Отиди на
Форум "Наука"

Най-големите градове в Тракия (и други за Тракия),


Recommended Posts

  • Потребител

Истoрико-геоградфската област Тракия  е разположена в три държави и включва три части /Северна, Западна и Източна/ с общо население от около 14, 5-15 милиона човека, и площ от около

Най-големите градове в Тракия са:

 

1. Истанбул, европейската му час, с приблизително 8,5 000 000 население, разположена в Източна Тракия

Градът има население от 13,5 милиона души градът и е естествен център на градска агломерация, която е сред най-големите в Европа[2] и света по население[3][4]. Площта на Истанбул е 5343 кв. км и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия[5].

https://bg.wikipedia.org/wiki/Истанбул

 

2. Пловдив, Северна Тракия

Пло̀вдив е вторият по големина град в България с население 343 424 души по настоящ адрес (към 31.12.2016 г.).[2] Намира се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на шест сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пловдив

 

3.  Чорлу, Източна Тракия

Чорлу̀ (на турски: Çorlu) е град в Република Турция, Източна Тракия. Градът е част от вилаета Родосто, а населението му е 235 354 жители (2012).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Чорлу

 

 

4. Бургас, Северна Тракия

Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своята площ от 253,644 km² той е и един от най-големите в страната. Според последното преоброяване на НСИ към 31 декември 2015 година населението е 203 017 жители и така става четвъртият по големина град в страната. Бургас е най-важният стопански, транспортен, управленски и просветен център в Югоизточна България. Градът е административно средище на едноименната община и област, както и седалище на регионални и национални институции.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бургас

 

5. Одрин, Източна Тракия

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен университетски център. Тракийският университет е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на миналия век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Одрин

 

6, 7 Родосто, или Текирдаг, Източна Тракия

Родосто или Текирдаг (на турски: Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто.

https://en.wikipedia.org/wiki/Tekirdağ

 

 

6,7. Стара Загора, Северна Тракия

Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България. Той е център на едноименните община, област и регионална асоциация на общините РАО Тракия. Градът е с население от 148 887 души по данни на ГРАО към 15.06.2017 г.[3] и образува по данни на НСИ 5-тата по големина градска агломерация в България с население от 213 444 жители (към септ. 2007 г.)[4], както и център на 5-тата по големина област в България с население към 31 декември 2016 г. от 321 377 души[5]. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по БВП[6] на глава от населението в страната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стара_Загора

 

8.  Люлебургас ( Люлебургаз) ,  Източна Тракия

Люлебургас или Люлебургаз (на турски: Lüleburgaz, на гръцки: Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ — лула, с производството на които градът се слави. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.

https://en.wikipedia.org/wiki/Lüleburgaz



 

 

9, 10,11,12,13.  Сливен, Северна Тракия

Слѝвен (до 1945 г. изписван като: Сливенъ) е град в Югоизточна България, разположен в близост до Ямбол и Нова Загора. Той е осмият по големина в страната и е административен център на община Сливен и област Сливен. Най-голямото пристанище в България – Бургас – отстои на 102 km в източна посока от града. По последни данни на НСИ към 31 декември 2015 г. населението на Сливен е 87 895 души, което го превръща в осмия по големина български град.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сливен

 

 

9, 10,11,12,13. Лозенград (Kırklareli), Източна Тракия

Лозенград (на турски: Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-kilise, Кърк килисе, на гръцки: Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград. Намира се в западното подножие на Странджа, в близост до границата с България. Празник на града е 10 ноември.

https://en.wikipedia.org/wiki/Kırklareli

 

 

9, 10,11,12,13. Хасково, Северна Тракия

Ха̀сково е град в Централна Южна България. Той е административен център на Община Хасково и Област Хасково. Според последните данни на НСИ, към 31 декември 2015 г.[1], Хасково е с население 72 336 души и е 12-ят по големина град в страната. През Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток. Недалеч от границите с Турция и Гърция, Хасково се е превърнал в център на международен, търговски и културен обмен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хасково

 

 

 

9, 10,11,12,13.  Ямбол, Северна Тракия

Я̀мбол е град в Югоизточна България. Той е административен център на област Ямбол, както и център и единствено населено място на община Ямбол. Според последното преброяване на НСИ към 31.12.2015 г. населението на града е 70 224 души. Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 km от Черно море и южно от магистралата СофияБургас.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ямбол

