Отиди на
Форум "Наука"

Глобализация 3.0 ....... или деглобализация?


Recommended Posts

  • Потребител

За СССР намерих БВП за 1989 г. малко под 1 600 милиарда рубли, което е приравнено на около 2 650 милиарда долара (точно според официалния курс рубла-долар 1:1,65).

Редактирано от Dobri_I
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 214
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Нещо по-интересно и към темата:

Лъжата наречена "хиперглобализация"

by Dani Rodrik / December 12, 2017

https://prospectmagazine.co.uk/magazine/the-great-globalisation-lie-economics-finance-trump-brexit

Евангелизаторите на свръхглобализацията я представят като неизбежна и изгодна за всички. В действителност, тя не е нито неизбежна, нито изгодна за всички, а либералният ред плаща цената.

Не толкова отдавна аргументът срещу глобализацията се разглеждаше като немислим от партии вляво, така и от тези в десния спектър.

Речта на Тони Блеър от 2005 г. пред Лейбъристката конференция отразява вкуса на епохата:

"Чух хората да казват, че трябва да спрем и да обсъдим глобализацията, -каза Блеър на партията си. - Може би ще обсъдите и дали есента ще последва лятото. Да, има трудности, но някои вече са зад гърба ни, и всичко това е без значение: хората трябва да се справят с всичко това. Нашият променящ се свят - продължи Блеър, - е изпълнен с възможности, но те отиват само при тези, които бързо се адаптират и не се оплакват".

Никой компетентен политик днес не би могъл да призове гласоподавателите си да мислят по този начин. Титаните на мисълта от Давос, Блеъровци и Клинтъновци, всички те се почесват по главите и си задават въпроса как глобализацията, за която те настояваха, че е необратима, е тръгнала в обратна посока. Търговията престана да расте заедно с производството, трансграничните финансови потоци все още не са се възстановили от глобалната криза отпреди десетилетие и след дълги години на застой в разговорите за световната търговия, един американски националист отприщи популистка вълна към Белия дом, където той отрича всички досегашни усилия за мултилатерализъм. Онези, които бяха мажоретки на хипер-глобализацията в началото на века, нямат шанс да разберат къде се обърка всичко, без да осъзнаят колко малко разбират от процеса, който те защитават така пламенно.

Още през 2005 г. на същата конференция на която Блеър произнасяше речта си, вече се прокрадваха основания за съмнение в "това, което единствено работи: отворена, либерална икономика, която постоянно е открита за промени, за да остане конкурентоспособна".

Ами какво да кажем за социалната солидарност? Дали глобализацията ще я изличи? Блеър настояваше, че тя може да оцелее, но само ако бъде предефинирана към други цели. Общностите не биха могли да бъдат допуснати да "се противопоставят на силата на глобализацията"; ролята на прогресивната политика била просто да им позволи "да се подготвят за нея". Глобализация беше несъмнено и единствено заключение; единственият въпрос беше дали обществото може да се приспособи към глобалната конкуренция.

Блеър и компанията бяха толкова сигурни в думите си, не само защото светът вървеше по техния път, но и защото имаха един много силен аргумент на своя страна: конкуретното предимство. Това не беше нов аргумент; всъщност беше на 200 години. Но това беше много модно и имаше истинска логическа сила: търговията даде възможност за специализация, а една страна, специализирана в това, в което е най-силна, бе по принцип добро нещо.

Мажоретките на глобализацията обаче, повече или по-малко забравиха, че говорят само "по принцип". Освен това, те небрежно се подхлъзнаха върху това, че говореха "по принцип" за търговията със стоки, но не и за либерализирането във финансите, където аргументите им изглеждаха вече по-съмнителни, защото всичко там е по-различно.

Без да намаляват децибелите на реториката си и за миг, те се обявиха гръмогласно за премахването на бариерите "по границите", като например тарифите за внос или квотите, и подеха едни политическо натрапчиви инициативи да хармонизират задграничните правила, - за инвестициите, за продуктовите стандарти, за патентите и авторските права - като според тях, от това трябваше да се очаква, че интеграцията между отделните държави непременно ще подобри положението на нациите в тези държави.

Не е чудно, че най-големите бенефициенти на глобализацията станаха държави като Китай, които избягват официалните правила и танцуват в ритъма на своя барабан. Той и други азиатски страни се ангажираха в световната икономика, но го направиха по свои собствени начини: те практикуваха търговски и индустриалните политики, забранени от Световната търговска организация, манипулираха своите валути и поддържаха строг контрол върху международните капиталови потоци. В резултата на всичко това, те генерираха забележителен икономически растеж и извадиха стотици милиони свои поданици от бедността.

Но в утвърдените индустриални икономики крайните резултати са много по-смесени. Основните бенефициенти на правилата на глобализацията след 1990 г. бяха корпорациите и професионалните елити. Без съмнение, хипер-глобализаторите вярваха в своята кауза. Но те я надцениха до пълното й изкривяване и бяха шокирани от неизбежната реакция на своите граждани, които впоследствие се оказаха по-малко склонни да "не се оплакват".

Исторически уроци

Противно на уверенията на Блеър, глобализацията е обратим процес и при това обръщан в обратна посока не веднъж. Имало е много болезнени исторически уроци в това отношение. Големи височини на международна интеграция са били достигнати в началото на 20-ти век, което прави този по-ранен период в много отношения сравним с днешния. Съгласно режима "Златен стандарт" националните валути са могли свободно да бъдат превърнати във фиксирани количества злато и капиталът е преминавал без пречки през границите. Режимът на "златен стандарт" не само е насърчавал капиталовите потоци, но и търговията, като е премахвал валутния риск: търговците са можели безопасно да плащат от всяка точка на системата, без да се безпокоят, че валутните курсове се променят. До 1880 г. златният стандарт и свободната мобилност на капитала са били норма. Хората също са били свободни да се движат, което те и правели масово от Европа до Новия свят. Точно както днес, подобренията в транспортните и комуникационните технологии - параходът, железопътната линия, телеграфът - значително улеснили движението на стоки, капитали и работници.

Катастрофата не закъсняла. Още през 70-те години на 19-ти век спадът в цените на селскостопанските продукти в световен мащаб създава натиск за възобновяване на защитата на вноса. С изключение на Великобритания, всички европейски страни увеличили селскостопанските тарифи към края на 19-ти век. В много случаи селскостопанският протекционизъм се разпространил и върху промишлени стоки. Имиграционните ограничения също започнали да се появяват в края на 19 век. През 1882 г. Конгресът на Съединените щати приел Chinese Exclusion Act и ограничил японската имиграция през 1907 г. По-късно през 20-те години на XX в. САЩ създават по-системна и цялостна система за имиграционни квоти.

Първото самоосъзнато популистко движение в света се появи в САЩ през 1880-те в опозиция на Златния стандарт. Защо? Тъй като системата насърчаваше глобализацията, тя създаваше и губещи. Тъй като вътрешното парично предлагане е свързано с количеството злато, периодите, в които златото е в недостиг, доведе до строги кредитни условия и високи реални лихвени проценти. През втората половина на 19-ти век златният стандарт се асоциира с дефлационен ефект, подобно на днешната политика на строги икономии. Земеделските стопани се оплакват, че са принудени да продават зърно евтино, във време, когато цените на товарите и кредитите са скъпи. Заедно с организираните работници и миньори в западните щати те воюваха срещу североизточни финансисти, които те смятали за бенефициенти на Златния стандарт - и за източник на техните беди и затруднения.

Американските популисти в крайна сметка ще бъдат победени, до голяма степен в резултат на откритията на златни залежи след 1890 г., които обръщат дефлационния натиск в системата. Но напрежението между финансовите и космополитните интереси, които поддържат Златния стандарт от една страна и националистическите икономически групи, които понасят тежестта от този стандарт, ще се засилва. Това напрежение стига до своя връх в Европа между двете войни.

Старата система на Златния стандарт скоро се разпадна на фона на пламналата през 1914 г. Първа световна война, а опитът да се върне света към нея през 20-те години на миналия век се оказа невъзможен под тежестта на икономическата криза и политическите сътресения. Както писа моят колега от Харвард, Джефри Фридън, реакцията към политиката на мейнстрийма след това се прояви в две форми. Комунистите избират социална реконструкция на международната икономика, докато фашистите и нацистите избират националното пренареждане. И двата пътя се отдалечават от глобализацията.

Печалба срещу болка

Така че защо толкова напреднали етапите на глобализацията - през първата половина на 20-ти век, а и сега отново в началото на 21-и век - се оказаха толкова уязвими и податливи на регресия? Най-доброто място да започнем обяснението е с това, което глобализаторите си мислят за най-ясно: либерализиране на граничните бариери на търговията със стоки.

