Отиди на
Форум "Наука"

"Простият човек лесно настива" -1:Особени белези на морския туризъм в България


Recommended Posts

  • Потребител

Особени белези на морския туризъм в България. 

-A+A
 
Ясен Бориславов
%D0%AF%D1%81%D0%B5%D0%BD%2014.jpg

Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, спадът е 12 %. Така изглеждат нещата отстрани, а отвътре май е по-зле.

Че сезонът е слаб се усещаше още в началото на август по истеричните табели „Свободни стаи!!!” (непременно с три удивителни), закачени там, където преди години се четеше „Няма свободни легла”, изписано с явна досада. Нека надникнем в генеалогията на трите възклицателни знака. В тях личи тревога, дори отчаяние и подсказват интересни неща не само за българския туризъм, но и за специфичната менталност на съвкупната национална общност. Авторите на тревожните вопли сигурно се питат: „Защо стана така? Къде сбъркахме?” Ще опитаме да обясним. Презастрояването на курортите е тема, която от десетина години обилно се предъвква у нас, но от това нищо не е последвало и никой не е спрял да строи, каквото поиска и както поиска. Поради което красивият някога черноморски бряг вече изглежда необратимо полазен от строителна екзема. Това са стотици, а може би и хиляди нови хотели, нелепи жилищни блокове и курортни селища. Всичките (или почти) бяха построени през последните години върху терени, които авторите на тревожните апели  с трите удивителни реституираха като земеделска земя и после продадоха на строителни предприемачи, които ги застроиха, продадоха ги и си заминаха. С парите от продажбата на някогашните си ниви продавачите вдигнаха още по два етажа над и без друго грозните си четириетажни къщи с идеята да ги дават под наем. Или пък си ги сложиха в някоя банка да им ги мъти, а пък банката ги е дала като кредит на онзи, който е построил хотел на мястото на нивата. След всичко това хитрият и алчен селянин от Приморско, Созопол или Несебър, който някога е имал парче земя и къща с постоянно заети стаи, сега няма земя, но има „Свободни стаи!!!” и продължава да е беден, защото не е разбрал, че истинската бедност е в главата му. И друг път сме казвали, че простият човек лесно настива. И още нещо. Като оставиш простия човек да се развива свободно, той си развива и простотията. А като стана дума за простотия, нека видим какво друго предлага българският морски туризъм. 

Туризмът като всяка индустрия е двусмислен, може да носи ползи, но и големи вреди. Философията на тази индустрия е да те накара да си купиш нещо, което всъщност си е твое. Той продава гледки, настроения, усещания, мигове на привидно безгрижие и забрава. Как става това? Туристическата индустрия внимателно следи какво хората обичат да правят и най-вече къде обичат да ходят, за да ограничи достъпа, да се настани на тези места и да започне да къса билетчета. Това е цялата магия на този бизнес - да породиш желания, които после да задоволиш на определена цена. Това впрочем е и магията на всеки бизнес.

Туристическата индустрия търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, за да заяви претенции към него, да го опакова във вид на услуга, да му сложи етикет и да го предложи за продан. Поради което всичко, до което се докосне туризмът, губи от своята уникалност и автентичност, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от церевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракция. Това не е бабичка, а бутафория. И не само у нас е така.

Както пише Николас Давила: „Варваринът руши, а туристът осквернява.” Бихме добавили, че българската туристическа индустрия успява да върши и двете неща.%D0%A1%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8%20%

Плажът. Технологии за привличане и прогонване

Ако се вярва на Конституцията (чл. 18) крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, до която всеки гражданин има неограничен и свободен достъп. Ако човек се довери на очите си, разбира, че Конституцията е по-скоро тъп виц. През зимата може и да е валидна, но през лятото не е. Тогава по-голямата част от плажовете са практически частни. Дадени са на концесия, а концесионерът ги е набучил с чъдари, за които иска между 5 и 10 лв. на ден плюс още толкова за шезлонг понеже вървят в комплект. Някъде цените са и по-високи. Според закона 50% от плажа трябва да бъде оставен за свободно плажуване, но площта винаги е много по-малка и то в най-неприветливата част от брега. Обичайна лятна гледка е повечето хора да лежат скупчени като бежанци в един ъгъл на плажа, а чадърите на концесионера да стоят празни. 

Мечтата на концесионера е плаж, на който хората си стъпват по главите, плътно покрит с кърпи и шезлонги, а на всеки шезлонг по двама души. Нормалният човек иска чист плаж със свободни пространства и без мутренски концесионер. Този човек е враг за индустрията и тя откровено го мрази.

Плажовете в България са ограничен ресурс, за разлика от апетитите на туристическите предприемачи и това очертава бъдещ все по-остър конфликт. Нека видим как може да се развие. За да привличат туристи през лятото, хотелите ще трябва да им осигурят плажове. Никой не ходи на море заради хотелския басейн. Но леглата в хотелите и ваканционните селища май вече са повече от местата на плажовете. Затова отделни хотели успяват чрез свързани фирми или по други начини да станат концесионери и на плажовете. После ги заграждат и слагат табели: „Само за гости на хотела”. В близките години вероятно повечето плажове ще бъдат хотелски и другите хора постепенно ще бъдат изгонени. Бас държа, че идеята отдавна се мъти в главите на бизнеса. (Отделна тема са онези зони от брега, които противозаконно са превърнати в частни имения.) За индустрията туристът не е като другите хора. Той е полуодушевена материя, която пуска кинти.

Българското общество по принцип е егалитарно, но на плажовете това не личи. Там освен безплатни и платени зони вече има и VIP-зони. Това е нещо като зона за официални лица. Мечтата на баналния български тарикат е някога, някъде да бъде VIP. Понеже в работата си не е, поне през отпуската си да е. Той кара джет или АТВ, иска всички наоколо да видят как умее шумно да се забавлява. Истинските випове, когато са на почивка, предпочитат да бъдат анонимни и незабележими, но балканският тарикат изпитва жажда за значимост на плажа. И индустрията бърза да му я задоволи. Тя по принцип е доста отзивчива към пошлото. Искаш да си важен? Правим те важен. Заповядай във VIP-зоната. Струва само 50 лв. Искаш да си много важен - ето ти балдахин с възглавници (120 лв.) Искаш кротко да се порадваш на слънцето, пясъка и морето и смяташ, че това трябва да бъде безплатно, защото не туристическата индустрия ги е създала. Така ли? Разкарай се. Тук не е за тебе.%D0%AF%D1%81%D0%B5%D0%BD%2011.jpg

Архитектурната среда

В архитектурно отношения повечето български морски курорти може да служат като учебник за професионално безчестие. Тук няма да се спираме на урбанистичните уродства в Слънчев бряг, който отдавна се е слял с Несебър и Свети влас и прилича повече на някакво гето, а не на курорт. Всяко лято това място предлага гротескни гледки на тълпи от пияни и  видиотени от евтина водка британци, скандинавци и руснаци. Още през юни във вестниците се появяват първите информации за туристи, падащи от балконите „в пьяном виде”. Някои падат в хотелските басейни и оцеляват, но други нямат този късмет. Ситуацията там от година на година все повече прилича на една от абсурдистките миниатюри на Данийл Хармс.

„Една бабичка поради прекаленото си любопитство падна от прозореца и се преби. През прозореца се наведе друга бабичка и почна да гледа онази, която се беше пребила долу, но поради прекаленото си любопитство също падна от прозореца и се преби.

После от прозореца падна трета бабичка, после четвърта, после пета.

