Демитологизиране на митологизирани герои

[Thorn 1437]

Подтикнат от темата на Спириев с панегирика на ген. Колев се замислих, че образователната система и пропагандата така излъскват образа на някои исторически личности, че ги превръщат в едни нереални идеали. Даже по-скоро не идеали, а направо идоли. А Левски го превърнаха в светец и в буквален смисъл. Храбри, умни, смели, безкористни. Някаква сплав от Исус Христос, цар Леонид и Ян Амос Коменски.

Направо да се чудиш как съвременниците не са оценявали тези светци. Егати и тъпите съвременници!  

Създава се и още едно погрешно впечатление. Как, разбирате ли, всички тези личности са били едни титани, безкористни, влюбени в Родината, до пълно себеотдаванеи т. н., да не се повтарям, а сега, разбирате ли, всички са едни никакви, корумпирани, гледащи личен интерес, дребни човечета. 

Каква Славна История е имала Милата ни Родина, а сега?! Сега - срам и упадък.   


Така, че такава тема си е необходима за обективност. В нея ще има някои от обичайно премълчавани моменти от житиетата на "светците".


И така....


Раковски. 

Раковски харчи народни пари за гуляи и жени. Краде. Серийни лъжливи обещания за женитба.

Раковски си пада по разкошния живот и по жените. За което си трябват пари. И се налага да отклонява средства от "народните пари" и от дадените му грантове  
 

помощникът му Иван Касабов открито го обвинява, че харчи народни пари, за да води разкошен живот - купил си файтон, два добри коня, направил си пищна униформа: "Отива например на разходка в Топчидере (Белград), туря на коне по двама да вървят пред колата му, а други двама подир колата - с княжески конвой!"

.

Ето какво разказва по този повод Симеон Радев в спомените си: "Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века.
......................
- Е-хе-е, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно! Какво му връзвате толкоз кусур на Сарафов!
Изненадан, Радев се обръща да види говорителя. Няколко реда зад него седи набит възрастен мъж, с ястъклия мустаци. Радев го пита:
- Ваша милост кой бяхте?
- Панайот Хитов - отвръща мустаклията.
Все едно че ми каза - Цар Симеон, разказва Радев, толкова далеч бе за нас тогава епохата на Раковски."

Съби Стойков има един момент в биографията си, когато става един проклет откупчик на данъци. В съдружие с богат турчин, който дава капитала ( от нашия човек - идеята). Бизнес начинанието се оказва оглушителен провал от който Раковски се измъква по "оригинален" начин. Завърта главата на дъщерята на своя бизнеспартньор, обещава и, че ще се ожени за нея. Естествено, за целта ще се потурчи. И след като мами доверчивите турци няколко месеца, накрая ги обира и изчезва.

През 1850 г. Раковски в съдружие с "Екмекчи-баши" Мустафа откупил за огромната сума от 800 000 гроша пловдивските ресумати и интизапа [данъците на пловдивския панаир]. Тази мащабна финансова операция претърпяла пълен крах. Заради натрупаните дългове Мустафа паша вкарал Раковски в затвора за три месеца, но това не помогнало да си върне парите от недобросъвестния си съдружник и го принудило да преследва длъжника си чак до Белград в 1861 г. Иван Адженов разказва, че за да омилостиви заемодателя си, който го заплашвал със съд, Раковски приел да играе главната роля в една галантна, почти невероятна история, която започва така:
Красивата дъщеря на Мустафа бей видяла Раковски, влюбила се в него и решително заявила на баща си, че ще се омъжи само и единствено за българина. Затова богатият лихвар предложил на Раковски да се потурчи и да се ожени за щерка му - само така щял да му опрости дълговете, като същевременно обещал да му издейства държавна служба в столицата. Раковски се съгласил, но при условие това да стане, когато приключи току-що избухналата Кримска война. Мустафа бей добросъвестно уредил бъдещият му зет да бъде назначен (заради перфектното владеене на източните езици) в турската войска като терджуманин [преводач] при Видинския паша или секретар в турския военен съвет. Всъщност тайното намерение на Раковски било да шпионира в сърцето на турския щаб в полза на руснаците. За нещастие обаче бил заловен след предателство и изпратен под конвой в Цариград, където го очаквало смъртно наказание. По пътя Раковски се сетил за Мустафа бей и тайно изпратил съобщение до "бабалъка си", като му припомнил споразумението им. Така пред султана наред с провинилия се пред държавата българин се изправил Мустафа бей (в други варианти - самият военен министър, а в трети - шанданджи-башията, т.е. началникът на осветлението в султанския сарай) и измолил за хатъра на дъщеря си гяурина, след което завел бъдещия си зет у дома си. Как Раковски е живял у тъста си, близо до младата ханъмка, не бихме могли да си представим. Нека само да си припомним, че и епископ Софроний Врачански е прекарал известно време в турски харем, за да спаси главата си!
Било по време на Рамазана.
За да увери Мустафа бей в искреността на намеренията си и да приспи бдителността на турските власти, Раковски, който още преди войната бил станал член на дервишката секта бекташи, редовно ходел на джамия, т.е. стриктно изпълнявал постулатите на праведния мюсюлмански живот и съвестно се подготвял да приеме правата вяра (хак-дини кабул едерим). Приготовленията за сватбата също вървели усилено в духа на източната разточителност, а "Раковски - млад, хубавец, сърдцат, гиздаво применен, пълнел очите на хубавата мома друговерка."
Дошъл Курбан-байрам. Мустафа бей с домашните си отишъл на молитва, а когато всички се върнали от джамията, се оказало, че "шанданджинин гювеси" (зетят) е изчезнал заедно с много скъпоценности от къщата.

Неизпълнени обещания за женитба има и поне с една котленка и после с атинянката Фросо, дъщеря на прочутия хаджи Христо Българина.

http://liternet.bg/publish11/d_andreeva/zhenite.htm

[Thorn 1437]

Левски.

Васил Кунчев е провъзгласен за национален светец. В преносен смисъл. А единият от двата съперничещи си синода на "Българската православана църква" в стремежа си да спечели точки в борбата с конкурентния синод, взе, че го канонизира в буквален смисъл.

Какво можем да кажем в тази тема за него. Ами доста неща. Краде коня на вуйчо си, стреля по Раковски (не улучва), предлага да убият досадната жена на най-верния си ятак, опитва се да организира убийството на Христо Георгиев (чиито паметник е пред Университета), извършва доста обири на богати българи за да ги принуди да дават пари за организацията му ("революционен" рекет) и накрая убива слугата на един богаташ, на когото искал пари. 

