Отиди на
Форум "Наука"

ежедневни неща и явления, които озадачават физиците


Recommended Posts

  • Потребител

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/5-ezhednevni-neshta-i-iavleniia-koito-ozadachavat-fizitcite_100116.html

5 ежедневни неща и явления, които озадачават физиците

image.png.bc4f3a1d7cfa39a646dd77bac16b4461.png

Физиците са проумели изключително фини детайли на Вселената, от радиуса на черните дупки до поведението на субатомните частици, които дори не можем да видим. Може би ще се изненадате да научите, че след всичко това те не разполагат с обяснения или едва наскоро са попаднали на тях за много често срещани явления, които наблюдаваме в ежедневието си.

Ето някои от най-загадъчните от тях, които на пръв поглед изглеждат банално.

Ядки

1514364419_2_559x*.jpg

Източник: Melchoir, Creative Commons

Може би сте забелязали, че в купичка смесени ядки, бразилският орех винаги е най-отгоре. Това на пръв поглед банално явление е известно като "ефект на бразилския орех" и е всъщност една от най-големите неразкрити загадки на физиката на насипните тела, която описва големи количества от взаимодействащи си обекти.

Независимо дали са ядки, наноси или други предмети с различни размери, във всякакви смеси по-големите парчета изплуват на повърхността с течение на времето, въпреки по-голямата им гравитация, докато по-малките обекти потъват по-ниско в купчината. Може би най-малките парчета спадат надолу през пукнатините? Конвекционните потоци могат също да играят роля, като силата на кондензация на малките частици. Всички тези възможности и още няколко такива вероятно допринасят за ефека на бразилския орех, но никой не знае кои от тях или до каква степен влияят, така че няма досега успешни компютърни симулации на този феномен.

Не само производителите на ядки, но и физици, астрономи и геолози ще се възползват, ако се разбере явлението, така че следващия път, когато ровите в купичката с ядки или събирате трохите от дъното на пакета чипс, опитайте се да видите физиката, която участва в случващото се.

Пяна

1514364460_8_559x*.jpg Източник: PhysicsWorld

Взехте ли вана днес? Ако не сте, то вероятно сте се бръснали, мили чинии, пили сте бира или (ако имате късмет) сте хапнали торта със сметана.

Ние срещаме пяна толкова често, че едва ли оценяваме напълно колко странно нещо всъщност е тя.

Като начало да помислим върху това - твърда, течна или газ е сметаната?

Според Дъглас Дуриан (Douglas Durian), професор по физика в Калифорнийския университет, Лос Анджелис, пяната обикновено е 95% газ и 5% течност. Но има някои характеристики на твърдо тяло. Газът в пяната разделя течността, за да образува мозайка от малки мехурчета, а пяната може понякога да запази формата си.

Но не съществува формула, която да предскаже колко точно ще е твърда пяната в зависимост от размера на мехурчета или количеството течност в нея. "Физиката на пяната е слабо проучена" - заяви Дуриан пред NASA Science.

Лед

1514364686_7_559x*.jpgИзточник: Creative Commons, Kafubra 

Век и половина научни изследвания все още не са определили защо ледът ни кара да падаме. Учените знаят, че има тънък слой от течна вода върху твърдия лед, който го прави хлъзгав и че течността затруднява ходенето, дори и ако слоят й е тънък. Но няма консенсус за това, защо ледът, за разлика от повечето други твърди тела, има такъв слой.

Теоретиците разсъждават, че може при самото действие на подхлъзване в контактната зона ледът да се топи на повърхността. Други смятат, че течният слой е там, преди някой да е стъпил и по някакъв начин се създава от присъщото на молекулите движение на повърхността.

Когато паднем на леда, ни се иска някой или нещо да ни е виновно, но за съжаление физиката няма окончателен отговор на този въпрос.

Магнитите

1514370034_5_559x*.jpg Източник: Kabl00ey, Creative Commons

Обикновено магнитните полета на електроните в материята сочат в различни, взаимно унищожаващи се посоки. Но когато магнитните полета на електроните в даден обект се подредят в една и съща посока, което се случва в много метали (и очевидно, те са магнити), се генерира нетно магнитно поле. То въздейства върху други магнитни предмети като или ги привлича, или отблъсква в зависимост от посоката на техните собствени магнитни полета.