 

 

9, 10,11,12,13.  Дедеагач (Александруполи), Западна Тракия

Дедеагач[2] или Александруполис (на гръцки: Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, на турски: Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция. Градът е център на дем Дедеагач, част от административната област Източна Македония и Тракия. Градът е разположен на северния бряг на Бяло море на няколко километра западно от устието на река Марица (Еврос) в подножието на ниската планина Овчарица (Цопан). Градът е най-важното пристанище и търговски център в североизточна Гърция

https://en.wikipedia.org/wiki/Alexandroupoli

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 52
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Ксанти и Комотини (Гюмюрджина) са градове в Западна Тракия, населението им е съвсем близко като брой до това на Александруполи (Дедеагач),който доскоро е даван за най-големия град в Западна Тракия,
Броят на жителите се мени  бързо в последните и в малките на Гърция от Западна Тракия

 

14,15. Ксанти, Западна Тркаия

Ксанти или Скеча (на гръцки: Ξάνθη, Ксанти, на турски: İskeçe, Искече) е град в Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, център на дем Ксанти. Намира се в Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина (част от южните склонове на Родопите).

https://en.wikipedia.org/wiki/Xanthi

 

14,15. Гюмюрджина, Западна Тракия

Гюмюрджина е разположен на надморска височина от 32 – 38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив, известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гюмюрджина

--------------------------

 

Да проверя дали не съм пропуснал Гелиболу (Галиполи -"хубавия крад"), население 30 000 човека

Галиполи (на турски: Gelibolu, Гелиболу на старогръцки: Καλλίπολις, наричан още и Калипол) е град, разположен в Източна Тракия, Турция, вилает Чанаккале

https://en.wikipedia.org/wiki/Gelibolu

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

12 а). Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Последното преброяване на НСИ към края на 2015 г. оценява населението на града на 69 384 жители.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пазарджик

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 16 часа, nik1 said:

Истoрико-геоградфската област Тракия  е разположена в три държави и включва три части /Северна, Западна и Източна/ с общо население от около 14, 5-15 милиона човека, и площ от около

Това ли е съотношението Северна/Западна/Източна: 14:5:15 / А площ? Ясно, че не е държавна граница, приблизително.

Thrace_and_present-day_state_borderlines-bg.thumb.png.7ebc1a48b50d98a346300206bb75ba3e.png

Като гледам данни за Истанбул /европейската част/ - само той е повече от половината от Източна Тракия. Явява се нещо като естествен център на икономика в Тракия.

Малко цифри от мой сърч:

East Thrace has an area of 23,764 km2 (3 percent of the country) and a population of about 11 million people or about 14 percent of the total population (in 2015); the population density is around 430 people/km2, compared to about 80 people/km2 for Asiatic Turkey, which is also called Anatolia or Asia Minor.

https://en.wikipedia.org/wiki/East_Thrace

The approximate area of Western Thrace is 8,578 km² with a population of 371,208 according to the 2011 census.[1] More than two-thirds of the population are Orthodox Christian Greeks, while the remainder (approx. 120,000) are Muslims who are an officially recognised minority of Greece. Of these, about half are of Turkish origin, while another third are Pomaks who mainly inhabit the mountainous parts of the region. The Romani of Thrace are also mainly Muslim, unlike their ethnic kin in other parts of the country who generally profess the Orthodox faith of the Greek majority

https://en.wikipedia.org/wiki/Western_Thrace

За Северна Тракия не открих данни за население, но карта:

NorthThraceWithinThrace.png.bef3ccdcf5c1fa03882a5947c5814f0f.png

Очевидно е най-голяма по-площ, едва ли по население, тъй като е изцяло в България

https://en.wikipedia.org/wiki/Northern_Thrace

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, това е "beautiful" and "loving" Тракия :) и нейните три части,

Тези части съвпадават географски с частите от Тракия, лежащи в трите страни:
Западна Тракия изцяло лежи в РГърция,Източна Тракия изцяло лежи в РТурция,а Северна Тракия изцяло лежи в РБългария.

