Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Попадам аз случайно неотдавна на едно кратко съобщение на ал-Табари (839-923 г.), изброяващо как са разпределени потомците на Иафет. Ето го откъсът:

Цитирай

И от Йафет се родили Гомер, Магог, Мадай, Иаван, Тувал, Мешех и Тирас. Сред потомците на Гомер били царете на Персия; потомците на Тирас включват тюрките и хазарите. Сред потомците на Мешех са Ашбан; от Мадай са произлезли Гог и Магог, които са в източната част на земята на тюрките и хазарите. Сред потомците на Иаван са ал-сакалиба и бурджан. Ашбан живеели някога в земята на румите преди да бъдат нападнати от потомците на Исав и от други.

"Ашбан" е Испания или испанците. Но съдейки от откъса, това не е населението на старата римска провинция Hispania, а вестготите, които до един момент се намират на източноримска територия и после се насочват на запад. Кои са обаче "потомците на Исав", които били нападнали "ашбан", тоест готите?

Има един арменски автор на име Григор Аканеци (или Акнерци), живял между 1250 и 1335 г. Той е автор на една история на монголите със заглавие "История на народа на стрелците", в който се открива един любопитен пасаж:

Цитирай

А от слугините на Авраам едната се наричала Агар, а другата Хетура. От Хетура се родил Зимран [от когото] са пахлавите, от които са Аршак Храбри и свети Григор, просветителят на Армения. А от Агар – Исмаил, което се превежда като „покорен на Бога“. От него са измаилтяните. Бог заповядал на Авраам при раждането на Исмаил да даде нему и на народа му благодатна земя, да го направи голям народ и с меч и лък в ръка да преуспее срещу враговете повече от всички останали народи.

А от Исав, сина на Исаак, се родили исавитяните, които са черните скити, диви, с мрачни лица.

На базата на математическото ако А = В, а В = С, то и А = В, "потомците на Исав" у Табари, тоест хуните, разпердушинили готите около 370 г., следва да се отъждествят със "исавитяните" или "черните скити" у Аканеци.

Някой от форума срещал ли е някъде в някой извор изобщо разделението "бели скити" - "черни скити"? И дали е възможно тези хипотетичните "бели скити" да са всъщност хионитите/хефталитите от Средна Азия, наричани и "бели хуни" от Прокопий Кесарийски, а "черните скити" да са европейските хуни на Мунджук, Бледа и Атила?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От tantin
      С известно вълнение подхождам към отварянето на тази нова тема и има защо...   Става дума за един велик пълководец..  Флавий Аеций.
      Вероятно малко се знае за него от не-историците..  Но този гражданин на Балканите и  на Римската Империя е един от най-великите хора на света.  Вероятно името му трябва да се изучава наравно с това на Атила...  И докато за Атила има премного спекулации, то за Аеции има предостатъчно факти от римската история.
      Флавий Аеций спокойно може да бъде наречен най-великият гражданин на Силистра  (Durostorum, днес Силистра) .

      Накратко да кажем за детството или произхода му:
      Баща: Флавий Гауденций  - романизиран  местен аристократ . Самото му второ име го подсказва.  
      https://bg.wikipedia.org/wiki/Флавий_Гауденций
      Йорданес в Getica claims пише, че е от готите или гетите.
      Дали е гот или е гет или е от скитите - в случая няма да влизаме в анализ.  По-нататък може и на това да обърнем повече внимание.
      Майка:  името на майката е неизвестно.  Знае се обаче че майка му е от знатно богато семейство  произхождащо от Италия .
      Това идва да ни подскаже че още в детството си Аеций е владеел латински или италийски (възможно също илирийски) , и също така езиците на местния град Durostorum - вероятно гетски или скитски. 
      Тези му езикови познания ще се окажат решаващи и в по-късната му съдба и кариера.
      Често е наричан „последният от римляните“.
      He has often been called "the last of the Romans". Edward Gibbon refers to him as "the man universally celebrated as the terror of Barbarians and the support of the Republic" for his victory at the Catalaunian Plains.
       