За съжаление, опитът да разбере магнетизма на по-дълбоко ниво е по същество без резултат. Въпреки че физиците имат на разположение квантовата механика, която много точно обяснява поведението на частиците, включително техния магнетизъм, няма начин да се разбере интуитивно какво всъщност означава теорията на магнетизма.

Физиците се питат: защо частиците излъчват магнитни полета и защо те винаги се изравняват в две посоки, образувайки магнити със северен и южен полюс?

"Ние само констатираме, че когато се движат заредени частици, те създават магнитно поле и два полюса. Но наистина не знаем защо. Това е просто функция на Вселената и математическите обяснения са само опити да решим задачите си, дадени от природата за "домашно" и да получим отговорите", разказва Джеърл Уокър, професор по физика в Държавния университет в Кливланд.

Статично електричество

1514372366_1_559x*.jpg

Източник: sxc.hu 

Статичните разряди са загадъчни и неприятни. Това, което знаем, е следното: Те се появяват, когато излишък на положителен или отрицателен заряд се натрупва върху повърхността на тялото ни и се разтоварва, когато докоснем нещо и така ставаме неутрални. Те могат да се появят също, когато статично електричество се натрупа върху нещо друго като дръжка на врата, да речем, които след това докоснем. В този случай, ние сме пътят, по който преминава излишният заряд.

Но защо става натрупването? Не е ясно. Обичайното (и вероятно частично вярно) обяснение гласи, че когато два обекта се трият взаимно, триенето избутва електроните извън атомите в един от обектите, а те след това преминават към другия, оставяйки първият обект, с излишък от положително заредени атоми и  вторият с излишък от отрицателни електрони. И двата обекта (косата и вълнената шапка, например), ще бъдат след това статично натоварени. Но защо електроните текат от единия обект към другия, вместо да се движат и в двете посоки?

Това никога не е било задоволително обяснение и едно скорошно изследване на Бартош Гржибовски (Bartosz Grzybowski) от Северозападния университет установи, че то дори не е възможно да се случи. В юнския брой на списание Science Гржибовски разкрива, че участъци с излишък на положителен и отрицателен заряд  съществуват едновременно в статично натоварените обекти. Той също така установи, че цели молекули мигрират между обектите, докато се трият взаимно. Обясненията се променят.

......................................

 

Малко абсурдно ми се струва, че нямат обяснения, но ... така казва статията.

пп За магнитите - да, нямат правилни, лесни за разбиране, обяснения. Също - за статичното електричество. Ледът пък, се "стапя" частично от налягането и т. н. :) За забавление - става!:)

 
 
 
 
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

"+" за темата! Ако има какво (ще има, споко) ще коментирам.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Независимо дали са ядки, наноси или други предмети с различни размери, във всякакви смеси по-големите парчета изплуват на повърхността с течение на времето, въпреки по-голямата им гравитация, докато по-малките обекти потъват по-ниско в купчината.

Ако физиците успеят да докажат, че в купата с ядките действат антигравитационни сили, то те ще решат и загадката как са построени египетските пирамиди.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тези въпроси всъщност не озадачават чак толкова много физиците, и затова и никой не се занимава с тях по-сериозно. Като при това някои от тях са си много добре обяснени, и се използват в приложната техника.

Примерно въпроса с бразилския орех си има много добро обяснение, като освен това, че по-малките ядки изпадат надолу в междините между по-големите, също така теглото (не гравитацията) на по-големите не е чак толкова по-голямо от теглото на малките. Ако в купа с ядки се поствят тежки гладки оловни топчета с размерите на бразилския орех вероятно след няколко раздрусвания оловото ще е на дъното въпреки размера си. От друга страна ако в купата с оловните топчета и ядките се сипе и много фин пясък вероятно топчетата ще паднат до нивото на пясъка, тъй като стотиците хиляди песъчинки ще контактуват на по-голяма площ от повърхността на топчетата, и това няма да позволи потъването на последните. Тоест няма нищо необяснимо, и всичко е въпрос на тегло, плътност, тип на повърхността, и тип на съставните елементи насипани в купата. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, insighting said:

Ако физиците успеят да докажат, че в купата с ядките действат антигравитационни сили, то те ще решат и загадката как са построени египетските пирамиди.

