Отиди на
Форум "Наука"

100 г. след смяната на календара в България


Recommended Posts

  • Потребители

Юлиански и Григориански календар

Действащият днес Григориански календар е въведен за пръв път в употреба през 1582 г. Той поправя недостатъците на древноримския Юлиански календар, като внася в него някои корекции, имащи за цел по-точното отчитане на времетраенето на тропическата година. Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му Юлианския се състои в разпределянето на високосните години.

Средната тропическа година, представляваща времето на завъртане на Земята около Слънцето, съставлява 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди, т. е. 365,2422 дни. За да се получи максимално приближаване на календарното време до астрономическото, в Юлианския календар е прието всяка четвърта година да е високосна и да има един допълнителен ден през месец февруари. С това годината получава средна продължителност от 365,25 дни.

Разликата между астрономическото време и времето, отчитано по Юлианския календар, е сравнително малка, но тя се увеличавала непрекъснато през годините. Установило се, че променливата дата на Великден, определяна астрономически според пролетното равноденствие, се измествала, изтегляйки се към по-ранни календарни дати. Което било доказателство, че Юлианският календар изостава спрямо астрономическото време. Това изоставане се равнявало на 1 денонощие на всеки 128 години. 

За да се приведе времето, отчитано по календара, в съответствие с астрономическото време на настъпване на пролетното равноденствие, на  24 февруари 1582 г. папа Григорий XIII чрез папската була Inter gravissimas одобрил нов, подобрен вариант на стария календар. Новият календар е въведен, като денят 4 октомври 1582 г. бил последван от 15 октомври. По този начин било компенсирано натрупаното през вековете изоставане с 10 дена на календарното спрямо астрономическото време 

При Григорианския календар за високосни не се считат годините, които отговарят едновременно на две условия: кратни са на 100 и не са кратни на 400. В резултат в него, както в Юлианския календар 1600-та и 2000-та година се отчитат като високосни, но 1700-та, 1800-та, 1900-та години не са високосни. При тях датата 29 февруари не съществува и през следващия месец март се отчита избързване на времето с един ден спрямо календара по стария стил. В резултат средната продължителност на календарната година става 365,2425 дни и се доближава до продължителността на тропическата година. 

Още с появата на Григорианският календар веднага започват да го употребяват Италия, Испания, Португалия и Полша. Постепенно го приемат и останалите католически държави. В източноправославните страни приемането на новия календар става чак в началото на 20 век. У нас смяната на Юлианския с Григорианския календар е извършена през 1916 г., когато денят 31 март е последван от 14 април. С този акт е премахнато забавянето на календарното спрямо астрономическото време, възлизащо тогава на 13 дена. 

Днес в България времето се отчита по Григорианския календар, наричан „нов стил”. Привеждането към него на датите от миналото, които са записани по Юлианския календар в „стар стил”, се извършва по правила, които отчитат изоставането на датите. Правилата за привеждането са следните: 

за датите от 5 октомври 1582 г. до 28 февруари 1700 г. се добавят 10 дни;

за датите от 29 февруари 1700 г. до 28 февруари 1800 г. се добавят 11 дни;

за датите от 29 февруари 1800 г. до 28 февруари 1900 г. се добавят 12 дни;

за датите от 29 февруари 1900 г. до 28 февруари 2100 г. се добавят 13 дни. 

 

Появяването на още един ден в календара след 28 февруари 1900 г. може нагледно да се проследи чрез схематичното представяне на месеците със съответните дати по двата стила. За пример са взети: месец февруари на високосната 1896 г., месец февруари на обикновената 1899 г., месец февруари на високосната 1900 г., месец март на същата 1900 г. 

  

 56befc7c7253e_1..png.1955a8e33134df53cef

През 1896 и 1899 г. разликата между новия и стария стил е 12 дена и така е до 28 февруари 1900 г. На 29 февруари по стария стил вече не съответства 12 март по новия стил, както е през предишните години, а 13 март. От следващият ден 1/14 март ясно се вижда, как разликата между датите по стария и новия стил вече е 13 дена. Причината е, че по Григорианския календар (нов стил) месец февруари 1900 г. има само 28 дена, докато по Юлианския календар (стар стил) той е имал 29 дена.

 

Отбелязване на историческите събития и празниците

 

В съвременния български възпоменателно-празничен календар има дати, които изглеждат като неточно определени. Например, обесването на Васил Левски е станало на 6 февруари 1873 г. и съгласно правилото на този исторически ден днес съответства 18 февруари. Но ние от дълги години отбелязваме трагичното събитие на 19 февруари.

