Отиди на
Форум "Наука"

Глобализация 3.0 ....... или деглобализация?


Recommended Posts

  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

Едно си баба знае едно си баба бае..

Повтаряне и сукане на тъпи и плоски шаблони и фанатазии, докато на другите им писне

Постигнал е мъде с реториката си...:ag:

Да  си кажем и другото: по-дипломатичния и прибран Путин  го прекарва всякак:ag:

Виж и реакциите на висшите републиканци,

https://www.theguardian.com/us-news/2018/jul/17/donald-trump-putin-russia-summit-how-will-republicans-react

 


 

 

https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/jul/17/republicans-donald-trump-russia-treachery

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 335
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Не, не трябва да минаваш през Тибет, говорим за различни неща

Ако говориш за сухоземната част на маршрута през Китай след връзката с Пакистан, основният маршрут не минава през Тибет, а по цетралния коридор през Кашгар:

01dd8256ae75cc1ee7d26fa95395a992.jpg

Оттам Китай вече си е изградил плътна инфраструктурна мрежа към развитите промишлени провинции на изток:

b04303c2d1f05afa86fc05d8bc8910c3.jpg

Изградил е и връзка между Кашгар и централния коридор от пътя на коприната, който дублира северния коридор през Русия, тоест, въпреки че Китайско-Пакистанския коридор формално не влиза в инициативата Един Път Един Пояс, той е може би най-ключовия елемент в него, авариен вход-изход в случай на трудности пред другите маршрути и най-важното контролиран път за енергийни източници от Африка и Близкия изток.

От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ, а именно:

3. Офшорно балансиране

В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив.  Тази стратегия препоръчва значително намалено присъствие в чужбина в сравнение с либералната хегемония, но твърди, че намесата е необходима при повече обстоятелства, отколкото предвиждат пропонентите на стратегията Сдържаност. Офшорното балансиране е от офанзивните теории на реалната политика за държавното поведение: смята, че един регионален хегемон в региони с големи икономики, високи популации или критични ресурси може бързо да стане глобално заплаха за американските национални интереси.

https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_strategy#cite_note-:0-26

Така Китай остава относително изолиран в Югоизточна Азия и отчасти свързан пряко с Африка, това е предполагаемата му сфера на доминиращо икономическо влияние като регионален глобализатор; Китай се опитва да запълва празни полета, САЩ играят на принципа на билярда, ударът върху една от топките размества цялата конфигурация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако говориш за сухоземната част на маршрута през Китай след връзката с Пакистан, основният маршрут не минава през Тибет, а по цетралния коридор през Кашгар:

01dd8256ae75cc1ee7d26fa95395a992.jpg

Оттам Китай вече си е изградил плътна инфраструктурна мрежа към развитите промишлени провинции на изток:

b04303c2d1f05afa86fc05d8bc8910c3.jpg

Изградил е и връзка между Кашгар и централния коридор от пътя на коприната, който дублира северния коридор през Русия, тоест, въпреки че Китайско-Пакистанския коридор формално не влиза в инициативата Един Път Един Пояс, той е може би най-ключовия елемент в него, авариен вход-изход в случай на трудности пред другите маршрути и най-важното контролиран път за енергийни източници от Африка и Близкия изток.

От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ, а именно:

3. Офшорно балансиране

В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив.  Тази стратегия препоръчва значително намалено присъствие в чужбина в сравнение с либералната хегемония, но твърди, че намесата е необходима при повече обстоятелства, отколкото предвиждат пропонентите на стратегията Сдържаност. Офшорното балансиране е от офанзивните теории на реалната политика за държавното поведение: смята, че един регионален хегемон в региони с големи икономики, високи популации или критични ресурси може бързо да стане глобално заплаха за американските национални интереси.

https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_strategy#cite_note-:0-26

Така Китай остава относително изолиран в Югоизточна Азия и отчасти свързан пряко с Африка, това е предполагаемата му сфера на доминиращо икономическо влияние като регионален глобализатор; Китай се опитва да запълва празни полета, САЩ играят на принципа на билярда, ударът върху една от топките размества цялата конфигурация.

Това е интересно предаване, в което може да се види и човешката страна (човешките страни) на изгражднато и съществуването на северния път на коприната. Той минава през населените с уйгури и казахи цетрално-азиатски части на Китай.. 

Както казва Цън Цон всеки има своята гледна точка и е прав за себе си

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-1/

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-2/

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма.  Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори  и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален.

Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията  е невъзможна. Или поне  е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с  по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки.

Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи.  При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Atom said:

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма.  Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори  и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален.

Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията  е невъзможна. Или поне  е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с  по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки.

Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи.  При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

Благодарско Атом, за постинга!

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, nik1 said:

Това е интересно предаване, в което може да се види и човешката страна (човешките страни) на изгражднато и съществуването на северния път на коприната. Той минава през населените с уйгури и казахи цетрално-азиатски части на Китай.. 

Както казва Цън Цон всеки има своята гледна точка и е прав за себе си

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-1/

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-2/

 

95f42f45f27dd48f031a56dbcfb359cc.jpg

За да се види откъде преминава коридора през Пакистан

11a8186c6d7b4953a39ee1cce8fbba16.jpg

Има изградена жп линия между Кашгар и централната част на Пътя на коприната, като доколкото четох скоро, китайците правят това трасе скоростно и с успоредни магистрали и нефто/газопроводи, за да могат да го присъединят съответно към коридора от Пакистан и централната част на Пътя; от етническа гледна точка, голяма част от това трасе минава през автономния Уйгурски регион /22 млн. мюсюлмански етнос, макар и разселван и по стари данни/, преди да навлезе в хански региони. Освен това е в близост до управлявани от Китай региони, но оспорвани от Индия, на картата горе съм означил със стрелката, че преминава през тях, но реално това не е така, това са планински области встрани от трасето идващо от Пакистан. За китайците това е единствено възможната връзка с Пакистанския коридор, потенциално нестабилната й част е около влизането на тяхна територия и преминаването през автономния уйгурски регион. Географски трасето изглежда така:

cddd6a8477958e7666295d052099814f.jpg

От човешка гледна точка напълно разбирам и изпитвам съчувствие към тежкото положение на уйгурската етническа общност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 часа, Atom said:

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма.  Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори  и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален.

Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията  е невъзможна. Или поне  е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с  по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки.

Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи.  При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

+++

Лично моето мнение е, без да настоявам за него и да ангажирам, е че ценностната система в основата на китайската държава е същата, каквато беше заложена в тази на съветската, с тази разлика, че техните лидери се оказаха по-гъвкави и прозорливи от руските и съумяха да използват позитивните качества на капитализма като двигател на растежа. Но различието е фундаментално и не подлежи на компромис, и в крайна сметка ще доведе, ако не до открит военен конфликт то до много ожесточено съперничество. Според мен Родрик е твърде либерален и донякъде ляво ориентиран академичен икономист, който може да си позволи да пише така, но лидерите на западните общества едва ли биха приели заключението му "Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми" .