За анти-гравитация, според мен, се "сблъскват" две принципно различни мнения. Едното е, че антигравитация в нютонов смисъл, не съществува. Съм на това мнение. А други твърдят, че гравитацията въобще не е полева форма на материята - е илюзия, заради ограничените ни възможности в наблюдения. Но, в измеренията над четири - можела гравитацията да е преобладаващо въздействие, като се имат предвид планковски дължини (размери).

(Всички "грешки" произтичат от това, че не е известно, по каква основно причина се проявяват "сили". При мен - силите имат ентропиен произход, в смисъл на действаща информация, а информацията, която "действа" се съдържа във фотоните и е указание как да реагират вещевите обекти, които са подложени на действието (два вида действие: Взаимодействие - при обмен на фотони за връзка, обединяваща обекти и второ- Въздействие - падащи върху вещевото фотони от далечни излъчватели.- може частично да се поглъща фотон от вълната, а може и да "заобиколи" - почти без съществено влияние (като колче в морето и голяма морска вълна:)))

В този смисъл - сила, подобно анти-гравитация (отблъскваща) би се получила при достатъчно раздалечени обекти, като различни, далечни една от друга, галактики, например. Тоест - те ще се движат-разбягват с ускорение. Това се тълкува като анти-гравитация, защото силите са съ-измерими по големина.

Та, пак "не стига наука" ... за построяване на пирамиди от такъв мащаб.:)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Независимо дали са ядки, наноси или други предмети с различни размери, във всякакви смеси по-големите парчета изплуват на повърхността с течение на времето, въпреки по-голямата им гравитация, докато по-малките обекти потъват по-ниско в купчината. Може би най-малките парчета спадат надолу през пукнатините? Конвекционните потоци могат също да играят роля, като силата на кондензация на малките частици. Всички тези възможности и още няколко такива вероятно допринасят за ефека на бразилския орех, но никой не знае кои от тях или до каква степен влияят, така че няма досега успешни компютърни симулации на този феномен.

Доколкото ги разбирам - трябва им не толкова обяснение, колкото мат. модел, който да обхваща повечето случаи.

По принцип - това може да е модел "геометрична вероятност" - върху повърхнина с "дупки" се хвърлят различни по големина обекти - преминаващи и не-преминаващи или преминаващи след ориентация (разбъркване). По височина на купата с ядки може да се разположат хоризонтални "сита" с променлива след разбъркване големина на отворите и така да се имитира-изчислява вероятността за преминаване на обектите. Важен ще е размерът на обектите, а не толкова теглото, щото са малки разликите в тегло. Иначе - ликвация по тегло е известна (много късаха на изпит по леярство именно на тоя въпрос http://www.referati.org/kristalizaciq-na-metalite-i-splavite/102911/ref/p6)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, makebulgar said:

Примерно въпроса с бразилския орех си има много добро обяснение, като освен това, че по-малките ядки изпадат надолу в междините между по-големите, също така теглото (не гравитацията) на по-големите не е чак толкова по-голямо от теглото на малките.

Обяснението за силите, които намаляват теглото.

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Едното е, че антигравитация в нютонов смисъл, не съществува. Съм на това мнение. А други твърдят, че гравитацията въобще не е полева форма на материята - е илюзия, заради ограничените ни възможности в наблюдения.

Единната теория на полето е доста спорна тема.

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Доколкото ги разбирам - трябва им не толкова обяснение, колкото мат. модел, който да обхваща повечето случаи.

Опитите да се запише всичко в едно уравнение, което обхваща електромагнитните, гравитационните и ядрените взаимодействия не са от днес.

Редактирано от insighting
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, insighting said:

Обяснението за силите, които намаляват теглото..

Никакви сили не намаляват теглото на бразилския орех. Но има сили на триене между повърхността на ореха и повърхността на по-ситните ядки, които удържат теглото на ореха. Ако ореха е идеално гладък и е направен от злато или олово, ще потъне и ще се озове на дъното. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 27.12.2017 г. at 17:22, Малоум 2 said:

Век и половина научни изследвания все още не са определили защо ледът ни кара да падаме. Учените знаят, че има тънък слой от течна вода върху твърдия лед, който го прави хлъзгав и че течността затруднява ходенето, дори и ако слоят й е тънък. Но няма консенсус за това, защо ледът, за разлика от повечето други твърди тела, има такъв слой.

Теоретиците разсъждават, че може при самото действие на подхлъзване в контактната зона ледът да се топи на повърхността. Други смятат, че течният слой е там, преди някой да е стъпил и по някакъв начин се създава от присъщото на молекулите движение на повърхността.