 

От няколко години насам се появи инициативата почитането на годишнините от обесването на Левски да става на 18 февруари. Приетата дата 19 февруари започна да се определя като манипулация, появила се „по времето на комунизма”. През 2012 г. професор, историк от Великотърновския университет, излезе с „тезата”, че в началото на 50-те години датата 18 февруари се паднала в неделя. Тогава печатният орган на БКП - вестник „Работническо дело”, излязъл едва в броя си от понеделник със статия, написана от мастит историк: „На днешния ден увисва на бесилото...”

 

Елементарният въпрос, на който не издържа въпросната „теза”, е: пак ли „Работническо дело” и някой друг „мастит историк” са причина да отбелязваме гибелта на Христо Ботев на 2 юни? Защото историческата дата по употребявания тогава от православните църкви календар е 20 май 1876 г., което днес съответства на 1 юни. Традиция обаче, е денят на Ботев да се отбелязва на 2 юни.

 

Днес има също и празници, които на практика са лишени от историческото им съдържание, защото е изгубена календарната връзка със събитията, които са ги породили.

 

Първите известия за честването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1863 г. денят е установен като църковен празник на светите братя равноапостоли, славянски просветители. На тази дата от Юлианския календар отговаря 23 май по Григорианския календар. Днес обаче, празникът, прераснал в Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, се отбелязва на 24 май, а църквата почита светите Кирил и Методий на 11 май.

 

Така – като два празника, са записани те в календара на Българската православна църква. Но ние пеем песента за „солунските двама братя” и полагаме венци на техния паметник пред Народната библиотека в София на 24 май. Някои искат да предложат тази неубедителна дата да бъде национален празник.

 

Изпразнени от конкретно съдържание и даже необясними като проява днес изглеждат Денят на студентите и Денят на народните будители.

 

Първият е възникнал през 1902 г. като патронен празник на Софийския университет. За такъв е приет денят, на който тогава българската църква почита свети Климент Охридски, ученик на Кирил и Методий и един от първите книжовници след покръстването на българите и въвеждането на кирилицата в България. Днес църквата отбелязва свети Климент на 25 ноември, а студентите празнуват на 8 декември.

 

Денят на народните будители е установен през 1922 г., когато по инициатива на тогавашното Министерство на народното просвещение е определено това да бъде денят, в който църквата е чествала свети Йоан Рилски Чудотворец. Днес денят на будителите се отбелязва всенародно на 1 ноември, църковният празник на светеца обаче, е на 19 октомври.

 

Несъобразен с днешния календар е и празникът на Велико Търново. За него се казва: „Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.).” Според правилата обаче, на 9 март 1879 г. съответства 21 март по новия стил.

 

Българският календар до март 1916 г. 

Привеждането на датите по новия и стария стил не е фиктивно мероприятие, извършвано с цел да се съпоставят историческите факти, записани самостоятелно само по единия или само по другия стил. След въвеждането в някои страни на Григорианския календар, другите страни продължават да си служат с Юлианския календар. През Възраждането и първите години след Освобождението новият календар се е използвал в цяла Западна и Централна Европа, но старият продължавал да бъде меродавен в Османската империя, Русия и балканските страни. На практика през 19 в., ако в България е било 1 февруари, то в Германия датата е била 13 февруари. 

 56befcb83cfb7_2..jpg.2082efad9017abc5927

Преди Освобождението някои от българските вестници, издавани в Османската империя, като например „Цариградски вестник” (излизащ в турската столица) и „Дунав” (излизащ в седалището на Русенския вилает), са отпечатвани с три дати: по ислямския календар Хиджра (вляво), по Юлианския календар (в средата) и по Григорианския календар (вдясно).  

 56befcc94dddd_3.1893..thumb.png.7f31d2fc

 

Църковните календари (показаният е за 1893 г.) са посочвали датите едновременно по стар и нов стил. Първата колона в ляво („Числа”) показва датите по Юлианския календар, а първата колона вдясно („Нов стил”) – датите по Григорианския календар. Вижда се съответствието:  

 

за деня на обесването на Васил Левски - 6/18 февруари;

за деня на Санстефанския договор – 19 февруари/3 март;

за деня на светите Четиридесет мъченици, приет за Ден на Търново – 9/21 март;

за деня на светите братя Кирил и Методий – 11/23 май;

за деня на гибелта на Христо Ботев – 20 май/1 юни.