Когато падна шестата бабичка, ми омръзна да ги гледам и тръгнах към Малцевски пазар, където, казват, на някакъв слепец били подарили шарен шал.” („Падащи бабички”, 1936)

Българската туристическа индустрия безучастно наблюдава зрелището, което сама е произвела и изглежда точно като слепец, на когото са подарили шарен шал.

Известни заслуги за това със сигурност има и архитектурата. Тя е еклектична, клаустрофобична, истерична, без никакво чувство за мярка и пропорция. Това е така не само в големите курорти, но и в малките черноморски селища. Само много прости и примитивни хора могат да направят от Созопол това, в което този някога прекрасен град беше превърнат. Само напълно лишени от усет за приличие хора могат да застроят Райския залив с блокове или Фиордите, къмпинг „Веселие, плажа Бутамята в Синеморец и много други места. Само природно тъпи и/или чрезмерно алчни общински администрации могат да позволят това да се направи. И само напълно лишени от професионална чест архитекти могат да застанат зад такива проекти. 

Тъй като у нас законите не се правят, за да се спазват, а за да могат да се заобикалят, това няма как да не личи и в архитектурния силует на средата. Ключов момент при строителството на всяка сграда е т.нар. кота корниз. Има и други важни параметри като к.инт (коефициент на интензивност на застрояване), кота било и пр., но кота корниз е ключ към строителните тарикатлъци. Това, грубо казано, е височината, на която фасадата на сградата среща мисления диагонал към билото на покрива. Всичко нагоре не се смята за етаж. Оттам започват подпокривните шмекерии. Така една сграда може по документи да се води на четири етажа, но да е със седем видими. По българското Черноморие, но също в София и в други градове, може да се видят всякакви видове покриви - двуетажни, триетажни, с балкони и френски прозорци, с арки, с по две арки една над друга. Има четирискатен покрив с балкони, както и капандура с балкон. Изобщо в подпокривните зони на курортите има една архитектурна неопределеност, една неувереност в завършека на сградите, за която думата „грозна” е най-слабото, което може да се каже. Това е архитектура, която показва неукротимия строителен дух на българския тарикат. Показва местата, където той се е изправил пред някаква законодателна пречка, но не се е спрял, а е намерил начин да я заобиколи и да си направи, каквото си е решил и както си го е намислил. Резултатът от всичко това е отблъскваща и непривлекателна среда, усещане за алчни и безвкусни хора. Архитектурата не лъже.

Щях да забравя още нещо. Много интересно архитектурно явление е безпътният лукс. Това е лукс, до който не води път. Не е прокаран. Хотелът е готов и изглежда луксозен, но до него се стига с високопроходима техника. Така е, защото у нас по принцип се строи без инфраструктура и без общи градоустройствени планове.  

Имената

През 60-те и 70-те години, когато звездите на СО „Балкантурист” и БМТ „Орбита” огряваха небосклона на българския туризъм, имената на хотелите и ресторантите бяха най-често политически неутрални и тривиални - „Хоризонт”, „Простор”, „Морско око”,  „Мусала”, „Дружба”, „Рила” и т.н. Сега имената са други - Flоres Garden, Costa Bulgara, Waterland, Vila Mare, Garden Beach, Green resort, Galina Gold, Hotel Malibu, Beach bar Salty, Black Sea Garden. Към тях обикновено има по нещо допълнително за украса и повдигане на категорията като spa, palace, plaza, royal. Името никога не е без значение. То е важно и винаги казва нещо за онзи, който си го е избрал и го носи. Какво точно значи Flores Garden? Така е кръстен един новопостроен жилищен комплекс на брега до Черноморец. Балконите и прозорците са щедро декорирани с яркочервени пластмасови (sic!) мушката. Но какво все пак са се опитвали да кажат с името инвеститорите и на какъв език? Едната дума е английска, но другата не е ясно на какъв език е. Може би е латински или пък есперанто. Възможно е да е на език, който само отделни англоговорящи руснаци употребяват по родните си места. Какво все пак казват всички тези имена? Защото заедно и поотделно те съдържат едно ясно и лесно за разчитане послание. Казват: ние сме евтина имитация на нещо, което не сме и никога няма да бъдем. Казват цялата истина за българския морски туризъм. Или почти цялата.

Чуждите туристи

По-рано у нас летуваха европейци от целия соцлагер и малко западняци. Имаше немци, поляци, чехи. Сега май повечето предпочитат Турция, Гърция и Испания, а у нас останаха предимно руснаци и украинци. Идват и македонци, малко гърци и румънци, понеже сме им комшулук. За руснаците и македонците България никога не е била истинска чужбина. Нашите нрави са им познати и не могат да ги шокират.

Ето една сценка от миналото лято. На плажа на някогашния къмпинг „Черноморец”, вече приватизиран по някоя от споменатите процедури, симпатично руско момченце на десетина години си играе на вълните. На няколко метра от него се пече майка му, пухкава рускиня с обло лице и миловидна физиономия. От време на време го вика по име: „Артьом, внимавай! Артьом, не така.” Артьом е с черна рапърска шапка, на която със сигнално жълти букви е избродиран внушителен надпис Fuck. От време на време и майка му си я слага. Едва ли точно това е имал предвид Хънтингтън, когато говори за сблъсък на културите, но у нас това се е получило. И защо е нужно да се измислят предизвикателни имена на хотели и курорти, след като всичко най-важно е събрано в една дума върху рапърската шапка на Артьом?

В момента по официални данни над 300 000 имота у нас, предимно до морето, са купени от руснаци. Това е един средно голям град с компактно рускоезично население. А дали след време няма да се окаже, че границата между България и Русия минава не точно там, където сме си мислели?

Типажи и обслужване

Над 80 % от заетите в туризма през лятото у нас са дилетанти. Не знам дали има точна статистика, но предполагам, че цифрата е такава. Друго не би могло и да бъде. Активният сезон е точно 45 дни. Започва в началото на юли и свършва около 20 август, когато щъркелите си тръгнат. Толкова е бил винаги и повече няма да стане. Поради което няма как да има и постоянно ангажирани професионалисти. За такъв кратък сезон къмпингът е най-доброто решение за устойчиво развитие, а истеричното строителство на хотели изглежда изключително глупаво, но у нас глупостта, докато не се види и усети, не се разбира. И първо къмпингите бяха унищожени. А където още не са, цените са почти хотелски. Това лято на „Градина” цената за каравана за два месеца беше 2700 лв. За един месец - 1350. Срещу това получаваш ток, вода и достъп до смрадлива обща тоалетна с баня.%D0%AF%D1%81%D0%B5%D0%BD%2012.jpg

Тук все още има бунгала, които помнят Десетия конгрес на БКП и още ги дават под наем. От време на време чужденците ги разглеждат като някаква археологическа находка. Единствената видима инвестиция, направена за 20 години е била за боята, с която преди време трябваше да се замаже надписа „АКБ дрис дрис”, оставен от явно много разгневен клиент върху една от тоалетните. От друга страна, като се има предвид какъв е вкусът на собствениците, по-добре е, че нищо не е правено. 

Та ставаше дума за дилетантщината. Как изглеждат някои основни типажи, заети в туризма през лятото? Ученичка (или студентка), ангажирана да изкара някой лев през ваканцията. Тя няма никакъв опит, непохватна е, но при всяко движение казва „Заповядайчи.” Слага вилица и казва: „Заповядайчи.” Слага ножа: „Заповядайчи.” Слага салфетка:”Заповядайчи.” Но не знае как да се усмихне и да каже „Добър ден.”