Да, известно е, че има тънък слой вода на границата "лед-въздух" - трите фази на водата са в равновесие: http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=981152CA68DBB36E42DD66E721C40F49.znam2?encID=1&article=13

Самото "падане" е в резултат стесняване ъгълът на триене на конусът на триене между допиращите се повърхнини, при наличие на фаза "вода"  и излизане на масовия център на тялото извън конуса на триене. http://obuch.info/pokoj-na-tela-pri-nalichie-na-sili-na-triene-1-obshi-svedeniya.html

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 27.12.2017 г. at 17:22, Малоум 2 said:

Обикновено магнитните полета на електроните в материята сочат в различни, взаимно унищожаващи се посоки. Но когато магнитните полета на електроните в даден обект се подредят в една и съща посока, което се случва в много метали (и очевидно, те са магнити), се генерира нетно магнитно поле. То въздейства върху други магнитни предмети като или ги привлича, или отблъсква в зависимост от посоката на техните собствени магнитни полета.

За съжаление, опитът да разбере магнетизма на по-дълбоко ниво е по същество без резултат. Въпреки че физиците имат на разположение квантовата механика, която много точно обяснява поведението на частиците, включително техния магнетизъм, няма начин да се разбере интуитивно какво всъщност означава теорията на магнетизма.

Физиците се питат: защо частиците излъчват магнитни полета и защо те винаги се изравняват в две посоки, образувайки магнити със северен и южен полюс?

"Ние само констатираме, че когато се движат заредени частици, те създават магнитно поле и два полюса. Но наистина не знаем защо. Това е просто функция на Вселената и математическите обяснения са само опити да решим задачите си, дадени от природата за "домашно" и да получим отговорите", разказва Джеърл Уокър, професор по физика в Държавния университет в Кливланд.

В металите - електроните от електронния газ се подреждат-структурират в отклик на ориентация на спина на захванатите от атомите електрони - самият газ имитира - организиран е като зърнестия модел на атомната решетка на метала. Това подреждане може да става и по посока,  следствие на протичане на силен ток през електронния газ (при достатъчно напрежение за протичане) - насочено движение на зарядите - ток - и поради дендритната структура на метала (дървовидна структура) става организация-преориентация на отделните зрънца по посока на преобладаващия спин. Така - група атоми, наредили се в посока, заедно с част от електронния газ, образуват ДОМЕНИ (малки магнитчета - собствено магнитно поле с игловидна форма - при мартензитна структура за стомана). Сумата от всички тези магнитчета създава магнитно поле, което НАПУСКА обема на материала (по-голямо е по обем от постоянния магнит). Така магнитното поле го считаме за подреденост на структурата на съществуващото ЕМП, проникваща в околността на парчето магнит. (условно постоянен магнит).

При наличие на пробно тяло в такова поле и при възможност на структурите на това тяло да се подреждат в направление по спин, е наличие и на взаимодействие, изразяващо се в сили на привличане или отблъскване. Нищо не се излъчва от постоянен магнит (или поглъща) - освен, ако пробното тяло не си запазва новата подреденост при извеждане от полето - взема част от енергията за намагнитване. Заради това, че се пресичат известните "магнитни силови линии" (патерица за представимост) при относително ДВИЖЕНИЕ в средните мащаби се проявяват и магнитните сили.

Та, простото обяснение е - извън обема на материала има подреденост на ЕМПоле (подреденост на вакуумната подложка в околността на магнита). При отклик на "подреденост" от друго тяло - има сили. Сили с ентропиен произход.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 29.12.2017 г. at 9:15, makebulgar said:

има сили на триене

 

On 29.12.2017 г. at 9:15, makebulgar said:

направен от злато

 

On 29.12.2017 г. at 11:10, Малоум 2 said:

Самото "падане" е в резултат стесняване ъгълът на триене на конусът на триене между допиращите се повърхнини

 

Ако се насипе огромно количество златни монети по широк под, може да се пързаляте по тях, както го е правил Калигула.

