Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
On ‎24‎.‎7‎.‎2020‎ г. at 0:24, tantin said:

Римлянките явно са държали на външността си и доказателство за това не са първобитните огледала дето ги намираме тук и там..  Ха сравнете една поддържана и красива римлянка с една послушна варварка , пък била тя и дъщерята на накой си каган, отрасла в щатрата и научена да язди на кон и да стреля с лък не по-зле от мъжете ????  Вие коя бихте предпочели ?  

Дори не можем да си представим колко много са държали на външността си римлянките . Бумът е през така наречения Флавиев период (мода) който ескалира (еволюира) по време на Антонните - II век от. Хр. - апогеят на империята ...от Нова Каледония ( Шотландия) до Персийски залив и от Кимерийски Боспор  до пясъците на Мароко .  Сиреч 5 милиона квадратни километра ...

Прическите на римлянките от столичния елит стават наистина грандиозни и започват да се подражават масово и от провинциалните аристократки.

Да разгледаме една ...модна бомба която ...избухва и дава фон на поколения римлянки...

 

7952.jpg

 Вибия Матидиа  - балдъзка на могъщия Публий Елий Хариан !  Тя въвежда няколко революционни модни тенденции в римския елит  които ескалират ... Дали е срещала неодобрение ?  Твърдо НЕ !  Вуйча ѝ победоносният (но бездетен)  Марк Улпий Траян я е обичал като родна дъщеря - дарява ѝ  имение в Умбрия , което прераства в село и носи нейното име и се запазва до....ден днешен  https://en.wikipedia.org/wiki/Matigge 

Ползва се от обичта на всички ….дори и на коварната си полу-сестра  - известната със злия си нрав императрица Вибия Сабина (най-красивата жена на своето време - по нея залитали преторианския префект Септиций Клар и държавния секретар Светоний Транквил -  автор на Дванадесетте цезари )

Изображение

и мъжа ѝ - мнителният естет и поклонник на елинизма - Публий Елий Адриан

Техни величества поканват (и настояват) Матидиа да ги придружава в обиколката им по необятната империя ...

С няколко думи - Вибия Матидия умира на възраст 80-сет , обичана както от аристокрацията , така и от  народа (заради щедрите дарения)  , но като ...мома !  Никога не се омъжва , а дава няколко революционни модни тенденции наложили се като ..класики сред римските елитни матрони

 

On ‎24‎.‎7‎.‎2020‎ г. at 0:24, tantin said:

И има защо.. Хонория (мократа мечта на Атила   ) ( това с мократа мечта е направо поетично, да не казваме еротично)  ..  Хонория?? Защо тази девойка с такава магичественост е способна да привлече погледа ???  Помослете сами?  И младежа е красив.. И другата жена е също не малко красива.. Но забелязахте ли сенките по очите?

Хонория си е направила сенки или боядисване на клепачите на очите.. Ще ме извините че не съм дори достатъчно компетентен да го опиша.. Но Хонория е била достатъчно компетентна в областта на женската козметика.. Прическите им също - обърнете внимание.. Не са еднакви, но са премного елегантни и едната жена и другата..

Болднатото е от мен . Красива е Тантине , красива и то много , но не според теб , мен , или съвременната (шибана) модна тенденция , а....от ...перефразим твои думи …"от играчите"... на епохата"  Тяхното мнение ни интересува в случая , нали така ?

Елия Гала Плацидия е дъщеря на Теодосий Велики и сестра на императорите Аркадий (на Изтока) и Хонорий (на Запада)

Много красива жена ….(тогава момиче)  Ама много ! Защо ? Гледай (чети) сега....

Аркадия бил в Константинопол , а другият брат в Равена . Гала живеела /управлявала/ в класическата столица - Рим .

Готите на Аларих атакуват Вечния град и ...пленяват тогава двадесет и една годишната Гала .

Дали красотата или възвишеността на Гала (елитна класа на богоравните римляни) повлияла …..но косъм от главата и не паднал. Напротив - варварите се отнасяли с необяснимо страхопочитание и уважение към римлянката ….