Като говорим са съветския идеологически блок, обособен в държавен капитализъм на бюрократи номенклатура, той на практика беше отличен спаринг партньор за Запада и специално за САЩ в развитието на новите технологии, а покрай това буквално вкара западноевропейците под американското военно крило, от което, разбира се, Чичо Сам извличаше огромни дивиденти. Понякога, казват, историята се повтаря като фарс.;)

Разбира се, всичко това е дискусионно и твърде общо казано.

Потърсих нещо публикувано от Дани Родрик на български, но за съжаление открих само това, което е твърде оскъдно:

https://www.dnevnik.bg/biznes/2009/02/19/677890_nujen_e_prehod_ot_nacionalniia_kum_globalniia_variant/

Той е много активен автор на къси статии в престижни издания, попадна ми нещо от него, писано през 2010 година, негова къса рецензия-коментар за книга на друг автор:

Ще управлява ли Китай света?

12 януари 2010 г.

Дани Родрик

Американците и европейците несъмнено приемат, че Китай ще стане по-скоро като тях, докато икономиката се развива и населението му става по-богато. Но световен ред, центриран около Китай, ще отразява китайските ценности, а не западните - т.е. ако Китай може да продължи бързия си икономически растеж и да запази социалната си кохесия и политическо единство.

КАМБРИДЖ - Преди тридесет години Китай имаше малко значение за глобалната икономика и малко влияние извън своите граници, с изключение на няколко страни, с които той имаше близки политически и военни отношения. Днес страната е забележителна икономическа сила:фабриката на света, негов основен финансист, водещ инвеститор от цяла Африка до Латинска Америка и все по-голям източник на научноизследователска и развойна дейност.

Китайското правителство седи на върха на удивително ниво на валутни резерви - над 2 трилиона долара /тогава, днес са над 3/. В света няма нито един бизнес, който да не е усетил влиянието на Китай, нито като доставчик на по-ниски цени, нито по-страховит конкурент.

Китай все още е бедна страна. Въпреки че средните доходи са се повишили много бързо през последните десетилетия, те все още са между една седма и една осма от нивата в Съединените щати - по-ниски от тези в Турция или Колумбия и не много по-високи от тези в Ел Салвадор или Египет. Докато крайбрежният Китай и големите му метрополиси демострират огромно богатство, големи части от Западен Китай тънат в бедност. Независимо от това, китайската икономика се очаква да надмине тази на САЩ по размери някъде през следващите две десетилетия.

Междувременно САЩ, единствената световна икономическа хипер-сила доскоро, се превръща в смаляващ се гигант. Той теглен надолу от глупави решения в областта на външната политика и от масирана финансова криза. Доверието към тях след катастрофалното нахлуване в Ирак е на ниско ниво, независимо от глобалната симпатия към президента Барак Обама, а техния икономически модел е в развалини. Веднъж всемогъщият долар е зависим от милостта на Китай и богатите на нефт държави.

Всичко това повдига въпроса дали Китай в крайна сметка ще замести САЩ като световен хегемон, регулатор и двигател на глобалната икономика. В една удивителна нова книга, озаглавена "Когато Китай управлява света", британският учен и журналист Мартин Жак /Martin Jacques/ е категоричен: ако смятате, че Китай ще се интегрира гладко в либерална, капиталистическа и демократична световна система, твърди Жак, вие сте в голяма грешка. Китай не само е следващата икономическа суперсила, но световният ред, който той ще изгради, ще изглежда много различно от това, което имахме под американското лидерство.

Американците и европейците несъмнено приемат, че Китай ще стане по-скоро като тях, докато икономиката се развива и населението му става по-богато. Това е мираж, казва Жак. Китайците и тяхното правителство са обвързани с различна концепция за обществото и политиката: основана на общността, а не индивидуалистична, по-скоро държавна, отколкото либерална, авторитарна, отколкото демократична. Китай има 2 000 години история като отделна цивилизация, от която да черпи силата си. Той няма да се откаже от своите ценности просто за да ги замени със западните ценности и институции.

Световен ред, центриран около Китай, ще отразява китайските ценности, а не западните, твърди Жак. Пекин ще засенчи Ню Йорк, юанът ще замени долара, а мандарин ще преобладава над английски език, учениците по света ще научат повече за пътешествието на Zheng He по източното крайбрежие на Африка, отколкото за Васко де Гама или Христофор Колумб.

Ще изчезне обожествяването на пазарите и демокрацията. Китай е много по-малко вероятно да се намесва във вътрешните работи на суверенните държави. Но в замяна ще изисква от по-малките, по-слаби държави да признаят водещата роля на Китай (точно както при старите tributary systems).

Но за да се случи всичко това, Китай ще трябва да продължи бързия си икономически растеж и да запази социалната си кохерентност и политическо единство. Нищо от това не е гарантирано. Под силната икономическа динамика на Китай се крият дълбоко напрежение, неравенства и разцепления, които могат осуетят гладкото преминаване към глобална хегемония. По време на дългата си история центробежните сили често са хвърляли страната в хаос и разпад.

Стабилността на Китай зависи критично от способността на правителството да осигури стабилни икономически приходи на огромното мнозинство от населението. Китай е единствената страна в света, където всяка година по-малко от 8% растеж се смята за опасен, тъй като това би разпалило социалните вълнения. По-голямата част от останалата част от света само мечтае за растеж с този темп, което говори голямата крехкост на китайската система.

Авторитарният характер на политическия режим е в центъра на тази нестабилност. Тази авторитарност позволява използването единствено на репресии, когато правителството е изправено пред протести и опозиция извън установените канали.

Проблемът е, че ще стане все по-трудно за Китай да поддържа този вид растеж, който е преживял през последните години. Ръстът на Китай в момента се основава на подценена валута и огромен търговски излишък. Това е неустойчиво и рано или късно ще предизвика сериозна конфронтация със САЩ (и Европа). Няма лесни начини за излизане от тази дилема. Китай вероятно ще трябва да се примирява с по-нисък растеж.

Ако Китай преодолее тези препятствия и в крайна сметка се превърне в доминираща икономическа сила в света, глобализацията наистина ще приеме китайски характеристики. Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми. Това е лошата новина.

Добрата новина е, че китайският глобален ред ще покаже по-голямо уважение към националния суверенитет и по-голяма толерантност към националното многообразие. Ще има по-голяма възможност за експериментиране с различни икономически модели.

https://www.project-syndicate.org/commentary/will-china-rule-the-world

Интересно е и това, пак от него:

https://prospectmagazine.co.uk/magazine/the-great-globalisation-lie-economics-finance-trump-brexit

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

 

Ако Китай преодолее тези препятствия и в крайна сметка се превърне в доминираща икономическа сила в света, глобализацията наистина ще приеме китайски характеристики. Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми. Това е лошата новина.

В този контекст - демокрация , нещата като че ли не са еднозначни..Според американската парадигма демокрацията е номер 1 (това е така -според американската история, конституция и същност), да но..  демокрацията доведе и Хитлер на власт .. От друга страна, военната хунта в Чили спаси страната от бездната, 

 

Цитирай

Добрата новина е, че китайският глобален ред ще покаже по-голямо уважение към националния суверенитет и по-голяма толерантност към националното многообразие. Ще има по-голяма възможност за експериментиране с различни икономически модели. 