      Григорий Турский, цитирайки труд на историка Ренат Фригерид (неговото съчинение не се е запазило), описва по следния начин външността и характера на Аеций:
      Семейството на Гауденций се ползва с влияние в Рим. Неговият син Аеций е взет като момче за телохранител на римския император Хонорий.[4]. Когато през 408 г. Хонорий убива предводителя на войската Стилихон, то вождът на вестготите Аларих I иска от императора да сключи мирно споразумение, за което римляните са длъжни да платят дан и да разменят с вестготите знатни заложници. Един от тези заложници трябвало да бъде Флавий Аеций. [5] който по това време вече е прекарал 3 години като заложник в началото при вестготите, а след това при хуните. [4]
       
      Въобще доста време младият Аеций е прекарал като заложник при варварските народи и ги познава толкова добре, колкото и цялата Римска Империя.
      Пръв приятел на Атила от времето когато прекарва като заложник при Хуните. Знае им езика, отличен ездач и стрелец с лък.  Не е толкова добър обаче с копието, където се изисква повече физическа сила.  Можем да кажем че младият Аеции е слаб и пъргав, бърз е , но му липсва тежката физическа сила, не е от категорията на тежките борци и силовите играчи.. За сметка на това с пъргавината си, бързина на ума и с познанията си ще успее да надвие всякакви врагове.
      Да почетем този велик син на Балканите,  най-великия гражданин на Силистра, един достоен българин и пръв приятел на Атила,  най-великият боец на Римската империя и последният римлянин, както го наричат.. Човекът, който спря Атила на Каталунското Поле.. Това е Аеций ....
      С най-голямо удоволствие ви поканвам да разгледаме съдбата и живота на този велик син на българската земя  или на древните територии  които днес наричаме България.
    • От Пандора
      СКИФЫ ДОНА

      Античное время Европы (около 2500 лет назад, VI—III вв. до н.э.) пока представлено в иссле

      дованиях древней ДНК не так подробно, как более ранняя эпоха бронзового века. Но и изучая этот

      период времени, большое внимание вновь уделялось популяциям евразийской степи. В том числе

      нами совместно с Австралийским центром древней ДНК был изучен митохондриальный генофонд

      европейских скифов (низовья Дона, табл. 1.7. в 1главе).

      СПЕКТР ГАПЛОГРУПП

      Была исследована митохондриальная ДНК 16 образцов из скифских могильников на территории

      Ростовской области и обнаружены следующие гаплогруппы, перечисленные в порядке убывания: Т,

      U5a, Н, I, D, А, С, F, U2e, U7. Столь обширныйперечень гаплогрупп при сравнительно небольшом

      числе проанализированных образцов указывает на большое генетическое разнообразие популяции

      скифов. Также можно отметить преобладание в генофонде скифов Причерноморья западноевра

      зийских гаплогрупп. Другие авторы (Lalueza-Fox et al., 2003) обнаружили сходный генофонду родственных скифам

      культур на территории Казахстана. Это указывает, что не только в эпоху бронзы, но и в скифскую эпо

      ху «западноевразийский» митохондриальный генофонд распространялся много дальше на восток, чем

      сейчас.

      КАРТА ГЕНЕТИЧЕСКИХ РАССТОЯНИЙ

      Этот вывод подтверждает и карта генетических расстояний (рис. 8.40). Картографированные гене

      тические расстояния были рассчитаны по частотам 31 гаплогруппы мтДНК: А, В, С, D, F, G, Н, НV, I,

      J, К, L, N1a, N1b, R, Т, U1, U2, U3, U4, U5a, U5b, U6, U7, U8, V, W, X, Y, Z, other (сумма прочих ред

      ких гаплогрупп). Картадемонстрирует, в какой мере сходным с древним генофондом донских скифов яв

      ляется современное население разных территорий Евразии (144 современных популяции).

      Популяции, генетически сходные со скифами Причерноморья (более светлые тона карты) обна

      руживаются как в Европе, так и в Азии. Однако в Европе лишь три области обнаруживают значения

      генетических расстояний в интервале от 0,6 до 0,7 (т.е. генетически довольно «далекие» популяции)

      — это низовья Днепра, Дона и Волги. Вся остальная территория Европы еще более генетически

      далека от генофонда скифов (расстояния в интервале от 0,7 до 0,9). А ареал популяций, близких к

      генофонду скифов (расстояния в интервале от 0,3 до 0,6) охватывает Южный Урал, юг Западной Си

      бири, Казахстан и отчасти Южную Сибирь. И наиболее генетически близкие к скифам современные

      популяции обнаруживаются в низовьях Камы и Вятки.

