се обявява за русофоб. Левски е застъпвал идеята, че който ни освободи, той ще ни пороби и затова е бил против всеки голям брат, а не точно и само срещу Русия. Впрочем гърците, сърбите и румънците също са гледали да гепят благодарение на Русия каквото могат, а после беж по-далече от обятията й. Всъщност много от водещите имена от тази епоха за застъпвали тази идея, вкл. екзарх Антим, Стефан Стамболов.

Що се отнася до Републиката, Левски не е имал особено отношения по въпросът. В смисъл, той използва думата, но от написаното от него се вижда, че не е имал някакво отношение към съдържанието. Президента е изборен държавен глава, докато Левски не прави някаква процедура по оторизирането си от комитетите (няма дори нещо подобно на събранието на Оборище), а се счита за лидер на вътрешната организация тъй да се каже по божия милост и определение.

Разбира се при самостоятелно освобождаване доколкото няма готов княз, то все пак е трябвало да има готовност и за една такава опция - да се избере президент. Защото какво би станало ако въстанието успее, ама никой, дори Фердинанд не иска да дойде за княз? Втори е въпросът дали Левски и Каравелов не са имали лични амбиции те самите да станат държавни глави. Сещате се, че този дето е писал "Не щеме ний богатства, не ще ме ний пари" след Освобождението и се е замогнал, и властта е обичал. Алтернативата е някой от князете Богориди, но ако това се обяви още при подготовката на въстанието, княжеския род ще бъде компрометиран пред султана. А иначе при повече гъвкавост от страна на султана, който след въстанието да беше направил Богориди княз, то днес можеше да има една по-голяма Турция. В смисъл се създава автономно българско княжество начело с Богориди, което да е уголемена версия на Сан-Стефанска България, сиреч в него да влизат и онези територии, които преминават към Румъния и Сърбия по Сан-Стефанския и Берлинския договор. При един такъв ход султанът е щял да има едно автономно, но все пак зависимо княжество. То е щяло да се развие като модерна държава и да плаща някакъв данък на султана, ама тъй като това не става Османската империя потушава Априлското въстание, но банкрутира. Тази голяма автономна област автоматично е щяла да стане враг на Сърбия, Гърция и Румъния, които да искат част от нея - ситуация близка до междусъюзническата война. Русия няма кого да освобождава, защото областта е автономна. При тази ситуация доста предпазливия Богориди е щял да се притисне до султана, за да има кой да му помага срещу Сърбия, Гърция и Румъния. Така имаме три модерни държави но малки, срещу модерна България и изостанала Турция, но и двете големи. При това положение най-вероятно и днес Албания и Косово щяха да са част от Турция, макар и като анклав. За да стане всичко това обаче, Богориди не трябвало да бъдат компрометирани като водачи на бунт. А за съжаление на тогавашния султан му липсвала решителността и прозорливостта на Махмуд ІІ.

Но да оставим отклонението. Другата опция за княз е бил александър д,Екзарх. Докато едни правили комитети, той мислел как да стане княз и затова се задомил с благородничка и прикачил към името си аристократичното д,Екзарх. Проблемът е, че мераците на честолюбивия момък не срещнали особено съчувствие и въпреки дефицита на кандидати за български княз неговата кандидатура така и не получила шанс.

Като цяло под Република Левски разбира по-скоро демократична държава. С оглед ситуацията и идеята му за самостоятелно освобождение естествено си оставала опцията да се обяви република при успех на въстанието и липса на кандидат за княз.

Интересна алтернативна възможност, според мен, напълно реална. През същата година на Априлското въстание великият везир Митхат паша детронира султан Абдул Азис и издигнатия от него Абдул Хамид II въвежда Османската Конституция, даваща големи правомощия на парламента (всички тези събития се случват под влияние на големия външен натиск след Априлското въстание). Новият султан обаче не продължава с реформите на Империята към модернизиране и през 1877 г. Митхат паша (негов главен везир и бивш валия на Ниш и Русчук по времето на Левски) е хвърлен в затвора, заради убийството на предишния султан, а по-късно е насилствено умъртвен.

Когато разглеждаме политическите интереси по онова време, много съществено е да не ги откъсваме от икономическите. Тук искам да обърна внимание на един малко осветен въпрос: строителството на Барон-Хиршовата железница, която е част от т.н. Източни железници, един от най-големите инфраструктурни проекти за Европа по онова време. Източните железници са били кръвоносната система на търговията между Западна Европа и Османската империя, нещо като мрежата от магистрали днес. Компанията „Източни железници” е концесионна и е основана през 1869 (годината на втората обиколка на Левски по българските земи) между барон Хирш и Османската държава, договорът е ревизиран през 1872. Ако погледнем на първата карта, ще видим, че основната и най-пряка линия между Виена-Истанбул минава през територията на Сърбия.