 

Имах предвид че населението на Трaкия е 14,5-15 милиона човека.
Не мога да сметна точно колко е насението, защото не намирам данните за населението в Северна Тракия

Не мога да сметна и площта ,защото не намира за площта на Северна Тракия

(съответното изречение остана недописано :) )

 

Точно така е, както го виждаш! Истанбул - исторически погледнато е естествения център на икономката на Тракия /"Всички пътища водят към Истанбул"/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 минути, nik1 said:

Да, това е "beautiful" and "loving" Тракия :) и нейните три части,

Тези части съвпадават географски с частите от Тракия, лежащи в трите страни:
Западна Тракия изцяло лежи в РГърция,Източна Тракия изцяло лежи в РТурция,а Северна Тракия изцяло лежи в РБългария.

 

Имах предвид че населението на Трaкия е 14,5-15 милиона човека.
Не мога да сметна точно колко е насението, защото не намирам данните за населението в Северна Тракия

Не мога да сметна и площта ,защото не намира за площта на Северна Тракия

(съответното изречение остана недописано :) )

Горе долу към 14-15 млн. население, както си ги пресметнал, и около 60-70 хил. кв.км., ако се приеме, че българската част е малко повече от 1/3 от територията на България. Всъщност гръцката част е най-малка като площ и най-слабо населена.

Линк към градовете в Тракия в анг. уики:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_of_Thrace

с линкове за всеки един

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Б. Киров said:

Горе долу към 14-15 млн. население, както си ги пресметнал, и около 60-70 хил. кв.км., ако се приеме, че българската част е около 1/3 от територията на България. Всъщност гръцката част е най-малка като площ и най-слабо населена.

++

В Западна Тракия икономиката е засилено аграрна, и регионът е един от тези, в който доходите и брутния продукт са ниски.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 36 минути, Б. Киров said:

8,578 km² with a population of 371,208 according to the 2011 census

с 371 000 население на 8500 кв. км. , според мен, няма начин да не е слабо ефективна икономиката, още повече щом е аграрна. Изброих от линка за населени места /водят ги градове/ 80, ако се раздели населението, излиза средно по 4.5 хил. на градче:) в гръцка Тракия

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Б. Киров said:

 

Линк към градовете в Тракия в анг. уики:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_of_Thrace

с линкове за всеки един

Гледах да подредя градовете по големина

Иначе, не съм отварял всеки линк, но намерих някакъв подход който не е като "стреляне на сляпо"

Пазарджик го пропуснах , защото този подход не го приложих методично за България, а и имах разбирането че населението на Пазарждик е около 50 -55 хиляди чевека /колкото в най-големите градовете в ЗападнаТракия,или по- малко,а се оказа че Пазарджик е по-голям от тях/

Приемам всякави корекции!:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Истанбул е икономическо чудовище:

Economy of Istanbul covers the issues related to the economy of the city of Istanbul, Turkey.

Historically, Istanbul has been the center of the country's economic life because of its location as an international junction of land and sea trade routes. In 2012 the City of Istanbul had a GDP of $332,4 billion.[1]

In 2008, companies based in Istanbul made exports worth $41,397,000,000 and imports worth $69,883,000,000; which corresponded to 56.6% and 60.2% of Turkey's exports and imports, respectively, in that year.

https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Istanbul

332 млрд. долара БВП е около една трета от целия БВП на Турция и повече от половината външна търговия - внос/износ. Това е икономиката на две Гърции заедно. Или на 6.5 Българии.

2018-04-16_111454.jpg.260ccada71377559703938b1d3873529.jpg

Всъщност на глава от населението БВП в Истанбул е над 25 000 долара по номинал или около 50 000 по покупателна способност, което почти го изравнява със средния БВП на човек в САЩ; за сравнение в Турция средния БВП по номинал на човек е 14 000; в България е около 7000.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Повече от половина от експорта и импорта на  Турция се извърва от компании, са базирани в Истанбул- направо е икономическо чудовище, и тези 332 милиарда  БВП означават, че на БВП на човек от населението, е около 25 500  долара, или около 50 000 по паритет на покупателната способност, изречението го допълних  за има завършен вид, и да е в синхрон с това което си допълнил по горе