Скоро Аларих умрял и властта минала в ръцете на Атаулф . Той бил изключително красив мъж с великолепно тяло и благородно лице (Йордан 158)

Започвал да ухажва знатната пленничка , която в началото било против , но в последствие ..подала …..Атаулф  приел християнството ….(да притежаваш такава жена се изисква жертви)

415 г. Атаулф  бил убит от смятаният за голям подлец Сингерих !  Той избил цялата рода и  всички деца от първия брак на Атаулф , но …...не посмял да докосне Гала !

Сингерих бил убит седмица по късно от някой си Валия !  Той предложил (явно заради настъпилия глад ) да размени Гала срещу скромните 600 мерки (каквото и да значи) пшеница .

И така Гала Плацидия пристига при брат си Хонорий в Равена . Според слуховете той я омъжил ...против волята ѝ за прославения военачалник Констанций . От него има две деца - Юста Грата Хонория и Валентиниан .  Констанций  бил любимец на Императора и бил обявен за съимператор. Скоро обаче Констанций починал .

Скандалните слухове за ….ИНТИМНА ИНЦЕСТНА ВРЪЗКА между Императора (Хонорий)  и сестра му (Гала)  ...го принуждава да я отпрати при ...родата ..за Константинопол

След смъртта на брат си , Гала се завръща на Запад и била провъзгласена за регент на сина си Валентиниан ....който е провъзгласен за Август  425 г. в Рим

Следва 25 годишна власт (хегемония) на Елия Гала Плацидия над Запада

И неизбежно ….обвиненията , че въпреки нейният неоспорим авторитет за епохата ,  тя проявява некомпетентност и едва ли не  ….недалновидност ! А именно : на нейно разположение са двама велики пълководци - Аеций и Бонифаций !  Вместо да ги обедини в общата кауза , Гала ги разединява и довежда остатъчната империя до хаос …..

27 Ноември 450 година ...Императрицата  умира в ..обичния си Рим

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...
  • Replies 106
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

Темата е натресена в неподходящ раздел. Това е първата и най-безобидна грешка. Натам става интересното …. Тантин чете ли това което е постнал ?  Съмнява ме. Ето какво е копи-пейстнал самият той

Е доста трудно ще е да го напишем най-великия боец на Римската империя. Римската империя има доста боици и генерали. Защо да пишем най-великия онзи който се е бил с Атила в глуха защита, а да не пишем

Тъжно .  А името Буркенций тракийско ли е ?  Изрично си пише , че притежателят му е ..бес !  Либеларий ?  Флоренций ?  Павел ? Имерий ?  Петър ?  Руфий ? Велизарий ?  Какви имена са ?  А това че някои

Posted Images

  • Потребител
On 23.07.2020 г. at 16:17, Евристей said:

За хуните :

Азиатски произход , разделянето им от ефталитите които се запилели по Персията….

В наши дни от електронния Larousse : за Хуните

Peuple nomade de la steppe qui, à partir de la fin du ive s., a fait de profondes incursions en Europe et en Asie centrale jusqu'en Inde.

Ce sont probablement deux branches d'un même peuple d'origine mongole, les Huns Blancs (appelés aussi Hephthalites), qui, vers la fin du ive s. après J.-C., ont migré l'une vers la vallée de la Volga (aujourd’hui en Russie occidentale) et l'autre vers l'Oxus (aujourd’hui l’Amou-Daria, en Asie centrale). Les premiers ont fortement marqué l'imaginaire des peuples de l'Empire romain, par le caractère particulièrement cruel de leurs exactions, qui a été à l’origine d’un vaste mouvement migratoire : les « grandes invasions ».