 

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Чуденето продължава. Ето как е установено, че "ляво" и "дясно" са различими физически. Но щом има такава възможност, то и "северен", и "южен" полюс могат да станат различими, физически. Тоест - асиметрията е задължителна, за да има процес развитие и ... физическите закони трябва да се преразглеждат - там, където "нещо" е равно на друго "Нещо", вече е под въпрос?!. Равенството е самоизмама на Изследовател.

https://www.youtube.com/watch?v=1n1d0Y6uZEo

 

За 7-8 минути - знанията на статуквото за частиците и взаимодействията, са ... на тъжно кино!?

(от експеримента в клипа - преди време съм го разказвал ама е друго  "да се види!" - се доказва, че спонтанният разпад не е  толкова "спонтанен" - и, че подредеността на околността допуска най-често тоя разпад, който е подходящ по вектори, за да се образуват новите частици (в случая, електроните).? Не е без значение, че условията в Космоса са подобни на тези в експеримента и там асиметрията става важна при подрежданията, от флуктуации, на частите на "тъмната" - материя и енергия. Това - оформя и халото на така наречените Черни дупки в централната част на галактиките  и енергията му, като хало, "върти" всичко вещево в в тях.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

За земните лаборатории е по-скоро "ежедневно", но ... най-сетне се сетиха, че подреждане на вакуума може да има. Ето и доказателство:

https://megavselena.bg/po-barzi-ot-svetlinata-chastici-izlachvat-super-yarko-gama-lachenie-okolo-pulsarite/

По-бързи от светлината частици излъчват супер ярко гама лъчение около пулсарите

aHR0cDovL3d3dy5saXZlc2NpZW5jZS5jb20vaW1h

Учени откриха, че заредените частици пътуват по-бързо от светлината през квантовия вакуум на пространството, което обгражда пулсарите.

Тъй като тези електрони и протони летят с пулсарите, те създават ултра-ярките гама-лъчи, излъчвани от бързо въртящите се неутронни звезди, разкрива ново изследване.

Тези гама-лъчи, наречени „емисии Черенков“, също се намират и в мощните ускорители на частици на Земята, като Големия адронен ускорител близо до Женева, Швейцария. Тези лъчи също са източник на синкаво-бяло сияние във водите на ядрените реактори.

Но досега никой не смяташе, че емисиите на пулсарите се състоят от „емисии Черенков“.

Това отчасти се дължи на известната теория на относителността на Алберт Айнщайн, според която нищо не може да пътува по-бързо от светлината във вакуум. Поради тези твърдения учените преди това смятали, че „емисиите на Черенков“ не могат да се случат в квантовия вакуум на пространството около пулсарите. Това е област лишена от материя, но в същото време е дом на призрачни квантови частици, които се появяват и изчезват.

Това означава ли, че новото изследване опровергава теорията на Айнщайн?

„Това изобщо не е така“, казва съавторът на изследването Дино Ярошински, професор по физика в Университета Стратклайд в Шотландия.

„Пулсарите създават смазващо силни електромагнитни полета в квантовия вакуум обграждащ звездите. Тези полета деформират или поляризират вакуума, като по същество създават бързи избухвания, които забавят светлинните частици“, обяснява Ярошински.

Междувременно заредени частици, като протони и електрони, преминават през тези полета, надминавайки светлината.

Когато заредените частици летят през това поле, те изместват електроните по пътя си и излъчват радиация, която се събира в електромагнитна вълна. Тази вълна, подобно на оптичната версия на звуковия бум, е това, което виждаме като гама-светкавица, според изявлението на изследователите.

Екипът все още не знае точно колко ярки са тези гама-лъчи, казва Ярошински.

„Това, което знаем е, че при правилните условия, излъчването на Черенков във вакуум засенчва синхротронното лъчение“, добавя той, като се позовава на друг вид радиация, която се излъчва от пулсарите чрез заредени частици, движещи се по крива.

Новите открития биха могли да имат последици надхвърлящи пулсарите, казват учените.

„Това е много вълнуващо ново откритие, защото може да даде отговори на основни въпроси, като например какъв е произходът на гама-лъчите в центъра на галактиките? Откритието дава нови възможности за тестване на някои от най-фундаменталните теории на науката ”, заявява Ярошински в изявлението си.

Изследователите съобщават за своето откритие на 25 април в списание Physical Review Letters..."

...

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

https://megavselena.bg/kak-se-poyavyavat-magnetarite/

Как се появяват магнетарите?

Ue7A43EE5Cz4v2kdBV2Vwa-650-80.jpg

Магнетарите – силно намагнетизирани, бързо въртящи се супер плътни звезди – са сред най-загадъчните обекти в Космоса, като произходът им е обвит в мистерия.