Друг характерен типаж е татуираният млад хипопотам. Той е на видима възраст между 20 и 30, носи впита по тялото тениска или потник, за да изпъкват обилно изрисуваните му бицепси. Гледа с нахална и мазна усмивка. Мечтае да бъде тарикат, т.е. мутра, но засега само мутрее. През зимата няма работа и помпа мускули в някой фитнес или върти дребни шмекерии, а през лятото прави палачинки, пече пилета на грил, върти дюнери или нещо продава. Или кара такси без лиценз и вози за 10 лв. на километър. Ако не умее нито едно от тези неща, преоблечен като пират клечи пред някой ресторант и кани чужденците да влязат вътре с помощта на двайсетте думи, които знае на английски. 

Третият типаж е огруханата учителка от Симитли или от град Септември, дошла да работи по време на лятната ваканция като камериерка за 400 лв., защото дъщеря й е взела кредит, който не успява да върне и банката вече иска да й вземе жилището. Собственикът на хотела й е обещал 400 лв. плюс храна и някакви хипотетични бонуси, но ще й плати по-малко, защото за един месец ще намери десет причини да я глоби за щяло и не щяло и да вгорчи и без друго отвратителния й живот. Докато сменя чаршафи и чисти бани, тя ще разбере, че работа за пет души всъщност я вършат три или две жени като нея и на следващото лято ще отиде да прави същото в Гърция или в Испания. 

Паркингът

Както вече стана дума, за масовия туристически предприемач туристът не е човек като другите хора, а по-скоро одушевена материя, която пуска кинти. На туриста трябва да бъдат създавани постоянни, но все пак лесно преодолими неудобства, които той да преодолява срещу съответно неголямо заплащане. Ръката на туристическия бос трябва да бъде постоянно в джоба на туриста и нито за миг да не излиза оттам. Започва се с паркирането. По време на сезона малки местни тарикати с по една връвчица и парче от кашон с надпис „Паркинг 3 лв.” заграждат кой колкото може от поляните край пътя към плажовете и започват да къртят левчета. Правят бариери от набързо сковани летви, до тях заляга някой от вече споменатите татуирани хипопотами и ето ти го бизнеса. Няма данъци, няма глупости и разправии. Така е извън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е официална общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, но може и да не е. В някои хотели много любезно обясняват, че по принцип имат паркинг, но всъщност го държи една друга фирма, която иска да й се плаща отделно.

+A
 
Ясен Бориславов
%D0%AF%D1%81%D0%B5%D0%BD%2013.jpg

Гюзлеме

Според Анди Уорхол, идеологът на попарта, кока-колата е символ на американската култура, тъй като е превърната в особен знак на американската демокрация. Президентът пие същата кока-кола, която пие Лиз Тейлър или бездомникът, застанал на някой ъгъл. Тя е еднаква за всички. Същото важи и за хот-дога за 20 цента, с който президентът Айзенхауер почерпил кралица Елизабет на американски стадион по време на нейна официална визита. „Кралицата не би могла да получи по-добър хот-дог нито за долар, нито за десет, нито за сто хиляди долара. Всичко това, твърди Уорхол, е много американско.”

През лятото на 2009 г. прекарах една седмица в Синеморец. В центъра на селото някакъв турчин от Ямбол беше отворил със семейството си баничарница за сезона. Имаха голяма и предана клиентела, защото продукцията им беше качествена и вкусна. Правеха и едни много хубави банички от точени кори със сирене и масло на сач - гюзлеме. Бяха два пъти по-скъпи от другите банички, но предпочитани, защото наистина бяха вкусни. Хората си поръчваха от вечерта, примерно, две гюзлемета за 8 часа или три за 8,30. Майсторът записваше поръчките и казваше, ако няма да може да ги изпълни, защото технологията изисква повече време. През следващите няколко лета забелязах как това гюзлеме вече е напуснало Синеморец, правят го и други баничарници по морето. Това лято видях, че гюзлемето е стигнало до Черноморец. Купих си едно, за да си припомня вкуса. Оказа се, че гюзлеметата на ямболския турчин по пътя на север са загубили много от вкуса си. Вместо с масло, вече са с маргарин, вместо сирене, вътре има извара, корите не са точени, а обикновени и не са печени на сач, а в обикновена печка, от която са поели лек дъх на нафта. Само цената им си беше същата. Така от хубавото гюзлеме индустрията беше направила баничка-нафтенка. Но беше запазила по-високата цена и името. Всичко това е много българско.

Тоалетните

Ако ви се случи да пътувате към Варна с автобус, няма как да ви отмине едно забележително зрелище. Автобусът спира на автогарата във Велико Търново за кратка почивка. След като два часа са пътували, повечето хора решават да се изпикаят. Човещинка. И тук ги чака изненада. Пред тоалетната се извива дъъълга и стройна опашка от нервно потропващи мъже и жени. Ако човек не знае за какво чакат, би помислил, че това е някакъв местен танц в неравноделен такт. Ако едновременно спрат два автобуса, а често се случва да са и повече, опашката пред тоалетната става „двухсуточная”, както казват руснаците. На тази автогара всеки квадратен сантиметър е даден под наем като търговска площ и от десет места можеш да си купиш солети или вафла, но тоалетната е само една. В такава среда е някак трудно човек да повярва в мита за изключителната българска интелигентност.

Ако потърсите в интернет информация за Велико Търново, ще научите всякакви героични и палещи въображението неща за старата българска столица, величието на Второто царство, цар Калоян, Асеневци, Самоводската чаршия и майстор Колю Фичето, но ситуацията с ходенето по нужда за транзитно преминаващи е силно комплицирана. И не само там е така.

Тоалетната в Централната софийска автогара също оставя незаличим спомен. До заветните писоари и кабинки се достига през КПП като граничен контрол на летище. Има бариера, която се вдига срещу 50 ст. До нея е монтиран сложен апарат, който работи с монети и банкноти, както се разбира от залепена върху него ръкописна бележка. На български, естествено. Но как точно работи, не става ясно. Това се научава по метода на пробата и грешката. Апаратът е своенравен и не приема някои банкноти. Към тази автоматика е аташирана и жива сила – жена в синя манта, която, макар и неохотно, помага. Ако чужденец се озове в деликатен момент на това място, рискува да се напикае, ако не и по-лошо. Да превръщаш естествени човешки нужди в ресурс може и да е доходно, но е отблъскващо. Това издава манталитет на евтини хора.

Преди време чехът Давид Черни изобрази България като кенеф в своята инсталация „Ентропа” в сградата на Съвета на Европа. Там всички нации бяха обект на някаква язвителна закачка, но само българските власти писнаха като флекси. Големият български финансист и тънкообиден интелигент Иван Искров тогава дори заплаши, че ще бойкотира някаква среща на върха в Прага. С болка в сърцето трябва да признаем, че метафората на Черни все пак казва нещо вярно. В България ходенето по нужда може да се окаже събитие с мирогледен характер. На тази тема има и учрежденски хумор. „При шефа се влиза само по голяма нужда.”

Скатологически бюлетин

Нека сега от тоалетните се пренесем към една сходна, но по-мащабна тема - за пречиствателните станции. От доста години това е дежурна лятна тема в медиите. Проблемът е общ по цялото Черноморие. Където има пречиствателни станции, капацитетът им отдавна е надхвърлен, но на повечето места няма и отпадните води се заустват някъде край брега.