Лично аз не бих го оприличил на светец. 
 

Останало само да се прекара на рѫка хранения конь на отецъ архимандрита, коитр чинѣлъ около 3,000 гроша. Ето по кой начинъ можалъ Игнати да се покачи на вуйчовия си конь.
Единъ день, на 3-и мартъ 1862 година, когато наближило да се мръкне, той влѣзълъ въ черковния дворъ на Св. Богородица и се скрилъ въ една килия, Тамъ той чакалъ дордето се притъмни добре, за да се затворятъ вратитѣ на клисаря. Когато останалъ той тамъ господарь на черковния дворъ, излѣзълъ полекичка отъ килията и отишелъ полека да опита дали е отворенъ комшулука на метохския дворъ, гдето живѣелъ вуйка му и, гдето се намиралъ коньтъ. Това билъ единствениятъ начинъ да изпълни той своето желание.
Посрѣдъ нощь било, когато Левски влѣзълъ въ метохския дворъ и съ прехапана устна приближилъ се до обора. Най-напредъ той посипалъ пѫтя до портитѣ съ слама и боклукъ, за да не се чуе тракането на конскитѣ стѫпки; после, влѣзълъ да отвърже коня, превелъ го презъ черковния дворъ
и излѣзълъ на мегдана благополучно. Разбира се, че револверътъ и камата сѫ замѣстяли кръста и молитвеничето. Следъ като си прибралъ едно друго отъ кѫщата на зетя си, той се яхналъ на хранения конь и хваналъ пѫтя за с. Дѫбени

Трѣбва да ви кажа, че той гръмналъ върху Раковски но не можалъ да го улучи.

Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113].

Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ.
За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление.

Кѫщата на Бай Ивана се състои само отъ една стаичка, така щото онова, което той говорѣлъ и вършелъ съ Левски, бивало чуто и разбрано и отъ стопаницата на Бай Ивана. Тя знаяла вече Левски, кой е той и по каква работа ходи. Като майка на нѣколко дребни дечица, тя не можела да гледа хладнокръвно, какъ мѫжътъ ѝ остава своята работа и кѫщата си безъ ока брашно, та ходи подиръ страшния човѣкъ.
— Ти си намѣри другарь като тебе, безъ жена и безъ деца, — говорѣла тя на Левски и започнала да го ненавижда.
— Да я очистимъ, — казалъ единъ день нашиятъ херой на Бай Ивана.
— Съгласенъ съмъ! — отговорилъ той, безъ да изпитва на дълго причинитѣ.
дойде рано една зарань да извърши престъплението, а бай Иванъ по обикновено ще извика: — „Тичайте, съседи, нападнаха ни душмани!” Прилагането на тая мѣрка обаче, не се извършило на дѣло, по желанието на Левски, който билъ повиканъ, за да извърши друга по-важна работа.

За тая цель Левски намислилъ да взима насилствено пари отъ ония богаташи, които не давали съ добро.
— Гдето щѣха да ги взематъ турцитѣ, да се въорѫжаватъ съ тѣхъ противъ насъ, по-добре е да ги вземемъ ние, — говорѣлъ той.
Въ Карлово живѣелъ нѣкой си даскалъ Митко, човѣкъ не съ празни рѫце. Една прекрасна нощь Левски повелъ цѣла дружина, състояща се отъ Димитъръ Общи, Иванъ Арабаджията, Макавей Хайдутинътъ и Кузманъ Гатевъ, за да нападне даскалъ Митка. Д. Общия, който въ много случаи е развалялъ плановетѣ на Левски, и въ тоя случай побъркалъ работата, така щото нападението не можало да стане. Чрезъ подобни срѣдства, които ние напълно одобряваме, въ отношението на човѣкъ като Левски, той можалъ да събере достатъчно количество пари.
Лицемѣрнитѣ фарисеи, ония, които бѣлятъ свѣта презъ цѣлия си животъ, само отъ жажда за богатство, чрезъ разни спекули, безиргенлъци и фаизчелъци и които сѫ най-безсъвѣстнитѣ крадци, вѣроятно ще да възнегодуватъ отъ тая постѫпка на Левски. Да се не стрѣскатъ. Левски е събиралъ единъ видъ данъкъ много по-законенъ отъ обикновения. Той се е разчиталъ нощно време съ своитѣ данъкоплатци, само за това, че е билъ Левски, а не султанътъ. Освенъ това, оня, комуто вземали паритѣ, волю и неволю, ставалъ бунтовникъ,
така щото две цели се постигали отъ единъ пѫть. — Който е противъ насъ и цельта ни, то нека нѣкой отъ вас се преправи на турчинъ и да му удари единъ бой, и работата е свършена, — говорѣлъ той. Тая мѣрка е била най-сгодното срѣдство за заспалитѣ роби.

Другъ единъ пѫтъ — въ Ловечъ, Левски отишелъ да иска пари отъ единъ богатъ българинъ, който се обещалъ на мѣстнитѣ работници, че само тогава ще пожертвува нѣщо и ще се запише работникъ, когато види съ очитѣ си бѫдещия български освободитель.

Левски не закъснѣлъ да му се представи.

Бѫдещиятъ работникъ билъ отъ оная категория хора, които желаятъ да се запознаятъ съ нѣкого или да се научатъ нѣщо само отъ просто любопитство. Когато дошло време да брои опредѣленото количество, то нему се не щѣло, и за това отложилъ за другия день. На уречения день Левски се явилъ пакъ при него въ кѫщата му; но жадниятъ за пари богаташъ прибѣгналъ до хитрости. Той поставилъ слугата си да пази на двора съ порѫчение — че като се яви такъвъ и такъвъ човѣкъ, да му каже, че нѣма никой и да не го пуска да влѣзе.

Левски върви напредъ и не иска да слуша, що му говори слугата. Тоя последниятъ, додето говорѣлъ най-напредъ както се следва, захваналъ да вика на високо: „Вънъ! и по-искалъ да се хвърли върху оногова, който билъ неприкосновенъ за цѣло едно царство.