      В целом карта генетических расстояний пока зывает, что к генофонду донских скифов наиболее

      близко современное население не западного, а центрального сегмента степного пояса Евразии (вклю

      чающего юг Урала, Западной Сибири, Алтай и Казахстан). Это позволяет говорить, что западно

      евразийский генофонд доминировал в генетичес ком портрете скифов Дона, но что сейчас область

      сходных генофондов находится не в Европе, а не сколько восточнее — в центральном сегменте евра

      зийской степи.


      https://books.google.bg/books/about/Генофонд_Европы.html?id=sNYPCwAAQBAJ&redir_esc=y skiti.bmp

       

       
        
    • От glishev
      http://mglishev.blog.bg/history/2014/02/18/ot-istoricheska-lichnost-kym-legendaren-geroi-rannoto-sredno.1240002


      Дочитам "Легенда за Сигурд и Гудрун" на Толкин и се замислям за историческите корени на сказанието. Всеки, който знае нещо за Вагнер, поне е чувал за фаталната любов между Зигфрид и Брунхилда, за Залеза на боговете и за омагьосаното злато на рейнските русалки. Това, за което по-рядко си даваме сметка, е, че зад фантастичната приказка стои не само въображението на средновековните поети, но и далечен спомен от исторически събития и личности, постепенно превърнали се в съставки на легенди.

      Няма нужда да навлизам дълбоко в тази доста объркана материя; достатъчно е набързо да припомня, че историята на героя Зигфрид и валкирията Брунхилда произлиза от немски и скандинавски литературни източници от ХІІ и ХІІІ в.: няколко зле запазени песни от Старата Еда, исландската приказна "Сага за Вьолсунгите" (разбира се, в проза) и баварската или австрийска "Песен за Нибелунгите". Героят Зигфрид или Сигурд има за прототип ранния франкския крал Сигебер(х)т, образът на Гюнтер или Гунар всъщност произлиза от реалния бургундски владетел Гундахари, а появяващият се хунски крал Етцел или Атли не е никой друг освен добре известният Атила. Конфликтът между хуните и бургундите също е исторически факт - както и заговорът на кралицата срещу мъжа й Сигеберхт. Интересното в случая не е дори точно това, че зад заплетените легенди (които нямам намерение да преразказвам при наличието на достъпни книги) стоят реални лица и съдби. Важно за мен е друго: как действителните събития постепенно се превръщат в легенди.

      Между четвърти и шести век в Европа се извършва огромна промяна: нови народи си разпределят земите на старата Римска империя, цели градове и области са или обезлюдени, или сменят населението си, нови езици започват да се формират или изместват старите. Това е периодът на Великото преселение, началото на Средните векове, първите от които англоезичната историография нарича Dark Age. Но дали не е по-точно да говорим за Героична епоха? Личностите от това време остават не само в историята, а влизат в митологията и оттам - в литературата, живописта и музиката, изобщо в изкуствата. Атила е не само владетел на реално съществувал степен племенен съюз и противник на Рим - Атила постепенно постепенно става нещо повече от човек, превръща се в герой на легенди. Може би от него произлиза загадъчното име "Авитохол" в началото на Именника на българските владетели. Отново той се оказва втори съпруг на легендарната Гудрун или Кримхилда, сестрата на нибелунгския крал Гюнтер (и историческата, и легендарната фигура загиват заради жена). Атила става митичен, "хералдически" предтеча и за маджарите. Далеч не само той има тази величествена посмъртна съдба - вече споменах няколко действителни личности, чиито имена излизат от историята, за да влязат в митологията и литературата, а има и още много: Ерманарих е изместен от Ерменрик или Йормунрек, а Теодорих Велики - от злия великан Дитрих Бернски. Между шести и дванайсети век е извършена огромна, скрита работа на фолклорно равнище, за да се стигне до поемите и сагите от Високото Средновековие. Неслучайно в цялата староанглийска и скандинавска епическа традиция именно песните и "мълвата" са посочени като основен източник на знание за събитията по света. А Снори Стурлусон открито се позовава на "достоверните древни поети".