Няма съмнение, че многократните кръгове на многостранните търговски преговори след края на Втората световна война постигнаха много добри неща. Тарифите за внос и квотите за търговия с промишлени стоки тогава бяха изключително ограничителни; отпускането им позволи на света да реализира сериозни печалби. Освен това на първо време тази либерализация засегна търговията предимно между относително развитите икономики, където заплатите и условията на труд не бяха толкова различни. Първите признаци на беда се появиха след като развиващите се страни започнаха да се присъединят към световната икономика: защото ниските им заплати започнаха да създават напрежение при дистрибуцията в страните вносителки.

Всичко това е точно както се преподава в учебниците по икономикс. Според известната теорема за търговията на Столпър-Самюелсън, на места като САЩ и Западна Европа, където са налице многобройни квалифицирани работници, неквалифицираните работници ще започнат да получават по-ниски заплати при по-свободна търговия. Отвореността към търговията винаги вреди на някои хора в обществото, освен в екстремен случай, при който единствените внесени неща са неща, които никога не се произвеждат у дома. На теория, страните винаги могат да компенсират своите губещи производители и работници, като преразпределят от онези които печелят и на практика понякога го правят. Със своите широки предпазни мрежи Европа през втората половина на XX век беше сравнително добре подготвена да се справи с разрушителните търговски потоци. В допълнение търговските преговарящи първоначално създадоха специални режими за производителите на облекло и текстил в развитите икономики, като ограничиха тяхната уязвимост от чужд внос.

следва...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 25 минути, Б. Киров said:

Нещо по-интересно и към темата:

Лъжата наречена "хиперглобализация"

by Dani Rodrik / December 12, 2017

https://prospectmagazine.co.uk/magazine/the-great-globalisation-lie-economics-finance-trump-brexit

Евангелизаторите на свръхглобализацията я представят като неизбежна и изгодна за всички. В действителност, тя не е нито неизбежна, нито изгодна за всички, а либералният ред плаща цената.

Не толкова отдавна аргументът срещу глобализацията се разглеждаше като немислим от партии вляво, така и от тези в десния спектър.

Речта на Тони Блеър от 2005 г. пред Лейбъристката конференция отразява вкуса на епохата:

"Чух хората да казват, че трябва да спрем и да обсъдим глобализацията, -каза Блеър на партията си. - Може би ще обсъдите и дали есента ще последва лятото. Да, има трудности, но някои вече са зад гърба ни, и всичко това е без значение: хората трябва да се справят с всичко това. Нашият променящ се свят - продължи Блеър, - е изпълнен с възможности, но те отиват само при тези, които бързо се адаптират и не се оплакват".

Никой компетентен политик днес не би могъл да призове гласоподавателите си да мислят по този начин. Титаните на мисълта от Давос, Блеъровци и Клинтъновци, всички те се почесват по главите и си задават въпроса как глобализацията, за която те настояваха, че е необратима, е тръгнала в обратна посока. Търговията престана да расте заедно с производството, трансграничните финансови потоци все още не са се възстановили от глобалната криза отпреди десетилетие и след дълги години на застой в разговорите за световната търговия, един американски националист отприщи популистка вълна към Белия дом, където той отрича всички досегашни усилия за мултилатерализъм. Онези, които бяха мажоретки на хипер-глобализацията в началото на века, нямат шанс да разберат къде се обърка всичко, без да осъзнаят колко малко разбират от процеса, който те защитават така пламенно.

Още през 2005 г. на същата конференция на която Блеър произнасяше речта си, вече се прокрадваха основания за съмнение в "това, което единствено работи: отворена, либерална икономика, която постоянно е открита за промени, за да остане конкурентоспособна".

Ами какво да кажем за социалната солидарност? Дали глобализацията ще я изличи? Блеър настояваше, че тя може да оцелее, но само ако бъде предефинирана към други цели. Общностите не биха могли да бъдат допуснати да "се противопоставят на силата на глобализацията"; ролята на прогресивната политика била просто да им позволи "да се подготвят за нея". Глобализация беше несъмнено и единствено заключение; единственият въпрос беше дали обществото може да се приспособи към глобалната конкуренция.

Блеър и компанията бяха толкова сигурни в думите си, не само защото светът вървеше по техния път, но и защото имаха един много силен аргумент на своя страна: конкуретното предимство. Това не беше нов аргумент; всъщност беше на 200 години. Но това беше много модно и имаше истинска логическа сила: търговията даде възможност за специализация, а една страна, специализирана в това, в което е най-силна, бе по принцип добро нещо.

Мажоретките на глобализацията обаче, повече или по-малко забравиха, че говорят само "по принцип". Освен това, те небрежно се подхлъзнаха върху това, че говореха "по принцип" за търговията със стоки, но не и за либерализирането във финансите, където аргументите им изглеждаха вече по-съмнителни, защото всичко там е по-различно.

Без да намаляват децибелите на реториката си и за миг, те се обявиха гръмогласно за премахването на бариерите "по границите", като например тарифите за внос или квотите, и подеха едни политическо натрапчиви инициативи да хармонизират задграничните правила, - за инвестициите, за продуктовите стандарти, за патентите и авторските права - като според тях, от това трябваше да се очаква, че интеграцията между отделните държави непременно ще подобри положението на нациите в тези държави.

Не е чудно, че най-големите бенефициенти на глобализацията станаха държави като Китай, които избягват официалните правила и танцуват в ритъма на своя барабан. Той и други азиатски страни се ангажираха в световната икономика, но го направиха по свои собствени начини: те практикуваха търговски и индустриалните политики, забранени от Световната търговска организация, манипулираха своите валути и поддържаха строг контрол върху международните капиталови потоци. В резултата на всичко това, те генерираха забележителен икономически растеж и извадиха стотици милиони свои поданици от бедността.

Но в утвърдените индустриални икономики крайните резултати са много по-смесени. Основните бенефициенти на правилата на глобализацията след 1990 г. бяха корпорациите и професионалните елити. Без съмнение, хипер-глобализаторите вярваха в своята кауза. Но те я надцениха до пълното й изкривяване и бяха шокирани от неизбежната реакция на своите граждани, които впоследствие се оказаха по-малко склонни да "не се оплакват".

Исторически уроци

Противно на уверенията на Блеър, глобализацията е обратим процес и при това обръщан в обратна посока не веднъж. Имало е много болезнени исторически уроци в това отношение. Големи височини на международна интеграция са били достигнати в началото на 20-ти век, което прави този по-ранен период в много отношения сравним с днешния. Съгласно режима "Златен стандарт" националните валути са могли свободно да бъдат превърнати във фиксирани количества злато и капиталът е преминавал без пречки през границите. Режимът на "златен стандарт" не само е насърчавал капиталовите потоци, но и търговията, като е премахвал валутния риск: търговците са можели безопасно да плащат от всяка точка на системата, без да се безпокоят, че валутните курсове се променят. До 1880 г. златният стандарт и свободната мобилност на капитала са били норма. Хората също са били свободни да се движат, което те и правели масово от Европа до Новия свят. Точно както днес, подобренията в транспортните и комуникационните технологии - параходът, железопътната линия, телеграфът - значително улеснили движението на стоки, капитали и работници.

Катастрофата не закъсняла. Още през 70-те години на 19-ти век спадът в цените на селскостопанските продукти в световен мащаб създава натиск за възобновяване на защитата на вноса. С изключение на Великобритания, всички европейски страни увеличили селскостопанските тарифи към края на 19-ти век. В много случаи селскостопанският протекционизъм се разпространил и върху промишлени стоки. Имиграционните ограничения също започнали да се появяват в края на 19 век. През 1882 г. Конгресът на Съединените щати приел Chinese Exclusion Act и ограничил японската имиграция през 1907 г. По-късно през 20-те години на XX в. САЩ създават по-системна и цялостна система за имиграционни квоти.

Първото самоосъзнато популистко движение в света се появи в САЩ през 1880-те в опозиция на Златния стандарт. Защо? Тъй като системата насърчаваше глобализацията, тя създаваше и губещи. Тъй като вътрешното парично предлагане е свързано с количеството злато, периодите, в които златото е в недостиг, доведе до строги кредитни условия и високи реални лихвени проценти. През втората половина на 19-ти век златният стандарт се асоциира с дефлационен ефект, подобно на днешната политика на строги икономии. Земеделските стопани се оплакват, че са принудени да продават зърно евтино, във време, когато цените на товарите и кредитите са скъпи. Заедно с организираните работници и миньори в западните щати те воюваха срещу североизточни финансисти, които те смятали за бенефициенти на Златния стандарт - и за източник на техните беди и затруднения.