От 15 години до къмпинг „Златна рибка” се строи пречиствателна станция. Все се строи, все е пред завършване е все не е готова. През това време в Созопол и около него се построи какво ли не. Градът се разрасна три или четири пъти. От година на година водата в залива между „Градина” и „Златна рибка” става все по-мътна. На „Каваците” не е мътна и на „Харманите” не е, а на „Градина” е като в блато. Местните хора много добре знаят защо е така, но никак не обичат тази тема. И в общината не я обичат, ама никак. И кметът Панайот Рейзи не я обича. Той предпочита да обяснява как около Созопол ще се развие българският Бевърли хилс. И има напредък, но засега най-видимият резултат е превръщането на Царския плаж в септична яма. Ако човек се загледа внимателно в пясъка през юли и август, открива тук-там между песъчинките едни миниатюрни доматени люспи. Произходът им е вън от всякакво съмнение. Всичко това би могло да се избегне, ако общинските власти наредят на ресторантите през лятото да правят салата само с белени домати. А сигурно има и други начини.

И не само там е така. Това лято два пъти беше затварян градският плаж във Варна заради бактерии Еширихия коли. Уж било заради наводненията, но едва ли е само заради това.

Ето какво се получава в Созопол. Ако, примерно, един бивш министър от правителството на СДС изака едно л…но в своята вила над таляна “Чайка” близо до “Каваците”, това л…но тръгва по новоизградената канализация в северна посока, минава покрай нос Колокита, завива покрай новите хотели и вили над Райския залив и продължава през някогашните лозя към другите нови вили и хотели на Буджака и Харманите, след което завива към Дома на флота, минава покрай новата сграда на общината, продължава още стотина метра на запад покрай новата марина, спуска се зад пристанището и там влиза в морето заедно с хиляди други л…на. При югоизточен вятър (следобяд най-често вятърът е точно такъв) отделни свободно плаващи фекални фрагменти достигат до плажа на къмпинг “Градина”, където има вероятност да попаднат в устата на един известен журналист от Нова телевизия, който кара сърф или да смутят почивката на известен функционер от БСП, който също почива на този плаж. Ето как хора от различни поколения, с различни професии и различни политически убеждения може да се окажат свързани по най-неочакван начин.

Докато се построи пречиствателната станция, общинските власти могат да направят и нещо друго. Могат по време на сезона да издават скатологически бюлетин, нещо като бюлетина за нивото на река Дунав и да информират за нивото и движението на фекалните води край брега.

Археология. История. Култура.

Туристическата индустрия от години усеща, че тъпче на едно място, а трябва да се развива. Само с легла и хотели за алкохолни турове не става. Трябва нещо ново и различно. Говори се за нови туристически форми - има културен туризъм, селски туризъм, спа и уелнес, религиозен, винен, ловен и т.н.

Отношението на туристическата индустрия към културата и особено към археологията е същото като към архитектурата. Никакво. За повечето общински администрации археологията не е наука, а по-скоро някаква прислужница, орнамент към техните инвестиционни проекти и източник на панаирджийски атракции, край които може да се късат билетчета и да се къртят пари по европейски програми за кухи проекти. За тях професионалният реставратор и археологът са досадни нахлебници с техните професионални стандарти и желания за почтеност в запазването и показването на миналото. За индустрията ефектната (или не дотам) измислица е по-ценна от достоверния и почтено поднесен исторически факт. Поради което и заиграването на туризма с археологията у нас често произвежда бутафории и вулгарен кич като пластмасовата възстановка на крепостта Кракра край Перник или онова, което се прави на Яйлата.  

За индустрията няма никаква разлика между мощите на светец и костите на предполагаем средновековен „вампир”. Важното е да падат кинти. Говори се за религиозен туризъм по места, където няма духовен живот. Кроят се планове за развитие на винен туризъм, макар че много хотели в пакетите си All inclusive предлагат най-евтини боклуци със съмнителен произход. Как да накараш чужденците да потърсят хубавите ти вина, след като някой вече им е предложил от най-лошите? Правят се проекти за развитие на селски туризъм, макар че има все по-малко села. Само селяни, зорлем извадени от селското си битие, които не са и изглежда никога няма да станат граждани.

 

Медицинското обслужване

 

Ако ви се случи да се разболеете по време на отпуска, трябва да знаете, че системата на здравното осигуряване по курортите не важи. За банален летен вирус на дете, който се лекува с нещо съвсем елементарно, може да ви поискат трицифрена сума само за преглед и отделно за лекарствата. За обрив от мръсната вода в морето, също. Там от всичко може да се изкарват пари, включително и от мръсотията. Летните доктори в българските курорти работят по търговския закон, също като барманите, хотелиерите и таксиджиите. Както обясни един морски доктор пред камерата на Нова това лято: „Щом имат пари да дават по ресторанти, ще дават и на нас.”

 

Кара дере. Безплатно щастливи

 

Предстоящото застрояване на местността Кара дере, северно от Бяла, беше сред шумно дискутираните обществени теми миналата пролет. Това е едно от последните места по българското Черноморие, все още неосквернено от туристическата индустрия, но отдавна привлякло инвестиционни апетити. До местността няма път и някога беше военна зона, което е причина да се запази. Там от години всяко лято стотици семейства и бохемстващи компании от София и други градове летуват на палатки, явно водени от желание да прекарат отпуска си извън хищните ръчички на туристическата индустрия и встрани от шумотевицата и масовите вкусове, които тази индустрия налага. Тези хора не пречат на никого. Те не пречат на алкохолните вакханалии в Слънчев бряг, нито смущават любителите на чалгата около Китен и Приморско. Тях ги прогониха от „Смокиня”, „Веселие” и другите къмпинги, които индустрията унищожи. Те са истински кошмар за индустрията, защото са свободни хора. А индустрията мрази свободния човек. Най-големият кошмар за туристическата индустрия е това, че някой, някъде може да бъде щастлив безплатно. Думата „безплатно” гризе душата на дивия български примитив, без значение дали е излязъл от прозата на дядо Влайков и Георги Караславов или е учил икономика в някой канадски университет, откъдето се е върнал като надъхан пазарен фундаменталист и либертарианстващ джихадист.  

Как така безплатно? Нищо не може да бъде безплатно. Индустрията е създадена, за да прави хората щастливи. Не е ли така? Туристическата индустрия създава и управлява човешкото щастие, тя го измисля, опакова го и го доставя. Това й е работата. Тя строи хотели, ресторанти с жива чалга или без, пече кебапчета, предлага захарен памук и варена царевица, налива ти водка и мастика, или бира, ако искаш, слага ти чадъри на плажа, вози те на надуваем банан в морето, на джетове и АТВ-та. А някакви „голи хипита”, както ги наричат в Бяла, си позволяват да обърнат гръб на всичко това и да бъдат контрабандно щастливи. На това трябва да се сложи край. И държавата ще го сложи, защото държавата винаги е била на страната на индустрията, а не на страната на контрабандно щастливия гражданин. Защото, ако се научи да бъде щастлив без индустрията, той може някой ден да опита и без държавата да живее.

Тук ще пропуснем подробностите около проекта за застрояване, още повече че не е докрай ясно какво ще се построи там. Уж трябваше да са няколко селища с няколко стотин къщички и хотели, после стана нещо друго, малко по-скромно, защото теренът е част от „Натура 2000” и там по принцип не би трябвало да се строи. Не е ясно и кой точно ще го построи, защото като при всеки порядъчен бизнес и тук действителният собственик е скрит зад някакви офшорки. 

Важното е, че в близко време и там ще стъпи инвеститор, който „да олайняви работата”, както по съвсем друг повод пише Левски в едно писмо до Любен Каравелов.

Истински ценното в това място е плажът с морето. Ивеститорът няма как да го придобие, защото трябва да промени Конституцията, но той ще застрои зоната около плажа и ще ограничи достъпа по начини, за които вече стана дума. Така индустрията хем ще оползотвори това, което е успяла по някакъв начин да придобие, хем ще прилапа и онова, което не е нейно. Така всички ще са дволни и щастливи, но не безплатно.