 

Икомономически живот е свързан с наличието на население, и  на развити връзки /морски пътища, пътищи и магистрали/ ,комуникации и инфраструктура (не правя политическа реклама :)

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/03/24/2495726_specialna_tema_bulgariia_na_tri_skorosti/

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 минути, nik1 said:

(не правя политическа реклама :)

Няма никаква реклама, само реални цифри, просто така стоят нещата - реално икономиката на Истанбул е около или над средно европейската, мисля че доста над средноевропейската в ЕС, където БВП на глава от населението, по покупателна способност, доколкото си спомням е в границите 30-40 000 евро на човек.

2018-04-16_113523.jpg.0b291f35ba68b67cd3688d7de4d08ee1.jpg

По ефективност и производителност, икономиката на Истанбул, ако го разглеждаме като отделен регион в Турция, е сравнима като цяло с икономиката на Белгия в ЕС /по население също/:

https://tradingeconomics.com/belgium/gdp-per-capita-ppp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Можем и да говорим за туризъм (културен,исторчески,морски), реки, планини, острови (Самотраки, Гьокчеада), климат и други

/И желателно за икономика :)/

Кой каквото иска..
Темата може да прерастне в по-голяма, сам по себе си регионът е една "държава" в три страни ,с различни народи

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кешан, Сарай (ако го водиш за отделен град по новите турски дефиниции за град), Кърджали, Смолян, Казанлък, Асеновград, Димитровград. Колкото до площта и населението на Горна Тракия - събери 9те области.

Ако Западна Тракия беше българска... се чудя къде ли щеше да е най-големият град и пристанище?

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

 
 
   
   
   
   
   
   
   
   

 

Към съвременна Тракия принадлежат:

Споменатите градове допълват списъка

 

Кешан, Източна Тракия, население 57 000

Кешан (на турски: Keşan) е град административен център на община в Одринския вилает, Турция. Разположен е в южната част на Вилает Одрин в близост до гръцко-турската граница, Егейско и Мраморно море. Районът на Кешан е предимно земеделски, но близостта до Гърция и удобното му местоположение благоприятства да се посещава от много гости и туристи

https://en.wikipedia.org/wiki/Keşan

 

 

 

Асеновград, Северна Тракия, население 50 000, Той е най-големият необластен град в България

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 km южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 г. са отделни села. По данни на НСИ към 31.12.2015 населението на града е 49 510 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Асеновград

 

 

 

Кърджали, Северна Тракия, население около 45 000

Кърджали (на гръцки: Κάρντζαλι), е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към 31 декември 2015 година е 43 031 души. Намира се на 47 km от град Хасково на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кърджали

 

 

 

Димитровград, Северна Тракия, население 35 000

Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 16 км) до град Хасково. Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център.

Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. По последни данни на НСИ от 31.12.2015 жителите му са 35 504. По население е вторият в областта (след областния център) и третият най-голям необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитровград

 

 

 

Смолян, Северна Тракия, население 28 000

Смо̀лян е град в Южна България. Намира се в Переликско-Преспанския дял на Западни Родопи при голяма надморска височина – 1035 m.

Градът е образуван на 18 юни 1960 г. от двата града Смолян и Устово, и селата Райково и Езерово[1].

Той е административен център на община Смолян и област Смолян.
По данни на НСИ към 31.12.2016 г. населението му е 28 160 души, което го прави в най-малкият областен град в България.

Смолян е най-дългият град в България – близо 25 km, което се дължи на линейното му застрояване по поречието на река Черна.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Смолян

 

 

 

 

Сарай, вилает Родосто, Източна Тракия, население 25 000

Saray is a town and district of Tekirdağ Province at the European part of Turkey. The population of the town is 24,960 while in the district a total of 47,522 people live as of 2014.[3] It covers an area of 612 km2 (236 sq mi), and the elevation is 140 m (460 ft). The district has cold wet winters and hot dry summers. The district governor is Hüseyin ÖNER , and the mayor is Nazmi ÇOBAN (CHP).

https://en.wikipedia.org/wiki/Saray,_Tekirdağ

 

--------------------------------------------------------------------------

Цитирай

Ако Западна Тракия беше българска... се чудя къде ли щеше да е най-големият град и пристанище?