Американските популисти в крайна сметка ще бъдат победени, до голяма степен в резултат на откритията на златни залежи след 1890 г., които обръщат дефлационния натиск в системата. Но напрежението между финансовите и космополитните интереси, които поддържат Златния стандарт от една страна и националистическите икономически групи, които понасят тежестта от този стандарт, ще се засилва. Това напрежение стига до своя връх в Европа между двете войни.

Старата система на Златния стандарт скоро се разпадна на фона на пламналата през 1914 г. Първа световна война, а опитът да се върне света към нея през 20-те години на миналия век се оказа невъзможен под тежестта на икономическата криза и политическите сътресения. Както писа моят колега от Харвард, Джефри Фридън, реакцията към политиката на мейнстрийма след това се прояви в две форми. Комунистите избират социална реконструкция на международната икономика, докато фашистите и нацистите избират националното пренареждане. И двата пътя се отдалечават от глобализацията.

Печалба срещу болка

Така че защо толкова напреднали етапите на глобализацията - през първата половина на 20-ти век, а и сега отново в началото на 21-и век - се оказаха толкова уязвими и податливи на регресия? Най-доброто място да започнем обяснението е с това, което глобализаторите си мислят за най-ясно: либерализиране на граничните бариери на търговията със стоки.

Няма съмнение, че многократните кръгове на многостранните търговски преговори след края на Втората световна война постигнаха много добри неща. Тарифите за внос и квотите за търговия с промишлени стоки тогава бяха изключително ограничителни; отпускането им позволи на света да реализира сериозни печалби. Освен това на първо време тази либерализация засегна търговията предимно между относително развитите икономики, където заплатите и условията на труд не бяха толкова различни. Първите признаци на беда се появиха след като развиващите се страни започнаха да се присъединят към световната икономика: защото ниските им заплати започнаха да създават напрежение при дистрибуцията в страните вносителки.

Всичко това е точно както се преподава в учебниците по икономикс. Според известната теорема за търговията на Столпър-Самюелсън, на места като САЩ и Западна Европа, където са налице многобройни квалифицирани работници, неквалифицираните работници ще започнат да получават по-ниски заплати при по-свободна търговия. Отвореността към търговията винаги вреди на някои хора в обществото, освен в екстремен случай, при който единствените внесени неща са неща, които никога не се произвеждат у дома. На теория, страните винаги могат да компенсират своите губещи производители и работници, като преразпределят от онези които печелят и на практика понякога го правят. Със своите широки предпазни мрежи Европа през втората половина на XX век беше сравнително добре подготвена да се справи с разрушителните търговски потоци. В допълнение търговските преговарящи първоначално създадоха специални режими за производителите на облекло и текстил в развитите икономики, като ограничиха тяхната уязвимост от чужд внос.

следва...

Четох статията..


Добра е, но според мен трябва да се има предвид едно нещо, когато се чете от българския читатател и потребител

Авторът разглежда хипер-глобализацията от страна на Британската икономика и негатвите, които тя носи.
За българската икономика (такава каквато беше през 2007, и пррди това) голяма част от негативите за британската иконокика могат да се сведат като позитиви

По-общо казано: авторът разглежда в един идеален случай как хипер-глобализацията влияе на една развита икономика, но не разглежда това как хипер-глобализацията влияе на по-неразвитите като Китай или България..

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 минути, nik1 said:

Добра е, но според мен трябва да се има предвид едно нещо, когато се чете от бълргарския читатател и потребител

Авторът разглежда хипер-глобализацията от страна на Британската икономика и негатвите, които тя носи.
За Българската икономика (такава каквато беше през 2007, и пррди това) голяма част от негативите за британската иконикика моигат да се сведат като позитиви

по общо казано: авторът разглежда в един идеален случай как хиопер-глобализацията влияе на една развита икономика, но не разглежда това как хипер-глобализацията влияе на по-неразвитите като Китай или България..

Безспорно, България спечели от глобализацията и най-вече от интеграцията си в ЕС и това може да се види релефно при едно сравнение със Сърбия, която започна от по-високо стартова позиция /от войната Сърбия се възстанови много бързо, но после започна да изостава от България/– мислех да покажа това сравнение в темата за източноевропейските и балкански държави.

Китай, да, е най-големият печелещ от тази глобализация номер 2, но, както пише и Дани Родрик, Китай "танцуваше на ритъма на собствените си барабани" - България за добро или лошо не може да танцува в такъв ритъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Поздравявам ви с песента във филма за първите жертви на глобализицята (Глобализация 1), лека им вода!:

Песента е в изпълнение на прекрасната Селин Дион

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 3.10.2018 г. at 21:54, Du6ko said:

Освен ако не се демократизират като нас

Сериозно?

Страните, които се демократизираха, недопуснаха мафията да се слее с управлението,и посочиха на добрите гости-душковци от Кремъл и на прокистата на мистър ВиПи - вратата за излизане, са си ОК ...

Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Полша и Унгария са с по-висок БВП на глава от населението, от този на Китай!!

 

Къде сме ние- освен че бяхме нулирани два пъти икономчески- чрез разбойничеката приватизация, и ограбването на спестяванията на хората при най-голямото банково източване и фалити порез 1996-97 (познайтте коя партия беше на власт и прие законите за банките, същата партия която въведе и мафията, любимата ти русофилска)  , прокскитата и "гостите" си стоят тук  , дори организирата преврати в съседни балкански страни

В, Симеонов  , от коалицията на патриотите,  третия в правителството след ББ, казва си ясно човека в ефир- "нищо не мога да направя, те са на всички нива, и да повдигна въпроса нищо няма да се случи"..Законът  за омертата

http://www.videoclip.bg/watch/860164

 

 

 

Демокрацията не върви докато от едната страна има Душковци, душа, и проксита на мистър Ви Пи  от Кремъл, а от другата  - безмозъчни и неуки овце, това е принципа!!.... Не си ли съгласен с мен?

----------------------------------------------------------

Тоталитарния Китай, сравни го със Сингапур..

В Сингапур си има реална демокрация, обаче народа е умен и не се връзва на приказките на Душковците..
Затова Сингапур е номер едно в света , а няма земя и дори вода за пиене..,
с Брутен продукт на глава от население - 5 пъти по-голям от този на Китай

Когато Китайския брутен продукт на глава от населението стане от 5  - на 3 пъти по-малък от този на Сингапур, обади ми да пием едно, аз черпя (ако съм жив)

Китай, се развива ама по-какъв начин и на каква цена?

Изкарва си селяните от селата, те работят за по 230 долара по 12 часа на ден- вярно е че работливи,... ама са и роби..,
Няма го и клапанът за излизане от Китай..
Нерде Китай, нерде Виена, а и границата се минава трудно;
 

Апропо "моите" ресторантаджии, там където ходя, ми казват в открит разговор че в България/Пловдив живеят много по-добре отколкто в Китай/Шанхай, аз първоналчно не вярвах/

А какво ще стане като изкарат всички от селата? Могат ли да им намерят работа т.е пазар на продукцията на предприятията, в които ще ги вкарат? 
Какво ще стане когато разделението между бедни и богати,... и село и град се увеличи още повече? 

Аз не знам тези работи...

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

В Сингапур си има реална демокрация, обаче народа е умен и не се връзва на приказките на Душковците..
Затова Сингапур е номер едно в света , а няма земя и дори вода за пиене..,
с Брутен продукт на глава от население - 5 пъти по-голям от този на Китай

Когато Китайския брутен продукт на глава от населението стане от 5  - на 3 пъти по-малък от този на Сингапур, обади ми да пием едно, аз черпя (ако съм жив)

Китай, се развива ама по-какъв начин и на каква цена?

Изкарва си селяните от селата, те работят за по 230 долара по 12 часа на ден- вярно е че работливи,... ама са и роби..,
Няма го и клапанът за излизане от Китай..

Нерде Китай, нерде Виена, а и границата се минава трудно;
 

Апропо "моите" ресторантаджии, там където ходя, ми казват в открит разговор че в България/Пловдив живеят много по-добре отколкто в Китай/Шанхай, аз първоналчно не вярвах/

А какво ще стане като изкарат всички от селата? Могат ли да им намерят работа т.е пазар на продукцията на предприятията, в които ще ги вкарат? 
Какво ще стане когато разделението между бедни и богати,... и село и град се увеличи още повече? 

Аз не знам тези работи...

Ех още един прогресивен ляв демократ , не може да спи притеснява се за експловатацията на китайските селяни... Ами притеснява ли те гладуващите аборигени в Австралия, индианци в Америка ? Или само китайските селяни им съчувствоваш ?  