Болднатото не е от мен , а от авторите на Ларуса и мисля , че за всички четящи (дори и невладеещи фр.)  е ясно - монголски произход !  Разбира се олекотено с ...probablement  , но пак разделяне на...белите хуни (ефталити) и остатъчни ….

https://www.larousse.fr/encyclopedie/divers/Huns/124473

За Атилата : https://www.larousse.fr/encyclopedie/personnage/Attila/106591

Вече се набляга на сведенията на Приск Панийски , изводите са , че хунът не е толкова див и примитивен , напротив - освен че е естет и ценител , Атила се отличава и с политическа грамотност

Но ….за хуните ...монголския им произход е все още приеман за основен и сред Larousse .  Здраво захваната е и се подържа сериозно . Така , че не бива да виниш само руските учени (а и българските) че и те се придържат(пробутват) тази версия.

Понеже имам свободно време, та да ти споделя някои работи по тоя въпрос.

Съвсем нормално е в Ларус да се мъдри тази версия за хуните. Първо, по такива енциклопедии по принцип често седят разни стари работи отпреди 100-200, че и повече години. И второ, което е по-важно, няма нищо странно във френска енциклопедия да седи точно това - все пак автор и основоположник на тази теория е Жозеф де Гин (Joseph de Guignes, 1721-1800), известен в руски и български публикации и като Дегинь/Дегин. Именно от него преписват редица по-късни учени, включително и разните му там Иностранцев, Гумильов и тем подобни. Но това не е нищо ново - те повечето хипотези, пропагандирани яростно именно от руските учени, всъщност не са техни оригинални открития, а се базират на писанията на подобни пенкилери от 18-19 век като де Гин.

В днешно време има друг един такъв французин - де ла Васиер (или както точно се произнася) - който е може би най-дейният поддръжник на хипотезата за връзката хунну-хуни. Към тях са и ефталитите, да. Само че те (ефталитите) са вече не монголи, а огури, сиреч тюркоболгари, като даже привежда и "аргументи" за "общото им огурско минало" (на ефталитите и българите). Ето ти тука да четеш, ако искаш: https://www.academia.edu/1476531/Is_There_a_Nationality_of_the_Hephtalites_ Предполагам, че след стотина години неговите хипотези също ще влязат в Ларус. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Вижте Амиан Марцелин "Обсадата на Амида"    -  прекрасно четиво, трудно преводимо, заради бедността на българския език. В частта, където се описва смъртта на сина на Грумбат, царят на хионитите (хионну/хунну) може да се научат доста неща. 

1. Синът се описва като висок и красавец.

2. Обявено е едноседмично примирие.

3. Тялото е поставено на висока платформа и е оградено с 10 кушетки с изображения(чучела?) на мъртви войни.

4. Жените плачат и се бият в гърдите.

 

пс преди доста време май бях постнал мой превод, ама не мога да го намеря.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 6.08.2020 г. at 8:15, Exhemus said:

1. Синът се описва като висок и красавец.

 

7. И вот, как только рассвело, царь хионитов Грумбат, взявший на себя проведение переговоров, смело приблизился к стенам, окруженный отборным отрядом телохранителей. Когда опытный наводчик одного орудия заметил, что он находится в поле его обстрела, то натянул свою баллисту и пробил выстрелом панцирь и грудь юному сыну Грумбата, находившемуся рядом с отцом. Высоким ростом и красотой этот юноша превосходил своих сверстников. 8. Как только он упал, все его соплеменники обратились в бегство, но вскоре вернулись опасаясь, чтобы наши не захватили тело павшего, и нестройными криками призвали к оружию множество людей. Тут началась ожесточенная сеча, и стрелы летели тучами с той и другой стороны. 9. Кровопролитный бой затянулся до самого конца дня, и уже в начале ночи через кучи трупов и потоки крови едва удалось вынести тело под покровом темноты, как некогда в Трое жестоко бились над трупом спутника (Патрокла) фессалийского вождя (Ахилла). 4 10. Эта смерть повергла в горе царский дом, все вельможи были тяжело поражены вместе с отцом внезапной утратой; объявлена была приостановка военных действий, и стали оплакивать по местному обычаю юношу, выделявшегося своей знатностью и пользовавшегося любовью. В военном облачении был он вынесен и помещен на обширном высоком помосте; вокруг было расставлено десять лож с изображениями умерших людей, которые были так хорошо изготовлены, что совершенно походили на покойных. В течение десяти дней все люди пировали, разделившись на группы по палаткам и отрядам, и пели особые погребальные песни, оплакивая царственного юношу.