 

 56befce039b17_4.1911..thumb.png.57c348d5

Календари с датите едновременно по стария и новия стил се издават и през 20-ти век, до 1916 г. (показаният е за 1911 г.). В тях се появява разликата в отчитането на високосната 1900 г., поради което след 28 февруари с. г. дотогавашните дати по стария стил се привеждат в нов, като се прибавят вече не 12, а 13 дена. Съответствието вече е:  

 

за деня на обесването на Васил Левски - 6/19 февруари;

за деня на светите Четиридесет мъченици, приет за Ден на Търново – 9/22 март;

за деня на светите братя Кирил и Методий – 11/24 май;

за деня на гибелта на Христо Ботев – 20 май/2 юни. 

Освен календарите, вестниците издавани в периода 1 март 1900 г. – 31 март 1916 г., някои от които са изписвали датата по стар и нов стил, също са съдействали в съзнанието на българите да се запечатат връзките между датите от двата календара. 

 56befd048cb20_5.1900..png.333a06944ac9b4

Получило се така, че от 1901 г. нататък, отбелязването на обесването на Левски е ставало както до тогава - на 6 февруари по стар стил. Но по Григорианския календар този ден вече е бил не 18-ти, а 19 февруари и противоречие не е имало. Аналогично смъртта на Ботев е била отбелязвана на 20 май, но по новия стил е било 2 юни. В периода до 1916 г. е нямало как да се приложи правилото да се прибавят 12 дена. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въвеждане на Григорианския календар в България 

На 14 март 1916 г. XVII Обикновено народно събрание приема Закон за въвеждане на Григорианския календар. В неговия член 1 се казва: „От първи април хиляда деветстотин и шестнадесета година времеброенето в Царство България става по новия стил - Григорианския календар. Денят тридесет и първи март хиляда деветстотин и шестнадесета година остава последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата четиринадесети април хиляда деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброене в Царството.” 

По-нататък в текста на закона не е обърнато достатъчно внимание на особеностите при привеждането на датите от отминалия 19 в. и тези от първите години на 20 в. В член 2 се указва: „Датата на всички правотворни събития, станали до деня четиринадесети април хиляда деветстотин и шестнадесета година нов стил, ако правните им последствия продължават и през време след тоя ден, ще се смята по правилата, по които се определят съответстващите дни по стария и новия календар.” Вместо да се представи обаче, накратко посочените правила за датите преди и след 28 февруари 1900 г., е даден конкретен пример, отнасящ се за дата от 20 в.: „ако Х. е роден на 10 февруари 1911 г. - то значи, че е роден на 23 февруари с[ъщата] год[ина]”. Примерът е верен, но от него се създава погрешното впечатление, че ако Х. е роден на 10 февруари 1899 г., тогава за рождена по новия стил ще се счита също датата 23 февруари.  

Как е трябвало да се привеждат датите от миналия век, може да се види донякъде в указаното в член 5 на закона: „Държавните и народните празници, както и ония на Царския Дом се празнуват както следва: а) рожденият ден на Негово Царско Височество Престолонаследника - на 30 януари; б) тезоименният ден на Нейно Величество Царицата - на 21 февруари; в) рожденият ден на Негово Величество Царя - на 27 февруари; г) възшествието на Негово Величество Царя - на 14 август, и д) ден на победите - на 27 ноември.” В този текст е допусната печатна грешка, тъй като в законопроекта за въвеждане на Григорианския календар е записано: „рожденият ден на Негово Величество Царя ще се празнува на 26 февруари”.  

Престолонаследникът княз Борис Търновски е роден в София на 18 януари 1894 г. по стар стил, цар Фердинанд I е роден във Виена на 26 февруари 1861 г., което е 14 февруари по стар стил, възшествието му е станало в Търново на 2 август 1887 г. по стар стил. Следователно датите по новия календар, на които е трябвало да бъдат отбелязани тези събития, са определени точно с прибавяне на 12 дена. (Казахме, че в окончателния текст на закона е допусната грешка с рождената дата на Фердинанд.) 

 

Неразбориите идват от проблемите, които възникват с календара на Българската православна църква. Тя запазва своите подвижни и неподвижни празници и продължава да се ръководи в богослужебния си живот от структурата на традиционния църковен месецослов, който е органично свързан с пасхалистично-календарната система на Великия индиктион и включва в себе си като неотменим структурен елемент Юлианския календар. Дните и месеците на църковните празници се определят така, че те да останат като последователност на местата си, но датите са изместени с 13 дни напред.