Кара дере вече не е просто красива местност. То е символно, а поради това и съдбовно място за т.нар. български преход - нещо като Косово поле, Бородино, Ватерло. Това е мястото на може би последен сблъсък между (тук ще използвам две клишета) олигархията и гражданското общество, между внезапно забогателия пошляга и наивника, който си въобразява, че е възможно естествената привлекателност на едно природно красиво място да бъде достатъчно основание то да остане неосквернено. 

Забелязали ли сте кой най-истерично пищи срещу дивото къмпиране? Туристическата индустрия. Не собствениците на земите, които обикновено не са и частни, а държавен горски фонд, ами собствениците на хотели и къщи със „Свободни стаи!!!” Те пищят, като си измислят и най-благовидни поводи. Голите хипита замърсявали и имало опасност от пожари. Ами доматените люспи на „Градина”? Там да не би да е чисто, понеже се плаща? 

Сърцето ми е на страната на контрабандно щастливите, но разумът ми подсказва, че в Кара дере лукавото лице на индустрията ще надделее. Селяните винаги побеждават, както се казва във финалния кадър на „Великолепната седморка”. Българското общество е инфантилно, а инфантилът няма устойчив естетически критерий. Неговият вкус е еклектичен, парвенюшки, неуверен и лишен от усет за разумна мярка. Той не знае кога и къде да спре. В същото време е арогантен и вулгарен. Усетът за красивото у едно общество е въпрос на усреднени и общоприемливи критерии, това е естетически консенсус, който у нас изглежда непостижим. Красивите места са общ ресурс, обвързан с общи отговорности. Те не могат да бъдат безусловно лично достояние, както никой родител не е господар на децата си и не може да прави с тях каквото му хрумне. Красивото не е частен, а вселенски проблем.

Казаното дотук не е всичко, което може да се напише за българския морски туризъм. У нас все още има и други красиви места, има много красиви, приятни и носещи радост неща, но за тях като че ли е по-добре да не се говори. По-добре е да се мълчи, да бъдат обвити в конспирация, защото, ако индустрията ги усети, ще ни ги таксува или ще ги унищожи.

http://reduta.bg/v2/article/особени-белези-на-морския-туризъм-в-българия-част-i

http://reduta.bg/v2/article/особени-белези-на-морския-туризъм-в-българия-част-ii

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Статията е жестоко вярна, точно така стоят нещата, даже могат да се разкажат и още по-фрапиращи неща.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Репортаж

Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria

Почти цялата истина за българския туризъм, или защо простият човек лесно настива
Ясен Бориславов
434912.jpg
Снимки:Архив
Хотел "Бела виста" над плажа Бутамята.

Приходите от туризъм в черноморските курорти това лято са спаднали с повече от 30%, тъжно обобщиха туроператори в края на сезона. Дали е заради световната криза, или заради глупавото застрояване и мутризиране на брега? Вероятно заради двете. Но спадът на приходите всъщност е хубава новина. Възможно е да провокира мисловни процеси в туристическия бранш и в държавната администрация. Защото същинският проблем на българския туризъм отдавна не е развитието, а как то да се спре и ако може, да се върне назад. Тъй като развитието е радикално сбъркано. 

Туризмът е дейност, която предполага специфични човешки качества, като приветливост, гостоприемство, добронамерена общителност и най-вече въображение. Иначе казано - интелектуална работа. У нас желанието на хората да пътуват и да почиват през лятото по традиция е превърнато в ресурс от хора с оскъдно въображение, често недобронамерени и склонни към дребни, средни и по-едри шмекерлъци. 

Дефектите са, общо взето, едни и същи навсякъде, но най-добре личат там, където туристическата индустрия е развита през последните години. Такова място е Синеморец. То е изразителен пример какво може да постигне за съвсем кратко време симбиозата между алчност, беззаконие и простотия. 

Очарователното някога селце е на 5 км южно от Ахтопол. Разположено е на полуостров над устието на Велека, така че от три страни се вижда морето и това обяснява името му. Но морето вече все по-трудно се вижда. До 1992 г. там беше гранична зона и се ходеше с открит лист, което правеше мястото още по-интригуващо. Повечето къщи бяха едноетажни "шаронки" (строени с бежански заем през 30-те години), между които имаше и някои по-нови двуетажни или триетажни. Синеморец беше харесван и обичан от хора, отегчени или отвратени от тривиалните морски курорти. Летуването там минаваше за хипарлива екстравагантност. За последните десет години селото е застроено с четири- и пететажни хотели и грозновати жилищни блокове, между които тук-там се гушат стари къщи в очакване да бъдат продадени, а парцелите - застроени. Естествено, урбанизацията е направена, без да има улици, само главната и още три-четири са асфалтирани. Баналната за повечето черноморски селища тема за фекалните води, които се изливат в морето и все по-често резултатите от това се виждат с просто око, е актуална и за Синеморец. Пречиствателна станция няма.

Изглежда, повечето хора, които са инвестирали тук, са харесвали селото, защото е било диво и неосквернено от строителна истерия. И са се постарали да променят точно това, което ги е привличало. Синдромът е описан от Дж. Хелър в "Параграф 22": "Сестра Дъкет намираше Йосарян чудесен и вече се опитваше да го промени." Очарователното някога село вече е придобило силуета на софийския квартал "Лозенец". Май причината е същата като причината, поради която някога на първомайските манифестации в Ангола рисуваха Маркс и Енгелс като негри.

Застрояването явно ще продължи и няма изгледи да е по-прилично от това, което вече е направено. Част от терените край морето са продадени и заградени, а други канят купувачи с едроплощни табели For sale. На някои места брегът е недостъпен, понеже е станал частен. На едно от най-красивите места до морето се извисява грозна пететажна сграда в груб строеж. Явно ще расте нагоре и ще закрие изгледа на други бъдещи постройки. Сега изглежда грозна, защото е недовършена, но един ден ще е ясно, че си е била грозна по идея. И най-лъскавият хотел, построен на неподходящо място, става дефинитивно грозен. Поради което голяма част от строежите по морето са дефинитивно грозни. Примерите са в изобилие, но един от най-фрапантните е хотел "Марина палас", който разследваният за измами президентски спонсор Л. Стойков построи (дали не и с европейски пари?) в курорта "Дюни".

Тук-там край брега в Синеморец има хубави двуетажни къщи, каквито би трябвало да бъдат всички в тази част на селото. Един приятен, но неосъществен силует поради особеностите на българския преход - струпване на 



необяснимо големи богатства у нагли и примитивни хора 





с безмилостно лош или никакъв вкус.

"Бутамята" е южният плаж на Синеморец, някога прелестно див и вече даден на концесия. Ивицата е широка, но плажът не е голям. На пет реда до морето са забити чадърите на концесионера. Деветдесет на сто са празни, защото повечето хора не искат да плащат по 5 лв. за чадър и още толкова за шезлонг, тъй като смятат това за изнудване. Поради което 90% от плажуващите са сгъчкани в самия край на плажа, където концесионерът не е забил чадъри, спазвайки явно с нежелание и само отчасти разпоредбите на закона. Картината е банална и е позната по цялото Черноморие.