Левски пламналъ, но не искалъ да повдигне шаеченото си палто, подъ което се криели револвера и кама. Глупавото момче, възползувано отъ неговото смущение, продължавало да вика още по-силно. Тогава Левски стисналъ дръжката на своята остра кама и забилъ острилото ѝ въ гърдитѣ на момчето, което рухнало на земята, прегънато на два ката. Хитриятъ господарь, който до това време гледалъ презъ прозореца, излѣзалъ на двора и изревалъ като заклана крава:

— Дръжте го!

http://macedonia.kroraina.com/zs/index.html

[ДеДо Либен 1443]

Създаването и поддържането на митове е нормален процес.Като малка държава нашите митове съответно са малки и с местно балканско значение.По света какви митове има само....Аматьори , аматьори сме в това отношение.

п.с. горкия ген.Колев какво имало да пати ако е знаел...

[Христо Спириев 49]

Здравейте на всички пишещи , четящи и на администрацията на форума.

 

Влизал съм тук и с огромен интерес и респект съм чел и следял някои теми и автори - например за генетическите изследвания.

Искам предварително да се извиня за това което ще напиша.

 

Неуважаеми модератор на форум  „Феникс“  Thorn ,

некоректно и гнусно е да използваш името ми и това което съм постнал и писал без да споменеш и посочиш къде и какво. И да използваш името ми и темата която съм пуснал във „Феникс“ като мотив , повод и оправдание за темата тук и за нечистоплътните си намерения. Там където съм писал открито и ясно съм заявил мирогледа си – аз съм пещерен антикомунист и русофоб , не съм религиозен , но вярвам в нашия Господ Бог.

Нито аз , нито темата ми във „Феникс“ са мотиви за това което пишеш. Ти , негоднико , още с апострофи на първите ми постове във „Феникс“ сравняваше , приравняваше и оправдаваше окупацията и анексията на Крим със Съединението на Княжество България и  Източна Румелия. При въпрос дали ще ми позволиш да те цитирам на друго място , не получих отговор. Твои приятели и толерирани от теб мнения сравняваха , приравняваха и оправдаваха отрепки като някакви Моторола и Гиви с Левски.

За четящите „Феникс“ са ясни русофилските ти убеждения и мотиви и сам ти ги заяви :

„Нацията" няма нужда от кой знае колко герои. И в България такива са тези, които са обявени за такива именно от Вазов и Захари Стоянов.“

И още :

„ Но произведенията им идват в много подходящо време - началото на 80-те, когато България е скарана с Русия, почва да става малко неудобно, че свободата е подарена и започват да се търсят собствени герои, несвързани с дядо Иван. И ето ти - героите от неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт, довел до страшни кланета, ставата национални идоли.“

 

Няма да позволя да използваш името ми и темата за нечистоплътните си намерения.

 

Моля администрацията или модераторите на този форум да изтрият името ми и мотива за отворената от Thorn тема.

[Doris 3985]

Националните герои са герои не заради святост, въздържание и хрисимост, а защото са градили националната история.

Какво е общото между генерал Колев, Раковски и Левски  освен, че са забележителни исторически личности - това, че открито поставят българския интерес пред руския. За това от русофилска позиция те не са герои и трябва да бъдат дегероизирани. Разбира се,  могат да се намерят слабости и грешки, които да се преувеличат и преповторят.

[Thorn 1437]

Ицо и Дорче, напразно сте се натопорчили. Още не съм стигнал до един друг "герой" - Радко Димитриев. Той поне не е подбиран по критерия, който сте си въобразили -  "открито поставят българския интерес пред руския. "

[Thorn 1437]

А иначе, понеже Христо Спириев се е засегнал - ето, ще бъда безкрайно коректен - темата е инспирирана от един глуповат панегирик на ген. Колев, който всъщност и това не е, ами е някакво мрънкане, защо видите ли, в  наше време не му се кланяли като на някакво божество и не издигали църкви, а пардон грешка, не кръщавали училища на негово име.

 

http://www.fenixforum.net/viewtopic.php?f=14&t=395&p=45841#p45806

[Избирател 74]

Преди 6 минути, Thorn said:

а пардон грешка, не кръщавали училища на негово име.

Аз ли не чета правилно,или в статията ясно се казва не "кръщаване" на училище,а "възстановяване" на име?

[Христо Спириев 49]

1 hour ago, Thorn said:

А иначе, понеже Христо Спириев се е засегнал - ето, ще бъда безкрайно коректен - темата е инспирирана от един глуповат панегирик на ген. Колев, който всъщност и това не е, ами е някакво мрънкане, защо видите ли, в  наше време не му се кланяли като на някакво божество и не издигали църкви, а пардон грешка, не кръщавали училища на негово име.

 

http://www.fenixforum.net/viewtopic.php?f=14&t=395&p=45841#p45806

Не съм ти Ицо. За тебе съм Гаспадин. 

Веднъж написах :

" Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. Матей 12:37 "

Още е валидно.

П.П. Не съм направил регистрация тук за да водя диалог или спор. А за да не се използва името ми като мотив за нечистоплътни намерения.

[Христо Спириев 49]

1 hour ago, Thorn said:

Ицо и Дорче, напразно сте се натопорчили. Още не съм стигнал до един друг "герой" - Радко Димитриев. Той поне не е подбиран по критерия, който сте си въобразили -  "открито поставят българския интерес пред руския. "

Това исках да цитирам в горния ми пост. Не видях опция за редактиране. 

[Thorn 1437]

Във феник дискусията се разви интересно...

 

Ботев.

"......хората,
дето ще кажат за мене
„Нехранимайка излезе“, ....."

Да, нехранимайко (в най-буквален смисъл). Хаймана, пройдоха. "Хъш" в момента се води за почетно звание, затова ще употребя думата 'ашляк, която се ползваше в моето детство.

Ботев е поет и революционер. Това са най-важните му характеристики. Вярно, че има само 20 стихотворения (а "пещерните антикомунисти" вероятно ще ме поправят, че са 19, щото смятат, че едното не е негово), но е поет, при това за мен - добър поет. 

Харизматичен е. Това го признавам напълно и мисля, че е безспорно. Напомня Петьофи. Или даже Че Гевара. В България - Яворов (който също можеше да загине из чукарите в бой с турците и да не напише истински ценните си символистки стихотворения). Или Вапцаров, макар, че Вапцаров за мен е по-добър поет. 

Или пък Висоцки. 

В момента би бил рокаджия или рапър, пеещ за политика. Ако е на запад - левичар, пишещ за правата на малцинствата и бичуващ the establishment, в България вероятно "десен".

Но и в двата случая маргинален политически екстремист. 

Не мисля, че е бил човек, с който бихте искали да се познавате твърде отблизо. Луда глава, опасен и чужди и за свои. Представяте ли си какво му е било на Каравелов с такъв "сподвижник". 