Китайската Народна Република мина както малки гари Англия, Франция, Германия, Япония по БВП, скоро ще ги мине и по продукт на глава от населението. Само ТЪРПЕНИЕ ! Бързата кучка слепи ги ражда. 

Ами то и Монако и Лихтенщайн са 3 - 5 пъти по богати от съседите си - Франция, Германия, Австрия, Италия, Швейцария ! Ама това не значи че германците, французите и швейцарците са некадърници, мързеливци и нещастници, въпреки че са 3 - 5 пъти по бедни от съседите си в Лихтенщайн и Монкао. 

В Лихтенщайн има 2 , 5 БАНКИ на 1 ЧОВЕК !

Швейцария само може да диша прахът от чорапите на Лихтенщайн по броя на Банките. Още по - зле се немците и французите по сравнение с Монако.

Между другото - град Ханти Мансийск в СИБИР е по - богат от Сингапур, Монте Карли или Сингапур. Голяма част от жителите на Ханти Мансийск обичат да тежкареят в Монако. По броя на Ферарита и Поршета - Ханти Мансийск е много преди Монако !  

Bildergebnis für ÑанÑай

Имам позната на мой познат. Бащата немец майката англичанка . И тази позната ходи да бачка в Шанхай - гастарбайтерка да преподава на китайчетата английски език . За половин година бачкане в Шанхай може да живее богато 1 година във Виена и да си купува билети за там и обратно. Казва че по сравнение с ШАНХАЙ - Париж и Берлин са села.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди да сравняваме Сингапур с Китай дайте да сравним Лихтенщайн и Люксембург със съседите си ! 

Като демократ аз отивам на сайта на ЦРУ 

  •  
  • download_pub.jpgview_text.jpg
COUNTRY COMPARISON :: GDP - PER CAPITA (PPP)
GDP - per capita (PPP) compares GDP on a purchasing power parity basis divided by population as of 1 July for the same year.
Download
RANK COUNTRY GDP - PER CAPITA (PPP) DATE OF INFORMATION
1 LIECHTENSTEIN $139,100 2009 EST.
       
3 MONACO $115,700 2015 EST.
4 MACAU $111,600 2017 EST.
5 LUXEMBOURG $106,300 2017 EST.
6 BERMUDA $99,400 2016 EST.
7 SINGAPORE $93,900 2017 EST.
8 ISLE OF MAN $84,600 2014 EST.
       
       
12 FALKLAND ISLANDS (ISLAS MALVINAS) $70,800 2015 EST.
13 UNITED ARAB EMIRATES $67,700 2017 EST.
14 SINT MAARTEN $66,800 2014 EST.
15 KUWAIT $66,200 2017 EST.
16 GIBRALTAR $61,700 2014 EST.
17 HONG KONG $61,400 2017 EST.
18 SWITZERLAND $61,400 2017 EST.
19 UNITED STATES $59,500 2017 EST.
20 SAN MARINO $58,600 2017 EST.
21 JERSEY $56,600 2016 EST.
22 SAUDI ARABIA $54,800 2017 EST.
23 NETHERLANDS $53,600 2017 EST.
24 GUERNSEY $52,500 2014 EST.
25 ICELAND $51,800 2017 EST.
26 SWEDEN $51,500 2017 EST.
27 GERMANY $50,400 2017 EST.
28 TAIWAN $50,300 2017 EST.
29 AUSTRALIA $50,300 2017 EST.
30 AUSTRIA $49,900 2017 EST.
31 DENMARK $49,900 2017 EST.
32 ANDORRA $49,900 2015 EST.
33 BAHRAIN $48,500 2017 EST.
34 CANADA $48,300 2017 EST.
35 BELGIUM $46,600 2017 EST.
36 SAINT PIERRE AND MIQUELON $46,200 2006 EST.
37 OMAN $45,200 2017 EST.
38 FINLAND $44,300 2017 EST.
39 UNITED KINGDOM $44,100 2017 EST.
40 CAYMAN ISLANDS $43,800 2004 EST.
41 FRANCE $43,800 2017 EST.
42 JAPAN $42,800 2017 EST.
43 MALTA $42,000 2017 EST.
44 GREENLAND $41,800 2015 EST.
45 EUROPEAN UNION $40,900 2017 EST.
46 FAROE ISLANDS $40,000 2014 EST.
47 KOREA, SOUTH $39,400 2017 EST.
48 NEW ZEALAND $38,900 2017 EST.
49 SPAIN $38,300 2017 EST.
50 ITALY $38,100 2017 EST.

Погледнете приятели ! Работливите труженици и труженички Люксембургци и Лихтенщайнци произвеждат по наю 100 000 долара на година ! Съответно 106 и 139 хилядарки !

Погледнете мързеливите Германци - 50 000 , французи и белгийци по 40 000 !

Забележете разликата - Тружениците от Камънаците на ЛИХТЕНЩАЙН прозвеждат 140 000 долара за година , мързеливите им съседи 2 - 3 пъти по малко ! Как така - не е ли позорно и срамно за немци, англиячани , французи италианци с хубавите си държави да произвеждат 1 / 3 от каменистия Лихтенщайн ? 

Даже китайците от Макао произвеждат в пъти повче от прехвалените японци ! Срамно и позорно . 

Ãhnliches Foto

Погледнете работницте, селяните и служителите в БЕРМУДИТЕ произвеждат 99 000 долара продукт на година ! Работливи хора ! Канадци , САЩ и ЕС са мързелици по сравнение с трудолюбивите БЕРМУДЦИ  !

Отделно , Бермудският Триъгълник поглъща голяма част от корабите и стоките на бермудците ! Ако го нямаше Бермудският триъгълник , Бермудите щяха да произвеждат не 99 400  ами 299 000 .

 

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, Б. Киров said:

следва...

... да завършим със статията на Родрик:

...Дори и при най-добрите обстоятелства, освобождаването на търговията предизвика толкова болка, колкото и печалба. След 80-те години този баланс започна да изглежда все по-зле и по-зле. Когато тарифите –както и данъците, - са твърде високи, те изкривяват икономическото поведение и причиняват повече щети отколкото просперитет. През 50-те и 60-те години на миналия век тарифите често били много високи и поради това намаляването им значително увеличавало цялостния икономически пай. Но четири или пет десетилетия по-късно, в свят, където типичните тарифи са вече в едноцифрени числа, картината е различна. Ако погледнете тарифите от следвоенната ера, стандартните икономически модели обясняват, че за да се постигне обща нетна печалба от 1 долар национален доход чрез либерализиране на търговията, се предполага да се преразпределят около $ 4 или $ 5 от дохода в различните групи на съответната държава. Но при тарифите, прилагани към края на 20-и век, този оставащ за цялото общество долар печалба ще съответства на 20 долара преразпределени в печелившите групи, което от друга страна предполага създаването на ужасно много губещи. И това се подсилва още повече от факта, че до 90-те години на XX век бяхме в епоха на редуциране на държавните помощи, а не на разширяването им. Така че стана още по-малко правдоподобно да се смята, че тези загуби ще бъдат компенсирани.

Нека вземем например НАФТА, което влезе в сила през 1994 г. Неотдавнашно проучване на въздействието на пазара на труда установи, че значителна част от американските работници са претърпели значителни загуби на доходи. Не е изненадващо, че ефектът е най-голям за работниците със сините яки: отпадането от гимназиално образование е било по-голямо в населени места, където е имало 8 процентни пункта по-бавен ръст на заплатите причинено от НАФТА през периода 1990-2000 г. в сравнение с подобни работници, които не са били засегнати от търговията по НАФТА. Растежът на заплатите в най-защитените индустриални отрасли, загубили своята защита, спадна със 17 процентни пункта спрямо първоначално незащитените индустриални отрасли. И общата полза от споразумението? Според последните оценки нетната икономическа печалба за САЩ е доста под 0,1 процентни пункта от БВП, т.е. по-малко от една десета от един процент от националния доход. Просто си помислете колко по-малко вероятно щеше да бъде избран за президент Доналд Тръмп, ако целият този политическа капитал, изразходван за инициатива, причинила толкова много трудности на толкова много американци, без съществено да допринася за икономиката,  беше разгърнат за индустриални програми, умения или инфраструктура, създаващи прилични като доход американски работни места.