Точно над "Бутамята" преди пет години е построен импозантният хотел "Бела виста" с около 200 стаи и над 400 легла. Името явно е избрано заради хубавата гледка и инвеститорите (трибуквена групировка) видимо не са се притеснявали, че техният хотел, меко казано, загрозява пейзажа. Строителното разрешение, изглежда, е било за четири етажа (на това ниво кота корниз е загатната с нещо като керемидени гащички), колкото е допустимата височина в селото, но хотелът има шест видими етажа. Решен е в розово, зелено и жълто и прилича малко на дисниленд. Архитектът сякаш се е опитал да придаде игриво-шеговита нотка на безобразието, което е направил. Над една от арките (любим орнамент на внезапно забогатялата бедност) е отлята от бетон главата на Уди кълвача. Ако един ден хотелът бъде сведен до законната си височина, на това място би могло да се постави, пак от бетон, главата на кмета на Царево Петко Арнаудов (БСП), който според местни хора е направил възможно строителството на това недоразумение. Или пък главите на Царя, Станишев и Доган поради същите причини. Би могло главите да се сменят по време на сезона като една атракция. Хотелът има басейни, ресторанти, барове, тенис корт, сауна, летен театър, магазини, детегледачки, аниматори и т.н. Всичко необходимо, за да прекара човек добре и далече от морето. Защо тогава е трябвало да бъде изцвъкан точно над "Бутамята"? Можеше да е в град Симитли, в Карнобат или другаде. До "Бела виста" има два шестетажни жилищни блока с намек за нещо като виенски сецесион във фасадите. До тях има три пететажни блокчета, които приличат на луксозни миньорски жилища. Около тях терените все още са празни, но съдбата им вероятно няма да е по-различна. Впрочем същият процес вече напредва и в Резово. 

Разглеждайки тези чудеса на безвкусицата, се сетих за нещо друго. Преди няколко години на плажа "Харманите" в Созопол, на самия пясък се появи хотел. След като беше завършен и вече работеше, от общината внезапно го забелязали и много били изненадани. И възмутени. Ужасна история. Щели да съборят това отвратително безобразие. Този път наистина. Но ... се оказало, че хотелът бил специално направен за инвалиди, да могат лесно да ходят на плаж. Поради което, няма как, оставили го. Няма данни там да са нощували инвалиди. Това е самотен пример за строителните шмекерии, които се правят и/или насърчават от общинските администрации. Ако предумишлената глупост беше квалифицирана като престъпление по НК, вероятно много от черноморските кметове и общински чиновници трябваше да бъдат осъдени.

Има архитектурни грозотии, които в своята претенция за оригиналност стоят нелепо, глупаво и дори смешно. Но има строителни нелепици, цвъкнати на уникални места, които с вида си предизвикват усещане за физическа болка. 



Има грозота, от която боли, 



и ако един ден някой се заеме да изследва това явление, може да го направи по Българското Черноморие. Всеки, който помни очарованието на брега между Созопол и Каваците, би трябвало да изпитва физическа болка от онова, в което бяха превърнати тези места. Но в България хората с чувствителност на тази тема са прекалено малко, за да бъде тя обществен проблем. Простотията и кичът тук никога няма да изчезнат и може би така е по-добре. Не е изключено считаното за грозно днес някой ден да минава за екзотично и чаровно. Дали? Докато си мисля тези неща, отивайки към ресторант "Хоризонт", където храната, цените и обслужването са най-приемливи, дочувам разговор. Млада жена обяснява, че хотел на първа линия в "Слънчев бряг" предлага стая със закуска за 30 лв. "Пари да ми дават, няма да стъпя там", отговаря нейният събеседник. Интонацията му подсказва, че има сериозни автобиографични аргументи.

На всеки човек по време на отпуска му се иска да се чувства свободен. Туристическата индустрия, вероятно не само у нас, се стреми да ограничи свободата, да я вкара в релси и да я превърне в ресурс. И по правило се започва от паркирането.

Зад "Бутамята" има поляни, отъпкани от паркиращи през лятото коли. То е нещо като естествен паркинг, който обаче е ограден с тараби, на които пише "Общински паркинг - 2 лв". Сумата не е голяма, но поражда усещането, че си се озовал в ръцете на някакви джебчии. До оградените площи има неоградени, където също паркират коли. Там има свободно забодени табели "Паркинг - 1 лв". Не е ясно защо, а и никой не си прави труда да пита. Един чичо с отегчена физиономия събира левчета. Не дава документ, а пише на листче номера на колата и го дава на шофьора да го сложи на таблото. Нещо като застрахователен стикер. Усещането, че си попаднал сред селски тарикати, се засилва. 

На "Силистар", най-южния залив по Българското Черноморие, по-едър тарикат е успял да придобие земята, през която се минава за плажа. Сложил е строги и лаконични табели "Частна собственост". Пътят до там е много, ама много черен и стига до поляна. Тук се плаща по 4 лв. за паркиране на място, което също не е паркинг. Естествено, никой от тези "предприемачи" не плаща данъци. Да поискаш фактура или какъвто и да било документ в някой от хилядите малки хотели по морето, се смята за девиантно поведение. Това не е тайна за местните власти. Приема се за нормално. Традиция. 

От "Бутамята" до "Силистар" има екопътека с табели, които подробно обясняват уникалността на тази местност. Вероятно е направена с европари. На някои места пътеката е съвсем тясна и минава по стръмен сипей на десетина метра и повече над скалите. Не е осигурена с парапет или поне с въже. Могло е да се направи, но нещо не е достигнало - дали пари, дали акъл. Вероятно ще стане, след като някое дете пострада и някоя майка писне на умряло. Не по-рано.

На плажа "Бутамята" има капанчета. Над едно от тях е опъната голяма реклама: "Цици има по целия плаж, пици има само при нас". Минава за връх на остроумието. Зад капанчетата мирише на канал, защото...канал няма. Мръсните води изтичат от една тръба в пясъка. Мястото е оградено с рогозки да крият срамотиите, но миризмата тласка въображението в неподозирани посоки. 

В центъра на Синеморец има зарзаватчийница. Пише, че зарзаватът е от селски двор. Вероятно някаква част от стоката е била такава, но наличностите в края на август видимо са от борсата. Млада жена се опитва да ми продаде кило праскови за 4.90 лв. Отклонявам офертата, защото два часа по-рано на път за Бургас съм си купил по-хубави по левче. Пред друг магазин клечи бабичка с кошница едри домат и. Те наистина са градински. Питам я колко струва килото. Бабичката ме оглежда внимателно и започва да мисли. Понеже мисли трудно, тя мисли бавно. Най-после ме е претеглила и обявява цена - 2 лв. Няма кантар, но ме уверява, че доматите са по кило единия. Давам 5 лв. за два едри домата, но не чак по кило. Бабата, като истински курортен търговец, няма дребни, около минута се суети и после весело закръгля сметката в своя полза.

На десет минути от "Бутамята" е прекрасният и 



все още недокоснат от мутризиращи сили плаж "Липите"



Трудно достъпен е, минава се по стръмна пътека. Може и с кола по обиколен черен път. Повечето хора, които го посещават, се стараят да не оставят боклуци. В края на плажа има два контейнера, в които плажуващите си ги изхвърлят. Някаква грижлива общинска ръка през ден събира боклука и... го складира на десет метра в горичката, както е в черни полиетиленови торби. Мястото е превърнато в бунище с милиони мухи. Каква е идеята на това усилие? Не е ясно. Предполагам, да се прогонят някак хората и да се насочат към чадърите на концесионера в съседния залив.