Дали са резултат от експлозия на свръхнови умиращи звезди? Или се пораждат, когато звездни „трупове“ се сблъскват? Или те се магнетизират, когато материалът се спира в неподвижен пулсар, бързо въртяща се плътна неутронна звезда, която произвежда ярки струи енергия?

Новите изследвания предполагат съвсем различно обяснение: звезден труп, наречен бяло джудже, се сблъсква в неутронна звезда, предизвиквайки изключително мощна експлозия и оставяйки след себе си магнетар.

През последните няколко десетилетия астрономите забелязват невероятно ярки, кратки и странни изблици на радиоенергия, известни като бързи радиовзривове – fast radio bursts или FRB. Към днешна дата малко над 100 FRB са открити в небето. Каквито и да са те, почти сигурно идват извън нашата галактика Млечен път – в противен случай учените биха ги виждали концентрирани по протежение на лентата на нашата галактика, вместо върху цялото небе.

С няколко забележителни изключения, FRB не се повтарят. Те са единични взривове, представляващи разпиляване на нелепо количество енергия в Космоса за по-малко от секунда. За да направят нещата още по-загадъчни, FRB, за които астрономите са успели да определят произход (не е лесна задача, тъй като явлението е толкова кратко), не са свързани с нито един конкретен вид галактика.

Разнообразието от източници предполага, че различни видове процеси във Вселената – всички те са насилствени – водят до образуването на бързи радиовзривове. Каквито и да са процесите, те изискват огромни количества енергия и протичат мигновено.

Сливанията между звезди са интересен кандидат за източник на FRB. Когато една звезда се блъсне в друга, явно много енергия се освобождава. И докато звездите могат да отнемат еони, за да се приближат достатъчно, за да се слеят, самият акт е кратък момент.

Но редовното обединяване на звезди просто не е достатъчно, за да се захрани пълноправен FRB. За да се получат необходимите енергии, трябва да се обединят по-екзотични обекти, като неутронни звезди и бели джуджета. Само тогава ще има необходимите маси и плътности, за да стане това мигновено излъчване на енергия.

Един вероятен сценарий за сливане и за потенциално генериране на FRB е сливането на бяло джудже с неутронна звезда. И неутронните звезди, и белите джуджета са екзотични видове мъртви останки от някога нормални звезди.

Бяло джудже е остатъчната сърцевина с размер на планета на звезда като нашето Слънце, бучка въглерод и кислород, които бавно се охлаждат с напредването на космическия период. Неутронна звезда е като бяло джудже, но с много по-голяма маса: това е остатъчната сърцевина на много по-масивна звезда, съставена почти изцяло от неутрони и силно компресирани.

Тъй като звездите често се раждат по двойки, не е невероятно да мислим, че след достатъчно време и двете звезди в една система могат да умрат, оставяйки след себе си своя специфичен вид мъртви ядра – и че бавно, бавно, тези мъртви бучки могат да кръжат все по-близо една до друга , най-накрая достигайки критична точка, в която тяхното гравитационно взаимодействие преодолява всичко, изпращайки звездни трупове, спираловидно насочени един към друг и предизвиквайки тяхната гибел.

Точно в края на последния им сблъсък може да се изпълни един от двата сценария. В единия случай бялото джудже може да се издуе, оставяйки външните части на атмосферата му да избягат и да се спуснат към неутронната звезда. От друга страна, екстремната гравитация на неутронната звезда напълно раздробява бялото джудже, а разкъсаният му звезден труп пада надолу върху по-тежкия и по-плътен „брат“.

И в двата случая огромно количество маса се прехвърля към бялото джудже и върху неутронната звезда и именно тогава интересното наистина започва, според нови изследвания.

Учените, които стоят зад новите изследвания, искат да знаят дали сливането между бяло джудже и неутронна звезда може да бъде причината предизвикала ескалацията на крайно магнитно поле. Отначало падащият материал (част от бялото джудже) пада на повърхността на неутронната звезда. Като пада, той ускорява въртенето на неутронната звезда. Тази спирала поема околното магнитно поле и го върти върху себе си, навивайки се като змия. Но потокът на материята към неутронната звезда изобщо не е плавен, той е невероятно бурен и хаотичен. Така най-сетне се ражда магнетарят. (Поне според тази теория.)