Отвъд границата

Вносът е само един източник на смущения на пазарите на труда и обикновено не е и най-важният източник. Шоковете на търсенето, технологичните промени и обичайната конкуренция с други местни фирми обикновено предизвикват по-големи негативни ефекти върху работната ръка. Въпреки това търговията е много по-изявена политически. Това я прави лесна изкупителна жертва, тъй като политиците могат да насочват пръста си към чужденци - китайци, мексиканци или германци. Но има и друг, по-дълбок въпрос, който прави проблемите, причинени от търговията, особено спорни. Понякога международната търговия включва конкурентна борба с мръсни правила, която е изключено да практикувате у дома, защото нарушавате договорените норми. Едно нещо е да загубите състезанието с някой, който се състезава при същите правила като вас. Друго е, когато загубите бизнеса си пред нелоялна конкуренция на компания, която се възползва от лоши условия на труд, занижени или никакви норми на опазване на околната среда или трудова безопасност в чужбина. Такава конкуренция може да подкопае важни разпоредби и данъчни правила минавайки през задната врата. Загрижеността за справедливостта тук надхвърля пряко засегнатите лица. По-широката общественост ще бъде разтревожена, когато смята, че нейни съграждани са лишени от достойни условия на труд в резултат на "нечестни" практики.

Хипер-глобализаторите обаче пренебрегваха тези опасения. Вместо това те удвоиха усилията си да глобализират и настояваха за търговски сделки, които всъщност на практика вече не бяха за свободна търговия. Фокусът им се насочи към регулации извън границите, ограничаване на земеделските субсидии, стандартизиране на инвестиционните регламенти, продуктови стандарти, права върху интелектуалната собственост, финансови мерки. Всички тези неща традиционно са резултат от институционални споразумения или вътрешни политически изгодни сделки. Изведнъж те започнаха да се виждат като търговски бариери и подлежаха на римейк чрез нови търговски споразумения.

Детайлите на търговските режими стават много политизирани, много неуправляемо бързи върху този терен. Нека разгледам един пример от реалния свят, който би могъл да бъде разбран от британските читатели, този за стандартите за welfare в производството на яйца. В някои страни ще има сравнително по-голяма загриженост за кокошките в кафезите, а в други - повече за евтината храна. Когато Великобритания забрани малките клетки за птици в домашни условия, но според правилата на Европейския съюз трябваше да се запази вносът на яйца от по-малко регулираната Полша, британските фермери бяха възмутени. Няколко години по-късно, когато Великобритания успя да затегне правилата за клетките за кокошки в ЕС, то дойде ред на поляците да се почувстват яростни.

За разлика от конвенционалната свободна търговия, хармонизацията извън границите не винаги обещава повишаване на ефективността. Няма обща теория, която подобно на тази за Comparative Advantage, да обясни защо единната хранителна или банкова нормативна уредба би трябвало по принцип да може да работи в полза на всички страни. Подобна хармонизация обаче води до жертвоприношение на националната регулаторна автономия - а заедно с нея и на способността да реагира на особеностите на отделните икономики и общества. Пактовете, уреждащи трансграничните инвестиции и инициативи като Споразумението TRIPS , което регулира интелектуалната собственост от 1995 г. насам, със сигурност са точно това, което са искали и често са получили много мултинационални компании, финансови фирми и големи фармацевтични конгломерати. Такива споразумения стават спорни, защото се разглеждат като привилегироване на корпоративните интереси пред обществените, а също и като пряка атака срещу националния демократичен контрол.

Луди пари

Може би най-голямата грешка на хипер-глобализаторите след 90-те години беше да се насърчи финансовата глобализация. Те взеха аргумента от учебника по икономикс и се завтекоха да работят буквално с него. Свободният поток на финансите по целия свят, ако бъде точно изчислен и насочен, ще накара парите да работят там, където могат да направят това най-добре. Със свободно течащи потоци на капитал, спестяванията автоматично ще се насочват към страни с по-висока възвращаемост; с достъп до световните пазари, икономиките и предприемачите ще имат достъп до по-надеждно финансиране; и обикновените индивидуални спестители също биха имали полза, тъй като вече няма да бъдат принуждавани да поставят всичките си яйца в едно гнездо или иначе казано в една национална кошница.

Тези печалби, като цяло, просто никога не се материализираха; понякога ефектът беше обратното на обещаното. Китай стана износител на капитал, а не вносител на капитал, което, според теорията, се предполагаше за млади и бедни страни, че трябва да бъдат. Разхлабването на веригите на финансите доведе до поредица от изключително скъпо струващи финансови кризи, включително и в Източна Азия през 1997 г. В най-добрия случай има слаба връзка между отварянето към чуждестранните финанси и икономическия растеж. Съществува обаче силна емпирична връзка между финансовата глобализация и финансовите кризи, както се случваше и през 19-ти век, когато свободно движещите се международни капитали се вливаха ударно в аржентинските железопътни линии или в някакъв далечен ъгъл на Британската империя само за една минута, само за да избяга от там по същия устремен начин в следващата минута.

Съвременната финансова глобализация отиде най-далеч в еврозоната. Паричното обединение имаше за цел пълна финансова интеграция, като премахна всички транзакционни разходи, свързани с националните граници. Въвеждането на еврото през 1999 г. действително доведе до намаляване на рисковите лихви /за различни валути/ в страни като Гърция, Испания и Португалия, тъй като разходите за погасяване по заеми се уеднаквиха. Но какъв беше ефектът? Да се даде възможност на кредитополучателите да поддържат големи дефицити по текущата сметка и да натрупват проблемни суми на външния дълг. Парите се вливаха в онези части от икономиките на длъжниците, които не можеха да се търгуват през границите - преди всичко строителството и инфраструктурата - за сметка на конкурентните от търговска гледна точка дейности. Кредитните балони в крайна сметка се превърнаха в неизбежните бомби и причиниха жесток спад в Гърция, Испания, Португалия и Ирландия вследствие на глобалната кредитна криза.

Днес вижданията за финансовата глобализация в най-добрия случай са неясни. Добре е разбрано, че пазарните и правителствените неуспехи - асиметрична информация, банкови фалити, излишна колебливост, неадекватно регулиране - са ендемични за финансовите пазари. Глобализацията често акцентира върху тези неуспехи. Всъщност, в кризата от Източна Азия през 1997 г., онези икономики, които държаха по-голям контрол над чуждестранния капитал, оцеляха с по-малко щети. Накратко, безусловна отвореност към чуждестранното финансиране едва ли е добра идея.

По-голямата част от скептицизма е насочена към краткосрочните финансови потоци, които се отдават на криза и излишък, докато дългосрочните потоци и преките чуждестранни инвестиции обикновено се разглеждат благоприятно. Тези инвестиции са по-стабилни и стимулират растежа. Но не и без проблеми. Това води до промени в данъчното облагане и договаряне от позиция на силата, които са неблагоприятни за труда.

Защо? Тъй като доколкото заплатите са частично определени чрез договаряне, работодателите ще аргумента на една достоверна заплаха: да приемете по-ниски заплати или ние отиваме някъде другаде. Има известни доказателства, че спадът на дела на труда в националния доход е свързан със заплахата от преместване на производството в чужбина. Освен това, ако капиталът стане много по-мобилен от труда, тогава трудът става по-изложен на местните шокове. Работниците с най-ниски умения и квалификации, които са най-малко способни да се движат през границите, обикновено са най-засегнати.

Тъй като капиталът става мобилен, става все по-трудно да се облага с данъци. Правителствата все по-често трябва да се финансират, като облагат с данъци нещата, които са по-малко мобилни: а това са потребление или труд. Всъщност корпоративните данъчни ставки, които в момента се обект на рязане, са намалели рязко в почти всички развити икономики от края на 80-те години, понякога наполовина или повече. Междувременно данъчната тежест върху заплатите (например таксите за социално осигуряване) остава приблизително постоянна, докато размерът на потребителските данъци и данък добавена стойност (ДДС) много често се увеличава.

И така, какво следва? Първото нещо, което трябва да кажа е, че не трябва да очакваме ранно завръщане към онези очаквания на 90-те години, на безмилостна икономическа интеграция, която не обръща внимание на политиката. Избирателите просто няма да го понесат. Огромният скок в подкрепа на популистите отляво и отдясно в световните демокрации прави това ясно. В страните, в които популистите участват в избори, по моите изчисления те са привлекли по-малко от 10% от гласовете в края на 90-те години, но това се е повишило до близо 25% през последните години.

Ако старият път е затворен, кои други са отворени? Кошмарът на повторно разпадане и колапс в сътрудничеството в стил от 30-те години изглежда милостиво малко вероятен. Десетилетия след разпадането на Съветския съюз никой няма да бъде убеден от сталинисткия "социализъм в една страна", по начина, по който много от левите са били тогава. Национализмът остава мощна сила, но но не по-мощен, отколкото през 30-те години. Днес имаме много по-силни международни организации и макар че мрежите за социална сигурност могат да се разпадат у дома, те все още правят повече, за да облекчат онези, които са неблагоприятно засегнати от търговията, отколкото през годините на Депресията. Може би най-важното е, че балансът на политическата власт в напредналите демокрации днес силно подкрепя групи, които благоприятстват международната търговия и инвестициите.