Може да греша, но ми изглежда че съвременен (нов) Китай е доста ескпанзионистична страна (визирам комунистическия период от миналия век) , ,в която няма толкова голяма толератност към разнообразието - и тибетците,  и уйгирите и монголите са притискани, избутвани и асимилирани от най-големия сински етнос - хан ..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, nik1 said:

В този контекст - демокрация , нещата като че ли не са еднозначни..Според американската парадигма демокрацията е номер 1 (това е така -според американската история, конституция и същност), да но..  демокрацията доведе и Хитлер на власт .. От друга страна, военната хунта в Чили спаси страната от бездната, 

Според мен в основата на различията между западния модел на капитализъм и китайския е правата на човека, ценността на индивида и неговите права и свободи. Западната демокрацията е по-скоро функция на правата на индивида. Щом се премине тази разделителна граница в западната цивилизация - правата на индивида - винаги се е стигало до някакъв вид диктатура и тоталитаризъм, какъвто е случая с идването на Хитлер. Отначало се разделят индивидуалните права на групи хора, които могат да ги имат и такива, които нямат право да ги имат - евреи, славяни, не арийци от една страна; съответно чистокръвни арийци от друга.

Същото е с класовия подход в комунистическата идеология - индивидуалните права на практика се делегират единствено върху "трудовите класи" на селския и градски пролетариат, индивидите от останалите класи губят индивидуалните си права. китайският комунизъм е хибрид, там капиталистът има индивидуални права, но докато не влезе в противоречие с идеологията на власт имащата класа от номенклатура, която дори с 30 % контрол върху собствеността на средства за производство е колективен собственик на цялата държава и единствен говорител на идеологията.

Всичко това е в неразрешимо противоречие със структурата на западните общества, държавата има власт върху индивида до прага на спазването на закона, независимо от идеологията и класовата му принадлежност. И не става въпрос за някакви измислени правила, а с векове наложили се практики, в структурата на самите общества. Още от времето на отделянето на църквата от светската власт, по-късно обособяването на занаятчийските гилдии, градовете държави и националните държави в Европа и Новия свят. Индивидуалната свобода винаги е била основополагащ камък на западните общества, такива каквито са днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Благодарско! :)

 

Един оф-топик, просто ми стана интересно:

Тоталитарна демокрация (нещо различно е от тоталитаризма), "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... Демократични управления т.е. много автори не ги разграничават от демокрацията .. Присъщи са на западния свят..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 часа, nik1 said:

Тоталитарна демокрация (нещо различно е от тоталитаризма), "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... Демократични управления т.е. много автори не ги разграничават от демокрацията .. Присъщи са на западния свят..

Според мен, ако обсъждаме модерните форми на управление в епохата на капитализма като обществена система с нова форма на собственост върху средства и начин на производство, добра гледна точка е отношението на държавата към собствеността. Модерният западен капитализъм възниква в края на 18-ти и началото на 19-ти век и търпи редица метаморфози, една от които е националната държава. Националните държави са обществен договор между техните граждани и избраната /или назначена/ бюрокрация, която ги управлява.

Първите пропоненти на националните държави – Русо, Дидро и другите просветители – провъзгласяват равноправието на индивида и държавата в един обществен договор между тях. Постепенно обаче нещата в Европа се променят – през 19-ти и 20-ти век капиталите /собственост/ се окрупняват и консолидират от една страна, от друга страна огромна маса от пролетаризирани неудачници отиват към социалното дъно и от идеите за „свобода, братство и равенство” остава твърде малко, защото свободата остава за тези които имат капитал, а братството и равенството в мизерията за онези, които нямат нищо друго за продаване, освен собствения си труд.

И тогава се появяват идеите за „демократичните тоталитарни държави” – едната е лява /диктатура на работещото мнозинство, пролетариата/, другата е дясна – диктатура на имащото малцинство от капиталисти, но обикновено и двете идеи са скрити под маската на общонационални интереси.

Тоталитаризъм в чист вид, всъщност, според мен няма; има преходни форми към него и негови крайни форми.

Съществува различна степен на преходи към него и то винаги маскирани под формата на месианство от упражняващата го група – националсоциализмът в Германия, първия му стадий е тоталитарна демокрация с много позитивни икономически резултати за широките народни маси от германци – ликвидира безработицата, строят се магистрали и обществени сгради, развиват се приложните науки свързани с военното дело и т.н. и всичко това облечено в дрехата за „общото благо” на арийската нация, но прокарващо пътека към войната и задвижвано от интереса на крупния капитал от такава война. Със започването на войната обаче управлението придобива форма на абсолютен тоталитаризъм без никакви намеци за демокрация.

Паралелите с левите форми на тоталитарна демокрация са адекватни на десните, но с тази разлика, че при десните тоталитарни демокрации като тези на германския националсоциализъм и фашизма на Мусолини в Италия, никога не се поставя под съмнение крупната частна собственост, всъщност тя дирижира зад сцената на държавата парада; в левите тоталитарни демокрации, които много наподобяват по начин на управление десните, най-напред се извършва преврат, окрупняващ собствеността и тя преминава в ръцете на колективен собственик, от частни ръце тя преминава като колективна собственост в ръцете на супер-овластена група от леви бюрократи, обикновено организирани на партиен принцип, и тази идеологизирана група от бюрократи осъществява управление пак в името на „общото благо”, но всъщност работи за собствените си колективни интереси.

И в двата варианта интересите и свободата на индивида са оставени под линията на „общите интереси” и на практика са сведени до правото му свободно да гласува винаги за реалните собственици на държавата /от които този индивид не е/ и да работи за „общите интереси” на същите собственици.

Тоталитарна демокрация, "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... държавата в сянка и т.н. са само разнообразни метаморфози и камуфлажни форми на диктатура върху индивида, посредством държавния апарат, като докато се упражнява тази диктатура под общия им знаменател – дали с ляв или десен знак без значение – винаги се поставя „общото благо” над индивидуалното, то е голямото оправдание за насилието над индивида.

Според мен не съществува изключение от правилото, че зад идеологията за „общото благо” винаги се крият егоистичните интереси на група собственици на средствата за производство и капиталите, организирали съответната форма на управление и манипулиращи масата с подходящ за техните цели идеологически инструментариум, проповядващ „общото благо”.

Според мен, ако една система претендираща да бъде демократична в съвременните условия на производство и собственост не гарантира чрез обществен договор равноправие между индивида и обществото, тя не е демократична.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще изкажа едно мнение - то е не е по различно от моите виждания досега, само ги показва по друг начин

Глобализация "2" : Мисля че в момента сме (светът е)  все още в период на хипер-глобализацията на търговията със стоки и услуги. и капиталовото/инвестиционото движение 

Можем да я разглеждаме като  2.2., 2.3 или просто "Глобализация "2"

 

Какви е характерното за  периода 2.2?