И аз се чудя..

ПС

Към списък слагам Димотика, защото е интересен

Димотика (на гръцки: Διδυμότειχο, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, на турски: Dimetoka, Диметока) е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция. Градът е център и на Димотишката, Орестиадска и Софлийска епархия на Гръцката православна църква.

 

http://albumkrassy.blogspot.bg/2016/06/didymoteicho-greece.html

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димотика

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един от мегапроектите на Ердоган е да изгради плавателен канал успореден на Босфора, който да свърже Черно с Мраморно море или през Малкото или през Голямото Чекмедже. В такъв случай Истанбул остава остров и няма да е в континентална Тракия...

Идиота Георги Димитров ако можеше Зап. Тракия да измоли от Сталин (Гърция да беше компенсирана със Северен Епир)... за нищо не стават тея комунисти.

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, stinka (Rom) said:

Колкото до площта и населението на Горна Тракия - събери 9те области.

Население: 2 561 000 души

Площ: 41 960 кв. км

Горна Тракия /Северна Тракия/ е най-голяма по площ от трите части - по голяма от другите две взети заедно и е с четири пъти по-малко население от Източна Тракия /11 млн/ и 8 пъти по-голямо население от Западна Тракия

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещо, на което попаднах преди:

В Истанбул има 3 климатични зони/пояса с интересно и показателно разположение

https://en.wikipedia.org/wiki/File:Istanbul_Köppen_Map.png

Csa- средиземноморски (на юг,от страната на Мраморно море)

Cfa- влажен субтропичен (по черноморското крайбрежие на север и по средата ),

Cfb- океански (в средата главно),

https://en.wikipedia.org/wiki/Köppen_climate_classification

 

Това е карта на валежите в Истанбул:

 

 

Average+Precipitation+in+the+Province+of

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ПС

И нещо интерено;

Максималните и минимални температури, както и количеството валежи в Приморско са идентични с тези на Истанбул, Турция.

/Маслен нос спира нахлуването на по-студени маси от север и на по-студените води от Бургаския залив/.

http://www.eco-primorsko.com/climat-Primorsko.html
 

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

administrativna-karta-na-bylgaria-politicheska-karta-na-evropa-politicheska-karta-na-evropa.thumb.jpg.b88dc813f0c5b975ea33b7aa657099d1.jpg

Thrace_and_present-day_state_borderlines-bg.thumb.png.7ebc1a48b50d98a346300206bb75ba3e.png.66b83235a203dafbf0d679e8b8975f0d.png

Между другото, сега като гледам картата, нашата територия през Тракия е единствения алтернативен път между Западна Европа и Близкия Изток и Азия за сухоземен транспорт; алтернативен на северния, който минава през Русия. Ние обаче, досега, изглежда не се възползваме от доброто си място - китайците закупиха две важни пристанища, Атинското и това на Истанбул и изграждат жп и магистрали през цяла Турция като започват от Истанбул; гърците имат алтернатива да се свържат през тяхната западна Тракия с това трасе през Турция /да свържат пристанището Истанбул с пристанището Атина/ и да ни заобиколят през Македония и Сърбия на север към западна Европа.

Ще бъдат големи пропуснати ползи за България в търговски план и като възможности за развитие на местен бизнес /вече са/, но докато БДЖ е в това състояние, според мен, никой сериозен инвеститор не би пожелал да заравя пари в него.

п.с Старата идея на Барон-Хиршовата железница е била точно такава - връзка през България-Румъния-Унгария към Западна Европа с Близкия Изток, тогава Сърбия е била /в началото/ вън от сметките, разликата сега е, че става въпрос за високоскорстни линии и магистрали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На Балканите мисля все още е трудно да се направи нещо като голяма и модерна инфраструктура (Турция отдавна не е на Балканите, според мен,виждаме и столицата, Турция изглежда някак като  друг свят, по-близко до  Запада от нас икономика,среда,инфраструктура, транспорт).