Все пак има друг грозен сценарий, който е значително по-вероятен: центристките елити не успяват да реагират по подходящ начин на предизвикателствата, а това постепенно подхранва популизма и протекционизма. Това би попречило на отвореността на нашите икономики към чуждестранни продукти и може би идеи и, най-важното, би могло да разруши и либералната демокрация. Това е риск поради презрението, с което популистите обикновено се отнасят към към върховенството на закона, защитата на малцинствата и заиграването с "волята на народа", както го дефинират самите те. Нездравословен елемент на националистическия шовинизъм може лесно да се промъкне. Брекзит и Тръмп са предвестник на този сценарий.

"Глобализацията се оформя от правилата, които властите решават да приложат и интересите, които те привилегироват"

Има обаче още един, много по-добър път напред: демократично ребалансиране. Да се оттеглим от хипер-глобализацията, без да затлачваме вратата, като възстановяваме по-голяма национална автономия с цел създаване на по-приобщаващ вътрешен ред. Какво, по-конкретно, може да включва това? Разработване и прилагане на идеята за "справедлива търговия". Това е понятие, за което икономистите трудно затоплят; много от тях смятат, че то е синоним на прикрит протекционизъм. Но справедливата търговия вече е залегнала в търговските закони под формата на антидъмпингови и изравнителни мита, които страните могат да използват, за да се намесят срещу народите, които ценообразуват износа по хищнически начини или го субсидират, за да получат пазарен дял. Разбира се, тези т. нар. "Средства за търговска защита" подкопават блокирането на някои борси, но също така позволяват политическо отваряне на пътища за отворена търговска система.

Ако търговските преговарящи разширят приложенията на тези средства за защита към това, което би могло да се нарече "социален дъмпинг", конкуренция чрез подбиване на трудовите стандарти, например, те може да са осигурят на глобалния търговски режим и популярната подкрепа, която сега му липсва. Хипер-глобализаторите обаче никога не се забавляваха от подобна идея. За тях сравнително предимство е сравнително предимство, независимо дали е било произведено от ресурсите на дадена страна или нейните репресивни институции. Чрез Тръмп, Брекзит и възраждането на левия популизъм, те днес плащат цената на безразличието си. Онези, които искат да запазят отворен либерален ред, сега трябва да се замислят какви политически процеси могат да напишат отново правила за лоялна търговия, които не само ще се прилагат, но и ще се ползват с уважение отвъд националните граници. Можем да започнем с разработването на търговски споразумения, които подобряват легитимността на глобалната икономика в очите на широката общественост, вместо да преследват специалните интереси на глобалните корпорации.

Основното нещо, което трябва да схванете, е, че глобализацията е - и винаги е била - продукт на човешката дейност; тя може да бъде оформена и преформулирана, за добро или за лошо. Големият проблем с насилственото утвърждаване на глобализацията на Блеър през 2005 г. беше презумпцията, че тя е по същество е нещо неотменимо, и че нашите общества трябва да я изживеят, вятър на промяната, с който не биха могли да се водят преговори или да се спори. Това недоразумение все още засяга нашия политически, финансов и технократски елит. Но няма никаква орисия или предопределена съдба в онзи щурм на хипер-глобализация след 1990-те, фокусиран върху свободното финансиране, рестриктивните патентни правила и специалните режими за инвеститорите.

Истината е, че глобализацията е съзнателно оформена от правилата, които властите решават да приемат: групите, които те привилегироват, областите на политиката, с която се справят и онези, които оставят, и кои пазари подлагат на международна конкуренция. Възможно е да се върнем към една глобализация в полза на обществото, като се направи правилният избор тук. Можем да дадем приоритет на координирането на корпоративния данък над засилването на защитата на патентите; по-добри трудови стандарти пред специални съдилища за инвеститори; и по-голяма регулаторна автономия пред минимизиране на разходите за транзакции зад граница.

Глобалната икономика, в която ще се приложат тези алтернативни решения, би изглеждала много по-различно. Разпределението на печалбите и загубите във и извън нациите би било драстично променено. Не е задължително да имаме по-малко глобализация: засилването на легитимността на световните пазари вероятно ще стимулира глобалната търговия и инвестициите, вместо да я възпрепятства. Такава глобализация би била по-устойчива, защото би се радвала на повече съгласие. Това също би било глобализация, която съвсем не е тази, която имаме в момента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 16 часа, nik1 said:

Това е  базата със статистическите данни за GDP и GNI на ООН

https://unstats.un.org/unsd/snaama/dnllist.asp

2ab05c1bb3f0faee5f90454cb6540e8a.jpg

Това е извлечение от данните на ООН, което съм направил за БВП в стойност по днешни щатски долари, което намирам за коректно: данните са от 1984 до 1990, сложил съм годините долу в графата за БВП на Сърбия, защото там в празните полета липсват данни, за Сърбия данните са от 1990, вижда се, че тогава са имали два пъти по-висок БВП по номинал от България, когато цифрите говорят трябва да се слушат, това по отношение членството на България в ЕС и развитието на Сърбия извън ЕС

За съотношението между БВП на САЩ и СССР през онези години и разминаването с цифрите в данните на Фактбук, според мен, методиките са причина, но няма съществено разминаване: Фактбук са давали данни по валутни курсове, което обяснява близо 4 пъти разликата с данните на ООН в долари от 2017, реално валутния курс, който съветската държава тогава си е била определила е бил силно завишен, по онова време още не се борави с понятието "БВП в долари по покупателна способност" и реално валутния курс е изпълнявал тази роля, поне така мисля

От тези данни се вижда и БВП на Китай през 1989 - 461 млрд. долара, както и на Франция - 1030 млрд., забележителни промени, СССР с цялата му военна мощ е притежавал БВП в номинална стойност долари от 2017 в размер на 784 млрд. долара, останалото са статистически упражнения.

Преди 10 часа, Du6ko said:

Погледнете приятели ! Работливите труженици и труженички Люксембургци и Лихтенщайнци произвеждат по наю 100 000 долара на година ! Съответно 106 и 139 хилядарки !

Погледнете мързеливите Германци - 50 000 , французи и белгийци по 40 000 !

:) Тружениците от Люксембург и Лихтенщайн не произвеждат два пъти повече от тружениците в Германия, просто през техните банки преминават ужасно много пари на труженици от всички трудещи се демокрации, полу-демокрации, а понякога и диктатури; парите имат това качество, да оставят златен прах по пътя по който минават, затова  трудещия се в Люксембург  получава средна заплата 5000 евро, а германския труженик се задоволява с такава от 3000, но и това са усреднени и нереални данни, защото редица трудещи се в Германия получават в пъти повече от мнозина трудещи се в Люксембург, както се казва всичко е относително и временно

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 

Преди 11 часа, Du6ko said:

Преди да сравняваме Сингапур с Китай дайте да сравним Лихтенщайн и Люксембург със съседите си ! 

Като демократ аз отивам на сайта на ЦРУ 

  •  
  • download_pub.jpgview_text.jpg
COUNTRY COMPARISON :: GDP - PER CAPITA (PPP)
GDP - per capita (PPP) compares GDP on a purchasing power parity basis divided by population as of 1 July for the same year.
Download
RANK COUNTRY GDP - PER CAPITA (PPP) DATE OF INFORMATION
1 LIECHTENSTEIN $139,100 2009 EST.
       
3 MONACO $115,700 2015 EST.
4 MACAU $111,600 2017 EST.
5 LUXEMBOURG $106,300 2017 EST.
6 BERMUDA $99,400 2016 EST.
7 SINGAPORE $93,900 2017 EST.
8 ISLE OF MAN $84,600 2014 EST.
       