Магнетарят идва на света нестабилен, поради всички хаотични сили от сливането, той все още не се е установил в обикновен ритъм на въртене. И тъй като това въртене е толкова бързо, всяка малка пречка или стоп ще освободи мощен взрив от енергия под формата на електромагнитно излъчване, предполагат учените.

Това означава, че радиовълните – като тези масивни изблици на FRB – са електромагнитно излъчване.

Новото изследване предполага, че поне част от FRB, които се наблюдават, са излъчвани от току-що родени магнетари, създадени от космическия срив на неутронни звезди с бели джуджета. Ако предположението е правилно, това означава, че сблъсъкът на две екзотични звездни останки, създава още един странен обект в Космоса, пораждащ един от най-екстремните изблици на енергия, известен на астрономите, изблик на радиация, толкова силен, че може да бъдат наблюдаван от цялата Вселена. Това е може би най-трудното раждане в Космоса.

Изследването е описано в статия, публикувана в Astrophysical Journal.

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 27.12.2017 г. at 17:22, Малоум 2 said:

Независимо дали са ядки, наноси или други предмети с различни размери, във всякакви смеси по-големите парчета изплуват на повърхността

Използвам цитирането за да потърся помощ

Моля, разяснете ми, доколкото проблемът вълна или частици, основно е разглеждан при светлината, но съществува ли и при електромагнитните явления с по- дълги вълни? Защо не се споменава за фотони при радиовълните? Предполагам, въз основа на своето невежество, че отговорът ще бъде кратък и очевиден, за което съм подготвен за пренебрежително отношение.

А по отношение на ядките, мнението ми е, че както при ситото преминават дребните и остават едрите, така и дребните ядки при стръскване си намират празнини, възниква странично усилие и пропадат между по- едрите. 

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 30.04.2019 at 17:28, Малоум 2 said:

За земните лаборатории е по-скоро "ежедневно", но ... най-сетне се сетиха, че подреждане на вакуума може да има. Ето и доказателство:

https://megavselena.bg/po-barzi-ot-svetlinata-chastici-izlachvat-super-yarko-gama-lachenie-okolo-pulsarite/

По-бързи от светлината частици излъчват супер ярко гама лъчение около пулсарите

aHR0cDovL3d3dy5saXZlc2NpZW5jZS5jb20vaW1h

Учени откриха, че заредените частици пътуват по-бързо от светлината през квантовия вакуум на пространството, което обгражда пулсарите.

Тъй като тези електрони и протони летят с пулсарите, те създават ултра-ярките гама-лъчи, излъчвани от бързо въртящите се неутронни звезди, разкрива ново изследване.

Тези гама-лъчи, наречени „емисии Черенков“, също се намират и в мощните ускорители на частици на Земята, като Големия адронен ускорител близо до Женева, Швейцария. Тези лъчи също са източник на синкаво-бяло сияние във водите на ядрените реактори.

Но досега никой не смяташе, че емисиите на пулсарите се състоят от „емисии Черенков“.

Това отчасти се дължи на известната теория на относителността на Алберт Айнщайн, според която нищо не може да пътува по-бързо от светлината във вакуум. Поради тези твърдения учените преди това смятали, че „емисиите на Черенков“ не могат да се случат в квантовия вакуум на пространството около пулсарите. Това е област лишена от материя, но в същото време е дом на призрачни квантови частици, които се появяват и изчезват.

Това означава ли, че новото изследване опровергава теорията на Айнщайн?

„Това изобщо не е така“, казва съавторът на изследването Дино Ярошински, професор по физика в Университета Стратклайд в Шотландия.

„Пулсарите създават смазващо силни електромагнитни полета в квантовия вакуум обграждащ звездите. Тези полета деформират или поляризират вакуума, като по същество създават бързи избухвания, които забавят светлинните частици“, обяснява Ярошински.

Междувременно заредени частици, като протони и електрони, преминават през тези полета, надминавайки светлината.

Когато заредените частици летят през това поле, те изместват електроните по пътя си и излъчват радиация, която се събира в електромагнитна вълна. Тази вълна, подобно на оптичната версия на звуковия бум, е това, което виждаме като гама-светкавица, според изявлението на изследователите.

Екипът все още не знае точно колко ярки са тези гама-лъчи, казва Ярошински.