И сега, да не си помисли Спириев или Петя, или рки, че аз съм единствения, който кощунствено дърпа завесите на сакралното, ето едно списъче, което открих докато си подготвях постинга. http://zonkobg.blogspot.be/2012/05/blog-post.html

Краде на едро и дребно, включително прибори от кръчмите, дрехи от закачалките в читалището, пари в брой от училищното настоятелство.
Хулиганства и мами за финансова облага много хора из редица руски, румънски и български градове.
Извършва контрабанда през границата с Румъния.
Организира и провежда обири с взлом, включително се проявява като касоразбивач.
Сече фалшиви монети.
Заплашва с оръжие и изнудва различни хора в Румъния за пари и облаги.
Извършва въоръжени грабежи.
Нееднократно лежи по затворите, където се бие със затворниците и ги принуждава да му дават различни неща за по-комфортен престой.
Взима назаем пари, които „забравя” да върне.
Гладува и мизерства само защото не желае да работи за изедническата класа. Оставя в същото благословено състояние на пост и молитва майка си и бременната си жена с дни.
Възхищава се от и подражава на френските комунисти и руските анархисти.
Проповядва революция чрез избиването на всички заможни хора и цялото религиозно духовенство.
Чрез различни спекулации успява да изземе печатницата на Любен Каравелов, да го изгони и злепостави в очите на всички и да заеме мястото му.
Подава си оставката от Революционния комитет, защото не желае чужда дума да се чува повече от неговата и не иска да иде в България да организира въстание с апостолите.
Практиката му е след подобни благородни мероприятия известно време да се укрива, докато спре да го търси полицията.

Ботев реално е бил недоучил студент. Не в университет, а в Одеската гимназия, но гимназиите тогава са били на нивото на днешните университети. Ако я е завършил, би имал доста възможности, но той над това.

Тежките българи търговци в Одеса и водители по онова време на българския елемент в тоя град — Тошкович, калоферци, под надзора п почти под стряхата на които се е намирал Ботйов заедно с много още подобни нему българчета — не са имали причини да му не благоприятствуват. Напротив, те са гледали още да не изпуснат от кантората си сина на даскал Ботя, на комуто дарбите и събудената натура не е възможно да не им са били известни. Най-после, ако не тежък търговец, ако не висок чин в армията, то Ботйов можеше да излезе от Одеса поне обикновен кандидат на правото, историко-филолог или друго нещо, каквито станаха и се завърнаха в България много негови съвременници и връстници. Да го турим най-после на една дъска с Любена Каравелов, т.е. че той можеше да преживей скромно в Русия десетина и повече години; да се явява по два-три пъти в университета, колкото за адет; да изучи и прехвърли всичко, каквото е било написано и създадено по онова време от руския умствен живот; да си пробие път и се запознае с редакциите на няколко руски списания; да захване да събира с желязно постоянство и с убийствено спокойствие на книжовник българското народно творчество: песни, гатанки, пословнцп, приказки и пр., с които да запознава учения славянскн свят с тъмното още тогава свое поробено отечество; да пише свои разкази и повести със строга тенденция и агитация, че тоя народ трябва да се освободи, и най-после да дойде по-наблизо до брега на своята бащина земя, отгдето да почне систематическа и постоянна борба, каквато е била възможна тогава и каквато по тогавашните понятия се е считала за полезна. А Христо Ботйов, всички трябва да признаят това, можеше да стори и извърши тая деятелност: на литератор, поет, агитатор, революционер, публицист и вестникар.

Обаче Христо е над такива неща като ученето.

Никаква дисциплина, приличие и послущност не спирали неговите естествени влечения. Ученик от цялата гимназия, който имал най-лоши бележки за своето поведение, бил той. Гдето се проявявала най-малка протестация било против началството на заведението, било против няколко от учителите, то Ботйов непременно трябвало да бъде там. Често той бил подлаган на наказания, предписани от училищния правилник.

Известно време го търпят, защото:

Ако той да беше русин, то отдавна би бил изгонен и нещо повече, но тогавашните заведения, макар и сегашните в Русия, гледаха на българите много снизходително, през пръсти, така да се каже. Где свършили, где не, че били с неудовлетворително поведение през куп за грош даваха им в ръцете по едно парче книги и ги пращаха в България да будят своите съотечественици. Храни боже както правят днес нашите училища с помачетата.

Но неговото отношение към ученето е такова:

Баща му го пита за професорите, за Тошковичови и за други светски знаменитости от Одеса, а той разказва, че се научил да язди на кон, да върти шашка, да прави борш и други такива.

Не бой се, тате, ти гледаш и съдиш на работите по старата школа и понятие — възразило чедото, весело и засмяно. — На твоето време хората гълтали и зобали всяка глупост, която излязвала из устата на педанта учител и на още по-педантския учебник. Тия идиотски, времена се минаха, няма ги вече в Одеса и другаде, както това е било по твоето време. Аз не зная катехизиса, много аритметически правила и сухи дати от историята и пр., но можа да се боря с всеки професор и учен. Твоите ломоносовци и державиновци, с които ви пълнели едно време главнте, днес не струват лула тютюн.

TO BE CONTINUED

[Христо Спириев 49]

От "Феникс" , докато ни търпят тук. 

 

Thorn написа: ↑

04 Авг 2017, 17:26

И сега, да не си помисли Спириев или Петя, или рки, че аз съм единствения

Боже опази. Ти си само чистач .....на митове. 

Thorn написа: ↑

02 Авг 2017, 15:08

"Нацията" няма нужда от кой знае колко герои. И в България такива са тези, които са обявени за такива именно от Вазов и Захари Стоянов.

Thorn написа: ↑

04 Авг 2017, 17:26

аз съм единствения , който кощунствено дърпа завесите на сакралното, ето едно списъче, което открих докато си подготвях постинга. http://zonkobg.blogspot.be/2012/05/blog-post.html - Захари Стоянов

Thorn , слушай ме сега внимателно. 
Вземи дълбоко въздух и се концентрирай. Бавно вдигни ръцете от клавиатурата. Внимателно стани от стола и се изправи. С бавни крачки , подпирайки се по стените тръгни и излез навън. Ако някой те попита нещо не отговаряй дори с риск да си помислят , че не си у ред. Зная , че е жега , но се опитай да дишаш дълбоко. Ако не се потиш може да правиш клякания и изправяния. След това хвани главата си с две ръце и я разтръскай. И въведи мислите си в ред. Ако не се получи , упорствай с разтръскването докато стане.