       
12 FALKLAND ISLANDS (ISLAS MALVINAS) $70,800 2015 EST.
13 UNITED ARAB EMIRATES $67,700 2017 EST.
14 SINT MAARTEN $66,800 2014 EST.
15 KUWAIT $66,200 2017 EST.
16 GIBRALTAR $61,700 2014 EST.
17 HONG KONG $61,400 2017 EST.
18 SWITZERLAND $61,400 2017 EST.
19 UNITED STATES $59,500 2017 EST.
20 SAN MARINO $58,600 2017 EST.
21 JERSEY $56,600 2016 EST.
22 SAUDI ARABIA $54,800 2017 EST.
23 NETHERLANDS $53,600 2017 EST.
24 GUERNSEY $52,500 2014 EST.
25 ICELAND $51,800 2017 EST.
26 SWEDEN $51,500 2017 EST.
27 GERMANY $50,400 2017 EST.
28 TAIWAN $50,300 2017 EST.
29 AUSTRALIA $50,300 2017 EST.
30 AUSTRIA $49,900 2017 EST.
31 DENMARK $49,900 2017 EST.
32 ANDORRA $49,900 2015 EST.
33 BAHRAIN $48,500 2017 EST.
34 CANADA $48,300 2017 EST.
35 BELGIUM $46,600 2017 EST.
36 SAINT PIERRE AND MIQUELON $46,200 2006 EST.
37 OMAN $45,200 2017 EST.
38 FINLAND $44,300 2017 EST.
39 UNITED KINGDOM $44,100 2017 EST.
40 CAYMAN ISLANDS $43,800 2004 EST.
41 FRANCE $43,800 2017 EST.
42 JAPAN $42,800 2017 EST.
43 MALTA $42,000 2017 EST.
44 GREENLAND $41,800 2015 EST.
45 EUROPEAN UNION $40,900 2017 EST.
46 FAROE ISLANDS $40,000 2014 EST.
47 KOREA, SOUTH $39,400 2017 EST.
48 NEW ZEALAND $38,900 2017 EST.
49 SPAIN $38,300 2017 EST.
50 ITALY $38,100 2017 EST.

Погледнете приятели ! Работливите труженици и труженички Люксембургци и Лихтенщайнци произвеждат по наю 100 000 долара на година ! Съответно 106 и 139 хилядарки !

Погледнете мързеливите Германци - 50 000 , французи и белгийци по 40 000 !

Забележете разликата - Тружениците от Камънаците на ЛИХТЕНЩАЙН прозвеждат 140 000 долара за година , мързеливите им съседи 2 - 3 пъти по малко ! Как така - не е ли позорно и срамно за немци, англиячани , французи италианци с хубавите си държави да произвеждат 1 / 3 от каменистия Лихтенщайн ? 

Даже китайците от Макао произвеждат в пъти повче от прехвалените японци ! Срамно и позорно . 

Ãhnliches Foto

Погледнете работницте, селяните и служителите в БЕРМУДИТЕ произвеждат 99 000 долара продукт на година ! Работливи хора ! Канадци , САЩ и ЕС са мързелици по сравнение с трудолюбивите БЕРМУДЦИ  !

Отделно , Бермудският Триъгълник поглъща голяма част от корабите и стоките на бермудците ! Ако го нямаше Бермудският триъгълник , Бермудите щяха да произвеждат не 99 400  ами 299 000 .

 

 Може, но нека сравняване добрия тоталитарен Китай, и демократично-гейския Китайски Сингапур

Добрия недемократичен Китай е много много развит, в 2017 достига брутния продукт на глава от населението достига цели номинaлни 7329 US долара

https://tradingeconomics.com/china/gdp-per-capita

 

china-gdp-per-capita.png?s=chnnygdppcapk

 

 

Разбира се демократично-гейския също Китайски Синапур е една напълно провалена страна с нейните номинални 55 235 US долара

https://tradingeconomics.com/singapore/gdp-per-capita

singapore-gdp-per-capita.png?s=sgpnygdpp

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 часа, Du6ko said:

Имам позната на мой познат. Бащата немец майката англичанка . И тази позната ходи да бачка в Шанхай - гастарбайтерка да преподава на китайчетата английски език . За половин година бачкане в Шанхай може да живее богато 1 година във Виена и да си купува билети за там и обратно. Казва че по сравнение с ШАНХАЙ - Париж и Берлин са села.

Аз ти казвам какво ми казват обикновени китайци в личен разговор, когато си говорим за живота в Шанхай , Правиш разлика че говориш за друга бира?

 

Цитирай

Казва че по сравнение с ШАНХАЙ - Париж и Берлин са села.

....Човек като е селски бек гледа само лъскавината на големия град, като е гражданин и буржоа гледа в кой град се живее по добре!

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, nik1 said:

Аз ти казвам какво ми казват обикновените китайци когато си говорим за живота в Шанхай, нали правип разлика че говориш за друго?

Приказка за стълбата....

Навярно тоз който преподава английски на сингапурци се движи, живей в съвсем друга среда от този китайски бачкар който осигорямва обстоятелствата за този стандарт....

Има един показател незнам името мур който показва, че колко пъти е по богат средно елитът от средно бедните и там се вижда добре разликата на различните демокрации и псеудо демокрации...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, Du6ko said:

Ех още един прогресивен ляв демократ , не може да спи притеснява се за експловатацията на китайските селяни...

Мисля ги фабричните работници, защото 25 години съм работил в  индустрията,

А ти ако си мислиш че да бакчаш в завод по 12 часа за мизерна заплата, без да си вдигнеш главата е добре и прогресивно , значи си още си свалил цървулите на дядо си и/или си избиваш комплексите от това че не си се реализирал професионално в индустрията

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2010/05/28/908056_malkata_taina_na_gigantskata_fabrika/

 

В тая връзка  да те питам пак въпроса, на който  не ми отговаряш години  Какъв го дървиш в тая гейска и провалена демократична Австрия? Само плачеш и мрънкаш като путка колко е зле в Гейропа, Ей ти лъскав и проспериращ Китай, ей ти  Куба, Корея, или се върни в матушката Рашка..

Явно рускинята ти е ума жена, щом е избрала Австрия,... а ти  не си събул цървулите на дядо си още..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, Du6ko said:

Имам позната на мой познат. Бащата немец майката англичанка . И тази позната ходи да бачка в Шанхай - гастарбайтерка да преподава на китайчетата английски език . За половин година бачкане в Шанхай може да живее богато 1 година във Виена и да си купува билети за там и обратно.

Гастарбайтерка /гостуваща работничка/, ама зависи на кого гостува и за кого работи - ако преподава английски в частно училище за деца на китайски милиардери членове на ККП, може и да й плащат в Шанхай за 1 година колкото да живее богато във Виена, и милиардерите комунисти са хора, имат разбиране.

Ако работи учителка по английски в държавно училище в Шанхай ще й плащат колкото да си купува обратно билет за икономична класа в самолета със спестяванията в най-добрия случай, може и затова да не й стигнат първата година и да й се наложи да остане още една.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, Du6ko said:

Между другото - град Ханти Мансийск в СИБИР е по - богат от Сингапур, Монте Карли или Сингапур. Голяма част от жителите на Ханти Мансийск обичат да тежкареят в Монако. По броя на Ферарита и Поршета - Ханти Мансийск е много преди Монако !  

Тук вече отиваме в приказния свят на Илф и Петров, Ню Васюки шахматната столица на света, в която любителите на шахматната игра в крайна сметка гонят Остап Бендер и Иполит Василиевич, за да се разправят с тях с не шахматни средства:) Но това е за литературни теми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, nik1 said:

Мисля ги фабричните работници, защото 25 години съм работил в  индустрията,

А ти ако си мислиш че да бакчаш в завод по 12 часа за мизерна заплата, без да си вдигнеш главата е добре и прогресивно , значи си още си свалил цървулите на дядо си и/или си избиваш комплексите от това че не си се реализирал професионално в индустрията

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2010/05/28/908056_malkata_taina_na_gigantskata_fabrika/

 

Тука гледах по телефизиите филм за Шлекер - SCHLEKER - беше много готина частна немска търговска фирма - верига за козметика и битова химия. Нещо като BIPA  и DM. Забелязывах че в Шлекера винаги имаше много малко продавчки. Фирмата я наследиха брат и сестра от родителите си. Въпреки жестоките ограничения и експлоатация Шлекер фалира и не издържа. Работниците там ги експлоатираъха както в ИКЕЯ - въпреки че е шведска там яе бачка яко за малко пари. Предполагам филмчетата ги има в интернет те са нещо като историческо документални.  С бясната сиексплоатация са известни и фирмите за доставка на стоки по домовете. Не китайската Али баба а немската за доставки на писма и стоки . Там ходят маскирани журналистсти и работят по 2 седимци и снимат със скрити камери. Горките едвам едвам издържат 2 седимици бясна експлоатация. 

Навсякъде камери и контрол даже в туалетните ! Закъснение някаква минута от обедната почивка и веднага се докладва. КОНТРОЛА е такъв за какъвто  гестапо моде само да сечтае, а кагебе ряпа да яде. Най много обаче докладват не началниците и камерите а ... КОЛЕГИТЕ (

В интернет на българските сайтове имаше филм, как наш хора работят в разфасоването на месо... Там е кошмар. Един нашенец цял ден - 10 часа на ден вдига от палета трупа на половин теле или половин свиня - сигурно 50 кг и го качва на една кука... Леле мале 10 часа 50 кг - май около 10 -  12 палета с по 10 - 12 60 трупа трябва да дигш на ден, ако си спомням правилно. И тая кука с труповете на животни се движи и жени от Изт Европа с едн ножове режат и разфасоват мръвките от кокалите.  Ножовете хвърчат и блестят, кукато се движи и трябва да успееш. Надзирателите гадове главно поляци пускат линията със скорост 120 - 150 % от скоростта по нормативи ! то и обикновенната скорост е на границата на възможното а 120 - 150 % са кошмар ! Думата БОЛНИЧНИ е непозната . След 6 - 8 месеца си изстискан и гуд бай ауфвидерзеен. Със спечелените парички едвам ли ще успееш да се излекуваш. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 минути, Du6ko said:

Не китайската Али баба а немската за доставки на писма и стоки .