1. Кривата на кумулативното нарастване на региналните/международните търговските споразумения все още запазва наклона си и вида си

658515-32-1ICTEI1.png

 

 

2. Спразуменията съдържат "исторически" новопоявилите се клаузи /иницативи/:

2.1 Хармонизиране на регулациите. които стоят зад правилата за гранични инвестиции

плюс осигуряване  на защитата на трансграничните инвестици

 

2.2 Защита на авторските права

 

2.3 Хармонизиране /уеднаквяване/ на продуктовите и техническите страндарти на ниво ISO и IEC

Тук има един трик, и той че е ЕN-стандартите копират "едно към едно" тези на ISO и IEC, следствие на което , световната продуктово-страндартна област е преобладаващо "евро- ориентирана" и "евро-центрична".

По някакъв начин това е свързано в права и обратна посока  с факта на ЕС доминацията  в износа.

Което в курсив поставя въпроса за "хегемонията" за преразлеждане  и прецизиране;

От американо-центрична гледна точка някак нещата са еднозначни: Този, който е победил САЩ (настоящия хегемон), е следващия хегемон..

Да но това не съвсем вярно: дори и при индивидуален спорт като бокса, шампионът се среща с претендети шампиони от другите купи, за да се реши дали поясът остава в него

В случая нещата са по-комлицирани, защото хегемонията на следващия хипотетичен такъв - Китай, може да бъде оспорена от тим от сътрудничещи си сили, с общи цели , недопускане на Китай за световен хегемон - ЕС, Индия, и страните от Pacific Rim и евентуално САЩ..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 часа, nik1 said:

Ще изкажа едно мнение - то е не е по различно от моите виждания досега, само ги показва по друг начин

Глобализация "2" : Мисля че в момента сме (светът е)  все още в период на хипер-глобализацията на търговията със стоки и услуги. и капиталовото/инвестиционото движение 

Можем да я разглеждаме като  2.2., 2.3 или просто "Глобализация "2"

 

Какви е характерното за  периода 2.2?

1. Кривата на кумулативното нарастване на региналните/международните търговските споразумения все още запазва наклона си и вида си

658515-32-1ICTEI1.png

 

 

2. Спразуменията съдържат "исторически" новопоявилите се клаузи /иницативи/:

2.1 Хармонизиране на регулациите. които стоят зад правилата за гранични инвестиции

плюс осигуряване  на защитата на трансграничните инвестици

 

2.2 Защита на авторските права

 

2.3 Хармонизиране /уеднаквяване/ на продуктовите и техническите страндарти на ниво ISO и IEC

Тук има един трик, и той че е ЕN-стандартите копират "едно към едно" тези на ISO и IEC, следствие на което , световната продуктово-страндартна област е преобладаващо "евро- ориентирана" и "евро-центрична".

По някакъв начин това е свързано в права и обратна посока  с факта на ЕС доминацията  в износа.

Което в курсив поставя въпроса за "хегемонията" за преразлеждане  и прецизиране;

От американо-центрична гледна точка някак нещата са еднозначни: Този, който е победил САЩ (настоящия хегемон), е следващия хегемон..

Да но това не съвсем вярно: дори и при индивидуален спорт като бокса, шампионът се среща с претендети шампиони от другите купи, за да се реши дали поясът остава в него

В случая нещата са по-комлицирани, защото хегемонията на следващия хипотетичен такъв - Китай, може да бъде оспорена от тим от сътрудничещи си сили, с общи цели , недопускане на Китай за световен хегемон - ЕС, Индия, и страните от Pacific Rim и евентуално САЩ..

Допускането, че Китай може да стане световен икономически хегемон е твърде хипотетично и преувеличено, защото въпреки бързия ръст на БВП и свързаната с това външна търговия, цифрите и реалностите показват следното:

Световен БВП за 2017 -               80.6 трлн. долара
БВП на ЕС   -                                19.8
БВП  на САЩ                                19.4
ОБЩО                                           39.2 трлн. или 49% от световния БВП

БВП на Китай                               12.4 трлн. или 15 % от световния БВП
 

Световен износ за 2017: 22.9 трлн. долара

ЕС и САЩ общо: 11 трлн. или 49 %
Китай:                  2.4 трлн. или 11 %

Световен внос за 2017: 22.2 трлн. долара

ЕС и САЩ общо - 11 трлн. или 50 %

Китай - 2.2 трлн. или 10 %

От друга страна, интересно е да се погледне как е изглеждал икономически светът /по критерий БВП през 1989 в щатски долари по курс от онова време/:

1   United States (GNP) $5,233,300.00
2   Soviet Union (GNP) $2,659,500.00
3   Japan (GNP) $1,914,100.00
4   Germany, Federal Republic of $945,700.00
5   France $819,600.00
6   United Kingdom $818,000.00
7   Italy $803,300.00
8   Canada $513,600.00
9   Spain (GNP) $398,700.00
10   Brazil $377,000.00
11   India (GNP) $333,000.00
12   Australia (GNP) $240,800.00
13   Netherlands $205,900.00
14   Korea, South $200,000.00
15   Mexico $187,000.00
16   Poland (GNP) $172,400.00
17   German Democratic Republic (GNP) $159,500.00
18   Belgium $136,000.00
19   Sweden $132,700.00
20   Yugoslavia (GNP) $129,500.00
21   Czechoslovakia (GNP) $123,200.00
22   Taiwan (GNP) $121,400.00
23   Switzerland $119,500.00
24   Austria $103,200.00
25   Iran (GNP) $97,600.00
26   South Africa $83,500.00
27   Indonesia (GNP) $80,000.00
28   Romania (GNP) $79,800.00
29   Norway $75,800.00
30   Turkey $75,000.00
31   Finland $74,400.00
32   Denmark $73,700.00
33   Saudi Arabia $73,000.00
34   Portugal $72,100.00
35   Argentina (GNP) $72,000.00
36   Hungary (GNP) $64,600.00
37   Thailand (GNP) $64,500.00
38   Hong Kong $57,000.00
39   Greece $56,300.00
40   Algeria $54,100.00
41   Venezuela $52,000.00
42   Bulgaria (GNP) $51,200.00
43   Pakistan (GNP) $43,200.00
44   Philippines (GNP) $40,500.00
45   New Zealand $39,100.00
46   Egypt $38,300.00
47   Israel (GNP) $38,000.00
48   Malaysia $37,900.00
49   Colombia $35,400.00
50   Iraq (GNP) $35,000.00
51   Ireland $31,400.00
52   Nigeria (GNP) $30,000.00
53   Korea, North $28,000.00
54   Singapore $27,500.00
55   Chile $25,300.00
56   United Arab Emirates (GNP) $23,300.00
57   Morocco $21,900.00
58   Cuba (GNP) $20,900.00
59   Bangladesh $20,600.00
60   Kuwait $20,500.00
61   Libya (GNP) $20,000.00
62   Peru $18,900.00
63   Syria $18,500.00
64   Puerto Rico (GNP) $18,400.00
65   Vietnam (GNP) $14,200.00
66   Cameroon $12,900.00
67   Burma $11,000.00
68   Guatemala $10,800.00
69   Ivory Coast $10,000.00
70   Ecuador $9,800.00
71   Paraguay $8,900.00
72   Uruguay $8,800.00
73   Tunisia $8,700.00
74   Kenya $8,500.00
74   Sudan $8,500.00
75   Oman $7,800.00
76   Ethiopia $6,600.00
77   Zaire $6,500.00
78   Luxembourg $6,300.00
79   Sri Lanka $6,100.00
80   Tanzania $5,920.00
81   El Salvador $5,500.00
81   Yemen Arab Republic $5,500.00
82   Qatar $5,400.00
83   Jordan (GNP) $5,200.00
83   Ghana (GNP) $5,200.00
84   Dominican Republic $5,100.00
85   Senegal $5,000.00
85   Angola $5,000.00
86   Uganda $4,900.00
87   Costa Rica $4,700.00
88   Zimbabwe $4,600.00
88   Bolivia (GNP) $4,600.00
89   Honduras $4,400.00
90   Cyprus $4,200.00
91   Zambia $4,000.00
91   Iceland $4,000.00
92   Panama $3,900.00
93   Jamaica $3,800.00
93   Albania (GNP) $3,800.00
94   Trinidad and Tobago $3,750.00
95   Bahrain $3,500.00
96   Brunei $3,300.00
97   Papua New Guinea $3,260.00
98   Gabon $3,200.00
99   Afghanistan $3,000.00
100   Nepal $2,900.00
101   Macau $2,700.00
102   Guinea $2,500.00
103   The Bahamas $2,400.00
103   Haiti $2,400.00
103   Niger $2,400.00
103   Reunion $2,400.00
104   Lebanon $2,300.00
104   Rwanda $2,300.00
105   French Polynesia $2,240.00
106   Congo $2,200.00
107   Mali $1,940.00
108   Malta $1,900.00
108   Mauritius $1,900.00
109   Botswana $1,870.00
110   Mongolia $1,700.00
110   Nicaragua $1,700.00
110   Madagascar $1,700.00
110   Benin $1,700.00
110   Somalia $1,700.00
111   Mozambique $1,600.00
112   Namibia (GNP) $1,540.00
113   Burkina $1,430.00
114   Malawi $1,400.00
115   Togo $1,350.00
116   Fiji $1,320.00
117   Burundi $1,300.00
117   Barbados $1,300.00
117   Martinique $1,300.00
117   Bermuda $1,300.00
118   Suriname $1,270.00
118   Central African Republic $1,270.00
119   Yemen, People's Democratic Republic of $1,200.00
120   Guadeloupe $1,100.00
121   Virgin Islands $1,030.00
122   West Bank (GNP) $1,000.00
122   Guam (GNP) $1,000.00
122   Mauritania $1,000.00
122   Netherlands Antilles $1,000.00
123   Liberia $988.00
124   Sierra Leone $965.00
125   Chad $902.00
126   Cambodia $890.00
127   New Caledonia (GNP) $860.00
128   Faroe Islands $662.00
129   Aruba $620.00
130   Laos $585.00
131   Swaziland (GNP) $539.00
132   Greenland (GNP) $500.00
133   Man, Isle of $490.00
134   Lesotho $412.00
135   Gaza Strip (GNP) $380.00
136   Antigua and Barbuda $353.50
137   Djibouti (GNP) $333.00
138   Guyana $323.00
139   Bhutan $273.00
140   Seychelles $255.00
141   Cayman Islands $238.00
142   Belize $225.60
143   French Guiana $210.00
144   Comoros $207.00
145   The Gambia $195.00
146   American Samoa (GNP) $190.00
147   St. Lucia $172.00
148   Northern Mariana Islands (GNP) $165.00
149   Cape Verde $158.00
150   Solomon Islands $156.00
151   Guinea-Bissau $152.00
152   Micronesia, Federated States of $150.00
153   Dominica $137.00
154   Maldives $136.00
154   St. Vincent and the Grenadines $136.00
155   Grenada $129.70
156   Gibraltar (GNP) $129.00
157   Vanuatu $120.00
158   St. Kitts and Nevis $119.00
159   Western Samoa $112.00
160   British Virgin Islands $106.70
161   Equatorial Guinea (GNP) $103.00
162   Nauru (GNP) $90.00
163   Tonga $86.00
164   Marshall Islands $63.00
165   Montserrat $45.40
166   Turks and Caicos Islands $44.90
167   Cook Islands $40.00
168   Sao Tome and Principe $37.90
169   Kiribati $34.00
170   Pacific Islands, Trust Territory of the $31.60
171   Anguilla $23.00
172   Wallis and Futuna $6.70
173   Tuvalu (GNP) $4.60
174   Niue (GNP) $2.10
175   Tokelau $1.40
176   Mayotte NA
176   World NA
176   Bassas da India NA
176   Midway Islands NA
176   Monaco NA
176   Baker Island NA
176   Navassa Island NA
176   Spratly Islands NA
176   Norfolk Island NA
176   Svalbard NA
176   Ashmore and Cartier Islands NA
176   Juan de Nova Island NA
176   South Georgia and the South Sandwich Islands NA
176   Pacific Ocean NA
176   Arctic Ocean NA
176   Palmyra Atoll NA
176   Antarctica NA
176   Paracel Islands NA
176   Pitcairn Islands NA
176   Andorra NA
176   St. Helena NA
176   St. Pierre and Miquelon NA
176   San Marino NA
176   Atlantic Ocean NA
176   Indian Ocean NA
176   Wake Island NA
176   Europa Island NA
176   Cocos (Keeling) Islands NA
176   Clipperton Island NA
176   Christmas Island NA
176   China NA
176   Falkland Islands (Islas Malvinas) NA
176   Vatican City NA
176   French Southern and Antarctic Lands NA
176   Glorioso Islands NA
176   Liechtenstein NA
176   Howland Island NA
176   Heard Island and McDonald Islands NA
176   Tromelin Island NA
176   Iraq - Saudi Arabia Neutral Zone NA
176   Western Sahara NA
176   Jan Mayen NA
176   Jarvis Island NA
176   British Indian Ocean Territory NA
176   Jersey NA
176   Bouvet Island NA
176   Johnston Atoll NA
176   Coral Sea Islands NA
176   Kingman Reef NA
176   Guernsey NA

https://www.theodora.com/wfb/1990/rankings/gdp_million_1.html

На линка за всяка една държава има разработени текстове от 1990 по данни на Фактбук на ЦРУ

Съветският съюз, заедно с икономиките на СИВ /където членуваше и България/ никога не е надминавал и 50 % от БВП само на САЩ през целия следвоенен период, просто ресурсите му бяха толкова, Китай след едно десетилетие ще надмине БВП на САЩ по номинална стойност. Това икономическо съперничеството ще бъде с по-дълъг хоризонт, според мен.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ГОРЕЩИ НОВИНИ

Китай с финансов контраудар срещу САЩ

Пекин пристъпва към разпродажба на американски държавни облигации в размер на 3 млрд. долара
06 Окт. 2018
246
 
ks5936473.jpg?itok=SpHKAj-N
От следващата седмица Китай пристъпва към разпродажба на американски държавни облигации в размер на 3 млрд.долара, предава БГНЕС като се позовава на в. „Уолстрийт джърнъл”. Това ще бъде сред най-големите разпродажби от 2004 г., а причина е започнатата от САЩ търговска война с въвеждането на мита върху китайските стоки.
 