А сега си изясни какво е направил Захари Стоянов :
- е ли е направил Ботев герой ?
- мита ли му е чистил и разрушил?
- или нещо друго ?
- или всичко е дошло от ултрасите

Успех .Ако се получи сподели с нас.
  

[КГ125 5566]

Вижте сега, граждани - едно е приносът на един човек в националната история - и личните жертви, които е направил. Друго са личните му слабости и човешки черти, защото, знаете, съвършен е само Господ... Тези слабости, силни и слаби, човешки земни черти, не могат да затъмнят образът който се получава, когато се направи исторически и ценностен БАЛАНС. Т.е когато нещата, всички, се сложат на везната. 

Именно този баланс и обобщаването му може да изглежда като митологизиране, но не е. Изобщо терминът "митологизиране" много се ползва в нЕкои западни идеологически тези, ама се ползва там самоцелно! Та, да не го повтаряме. 

Левски например, може да е направил много неща, или Раковски (впрочем те не са направили кой знае какво зло - убийството, извършено от Левски е при нещо като самоотбрана, защото слугата упорито се е опитвал да го задържи - но нали не за себе си бяха отишли да искат пари от чорбаджията!!!! - не за себе си, за бъдещата нация.. ). Раковски каквото прави за България - никой не го е направил, защото той пръв събужда отново и възражда идеята за новата българската държавност. 

Ботев знаете - даде такъв пример, че просто няма накъде повече. Да, във военно отношение катастрофа - но пък какъв СИМВОЛ. 

Така, че не бива да се вглеждаме в калта по обувките но да изпускаме Пътя. 

В този смисъл цялата постановка - митологизиране/демитологизиране не излишна. 

Не, не са митологизирани героите на, в случая, нашата страна. И не, "демитологизирането", което по същество представлява преувеличение на личните им недостатъци на фона на големите им дела, не е никаква обективност. 

Има герои на националните епоси, които се нуждаят от обективно излагане на фактите - например един Крали Марко. Но това е съвсем, съвсем друго нещо от това да видим калта по обувките но да не видим Пътя.  

От друга страна - призивите за историческа обективност са винаги навременни!

ПП - в този смисъл, не се ругайте лично горе за това кой какъв бил, кой какво писал в друг форум (уважения, впрочем, към "Феникс!"), какво било анексията на Крим, чии убедждения какви били (впрочем те са свободни) и т.н. - това пък е съвсем друга тема. 

Редактирано Август 4, 2017 от КГ125

[bulgaroid 1733]

Аз не разбрах, какво не ви угоди Ген. Колев, а това че,колегата Тор изопачава фактите и ги преиначавава е ясно. Доживяхме, пишман критици да дават оценка на Раковски и Левски. Като ги чета и се сещам колко гениален е Чжоу Енлай. Нали знаете какво е казал за френската революция ? 

[Frujin Assen 5627]

Това ми прилича на жълт вестник. Обсъждате как Левски откраднал кон, пък Раковски обичал хубавите жени. Мен изобщо не ме вълнува кой е биел жена си, кой е ходил по курви, кой е пиел по кръчми, какъв цвят долни гащи е носел... интересува ме какво е направил за България.

Демитологизиране го разбирам не да развявате долното бельо на хората, а по същество. За пример ще използвам нашия гениален футболист Стоичков. Вие сега пишете как той бил алкохолик, курвар, простак, лъжец. Съсредоточете се на изявите му на терена! Например как целия отбор е играл за него, колко дузпи е пропуснал, колко положения е отървал, колко груби контузии е извършил ... неща от този род.

 

 

Редактирано Август 4, 2017 от Frujin Assen

[Thorn 1437]

Ботев - още продължение. 

Дребни кражби.
 

И Ботйов от своя страна не стоял със сгърнати ръце пред жестоката борба на глада, и той се мърдал. Нарочно отивали понякога да ядат на някоя гурбетска ахчийничка, гдето той икономисвал под дрехата си било хляб, било лъжици, фърколица, пията, нож и пр. ахчийски принадлежности, а после ги оставяли депозит на някой верен българин!
Той ходел и в букурещкото българско читалище „Братска любов“ да чете вестници и книги, гдето никой не обръщал на него внимание, гледали го като един от стотината българи емигранти, които пълнеха по онова време румънските градове. Свивал се в едно кьоше, навеждал очи и чел, без да се казва кой е и да се препоръча някому. Вижда се работата, че мизерията, която го е блокирала от всяка страна, дрехите по гърба му и окъсаните му обуща, които зяпали като ламя, произвеждали са известна скромност и срам. Трябва да кажем и това, че Ботйов е обичал твърде много да се носи чисто и прилично, с бяла риза и с черни дрехи. В това отношение той не прилича на хората с неговите идеи и принципи било в Русия, било другаде. Веднаж, когато имало в читалището високи посетители със самурените кожухи, той откачил на едного палтото, което изпукало на гърба му, и станал невидим към воденицата. Една нощ само се загънали с тая топла дрешка, защото по-скоро трябвало да се продава.[/highlight]

Сериозни грабежи и престъпления: По-времето, когато Левски обикаля България и прави комитетската мрежа.

Грабеж с изтезаване на жертвата.

Но имам на ума си един план, който мисля да изпълня, па тогава да тръгна — казал тайнствено непознатият и се огледал наоколо си. — Тоя план е да туря на ръка златото на някой разбойник аристократ, моето според мене е нещо простително — пришепнал непознатият на ухото на нашия Христа.
Това било доволно. От тая вечер Ботйов и непознатият бивши прокурор се побратимили за взаимни действия. А знаете ли кой е бил негова милост бившият прокурор? Нико Георгеско, познат вече на българските читатели по-късно по своите действия в Стара и Нова Загора[11]. И започнали вече борба срещу буржоазната собственост, която се нарича на комунистически език кражба. При Флореска, Шапченко, Кьбсето, Дишката, Троенчето и пр.; присъединил се и Нико Георгеско. Научили се, че в Мачин надало някой си турчин митничар, който имал няколко хиляди лири и живеел усамотен на края на града, до Дунава. Нощно време, когато Дунавът бил замръзнал, дружината минала в Мачин и сполучила да влезе в жилището на турчина. Мъчили го, търсили лирите, но напусто. Кьосето и други искали да заколят жертвата, но Ботйов го запазил. В къщата му намерили много тютюн, на денкове, за които разсъдили и намерили, че струва да се вземат и пренесат в Браила. Всеки задигнал по един денк, а някой имало, който взема и по два. Но когато наближили града, напада ги румънският караул. Бяг, кой накъдето види и кой както може да хвърли денка.