 

По време на дебатите в Народното събрание на министъра на правосъдието Христо Попов задават въпрос: „Кога ще се празнува Коледа и кога ще се празнува Гергьовден?” Министърът отговаря: „Всичко, както е било досега. Коледа ще се празнува на 25 декември по стар стил, то ще бъде 7 януари нов стил, ще бъде в същия ден, както е турен сега в календара. То е същият ден, само че то е 25 декември, а ние ще го считаме 7 януари. Св. Василий ще се празнува пак на същия ден, на който е бил 1/14 януари, а нова година ще се празнува на 1 януари по новия стил. Едно трябва да знаете, че нищо няма да се измени, всичко ще бъде по стария стил.”

 

По повод на Васильовден, каквото име носи тогавашният министър-председател, задават иронично въпроса: „На дядо Радославов кога ще се празнува празникът?” Попов отговаря: „На 1/14. Той си е празник и ще бъде на същия ден, както е сега. Църквата ще празнува на 1 януари този празник, а у нас е 14. Ами тази година как беше? Нали беше пак тъй – 1/14 януари.” Двата, всъщност еднакви отговора показват, че грамотните хора отдавна са свикнали с едновременната употреба на датите по Юлианския и Григорианския календар.  

От православна гледна точка е било по-приемливо църковните празници да продължат да се отбелязват по Юлианския календар, като се отчитат съответстващите им дати по Григорианския календар, тъй като така празникът се отбелязва едновременно от всички православни църкви, на един и същи ден, независимо дали датата ще се води, например, 1-ви по Юлианския или 14-ти по Григорианския календар. Българската църква на практика продължава да се ръководи за постоянните си празници по структурата на календарите, издавани в периода 1901-1915 г.  

Църковните историци посочват, че Светият Синод разгледал календарния въпрос в заседанията си на 2 и 21 юни 1916 г. (ст. ст.). Като взел предвид, че по онова време никоя православна църква не е приела гри­горианския календар, висшият църковен орган оставил богослужебния кръг по стария календар, а за книжата, съставяни от църковните учреждения, решил - те да се датират по новия календар, ка­то в скоби се поставя и датата по стария календар с обозначение „ст. ст.” (стар стил).

 

Определянето на църковните празници обаче, дава отражение върху честването на някои светски празници и юбилеи. Почти веднага след приемане на закона за новия календар празник на българската писменост и просвета става 24 май.

 

През Възраждането за църковен празник на светите братя Кирил и Методий е установен 11 май. След Освобождението той става и всеучилищен празник. Както се вижда от възрожденските календари, на 11 май съответства 23 май по новия стил. През 20 в. датата по нов стил в календарите вече е 24 май. От съобщението, отпечатано във в. „Пряпорец” от 3 май 1916 г., разбираме, че тогава Министерството на народната просвета е издало окръжно „по отпразнуването на св. Кирил и Методий”. В писмото-наредба се казва:  „На г. г. професорите, директорите и инспекторите, съвместно с г. г. учителите, Министерството възлага грижата да направят всичко възможно от тяхна страна, та да се придаде на празненството – което ще стане тая година на 24 май по въведения Григориански календар – най-голяма тържественост…”

 

Дали от незнание или поради инерция, но възпоменателните дни на Ботев и Левски в периода 1916-1944 г., че и след това, също се отбелязват по тези календари, според които 6 февруари по стария стил съответства на 19 февруари по новия, а 20 май – на 2 юни.

 

 56befe608bc6a_6..png.e1d84ef01b42bc4271f

 

След смяната на календара в Царство България празникът на Кирил и Методий се установява на 24 май, обесването на Васил Левски се отбелязва на 19 февруари, а гибелта на Христо Ботев – на 2 юни. Появява се парадокс. Христо Ботев е кръстен така, защото се е родил на Рождество Христово - 25 декември по стар стил. По Григорианския календар датата е 6 януари, но след 1916 г. у нас Рождество Христово се отбелязва на 7 януари. Излиза, че родените през 19 в. на 25 декември, които носят име, свързано с Рождество Христово, и които са чествали на тази дата едновременно рожден и имен ден, след 1916 г. вече отбелязват рождения си ден на 6 януари, а именния - на следващия ден. 

След 1916 г. Денят на студентите се празнува на 8 декември, когато е църковният празник на свети Климент Охридски. През 1922 г. за Ден на народните будители се установява датата 1 ноември – тогава църквата е чествала свети Йоан Рилски. Българите привикват да зарязват лозята и да отбелязват Трифон Зарезан на 14 февруари…  

Това положение остава неизменно до 1968 г., когато патриарх Кирил осъществява календарна реформа и в Българската православна църква. 