Източната Империя се готви да покаже от къде изгрява слънцето. 
 
 
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Du6ko said:

Източната Империя се готви да покаже от къде изгрява слънцето. 

Е, това е като предупредително изритване по кокалчетата на глезена, достатъчно леко - 3 млрд. при наличност на 1500, - но и достатъчно предупредително. Между другото, Русия неотдавна разпродаде американски ценни книжа за 80 млрд. долара, доколкото си спомням, но никой не си даде труда да го отбележи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, Б. Киров said:

От друга страна, интересно е да се погледне как е изглеждал икономически светът /по критерий БВП през 1989 в щатски долари по курс от онова време/:

1   United States (GNP) $5,233,300.00
2   Soviet Union (GNP) $2,659,500.00
3   Japan (GNP) $1,914,100.00
4   Germany, Federal Republic of $945,700.00
5   France $819,600.00
6   United Kingdom $818,000.00
7   Italy $803,300.00
8   Canada $513,600.00
9   Spain (GNP) $398,700.00
10   Brazil $377,000.00
11   India (GNP) $333,000.00
12   Australia (GNP) $240,800.00
13   Netherlands $205,900.00
14   Korea, South $200,000.00
15   Mexico $187,000.00
16   Poland (GNP) $172,400.00
17   German Democratic Republic (GNP) $159,500.00
18   Belgium $136,000.00
19   Sweden $132,700.00
20   Yugoslavia (GNP) $129,500.00
21   Czechoslovakia (GNP) $123,200.00
22   Taiwan (GNP) $121,400.00
23   Switzerland $119,500.00
24   Austria $103,200.00
25   Iran (GNP) $97,600.00
26   South Africa $83,500.00
27   Indonesia (GNP) $80,000.00
28   Romania (GNP) $79,800.00
29   Norway $75,800.00
30   Turkey $75,000.00
31   Finland $74,400.00
32   Denmark $73,700.00
33   Saudi Arabia $73,000.00
34   Portugal $72,100.00
35   Argentina (GNP) $72,000.00
36   Hungary (GNP) $64,600.00
37   Thailand (GNP) $64,500.00
38   Hong Kong $57,000.00
39   Greece $56,300.00
40   Algeria $54,100.00
41   Venezuela $52,000.00
42   Bulgaria (GNP) $51,200.00
43   Pakistan (GNP) $43,200.00
44   Philippines (GNP) $40,500.00
45   New Zealand $39,100.00
46   Egypt $38,300.00
47   Israel (GNP) $38,000.00
48   Malaysia $37,900.00
49   Colombia $35,400.00
50   Iraq (GNP) $35,000.00
51   Ireland $31,400.00
52   Nigeria (GNP) $30,000.00
53   Korea, North $28,000.00
54   Singapore $27,500.00
55   Chile $25,300.00
56   United Arab Emirates (GNP) $23,300.00
57   Morocco $21,900.00
58   Cuba (GNP) $20,900.00
59   Bangladesh $20,600.00
60   Kuwait $20,500.00
61   Libya (GNP) $20,000.00
62   Peru $18,900.00
63   Syria $18,500.00
64   Puerto Rico (GNP) $18,400.00
65   Vietnam (GNP) $14,200.00
66   Cameroon $12,900.00
67   Burma $11,000.00
68   Guatemala $10,800.00
69   Ivory Coast $10,000.00
70   Ecuador $9,800.00
71   Paraguay $8,900.00
72   Uruguay $8,800.00
73   Tunisia $8,700.00
74   Kenya $8,500.00
74   Sudan $8,500.00
75   Oman $7,800.00
76   Ethiopia $6,600.00
77   Zaire $6,500.00
78   Luxembourg $6,300.00
79   Sri Lanka $6,100.00
80   Tanzania $5,920.00
81   El Salvador $5,500.00
81   Yemen Arab Republic $5,500.00
82   Qatar $5,400.00
83   Jordan (GNP) $5,200.00
83   Ghana (GNP) $5,200.00
84   Dominican Republic $5,100.00
85   Senegal $5,000.00
85   Angola $5,000.00
86   Uganda $4,900.00
87   Costa Rica $4,700.00
88   Zimbabwe $4,600.00
88   Bolivia (GNP) $4,600.00
89   Honduras $4,400.00
90   Cyprus $4,200.00
91   Zambia $4,000.00
91   Iceland $4,000.00
92   Panama $3,900.00
93   Jamaica $3,800.00
93   Albania (GNP) $3,800.00
94   Trinidad and Tobago $3,750.00
95   Bahrain $3,500.00
96   Brunei $3,300.00
97   Papua New Guinea $3,260.00
98   Gabon $3,200.00
99   Afghanistan $3,000.00
100   Nepal $2,900.00
101   Macau $2,700.00
102   Guinea $2,500.00
103   The Bahamas $2,400.00
103   Haiti $2,400.00
103   Niger $2,400.00
103   Reunion $2,400.00
104   Lebanon $2,300.00
104   Rwanda $2,300.00
105   French Polynesia $2,240.00
106   Congo $2,200.00
107   Mali $1,940.00
108   Malta $1,900.00
108   Mauritius $1,900.00
109   Botswana $1,870.00
110   Mongolia $1,700.00
110   Nicaragua $1,700.00
110   Madagascar $1,700.00
110   Benin $1,700.00
110   Somalia $1,700.00
111   Mozambique $1,600.00
112   Namibia (GNP) $1,540.00
113   Burkina $1,430.00
114   Malawi $1,400.00
115   Togo $1,350.00
116   Fiji $1,320.00
117   Burundi $1,300.00
117   Barbados $1,300.00
117   Martinique $1,300.00
117   Bermuda $1,300.00
118   Suriname $1,270.00
118   Central African Republic $1,270.00
119   Yemen, People's Democratic Republic of $1,200.00
120   Guadeloupe $1,100.00
121   Virgin Islands $1,030.00
122   West Bank (GNP) $1,000.00
122   Guam (GNP) $1,000.00
122   Mauritania $1,000.00
122   Netherlands Antilles $1,000.00
123   Liberia $988.00
124   Sierra Leone $965.00
125   Chad $902.00
126   Cambodia $890.00
127   New Caledonia (GNP) $860.00
128   Faroe Islands $662.00
129   Aruba $620.00
130   Laos $585.00
131   Swaziland (GNP) $539.00
132   Greenland (GNP) $500.00
133   Man, Isle of $490.00
134   Lesotho $412.00
135   Gaza Strip (GNP) $380.00
136   Antigua and Barbuda $353.50
137   Djibouti (GNP) $333.00
138   Guyana $323.00
139   Bhutan $273.00
140   Seychelles $255.00
141   Cayman Islands $238.00
142   Belize $225.60
143   French Guiana $210.00
144   Comoros $207.00
145   The Gambia $195.00
146   American Samoa (GNP) $190.00
147   St. Lucia $172.00
148   Northern Mariana Islands (GNP) $165.00
149   Cape Verde $158.00
150   Solomon Islands $156.00
151   Guinea-Bissau $152.00
152   Micronesia, Federated States of $150.00
153   Dominica $137.00
154   Maldives $136.00
154   St. Vincent and the Grenadines $136.00
155   Grenada $129.70
156   Gibraltar (GNP) $129.00
157   Vanuatu $120.00
158   St. Kitts and Nevis $119.00
159   Western Samoa $112.00
160   British Virgin Islands $106.70
161   Equatorial Guinea (GNP) $103.00
162   Nauru (GNP) $90.00
163   Tonga $86.00
164   Marshall Islands $63.00
165   Montserrat $45.40
166   Turks and Caicos Islands $44.90
167   Cook Islands $40.00
168   Sao Tome and Principe $37.90
169   Kiribati $34.00
170   Pacific Islands, Trust Territory of the $31.60
171   Anguilla $23.00
172   Wallis and Futuna $6.70
173   Tuvalu (GNP) $4.60
174   Niue (GNP) $2.10
175   Tokelau $1.40
176   Mayotte NA
176   World NA
176   Bassas da India NA
176   Midway Islands NA
176   Monaco NA
176   Baker Island NA
176   Navassa Island NA
176   Spratly Islands NA
176   Norfolk Island NA
176   Svalbard NA
176   Ashmore and Cartier Islands NA
176   Juan de Nova Island NA
176   South Georgia and the South Sandwich Islands NA
176   Pacific Ocean NA
176   Arctic Ocean NA
176   Palmyra Atoll NA
176   Antarctica NA
176   Paracel Islands NA
176   Pitcairn Islands NA
176   Andorra NA
176   St. Helena NA
176   St. Pierre and Miquelon NA
176   San Marino NA
176   Atlantic Ocean NA
176   Indian Ocean NA
176   Wake Island NA
176   Europa Island NA
176   Cocos (Keeling) Islands NA
176   Clipperton Island NA
176   Christmas Island NA
176   China NA
176   Falkland Islands (Islas Malvinas) NA
176   Vatican City NA
176   French Southern and Antarctic Lands NA
176   Glorioso Islands NA
176   Liechtenstein NA
176   Howland Island NA
176   Heard Island and McDonald Islands NA
176   Tromelin Island NA
176   Iraq - Saudi Arabia Neutral Zone NA
176   Western Sahara NA
176   Jan Mayen NA
176   Jarvis Island NA
176   British Indian Ocean Territory NA
176   Jersey NA
176   Bouvet Island NA
176   Johnston Atoll NA
176   Coral Sea Islands NA
176   Kingman Reef NA
176   Guernsey NA