11. А женщины скорбными стенаниями по своему обычаю оплакивали надежду народа, погибшую во цвете юности, подобно тому как можно видеть проливающими слезы жриц Венеры на празднике Адониса, – по мистическим толкованиям этот праздник является символом созревания хлебов. 5

http://xlegio.ru/sources/famous-sieges/amida/ammianus.html

Редактирано от Пандора
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On ‎6‎.‎8‎.‎2020‎ г. at 14:23, sir said:

 Съвсем нормално е в Ларус да се мъдри тази версия за хуните.

То не е само в Ларуса , но и в Британиката  - докато беше в книжен формат , сега незнам , но не вярвам да са изменили основно позициите си .  Както и да е , и в двете по темата за българска медиевистика когато се налага обосноваване/цитиране/ от местен експерт - безусловно е даван Златарски (и почти само той) А знаем какви са неговите тези .

Преди 23 часа, Exhemus said:

1. Синът се описва като висок и красавец.

И аз като Пандора си харесах този цитат...

Това са времената когато римляните отдавна не могат да припознаят свой герой за Национален херос -  непобедим , силен , умен , щедър , великодушен - олицетворяващ римския идеал , вдъхновяващ тълпите и войската , с въздишащи момичета и привличащ погледа на матроните.  Между впрочем това се е случвало изключително рядко в цялата история на Рим  - дори и Основателят  Ромул е с ...недостатъци.  През Републиканския период са блестели редица герои - Сципион , Катон , Марий , Сула , Помпей , Цезар  …..всеки обаче има и редица кусури :  чуждопоклонник ,  грозен , простоват , алчен,  необразован , плешив и . т. н.   Октавиан Август например е красив , високообразован и умен младеж , но...болнав , кекав ..Агрипата не е красив , Тиберий и Друз - също по нещо им куца , особено на първия на старите му години...

Единственият свръх съвършен римлянин  според най-строгите и педантични римски критерии и будещ общо-национално възхищение и дори ...мания - по всички сведения (дори и на предимно опозицията срещу Династията) е Гай Юлий Цезар Клавдиан   известен с агномена : Германик !

Germanicus

 

Германик бил надарен както никой друг с всички телесни и душевни качества : необикновена красота и сила , забележителна дарба за красноречие и наука , изключителна доброта , невероятен стремеж и умение да печели разположението на хората и да спечели любовта им . Често надвивал врага си в ръкопашен бой .  Великолепен оратор - изнасял блестящи речи на Форума . Пишел и комедии на гръцки !

След смъртта на Октавиан в 14 г. всички легиони до един му предлагат императорската власт , но той отказва !

В 13 г. от Хр. Германик начело на 8 легиона започва по предназначение наказателна акция в Германия  с цел възстановяване на респекта към римското оръжие сред самозабравилите се племена , загубено след клането над легионите на Вар , която обаче се превръща от наказателна в повече от успешна завоевателна кампания …...Тиберий спира войната и незабавно отзовава Германик  .  (Обосновката е ...завист от страна Императора)

Смъртта на Германик предизвикала не само скръб , но и....гняв срещу ...несправедливостта на боговете ….

Хората започнали да замерват храмовете с камъни и да чупят статуите на боговете ,  дори варварите които водели войни срещу нас или помежду си ...се съгласили на примирие , някои източни владетели си обръснали брадите , а жените им - косите !  Дори Царят на царете спрял за известно време да ходи на лов и не пирувал с велможите - у партите това е знак за най-голям траур !

Натам - няма такъв римлянин който да се радва на такова възхищение и всенародна обич .  И все пак единствената забележка от страна на тогавашния римски перфекционизъм по визията е : Германик  има лека слабост  : малко е тънкокрак - с тънки крака , които обаче той с физически упражнения преодолял и станал съвършен !