Chemins_de_fer_Orientaux,_1888.png

Да, но тази отсечка е построена след 1884, когато вече Сърбия е сменила геополитическата си ориентация от Русия към Австро-Унгария. Преди това, до Берлинския конгрес, сърбите провеждат русофилска  политика и не допускат трасето на железницата да премине през тяхна територия. Нещо, което принуждава концесионерите да правят обиколни маршрути (а това са огромни допълнителни разходи) – едното е през гръцка територия, другото, което тук не е обозначено е през български земи – линията Русе-Варна. Линията Русе-Варна обаче има големия геополитически недостатък за Австро-Унгария, че разчита продължението й да прекосява територията на Румъния, която е пряко зависима от руски контрол. С червените пунктирани линии съм отбелязал откъде би трябвало да мине трасето по проект, но откъде се е прокарвал обиколния маршрут Русе-Варна, наложен от сръбския отказ.

5.jpg

Играта е много голяма от финансова гледна точка и докарва Барон Хирш почти до фалит, заради огромните разходи и несигурността на отклонението. По времето, когато се строи българската отсечка Русе-Варна, валия на областта е гореспоменатият младотурски реформатор Митхат паша; не е без значение факта, пропускан като маловажен от повечето изследователи, че през 1872 управител на българския клон на Барон-Хиршовата железница става един от най-доверените хора на Левски, карловецът Теофан Райнов (Левски кореспондира с него и Райнов е негов близък съратник). Животът и дейността на Райнов са предмет на отделна тема и изследване, но фактът, че през 1872 г. той е управител на Барон-Хиршовата железница в България е много значителен. Барон Хирш е нещо като европейският Ротшилд по онова време, той е много богат, десетки пъти по-богат от най-богатите български търговци братята Георгиеви. Въпреки отказа, обаче, на Сърбия преди Берлинския конгрес да даде концесията за Източни железници през нейна територия, през 1873 е построена на българска територия отсечката Пловдив-Белово, която е очевидно част на железницата, предназначена за сръбското трасе, т.е. концесионерите вече са знаели, че ще им се отвори по-късно в перспектива и сръбската линия. Всички тези неща имат пряка връзка с национално-освободителното движение и организацията на Левски, но чакат да бъдат изследвани.

На втората карта е показано отклонението през България, което е било наложено поради отказа на Сърбия по онова време да пусне железницата през своя територия. Точно тази отсечка обаче в случай на въоръжено въстание, с неин управител Теофан Райнов, би могла да изиграе ключова роля за снабдяването с оръжие на въстаниците.

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Значи Левски поддържа контакти с Русия поне по две направления:чрез генерал Иван Кишелски и руския консул в Плводив Найден Геров.Но не е руски агент по никакъв повод.Да той като политик търси съюзници но нищо повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хайде, пак, малко от Николай Генчев.

Отношението на Левски към Русия:

„За разлика от консервативните среди в националното движение Левски поставя отношенията с официална царска Русия на принципни основи. Той вижда дълбокото различие между политиката на Русия и тежненията на българската революция, различията в крайните цели, към които се домогват двете страни. И в същото време, теглейки разделителната линия, той схваща обективната възможност за единодействие в общата борба срещу Турция. Именно поради това той пише до одеските търговци: «не отказваме помощта и от гявола, но имаме си предначертание», т. е. ще приеме всякаква помощ, но само тогава и дотолкова, доколкото тя би съдействувала да се осъществят историческите цели на българската революция. Левски преценява, че моментът, който одесчани са избрали за акция при руския император, е неподходящ и в духа на своята теза за самостоятелност и неангажираност на националното движение категорично се обявява против обвързването с руския царизъм. Поради това той нарежда на Данаил Попов да отговори отрицателно на Н. М. Тошков, в смисъл, че само след като се нареди добре работата в България, тогава «ще ходят при едно или друго правителство».

Отношението на Левски към Сърбия:

„Първоначално, когато движението е още слабо и неукрепнало, Левски отхвърля всякакви проекти за политически контакти със Сърбия. «Чак тогава, когато съберем и четертях краища на Българско в едно и направим прописът си (сметката си), та да видим какво имаме пред нази, че тогава за хора да пратим в Сърбия е лесно. И тяхната работа е с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно. Ако ли мисли то с комедии да постигне целта си, т. е. с лъжи и предателства... па тогава ще отсвирюваме.» (Това е цитат на Левски от писмото му до Д. Попов от април 1871 г.)

Ще мислим по-нататък по въпроса, дали някой ще ни помага отвън, срещаме в писмата на Левски. Дали обаче той не е казвал това, за да отбие номера, не е ясно. „Не отказваме помощта на дявола” и многото „ако”, които ползва, показва, че не е вземал много насериозно този въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гербов не си ме-разбрал . бил е против обвързване да.Но това въобще не значи че е отказвал всякакви контакти с руски представители.Един генерал Кишелски - представител на руското разузнаване колко писма разменя с него Левски.Тази връзка се нуждае от по задълбочено изследване въобще.Съвсем друг е въпросът че Левски няма никакво намерение да поставя българското освободително движение в безусловно подчинение пред руския царизъм.А и пред никого.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...