В центъра на Синеморец има малко и приятно на вид ресторантче "Хелиос". Поръчах си мастика с лед. Симпатично момиче я носи след малко и обяснява, че имат проблем с ледарката, поради което лед не ми се полага. Не се извинява, а само ме информира. Поръчвам си порция зарган (10 лв. за 200 г), като преди това питам дали е пресен. Заклеват ми се, че е полужив. Знам, че прясна риба през лятото се намира инцидентно от познат рибар или в някое рибарско капанче, но предния ден бях видял да вадят зарган от един талян и реших все пак да рискувам. Поднесоха ми глава от сайра с част от тялото на рибата. Общо към 200 г, но повечето глава, украсена с обелка от краставица и парченце морков. Опитах се да обясня, че това не е зарган, а друга риба, която прилича на зарган, но дори не е черноморска, а още по-малко прясна. Момичето отвърна, че са поръчали на снабдителя зарган и той това им е донесъл. Всеки път това им носи. Попитах дали ако им беше донесъл шаран и него щяха да предлагат за зарган. Момичето прие с усмивка моето нахалство и нищо не каза. За подобно нещо в славните балкантуристки времена вероятно целият персонал на ресторанта щеше да ми дръпне моряшки бой. А сега се отървах с една усмивка.

У нас отношението към туриста изглежда традиционно белязано от високомерието на тариката спрямо баламата. За българския туристически предприемач (ако наречем така хилядите самодейци в тази област) туристът е нещо като паламуда.

Той е полуодушевен предмет, който пуска кинти, както рибата пуска хайвер и после си заминава. Поради което понятието "туристическо място" има общо взето отрицателна конотация. Означава неоправдано скъпо и кичозно средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Впрочем това не само у нас е така, но у нас тарикатлъкът е в повече и бие на очи.

Българският туристически продукт няма собствена физиономия. Той е епигонски и се стреми да прилича на нещо, което не е и не може да бъде. Нещо като мастика "Зорбас". Произвежда имитации на лукс или фалшива фолклорна автентичност, няма чувство за мярка, усет за дистанция и пропорция. Точната дума за всичко това е кич. Това обяснява и океана от кич, който залива курортите всеки сезон. В Синеморец това личи по имената на хотелите и къщите за гости - "Афродита", "Бавария", "Асти", "Филаделфия", "Доминго", "Калифорния", "Катерини", "Стела Марис", "Paradise garden" и т.н. Сред тях зад табела "Продава се" стърчи хотел "Шопска среща", изглежда, за да подскаже с името си защо това някога очарователно със своята откъснатост от цивилизацията селце днес прилича на софийския квартал "Лозенец". Единствено старата пивница "Велека" с очукани железни маси, старовремски тезгях и сладникава миризма на мента, мастика, цигари и лимонада напомня за времето, когато в Синеморец се ходеше с открит лист.

Ето защо 



резкият спад на приходите в туризма е много добра новина



Ако процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.

Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?

Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.

Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство. 

Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията. 

Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна. 

Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация. 

Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria.

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4246&sectionid=5&id=0001201

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна статия. Винаги когато съм си в България с колата разглеждам различни туристически обекти с приятели  Има много красиви места. Преди 3 - 4 години бях на "Каменната река" във Витоша. Красиво място но ме учуди че нямаше никакво ресторанче. Намерихме някаква барака не помня какво си купих от там мисля че там имаше само чай и сандвичи , даже банички нямаше, може би логистиката е сложна. Поискахме сол, но за съжаление сол също нямаше ! От тогава в колата си държа в използвана кутийка от разтворим аспирин сол и имам винаги сол.

В Несебър имахме страшно неприятно преживяване на моя позната. Там блоковете и сградите са красиви - ИНФРАСТРУКТУРАТА - тротоари УЖАСНИ, такова чудо както тротоарите в Несебър не съм виждал никъде макар да съм бил на много места. Реално тротоари няма. Пътя има долу горе асфалт. Но тротоарите са къде бетон, къде пръст, къде камани къде дупки на места има мрамор или красиви блестящи теракотови плочки. Но всичко това е поносимо. Най коварното са разни тръби които са полузарити в земята.

Вечерта решихме група от 5 - 6 човека да се разходим до морето. Вече беше тъмно. Една позната се заплете в някакъв маркуч или тръба наполовина закопана в земята наполовина стърчаща над земята. Не очаквайки такива тръби коварно излизащи из под земята в тъмното тя се спъна и пльосна на земята охлузвайки ръцете и лицето си в мръсния прах. Добре че нямаше инфекции или имунната и система беше добра. Пада им се на европейците свикнали да ходят по тротоари .

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Гледам статията е някъде от преди 6-7 години, аз оттогава не ходя на българско море, преди това ходех редовно всяка година по Южното Черноморие. Баща ми е от този край и имам роднини там. Но сега нещата явно са се развили още повече в посоката, описана така красноречиво от автора - всичко си е едно към едно и е вярно. Мислех тук да развеселявам публиката с романите на Илф и Петров, но няма нужда - техния свят е добре описан в тази статия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой ми беше казал че Заведението с надписа "Цици има из целия плаж , пици има само при нас" е изгоряло преди известно време. Миналата година бях за един ден на Бутамята, капанчето беше на мястото си тексът на надписа беше същия само че по красиво и ясно написан от този който е на снимката в статията (утре ще го пейстна, снимах го но явно съм качил снимката на служебния си компютър)

 Ахтопол е запазен и приличен/естетичен (все още).. Местните ми казаха че градът все още няма одобрен градоустройствен план , но предполагам че скоро ще му "приемат" плана и "торнадото" ще мине и през него.

-----------------------------

Пуснах темата неслучайно .В събота се върнах от почивка в Кушадасъ..Който е ходил или минавал през Кушадасъ, мисля ще ме разбере. 

/неосманизъм, геоосманизъм , все тая- братята турци знаят какво и как да го правят: застроено , но не презастроено, строено  с европейски стил, естетика и  и качество (и с прекрасна инграструктура, улици и тротоари), а обслужването по хотелите е с няколко гърди по-напред с балканско-нашенското Е не съм свикнал с пазарлъка там и един път ме преметнаха с 50 лири,които изглежда хвърлих на вятъра, ама това е друга тема/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Те там в Турция ако не се пазариш, се обиждат.

Последните 3-4 години, преди да спра да ходя на българско море, ходехме все в Лозенец (след като хванах краста, няма майтап, от водата на южния плаж в Приморско), но Лозенец буквално пред очите ми се изроди - застроиха мутренски хотели, направиха един ВИП (уж) плаж под една скала, той авторът е описал какво означава ВИП-плаж), плъзнаха алчни бабички да продават 2-3 по-скъпи плодове от софийските, абе въобще мутризира се перфектно, особено като изникна и някакво ВИП (мутренско) вилно селище в южния край, тогава вече стана съвсем весело, защото всичките им отходни води се заизливаха в морето около плажа, и... това ми беше последното. А го помня отпреди 15-на години, беше малко и китно селце с един хотел в началото, и наистина беше чисто и хубаво, даже излизахме с лодки с местните за попчета и сафрид... блажени години.

Сега в Гърция - цените са почти същите, но е чисто и спокойно, подредено. Миналата година когато бяхме, по едно време късния следобед спасителят си извади мрежа и за десетина минути си налови риба с нея на 5 метра в морето. Кристално чисто, канализацията доколкото разбрах въобще не я изливат в морето, а я отвеждат навътре към пречиствателни станции. И не е само това - чадър с два шезлонга, две кафета и бисквити ти е 5 евро - на първа линия си, бял човек. Ако искаш може и да не плащаш, място колкото искаш за неплатени, няма мутри с джетове да ти скачат по главите и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Синеморец 2015; Капанчето на плажа "Бутамята" изглежда вече се казва "Цици има по целия плаж, пици само при нас". 