За Германик     https://www.jstor.org/stable/pdf/10.3764/aja.121.3.0425.pdf 

Минават столетия , а римляните търсят , но не могат да намерят идеала си - Германик   …….

Марк Улпий Траян , който опира границите на империята до Каспийско море и до Персийски залив не е героят от времената на Германик

Изображение

 

Не е и Антонин Пий - Благочестивият , чието име носи най-успешната римска династия за всички времена , цивилен  който през цялото си управление ще държи военните под контрол , легионите му останат верни , ще бъде предан на дадената към ментора си Адриан дума , че ще пази живота на назначените от него млади цезари : Марк Аврелий и Луций Вер и ще ги провъзгласи за императори при навършване на определената от закона възраст - нещо което Благочестивият спазва на 100 процента , дори ги подготвя и обучава !

 

Изображение

 

Натам римляните търсят своят герой ...но ! не го намират ….

Следват огромни разочарования като  недоразумението ...х' Елагабалал

 

Снимка на Haroun Binous.

Римляните се отдръпват от императорите си (както и от военачалниците си) ….и търсят своят герой от ….

Такива се намират до някъде в местните атлети

Гай Апулий Диокъл  колесничар ..

Diocles who drove for the Red Faction

Повече от 4 200 състезания , над 1 400 победи !  През цялата си кариера  Диокъл е спечелил от наградни фондове  :  сегашни ...15 милиарда долара ! Което го прави най-скъпо платеният спортист за всички времена !

 

Великолепната възстановка/прилика/  с  гравюрата ….

Снимка на Haroun Binous.

 

Валентиниан III не впечатлява  римляните от епохата . Не става това момче  за римски идеал

Римляните търсят северняшкото …..

Ето пример с Луций Басиан Каракала  - син на Септимий Север

Бил е с мургав тен наследен от майка си - сирийката Юлия Домна  (не от баща си - либиеца Септимий Север)

 

Изображение

Възстановката  е добра , но важното е  …...какъв е искал да изглежда  Басиан ?  След негов поход на Север , той се завръща в Рим  с панталони и ….изрусен …!    Такъв  :

 

Изображение

 

или пък такъв

 

Изображение

 

Та ...римляните търсят своите кумири от отминалите времена , включително и императорите им

 

Редактирано от Евристей
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, Евристей said:

То не е само в Ларуса , но и в Британиката  - докато беше в книжен формат , сега незнам , но не вярвам да са изменили основно позициите си .  Както и да е , и в двете по темата за българска медиевистика когато се налага обосноваване/цитиране/ от местен експерт - безусловно е даван Златарски (и почти само той) А знаем какви са неговите тези .

Ами точно за това говоря. В тези енциклопедии седят стари работи на по век и отгоре. Затова и виждаш почти само Златарски.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Similar Content

    • От Aspandiat
      Попадам аз случайно неотдавна на едно кратко съобщение на ал-Табари (839-923 г.), изброяващо как са разпределени потомците на Иафет. Ето го откъсът:
      "Ашбан" е Испания или испанците. Но съдейки от откъса, това не е населението на старата римска провинция Hispania, а вестготите, които до един момент се намират на източноримска територия и после се насочват на запад. Кои са обаче "потомците на Исав", които били нападнали "ашбан", тоест готите?
      Има един арменски автор на име Григор Аканеци (или Акнерци), живял между 1250 и 1335 г. Той е автор на една история на монголите със заглавие "История на народа на стрелците", в който се открива един любопитен пасаж:
      На базата на математическото ако А = В, а В = С, то и А = В, "потомците на Исав" у Табари, тоест хуните, разпердушинили готите около 370 г., следва да се отъждествят със "исавитяните" или "черните скити" у Аканеци.
      Някой от форума срещал ли е някъде в някой извор изобщо разделението "бели скити" - "черни скити"? И дали е възможно тези хипотетичните "бели скити" да са всъщност хионитите/хефталитите от Средна Азия, наричани и "бели хуни" от Прокопий Кесарийски, а "черните скити" да са европейските хуни на Мунджук, Бледа и Атила?
    • От glishev
      http://mglishev.blog.bg/history/2014/02/18/ot-istoricheska-lichnost-kym-legendaren-geroi-rannoto-sredno.1240002


