„Къде си, вярна ти любов народна“

[Monarh]

 

„Къде си, вярна ти любов народна“

от

 Екип „Българска история“

 -

02 май 2014

0

1306

Песента „Къде си, вярна ти любов народна“ е част от творчеството на големия български поет, педагог и композитор Добри Чинтулов. Тя е композирана през 1863г., като текстът ѝ излиза 3 години по – късно. Заедно със “Стани, стани, юнак Балкански” и „Вятър ечи, Балкан стене” е една от най – популярните възрожденски бунтовни песни.

Не бихме могли да пропуснем да споменем и няколко думи за неповторимия Добри Чинтулов. Той е роден през 1822 г. в град Сливен в бедно семейство на занаятчия. Чинтулов е ученик до 16 – та си годишнина в родния си град в гръцко училище. След което учи във Велико Търново, а по – късно в Букурещ и Одеса, където печели стипендия и за 3 години завършва килийното училище.След това постъпва в Семинарията и в 1850 г. се завръща в България.

Работи като учител в Сливен и Ямбол. Едновременно с това участва в борбите за църковна независимост, основава читалище, пише революционни стихове. Стиховете му придобиват популярност сред българското население, това обаче му донася ненавистта на турците и гърците. През 1871г. е избран за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. Полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.

Творчеството му е изпълнено с патриотични чувства. Основни тема в повечето му стихотворения и песни са за родолюбието и борбата за свобода. Сред най – емблематичните му произведения са „Къде си вярна ти, любов народна?“ , „Стани, стани юнак балкански“ и „Вятър ечи, балкан стене“. Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене.

Добри Чинтулов умира на 27 март 1886 година в град Сливен. В спомен на писателя Константин Константинов е отбелязано: „В буренясалите, подивели градски гробища, зад казармите, има каменна плоча от 1886 г. с прост надпис: „Добри Петров Чинтулов – учител народен.”

В песента „Къде си вярна ти, любов народна?“ огънят и светлината символизират енергията, предвещаваща революция. Свободата се свързва с планината и гората. Безкористната жертвоготовност „да си пролеем вси кръвта” е мотивирана, тя е „за нашата свобода и държава. Любовта и саможертвата са нужни за велико дело, а именно свободата. Само с постоянство и борба може да се преодолеят всички трудности по пътя към национално освобождение.
Къде си, вярна ти любов народна… колко си ни нужна и днес…

Къде си, вярна ти любов народна

Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със кръст във ръка да викнем:
о, наш създателю Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогаз,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.

https://www.bulgarianhistory.org/ka-de-si-vyarna-ti-lyubov-narodna/

 

 

Редактирано 17, 2017 от Monarh