Опит за взломна кражба.

Но станалото — станало. Трябвало да се пристъпи към други, по-реални предприятия, Флореско и Георгеско си имали грижата за приготовлението на инструментите, с които ще да чупят и режат врати и каси. За нашия герой оставала командата. По верни сведения научили, че в касата на един румънски търговец, който продавал каси, имало до 30000 наполеона. Търговецът живеел в Галац, следователно и дружината отишла там. Щом се прибират хората от чаршията, нашите търговци спущат котва до вратата на магазията. Тая врата била дотолкова здрава, щото дордето я разбият или прережат, минало се среднощ. Понеже търговецът, както казахме, бил продавач на каси, то пред дружината се изпречил океан — в коя именно каса са парите. Георгеско решил задачата. С малко фенерче в ръка, като биволско око, той отивал при всяка каса, която чукал с пръстите си, като кога се опитват узрелите дини. „Тая е тя“ — казал той и дружината се налепила около показаната виновница, която като легнала на земята, червата ѝ се обадили със своя нежен глас и вдъхнали сила и живот на борците. Касата с парите била вече в своята агония, когато започнало да се чува нещо шум отвън. Проводили едного да види какво е, той се не върнал вече. Проводили втори, също. Отишел най-после сам Ботйов. Щом надникнал от вратата, повече не му трябвало вече: било се съмнало и хората си отваряли наоколо дюгените. Той се върнал и извикал на останалите, които режели и чупели още, да бягат, като им казал, че сам господ ги наказал. Всичките търтили да бягат, но Георгеско се залепил като пиявица от студеното желязо, не иска да знае. Ботйов го опъва за дрехата, а той ся забива ноктите в жертвата.
— Бягай да бягаме, че се съмна! — говори Ботйов.
— Остави ме, братко, остави ме по-добре тук да умра, отколкото да излязвам с празни ръце — отговаря Георгеско.
Най-после излезли и господарят на мазата влязъл. Щом той съгледал своята любима каса повалена на земята и проядена от едната страна, изревал, колкото си може, и паднал пред вратата в безчувствие.

Още един грабеж

Един руски скопец, който продавал икони, Ботйов се запознал с него и го викнал да го заведе дома си уж, да си купи фамилията му няколко парчета. Скопецът бил възхитен, че се срещнал с човек земляк, който му говорил езика. Като вървели из една тъмна улица, Иван Дългият натисва скопеца изотзад, у когото намерили около 500 рубли. Ботйов набързо сграбил половината и ги върнал на стопанина им, за което по-после го осъждала хъшовската среда, че не правел добро. До вечерта още рублите били сортировани между гладните хъшлаци.

Тежката артилерия била готова вече да настъпи в пълен състав. Най-напред пострадала касата на браилския гражданин Скарлат Стратович. Желязната каса се разбила твърде сполучливо, но напусто. Намерили вътре много часовници, залог, види се, но часовник можеш ли продаде? Пари имало, но слаба работа, само за цилиндър на Георгеска и храна за Ботйовите адютанти на два-три деня. Второ жребие паднало върху касата на някого си Коста Василев, който бил заклет враг на емигрантите. В тая каса съвсем силно духал вятърът: 50–60 франка, само гологани, намерили и един запис от 1000 наполеона, който бил оставен от братя Симови. С гологаните си напълнили джебовете и си излезли почтено, като ревизори.
Трябва да кажа, че и тия нощни обири на Ботйова са били достояние на всичките му малко-много приближени. Той не ги е криел от никого, на всички ги е разказвал с най-дребните по-дробности, считал ги е за нещо обикновено, за негова длъжност. В. Попов, който го е наблюдавал най-внимателно, разказва, че когато разбили първата каса с Георгеска, който режел най-много, то Ботйов бил на другия ден във възхищение.
— Той е гений, той е талант, той е човек за обичане! — говорел Ботйов пред двама-трима души. — Ако вие го би видели как той се приближава до касата с генералско хладнокръвие, как си поплюва на ръцете и как реже желязрто като прясно сирене, то би го целунали. Велик човек! Рядко се раждат подобни личности.

Нещо интересно за Раковски - - Ботйов изпитал, че около 1848 г. покойният Раковски ограбил един влашки капитанин. Взетата сума, която била около 5000 жълтици,

Това са сериозни суми. На днешни пари - от няколкостотин хиляди, до почти милион евро. Зависи какви точно са "жълтиците".

Тук има едно изнудване и шантаж, неуспешни. Накрая Ботев благородно се отказва да вземе парите. Продължава в същия дух, влиза в затвора.

След излизането от галацкия затвор отива в Букурещ.

Фалшификатор на пари.

Тулешков видял в стаичката си Узунджовския панаир.
— Какво си се развикал бе, маскара? Влизай де! — му казал Ботйов, който отворил вратата, колкото да се нацеди Тулешков вътре, който бил гологлав, разчорлавен и със запретнати до лактите ръкави, почернял и изгорял от кюмюр и огън.
Стаичката на Тулешкова имала следующето дередже: в собицата, гдето имало място и за готвене, горял силен огън, на който врели няколко железни съдове с неизвестна жидкост. Отстрана имало едно малко духалце, с което един раздухвал, а други бъркал в гърнетата. Върху една масичка имало около 20–30 малки гипсови чашички, наредени като батарея. К. Тулешков влязъл като в небрано лозе. Освен Ботйов в стаичката се въртели още 4–5 души, всичките със запретнати ръце, всичките изпотени и почернели. Онова, което поразило и вразумило Тулешкова, било това, че на земята, върху едно простряно палто, имало турени, около 500 рубли, нови-новнинички, но още неогладени. Тулешков разбрал, па и читателите са разбрали вече, че тук се секат калпави пари: повечето руски рубли, турски лири, бешлици и пр. Майсторът им бил Петър Дългият, наречен Татмата, родом от Болград, златар по занятие. Останалите другари били: Димитър Македонски, Иванчо Бесарабчето и племенникът на Ив. Адженова. И като влязъл Тулешков, те следвали да си работят, не се стеснявали от неговото присъствие, понеже и той чалдисвал малко на тая черга. Той протестирал и обявил на тия ортаци на султана и на цар Александра, че ако не напуснат още тая минута почтената му квартира, ще да ги предаде сам. Разяснил им, че стопанинът на къщата, старият арменец, е в подозрение, вече, работата е открита.
Нашият поет изгледал твърде накриво своя ученик Тулешкова, котото слушал да му чете морал, да продава краставици на бахчованджията. Казал му, че тия интриги са от страна, на Л. Каравелова, и заповядал на другарите си да събират чуковете и си потърсят друго прибежище. Ботйов оотанал с Тулешкова, който го завел да обядва, и дал дума, че няма да ходи вече при тях, т.е. при Петра Татмата. Но същия още ден, като останал сам, затекъл се да ги намери в новата им квартира. Тъкмо-що да отвори пътната врата, видял, че полицията с двама-трима комисари заграждала вече жилището им! Без да се усети, в няколко минути се намерил той в печатницата на Каравелова, с една реч, простият случай го отървал от участта на другарите му, които били хванати и осъдени на осем години във влашката тузла.