      Дочитам "Легенда за Сигурд и Гудрун" на Толкин и се замислям за историческите корени на сказанието. Всеки, който знае нещо за Вагнер, поне е чувал за фаталната любов между Зигфрид и Брунхилда, за Залеза на боговете и за омагьосаното злато на рейнските русалки. Това, за което по-рядко си даваме сметка, е, че зад фантастичната приказка стои не само въображението на средновековните поети, но и далечен спомен от исторически събития и личности, постепенно превърнали се в съставки на легенди.

      Няма нужда да навлизам дълбоко в тази доста объркана материя; достатъчно е набързо да припомня, че историята на героя Зигфрид и валкирията Брунхилда произлиза от немски и скандинавски литературни източници от ХІІ и ХІІІ в.: няколко зле запазени песни от Старата Еда, исландската приказна "Сага за Вьолсунгите" (разбира се, в проза) и баварската или австрийска "Песен за Нибелунгите". Героят Зигфрид или Сигурд има за прототип ранния франкския крал Сигебер(х)т, образът на Гюнтер или Гунар всъщност произлиза от реалния бургундски владетел Гундахари, а появяващият се хунски крал Етцел или Атли не е никой друг освен добре известният Атила. Конфликтът между хуните и бургундите също е исторически факт - както и заговорът на кралицата срещу мъжа й Сигеберхт. Интересното в случая не е дори точно това, че зад заплетените легенди (които нямам намерение да преразказвам при наличието на достъпни книги) стоят реални лица и съдби. Важно за мен е друго: как действителните събития постепенно се превръщат в легенди.

      Между четвърти и шести век в Европа се извършва огромна промяна: нови народи си разпределят земите на старата Римска империя, цели градове и области са или обезлюдени, или сменят населението си, нови езици започват да се формират или изместват старите. Това е периодът на Великото преселение, началото на Средните векове, първите от които англоезичната историография нарича Dark Age. Но дали не е по-точно да говорим за Героична епоха? Личностите от това време остават не само в историята, а влизат в митологията и оттам - в литературата, живописта и музиката, изобщо в изкуствата. Атила е не само владетел на реално съществувал степен племенен съюз и противник на Рим - Атила постепенно постепенно става нещо повече от човек, превръща се в герой на легенди. Може би от него произлиза загадъчното име "Авитохол" в началото на Именника на българските владетели. Отново той се оказва втори съпруг на легендарната Гудрун или Кримхилда, сестрата на нибелунгския крал Гюнтер (и историческата, и легендарната фигура загиват заради жена). Атила става митичен, "хералдически" предтеча и за маджарите. Далеч не само той има тази величествена посмъртна съдба - вече споменах няколко действителни личности, чиито имена излизат от историята, за да влязат в митологията и литературата, а има и още много: Ерманарих е изместен от Ерменрик или Йормунрек, а Теодорих Велики - от злия великан Дитрих Бернски. Между шести и дванайсети век е извършена огромна, скрита работа на фолклорно равнище, за да се стигне до поемите и сагите от Високото Средновековие. Неслучайно в цялата староанглийска и скандинавска епическа традиция именно песните и "мълвата" са посочени като основен източник на знание за събитията по света. А Снори Стурлусон открито се позовава на "достоверните древни поети".

      History becomes legend, legend becomes myth... Отново Толкин в есето си "За приказките" говори за свободата, с която народната памет моделира историческия спомен. Основният инструмент, разбира се, е поезията или дори само дързостта на поетите. Към подвизите на действителните водачи се добавят по-стари, по-дълбоки неща - или е по-точно, ако кажа, че имената на владетелите попадат в котела, в който вече от столетия врят нощните страхове, надеждите и символичните образи. Така незначителният франкски принц Сигеберхт се превръща в най-прочутия герой на северния свят - драконоубиеца Сигурд, потомък на Один, притежател на вълшебни оръжия, на прокълнат пръстен и любим на опасната валкюра Брюнхилд, дарителка на победи и поражения. Нещо повече, действителните личности се сдобиват и с необикновени приятели, врагове и роднини: така вероятно съществувалият саксонски вожд Хенгист се оказва противник на много древния Артур, героя-мечок, може би някогашно божество-слънце на островните келти. Исторически засвидетелстваният Хигелак се превръща във вуйчо на един друг герой-мечок, свръхестествено силния (и също драконоубиец) Беоулф.