Photo-0293.jpg

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Созопол 2015 година

Малката квадратна нишата под хотела, в средата на снимката, е отвор за изходен канал, течността от който се излива в яма .... на самият плаж (попивайки в пясъка му) .

 

Photo-0277.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Сори, само по 1 плюс на пост мога. :)

 

Между другото на нашето море не съм стъпвал от 2004 г.

Е, на семинари във Варна (по време на сезона) и по-късно съм ходил, ама това не го броим. В БГ лятото за мен е интересно на планина, но аз все пак съм си семеен човек и второ - мразя да се пека.

 

Така че аз не се срещам с описаните тук неща и нямам много отношение към темата. Следя обаче живо из нете а и телевизията и направо недоумявам - за онези истории с феклалиите в миорето и заболяванията.

Ако има хора във форума, които (искат да) почиват като мен, ще споделя кога и къде ходя, както и утъпкани пътечки, но иначе не е по темата.

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Аз тука пак ще съм контра). Бизнесмените дето строят тези хотели не са идиоти. Мантрата "Презастроява се, грозно е, повече няма да ида" я слушам от 10-15 години. Обаче бизнесът върви, строи се все повече, постоянно избухват скандали с унищожени дюни и застроени резервати. Ако наистина хората не искаха да почиват на родното черноморие наистина ли там бизнеса щеше да върви толкова бурно?

Мантрата "не може само алкохолен туризъм" я слушам също от сопайлян (както казват в Зелениково) години. Истинска случка с брат ми, ходили на казанлъшката гробница, вика не ми хареса, питам го защо, отговора беше-ми то една дупка в земята, то ако е за гиран и на село си го имаме. Питам го, а стенописите, да вика те бяха красиви, но само те. Очевидно брат ми под "туристическа културна забележителност" иска да види нещо по така внушително. Да не говорим, че за чужденците примерно къщата на Левски не значи нищо, щото те не го знаят кой е. Какво искате да им показвате? Манастири от турското робство които изглеждат като по голяма къща? Места свързани с наши национални герои които те не знаят? От средновековието какво имаме дето да става за показване и не прилича на схлупена колиба? Май само Търново и още 2-3 места. Останаха само възрожденските къщи от 19 век. Чужденците въобще не знаят нищо за нашата история, и ако е да им вземем парите, правилно се постъпва. Постойте им една внушителна крепост от бетон, измислете някаква по интересна история свързана с нея и готово. Те няма да разберат, а и не им пука, дали тази крепост е автентична или не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, бизнесмените и "бизнесмените" не са идиоти, просто си перат и/или инвестират парите в недвижимост..По цял свят е така: хората си инвестират парите в имоти, включително по-богатите  - в хотели, макар и нищо да не разбират  от хотелиерство.

Нормата на печалбата от този бизнес при нас е 0,5-1 процент, но инфлацията и поскъпването на имотите ги прави атрактивни.

Това не е точно туристически бизнес и туризъм и хотелиерство, ами е по скоро investment, и от тука идват цялата неразбория и несъответствия.

За какво хотелиерство може да се говори при морски сезон от максимум 3 месеца и половина, при сезонен и случаен персонал?

---------------

Да видим кои са основно потребителите на този бизнес:

-заклети пияндета или хора свикнали да си пийват повечко и поредовно от Западна и Северна Европа и Русия (алкохолни туристи имаше и Кушадасъ, ама по разбираеми причини - малко на брой)

-младежи и млади хора, изживяващи мечтата си си за много и евтин алкохол, секс и "лепа жени"(както казваше Ферди, управителя на ресторанта на хотелчето от Кушадаса- за българските плажове)

-млади двойки и семейства от БГ, на които не им се кара с кола до турската ривиера, и нямат достатъчно средства за лятна ваканция в Гърция (в Гърция е по-скъпичко

(понеже българина е свикнал с колата си, като с кожата на задника си, той не приема автобусното пътуване като алтернатива)

-руснаци от средна възраст и техните семейства, собсвеници на един или повече от 300 00 руски имота по черноморието.

("Местни" руснаци има във всяко градче по южното черноморие, в което съм бил)

- любители на морето (и плажовете) - като мен, аз ходя и в Гърция и в Турция, и бих отивал и на антарктида ако там можех да плувам и после да се излежавам на плажа.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

PS

Черноморските западни и руски туристи са също така културни, исторически и екологични туристи : ходят до Несебър, Балчик, Казанлък, Шипка, по Балкана, из Родопите, до Пловдив/София, купуват козметика и сапуни от розови деривати, ядят нашенска зеленчуци и плодове, опитват ястия от нашата кухня - изборените са уникални..

Но самия ни черноморски (морски) туризъм не струва

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Аз тука пак ще съм контра). Бизнесмените дето строят тези хотели не са идиоти. Мантрата "Презастроява се, грозно е, повече няма да ида" я слушам от 10-15 години. Обаче бизнесът върви, строи се все повече, постоянно избухват скандали с унищожени дюни и застроени резервати. Ако наистина хората не искаха да почиват на родното черноморие наистина ли там бизнеса щеше да върви толкова бурно?

Мантрата "не може само алкохолен туризъм" я слушам също от сопайлян (както казват в Зелениково) години. Истинска случка с брат ми, ходили на казанлъшката гробница, вика не ми хареса, питам го защо, отговора беше-ми то една дупка в земята, то ако е за гиран и на село си го имаме. Питам го, а стенописите, да вика те бяха красиви, но само те. Очевидно брат ми под "туристическа културна забележителност" иска да види нещо по така внушително. Да не говорим, че за чужденците примерно къщата на Левски не значи нищо, щото те не го знаят кой е. Какво искате да им показвате? Манастири от турското робство които изглеждат като по голяма къща? Места свързани с наши национални герои които те не знаят? От средновековието какво имаме дето да става за показване и не прилича на схлупена колиба? Май само Търново и още 2-3 места. Останаха само възрожденските къщи от 19 век. Чужденците въобще не знаят нищо за нашата история, и ако е да им вземем парите, правилно се постъпва. Постойте им една внушителна крепост от бетон, измислете някаква по интересна история свързана с нея и готово. Те няма да разберат, а и не им пука, дали тази крепост е автентична или не.

Мисля има какво уникално да се види от всички чужденци в България, не сме съвсем забутани - Несебър и Пловдив например са в топа на няколко международни класации. (Имат по нещо уникално, което го няма никъде).

Руснаците са очаровани от "розовите неща ("козметика и продукти"), от екологията (Балкана, Родопите, по местните зеленчуци и плодове,и балканската ни кухня) - все неща които руснакът няма в родината си..

---------------------

Поуката мисля е, че парите могат да се взимат, но без да се унищожава и вандализира безогледно..

Цитатът синтезира проблема:

Ако процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.

Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?

Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.

Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство. 

Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията. 

Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна. 

Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация. 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

OT За Филибето:

http://www.europeanbestdestinations.com/best-of-europe/european-best-destinations-2016/

(3-то място за Филибето за 2016 година, в класацията за най-добра европейска дестинация)

 

http://www.vesti.bg/razvlechenia/puteshestvia/plovdiv-v-top-10-na-destinaciite-v-sveta-za-2015-6025618

(6-то място за Филибето за 2015 година в класацията на  "Лоунли планет" )

Пловдивски забележителности ги има в  разни класации

ПС

http://www.investor.bg/novini/346/a/plovdiv-e-lider-v-kulturniia-turizym-u-nas-za-2015-g-204704/

 

Отскоро Филибето е и индустриалната "столица" на България, но това е друга тема - вижте и в темата "България на три скорости"

https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=Пловдив е индустриалната столица на българия

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...