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.jptactis.com/Archives/jpt206/stanev.htm

 

Битката за балканската железопътна мрежа

Жеко СТАНЕВ

 

На 27 януари т. г. (2016) министрите на транспорта от държавите на Балканския полуостров, поканени в Атина от гръцкия си колега Михалис Ляпис, подписаха общ документ за изграждането на високоскоростна жп мрежа в тази част на стария континент. Идеята вероятно ще има продължение – в края на годината се очаква към меморандума да се присъединят и страните от Югоизточна Европа. Целта е, до 2020 г., железниците в нашия регион до 2020 г. да станат съпоставими с тези на държавите от ЕС.

Подробности как ще стане това, не бяха съобщени, но в хода на дискусиите са били определени 16 направления, които, ако бъдат реализирани технологично и технически, според съвременните стандарти за скорост и безопасност на движението, ще направят бърза и мобилна комуникацията на стоки и хора между различните части на Стария континент: (1) Атина – Солун – Скопие – Ниш – Белград – Загреб (Любляна – Залцбург); (2) (Будапеща) – Суботица – Белград – Димитровград – София – Пловдив – Истанбул – Анкара – Адана (Шивас); (3) Констанца – Букурещ – Брашов – Арад (Виена); (4) Дуръс – Тирана – Кафасан – Кичево – Скопие – Крива Паланка – Гюешево – София – Пловдив – Ст. Загора – Варна/Бургас; (5) Стримонас – Кулата – София – Г. Оряховица – Варна; (6) Велес – Битоля – Флорина – Аминтайо/Каламбака – Янина – Игуменица/Солун; (7) Солун – Пехливанкьой – Истанбул – Ескизехир – Измир; (8) Плоче – Сараево – Осиек (Будапеща); (9) Бар – Подгорица – Белград; (10) Подгорица – Тирана – Дуръс; (11) Букурещ – Крайова – Тимишоара – Арад – Белград; (12) Крайова – Калафат – Видин – София; (13) Кишинеу – Унгени – Яш – Пашани – Букурещ -Гюргево – Русе – Г. Оряховица – Ст. Загора – Питион; (14) (Будапеща) – Загреб – Риека; (15) Загреб – (Марибор – Грац); (16) Загреб – Добрилин – Баня Лука – Тузла – Белград.

Пет от трасетата - № 2, 4, 5, 12 и 13 минават през България и ще свързват нашата жп мрежа с тази на съседите – Сърбия и Черна гора, Румъния, Гърция, Турция, Македония и Албания. Дори бегъл поглед върху бъдещите високоскоростни железници показва, че ключова роля за свързването им с железниците на държавите от Централна и Западна Европа ще има Сърбия и Черна гора. През територията и преминават най-важните трасета в посоките Юг – Север, Изток – Запад и Северозапад – Югоизток. Западната ни съседка, образно казано, е „придърпала” към себе си всички актуални направления.

Гърция например, е предпочела свързването на нейната жп мрежа с централноевропейската да стане не през България, по еврокоридор № 4 (Солун – Кулата – София – Видин), а по направление № 1 (Атина – Солун – Ниш – Белград – Загреб (Любляна – Залцбург) – за гърците това е най-важното отклонение на еврокоридор № 10.

Направление № 1 ще бъде предпочетено и от Македония, защото за товарите по нейната железница Солун, като пристанище, и Белград, като разпределителен пункт, имат най-голямо значение. Но така направление № 4 за нас става отново виртуално.

Тоест, заобикаляйки България от запад, южната ни съседка слага кръст на еврокоридори № 4 и № 8 на българска територия. Гърция ни заобикаля и от юг, възнамерявайки да развие направление № 7 (Солун – Пехливанкьой – Истанбул – Ескизехир – Измир), което всъщност е жп вариант на автомагистралата Via Egnatia, която ще свърже пристанищата Игуменица на Адриатическо и Александруполис на Бяло море с Истанбул на Мраморно море.

Румъния, от своя страна, също търси да развие жп мрежата си главно в посока Изток – Запад, заобикаляйки ни от север. Ненапразно тук са две от направленията, по които пристанище Констанца ще играе ключова роля и ще бъде захранвано както по трасето Констанца – Букурещ – Брашов – Арад (Виена), така и по дестинацията Букурещ - Крайова – Тимишоара/Арад – Белград.