https://www.theodora.com/wfb/1990/rankings/gdp_million_1.html

На линка за всяка една държава има разработени текстове от 1990 по данни на Фактбук на ЦРУ

Съветският съюз, заедно с икономиките на СИВ /където членуваше и България/ никога не е надминавал и 50 % от БВП само на САЩ през целия следвоенен период, просто ресурсите му бяха толкова, Китай след едно десетилетие ще надмине БВП на САЩ по номинална стойност. Това икономическо съперничеството ще бъде с по-дълъг хоризонт, според мен.

 

+

С една вметка ако позвилиш: Немалко съм скептичен съм относно тези данни за GDP на СССР (поне на него, понеже имам някаква представа)

От това което съм чел са СССР- GDP по PPP на глава от населението, в US dollars от 1990 не надишаваава 6 хиляди за най-добрата година 1983-та,  Хммм откъде дойдоха тези 10-11 хиляди US dollars?
И общ GDP 2 569 трилиона (трилион в българския се изполва като синоним на милиард) ?

Ето едни официални данни от ООН (СССР и РФ са членове на ООН)

GDP на глава от населениетo, USSR, в текущи US долари
http://data.un.org/Data.aspx?q=gdp+ussr&d=SNAAMA&f=grID%3A101%3BcurrID%3AUSD%3BpcFlag%3A1%3BcrID%3A810
1990 г - 2 722 USD

1983 г - 3 655 USD най-виското постижение

 

 

GNI общ, USSR, в текущи US долари

http://data.un.org/Data.aspx?q=ussr&d=SNAAMA&f=grID%3a103%3bcurrID%3aUSD%3bpcFlag%3a0%3bcrID%3a810

1990 г - 784 милиадра USD

1983 г - 993 милиарда USD - най-високото постижение

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 минути, nik1 said:

С една вметка ако позвилиш: Немалко съм скептичен съм относно тези данни за GDP на СССР (поне на него, понеже имам някаква представа)

Зададох си го този въпрос като видях БВП на България - 51 млрд. долара. Според мен от официалния разменен курс на "преводната рубла" по онова време, която беше вътрешната разплащателна валута в СИВ, всички валути на страните сателити бяха вързани към нея: ако си спомняш, официалният курс на лев-долар в годините преди 89-та беше 0.9 лева за 1 долар, макар, че на черния пазар вървеше по над 5 лева. ЦРУ, според мен, добросъвестно са отразили данните от официалните статистики по онова време по официалния разменен курс; ако в случаая с България допуснем, че реалното съотношение лев-долар не е било 0.9 към 1, а реално 3-4 или повече към 1, то тогава веднага трябва да преизчислим БВП от 51 млрд. долара, колкото е фиксиран на най-много 15 млрд. долара и т.н., съответно за съветската икономика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Теза информация за БВП от къде е?

За България " (GNP) $51,200.00" е нереално високо (мислех, че е около 23 милиарда долара), освен ако не е по покупателна способност. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, Dobri_I said:

Теза информация за БВП от къде е?

За България " (GNP) $51,200.00" е нереално високо (мислех, че е около 23 милиарда долара), освен ако не е по покупателна способност. 

42-ра позиция от поствания в линка документ, ако отвориш линка, отиваш на архивите на Фактбук за всички години от 1990 натам.

https://theodora.com/wfb1990/bulgaria/index.html

това е към текстовата част за България от 1990

GNP: $51.2 billion, per capita $5,710; real growth rate - 0.1% (1989 est.)