Като става въпрос за китайската Алибаба, скоро имах приключение с тях - направих си регистрация, просто от любопитство и - изненада! - на следващия ден ми позвъня по телефона китайска служителка и близо половин час ме кандърдисва да си регистрирам сайт като търговец с привилегии, платинени, златни или не знам какви си, като най-евтината оферта тръгваше от 2500 долара за "търговец с привилегия"; като й обясних най-сетне, че не съм търговец, се осведоми подробно какво ме интересува да купувам, казах й по принцип нищо, но това не я отчая, защото и досега ми засипват пощата с оферти да купувам в българия - като започнеш от бояджийски четки и стигнеш до автомобили, един електромобил например /китайски, но изглежда много прилично/ го предлагат за 4500 долара, но уловката е, че трябва да купиш минимум 50 броя, за единичен 10 500 и т.н. Предлагат лаптопи за цена между 100-150 долара при това с добри показатели, с една дума агресивни са като никоя друга западна фирма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Б. Киров said:
  Преди 14 часа, Du6ko said:

Между другото - град Ханти Мансийск в СИБИР е по - богат от Сингапур, Монте Карли или Сингапур. Голяма част от жителите на Ханти Мансийск обичат да тежкареят в Монако. По броя на Ферарита и Поршета - Ханти Мансийск е много преди Монако !  

****

Тук вече отиваме в приказния свят на Илф и Петров, Ню Васюки шахматната столица на света, в която любителите на шахматната игра в крайна сметка гонят Остап Бендер и Иполит Василиевич, за да се разправят с тях с не шахматни средства:) Но това е за литературни теми.

Ãhnliches Foto

Мост в Ханти Мансийск - над реката Об. Река Дунав по сравнение с река Об е едно поточе , река Рейн по сравнение с Об е вада.

1_1.jpg

Домовете на жестоко експлоатираните бачкаторив ХМ. 

Bildergebnis für ÑанÑÑ Ð¼Ð°Ð½ÑийÑк

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Красиви картинки, колега, ама затова се сетих за Остап Бендер и милионера Корейко, който си държи милионите в картонен куфар в шкафче на гарата. Тази работа не е като онази.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

4d9d5678ea8e3d45db6043f08dbb38bc4fc01640.png

Населението на Х М е сравнимо с това на Монте Карло. Около 90 000 души.

Ãhnliches Foto

Обикновен град в Сибир .

Тук вече отиваме в приказния свят на Илф и Петров, Ню Васюки шахматната столица на света, в която любителите на шахматната игра в крайна сметка гонят Остап Бендер и Иполит Василиевич, за да се разправят с тях с не шахматни средства:) Но това е за литературни теми.

Нма приказки РЕАЛНО !
Ханты-Мансийск
, 2013
Второй день я в Ханты-Мансийске, мне тут уже очень нравится. Красивый, ухоженный, просторный город. Настоящий город для жизни.
 
Bildergebnis für ÑанÑÑ Ð¼Ð°Ð½ÑийÑк
 
Ðовогодние ÑÑÑÑ Ð² ХанÑÑ-ÐанÑийÑк пÑезенÑÑÑÑ Ð½Ð° междÑнаÑодной  вÑÑÑавке в ÐоÑкве
 
Нова Година във Васюки. 
 
Ãhnliches Foto
 
Васюки столица на Галактиката )))
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Du6ko said:

Тука гледах по телефизиите филм за Шлекер - SCHLEKER - беше много готина частна немска търговска фирма - верига за козметика и битова химия. Нещо като BIPA  и DM. Забелязывах че в Шлекера винаги имаше много малко продавчки. Фирмата я наследиха брат и сестра от родителите си. Въпреки жестоките ограничения и експлоатация Шлекер фалира и не издържа. Работниците там ги експлоатираъха както в ИКЕЯ - въпреки че е шведска там яе бачка яко за малко пари. Предполагам филмчетата ги има в интернет те са нещо като историческо документални.  С бясната сиексплоатация са известни и фирмите за доставка на стоки по домовете. Не китайската Али баба а немската за доставки на писма и стоки . Там ходят маскирани журналистсти и работят по 2 седимци и снимат със скрити камери. Горките едвам едвам издържат 2 седимици бясна експлоатация. 

Навсякъде камери и контрол даже в туалетните ! Закъснение някаква минута от обедната почивка и веднага се докладва. КОНТРОЛА е такъв за какъвто  гестапо моде само да сечтае, а кагебе ряпа да яде. Най много обаче докладват не началниците и камерите а ... КОЛЕГИТЕ (

В интернет на българските сайтове имаше филм, как наш хора работят в разфасоването на месо... Там е кошмар. Един нашенец цял ден - 10 часа на ден вдига от палета трупа на половин теле или половин свиня - сигурно 50 кг и го качва на една кука... Леле мале 10 часа 50 кг - май около 10 -  12 палета с по 10 - 12 60 трупа трябва да дигш на ден, ако си спомням правилно. И тая кука с труповете на животни се движи и жени от Изт Европа с едн ножове режат и разфасоват мръвките от кокалите.  Ножовете хвърчат и блестят, кукато се движи и трябва да успееш. Надзирателите гадове главно поляци пускат линията със скорост 120 - 150 % от скоростта по нормативи ! то и обикновенната скорост е на границата на възможното а 120 - 150 % са кошмар ! Думата БОЛНИЧНИ е непозната . След 6 - 8 месеца си изстискан и гуд бай ауфвидерзеен. Със спечелените парички едвам ли ще успееш да се излекуваш. 

Така е,

Разликата е че от Китай няма измъкване и няма избор, а тук има избор, и не задължително човек да си убива здравето или нервите за малко повече евро/левове, които ще ги изкара в индустрията, след като може да се работи в сектора на услугите.. или дори строителството.

============

В голяма степен това, че Китай подбива цени и е място където германските или европейските производители могат да си изнесат производството, е причината и за това положение в Европа (това за което е темата- глобализцията)

- не се вдигат заплати , но се вдигат осигуровките (част от тях се плащат от заплатите на работещите)

- заобикаля се трудовото законодателтство - прави се законно - в много европейски страни, законите позволяват да се наемат външи фирми за изпълнители, които си докарват свои работници,и  им се плаща, това което са уговорили с тях извън страната, а не според трудовото законодателство в страната..

- не се двигат корпоративните данъци , за да не избягат  инвеститорите - за да не си изнесат производствата  в Китай или Виетнам , а капиталите си - в Ирландия, или на Бахамите, /или където има аглосаксонско законодателство/

- вдигат се ДДС и акцизи за да се запълнят дупките в бюджета (ДДС удря силно по-бедните потребители!)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Du6ko said:

 

4d9d5678ea8e3d45db6043f08dbb38bc4fc01640.png

Населението на Х М е сравнимо с това на Монте Карло. Около 90 000 души.

Ãhnliches Foto

Обикновен град в Сибир .

 

Тук вече отиваме в приказния свят на Илф и Петров, Ню Васюки шахматната столица на света, в която любителите на шахматната игра в крайна сметка гонят Остап Бендер и Иполит Василиевич, за да се разправят с тях с не шахматни средства:) Но това е за литературни теми.

Нма приказки РЕАЛНО !

Ханты-Мансийск

, 2013
Второй день я в Ханты-Мансийске, мне тут уже очень нравится. Красивый, ухоженный, просторный город. Настоящий город для жизни.
 
Bildergebnis für ÑанÑÑ Ð¼Ð°Ð½ÑийÑк
 
Ðовогодние ÑÑÑÑ Ð² ХанÑÑ-ÐанÑийÑк пÑезенÑÑÑÑ Ð½Ð° междÑнаÑодной  вÑÑÑавке в ÐоÑкве
 
Нова Година във Васюки. 
 
Ãhnliches Foto
 
Васюки столица на Галактиката )))

 

 

Мениджмънта може и да кара поршета, но Лукойл не дава толкова големи заплати на местните работници и инженери, че да могат да си позволят" глезене"

50 - 80 - 90 000 рубли месечна заплата са много пари за Русия , но не са "монте-карловски"..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...