Но така най-актуалните висоскоростни железници ще преминават далеч от Дунав мост 2 (както гръцката, така и двете румънски). Той ще остане изолиран не само от север и запад, но и от направление № 2 - най-краткото разстояние между Европа и Близкия Изток (т. нар. „Голям диагонал” между Берлин и Истанбул). Единствено дестинацията Крайова – Калафат – Видин – София би могла да гарантира някакъв транзит към него – твърде слабо утешение за 340-те млн. евро (по проект), които ще отидат за изграждането му.

Обобщавайки анализираното дотук, трябва да се отбележи, че избраните от България направления по-скоро отдалечават, отколкото приближават нашата жп мрежа към основната маса от товаропотоци, които ще преминават от Западна и Централна Европа към Балканския п-ов, Средиземно море и Близкия Изток, както и в обратна посока.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.jptactis.com/Archives/jpt405/petrov.htm

Железопътни проекти в Западна Гърция

 

Инж. Никола ПЕТРОВ

Институт за балкански и европейски изследвания

 

Сред най-големите инфраструктурни проекти в съседна Гърция е т.нар. Западна железопътна мрежа, която, от една страна, ще свърже с жп линия Кочани, Каламбака, Янина и йонийското пристанище Игуменица (като по този начин шосейната магистрала, известна като Виа Игнатия, ще бъде допълнена с пряка железопътна връзка между Истанбул и Игуменица), а от друга - ще осигури железопътна връзка между Янина, Арта, Агринио, пристанището Платияли, Мисолонги, Антирио, Рион, Патрас, Пиргос, Кипарисия и Каламата, формирайки нов Йонийски (Западeн) железопътен коридор, като част от Трансевропейската жп мрежа (TEN).

С осъществяването на проекта западните гръцки пристанища ще се свържат с националната железопътна инфраструктурна мрежа, като последната най-сетне ще придобие завършен вид. Според ръководството на Гръцките железници (OSE), изграждането на Западната железопътна мрежа ще позволи превръщането на пристанищата на Игуменица и Патрас в ключови за транспортния трафик между (Западна) Европа и Азия. В същото време свързването на пристанището Платияли (което, между другото е по-дълбоко от Пирея и може да приема гигантските товарни кораби, движещи се по маршрута Суец-Сицилия-Гибралтар) с железопътната мрежа на страната, ще позволи част от контейнерния трафик за Югоизточна Европа, Турция и държавите от постсъветското пространство да бъде насочен през Северна Гърция.

Западният железопътен коридор ще включва единична електрифицирана, сигнализирана и снабдена със система за телеуправление жп линия със стандартно междурелсие, съответстваща на изискванията за оперативна съвместимост на ЕС, както и 126,9 км тунели и 31,11 км жп мостове, като общата му дължина е 741 км. Скоростта по новата жп мрежа ще е 160 км/ч за конвенционалните влакове с изключение на някои “трудни” отсечки, където тя ще е 120 км/ч. Ако обаче (както се очаква) се използват влакове с накланящи се кошове, скоростта ще достигне 200 км/ч.

Основните линии

Основните линии, формиращи Западния железопътен коридор, са както следва:

- Каламбака-Янина-Игуменица. Тя се разделя на два участъка (Каламбака-Янина и Янина-Игуменица). Първият е с дължина 79,2 км и включва 8 тунела с обща дължина 15,5 км, два от които са с дължина, съответно 7,75 км и 4,4 км, както и много жп мостове, най-големият от които ще е дълът 990 м. Вторият участък е с дължина 68 км и ще включва 10 тунела с обща дължина 26,7 км (най-големият ще е дълъг 7,2 км). Максималната скорост ще е 160 км/ч;

- Каламбака-Кочани. Единична жп линия със стандартно междурелсие и дължина 105 км, за скорост 160 км/ч;

- Антирион-Янина. По тази линия се предвижда отклонение към пристанището Платияли, годно да приема големи товарни кораби и танкери, което гърците планират да превърнат в нова западна “морска врата” на Балканите;

- Рион-Патрас-Пиргос-Каламата. Линията се разделя на два участъка (Рион-Патрас-Пиргос-Олимпия, с отклонения към пристанищата Килини и Катаколон, обслужващи фериботната връзка към островите Закинтос и Кефалония; и Пиргос-Калонеро-Зевголатио-Каламата). Първият участък, чието изграждане ще се финансира от Кохезионния фонд на ЕС, включва нова двойна електрифицирана и сигнализирана жп линия. Дължината на жп линията между новото пристанище на Патрас и Пиргос ще бъде 99 км, а скоростта по нея 160 км/ч. Вторият участък Пиргос-Калонеро-Зевголатио-Каламата е с дължина 120 км, като ще позволи скорост от 160 км/ч.