„Това, което знаем е, че при правилните условия, излъчването на Черенков във вакуум засенчва синхротронното лъчение“, добавя той, като се позовава на друг вид радиация, която се излъчва от пулсарите чрез заредени частици, движещи се по крива.

Новите открития биха могли да имат последици надхвърлящи пулсарите, казват учените.

„Това е много вълнуващо ново откритие, защото може да даде отговори на основни въпроси, като например какъв е произходът на гама-лъчите в центъра на галактиките? Откритието дава нови възможности за тестване на някои от най-фундаменталните теории на науката ”, заявява Ярошински в изявлението си.

Изследователите съобщават за своето откритие на 25 април в списание Physical Review Letters..."

...

...

 

Отново се спекулира със неверни тълкувания за да се спаси релативистката доктрина.   Няма експеримент който да докаже че скоростта на светлината се забавя във силно поляризирано вакуум. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Замръзна Ягерът ми в камерата. За щастие ракийката ми не. Вчера ги сложих и ги забравих. Значи защо водата се разширява при замръзване а другуте течности не?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Skubi said:

Замръзна Ягерът ми в камерата. За щастие ракийката ми не. Вчера ги сложих и ги забравих. Значи защо водата се разширява при замръзване а другуте течности не?

Газираното има в себе си разтворени газове (мехурчета) и те "поемат" част от обемните изменения. При замръзване на "гола вода" - водородните връзки са причина за увеличаване обема.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Газираното има в себе си разтворени газове (мехурчета) и те "поемат" част от обемните изменения. При замръзване на "гола вода" - водородните връзки са причина за увеличаване обема.

...

Jagermeister (1 l, 35%) Водордните връзки. Защо? Защо само те? На други газове защо не?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Skubi said:

Jagermeister (1 l, 35%) Водордните връзки. Защо? Защо само те? На други газове защо не?

 

Ами... кислородът е тежък. При отнемане на топлина (отнемат се ИЧ-фотони от междумолекулното пространство), кислородът става почти статичен на мястото си, докато водородът, като по-лек и с "еднакъв" заряд (отблъскващи сили), е йон осигуряващ почти неправилна "кристална" структура (дендритна - дървоподобна). Така се получава по-голям обем на леда от изходния обем вода.

...

(едно време са искали да вкарат тънкостенна медна тръба в отвор на стоманена тръба (за котлостроенето) и да запресоват медната към стоманената - за корозоустойчивост и якост, някъде около 1900г. Чудели са се, с какво устройство и/или налягане да осъществят пресоването и ... все не достигала сила... и почти са се отказали от такава технология... Малко след тогава, излязла статия за откритие: Открито е вещество с което, ако се напълни и затапи медната тръба, увеличава обема си  с 8% при охлаждане, с практически неограничена сила за деформация ... Ясно - открита е "голата вода" (не топлата, а студената☺️)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Ами... кислородът е тежък. При отнемане на топлина (отнемат се ИЧ-фотони от междумолекулното пространство), кислородът става почти статичен на мястото си, докато водородът, като по-лек и с "еднакъв" заряд (отблъскващи сили), е йон осигуряващ почти неправилна "кристална" структура (дендритна - дървоподобна). Така се получава по-голям обем на леда от изходния обем вода.

...

(едно време са искали да вкарат тънкостенна медна тръба в отвор на стоманена тръба (за котлостроенето) и да запресоват медната към стоманената - за корозоустойчивост и якост, някъде около 1900г. Чудели са се, с какво устройство и/или налягане да осъществят пресоването и ... все не достигала сила... и почти са се отказали от такава технология... Малко след тогава, излязла статия за откритие: Открито е вещество с което, ако се напълни и затапи медната тръба, увеличава обема си  с 8% при охлаждане, с практически неограничена сила за деформация ... Ясно - открита е "голата вода" (не топлата, а студената☺️)

...

 Тогава при водороден пероксид H2O2 и хидразина N2Hтрябва да е същият ефект.  Докато по тежките молекули почват да се закотвят датогава леките водородни още щават, затова не си пречат. Но почнат ли и те да спират вече тласкат другите да не нарушават аурата им...Значи ако намерим планета с море от тези тогава и температурата е подходяща, ще има и ледници...Интересно.....

Кой ли е дал думата на Н2– водород. С него се ражда водата....Ако нямаше това свойство, и живот нямаше да има на земята...Или поне не такъв....😷

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...