Година преди това Светият Синод решава да въведе така наречения „поправен Юлиански календар”. Изказват се мнения, че това било продиктувано с цел „да се откъсне българския народ от Православието и в течение на едно поколение да бъде хвърлен в тинята на атеизма”. Като водещ мотив се приема също, че актът с промяната на църковния календар „ще открие нови възможности на Православната църква за участие в борбата за мир съвместно с протестантската и католическата църква”. 

На 22 декември 1967 г. в пълен състав Синодът постановил: „След една година да се въведе в църковна употреба т. нар. Изправен или Новоюлиански календар в диоцеза на Българската православна църква. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните минеи, а за празнуването на Пасха (т. е. Великден) и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница, запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20. ХІІ. (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.” 

 

„Въвеждането на поправения Юлиански календар означава връщане към църковно богослужебните традиции на нашия народ, когато имаше единна дата на празници и особено на такива, които са свързани с празнуване богослужебно паметта на български светии (напр. св. св. Кирил и Методий)”, се казва в посланието на Светия Синод на БПЦ. То завършва с оповестяване на решението: „Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар, тъй че Коле­да ще се празнува на 25 декември 1968 година, Нова година ще се празнува и църковно на 1 януари и т. г.”

 

Запознатите с въпросния Новоюлиански календар твърдят, че той по нищо не се различавал от Григорианския. Наречен бил така, за да не се признае официално календара на папа Григорий. И за да се различава все пак от него, било прието през 2800-та година, която по Григорианския календар трябва да бъде високосна, по Новоюлианския календар тя да се счита за обикновена.

 

След този акт църковният празник на светите Кирил и Методий се връща на 11 май, на свети Йоан Рилски – на 19 октомври, на свети Климент Охридски – на 25 ноември, на св. Трифон  - на 1 февруари. Денят на българската писменост и култура остава обаче, да бъде 24 май, Денят на народните просветители – 1 ноември, Денят на студентите – 8 декември. Лозарите и винарите си празнуват Трифон Зарезан на 14 февруари, по време на социализма той става Ден на лозаря.

 

Тези празници губят първоначалната си връзка с православната вяра и продължават да се отбелязват по инерция на въпросните дати. Изключение прави празника на лозаря и виното Трифон Зарезан, който от доста хора се празнува два пъти – по нов и по стар стил.

 

По повод на тези факти се появява следния коментар: „Смяната на календара, което все пак е значимо събитие в живота на една Църква, може да бъде посочена и като добър пример за последователната политика на комунистическия режим за изолиране на Църквата от общественото внимание.”

 

Единствен не се връща денят на свети Георги Победоносец - Гергьовден, който през Възраждането е празнуван на 23 април, а след 1916 г. този ден вече е 6 май.

Днешните Ден на Съединението и Ден на Независимостта не съответстват на историческите календарни дати 

В годините на „прехода към демокрация” при законодателния процес по установяване на официалните празници в Република България депутатите демонстрираха непознаване на историята на календара в страната. Датите на обявяване на Съединението и Независимостта на България – 6-ти и 22-ри септември бяха фетишизирани. Тези дати бяха обявени за официални празници, но не се отчете, че те са по Юлианския календар.

В същото време в страните, които са използвали тогава Григориански календар, датите са били други. Ние, заличавайки 13 от дните на 1916 г., също сме преминали във времето, отброявано по Григорианския календар и затова трябва да отбелязваме празниците по него. На практика обаче, днес празнуваме Деня на Съединението на 25 август по стар стил, а Деня на Независимостта на 9 септември по стар стил.

 56befe6af180d_7.-.png.4e92a15c456a01eba7

Нелепостта на новите празници се вижда, като се направи справка с календарите от времето на въпросните събития. На 6 септември 1885 г. по Григорианския календар е съответствал 25 август по Юлианския календар. А на 22 септември по сегашния календар, през 1908 г. датата у нас е била 9 септември. На посочените дни, съответстващи на днешните „празници”, не се е случило нищо историческо.  