Практическата реализация на проекта за Западния транспортен коридор, чието завършване се очаква до 2014 г., ще осигури връзката между гръцките провинции Западна Македония, Епир и Тесалия и ще даде мощен тласък за икономическото развитие на най-изостаналите гръцки региони. Тя ще съкрати драстично времепътуването между западномакедонските градове и района около столицата Атина. Така пътят с влак между Каламбака и Кочани ще отнема само 50 мин; Трикала-Кочани - 1 час; Атина-Кочани (през Каламбака) - 3. 45 ч; Атина-Флорина - 4.55 ч; Атина-Янина - 3.30 ч.

В същото време взаимодействието между железниците и западните гръцки пристанища ще доведе до драматичен ръст в товарния трафик, който след 2015 г. ще достигне 3 млн.т/км годишно. Смята се също, че още през първата година от ефективната експлоатация на Западния железопътен коридор трафикът на пътници между Игуменица и Кочани ще бъде 4 хиляди души дневно, между Янина и Рион - 5 хиляди, а между Патрас и Каламата - 1500 души на ден.

Наред с огромния положителен ефект за икономиката на Епир, Тесалия и Западна Македония, изграждането на Западния транспортен коридор ще осигури пряка железопътна връзка между основните гръцки пристанища - Игуменица, Платияли, Патрас, Иконио (Пирея), Солун и Александруполис. Както се посочва в представянето на проекта от ръководството на OSE, включването на Игуменица в гръцката жп мрежа ще гарантира ориентирането на товарния трафик към т.нар. Виа Игнатия (и нейния железопътен вариант), отклонявайки го от маршрута през България и Румъния (последното директно се подчертава и в представянето на проекта, публикувано на официалния интернет-сайт на OSE).

Международните измерения на проекта

Както е известно, Гърция е крайна точка на три от десетте паневропейски транспортни коридори - Коридор №4 (Солун), Коридор №9 (Алекснадруполис) и Коридор №10 (Солун). Към тях трябва да добавим и проекта за т.нар. POLCORRIDOR (вж.стр.24 - б.р.), чиято крайно точка също е Солун. Всички тези коридори, както и формулираните от ЕС паневропейски транспортни зони (PETraZ) са индиректно свързани с гръцкия проект за Западния железопътен коридор. Нещо повече, изграждането на последния дава възможност т.нар. Виа Игнатия окончателно да добие вида на самостоятелен транспортен коридор (притежаващ и железопътна връзка между Истанбул и Игуменица), изцяло дублиращ (и до голяма степен обезсмислящ) Паневропейски коридор №8, който трябва да свърже албанските адриатически пристанища с българските Бургас и Варна.

Нещо повече, “хоризонталната” железопътна връзка между Игуменица и Волос, в комбинация с железопътните фериботни линии Бриндизи (Италия) - Игуменица, Волос - Латакия (Сирия) и Волос - Измир (Турция) укрепва ролята на Гърция като ключов транспортен възел в трафика между Европа и Близкия изток (Азия). Накрая, изграждането на Западния железопътен коридор ще улесни значително транспорта между южноевропейските държави членки на ЕС (и най-вече Италия) и Гърция.

Що се отнася до България, макар че страната ни също би могла да извлече определена практическа полза от новите железопътни връзки в Западна Гърция, фактът, че Западният транспортен коридор ще бъде завършен през 2014 г., а изграждането на Паневропейски коридор №8 вероятно ще приключи не по-рано от 2020 г. (според програмата Ван Мирт), не може да не предизвиква опасения от евентуално допълнително отклоняване на товарен трафик от наша към гръцка територия.

.:: Начало ::.


Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...