To be continued

[КГ125 5566]

Продължи, пък после ще обобщя

[Thorn 1437]

Ботев - още.

През тези двете години, през които обирджийства, напълно е зарязал интелектулните занимания.

От най-напред разговорът бил натегнат между двамата списатели, повече говорел Каравелов, а по-малко Ботйов. Съвети, упреквания, изобличения, морал и осъждания се слушали в думите на първия, държал той ролята като баща към син. Ботйов се прозявал — повече от глад може би, — възразявал тук-там и често изговарял: „Глупости.“
— Колко време, как не си вземал в ръката си перо и не си прочитал ни една книга? — попитал Л. Каравелов.
— Откогато издавах Дума, значи, две години — отговорил нашият с презрение и ирония.

Накрая се опитва да организира убийството на Любен Каравелов.

Ботйов не искал ни да чуе за подобни извинения. Той станал изведнаж твърде жесток към своя по-стар учител. Каравелов почнал да се третира като най-опасен човек за българския народ. При Ботйова се присъединили С. Стамболов, К. Цанков и много други от младите. С. Стамболов отишел един път с револвер да иска сметка от Л. Каравелова. С. Заимов, който е бил в това време при него, коректор на „Знание“, разказва, че Каравелов заплакал и избягал от печатницата. Под тия впечатления той написал стихотворението:
Ти ми казваш, зимбил цвете, че не можеш да блестиш…
Ботйов отишел още по-далеч. Подкоркал някои от хъшлаците, правят, струват — да убият Любена. Нашият Бенковски имал злочестината да взема на себе си тая рол. Хляб продавал той по онова време в Букурещ и бил един от редовните посетители в редакцията на „Знаме“, гдето Ботйов всяка вечер, заобиколен от 25–20 хъшове, държал лекции по разни въпроси, в това число и за Каравелова, че е човек опасен. Наговорил той Бенковски, че ако иска да заслужи на своя народ, то трябва да убие своя копривщенски съотечественик. Бенковски, който тогава още апелирал към първенство, от честолюбие бил принуден да се съгласи. Като си размислил обаче, че човекът, който писал за България толкова години, който карал и самия него да плаче, когато чете „Неда“, „Мъченик“, „Дончо“ и пр., може един ден да ѝ бъде пак полезен, не му допуснала съвестта да дигне ръка. Но за да се яви с чисто лице и пред Ботйова, скроил си следующия план: да отиде в печатницата на Л. Каравелова да си купува уж книги за четене и да демонстрира по такъв начин, щото да даде да се разбере, че крои някакъв си план. И действително, той отива в печатницата и пита за книжки да си купи. Дали му няколко, които той пребръща из ръцете си, огледва се наоколо си, бърка си под палтото, отгдето се подавало револвер, и пр., и пр., така щото ясно можал да определи и заяви на присъствующите Любенови хора, че целта му не е книжки. Разбира се, минутно било известено на Каравелова за присъствието в печатницата му на страшния хъшлак. Сиромах Любен, както пишел на масата си, гологлав изхвръкнал из прозореца. Сам Заимов, който бил уж на страната на Любена, заминал за Браила и почнал издаването на едно одърпано вестниче, Михал, което се пълнело от едина до другия край само с псувни против Любена.

И от собственото му писмо до Драсов.

Где го Раковски, за да станем другари и да преобърнеме всичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега прави сметка на гологани, които даже и на хляб не стават. Драсов! Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…

[resavsky 3543]

Торн това че имало някакъв конфликт между Раковски и Левски /с последваш опит за убийство/ са инсинуации на Панайот Хитов и неговия приближен Кършовски.Следва да се има предвид че Хитов е бил  твърде ревнив към налагането на Левски за лидер на революционерите след смъртта на Раковски през 1867г.Хитов е смятал че това място е предопределено за него.Той е има и статут на "първостепенен войвода" /втората позиция след "главен войвода" който е Раковски разбира се/ съгласно Наредбата от 1867 година - тоест претенциите му за лидерство са имали и юридическа основа.Не случайно в началото при създаването на ВРО Хитов се опитва да дава заповеди на Левски.Не се получава още повече че Левски го атакува и за прекалено тесните му връзки със сърбите от които Хитов си получава и солидна заплата.

[bulgaroid 1733]

То развенчаването е лесно, е ги нашите модели за подражание руснаците. Един читав герой нямат всичките им герой маскари. Същата работа и при американците, и при англичаните и навсякъде. Нашите приятели руснаците и сърбите http://fakeoff.org/history/istoriya-o-tom-kak-rossiya-razvyazali-pervuyu-mirovuyu-voynu-i-zachem

[Thorn 1437]

Преди 7 часа, resavsky said:

Торн това че имало някакъв конфликт между Раковски и Левски /с последваш опит за убийство/ са инсинуации на Панайот Хитов и неговия приближен Кършовски.Следва да се има предвид че Хитов е бил  твърде ревнив към налагането на Левски за лидер на революционерите след смъртта на Раковски през 1867г.Хитов е смятал че това място е предопределено за него.Той е има и статут на "първостепенен войвода" /втората позиция след "главен войвода" който е Раковски разбира се/ съгласно Наредбата от 1867 година - тоест претенциите му за лидерство са имали и юридическа основа.Не случайно в началото при създаването на ВРО Хитов се опитва да дава заповеди на Левски.Не се получава още повече че Левски го атакува и за прекалено тесните му връзки със сърбите от които Хитов си получава и солидна заплата.

Това означава, че в някакъв момент е имал конфликт с Левски. Е, означава ли това, че Левски не е стрелял по Раковски?