      В техните истории едни и същи мотиви се преплитат, повтарят се и би било дързост да тръгна по стъпките на Робърт Грейвз, за да обявя, че събуждането и смъртта на Брюнхилд в пламъци са остатък от разказ за човешко жертвоприношение или че вълшебната напитка на Тристан е същата като тази, която изпива Сигурд. Във всеки случай и Тристан има исторически прототип в лицето на Дрест или Друст, владетел на незначително келтско кралство от същия период в Стратклайд, днешна югозападна Шотландия.

      Най-интересно за мен остава, че всички тези герои се вместват естествено в периода на Великото преселение. Едновременно с исторически засвидетелстваните, но героизирани лица (Атила-Атли, Гортеирн-Вортигерн, Гундахари-Гунар, Дрест-Тристан, Ерманарих-Йормунрек, Сигеберхт-Сигурд, Теодорих-Дитрих, Хенгист, Клокилаикус-Хигелак) действат и изцяло имагинерни (Артур, Беоулф, Брунхилда, Мерлин, Моргана, Утер Пендрагон, Хорса). Всички те заедно образуват героичен пантеон от родоначалници на династии и племена, основатели на царства. Техните лични сблъсъци и съдби обясняват историческата участ на цели народи. Смъртта на Артур и Беоулф бележи историческия крах на приемниците им. И всички тези герои са съвременници помежду си.

      Това ме кара да се питам (отново като Грейвз) доколко старогръцкият епос също носи историческа информация. Не само за събития, защото отдавна знаем, че Троянската война се е състояла. А за личности, защото аналогията между "Тъмните векове" на Великото преселение и германските епоси, от една страна и "Тъмните векове" на дорийското нашествие и Омировите поеми - от друга, е много изкусителна. Щом Атила е съществувал и Троянската война е била проведена, възможно ли е например Менелай да е историческа личност? Или около историческите личности да се появяват нови и нови разклонения, един вид "аватари" на даден персонаж? Ще припомня, че в старогръцката митология героят Одисей има двама синове - Телегон и Телемах - чиито имена означават съответно "Далекобоен" и "Далекороден". Доколкото Одисей е прочут стрелец с лък и скита далеч от родния остров, възможно е имената на синовете първоначално да са били прозвища на основния герой, бил той легендарен или реален. Не е ли възможно да допуснем, че по същия начин в друга епоха и друга култура от легендарния образ на действителния ютландски вожд Хенгист произлиза изцяло имагинерния му брат Хорса - след като и двете имена означават "кон"? Или и двамата братя са разклонен образ на един и същи митичен родоначалник, чието свещено животно или емблема е конят (например "царствено" божество като Один или Фрей)?

      Няма как да не се сетя за "трагическите песни", изпълнявани от българите за "оня прочут Самуил" през ХІІ в. според Григорий Антиох (жалко, че никоя от тях не е запазена). Но пък е запазен корпус български и сръбски песни за Момчил, Вълкашин, Марко, Муса Кеседжия и още десетина имена на полулегендарни герои от XIV-XVI в. (Филип Маджарина и Мома Латинчанка очевидно са по-късно възникнали от образа на Крали Марко). По начина, по който в "Тъмните векове" са създавани песни като единствен носител на историческата памет за събитията от Великото преселение, на Балканите практически до ХХ в. са създавани легенди, апокрифни разкази и песни без сигурен автор например за Тодор Александров, Яне Сандански и Гоце Делчев. Един оцеляващ, стар тип неисторична, митологична памет.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...