 56befe99efb5a_8..png.069c49654b0ece7f1f3

Правилната дата  за отбелязване на Деня на Съединението е 18 септември, а за Деня на Независимостта – 5 октомври. За разлика от дните на Левски и Ботев, където има разминаване с един ден, тук разминаването е близо две седмици! Това обаче не прави кой знае какво впечатление дори и на българските президенти, които редовно на споменатите дни произнасят слова в стил: „На днешния ден…” 

 56befea2a43f3_9.221908..png.6a44b741a8c3

Че денят 22 септември 1908 г. по тогавашния стил на календара в България е бил 5 октомври в страните, които са ползвали Григорианския календар, е документирано на челната страница на в-к. „Нов век”, на която е отпечатан Манифестът на Фердинанд I за обявяване на независимостта на Българското царство.  

 56befeace0607_10..png.1318ccd3ff3cb31793

От вестниците се вижда, че след смяната на календара, обявяването на независимостта на Царство България се е отбелязвала на 5 октомври.  

56befeca41a53_11..png.d1517b44ca8517cd0b 

За съжаление след смяната на календара при отбелязването на деня на Съединението още през 1916 г. е въздействал синдрома „+13”. И вместо на 18 септември, този ден е прието да се отбелязва на 19 септември. Той става патронен празник на Съюза на запасните офицери в България. 

*              *             *

Веднага след смяната на календара българите са се опитали да се настроят на актуалното време. Днес царува пълно безхаберие по въпроса. Като изключим Нова година и чисто църковните празници Коледа и Великден, пряка и точна връзка с миналото имат Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март, Денят на труда и международната работническа солидарност 1 май и Денят на храбростта и Българската армия 6 май.

 

Първият е честван след Освобождението на 19 февруари като Ден на Санстефанския договор. През 1916 г. България е във война с Русия, тогава царят и правителството използват промяната на календара да заличат празника. На негово място се появява Ден на победите, отбелязван на 27 ноември.

 

Денят на труда е отбелязван у нас от левите партии и пролетарските маси първоначално на 18 април по стар стил. Тогава в западните страни, които са отчитали времето по Григорианския календар, е отбелязван празника 1 май. След смяната на календара и у нас Ден на труда и международната солидарност става 1 май.

 

Денят на храбростта и Българската армия е установен като такъв през 1993 г. Всъщност с него е възстановена традицията, съществувала в Царство България – денят на българската войска да се чества на църковния празник на свети Георги Победоносец. До 1916 г. отбелязването е било на 23 април, а след смяната на календара денят вече е 6 май. Гергьовден е празник, който не е върнат на старата дата след църковната календарна реформа през 1968 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В стария календар има големи недомислия. Напр. Коледата, която явно е свързана със зимното слънцестоене (християнството очевидно просто приспособява своята митология към по-старите митологии) , е след новата година, на 6 януари, което е абсурдно...

Редактирано от Black Wolf
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Църковниците и днес спорят как да нагласят празниците си. В Сърбия и Русия отбелязват Коледа на 7 януари.

Статията ми засяга историческите дати, които най-удачно е да се дават по Григорианския календар. Той се счита за най-съвършен. В смисъл, най-точно отразява астрономическите реалности.

Някаква представа за църковния празник Рождество Христово - Коледа дава този откъс:

„Реалната дата на Рождението на Господ Иисус Христос не е била известна. В повечето източни църкви празникът Рождество Христово се съединявал с празника Кръщение Господне на 6 януари, под общото название Богоявление. В някои източни църкви това продължило до края на IV век[11], в други - чак до VI век. През IV век Рождество Христово започнало да се празнува като самостоятелен празник, но датите на честване се различавали в поместните църкви - на Запад (Рим) го отбелязвали на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април (или на 29 май). Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари.

Денят 25 декември (според юлианския календар[12]) се установява в Римската църква в началото на IV век, както свидетелства т. нар. календар на Филокал (ок. 336 г.), а в кодекса на императорите Теодосий (+438) и Юстиниан (+535) празникът Рождество Христово вече официално бил обявен за всеобщо празнуване. И съвсем скоро след това всички поместни църкви - Римска, Константинополска, Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска започнали да честват този празник на една и съща дата - 25 декември (юлиански календар), която дата съответства на 7 януари по гражданския (затова се записва като 25 декември/7 януари).”
За църковния календар, за стария и новия стил

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, К.ГЕРБОВ said:

„Реалната дата на Рождението на Господ Иисус Христос не е била известна. В повечето източни църкви празникът Рождество Христово се съединявал с празника Кръщение Господне на 6 януари, под общото название Богоявление...

Е, кък? 25 декември - Равноденствието.

  • Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител.
  • Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал.
  • Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино.
  • Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя /sunday - ден на Слънцето/.
  • Исус Христос бил роден от /девица/ Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия.

Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето. На 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет.

Из Духът на времето (2007).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...