[Du6ko 1979]

On 03.08.2017 at 9:43, Христо Спириев said:

Здравейте на всички пишещи , четящи и на администрацията на форума.

 

Влизал съм тук и с огромен интерес и респект съм чел и следял някои теми и автори - например за генетическите изследвания.

Искам предварително да се извиня за това което ще напиша.

 

Неуважаеми модератор на форум  „Феникс“  Thorn ,

некоректно и гнусно е да използваш името ми и това което съм постнал и писал без да споменеш и посочиш къде и какво. И да използваш името ми и темата която съм пуснал във „Феникс“ като мотив , повод и оправдание за темата тук и за нечистоплътните си намерения. Там където съм писал открито и ясно съм заявил мирогледа си – аз съм пещерен антикомунист и русофоб , не съм религиозен , но вярвам в нашия Господ Бог.

Нито аз , нито темата ми във „Феникс“ са мотиви за това което пишеш. Ти , негоднико , още с апострофи на първите ми постове във „Феникс“ сравняваше , приравняваше и оправдаваше окупацията и анексията на Крим със Съединението на Княжество България и  Източна Румелия. При въпрос дали ще ми позволиш да те цитирам на друго място , не получих отговор. Твои приятели и толерирани от теб мнения сравняваха , приравняваха и оправдаваха отрепки като някакви Моторола и Гиви с Левски.

За четящите „Феникс“ са ясни русофилските ти убеждения и мотиви и сам ти ги заяви :

„Нацията" няма нужда от кой знае колко герои. И в България такива са тези, които са обявени за такива именно от Вазов и Захари Стоянов.“

И още :

„ Но произведенията им идват в много подходящо време - началото на 80-те, когато България е скарана с Русия, почва да става малко неудобно, че свободата е подарена и започват да се търсят собствени герои, несвързани с дядо Иван. И ето ти - героите от неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт, довел до страшни кланета, ставата национални идоли.“

 

Няма да позволя да използваш името ми и темата за нечистоплътните си намерения.

 

Моля администрацията или модераторите на този форум да изтрият името ми и мотива за отворената от Thorn тема.

Похвална БДИТЕЛНОСТ и АКТИВНОСТ га господина антикомунист. Аз също не обичам комунизма , ама ти удари в земята комунягите в областа на "свободата на словото " То във "Феникс" такава свобода на словото - цензорите от Работническо дело миналия век биха завидели.  

Европейският БЕРЛИНСКИ конгрес определи че България е на север от Балкана + София без северна Добруджа. На И. Румелия бе дадена автономия както полубългарска област, а Македония въобще не бе призната от Европейският цивилизован свят и великите сили за част от България. Не знам за Левски и Ботев ама Чардафон Орловец действаше против международните договори, европейските ценности и Европа. В Източна Румелия Султана не е забранявал българският език не е изпрщал армията да стреля срещу мирни жители. По тази логика Ч. Орловец е по антиевропеец и от Моторола и Гиви. 

[Du6ko 1979]

On 03.08.2017 at 19:13, Thorn said:

А иначе, понеже Христо Спириев се е засегнал - ето, ще бъда безкрайно коректен - темата е инспирирана от един глуповат панегирик на ген. Колев, който всъщност и това не е, ами е някакво мрънкане, защо видите ли, в  наше време не му се кланяли като на някакво божество и не издигали църкви, а пардон грешка, не кръщавали училища на негово име.

 

http://www.fenixforum.net/viewtopic.php?f=14&t=395&p=45841#p45806

Кликнах на линка за прославения балкански Бонапарт - Генерал Колев. 

"  - А до преврата на 9.09.1944 г. генерал Иван Колев заслужено си е извоювал престижно почетно място в българската история със своите славни дела през Първата световна война. Името и победите му са вписани със златни букви в нея, като част от дългия летопис на българската бойна слава. 
Истината за него, която трябва да знае всеки българин е следната. Роденият през 1863 г. в бесарабското село Бановка български кавалерийски генерал Иван Колев е голяма личност, голям българин родолюбец, образцов офицер, реформатор на този род войски, известен още като баща на "българската конница", прославен български военачалник, кавалерийски генерал с големи заслуги за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война 1916-1917 г. и за националното обединение на България. Тогава като началник на Първа конна дивизия записва поредица от блестящи победи над всички врагове на България в тази война - румънци, руснаци и сърби. "

Какво виждам - генерала е роден в Бесарабия - провинция на ... Руската империя ? Значи ли това че майка му и баща му, навярно братята, сестрите, бабите , дядовците на генерал Колев са руски поданици и гржадни ? Аз лично не знам но ми идват такива мисли на ум ? ( Вярно е , една част от Бесарабия след кримската Война бе предадена на Румъния, може би е бил румънски гражданин. )

Похвално е, че се сражава за Добруджа, но за съжаление победите му не допринасят за присъединяването на Добруджа към България. Не заради него, а заради германофилската политика на Кобургготската династия и главно на Фердинанд. Борис 3 е доста по българин от баща си. 

 

[КГ125 5566]

Преди 11 часа, Thorn said:

Това означава, че в някакъв момент е имал конфликт с Левски. Е, означава ли това, че Левски не е стрелял по Раковски?

Означава ли и обратното? Изобщо, сведения от разни харамии все пак трябва да се проверяват, преди да се ползват за "демитологииране"

[КГ125 5566]

Преди 19 часа, bulgaroid said:

То развенчаването е лесно, е ги нашите модели за подражание руснаците. Един читав герой нямат всичките им герой маскари. Същата работа и при американците, и при англичаните и навсякъде. Нашите приятели руснаците и сърбите http://fakeoff.org/history/istoriya-o-tom-kak-rossiya-razvyazali-pervuyu-mirovuyu-voynu-i-zachem

Ще се повторя - самата дилема "митологизиране/де митологизиране" и изначално грешна! (Не че няма място, но там, където има мит наистина.). 

Високата оценка и включването в обществената ценностна система на историческите заслуги на определена личност, когато е резултат на адекватен и обективен исторически и ценностен баланс не е митологизиране. Съответно, търсенето на кал по обувките или изтъкването на всяка клюка като факт, не е обратното. 

Гарантирам ви, че този човек е умрял с кални ботуши. Сигурно и с непрани партенки. И сигурно със това име може някому и да се е сторил смешен в родния си град. Обаче - .... 

http://vardarsko.org/index.php?option=com_content&view=article&id=234:-1918&catid=31:general&Itemid=34

Редактирано Август 6, 2017 от КГ125