Inflation rate (consumer prices): 12% (1989)

Unemployment rate: NA%

Budget: revenues $26 billion; expenditures $28 billion, including capital expenditures of $NA billion (1988)

Exports: $20.3 billion (f.o.b., 1988); commodities--machinery and equipment 60.5%; agricultural products 14.7%; manufactured consumer goods 10.6%; fuels, minerals, raw materials, and metals 8.5%; other 5.7%; partners--Socialist countries 82.5% (USSR 61%, GDR 5.5%, Czechoslovakia 4.9%); developed countries 6.8% (FRG 1.2%, Greece 1.0%); less developed countries 10.7% (Libya 3.5%, Iraq 2.9%)

Imports: $21.0 billion (f.o.b., 1988); commodities--fuels, minerals, and raw materials 45.2%; machinery and equipment 39.8%; manufactured consumer goods 4.6%; agricultural products 3.8%; other 6.6%; partners--Socialist countries 80.5% (USSR 57.5%, GDR 5.7%), developed countries 15.1% (FRG 4.8%, Austria 1.6%); less developed countries 4.4% (Libya 1.0%, Brazil 0.9%)

External debt: $10 billion (1989)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Б. Киров said:

Зададох си го този въпрос като видях БВП на България - 51 млрд. долара. Според мен от официалния разменен курс на "преводната рубла" по онова време, която беше вътрешната разплащателна валута в СИВ, всички валути на страните сателити бяха вързани към нея: ако си спомняш, официалният курс на лев-долар в годините преди 89-та беше 0.9 лева за 1 долар, макар, че на черния пазар вървеше по над 5 лева. ЦРУ, според мен, добросъвестно са отразили данните от официалните статистики по онова време по официалния разменен курс; ако в случаая с България допуснем, че реалното съотношение лев-долар не е било 0.9 към 1, а реално 3-4 или повече към 1, то тогава веднага трябва да преизчислим БВП от 51 млрд. долара, колкото е фиксиран на най-много 15 млрд. долара и т.н., съответно за съветската икономика.

Може и от това да е. Иначе БВП за 1989, по спомен, е около 40 милиарда лева (в средата на осемдесетте е по-висок - около 45 милиарда лева).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 28 минути, Dobri_I said:

Може и от това да е. Иначе БВП за 1989, по спомен, е около 40 милиарда лева (в средата на осемдесетте е по-висок - около 45 милиарда лева).

при официален курс на 1 лев по-висок от 1 долар. На запад "кореком до кореком", в България Кореком. Но не за всички.

От този линк може да се отиде към всяка година от 1990-2018 за всяка държава:

https://theodora.com/wfb/

Същият източник е.

Например, Китай 1989, за 1990 липсват данни за БВП:

GNP: $350 billion, per capita $320; real growth rate 11% (1988)

Inflation rate (consumer prices): 18.5% (1988)

Unemployment rate: 2.0% in urban areas (1987 est.)

Budget: revenues $NA; expenditures $NA, including capital expenditures of $NA

Exports: $57.1 billion (f.o.b., 1988); @m5commodities--manufactured goods, agricultural products, oilseeds, grain (rice and corn), oil, minerals; @m5partners--Hong Kong, Japan, US, FRG, USSR, Singapore, Italy, Canada (1987)

Imports: $52.0 billion (f.o.b., 1988); @m5commodities--grain (mostly wheat), chemical fertilizer, steel, industrial raw materials, machinery, equipment; @m5partners--Hong Kong, Japan, US, FRG, USSR, Singapore, Italy, Canada (1987)

External debt: $35 billion (1988 est.)

https://theodora.com/wfb1989/china/china_economy.html

 

П.С. А, ето го - официален обменен курс лев-долар, долу в секцията за икономика за българия 1990:

Aid: donor--$1.6 billion in bilateral aid to non-Communist less developed countries (1956-88)

Currency: lev (plural--leva); 1 lev (Lv) = 100 stotinki

Exchange rates: leva (Lv) per US$1--0.84 (1989), 0.82 (1988), 0.90 (1987), 0.95 (1986), 1.03 (1985)

https://theodora.com/wfb1990/bulgaria/bulgaria_economy.html

За рублата обменния курс същата година е бил:

Currency: ruble (plural--rubles); 1 ruble (R) = 100 kopeks

Exchange rates: rubles (R) per US$1--0.600 (February 1990), 0.629 (1989), 0.629 (1988), 0.633 (1987), 0.704 (1986), 0.838 (1985); note--the exchange rate is administratively set and should not be used indiscriminately to convert domestic rubles to dollars; on 1 November 1989 the USSR began using a rate of 6.26 rubles to the dollar for Western tourists buying rubles and for Soviets traveling abroad, but retained the official exchange rate for most trade transactions

60 копейки за 1 долар. Но са купували 1 долар от чужди туристи за 6.26 рубли, тоест вече валутата е била много кът и всички са били равни, но някои са били много по-равни от всички останали.

https://theodora.com/wfb1990/soviet_union/soviet_union_economy.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Dobri_I said:

Теза информация за БВП от къде е?

За България " (GNP) $51,200.00" е нереално високо (мислех, че е около 23 милиарда долара), освен ако не е по покупателна способност. 

Според това което знам за България това е изчислено  коректно:  БВП по паритет на на глава от населението в 1990 г US долари , достига да кажем 5 700 (за 1983-та), за СССР съответно е  около 6 хиляди $ (а не 10 $ , тя Чехия е около 8000 $ по паритет!)

Та коретните числа да такива:

За България: 9 милиона човека  х 5 700$ = 51 милиарда $

За СССР коректното число следва да е 290 милиона  х 6000 $ = 1 750 милиарда $

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

he 1989 Soviet census (Russian: Всесоюзная перепись населения 1989, "1989 All-Union Census"), conducted between 12-19 January of that year, was the last one that took place in the former USSR. The census found the total population to be 286,730,819 inhabitants.

https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_Census_(1989)

286 млн. население х надценената им 10 пъти рубла, остойностена към долара, която е изчислена с официална равностойност над 1.5 долара; но няма да споря, може би си прав. Рублата се завишаваше изкуствено като стойност, за да се вдигат статистически показатели и да се купува евтино както от "братските страни", така и от запад. Същата година официално са купували от чужди туристи за 6.2 рубли за долар, тоест 1:10 официално признато надценяване от собствената им държава, вероятно същото е правела и българската държава, това обаче е било ОК за номенклатурата, защото тя нямаше проблем да си обръща местната валута в западна по официален курс, точно преди "перестройката" - пей сърце.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Just now, Б. Киров said:

he 1989 Soviet census (Russian: Всесоюзная перепись населения 1989, "1989 All-Union Census"), conducted between 12-19 January of that year, was the last one that took place in the former USSR. The census found the total population to be 286,730,819 inhabitants.

https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_Census_(1989)

286 млн. население х надценената им 10 пъти рубла, остойностена към долара, която е изчислена с официална равностойност 1.5 долара; но няма да споря, може би си прав. Рублата се завишаваше изкуствено като стойност, за да се вдигат статистически показатели и да се купува евтино както от "братските страни", така и от запад. Същата година официално са купували от чужди туристи за 6.2 рубли за долар, тоест 1:10 официално признато надценяване от собствената им държава, вероятно същото е правела и българската държава, това обаче е било ОК за номенклатурата, защото тя нямаше проблем да си обръща местната валута в западна по официален курс, точно преди "перестройката" - пей сърце.

Ха-ха-ха коригирах с числото се преди да го напишеш

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...