      History becomes legend, legend becomes myth... Отново Толкин в есето си "За приказките" говори за свободата, с която народната памет моделира историческия спомен. Основният инструмент, разбира се, е поезията или дори само дързостта на поетите. Към подвизите на действителните водачи се добавят по-стари, по-дълбоки неща - или е по-точно, ако кажа, че имената на владетелите попадат в котела, в който вече от столетия врят нощните страхове, надеждите и символичните образи. Така незначителният франкски принц Сигеберхт се превръща в най-прочутия герой на северния свят - драконоубиеца Сигурд, потомък на Один, притежател на вълшебни оръжия, на прокълнат пръстен и любим на опасната валкюра Брюнхилд, дарителка на победи и поражения. Нещо повече, действителните личности се сдобиват и с необикновени приятели, врагове и роднини: така вероятно съществувалият саксонски вожд Хенгист се оказва противник на много древния Артур, героя-мечок, може би някогашно божество-слънце на островните келти. Исторически засвидетелстваният Хигелак се превръща във вуйчо на един друг герой-мечок, свръхестествено силния (и също драконоубиец) Беоулф.

      В техните истории едни и същи мотиви се преплитат, повтарят се и би било дързост да тръгна по стъпките на Робърт Грейвз, за да обявя, че събуждането и смъртта на Брюнхилд в пламъци са остатък от разказ за човешко жертвоприношение или че вълшебната напитка на Тристан е същата като тази, която изпива Сигурд. Във всеки случай и Тристан има исторически прототип в лицето на Дрест или Друст, владетел на незначително келтско кралство от същия период в Стратклайд, днешна югозападна Шотландия.

      Най-интересно за мен остава, че всички тези герои се вместват естествено в периода на Великото преселение. Едновременно с исторически засвидетелстваните, но героизирани лица (Атила-Атли, Гортеирн-Вортигерн, Гундахари-Гунар, Дрест-Тристан, Ерманарих-Йормунрек, Сигеберхт-Сигурд, Теодорих-Дитрих, Хенгист, Клокилаикус-Хигелак) действат и изцяло имагинерни (Артур, Беоулф, Брунхилда, Мерлин, Моргана, Утер Пендрагон, Хорса). Всички те заедно образуват героичен пантеон от родоначалници на династии и племена, основатели на царства. Техните лични сблъсъци и съдби обясняват историческата участ на цели народи. Смъртта на Артур и Беоулф бележи историческия крах на приемниците им. И всички тези герои са съвременници помежду си.

      Това ме кара да се питам (отново като Грейвз) доколко старогръцкият епос също носи историческа информация. Не само за събития, защото отдавна знаем, че Троянската война се е състояла. А за личности, защото аналогията между "Тъмните векове" на Великото преселение и германските епоси, от една страна и "Тъмните векове" на дорийското нашествие и Омировите поеми - от друга, е много изкусителна. Щом Атила е съществувал и Троянската война е била проведена, възможно ли е например Менелай да е историческа личност? Или около историческите личности да се появяват нови и нови разклонения, един вид "аватари" на даден персонаж? Ще припомня, че в старогръцката митология героят Одисей има двама синове - Телегон и Телемах - чиито имена означават съответно "Далекобоен" и "Далекороден". Доколкото Одисей е прочут стрелец с лък и скита далеч от родния остров, възможно е имената на синовете първоначално да са били прозвища на основния герой, бил той легендарен или реален. Не е ли възможно да допуснем, че по същия начин в друга епоха и друга култура от легендарния образ на действителния ютландски вожд Хенгист произлиза изцяло имагинерния му брат Хорса - след като и двете имена означават "кон"? Или и двамата братя са разклонен образ на един и същи митичен родоначалник, чието свещено животно или емблема е конят (например "царствено" божество като Один или Фрей)?

      Няма как да не се сетя за "трагическите песни", изпълнявани от българите за "оня прочут Самуил" през ХІІ в. според Григорий Антиох (жалко, че никоя от тях не е запазена). Но пък е запазен корпус български и сръбски песни за Момчил, Вълкашин, Марко, Муса Кеседжия и още десетина имена на полулегендарни герои от XIV-XVI в. (Филип Маджарина и Мома Латинчанка очевидно са по-късно възникнали от образа на Крали Марко). По начина, по който в "Тъмните векове" са създавани песни като единствен носител на историческата памет за събитията от Великото преселение, на Балканите практически до ХХ в. са създавани легенди, апокрифни разкази и песни без сигурен автор например за Тодор Александров, Яне Сандански и Гоце Делчев. Един оцеляващ, стар тип неисторична, митологична памет.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...